Решение № 279 от 28.7.2024 г. на Районен съд - Карлово по дело № 435/2023 г.

Производството е по насрещни искове с правно основание чл.45 ЗЗД, отделени от гр. д. №1628/2022 г. по описа на РС К., предявени от П. М. Н., ЕГН: ••••••••••, от с. К., обл. П. ул. ••••••, чрез адв. И. П., съдебен адрес: гр. П., ул. •••••• и Т. Н. М., ЕГН: ••••••••••, от с. К., обл. П. ул. ••••••, чрез адв. С. Х., съдебен адрес: гр. П., ул. •••••• против О. Х. Х., ЕГН: •••••••••• и Р. Е. Л., ЕГН: ••••••••••, двамата от с. К., обл. П. ул. ••••••.

Ищецът П. М. Н. твърди, че през лятото на 2021 година ответниците положили тръби в разрез с всички законови изисквания. На първо място, тези тръби били положени тотално в разрез с изискванието на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.12 от Наредбата тръбите се проектирали и изграждали по условията и реда на ЗУТ. Безспорно село К. се намирало в убранизирана територия, т. е. ответниците следвало да започнат процедура по реда на Наредбата. Следвало да се снабдят с изходни данни от местният ВиК оператор, да проектират по съответния ред отклонението към дома им. Раздел IV от ЗУТ бил съвсем категоричен по какъв начин се извършва проектирането, изграждането и присъединяването на имоти към водоснабдителната и канализационна мрежа. Поведението им било противоправно, тъй като без разрешение на компетентен държавен орган те разкопали публичната инфраструктура пред имота на ищеца. По този начин те ограничили правото на ползване на гаража му и създали за него редица неудобства и притеснения. Дълъг период от време не можел да използва гаража си по предназначение, тъй като не можел да паркира автомобила си в него.

Ответниците извършили разкопаване, което не било реализирано по правилата и нормативите на ЗУТ и съответно представлявало неправомерно поведение по чл. 45 ЗЗД.

На следващо място, в констативен протокол № 0000006128/14.06.2021 г., издаден от Община К. било установено, че след разкопаването тръбите не били положени на необходимата дълбочина. Сходна била констатацията и в констативен протокол № 0000006133/29.06.2021 г., издаден от Община К.. Ищецът твърди, че през месец декември 2021 г. ответниците отправили жалба до Районна прокуратура - П., Териториално отделение - К.. В нея О. Х. излагала данни, че ищецът бил монтирал камери за видеонаблюдение в имота си през м. декември, като една от тези камери била насочена към тях и непрестанно ги наблюдавала, а нощем камерата излъчвала светлина, която прониквала в спалнята им. С Постановление №14381/2021 г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство, поради липсата на данни за извършено престъпление, както и поради факта, че това деяние не е инкриминирано от законодателя, т. е. ответниците отправили неоснователни обвинения към ищеца. Вследствие на тези неправомерни действия, установени от надлежни органи, ищецът станал сприхав, раздразнителен и нервен. Започнал да се кара с близките си и да ходи изморен и разсеян на работа. Влошило се и здравословното му състояние. Както всеки български гражданин, той имал дълбока емоционална свързаност с имота си. Цялата обстановка, която създали двамата ответници му пречела да ползва имота си според предназначението му. От друга страна неоснователното действие, с което увреждали имота му било в пряка причинно - следствена връзка с претърпените от него неимуществени вреди. Понеже ответниците имали голямо куче, което можело да прескочи оградата, често сънувал кошмари нощно време как то влиза в двора му и нахапва цялото му семейство.

Отделно от това, цялата тази ситуация предизвиквала у ищеца чувство на страх, несигурност, а от друга страна – и на гняв. Всички тези емоционални и душевни терзания били в пряка причинно - следствена връзка с неоснователните действия, чрез които ответницте ограничили правото му на собственост, чрез своето неоснователно поведение, Тъй като били налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

П. М. Н. моли съда да постанови решение, с което да осъди двамата ответници да му заплатят в условията на солидарна отговорност обезщетение от общо 2000 лева за причинени неимуществени вреди – стрес, тревоги и душевен дискомфорт, вследствие на неправомерното поведение от страна на ответниците, изразяващо се в разкопаване на уличната и тротоарна мрежа на село К. пред гаража на ищеца, неполагане на тръбите на необходимата дълбочина, както и в неоснователна жалба до прокуратурата, в която е обвинен в престъпление. Претендира разноски.

