Решение № 2426 от 30.6.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 3380/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59, във връзка с чл. 58д, т. 1 и следващите от Закона за административните надушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „Ч.Р.. Б.“ АД, ЕИК: •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 159, бл. Б.М. Б. център, представлявано от В. С. и П. Х., чрез пълномощника Е. Р., против наказателно постановление № НП-4/27.01.2022 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 209, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и на основание чл. 209, ал. 1 от ЗЕ, е наложено административно наказание „имуществена санкция “ в размер на 5 000 лева. В жалбата се посочва, че НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че е налице нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, поради необсъждане на подадените възражения. Счита се, че НП не съдържа данни за нарушението и не е посочено конкретното деяние. Сочи се, че в НП неправилно е посочена датата на нарушението, което било задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Моли се НП да бъде изцяло отменено. В условията на евентуалност, се счита, че приложение следва да намери чл. 28 от ЗАНН. Моли се НП да бъде изцяло отмененo, като неправилно и незаконосъобразно. Административно-наказаното лице инициирало настоящото производство, в което има качеството на въззивник, редовно призовано в съдебно заседание, не се явява, представлява се от юрисконсулт Р.. В съдебно заседание моли жалбата да бъде уважена и НП бъде отменено. Представя подробни писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административно-наказващият орган в качеството му на въззиваема страна – председателя на КЕВР, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт Б.. В съдебно заседание моли НП да бъде изцяло потвърдени, а жалбата да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В дадения от съда срок са предоставени писмени бележки. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Депозирана е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и правен интерес. Подадена е в рамките на законоустановения срок. Видно от приложена по делото разписка НП е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 01.02.2022 г., а жалбата е подадена чрез административно- наказващия орган до СРС на 15.02.2022 г. Сезиращият съда документ съдържа изискуемите по закон рекизити. Ergo жалбата се определя като редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения. От фактическа страна съдът установи следното: Със Заповед № З-Е-135/08.06.2021 г. изменена със Заповед № З-Е- 291/11.11.2021 г., председателят на КЕВР наредил извършването на проверка на „Ч.Р.. Б.“ АД относно предоставени неверни данни, във връзка с постъпил на 31.05.2021 г. сигнал с вх. № Е-11М-00-22 в КЕВР, подаден от Марин Димитров. Била сформираната работна група, която да извърши извънредна проверка по документи на „Ч.Р.. Б.“ АД. В хода на проверката с писмо с изх. № Е-13-62-103/11.06.2021 г. и изх. № Е-13-62-147/03.08.2021 г. КЕВР е изискала информация от електроразпределителното дружество. В отговор на тях на 21.07.2021 г. и на 12.08.2021 г. дружеството-жалбоподател представил на КЕВР изисканата информация. От получените в КЕВР документи било установено, че с писмо в х. № Е-13-62-103 от 04.02.2019 г. „Ч.Р.. Б.“ АД е предоставило в КЕВР невярна информация. На 08.10.2021 г. за извършената проверка бил съставен Констативен протокол № Е-14, на основание чл. 80 от ЗЕ, с който били констатирани множество несъответствия. Административно-наказателното производство е образувано на 03.12.2021 г., със съставяне на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № Е-КРС-37/03.12.2021 г., от свидетелят П. Р. ДР., на длъжност „Главен експерт” в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика” при КЕВР. Актът бил съставен срещу „Ч.Р.. Б.“ АД. В него свидетелят Д. описал фактическите си констатации, посочил че се касае за нарушение по чл. 209, ал. 1 от ЗЕ. Екземпляр от АУАН бил предявен и връчен на датата на неговото съставяне на пълномощник на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му го подписал, сочейки, че ще даде обяснения в законоустановения срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в КЕВР е постъпило писмено възражение срещу така съставения акт. Горното послужило като основание, на 27.01.2022 г. И.Н.И., на длъжност „Председател“ на КЕВР, да издаде обжалваното НП № НП- 4/27.01.2022 г., с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на „Ч.Р.. Б.“ АД. НП е издадено при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, за нарушение на чл. 209, ал. 1 от ЗЕ и на основание чл. 209, ал. 1 от ЗЕ на „Ч.Р.. Б.“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по преписката писмените доказателства, както и въз основа на гласните доказателствени средства-показанията на свидетеля П.Д. /актосъставител/. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.. Същите се потвърждават и са съответни на събрания по делото писмен доказателствен материал. Свидетелят потвърждава, че е актосъставител на АУАН. Посочва нарушението, за което той е съставен и излага накратко в какво се изразява последното. Събраните по делото доказателства изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗЕ. На основание т. 18 от приложената към материалите на делото Заповед на председателя на КЕВР № З-ОХ-59/21.12.2020 г. свидетелят П. Р. ДР. – „Главен експерт” в отдел „Контрол и решаване на спорове в електроенергетиката и топлоенергетиката“, дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ е разполагал с компетентност да състави АУАН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗЕ. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Възражението на жалбоподателя, че наказващият орган не е обсъдил възраженията на нарушителя подадени в срока по чл. 44 от ЗАНН, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, се явява неоснователно. Не представлява процесуално нарушение, а и принципно не може да бъде такова, издаването на НП без да е спазен чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. За наказващия орган не съществува задължение да обсъди изрично възраженията на жалбоподателя, а само да прецени същите, когато има такива, както и събраните доказателства – арг. от чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Фактът на издаване на НП означава, че наказващият орган е приел направените възражения за неоснователни, а описаните в АУАН нарушения – за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Съдът намира обаче, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, които са опорочили процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказание. Те касаят задължителните реквизити, които трябва да има АУАН и НП. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно дължимото съдържание. На първо място, не е изпълнено изискването на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2 и 3 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочена датата и мястото на извършване на нарушението. На второ място, не е изпълнено изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 4 от ЗАНН. В АУАН и НП следва да са описани всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение, по начин небудещ съмнение, както за дееца, така и за съда за всички конкретни фактически действия, с които е причинен противоправният резултат. Нарушението следва да бъде описано по начин, по който за нарушителя да не възниква никакво съмнение за това какви са фактическите параметри на вмененото нарушение. В конкретния случай този критерий на яснота не е достигнат. Не става ясно каква е фактическата страна на осъщественото, както и при какви точно обстоятелства е извършено нарушението. Едва при съвкупната преценка на целия събран по делото доказателствен материал, става ясно, кое е конкретното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. В констативен протокол № Е-14 от 08.10.2021 г. подробно са описани множество несъответствия в предоставените от страна на „Ч.Р.. Б.“ АД данни, без обаче тези фактически констатации да са описани в АУАН и издадено въз основа на него НП. Така в АУАН и НП липсва изцяло словесно описание на нарушението. Налице е само бланкетно преписване на нормата на чл. 209, ал. 1 от ЗЕ без същата да е подкрепена с конкретни обстоятелства от обективната действителност, които обуславят извършването на състав на административно нарушение. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че при съставяне на АУАН и НП са налице нарушения, които са от категорията на съществените такива, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. За последния съществува неяснота за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност, както и къде и кога то е било извършено. Като краен извод съдът намира, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, което води до незаконосъобразност на НП и следва да бъде отменено изцяло. Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът следва да се про.е по извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, отчитайки сравнително ниската степен на неговата фактическа и правна сложност, както и осъщественото процесуално представителство на дружеството-жалбоподател пред СРС, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на „Ч.Р.. Б.“ АД юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 80, 00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът