Решение № 484 от 11.1.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 720/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пазарджишки районен съд №896 от 08.07.2024г. постановено по гр.д.№20235220100589 по описа на същия съд за 2023г. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата М. Х. С., ЕГН ••••••••••, от гр. П., ул. "Г. Б." №••, дължи на ищеца "П. и. б." АД - гр. С., ЕИК •••••••••, с адрес на управление: С., бул. "Ц. ш." №••••, сумите по заповед за изпълнение № 1299/01.08.2022 г., издадена по ч.гр.д. №2395/2022 г., както следва: 5000 (пет хиляди) лв. главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка 46РКО-А-0970/26.08.2007г., 2740 (две хиляди седемстотин и четиридесет) лв. непогасена договорна лихва за периода от 27.07.2019 г. до 27.07.2022 г., 454, 17 лева (четиристотин петдесет и четири лева и 17 стотинки) законна лихва за период от 03.09.2021 г. до 26.07.2022 г. включително, и законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2022 г. до изплащането на сумата, като е отхвърлен иска за договорната лихва за периода от 20.08.2018 г. до 26.07.2019 г. и за размера над 2740 лв. до пълния претендиран размер от 2 953, 97 лв. Със същото решение е осъдена М. Х. С. да заплати на "П. и. б." АД - гр. С. разноски по исковото производство в размер 584, 70 лв. Осъдена е М. Х. С. да заплати на "П. и. б." АД - гр. С. разноски по заповедното производство в размер 213, 08 лв. Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба подадена от ответницата М. Х. С., ЕГН-•••••••••• от гр.П. чрез пълномощника си адв. С. М. от АК-Пловдив, с искане да бъде отменено изцяло. Оспорват се изводите на съда, че договорът за кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 26.08.2007г. отговаря на изискванията на ЗПК/отм/ както и че автоматичното му продължаване при липса на противопоставяне от страна на потребителя не е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, имащо отношение към погасителната давност. Цитира се чл.10 от ЗПК /отм/ като счита, че е приложима за договор за кредит, свързан с ползването на кредитната карта, изисква минимално необходимо съдържание на договора, включващ всички условия по договора/т.2/ и разходите приложими към момента на сключване на договора. Допълва, че от договора за кредит е предоставена на потребителя типова бланка препращаща към ОУ на търговеца, а за разходите към Тарифата на банката. Навежда се извода, че в договора не са включени всички условия по договорното отношение и всички разходи по него, съгласно чл.10 от отм. ЗПК.Същите не се посочват от жалбоподателя. Счита, че чл.11 от договора е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.17 и т.19 от ЗПК, защото му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право това трябва да е за сметка на другата страна по договора и не му позволява да прецени икономическите условия от сключването на договора. Счита, че волята на законодателя в чл.10 от ЗПК отм, е в самия договор да се съдържат всички условия и всички преки и косвени разходи за потребителя, който да може да прецени икономическите последици от сключването на договора, а не същите да препращат към ОУ и Тарифа, за които потребителят е декларирал, че е запознат и че това е декларирано с цел доказване и промяна в тежестта на доказване. Затова и в ОУ на банката с решение на УС от 2022г. било записана всяка страница да се подпише от потребителя. По делото липсвало представена Тарифа за таксите и комисионните и нямало информация за нея и в договора. Липсвало и вписани условия за промяна на лихвения процент и разходите по кредита, а такива липсвали и в ОУ от 17.04.2007г. В следващите ОУ от 15.08.2022г. също липсвали условия за промяна на ГЛП, дори и без да е посочен референтния лихвен процент визиран в чл.8.1.2 от ОУ. Поддържа довод за недействителност на договора поради липса на съществени реквизити по чл.10 от ЗПК отм. Като неправилни се квалифицират мотивите на съда, че автоматичното подновяване на договора при липса на уведомяване на потребителя в определен срок преди изтичането на срока не съставлявало неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ал.1 т.9. от ЗЗП. Счита, че разпоредбата за автоматично продължаване на срока на договора без регламентирането на никакво друго условие за настъпване на това обстоятелство е неравноправна, защото не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика съгласно чл.143 ЗЗП в редакция към сключването на договора. Допълва, че клаузата предвиждаща прекратяване на договора само с изявление неопределено отдалечено във времето преди фактическото изтичане на срока, не позволявало на длъжника да прецени икономическите условия от своето поведение. Допълва, че така уговорената клауза позволява безконтролно продължаване на правоотношението във времето и превръщала договора в безсрочен защото реално освобождавал кредитора от задължението му да следи за изпълнението му и позволяващо натрупване и начисляване на вземания за банката като задължения за лихви, неустойки, като такава уговорка противоречала на императивни изисквания на чл.430 ал.1 от ТЗ. С автоматичното подновяване на договора се целяло отнемането на правната възможност на потребителя да се позове на изтекла погасителна давност, представляващо неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП защото отнемала правото на потребителя за позоваване на погасителна давност. Неравноправността на клаузата за автоматично подновяване на договора имала отношение и относно погасителната давност, започваща да тече от прекратяването на договора, като всички задължения на потребителя са станали изискуеми съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД. Коментира периода през който картата е била активна и договора действащ и периода след 26.08. 2015г. когато по картата няма движение и осъществявани транзакции, поради което счита, че погасителната давност на вземането е започнала да тече на 26.08.2016г. и е изтекла на 26.08.2021г. Съдът не обсъдил възражението на потребителя за изтекла погасителна давност за вземанията за главница и лихва съгласно уговорените падежни вноски предвид и на това, че кредита от 5000лв е усвоен за периода от 31.08.2007г. до 19.07.2015г., при уговорен в полза на потребителя 45 дневен гратисен период от всяко усвояване като след този период вземането на кредита става изискуемо с право да се блокира картата и се прекрати договора съгласно ОУ. Счита, че предвид разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД, към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК вземането за главница в размер на 5000лв и вземането за възнаградителна лихва са погасени по давност. Цитира съдебна практика на ВКС /решение №90 от 31.03.2014г. по гр.д. №6629/2013г Четвърто г.о., решение №45 от 7.06.2020г. по т.д.№237/2019г. второ т.о., решение №50076 от 14.11.2022г. по т.д.№1730/2019г. първо т.о./, относно началния момент от който започва давностния срок за вземанията за главница по погасителни вноски по договор за кредит. Исковият съд не обсъдил възражението за надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, като порочното връчване на обявление на основание чл.47 от ГПК, последното страдащо от пороци, водещи до неговата ненадлежност и извод за липса на обявена предсрочна изискуемост, а именно поради намирането на лице от домашните на ответницата, което е можело да приеме поканата и без отразен от връчителя отказ на това лице да приеме поканата, като липсвало удостоверяване на пускането или не на уведомлението в пощенската кутия. Твърди се за липса на връчване на уведомление до потребителя по месторабота поради липса на удостоверяване за получаването му от адресата, а от трето лице без изявление да е предадено на адресата. Предсрочната изискуемост не била настъпила при условията на разпоредбата на чл.13 т.1 от ОУ, приети от 15.08. 2022г., на които се позовавал кредитора доколкото за дата на връчване била записана 15.01.2021г. към която дата тези ОУ не са били в сила и не са били приети от банката, като се счита, че такива би могло да бъдат предходните ОУ -чл.28 б. “а“, която изисква предизвестие и покана на потребителя да изпълни конкретно посочени по размери и основание суми, като при липса на изпълнение банката да счита кредита за предсрочно изискуем. В изявлението за предсрочна изискуемост била посочена сума, неотговаряща на действителния размер на задължението без яснота за конкретните задължения, като в него били включени и суми, като не се претендират от ищеца-неустойки. Съдът не се произнесъл и по възражението на ответника за прихващане при условията на евентуалност. Счита, че е поискана ССчЕ по въпроси, както и допълнителни въпроси която е била допусната, но отговори за тях не били постъпили, по причина, че вещото лице нямало софтуер, и вместо това съдът приел за достоверни подадени от ищеца данни под формата на справки. Направени са искания с въззивната жалба - за отмяна на решението и отхвърляне на исковете по чл.422 от ГПК, а при условията на евентуалност да се извърши съдебно прихващане на вземанията на С. срещу банката в размер на 5000лв платени без основание суми за времето 26.08.2007г. до 01.08.2022г. за заплащане на задължения за недействителна и нищожна неустойка по чл.8 от договора за издаване на револвираща международна кредитна карта ДИРМКК с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, и 2000лв, платени без основание суми за периода от 26.08.2007г. до 01.08.2022г. за плащане на такси и комисионни съгласно Тарифата за таксите и комисионните на ПИБ АД. Направено искане да допускане на ССчЕ. В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна. Жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Отговаря се на всички доводи изложени в жалбата. Коментира се подробно съдържанието на договора за кредитна карта като ползвана главница, договорени годишни лихви, размер на наказателната лихва и условията за начисляването й, дължимата годишна такса за ползване на кредитна карта, определена съгласно Тарифата, с която клиентът се е запознал при сключването на договора. Акцентира се, че промяна на лихвения процент не е имало през време на действие на договора за кредитна карта. Коментира се предвиденото автоматично подновяване на договора за кредитна карта, целта му, правните възможности на потребителя да прекрати договора ако не желае повече да ползва картата. Цитират се разпоредби от ОУ на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип, неразделна част от договора за кредит, актуални към 26.08.2009г. Оспорва се твърдението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, като се акцентира, че същата започва да тече от момента в който вземанията по договора за кредитна карта са били направени изцяло и предсрочно изискуем, като банката го е обявила на 03.09.2021г. и подала заявление по чл.417 от ГПК на 27.07.2022г., като се поддържа, че погасителната давност би изтекла на 03.09.2026г. Счита, че връчването на поканата за предсрочна изискуемост, е станало чрез ЧСИ Д. Д. при условията на чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление на дата 15.01.2021г. и на 15.05.2021г. по месторабота чрез работодателя на потребителя „Б. М.