Ищцата Т. Н. М. твърди, че ответниците предявили срещу нея иск, в който твърдят, че с поведението си тя им причинила неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които произтичат от „системен тормоз“ (според тях) чрез редица подадени жалби. Жалбите, описани в исковата им молба, винаги завършвали с констатации на органите, че са налице нарушения и в този смисъл нямало как основателни жалби да са причинили каквито и да било вреди.

В исковата им молба обаче било приложено обяснение, което съдържало лични данни на ищцата, което било неправомерно придобито от тях. Ответниците нарушили чл.25 от Закона за защита на личните (ЗЗЛД) данни, тъй като се сдобили неправомерно с нейно обяснение по полицейска преписка, което им било връчено без съгласието и знанието на ищцата. Органът, водил разследването, нямал право да им го връчва. След това те разпространили данните на ищцата, връчвайки ги на процесуалния си представител, който ги приложил и по делото. Отделно от това тези нейни данни били качени и в интернет пространството и достъп до тях имали всякакви лица. Във фейсбук групата „К.Г.“, на 02.11.2021 г., Р. Л. публикувал снимка от предписание, което му е било изпратено от Община К., след извършена проверка по подаден от ищцата сигнал. В същото било посочено, че се изпраща копие до нея, като съответно вътре се съдържали трите й имена и адресът й, които съгласно § 1., т. 1 от ДР на ЗЗЛД, във връзка с чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 представляват лични данни. Вследствие на публикуването на тази снимка, под нея започвали неприятни коментари по адрес на ищцата, които идвали от различни членове на групата. Ищцата получила и заплахи, че може да се озове на „местоработата на местния гробар“.

Ищцата твърди, че ответниците извършили нарушение на глава 8-ма от ЗЗЛД и по-специално чл.45 и чл.46, както и на цялата глава и съответно закон.

На следващо място, в констативен протокол № 0000006128/14.06.2021 г., издаден от Община К. било установено че тръбите, които положили ответницте и за които ищцата била подала сигнал, не били положени на необходимата дълбочина. Сходна била и констатацията и в констативен протокол № 0000006133/29.06.2021 г., издаден от Община К.. Също така, през месец декември 2021 г. ответниците отправили жалба до Районна прокуратура - П., Териториално отделение - К.. В нея О. Х. излагала данни, че ищцата била монтирала камери за видеонаблюдение в имота си през м. декември, като една от тези камери била насочена към тях и непрестанно ги наблюдавала, а нощем камерата излъчвала светлина, която прониквала в спалнята им. Тези камери се намирали в имота на П. Н. и ищцата нямала нищо общо с монтажа им. С Постановление №14381/2021 г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство, поради липсата на данни за извършено престъпление, както и поради факта, че това деяние не е инкриминирано от законодателя, т. е. ответниците отправили неоснователни обвинения към ищцата. Вследствие на тези неправомерни действия, установени от надлежни органи, ищцата станала сприхава, раздразнителна и нервна. Започнала да се кара с близките си и да ходи изморена и разсеяна на работа. Влошило се и здравословното й състояние. Изнасянето от ответниците на нейните лични данни било в пряка причинно - следствена връзка с претърпените от ищцата неимуществени вреди. Тя често сънувала кошмари как заради това тя и семейството й търпят подигравки и обиди.

Тъй като били налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Т. Н. М. моли съда да постанови решение, с което да осъди двамата ответници да й заплатят в условията на солидарна отговорност обезщетение от общо 5000 лева за причинени неимуществени вреди – стрес, тревоги и душевен дискомфорт, вследствие на неправомерното поведение от страна на ответниците, изразяващо се в неправомерно сдобИ.е и разгласяване на нейни лични данни от полицейска преписка. Претендира разноски.

Ответниците, представлявани от адв. С. П.-К., оспорват двата иска по основание и размер.

Не оспорват следните обстоятелства, изложени в исковите молби: че по предявен от тях иск срещу П. М. Н. съпругата му Т. Н. М., който е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, е образувано и висящо пред Карловски районен съд гр. дело № 1683/2022 г. на I гр. състав; че е подадена жалба до РП - П., ТО - К., за монтирани две камери в имота на ищеца и съпругата му Т. Н. М., находящ се в с. К., ул. ••••••, едната от които е насочена към собствения им имот, но жалбата е подадена само от О. Х., както и че с Постановление от 06.12.2021 г. по преписка № 14381/2021 г. прокуратурата е отказала да образува наказателно производство по причина, че деянието не е инкриминирано като престъпление, а правата си следва да защитят пред Комисията за защита на личните данни, както и направили впоследствие, подавайки жалба до същата.

