Решение № 195 от 1.11.2024 г. на Районен съд - Сливница по дело № 15/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН. Образувано е по жалба на С. С. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес за гр. С., ж.к. Л., бл. ••••••••, срещу Наказателно постановление (НП) № BG2023/5800-509/НП от 30.11.2023 г., издадено от Д.С.Д. – директор на ТД Митница С. на Агенция „Митници“, в качеството на административнонаказващ орган съгласно Заповед № ЗАМ-988/32-220316 от 13.06.2023 г., с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 231, вр. чл. 233, ал. 1 и ал. 6 от Закон за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2880, 00 лева, за нарушение на чл. 233, ал. 1 ЗМ, като на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ са отнети в полза на държавата 10 кашона, всеки съдържащ по 60 кутии, всяка с по 30 сашета лекарствен препарат OKI, като предмет на митническо нарушение. В жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, доколкото не е ясно коя е нарушената правна норма, защо контролният орган е счел, че същата е нарушена и какъв е предметът на нарушението. Твърди се че е налице неяснота и противоречие относно тези обстоятелства и в издаденото НП, в което не се сочи къде е намерена стоката и дали е била укрита и в което се твърди, че стоката била с разрешителен режим при внос, което според жалбоподателя насочвало, че се касае до забранена за внос стока, но не може да се прецени дали се касае за нарушение по чл. 233, ал. 1 или ал. 3 ЗМ. Сочи се, че не е проверено, като се изиска информация от ИАЛ, има ли този лекарствен продукт разрешение за ползване или няма. В тази връзка се поддържа, че същият лекарствен продукт се продава в аптеки в страната, който факт е публично известен, като е невъзможно да се продава в аптечната мрежа нещо, което не е разрешено. На последно място се твърди, че в случая деянието е останало на стадия на опита, доколкото държавната граница съвпада с тази на фискалния контрол при проверка, а нарушителят е бил санкциониран за довършено деяние. В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. С., който поддържа подадената жалба. В постъпили по делото писмени бележки са развити идентични на съдържащите се в жалбата доводи за отмяна на НП, като в допълнение е посочено, че получаване на разрешение за внос на лекарствения препарат от ИАЛ изобщо не е необходимо, тъй като този продукт се произвежда от страна в ЕО – Италия и е разрешен за употреба от Европейската агенция по лекарствата, като разрешението било издадено на Dompe S.p.A. Milano, Italy, информация за което се съдържа в Официалния вестник на ЕС и на сайта Public Health – Union Register of medicinal products, където фигурирал препаратът OKI. Сочи се още, че НП се явява незаконосъобразно и поради това, че митническата стойност на предмета на нарушението е неправилно определена от АНО, видно от заключението на вещото лице. Въззиваемата страна – Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница С. на Агенция „Митници“ (АМ), редовно призована, се представлява от юрк. Н.В., който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице (лично от санкционираното лице и от процесуалния му представител), срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 22.12.2023 г., а жалбата е подадена по пощата на 02.01.2024 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: На 15.07.2023 г., около 17.20 часа, жалбоподателят С. С. Г., ЕГН ••••••••••, който управлявал товарен автомобил с влекач с български регистрационен номер № •••, собственост на „НАДЕЖДА ВИ СТРОЙ“ ЕООД и полуремарке с рег. № •••, собственост на „Б.“ ООД, пристигнал на МП – Калотина, трасе „Входящи товарни автомобили“, след като вече бил преминал през граничния контрол на пункта, при които били проверени документите му за самоличност. Във връзка с митническия контрол осъществяван на пункта, за стоката превозвана от него с товарния автомобил, представляваща препарати за битова химия от Италия, жалбоподателят представил на свидетеля П. Г. В. – на длъжност главен инспектор в ТД на АМ в ТД Митница С., документ за транзит Т2 23HR070327008449L7. В кабината на влекача, на леглото и в фабрична кухина на тавана на кабината, жалбоподателят превозвал 10 кашона, всеки съдържащ по 60 кутии, всяка с по 30 сашета лекарствен препарат OKI, с митническа стойност 6307, 55 лв. Свидетелят В. запитал жалбоподателя дали има нещо за деклариране, на което той отговорил отрицателно. Въпреки това, без да извърша предварителна проверка на ППС, свидетелят В. селектирал товарния автомобил за извършаване на рентгенова проверка, в хода на която, а и след извършена физическа проверка от свидетелите В. и С. И. С. (също митнически служител), били установени превозваните от жалбоподателя 10 кашона, всеки съдържащ по 60 кутии, всяка с по 30 сашета лекарствен препарат OKI, за които жалбоподателят не е могъл да представи документ и за които заявил, че са закупени за негова лична употреба. За извършената проверка бил съставен ПИМП 23BG005800M026014 от 15.07.2023 г., към който били съставени и Разписка № 23007668, с която били задържани процесните медицински продукти, а също и Разписка № 23007669, с която били задържани сумите в размер на 100 евро и 150 лева за обезпечаване на вземания. Така откритите стоки жалбоподателят обявил за свои, подписвайки се в разписката като лицето, от което са задържани стоките. На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 ЗМ проверяващите митнически служители поискали писмени обяснения от водача на превозното средство, в които той собственоръчно записал: „Закупих от Италия за мен 600 кутии OKI от района на Рим“. По делото не са събрани доказателства за произхода на превозваната от жалбоподателя стока, а същевременно деянието е извършено на външна граница на ЕС. За констатираното нарушение свидетелят П. Г. В. – на длъжност главен инспектор в ТД на АМ в ТД Митница С. (видно от Заповед за изменение на служебно правоотношение № 869 от 12.04.2023 г. на директора на АМ и длъжностна характеристика), в присъствието на свидетеля С. И. С. и на самия жалбоподател, съставил АУАН № BG15072023/5800/M-935 от 15.07.2023 г. за това, че С. С. Г. е превозил стоки, забранени за внос – газ фреон, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, с което е осъществил състава на митническо нарушение по чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ. В акта били описани обстоятелствата по нарушението, като било посочено изрично, че товарният автомобил е селектиран за рентгенова проверка, при която е установено че се превозват 10 кашона, всеки съдържащ по 60 кутии, всяка с по 30 сашета лекарствен препарат OKI, за които водачът не представил документи. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля, като препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу подпис. В АУАН жалбоподателят не направил възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение срещу акта. Въз основа на така съставения АУАН, при идентичност на фактическата обстановка, Д.С.Д. – директор на ТД Митница С. на Агенция „Митници“, в качеството на административнонаказващ орган съгласно Заповед № ЗАМ-988/32-220316 от 13.06.2023 г. (видно и от Заповед за изменение на служебно правоотношение № 3510 от 30.07.2021 г. на директора на АМ), издал атакуваното наказателно постановление № BG2023/5800-509/НП от 30.11.2023 г., с което на основание чл. 231, вр. чл. 233, ал. 1 и ал. 6 ЗМ и чл. 53 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2880, 00 лева за това, че на 15.07.2023 г., около 17.20 часа, МП – Калотина при ТД Митница С., трасе „Входящи товарни автомобили“, С. С. Г., ЕГН ••••••••••, като е превозил в управлявания от него товарен автомобил влекач с рег. № ••• и полуремарке с рег. № •••, през държавната граница на Република България, без знанието и разрешението на митническите органи стоки – 10 кашона, всеки съдържащ по 60 кутии, всяка с по 30 сашета лекарствен препарат OKI, виновно е осъществил състава на нарушението по чл. 233, ал. 1 ЗМ. В НП изрично е посочено, че на основание чл. 52, ал. 4 ЗАНН АНО е проверил законосъобразността на АУАН и е констатирал, че в него неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето за нарушение на чл. 233, ал. 3 ЗМ, макар че видно от предмета на нарушението, неговото описание и обстоятелствата, при които е било извършено, нарушението не се включва в хипотезата на чл. 233, ал. 3 ЗМ и се санкционира по чл. 233, ал. 1 ЗМ. Приемайки, че от събраните по преписката доказателства се установява по безспорен начин извършването на административно нарушение, датата на извършването, нарушителят, който го е извършил, както и неговата вина, АНО е издал атакуваното НП на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН. От служебно изисканото от съда становище на Изпълнителна агенция по лекарствата се установява, че за да се разпространява и/или отпуска един лекарствен продукт на територията на Република България, трябва да има издадено разрешение за употреба по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. както и за същия да има решение за утвърждаване на цена от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Лекарственият продукт следва да притежава валидно разрешение за употреба, издадено от Изпълнителна агенция по лекарствата (по национална или международна процедура) или от Европейската Комисия (по централизирана процедура). Съгласно централизираната процедура разрешение за употреба на лекарствен продукт се издава от Европейската комисия по предложение на Комитета по лекарствените продукти за хуманна употреба (СНМР) към Европейската агенция по лекарствата (ЕМА ), като разрешението е валидно за всички държави-членки на Европейския съюз. Включително и за България. Посочено е, че информацията за лекарствените продукти, разрешени за употреба от Изпълнителна агенция по лекарствата, е публично достъпна – на сайта на ИАЛ www.bda.bg в Раздел „Регистри“, „Регистър на лекарствените продукти, разрешени за употреба в Република България - Регистър ИАЛ“. Информацията за разрешените за употреба лекарствени продукти по централизирана процедура също е публично достъпна на сайта на ИАЛ www.bda.bg в Раздел „Регистри“, „Регистър на лекарствените продукти, разрешени за употреба в Република България - Регистър ЕС“. както и на общодостъпната страница Европейската агенция по лекарствата (ЕАЛ) https: //www.ema.europa.eu/en/homepage. При направена от длъжностните лица от ИАЛ справка в базата данни на Изпълнителна агенция по лекарствата и на общодостъпната интернет страница на ЕМА е било установено, че лекарствен продукт с търговско наименование OKI 30 сашета не е разрешен за употреба на територията на Република България, поради което не следва да се разпространява на територията на страната. От служебно направената от съда справка на https: //www.ema.europa.eu/en/homepage, се установява, че Европейската агенция по лекарствата не е регистрирала лекарство с търговско наименование OKI. От служебната справка в Официалния вестник на ЕС, С 61 от 25.02.2011 г. (https: //eur- lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=OJ: C: 2011: 061: TOC), сочен от процесуалния представител на жалбоподателя, се установява, че има регистриран лекарствен продукт OKI, но същият е гел, а не сашета за пиене, като този продукт не фигурира в списъците на ЕАЛ. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П. Г. В. и С. И. С., както и от приобщените по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК писмени доказателства – Заповед № ЗАМ-988/32-220316 от 13.06.2023 г. на директора на АМ, известие за доставяне, ведно с писмо рег. № 32-653579 от 22.11.2023 г., Становище рег. № 32- 614837/02.11.2023 г. от Комисия, определена със Заповед № ЗТД -5800-110/32- 55902/18.02.2021 г. на Директора на ТД Югозападна, Становище на началника на отдел Митническа дейност, Служебна бележка рег. № 32-6095559 от 30.10.2023 г., Служебна бележка рег. № 32-6095564 от 30.10.2023 г., приемно-предавателен протокол рег. № К-59 от 17.07.2023 г., разписка от 15.07.2023 г. ПИМП 23BG005800M026014 от 15.07.2023 г., Разписка № 23007668, Разписка № 23007669, писмени обяснения от 15.07.2023 г., копие от два броя СРМПС част II, спедиционни документи, писмо вх. № 2289/22.04.2024 г., изпратено от ИАЛ, Заповед за изменение на служебно правоотношение № 3510 от 30.07.2021 г. на директора на АМ, Заповед за изменение на служебно правоотношение № 869 от 12.04.2023 г. на директора на АМ и длъжностна характеристика, а също и от способа за събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства – заключението на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза. Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. При изграждане на изводите си относно митническата стойност на предмета на нарушението, съдът не се позова на становището на комисията към АМ, доколкото същото не съдържа каквато и да било обосновка, а взе предвид заключението на вещото лице, което е направило проучване и е определило митническата стойност съобразно събраните данни за цена на продукта в Италия. Съдът даде вяра на показанията и на двамата свидетели, доколкото нито един от тях не е заинтересован от изхода на делото. От показанията на свидетелите В. и С. се установява възприетото лично от тях, а именно обстоятелството, че в хода на извършената митническа проверка в кабината на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил са били намерени стоките, предмет на нарушението. Тези свидетелски показания се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства, като няма основание за съда да не даде вяра на тези показания, доколкото свидетелите изложиха подробно, логично и вътрешно непротиворечиво възприетото от тях, с оглед което при изграждане на изводите си, съдът се позова на показанията и на тези свидетели. Жалбоподателят, в снетите в хода на административнонаказателното производство обяснения, не отрича, че стоките са негови, като твърди, че са закупени от района на Рим за лична употреба. Съдът счита събраните по делото доказателства за непротиворечиви и въз основа на тях прие за категорично установена изложената по-горе фактическа обстановка. Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателката, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна: Същественото в административнонаказателното производство е да се установи има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно. За да бъде едно деяние административно нарушение, съгласно нормата на чл. 6 ЗАНН, са необходими три предпоставки– това деяние да нарушава установения ред на държавно управление, да е извършено виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки, означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно. Същевременно, следва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателно постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания би довело до отмяна на НП, като незаконосъобразно. Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН. Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, съгласно чл. 37, ал. 1 ЗННН, вр. чл. 230 ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а“, вр. ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 231 ЗМ. Съгласно чл. 230 ЗМ за всеки случай на нарушения на митническия режим се съставя акт от митническите органи, които по аргумент от разпоредбата на т. 9, § 1 от ДР на ЗМ са длъжностни лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол. В конкретния случай административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало въз основа на АУАН № BG15072023/5800/M-935 от 15.07.2023 г., съставен от компетентно длъжностно лице от съответното митническо учреждение, което като митнически орган осъществява функция по митнически контрол и надзор – актът е съставен от П. Г. В. – на длъжност главен инспектор в ТД на АМ в ТД Митница С. (видно от Заповед за изменение на служебно правоотношение № 869 от 12.04.2023 г. на директора на АМ и длъжностна характеристика). В настоящия случай нарушението е констатирано в присъствието на свидетеля С. и е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН – актът е съставен в присъствие както на нарушителя, така и на свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително, при съставяне на АУАН е допуснато нарушение, изразяващо се противоречиво описание на предмета на нарушението, който веднъж е посочен като лекарствен препарат OKI, а впоследствие като газ фреон, което вероятно се дължи на техническа грешка. Това нарушение обаче съдът не намира за съществено, доколкото с атакуваното НП безпротиворечиво е бил очертан предметът на нарушението, който е бил известен и на самия жалбоподател, който именно е превозвал в кабината на управлявания от него товарен автомобил 10 кашона, с по 60 кутии лекарствен препарат OKI и за изземването на които стоки жалбоподателят е разписал разписка. За същия този лекарствен препарат жалбоподателят е дал и саморъчно написани обяснения, поради което не може да се приеме, че не е бил насяно какъв е предметът на нарушението и защо му е бил съставен АУАН, което именно би ограничило правото му на защита. НП е издадено от компетентен за това орган, видно от представените по делото заповеди (препис от които административнонаказаващият орган не е длъжен да връчва на нарушителя), като в съдържанието му нарушението е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че НП съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на админстративнонаказателното обвинение, като твърденията за липса на ясно и недвусмислено описание на нарушението в НП са голословни, доколкото за АНО не съществува задължение да посочва къде точно в превозното средство е открита стоката, в случай че не се твърди, същата да е укрита в тайник, каквито фактически твърдения липсват както в АУАН, така и в НП. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен в деня на извършване на нарушението – 15.07.2023 г., а НП е издадено на 30.11.2023 г., тоест в рамките на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Тук е мястото да се посочи, че АНО, упражнявайки правомощието си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, е приел, че макар и в АУАН нарушението да е квалифицирано като такова по чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ, НП следва да бъде издадено с правилна правна квалификация по чл. 233, ал. 1 ЗМ, доколкото е приел, че не се установява стоката да е забранена за внос. В този смисъл и доколкото жалбоподателят е санкциониран по основния състав на митническата контрабанда е ирелевантно дали процесните стоки са или не са забранени за внос, тъй като съдът не би могъл да утежни положението му и да го санкционира по квалифицирания състав по чл. 233, ал. 3 ЗМ. Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките. В настоящият казус държавната граница на Република България предшества и не съвпада с линията на митническата проверка на МП Калотина предвид спецификата на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна граница, което е практически невъзможно, а вътре в територията на Република България и този вид контрол следва извършвания паспортен от служителите на Гранична полиция. Налице е довършено нарушение, тъй като е довършено изпълнителното деяние, т.е. жалбоподателят, като водач на товарния автомобил, е преминал линията на митнически контрол, след като той е дал отрицателен отговор на отправено изрично запитване от митническия служител В. дали има подлежащи на деклариране стоки и ценности. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено. Т. е. обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на акта. От показания на разпитаните по делото свидетели – митнически служители, осъществили митнически контрол и последвалата митническа проверка, по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 15.07.2023 година, около 17.20 часа, на Митнически пункт (МП) Калотина, на трасе „Входящи товарни автомобили“, жалбоподателят е превозил през държавната граница стоки, а именно процесните лекарствени продукти. Последните несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки“, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки“ се съдържа в чл. 5, ал. 1 ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „Стока“ е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Според българския тълковен речник, „стоката“ е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети – лекарствени продукти, както вече бе посочено. Само за пълнота следва да се посочи, че не се касае за забранена за внос стока, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЛПХМ се разрешават производството, вносът, търговията на едро и дребно, рекламата и лечението, профилактиката и диагностиката само с лекарствени продукти, които са получили разрешение за употреба по реда на този закон, или по реда на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и Съвета. Същевременно съгласно чл. 7, ал. 2 ЗЛПХМ се забранява вносът, търговията, лечението, профилактиката и диагностиката с лекарствени продукти с изтекъл срок на годност. Съгласно чл. 272, ал. 1, т. 2 Изпълнителната агенция по лекарствата забранява производството, вноса, износа и търговията на лекарствени продукти, които пряко или косвено застрашават здравето на хората, и разпорежда те да бъдат унищожени, преработени или използвани за други цели. Анализирайки тези разпореди, се достига до извод, че по принцип няма забрана за внос на лекарствени продукти, освен ако не са с изтекъл срок на годност или пряко или косвено застрашават здравето на хората. Условие, обаче да бъдат въведени на територията на Република България, е същите да са получили разрешение за употреба по реда на този закон или по реда на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и Съвета. Това въвеждане обаче е свързано с разпространението на продуктите, видно и от самото становище на ИАЛ (тоест касае случаите когато продуктите имат търговски характер), а не прави стоката забранена за внос по смисъла на чл. 233, ал. 3 ЗМ, доколкото забраната следва да е изрична. По отношение на авторството, съобразно събрания по делото доказателствен материал – писмените доказателства и гласните доказателствени средства – свидетелските показания на свидетелите В. и С., следва да се приеме, че именно жалбоподателят е автор на административното нарушение, визирано в обжалвания акт, като се установява и първият съставомерен признак на митническата контрабанда по чл. 233, ал. 1 ЗМ – превозването на стоките през държавната граница. От друга страна липсата на знание и разрешение от митническите органи за осъществения превоз, като втори съставомерен признак на деянието, се доказва също с показанията на разпитаните митнически служители, от които се установява, че водачът на ППС е бил попитан дали превозва стоки, подлежащи на деклариране, на което водачът дал отрицателен отговор и представил единствено намиращите се в него документи, касаещи стоката, превозвана с документи за транзит, а именно – битова химия. В резултат обаче на извършената митническа проверка на ППС е било установено наличието на процесните стоки, като дължимо в случая е било писмено деклариране на превозваните през държавната ни граница стоки, доколкото същите имат търговски характер и липсата на такова деклариране изключва знанието, респ. разрешението на митническите органи за превозването и пренасянето на стоките. За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране, като общото задължение за деклариране