“ ЕООД. Моли да се остави без уважение въззивната жалба, както и направените доказателствени искания. Ответника не сочи доказателства по реда на чл.266 от ГПК. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на М. Х. С. с вх.№20842 от 19.08.2024г. и отговора на насрещната страна П. и. б.“ АД, с вх.№25317 от 14.10.2024г. и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявен е иск с правно основание в чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.1 и чл.3 ал.2 и следващите от Закона за потребителския кредит от 2006г. отм. регламентиращи договори за кредит под формата на овърдрафт, погасяван за срок по-дълъг от 3 месеца, във връзка с чл.8 и 12 и чл.13-чл.15 от ЗПК и по чл.86 от ЗЗД. В исковата си молба с вх.№4202 от 20.02.2023г. подадена от ищеца „П. и. б.“ АД, с ЕИК-•••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Ц. ш." №••••, представлявана от изпълнителните директори Ч. Г. З. и С. А. П., и против ответника М. Х. С., ЕГН-•••••••••• от гр.П., ул.“Г. Б." №••, се твърди, че на 26.08.2007г. между М. Х. С., ЕГН ••••••••••, в качеството й на титуляр, от една страна, и „П. и. б.” АД с ЕИК •••••••••, от друга страна, е бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка 46РКО-А- 0970/26.08.2007г., с който договор Банката предостави на титуляра правото да ползва сумата от 2 000 лева при условията на овърдрафт, като на 04.10.2007г. е сключен анекс N91 към договора за кредит, с който анекс бил увеличен размерът на ползвания овърдрафт от 2 000 лева на 5 000 лева. Твърди се, ответникът използва изцяло предоставения му овърдрафт. Посочва, че предоставеният овърдрафт бил усвояван многократно до пълния размер на предоставената по разплащателна сметка с IBAN: ••••••••••••••••••••••, открита на името на Кредитополучателя в Банката на траншове. В исковата молба /ИМ/ подробно са посочени по дати и по размер сумите усвоявани от ответника по овърдрафта, с начало 31.08.2007г.- трикратно усвоена сумата от по 250лв, с последно усвояване на 19.07.2015г.-805.77лв, , при общо извършени 233 транша и извършени погашения за периода от 20.10.2007г. до 26.04.2010г. в размер на 21броя. Същите суми и дати на траншове и погашения са посочени и в приложеното извлечение от сметки на банката по чл.417 т.2 от ГПК. Твърди се, че усвоеният овърдрафт е погасяван многократно частично по главница и лихви по банковата сметка открита на името на кредитополучателя, в общ размер на погасената сума от 9234, 42лв./виж таблицата за погасяване/.Твърди се, че съгласно т. 36.1 от Общите условия на „П. и. б.” АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa (Общите условия), които общи условия били неразделна част от договора за кредит, и които общи условия са били актуални към датата на подписване на договора за кредит, както и към датата на подписване на анекса, срокът на договора за кредит, респективно срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най-малко с 60 дневно писмено предизвестие до другата страна. Твърди се, че при процесния договор за кредит няма писмено предизвестие за прекратяване от никоя от страните и договорът за кредит се е подновявал автоматично до настоящия момент. Същата клауза за автоматично подновяване на срока на договора се съдържала в актуалните към настоящия момент Общи условия в т. 19. 1. 1. Банката ищец поддържа, че съгласно т. 13.1 във връзка с т. 13.1.1 от актуалните Общите условия, Банката има право да обяви овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем с писмено уведомление до титуляра за срок, определен от Банката, в случай, че титуляра не извърши което и да е плащане по Договора и Общите условия повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо. Според банката Овърдрафтът /кредитът/ е в просрочие от 27.08.2016г., тоест длъжникът просрочил изискуемо плащане с повече от 5 пет работни дни Твърди се, че с покана, връчена чрез ЧСИ Д. Д. с рег. N 887, с район на действие ОС П., „П. и. б.” АД уведомила и поканила длъжника М. Х. С., ЕГН •••••••••• в качеството му на Титуляр, да погаси просрочените задължения по договора за овърдрафт и й е предоставен седемдневен срок за погасяване, с указание, че в противен случай при непогасяване на задълженията в предоставения срок и без да бъде изпращано повторно уведомление, Банката ще счита овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат предприети всички предвидени в закона действия за принудително изпълнение. Поканата била връчена на длъжника на 15.01.2021г. по реда на чл.47 от ГПК и чрез работодателя на длъжника. Допълва, че служител по призоваването на съдебния изпълнител посетил настоящия и постоянния адрес на длъжника три пъти, след което залепил уведомление. След справка за наличие на трудови правоотношения на длъжника, било установено, че ответника има работодател-дружеството „Б. М." ЕООД с ЕИК •••••••••, като поканата до длъжника била връчена чрез работодателя му на 15.05.2021 г.. Твърди се, че предоставеният на длъжника седемдневен срок изтекъл, но и до момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, както и до момента на подаване на настоящата искова молба, длъжникът не е погасил задължения си по горепосочения договор за кредит. Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 03.09.2021г., като на 27.07.2022г., подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т. 2 от ГПК претендирайки част от цялото си вземане по договора за кредит, при което Районен съд -П. по ч.гр.д.№2395/2022г. уважил искането на банката и издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника. Твърди се още, че Банката на основание издадения изпълнителен лист, образувала изпълнително дело по описа на частен съдебен изпълнител Д. Д. с рег. N 887 с район на действие Окръжен съд гр. П. срещу ответника. Ищецът на 23.01.2023г. получил съобщение по ч.гр.д. №2395/2022г. по описа на Районен съд П., /погрешно изписан РС-Пловдив/, с което му било указано, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника и че взискателят може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението, като след получаването на съобщението за банката възникнал правен интерес да предяви установителен иск за съществуване на вземането си срещу ответника, Искането на банката ищец е да се признае за установено, че ответницата М. Х. С., ЕГН •••••••••• дължи на „П. и. б.“ АД /ПИБ АД/ с ЕИК ••••••••• на основание просрочени задължения по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка 46РКО-А-0970/26.08.2007г., ведно с Анекс N1 от 04.10.2007г., сключен между ПИБ АД в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател следните суми, представляващи част от общото задължение на длъжника: сумата от 5000 лева- просрочена и непогасена главница; сумата от 2953, 97лева- договорна лихва, начислена за периода 20.08.2018г.-02.09.2021г., дължима на основание т. 7 от Договора за кредит; сумата от 454, 17 лева, законна лихва за периода от 03.09.2021г. (датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем) до 26.07.2022г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2022г. (датата на подаване на заявлението в съда) до пълното погасяване на задължението. Моли да се осъди длъжника да заплати на „П. и. б.“ АД с ЕИК ••••••••• съответните разноски по ч.г.д по описа на Районен съд П., както и всички направени от ищеца разноски по настоящото исково производство. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна- М. Х. С., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Г. Б." №••, чрез пълномощника й Адв. С. М. от АК-Пловдив, с вх.№16106 от 03.07.2023г. с доводи за неоснователност на предявените установителни искове по чл.422 от ГПК, като вземанията на ищеца се оспорват по основание и по размер. На първо място, като недоказана се квалифицира исковата претенция за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 2953.97 лева за периода от 20.08.2018г до 02.09.2021г предвид и липсата на твърдения как е формирана сумата при посочено, че същата се претендира на основание чл.7 от договора за кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 26.08.2007г ведно с анекс от 04.10.2007г без конкретизация върху какви суми - безналични плащания или всички останали транзакции, и за какъв отчетен период е формирано задължението съгласно договора. Липсвали въведени твърдения относно лихвените проценти на възнаградителната и санкциониращата лихва и по отношение на последната въз основа на кои просрочени плащания е изчислена тя и въз основа на какъв лихвен процент. На второ място според ответника представеният договор от 26.08.2007г. не отговаря на изискванията на чл.10 от ЗПК отм., поради което и същият е недействителен и се налагало обоснован извод за това, поради което и в защита правата на потребителя не следва да се разпорежда незабавно изпълнение до разрешаване на този въпрос с влязло в сила съдебно решение. Цитира се чл.10 от ЗПК /отм. / според който Договорът за потребителски кредит, свързан с използването на кредитна карта, съдържа задължително информация за: 1.