Оспорват всички други обстоятелства, в т. ч.: че са ограничавали правото на ползване на гаража на ищеца, вследствие на разкопаване на терена пред имота му за полагане на канализационни тръби; че Р. Л. е подавал жалба до РП-П., ТО-К. за монтирани камери в имота на ищеца; че са отправили неоснователни обвинения към ищеца във връзка с монтираните в имота му камери за видеонаблюдение.

Ответниците твърдят, че през 2020 г. се завърнали в България от САЩ, където живели няколко години. Закупили си жилищен имот в с. К. на посочения по-горе адрес и се установили трайно да живеят в него. Имали две малолетни деца – на 6 и 8 години.

Ищците били съседи на имота им от север. Първоначално отношенията им с тях били нормални, но през 2021 г. възникнали конфликти помежду им по повод включването на имота на ответниците в канализационната мрежа на селото. Трябвало за своя сметка да прокарат канализационни тръби, които да минат под тротоара и покрай съседните имоти, в т. ч. и имота на ищците, които предварително дали съгласието си. При направата на изкопа попаднали на скална маса, поради което тръбите били положени на дълбочина 0.40 метра. Когато ремонтът бил почти приключил – тръбите били поставени и каналът засипан, изненадващо ищецът П. Н. предявил претенции, че тръбите не били правилно поставени. Заявил, че със съпругата му са размислили и не желаят ответниците да се включват в тази канализация. Стигнало се дотам той да удря тръбите с лопата, заканвайки се, че ще ги запълни с пяна. Ищците се заканили, че ако ответниците не се съобразят с това тяхно искане, щели да подават всякакви жалби срещу тях. Последвала жалба от тях в Община К.. С Констативен протокол № 6128/14.06.2021 г. на Общински И. при Община К. на ответниците било дадено предписание до 29.06.2021 г. да положат канализационните тръби на дълбочина минимум 0.60 м. За целта и с оглед премахване на скалната маса, наели багер, но Т. М. попречила на работата, като забранила той да копае пред имота им. Наложило се да наемат резачна машина, но не успели да се включат в дадения им срок. Тъй като ищците продължили да се противопоставят на желанието им да включат имота си към канализационната мрежа, въпреки че направили опит да бъде удължен срокът за това, тъй като оставали само два метра до връзката с канализацията, с Констативен протокол № 6133/29.06.2021 г. на Общински И. при Община К. на ответниците било предписано до 06.07.2021 г. да възстановят тротоарната част, където е извършен изкопът, което те изпълнили.

След това последвала нова жалба от ищците, че възстановеният тротоар бил неравен, въпреки че това не било вярно. Пред кмета на селото същите заявили, че ще ги засипят с жалби.

Ответниците твърдят, че от заживяването им в с. К. до момента, ищецът никога не бил ползвал гаража си в имота, за да вкарва автомобила си в него, като не отговаряло на истината заявеното в исковата молба, че в резултат на изкопните работи същият не могъл да си ползва гаража, както и че му създали редица неудобства и притеснения.

Ищците започнали да подават всякакви жалби срещу тях по различни поводи и в различни институции – че на рожден ден на едно от децата им, и то през деня, музиката била силна, че до имота им имало складирани някакви отпадъци, които в действителност били останали от предишния собственик, че си паркирали неправилно автомобилите. Заканили им се, че ще подадат искане в Общината да се събори вторият етаж от жилищната им сграда, тъй като го смятали за незаконен, което наложило да поискат да им се издаде от Община К. удостоверение за търпимост.