се установява от разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. „Деклариране“ е действието, чрез което едно лице изразява по установени форма и начин желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоките, посочени в АУАН и НП, дължимото за тях и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължението за деклариране на въвежданите, респ. изнасяни от лицата стоки, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 ЗМ, както и от чл. 158 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно който всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим. Доколкото не е направено деклариране по един от предвидените начини – тези, посочени в чл. 135 и чл. 143 от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза – устно или с писмена митническа декларация, то е налице липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, съответно и води до липса на дадено разрешение от тях за превозването на стоките на територията на страната. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е извършил от обективна страна състава на чл. 233, ал. 1 ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер, предвид количеството на стоките, описани в НП. Превозваните от жалбоподателя стоки, посочени в АУАН и НП, съдът намира, че не попадат в обхвата на дефиницията за „стоки с нетърговски характер“, посочена в чл. 1, т. 21, б. „б“ от горецитирания Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 г. Съгласно последната разпоредба „стоки с нетърговски характер“ означава стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато: имат случаен характер и се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства, или стоки, предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че не се внасят или изнасят с търговска цел. Стоките, предмет на процесното нарушение, не могат да бъдат отнесени към изброените изключения, предвид техния вид и брой, вкл. и с оглед на тяхната митническа стойност, съобразно заключението на вещото лице, а също и с оглед становището на комисията към АМ, с оглед което същите подлежат на деклариране. В идентичен смисъл е и националното законодателство, а именно чл. 58, ал. 4 ЗДДС която разпоредба сочи, че вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона. Същевременно, съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове по чл. 58, ал. 4 ЗЗДС за стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове. Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките предмет на нарушението не подадат под тези норми, доколкото не е изяснен и произходът им, а и не са били декларирани. В конкретния случай, съобразно вида на стоките те не подлежат на освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране. От характера на вещите и техния брой, настоящият съдебен състав прави извод, че предметите, открити при проверката на превозното средство, са предназначени за търговски цели и затова следва да бъдат декларирани от жалбоподателя пред митническата администрация при пристигането на МП. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и превозвани стоки. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод за неговото авторство – в лицето на жалбоподателя. Последният е лицето, подписало Разписката за задържането на същите и предвид факта, че същият е признал, че е закупил лично стоките, липсва каквото и да е основание да се изключи държането им от негова страна към момента на пристигането на МП Калотина. Тук е мястото да се отбележи, че обстоятелството дали лекарствения препарат има разрешение за ползване (както твърди жалбоподателят) или няма такова се явява ирелевантно за съставомерността на нарушението, доколкото дори и да имаше такова разрешение, вносът на стока с търговски характер, каквато безспорно е процесната, отново би подлежал на деклариране, като само в случай че жалбоподателят си беше закупил лекарствения продукт за лична употреба, не би се стигнало до неговото санкциониране. Изпълнителното деяние на превозване, като една от съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. В настоящия случай, доколкото лицето е навлязло в митническата територия на Р. България, деянието се явява довършено, както правилно е приел и АНО. В този смисъл съдът намира за правилен и изводът на АНО, че жалбоподателят е консумирал от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 233, ал. 1 ЗМ. Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 НК съобразно равностойността на своя предмет – 600 кутии лекарствен продукт OKI. Налице е и субективният елемент от състава на нарушението, доколкото същото е извършено виновно, при пряк умисъл като форма на вината, тъй като жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици, а именно, че чрез недекларираното на стоките ще накърни обществените отношения свързани с митническия режим и обезпечаващи спазването на митническото законодателство, и е целял да препятства установяването на стоките и тяхното деклариране. Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както е и знаел, действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, с оглед публичното им оповестяване – обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на МП Калотина. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. По убеждение на настоящия съдебен състав процесното административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан с обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямото количество контрабандирани стоки, както и видът им, деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение, такова на просто извършване, за което е без значение настъпването на вреди от същото. Отделно като релевантен аргумент съдът съобрази и характера на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка, с оглед действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания да се приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на т. 4, § 1, вр. чл. 28 ЗАНН. Предвид обстоятелството, че в представеното по делото становище на Комисията, определена със Заповед на директора на ТД Югозападна (понастоящем ТД Митница С.) липсва каквато и да е обосновка защо се е пристъпило към определянето на митническата стойност на стоките по реда на чл. 74 § 3 от Митническия кодекс на Съюза, съдът е допуснал изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е посочило, че са налице данни за стойността на идентични стоки на територията на ЕС и именно тази стойност е послужила за определяне и на митническата стойност на стоките. В този смисъл съдът възприема напълно заключението на вещото лице, съгласно което митническата стойност на стоките възлиза в размер на 6307, 55 лв., но при спазване на забраната за влошаване положението на жалбоподателя (забрана за reformatio in peius), съдът намира, че при определяне на наказанието не би могъл да вземе предвид по- високата митническа стойност. Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗМ за митническа контрабанда на стоки на виновните лица се налага „глоба“ в размер от 100 % до 200 % от митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно чл. 233, ал. 6 ЗМ недекларираните стоки, предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните стоки. Така проведената индивидуализация, според съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието, като е извършена преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Предвид липсата на данни за санкциониране на нарушителя за нарушения по ЗМ и липсата на данни за указана съпротива при извършване на проверката, АНО очевидно е определил размера на глобата при превес на смекчаващите обстоятелства. Поради това обосновано, при спазване критериите на чл. 27 ЗАНН, законосъобразно и справедливо, като съответно на тежестта на извършеното административно нарушение, наказанието е било определено в минимален размер, в който именно е и наложената глоба, формирана от 100% от стойността на стоката, а именно 2880, 00 лв. (съгласно становището на комисията). В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на наложеното административно наказание. Предвид гореизложеното обжалваното НП тази част следва да бъде потвърдено. Правилно е НП и в частта относно отнемането в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението, доколкото разпоредбата на чл. 233, ал. 6 ЗМ е императивна и предвижда отнемането на стоките, предмет на митническа контрабанда, независимо от това чия собственост са те. Относно разноските по делото. На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 и чл. 144 АПК, вр. чл. 77 и 76 ГПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените по делото разноски, а именно разноските по служебно допусната на разноски на съда СИЕ (които, с оглед тежестта на доказване, биха били сторени от въззиваемата страна, която би имала право на разноски). Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 63д, ал. 4 и 5 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37 ЗПрПом заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредбата за заплащане на правната помощ от 01.01.2006 г. (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80, 00 до 150, 00 лв., т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед факта, че юрисконсултът се е явявал във всички три съдебни заседания по делото, а и с оглед конкретната правна сложност на делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в среден размер, а именно – 110, 00 лева.