горната граница на кредита, ако такава е договорена, или начините за нейното определяне; 2.условията за ползване и връщане на кредита; 3.годишния лихвен процент и разходите, ако има такива, приложими към момента на сключване на договора, както и условията, при които те могат да бъдат променяни. Акцентира се, че в договора липсва посочен годишен процент на разходите, в който е следвало да бъдат включени таксите и комисионните съгласно Тарифата на ищеца, и че тези такси и комисионни, техния размер и период за заплащане не били посочени в договора за кредитна карта. Допълва, че от представения договор е видно, че в него липсва посочен начина на формиране на ГЛП и разходите, включително и условията, при които те могат да бъдат променяни, поради което и договорът не отговарял на императивните изисквания на ЗПК за минимално необходимо съдържание. Счита, че условията за промяна на лихвените проценти липсват и в представените от ищеца Общи условия, приети на 17.04.2007г, действали към датата на сключване на договора за кредитна карта. Според ответника в последващите общи условия от 15.08.2022г също липсвали условията за промяна на ГЛП, като в чл.8.1.2 от ОУ било посочено само, че банката има право да промени лихвения процент при промяна на референтния лихвен процент без да е посочен какъв е той и на каква база се определя и какви са условията на за промяната му. Твърди се, ответницата не се е запознавала и не се е съгласявала с представените към исковата молба Общи условия и тарифата на банката за таксите й, като разпоредбата на чл.11 от договора за кредитна карта, по силата на която потребителят декларира, че са му предадени и е запознат с общите условия и тарифата на кредитната институция е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ал. 1 т. 10 и т. 17 от ЗПК. Допълва, че бланковата разпоредба на чл.11 от договора за кредитна карта налага на потребителя тежестта на доказване за отрицателен факт — не е получил и не е запознат с Общите условия, като в същото време без реално съгласие от страна на потребителя с ОУ му се налага приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Ответникът счита изложените доводи за относими и към общите условия за откриване и водене на банкови сметки на ищеца и за неговата Тарифа за таксите и комисионните на банката, доколкото в ОУ, приети на 15.08.2022г, съгласно правилата на самата кредитна институция съществувало поле за подпис от страна на клиента и на самата банка. Възразява се за неравноправност на разпоредбата на т.8 от договора за кредитна карта, с довод, че въз основа на нея потребителят следва да заплаща необосновано висока неустойка - чл.143 т.5 от ЗЗП, както и че предвидената неустойка за забавено изпълнение противоречи пряко на разпоредбата на чл.19 ал.2 от ЗПК / отм. /.На трето място ответникът сочи, че съгласно чл.3 от договора за кредитна карта е предвидено автоматично подновяване на договора, което също представлявало неравноправна клауза съгласно чл.143 ал. 1 т.9 от ЗЗП, която предвиждала автоматично продължаване на срочен Договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният Договор. Твърди, че разпоредбата за автоматично продължаване на срока на договора, без регламентирането на никакво друго условие за настъпване на това обстоятелство /точно изпълнение на задълженията, изрично искане, одобрение или друго/, е неравноправна, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, съгласно чл. 143 от 33П /в редакция към дата на възникване на правоотношението/. Допълва, че клаузата предвижда прекратяване на договора само с изявление извършено дълъг период от време преди фактическото изтичане на срока и не позволява на длъжника да прецени икономическите условия от своето поведение. Така уговорена, клаузата позволявала безконтролно продължаване на правоотношението във времето и превръщала договора в безсрочен, защото реално освобождава кредитора от задължението му да следи за изпълнението, като позволява и безконтролно във времето натрупване и начисляване на вземания в полза на банката /в случая-при кредит от 5000 лева-задължения за лихви, неустойка и други, като счита, че подобна уговорка е в противоречие с императивните изисквания на чл. 430, ал. 1 ТЗ, а именно банката да отпусне на заемателя паричната сума при уговорени условия и срок./цитира се решение - Решение №260214 от 17.03.2022 г. на РС-Пловдив по гр. дело № 6043/2020 г., потвърдено с решение на ПОС по въззивно гр.дело№1507/2022г. което не е задължителна съдебна практика/. Заключава ответника, че неравноправността на клаузата за автоматично подновяване на договора за кредит има отношение и относно погасителната давност, която в конкретния случай е започнала да тече от датата на прекратяване на договора, когато всичките задължения на потребителя са станали изискуеми, доколкото съгласно чл.114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Анализират се представените данни от ищеца според които последното усвояване по кредитната карта е от 19.07.2015г, което означавало, че за периода от 26.08.2014г до 26.08.2015г. картата е била активна и договорът между страните е бил действащ; че след 26.08.2015г по кредитната карта липсва движение и осъществявани транзакции за периода от 26.08.2015г до 26.08.2016г, поради което счита, че следва да се приеме, че погасителната давност за вземането за главница е започнала да тече от 26.08.2016г и е изтекла на 26.08.2021г, а за възнаградителната лихва на 26.08.2019г.. Въведено е от ответника изрично възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на кредитната институция, като допълва, че с предвиденото автоматично подновяване на договора се цели отнемане на правната възможност на потребителя да се позове на изтекла погасителна давност, което отново представлявало неравноправна клауза по чл.14З от ЗЗП, защото отнема правото на потребителя да се позове на изтекла погасителна давност. Счита, че дори да се приеме, че договорът за кредитна карта е бил автоматично подновяван от 2007г. до 2021г, то отново се прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за главница и лихви. Посочва се, че според данните на ищеца сумата от 5000 лева е усвоена за периода от 31.08.2007г до 19.07.2015г., като съгласно чл.6 от договора за кредитна карта за връщането на усвоените суми потребителят полза 45 дневен гратисен период от всяко усвояване, като след този период вземането на кредитната институция става изискуемо и същата има право да блокира картата и да прекрати договора съгласно ОУ. Цитира се разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД, според която давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, поради което счита, че и към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда вземането за главница в размер на 5000 лева и вземането за възнаградителни лихви са погасени по давност. Цитира се съдебна практика-решение N90 от 31.03.2014г. по гр.д.№ 6629/2013г. на ВКС, IV г.о., решение N45 от 17.06. 2020г. по т.д. на ВКС, II т.о. и решение №50076 от 14.11.2022г. по т.д. на ВКС, I т.о., съгласно които според ответника началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. Допълва, че в решение N45 от 17.06.2020г. по т.д. N237/2019г. на ВКС, II т.о. са изложени подробни мотиви по поставения правен въпрос „кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит?” като е възприето поддържаното в съдебната практика становище за липса на периодичен характер на плащанията по договор за кредит и за приложението на общата 5годишна давност спрямо главницата по погасителните вноски. Прието е, че началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска, която настъпва в различни моменти от крайния срок за погасяване на кредита по силата на постигнатото между страните съгласие. Разяснено е, че за съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, като това е моментът, от който кредиторът може да търси изпълнение /доброволно или принудително/, поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането. Ответникът възразява и за наличието на предсрочна изискуемост на кредитната експозиция, тъй като същата не е обявена надлежно, като изложените доводи са следните: На първо място, твърди се, че в конкретния случай не се касае за обявена предсрочна изискуемост, а за изтекъл срок на договора за кредитна карта; На второ място и съгласно представената по делото покана, връчена от ЧСИ, ответникът е бил търсен на адрес: град П., ул. Г. Б." №••, на който адрес след посещения на 15.10.2020г, 08.11.2020г и 17.11.2020г е залепено уведомление по чл.47 от ГПК, като счита, че извършеното на основание чл.47 от ГПК връчване страда от пороци, които водят до неговата ненадлежност и извод за липса на обявена предсрочна изискуемост. Допълва, че според разписката за връчване, на адреса, връчителят е намерил лице от домашните на доверителката ми, която е можела да приеме поканата-нейната майка, но в същото време липсва удостоверено от връчителя изявление на третото лице за това, че отказва да приеме поканата. Липсвала и яснота и удостоверяване за това дали уведомлението е пуснато в пощенската кутия и ако не е по каква обективна причина. Твърди още, че от удостовереното в разписката е видно, че съдебният изпълнител е установил работодателя на длъжника -Б. М. ЕООД, като е разпоредил връчване чрез него, но такова не е осъществено, доколкото липсвало удостоверено от последния получаване; че такова е извършено от С. Д. С. като трето лице без да е удостоверено, че изявлението е предадено на адресата. Посочва, че връчването на основание чл.47 от ГПК или чрез работодател са извънредни способи за връчване и този ред се използва при изчерпване на всички останали способи за връчване чрез трето лица домашен. Ответникът не твърди, че уведомлението по месторабота не му е предадено от получилата го С. или че не се е явил пред ЧСИ след залепване на уведомлението за да го получи лично. На трето място се твърди, че по отношение на предсрочната изискуемост ищецът като основание за предсрочна изискуемост е посочил разпоредбата на чл.13.1 от ОУ, приети на 15.08. 