В края на 2021 г. ищците монтирали в имота си две камери за видеонаблюдение, едната от които винаги била насочена към имота на ответниците, като вечер от същата се включвала светлина, която прониквала директно в спалнята им и се виждала, независимо дали са пуснати щорите. По този начин ответниците нарушавали правото им на личен живот, на неприкосновеност на личността ни, както и правата им по ЗЗЛД – без тяхно съгласие и разрешение извършвали видеонаблюдение на имота им и на тях лично, което предизвиквало у ответниците и децата им силно притеснение и неудобство. Светлината, която прониквала в спалнята, пречела и на съня им. Притеснявали се в собствения си дом, тъй като не знаели дали се правят записи и за какво могат да се използват. През лятото имали басейн в двора, идвали на гости и деца на техни приятели, които се къпели заедно с техните деца. Притеснявали се и за тях, тъй като записите можели да се използват за различни цели. Въпреки изразеното от ответниците несъгласие и искане да преместят камерите или да ги насочат в друга посока, ищците не предприели никакви действия. О. Х. подала жалба до Районна прокуратура - гр. П., ТО - гр. К., за това, че ищците нарушават правата им, извършвайки видеонаблюдение. С Постановление №14381/06.12.2021 г. по преписка № 14381/2021 г. било отказано образуване на досъдебно производство, като било посочено, че в случая компетентен орган се явява Комисията за защита на личните данни. През месец декември 2021 г. ответниците подали жалба до Комисията за защита на личните данни. След дадени указания за допълнителна информацията, направили нужните уточнения. Въпреки многократните писма, които изпратили и настояване за бърза реакция, и до момента нямало отговор от Комисията, като камерите не били премахнати и продължавали да са насочени към имота им.

Ответниците твърдят, че през 2022 г. ищците продължили да ги тормозят, подавайки всякакви неоснователни жалби срещу тях – до Община К. с вх. № 94-00-2315/09.05.2022 г. във връзка с отстоянието на септичната яма в имота им от границата с имота на ищците, както и дали същата отговаря на законовите изисквания при изграждането й; жалба до РПУ К. и до Община К. с№ 94-00-2907/06.06.2022 г. по повод кучето им, което ги притеснявало, както и дали е регистрирано, дали са платени такси за притежание, има ли ветеринарно-медицински паспорт, чипирано ли е, ползва ли намордник и др.; жалба до РПУ - гр. К., че паркирали автомобилите си на кръстовището на ул. •••••• и ул. •••••• и същите пречели на движението.

Ответниците твърдят, че от близо две години били подложени на психически тормоз от ищците, които подавали срещу тях неоснователни и тенденциозни жалби по различни поводи, които предизвикали у тях негативни емоционални и психически изживявания и душевен дискомфорт, като им създавали и неудобства и притеснения, свързани с даване на обяснения пред съответните институции, подаване на писмени отговори, представяне на различни документи, извършване на редица процедури. Отделно от това, не били спокойни и в собствения си дом, поради насочените от имота на ищците камери за видеонаблюдение, нарушил се и сънят им от силната светлина, проникваща в спалнята им от една от камерите. Притеснявали се и за децата си, които също страдали от проблемите, които съседите им създавали. Изпитвали силни негативни емоции при всеки повод за конфронтация от тяхна страна. Започнали да съжаляват, че се върнали в България и закупили този имот в с. К., който харесвали много. В резултат на тенденциозните действия на ищците, които се заканили да подават непрекъснато жалби срещу тях, вече се замисляли да го продадат. Вместо да се радват на живота си, те били потиснати емоционално и живеели в страх, очаквайки поредните недобронамерени действия на ищците. С действията си те им причинили морални вреди – душевни болки и страдания, и за да се защитят от неправомерните им действия, ответниците предявили иск по чл. 45 от ЗЗД, по който било образувано гр. дело № 1683/2022 г. по описа на РС К.. Във връзка с подадената от О. Х. жалба до РП-П. за камерите за видеонаблюдение, ответниците считат, че с това не са извършили неправомерни действия, съответно не са отправили неоснователни обвинения към ищеца, тъй като подаването на сигнали, жалби и предложения, с които се цели защита на права и законни интереси на гражданите, представлява конституционно право съгласно чл. 45 и чл. 56 от Конституцията.

Неоснователно било и твърдението на ищцата О. Х., че ответниците се снабдили неправомерно с нейно обяснение, дадено пред полицейските органи, както и че разпространили нейни лични данни, в т.ч. и в интернет пространството.

С оглед горното, ответниците молят съда да постанови решение, с което да отхвърлите предявените искове и да им присъди направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищците притежават имот в с. К., ул. ••••••, а ответниците са техни съседи, които през 2020 г. са закупили къща с дворно място на ул. ••••••.

Не е спорно също така, че през м. май 2021 г. ответниците предприели действия по прокопаване на канал за отпадни води от техния имот, който преминава и пред имота на ищците.

От приложената в цялост преписка на Звено „И.“ при Община К. се установява, че същата е образувана по жалба вх. № 94-00-2866/03.06.2021 г. от П. М. Н.. В жалбата се твърди, че съседът му Р. Л. е изкопал канал на тротоара, преминаващ по цялата дължина на имота му и препятства ползването както на двора, така и на гаража му. Към преписката е приложено писмо изх. № 10-12- 173/04.06.2021 г. от Кмета на кметство с. К., ведно с жалба от Р. Е. Л.. В нея се твърди, че Р. Л. е получил предварително разрешение от съседите си да прокара канализация, която да преминава по тортоара пред домовете им. След като прокопал канала и положил тръбите обаче, съседът му П. Н. ги отринал, като му казал, че били поставени прекалено плитко, а впоследствие забранил да се копае пред дома му. При извършената проверка е съставен Констативен протокол № 0000006128/14.06.2021 г. на звено „И.“, с който е предписано на Р. Л. в срок до 29.06.2021 г. да положи канализационните тръби на поне 60 см. дълбочина, тъй като към момента са положени плитко – на 15-20 см. и след заравянето им ще се образуват неравности. На 29.06.2021 г. е съставен Констативен протокол № 0000006133 на звено „И.“, в който е отразено, че изкопът е с дълбочина между 40 и 60 см. Тъй като предписанието от предходния констативен протокол не е било спазено, на Р. Л. е указано в срок до 06.07.2021 г. да възстанови тротоарната част в състоянието, в което е била преди изкопаването. На 08.07.2021 г. е съставен Констативен протокол № •••••••••• на звено „И., в който е посочено, че предписанието, дадено с Констативен протокол № 0000006133/29.06.2021 г. е изпълнено – тръбите са извадени, разрушената тротоарна част е възстановена и може да се използва по предназначение.

От изисканите по делото справки от Община К. и от Кметство с. К. се установява, че на Р. Е. Л. и О. Х. Х. не е издавано разрешение и от тях не е постъпвало уведомление или искане за извършване на ремонтни работи, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки. Единствените постъпили и входирани документи по системата „А.“ в Кметство с. К. са жалбите, подавани към Община К. от двете страни.

От приложените писмени доказателства се установява, че страните по делото са подавали едни срещу други множество жалби и сигнали, както следва:

• жалба на О. Х. до РП-П., ТО-К., по която е образувана пр. пр.

№14381/2021 г. за това, че съседите й Т. М. и П. Н. са монтирали в имота си камери за видеонаблюдение, насочени към нейната къща. С Постановление от 06.12.2021 г. наблюдаващият прокурор е отказал образуване на досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер;

• жалба на Р. Л. до Община К. от 09.06.2022 г. за това къде ищците паркират автомобилите си, на която е отговорено, че същите се намират в границите на имота им;

• жалба на Р. Л. до Община К. от 09.06.2022 г. за това, че от покрива на имота на ищците се стича дъждовна вода в неговия имот. На Т. М. и П. Н. е съставено препдисание в двумесечен срок да вземат необходимите мерки;

• жалба на О. Х. от 22.12.2021 г. до Комисията за защита на личните данни, по която е образувана проверка на същите обстоятелства, изложени в сигнала до прокуратурата. До датата на последното съдебно заседание по делото не е получено становище от Комисията, въпреки отправените от жалбоподателката неколкократни писма и запитвания за хода на проверката. Жалба с идентично съдържание е изпратена до КЗЗЛД и от Р. Л. – също без отговор;

• сигнал на Т. М. до Община К. от 15.10.2021 г. за струпани от Р. Е. Л. строителни отпадъци до оградата на имота му. Предписано е в едномесечен срок същият да премахне складираните циментови колове и керемиди;

• жалба на Т. М. до РПУ К. и до Община К. от 15.10.2021 г. по повод кучето на ответниците, което ги притеснявало, както и дали е регистрирано, дали са платени такси за притежание, има ли ветеринарно-медицински паспорт, ползва ли намордник и др. От Община К. е предписано собствениците на кучето да приведат мястото на отглеждането му съответствие с изискванията на Наредба №39 от 01.12.2008 г. издадена от министъра на земеделието и храните.

• жалба на Т. М. до Община К. от 09.05.2022 г. във връзка с отстоянието на септичната яма в имота на Р. Л. и О. Х. от границата на имота на ищците, както и дали същата отговаря на законовите изисквания при изграждането й. Съставен е констативен протокол, в който е отразено, че съществуващата яма отговаря на всички законови изисквания;

• жалба на Т. М. до РПУ - гр. К., че ответниците паркират трите си автомобила на кръстовището на ул. •••••• и ул. •••••• и същите пречат на движението.