2022г., като към датата на връчването -15.01.2021г тези общи условия не са били в сила и не са били приети от банката. Счита, че е следвало основанието да е по предходните Общи условия-чл.28 буква „а“ от тях, която разпоредба изисквала предизвестие, поради което и кредитополучателят е следвало да бъде поканен да изпълни конкретно посочени по размери и основание суми, като при липса на изпълнение банката да счита кредита за предсрочно изискуем. На база твърдяното от банката, че е връчено уведомление за предсрочна изискуемост, ответникът навежда извода, че ищецът е поканил кредитополучателя да заплати в пълен размер задълженията си поради обявена предсрочна изискуемост. Допълва, че в изявлението за предсрочна изискуемост е посочена сума, която не отговаря на действителния размер на задълженията без яснота за конкретните задължения-техния размер и основание, като в същото време в това изявление са включени и суми, които впоследствие не се претендирали от ищеца- неустойки. С отговора на исковата молба, от ответника е направено изрично възражение за прихващане в условията на евентуалност, като поддържа, че ако се уважат изцяло или частично исковите претенции на банката -ищец да се извърши съдебно прихващане до размера на по-малкото от вземанията с вземането на М. Х. С., ЕГН •••••••••• от П. и. б. АД в размер на 7000 лева, представляваща: 5000 лева -платени без основание суми за заплащане на задължения за недействителна и нищожна неустойка по чл.8 от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта/ДИРМКК/ с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №46РКО-А-0970 от 26.08.2007г.; 2000лева-платени без основание суми за заплащане на такси и комисионни съгласно Тарифа за таксите и комисионните на П. и. б. АД, по съображения за недействителност на начисляваните неустойки за забава и такси и комисионни изложени в отговора. Моли ответникът чрез пълномощника си адв.М. да бъдат отхвърлени изцяло предявените против него искове по чл.422 от ГПК, при условията на евентуалност ако се уважат изцяло или частично исковите претенции на ищеца исковият съд да извърши съдебно прихващане до размера на по-малкото от вземанията с вземането на М. Х. С., ЕГН •••••••••• от П. и. б. АД в размер на 7000 лева, представляваща: 5000 лева -платени без основание суми за периода от 26.08.2007г до 01.08.2022г за заплащане на задължения за недействителна и нищожна неустойка по чл.8 от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта /ДИРМКК/ с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка 46РКО-А-0970 от 26.08.2007г. и 2000лв -платени без основание суми за периода от 26.08.2007г. до 01.08.2022г. за заплащане на такси и комисионни съгласно Тарифа за таксите и комисионните на П. и. б. АД. Прететндира присъждане на съдебни разноски. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: По делото няма спор, а това се установява от събраните писмени доказателства, че между страните „П. и. б.“ АД/ПИБ АД/, ЕИК ••••••••• и ответника М. Х. С., ЕГН-•••••••••• като кредитополучател / вписан в договора като титуляр/, е сключен в гр.П. писмен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, по силата на който по искане на титуляря М. С., банката приема да открие и води на името на последния; картова разплащателна сметка с •••• •••••••••••••••••••••• и да издаде към нея на името на Титуляря и/или други посочени от Титуляря оправомощени държатели револвираща/и международна/и кредитна/и карта/и с чип VISA Сlassic, като Банката предоставя на Титуляря банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка, в размер на 2000лв, който може да бъде усвояван с използване на всяка от картите, издадени към картовата разплащателна сметка на Титуляря. Според договора /т.3/, срокът за ползване на овърдрафта е до 26.06.2009г, като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката на издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти чип „Mastercard и Visa. Според т.4. Титулярът се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия Според действащите Общи условия на банката, в сила от 17.04.2007. и изменени с решение от 24.07.2007г. на Управителния съвет, т.14 предвижда, че за ползвания овърдрафт Титулярят ползва гратисен период със срок до 45 дни, като в случай, че до датата на падежа Титулярът погаси пълния размер на дебитното салдо по сметката си, формирано до края на последния отчетен период, Банката не начислява лихва върху ползване и погасени до падежа суми. Съгласно т.14.1При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо по сметката за последния отчетен период Банката начислява на 19-то число на месеца, следващ отчетния период, лихва върху пълния размер на непогасените суми в размер на фиксирания лихвен процент, уговорен в Договора /т.7/, като лихвата се начислява за всяка отделна трансакция, извършена през последния отчетен период- за реалния брой дни за съответната трансакция считано от датата на извършването й до датата на погасяването. В хипотеза на частични погасявания по сметката погасяването на задълженията се извършва хронологично по видове трансакции в следния ред: непогасени задължения в предходни отчети за периоди, лихви комисиони и такси, теглене на пари в брой чрез терминално устройство АТМ (банкомат) и получаване на пари в брой във финансови чрез терминално устройство ПОС или импринтер, ПОС трансакции. В т.14.2. по свое усмотрение Банката може да капитализира начислените лихви чрез прибавянето им към главницата на овърдрафта по реда и при условията на Наредба N 9 на БНБ от 2003г„ за което с подписването на Договора Титулярят дава своето изрично съгласие; Съгласно т.15 Титулярят се задължава да заплаша на Банката дължимите с Тарифата такси и комисиони във връзка с Договора и настоящите общи условия. В раздел VIII Погасяване на овърдрафта, е предвидено т.18., че титулярът се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако палежът е в неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението, като обстоятелството, че Титулярят не е получил извлечението, не го освобождава от задължението да внесе в срок до падежа минималната погасителна вноска Съгласно т.19.Титулярят има право да погасява изцяло ползвания овърдрафт по всяко време от срока на действие на Договора без да дължи такси или комисиони за това. Предвидено е, още, че /т.20/ При прекратяване на договорните отношения между Титуляра и Банката, независимо от основанието за това Титулярят се задължава незабавно да погаси всички задължения до размера на дебитното салдо по сметката, включително разноски, такси и комисиони. лихви и главница и че Титулярът е длъжен да осигури достатъчно средства по сметката, за да покрие и всички забавени във времето плащания, като необходимата сума се внася на каса или преведена по сметката. В раздел IX Просрочени плащания е предвидено, че /т.22/ При невнасяне до падежа на минималната погасителна вноска Титулярят заплаща на Банката наказателен фиксиран лихвен процент уговорен в Договора/т.8/ върху размера на минималната погасителна вноска за дните на просрочие, с който Банката служебно задължава сметката на титуляра на 19-то число на текущия месец. Съгласно т.23 от ОУ оправомощеният държател има право да извършва разплащания с картата само до разрешения кредитен лимит съгласно Договора. При надхвърляне на кредитния лимит по сметката независимо от причината за това, Титулярят е длъжен незабавно да погаси сумата, с която е надхвърлен лимитът. В този случай той заплаща на Банката наказателен фиксиран лихвен процент уговорен в Договора върху надвишения кредитен лимит за дните на просрочие, с който банката служебно задължава сметката на 19-то число от текущия месещ; Т.24 предвижда, че ако Титулярят не извърши което и да е плащане по овърдрафта повече от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо, Банката има право да блокира картата, като блокировката се вдига по молба на Титуляря след погасяване на просрочените плащания. Банката има право да вдигне блокировката служебно при изпълнение на горните условия; Според т.25 от същия раздел ако в дадения от Банката срок Титулярят не погаси всички свои изискуеми задължения, Банката има право да деактивира картата, да обяви всичките му задължения за изцяло и предсрочно изискуеми и да прекрати едностранно договорните си отношения с Титуляря и оправомощените държатели на всички издадени към сметката допълнителни карти. Според т.6 от договора за ползвания овърдрафт Титулярят ползва гратисен период със срок до 45 дни. В случай, че до датата на падежа Титулярят погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период Банката не начислява лихва върху дебитното салдо; .т.7 от договора, предвижда, че При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо формирано до края на последния отчетен период, Титулярят заплаща на банката след изтичане на първите 3/три/ отчетни периода, годишен лихвен процент /ГЛП/ в размери, следва: а) за извършване на безналични плащания на ПОС терминал-16%; б) за всички останали трансакции – 18%. Според т.8 При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит Банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Според т.10 от договора за ползване на кредитната /ите карта/и/или предоставения овърдрафт, съгласно договора Титулярът заплаща на Банката такси и комисиони съгласно действащата Тарифа за такси и комисиони на Банката, неразделна част от настоящия договор. В т.11 е разписано, че договорът се сключва при условията на чл.296, ал. 1 от ТЗ, като с подписване на договор Титулярът декларира, че са му предоставени и е запознат с Общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Matercard и Visa и Тарифа за такси и комисиони и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката във със сключване и изпълнение на този договор. Титулярът е сочил адрес за кореспонденция в гр.П., ул. “Г. Б." №••, както и номерата на три телефона -мобилни и стационарни. В т.9 от договора, е регламентирано изрично, че всички права и задължения на страните по договора по издаването и ползването на кредитните карти и предоставяне и погасяване на предоставения овърдрафт се уреждат от Общите условия на банката. Договорът е двустранно подписан лично от Титуляра със собственоръчен подпис. С анекс между страните от 04.10.2007г. е увеличен размера на предоставяния банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка от 2000лв на 5000лв, отпаднала е т.5а, регламентираща обезпечаването на срочното погасяване на овърдрафта и е декларирано от титуляра, ч е запознат и приема изменените ОУ от 24.07.2007г. Към исковата молба е приложено извлечение от счетоводните книги на ПИБ по чл.417 т.2 от ГПК за размера на дълга на кредитополучателя М. Х. С., като в табличен вид са посочени датите на усвояване на предоставения овърдрафт и усвоената сума за периода 31.08.2007г. да 26.04.2010г., изготвено специалист „Проблемни - активи-региони /на дата 27.07.2022, като в извлечението е отразено още, че кредитът е в просрочие, считано от 27.08.2016 г. - общо 2221 дни към 26.07.2022 г. включително. Според извлечението Общия размер на просрочената сума по главницата е от 5000лв, като поради не плащане в срок на задълженията по Договора за овърдрафт, на основание Раздел XIII, чл. 13.l във връзка с чл. l 3. l. l от Общите условия на „П. и. б.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Master Card и Visa, Банката чрез ЧСИ Д. Д. - ЧСИ с район на действие Окръжен съд П., с рег. N 887 на КЧСИ. е връчила на Кредитополучателя покана за доброволно изпълнение на задълженията по Договора за овърдрафт с предоставен 7 - дневен срок за изпълнение от получаване на поканата. Вписано е, че поканата е връчена на длъжника на 15.01.2021 г.. по реда на чл.47 от ГГК и чрез работодателя на длъжника. Тъй като кредитополучателят не е платил просрочените задължения по Договора за овърдрафт в предоставения му срок за доброволно изпълнение, Банката е обявила овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 03.09.2021г. Удостоверено е в извлечението, че към 26.07.2022г. включително дългът на кредитополучателя, произтичащ от Договора за овърдрафт, е в размер на 40749.8l лева, формиран както следва: 1.Разрешен размер на овърдрафта-5000 лева; 2.Усвоен размер на овърдрафта-5000лв.; 3.Непогасена главница-5000лв.; 4.Непогасена договорена лихва- 22712.71 лева, начислена за периода 19.07.2009г.- 02.09.2021г. включително, дължима на основание т.7 от Договора за овърдрафт; 5.Наказателна лихва, начислена за 12 558.92 лева за периода 19.07.2009 г. до 19.07.2015 г. включително, дължима на основание т.8 от договора; 6.Законна лихва начислена за периода от 03.09.2021г. до 26.07.2022г. от 454.17лева и т.7 Непогасени разноски за връчване на покани -24лв. С така оформеното извлечение от счетоводните книги на Банката, претендира по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за част от общия дълг на Кредитополучателя, а именно за сумата в размер на 8432.14 лева, от които 1. Непогасена главница - 5000лв.; 2. Непогасена договорена лихва, начислена за периода 20.08.2018г, -02.09.2021 г. включително. дължима на основание с т. 7 от Договора за овърдрафт 2953.98 лева; 3. Законна лихва начислена на основание периода от 03.09.2021 г. до 26.07.2022. г., включително 454.17 лева; 4. Непогасени разноски за връчване на покани 24.00 лева. За изясняване на спора по делото е допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза заключението по която изготвено от вещото лице М. Л., въззивният съд възприема изцяло като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се установява, че кредитът е усвояван многократно за периода от 31.08.2007г. до 30.06. 2009г., като първата усвоена сума е от 250лв в брой при кредитно салдо от на 31.08.2007г., а последната на 30.06.2009г.-60лв в брой, при налично към този момент кредитно салдо от 5028, 79лв, /виж Приложение –1 към заключението/, което кредитно салдо с натрупване към дата 26.07.2022г. е достигнало 41390.80лв.Според експерта всички усвоявания, освен две /на 04.09.07 и 08.09.07/ са извършени чрез тегления в брой. Усвоени са общо 11602.57 лв. Установено е, че размера на просрочените и не погасени задължения по договора за кредит по главница, договорна лихва и законна лихва към 27.07.2022г., по периоди, както са описани в исковата молба, са, както следва: Просрочени и не погасени задължения към 27.07.22г. /съгласно периодите в ИМ/-5000лв. главница; 2917.74лв. -договорна лихва за периода 20.08.18-02.09.21; 454.17лв.-законна лихва за периода 03.09.21-26.07.22. Според експерта, данни за размера на лихвения процент, прилаган при начисляване на задължения, са предоставени само за периода 23.07.2017-03.09.21 /18.64%/ и 03.09.21- 26.07.22 / 10%/. За периода след 20.07.2015г. не са начислявани наказателни лихви. Погасени са наказателни лихви минимална вноска в размер на 39.07 лв. Погасени са такси за надхвърлен лимит в размер на 7.85 лв; Платените за периода 26.08.07-01.08.22 такси и комисионни по договора за кредитна карта, включително и тези за поддържане и администриране на банковата сметка на потребителя, са както следва-Платени са начислените такси за теглене, за справки и годишни са 224.70 лв. На въпроса за размера на дължимите от ответника наказателни лихви погасени както и непогасени при условие, че годишния лихвен процент на наказателната лихва е в размер на законната лихва, за периода 26.08.07-27.07.22г е отговорено, че е необходимо да се преизчислят всички видове начисления, тъй като кредитното задължение ще се променя със всеки един ден, ще бъдат променяни и всички суми свързани процентно с него. За периода 26.08.2007г-26.07.2022г. са начислени задължения за договорни лихви в размер на 24 849.60 лв., погасени са 1400, 99 лв. от тях, като не погасени са договорни лихви в размер на 23 448.61 лв. за периода 19.10.2009-20.07.2022г. Размерът на непогасената договорна лихва за периода 27.07.19-26.07.22г. е 2832.32 лв. На въпрос каква договорна лихва 16% или 18%, съгласно т. 7 от договора за кредит е начислявана и върху какви суми е начислявана за периода 27.07.19-26.07.22, както и отделно за периода 26.08.07-27.07.22., експертът посочва, че според данните установени от вещото лице за размера на лихвения процент, прилаган при начисляване на договорни лихви, са предоставени само за периода 23.07.2017-03.09.21г / 18.64%/, като Лихвата е начислявана върху главница от 5000 лв., при годишна база 360 дни. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Допълва, че в приложението е посочило всички видове усвоявания, като с изключение на две от тях, всички останали са извършени в брой, при приложим лихвен процент за усвоени главници от 18.64%..За сумата от 2832.32лв е посочено, че тя е начислена от кредитора като задължение за договорна лихва по колона №6 като сборът от сумите е посочен на 2832.32лв, на база ползвания лихвен процент от 18.64%. Експертът не може да посочи защо е изчислявано задължението при лихва от 18.64%, а не върху 18%. Представителят на банката също не може да обясни този ползван лихвен процент при изчисленията. Съдът първоначално е допуснал по искане на банката допълнителна експертиза за изчисляване размера на задължението на база 18% лихвен процент, след което я е заличил като ненужна, като в следващото съдебно заседание, е представена справка от банката за начислената договорна лихва за периода 27.07.2019г. до 26.07.2022г. при лихвен процент от 18%, при което общия размер на договорната лихва е от 2740лв. Справката и съдържанието в нея са оспорени като неистински частен писмен документ от страна на ответника по иска поради твърдяна нередовност на воденото от банката счетоводство, без да излага конкретни доводи защо и на каква база прави този извод, след като такъв довод изрично не се заявява от вещото лице. Установява се, че от ищцовата банка е инициирано заповедно производство по чл.417 от ГПК/ вх.№15410 от 27.07.2022г./ с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист за присъждане на сумата от 5000лв непогасена просрочена главница; сумата от 2953.97лв непогасена договорна лихва по т.7 от договора за периода 20.08.2018г. до 02.0.9.2021г.; законна лихва върху главницата по ТР на ВКС от 27.03.2019г. от 454.17лв, за периода 03.09.2021г. до 26.07.2022г.; разноски за връчване на покана от 24лв и законна лихва от 27.07.2022г. до изплащане на вземането, дължими по процесния договор с представено извлечение от счетоводните книги на банката, отговарящо на всички формални изисквания на закона / номер, дата и вид и размер на кредита; страни, размер на представената като овърдрафт сума, траншовете на усвояване като дати и размер на многократно усвояваната сума; погасяване на усвоения овърдрафт по дати и размер на погасена сума- с начало 20.07.2007г. и последно погашение на 26.04.2010г., / начална дата на просрочие-считано от 27.08.2016г. или общо 2221дни към датата на издаване на извлечението; общ размер на просрочена главница, дата и начин на обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем-03.09.2021г., общ размер на дълга към 26.07.2022г. -40749.81лв, формиран от размер на разрешения кредит- 5000лв; усвоен размер -5000лв, непогасена главница-5000лв, непогасена договорна лихва от 22712.71лв за периода 19.07.2009г.-до 02.09.2021г. по т.7 от договора; наказателна лихва за периода 19.07.2009г. до 19.07.2015г. по т.8 от договора от 12588.92лв, законна лихва от 454.17лв за периода 03.09.2021г.- 26.07.2022г., непогасени разноски за връчване от 24лв, като частично претендирания от кредитора дълг срещу кредитополучателя е от непогасени: главница-5000лв, договорна лихва от 20.08.2018г.- 02.09.2021г.- 2953.98лв; законна лихва от 454.17лв и непогасени разноски от 24лв, /като документа е издаден и подписан от съответното компетентно за това длъжностно лице от банката, както и съгласно ОУ действащи към 26.08.2009 и тези действащи към момента на подаване на заявлението, тоест налице е редовен от външна страна документ удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане в полза на банката и против длъжника С. при обявена и настъпила предсрочна изискуемост. Посочено е от банката в заявлението, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на дата 03.09.2021г. поради просрочие считано от 27.08.2016г. изразяващо се в неплащания по договора повече от 5 работни дни и след отправена покана до длъжника да погаси просрочените задължения е седемдневен срок, с указание, че при неизпълнение банката ще счита овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем с предприемане на действия по принудителното му събиране, като плащане не било извършено. Съдържанието на поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е идентично с посоченото в заявлението до заповедния съд, според което, банката кани длъжника да заплати просрочените си задължения по кредита, които към 15.10.2020г. възлизат на 34373.28лв в седемдневен срок, от връчване на поканата /същата е връчена чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на 17.11.2020г., а след това и по месторабота на служител при работодателя на длъжника, поел изрично задължение да предаде на адресата документа. Връчителят според въззивната инстанция, не е имал основание да изпълни в случая разпоредбата на чл.46 ал.2 от ГПК-връчване на домашните на адресата, който да живее на същия адрес, доколкото в случая при връчването, майката на адресата недвусмислено е заявила, че лицето /М. С./ не живее на този адрес, а живее в чужбина /обстоятелство отразено и вписано в оформената от връчителя разписка, тоест, в случая майката предвид заявеното от последната, няма качеството на лице от домашните, живеещо на адреса, който се обитава и от адресата-на друго непосочено и неконкретизирано от майката място -неуточнен адрес в чужбина-държава, град, квартал, село, улица и други. Разпоредбата има в предвид и се прилага, в случаите когато няма спор, че адресатът несъмнено обитава и живее на адреса, който е посочен в съобщението и е посетен от връчителя и там е намерено лице от домашните, което декларира, че живее заедно с адресата и именно на посетения адрес на адресата и тогава същото може да бъде поканено да получи съобщението, предназначено за адресата вместо него. От заповедният съд по образувано ч.гр.д.№2395/2022г. по описа на РС-П., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, №1299 от 01.08.2022г. с което е разпоредено длъжникът М. Х. С. да заплати на банката-ищеца-ПИБ АД, всички описани в заявлението на банката парични суми посочени по основание и по размер, както и разноски по производството. В производство по обжалване на разпореждането на заповедния съд за незабавно изпълнение по чл.419 от ГПК, инициирано с частна жалба от длъжника М. С. чрез пълномощника си адв. М., с вх.№23698 от 22.11.2022г., с въззивно определение по чл.419 ал.1 от ГПК с №147 от 20.03.2023г. постановено по в.ч.гр.д.№97/2023г. от ОС-П., е потвърдено разпореждането на заповедния съд за допускане на незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, /заповед за незабавно изпълнение-ЗНИ/ по процесното ч.гр.д.№2395/2022г. на РС-П.. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Исковият съд е уважил заявените претенции от банката в пълен размер по отношение на претендираната по договора непогасена главница от 5000лв, частично е уважена претенцията за непогасена договорна лихва в размер на 2740лв при фиксирания в договора лихвен процент от 18% за периода 27.07.2019г. до 27.07.2022г. на база справката представена от банката в последното заседание и е отхвърлена за разликата над 2740лв и до претендираните 2953.97лв; законна лихва за забава /минало време/ от 454, 17лв за периода 03.09.2021г. до 26.07.2022г. и законна лихва върху главницата, считано от 27.07.2022г. до окончателното й изплащане. Присъдени са и разноски в полза на банката в заповедното и в исковата производство. Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната си компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че в негова полза съществува парично вземане формирано от неплатени и непогасени от длъжника С. главница, договорна лихва, лихва за забава и разноски, по сключен между страните договор за кредитна карта овърдрафт, и за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК и е допуснато незабавно изпълнение, последното потвърдено по реда на чл.419 от ГПК от въззивната инстанция. По същество исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени в посочения размер, съгласно обжалваното решение на първоинстанционния съд като въззивният съд възприема мотивите му. Въззивната инстанция не споделя за основателен нито един от доводите, изложени във въззивната жалба подадена от длъжника, които в голяма степен преповтарят съдържанието на отговора на исковата молба подаден от длъжника пред първоинстанционния съд и са били предмет на обсъждане и от този съд. Налице са надлежно и валидно възникнали отношения по сключен договор за кредит между банка-кредитор и кредитополучател, потребител по смисъла на ЗПК от 2006г., прекратени с обявена по съответния ред предсрочна изискуемост на вземането поради неизпълнение на задълженията на потребителя за плащане на усвоените от него на множество траншове суми по отпуснатия му кредит под формата на овърдрафт. Несъстоятелен е довода на жалбоподателя, че в договора не са включени всички условия по договорното правоотношение и всички разходи по него според разпоредбата на чл.10 от ЗПК отм. Към датата на сключване на договора са приложими нормите на Закона за потребителския кредит Обнародван, в ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 110 от 30.12.2008 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010г.. Цитираната норма на чл.10 предвижда че, Договорът за потребителски кредит, свързан с използването на кредитна карта, съдържа задължително информация за: 1. горната граница на кредита, ако такава е договорена, или начините за нейното определяне; 2. условията за ползване и връщане на кредита; 3. годишния лихвен процент и разходите, ако има такива, приложими към момента на сключване на договора, както и условията, при които те могат да бъдат променяни. В случая горницата на кредита е посочена в размер на 5000лв /определен с допълнителния анекс/; Условията за ползване и връщане на кредита са фиксирани в т.2, т.3 и т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.10 от договора и с изрично препращане /чл.9/ към стандартните и одобрени от банката Общи условия, представляващи неразделна част от договора-Раздели II-Предмет; III-Условия за ползване на картата; IV-Плащане с картата; V-Условия за ползване на овърдрафта; VI- Лихви, такси и комисионни; VII-Отчет по сметка и извлечение по карта; VIII- Погасяване на овърдрафта; IX-Просрочени плащания, X-Задължения за оправомощения държател; XI- предсрочна изискуемост; XII-Обезпечения; XIII-Неизпълнение; XIV-Отговорности; XVII -Срок на договора и прекратяване; ХIX-Допълнителни условия; ХХ-Кореспонденция и други. Договорът е сключен при надлежно обявени от кредитора Общи условия, приети от потребителя без възражения и с които той се е съгласил, и е можел да влияе върху тях включително и чрез сключването дори и на анекс към договора и доколкото в договора между страните са уговорени индивидуално всички съществени и важни клаузи от съдържанието му. Разпоредбата на чл.11 от договора не размества тежестта на доказване и не представлява неравноправна клауза защото се касае за доказване на положителен факт, като с полагане на подписа от кредитополучателя, последният вече предварително се е осведомил и е запознат със съдържанието на ОУ, преценил ги е напълно добросъвестно и без външен натиск заедно с договора като е оценил дали същите клаузи и уговорки отговарят положително на неговите икономически нагласи и да прецени свободно общите и конкретни икономически условия и ползи от сключването на договора. При подписването на договора и на общите условия от кредитополучателя няма направено възражение от последния, че същият не е съгласен с тези общи условия, че по начина по който са формулирани клаузите същите не му позволяват да прецени икономическите условия от сключването на договора и да иска евентуално допълнителни разяснения или допълнения под формата на анекс или други преди са вземе информирано съгласие и окончателно да реши дали икономическите условия по договора са му финансови изгодни, дали са с положителна икономическа перспектива и без опасност или притеснения да изпадне в неплатежоспособност или задлъжнялост към кредитора, доколкото Титулярът декларира пред кредитора, че в момента не съществуват каквито и да било неблагоприятни фактори влияещи негативно върху способностите му да изпълнява всички задължения по договора и ОУ и че такива предвидими събития не се очакват в близко време /чл.46/. От кредитополучателя е изразена правновалидна воля да се обвърже с процесния договор, ОУ към него и да ползва от икономическите и финансови предимства които дава и получава клиента /титуляра/ на банката. Всичко това предполага клиентът да прецени трезво, отговорно и добросъвестно всички изгоди и рискове от сключването на договора, преценени през призмата на съществуващите обективни икономически условия в страната и заложените отговорности по договора и да реши дали да сключи или не договора. На потребителя не е даван от банката какъвто и да било свръхкратък срок в който безусловно да реши да сключи или да не сключи договора с посоченото в него съдържание и на ОУ по начин, че изобщо да не може да прецени икономическите условия и лични ползи и предимства от сключването на договора. Няма предвидено в чл.10 от ЗПК отм. като императивно изискване в закона да се включат всички условия и всички преки и косвени разходи за потребителя доколкото същите са формулирани по един и същ начин за всеки потребител, тоест същите са унифицирани по начин позволяващ без особени трудности да бъдат определени и по размер и с оглед конкретната фактическа обстановка и доколкото се касае за многократно, а не еднократно и в пълен размер, усвояване до пълния отпуснат размер на кредита от 5000лв. В същност в договора са включени основните и съществени параметри и условия по договора, които са детайлизирани в ОУ. Ненапразно в табличен вид са посочени отделните траншове с дати на усвояване и усвоената сума /общо 233 транша с диапазон на отделните тегления от 0.10лв, 10лв до 2020лв/.-транзакция на 24.01.2009г./, като всички и преки и косвени разходи за потребителя са различни за всяка отделна транзакция /усвоена сума/ и транш, зарази различната основа и база и срокове за погасяване, на която се формират Затова кредиторът логично е посочил математическия и времеви модел по който ще се изчисляват разходите и изрично го е записал в ОУ. Жалбоподателят желае да отпадне от него отговорността да изпълни изцяло просроченото си задължение поради формално подписан бланков типов договор със съдържащата се в него декларация, че е запознат с договора и с ОУ и с Тарифата на банката. С подписването на договора потребителят несъмнено признава неизгоден за него факт, а именно че удостоверява, че е запознат изрично със съдържанието на ОУ и на договора, съгласен е с тях, няма възражения, прочел е надлежно тези документ и за което собственоръчно се е подписал, тоест ако потребителят е бил добросъвестен и реално не е получил някой или всички посочени в договора документи, то той не би се подписал собственоръчно, удостоверявайки обратното или би оспорил автентичността на положения свой собственоръчен подпис или че примерно е поставен под заплаха или насилие или чрез измама, каквито данни по делото няма да е сторено от последния. С декларирането тежестта за оспорване на документите преминава за потребителя, доколкото той не получава само изгодни икономически и финансови права по договора, но и съответно поема и задължения към кредитора. Тезата на потребителя е, че той може да има само права, но не и задължения, формално поради уговорки за които твърди, че същите имат характер на неравноправни клаузи или нищожни клаузи по договора. Неизпълнението на изискването на банката ОУ да бъдат подписвани на всяка страница двустранно от страните според решението на УС от 15.08.2022г., при неговото неизпълнение не води до извод за неравноправна клауза за потребителя и не влияе върху знанието на потребителя за съдържанието му, доколкото такъв довод за незнание на съдържанието на ОУ няма въведен от потребителя. Непредставянето по делото на тарифата не променя извода, че потребителят е получил същата и тя му е връчена в момента на подписване на договора за което последният надлежно се и подписва. /т.11 от договора/. В случая тарифата касае само задължението по изпращане на покани от 24лв, които е отразено и от вещото лице. В сключения договор и приложените ОУ няма изрично предвидени промени на лихвения процент/изискване по чл.10 т.3 от ЗПК отм/, същият е уговорен като непроменлив до края на действие на договора и е стандартно уговорен в размер на 16% за безналичните плащания па ПОС-терминал и 18% за всички останали транзакции /т.7 от договора/. Предвидена е възможност за капитализация на лихвата и прибавянето й към в главницата, но не и промяна на лихвени процент и условията за това. В този смисъл няма предвидени каквито и да било промени на първоначално уговорения лихвен процент, налагащи в договор или в ОУ изрично да се посочват условията и основанията за такава евентуално промяна. Ако в последващи ОУ е предвидено право на банката да променя лихвата при референтен лихвен процент, то това е неприложимо към конкретния договор, който по начало не съдържа такива клаузи и би касаело нови клиенти и правоотношения, или ако е приложено е следвало да бъде подписан анекс към договора, каквото подписване няма и следователно тази разпоредбата е неприложима към заварените договори, а и такива промени в лихвения процент и условия за това не са констатирани и от вещото лице В този смисъл на това основание договорът не е недействителен поради липса на съществени реквизити доколкото такива не са залегнали и не са съществували към момента на сключването на договора нито в последствие същите да са въведени като задължително съдържание чрез анекс. Няма предвидено и обратно действие, а и такова не сочи от жалбоподателя на новите ОУ към вече съществуващите и сключени и действащи към датата на одобряването на новите ОУ договори /виж Раздел II.2.1/ Предвиденото автоматично подновяване на договора /т.3/ при липса на уведомяване на потребителя в определен срок преди изтичане на срока на договора не е неравноправна клауза. Тя е индивидуално уговорена между страните. Касае се за двустранно предвидена последица и за двете страни по договора. Същото е израз на желанието и на двете страни без каквито и да било формалности да продължи да съществува кредитното правоотношение като взаимно изгодно и за двете страни по правоотношението. Автоматичното подновяване на договора не е непозната правна форма за продължаване действието на договора, и не лишава по-никакъв начин кредитополучателя да прекрати договора във всеки един момент от съществуването му, както преди автоматичното му подновяване така и след автоматичното му подновяване /продължаване/. Автоматичното подновяване не дерогира разпоредбите по раздел XVII Срок на договора и прекратяване от ОУ, предвиждащ възможност договорът да се прекрати по всяко едно време от срока на действието му- едната хипотеза касае прекратяването на текущия договор и срокове, а другата касае след автоматичното удължаване за нов едногодишен срок. Или стандартно всеки договор за овърдрафт се прекратява при условията на т.36.2. от ОУ, а условията по т.36 ал.1 са относими към избягване на автоматичното продължаване на договора от двете страни, което касае най-общо до спазване на 60дневен срок за прекратяване преди изтичане на текущия календарен едногодишен срок преди да бъде автоматично подновен. Тоест, прието е, че бездействието на потребителя се равнява на одобряване на действащия договор като отговарящ и задоволяващ напълно на неговите нужди, че чрез тях той напълно ги удовлетворява, че този договор е икономически и финансово изгоден за него, преценил е икономическите условия от първоначалното сключване на договор и е приел, че те са в негова изгода поради което не намира основание да прекратява договора като същият се подновява при същите условия при които е сключен, тоест тази клауза е в интерес на потребителя, а не в негов ущърб. Изгодите от това са двустранни. Правото на потребителя да прекрати както текущия договор така и автоматично удължения с още една година е гарантирано и възможно във всеки един момент в хипотеза, на отправено във всички случаи предизвестие, което е логично и е в интерес на двете страни предвид настъпващите значими за тях правни последици от прекратяването на договорните отношения. Няма никакво неравновесие между задълженията на търговеца и задълженията на потребителя доколкото и за двете страни е предвиден срок за даване на предизвестие за прекратяване на договора до другата страна. Регламентирано е, че автоматичното продължаване на срока става с мълчаливото знание и съгласие и при липса на изрично противопоставяне от страните за автоматичното му продължаващото действие. Отношенията по никакъв начин не се променят между страните и същите са в достатъчна степен свободни, независими и балансирани като съдържание на права и задължения по договора. Не е налице необосновано дълъг срок за даване на предизвестие за прекратяване но договора. Следва да се отбележи, че и двете страни са длъжни са следят и да се интересуват от действието на договора и начините и сроковете за прекратяването му както и за момента на автоматичното му продължаване, защото това е в техен общ и индивидуален интерес, като следеното на изпълнението му следва да се извършва както от потребителя, така и от кредитора. Няма правна логика да се твърди, че ако във времето кредит от 5000лв не се следи, това за кредитора би довело до безконтролно натрупване и начисляване за банката на лихви в ущърб на потребителя, каквито не биха се начислявали при добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на потребителя и той е изправна страна. Нормата на чл.430 ал.1 от ТЗ е от материалноправен характер и е императивна и същата има предвид хипотезите на сключен договор с непроменени до края на действие на договора клаузи /В случая, ….банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока/, тоест добросъвестността у потребителя предполага ако той не желае да продължи договора, да може безусловно и едностранно да го прекрати още на следващия ден от сключването му както и до изтичане на крайния срок на действието му при условията при които е сключен, като автоматичното му удължаването за нов срок е условно и само в хипотезите когато никоя от страните с предизвестие не е възразила срещу тази опция. Не би следвало да има пречка договорът да се прекрати при общите условия на ЗЗД и в последния ден на действието на стария срок на договора с евентуална санкция на потребителя за неспазеното предизвестие ако има предвидена такава. Автоматичното подновяване на договора по никакъв начин не влияе на действието на погасителната давност. За да се позове на нея потребителят следва като добросъвестен клиент на банката и кредитополучател за знае точно своите права и задължения по кредита и ако счита, че икономическите и финансови условия залегнали в него са му неизгодни, да го прекрати преждевременно и дори преди изтичане на крайния срок. Достатъчно е само да заяви с предизвестие, че желае да прекрати договори и това води като краен резултат прекратяване на облигационното правоотношение с кредитора. Погасителната давност е средство за защита на добросъвестния съконтрахент срещу недобросъвестния такъв, когато последния бездейства и не изпълнява задължения си. В случая потребителят е неизправен длъжник и се стреми да бъде освободен от отговорност използвайки формални доводи за наличие на неравноправни клаузи в договора, каквито до момента въззивният съд не констатира. Началото на давността във всеки един момент може да се инициира от длъжника като примерно прекрати договора на някое от основанията посочени в ОУ-т.36 1 и т.36.2 и да се позовава на нея след настъпването на изискуемия се за това срок. В случая потребителят е напълно наясно с клаузите, уреждащи прекратяване на договора, както и автоматичното му подновяване за нов срок и въпреки това не се е възползвал от предвидената в ОУ опция да възрази по продължаването на договора за нов едногодищен срок. Бездействието на потребителя да прекрати договора и същевременно с това използване на овърдрафта в продължение на няколко последователни и автоматично удължени едногодишни срокове означава, че той с цялостното си поведение и конклудентни действия чрез извършените от него траншове с притежаваната от него кредитна карта, се съгласява действието на договора да продължи последователно за последващ нов едногодишен срок, тоест проявените активни действия са в посока не да се прекрати действието на договора, а напротив да се продължи да действа при условията, при които е бил сключен първоначално и в резултат на това потребителят да продължи многократно на усвоява изцяло или на части предоставения му овърдрафт по разплащателната му сметка чрез нови и нови траншове, като според извлечението, усвояванията са до 19.07.2015г., което еднозначно се признава и от потребителя С. като до този момент, а и след това до обявяването на кредита за предсрочно изискуем от банката няма отправено предизвестие от потребителя за прекратяването на договора. Не е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ал.1 т.9 от ЗЗП заради прекалена отдалеченост от датата на изтичане на срока на кредит. Отдалечеността е в рамките само на 60/шестдесет/ календарни дни и доколкото договорът е сключен с продължителност една цяла /първоначално за две години/ календарна година или за 12месеца, тоест предизвестието от два месеца, представлява само 1/6 част от действието на договора. По друг начин биха стояли нещата, ако предизвестието е примерно с срок равен и по-голям от половината от продължителността на целия договор -примерно от 6 месеца и повече, което логично би довело на извод, че в този случай кредиторът иска преждевременно да си гарантира неограничено запазване действието на договора и печалбата си от него, като обаче в крайна сметка това не влия върху способите и начините на незабавно прекратяване на договора, доколкото се касае за различни правни основания-т.36.2 има в предвид типичните срокове за предизвестие за прекратяване на текущия договор, а т.36.1 има в предвид единствено сроковете за автоматично подновяване на договора, но не и за неговото прекратяване. Според жалбоподателя предвид последния извършен транш с картата от 19.07.2015г. се признава, че действието на договора е било от 26.08.2014г./ началната дата на поредното автоматично подновяване е на 26.08. -двадесет и шесто число на месец август/ на съответната година, като се признава, че след 26.08.2015г. няма извършени транзакции за 1г. напред, поради което счита, че от тази дата-26.08.2016г. е започнал да тече 5г. погасителен давностен срок за вземането, а за възнаградителната лихва е изтекъл на 26.08.2019г. Доводът е несъстоятелен и неверен. Неползването на кредита и неусвояването му на траншове изцяло или частично от потребителя само по себе си не води до прекратяване на договора. Няма предвидено задължение на потребителя да ползва ежемесечно или ежечасно картата и да усвоява траншове, и че с неползването й това означава, че потребителят мълчаливо едностранно прекратява договора или отказва да бъде продължен за нов едногодишен срок, доколкото усвояването му е предоставено на неговата свободна воля и преценка и нужда, и без банката кредитор да се намесва в това с поставянето на каквито и да било условия. Договорът е бил валиден и е действал до момента на обявяването от банката на предсрочната му изискуемост поради неплащане на вноските с изтичане на седем дневен срок за плащане, отправено от банката до длъжника с покана връчена чрез ЧСИ. Датата на настъпилата предсрочната изискуемост е установима предвид ясните и недвусмислени обстоятелствата изложени в поканата. Поканата играе решаваща роля на писмено предизвестие до титуляра договора за овърдрафт, за настъпваща предсрочна изискуемост предвид несбъдването на условието, посочено в поканата -изплащане на целия съществуващ и непогасен до момента дълг в седемдневен срок от уведомяването на длъжника, или предсрочната изискуемост е настъпила на дата 22.01.2021г., До този момент договорът е бил действащ и обвързващ валидно и двете страни. От този момент е започнал да тече давностния срок за погасяване на всички неизвършени по кредита плащания, като с инициирането на заповедното производство срокът за течене на давността е прекъснат, считано от 27.07.2022г. и давността към този момент не е била изтекла за нито едно от задълженията по договора. Давността няма как да е започнала да тече от 26.08.2016г. защото договорът е бил автоматично подновяван без да е налице изразено несъмнено и явно несъгласие и противопоставяне на кредитополучателя за продължаването му, отправено като предизвестие в сроковете по т.36.1 от ОУ. От обявяването на кредита за предсрочно изискуем от банката кредитор е настъпила изискуемостта на вземането на кредитора. Изискуемостта на вземането не е настъпила за всяка отделна вноска защото кредитът автоматично се подновява и непогасените вноски остават дължими предвид спецификата на договора за овърдрафт. Цитираната във въззивната жалба съдебна практика е неприложима към конкретния случай доколкото същата касае периодични платежи под формата на анюитетни вноски по договор за кредит по изготвен и одобрен между страните погасителен план, докато в случая се касае за договор за издаване на международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, без изготвен конкретен погасителен план на погашенията, без фиксиран и известен на потребителя размер на всяка от погасителните вноски и от какво и как са формирани, без конкретно определена дата на плащане, самите вноски нямат характер и естество на анюитетни вноски по утвърден и уговорен между страните и двустранно подписан погасителен план, като според условията на кредита при овърдрафт усвояването му не е определено нито е пределяемо по размер, по определена дата на транша, по точен размер на усвоената сума, по определена конкретна дата на погасяване, като няма предвидена за нуждите на погасяването и създадена единна и ясна система предвид характера и естеството на договора за овърдрафт, защото такава не е необходима и не се следва. Като всичко е предоставено на свободната преценката на потребителя кога, къде, на коя дата и каква сума иска да бъде усвоена. Фактът на възможното неограничено и многократно усвояване на овърдрафта по картова разплащателна сметка води категорично на извод за неприложимост на погасителната давност по начина посочен от жалбоподателя в цитираната от него съдебна практика. Плащанията нямат периодичен характер под формата на анюитетни погасителни вноски, всяка имаща конкретен краен срок на погасяване според утвърдения погасителния план, както и от какви пера е формирана, съгласуван между страните. След като няма фиксиран конкретен краен срок, определен или определяем с погасителния план, без за което да има предвиден погасителен план с посочен конкретен размер на периодичната вноска, точна дата на плащане, определен и фиксиран краен срок за погасяване на задължението чрез доброволно плащане по един такъв план, то този ред за проявление на погасителната давност е неприложим в случая. Освен това както се посочи предсрочната изискуемост на договора за овърдрафт е надлежно обявена на потребителя с покана която има изискуемото се по закон съдържание за да възпроизведе действието си и да има характер за плащане, с отлагателно условие за проявление и настъпване на предсрочната изискуемост - седем дни от получаването на поканата и при неплащане на цялата дължима сума. Съдържанието на поканата е ясно и недвусмислено, напълно разбираемо е за страните и същото не се нуждае от тълкуване или разяснение за потребителя-„Ако не плати в седемдневен срок задължението си от получаването на поканата кредитът се трансформира и става изцяло предсрочно изискуем заради неплатени в срок вноски. Не се касае за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост, а за предсрочна изискуемост след неизпълнено конкретно и ясно условие поставено на длъжника от кредитора -пълно погасяване на кредита в седем дневен срок. Фактът на неплащане е налице, този факт е известен на длъжника и той недобросъвестно го е предизвикал с бездействието си /неплащането/ или поне да поиска да преуреди кредитните си отношения по друг начин за да избегне настъпилата предсрочна изискуемост. Връчването на поканата е надлежно и според изискванията на процесуалния закон -залепване на уведомление за адресат -чл.47 ал.1 от ГПК, който е в чужбина по сведение на лице /близък роднина/, което нито живее с него на адрес в чужбина нито посочва, че адресата пребивава или има за фактически адрес, адреса на който е намерено това лице /от домашните/, за да има основание връчителят на него да му връчи съобщението /поканата за предсрочна изискуемост/ предназначена за адресата. Следователно връчване чрез домашните е неприложим, доколкото според императива на чл.47 ал.1 изр.4 от ГПК-връчителят е събрал достоверни данни, че адресатът не живее на адреса, от което незабавно следва залепване на уведомление, а не връчване на лице от домашните защото същото е безсмислено и ненужно и несъответно на закона тъй като домашното лице няма на кого да го предаде, след като адресатът не е на адреса, а е в чужбина. Връчването по месторабота също е редовно.