От показанията на свидетелката Б. И. К. се установява, че живее в с.

К., ул. •••••• и познава страните по делото. С П. и Т. се намирала в добри отношения, а с О. и Р. се скарали преди около две години и отношенията им били лоши. Една от причините за това била, че паркирали колите си пред имота на свидетелката. Освен това през 2022 г. О. написала нецензурни думи на чужд език на дувара й. Имали и голямо куче, което бутало керемидите на дувара на П. и Т.. Всичко обаче тръгнало от канализацията. Започнали да копаят и после няколко месеца всичко стояло недовършено. П. не можел да си вкара колата в гаража. След това сложили тръбите и заринали, но пак не било както трябва. Самият канал бил незаконен. Р. и О., преди да започнат, поискали разрешение и П. се съгласил, като им казал да копаят близо до бордюра. Те обаче копали по средата. Копали с багерче, което бутнало с греблото парче от гаража на П.. Имало и други хора там, дошла и кметицата. Свидетелката видяла във Фейсбук личните данни на ищцата – пишело „Т. М.“, а отдолу някакви хора пишели разни глупости против нея, заплашвали я. Свидетелката нямала Фейсбук, комшийчето й ги показало тези коментари. Ставало въпрос за някаква жалба за боклук зад плевнята. И оттам й написали личните данни. Хората в селото се присмивали на Т. и я обиждали, а тя се тормозела и пиела лекарства.

От показанията на свидетелката И. И. К. - Г. се установява, че е дъщеря на св. Б. К. и живее със семейството си в С.З.. Посещавали често и майка й в с. К., като през 2022 г. и 2023 г. оставали доста дълго време, особено в периода на пандемията. Свидетелката и Т. М. израснали заедно и били близки приятелки. С ответниците се познавала само като съседи, не поддържала никакви отношения с тях. Знаела, че между двете семейства от няколко години има конфликти. След нанасянето си О. и Р. започнали да изхвърлят боклук – камъни, керемиди и тухли, на поляна зад имота си. П. и Т. подали жалба, защото този боклук отивал в техния имот и така си развалили отношенията. Част от тази жалба П. качил в К.Г. във Фейсбук, като се виждали трите имена и адреса на Т. М., входящ номер на жалбата и предписание на Общината, че незаконното сметище трябва да се почисти. Свидетелката лично видяла поста във Фейсбук, както и коментарите на много хора – 20-30 човека от селото, които обиждали Т., присмивали й се, заплашвали я със саморазправа. Всички коментари били агресивни. Р. също пишел, че само кърпел /тояга/ ще ги оправят. После много набързо тази публикация била изтрита, но Т. била разстроена и притеснена. Вечерта се чули със свидетелката, която се опитала да я успокои. Свидетелката била запозната и с разкопаването пред имота на ищците. Дълго време те не можели да си влизат нормално в имота, нито да си вкарват автомобила в гаража. П. споделял със свидетелката, че тази ситуация му причинявала голямо неудобство. Свидетелката не знаела дали имало предварително разрешение от П. да се извърши разкопаването. Присъствала обаче на разговор, при който Р. предложил на П. да отрежат вратата, за да може да си вкарва колата в гаража.

От показанията на свидетелката М. И. Айтова се установява, че живее в с. К., ул. •••••• №19 и познава страните по делото. С П. израснали заедно и била в нормални съседски отношения с него и жена му, макар и да не били близки. О. и Р. заживели в селото преди около три години и с тях свидетелката поддържала приятелски отношения. Двете семейства обаче не се разбирали. Преди време Р. искал да прекара отводнителна канализация и получил разрешение от всички съседи, които били включени. П. първоначално също дал съгласие, но когато изкопните дейности започнали, той изведнъж заявил, че не е съгласен и работата спряла. Първо казал, че се копаело плитко.

После му се струвало, че копаят много близко до дувара му и ще го бутнат. Свидетелката присъствала, когато Т. застанала пред багера и заявила, че няма да се премести и копаенето няма да продължи. Багеристът се уплашил, че може да я нарани без да иска. Не било бутано нищо от гаража. Свидетелката я помолила да се помести, за да не пречи, но тя категорично отказала. После някой извикал полиция и копаенето било преустановено за няколко дни. Оставало съвсем малко да довършат изкопа, но заради П. и Т. не успели да спазят определения им срок и всичко пропаднало. Впоследствие Р. си заровил канала. Този канал по никакъв начин не пречел на гаража на П. и Т. и можели спокойно да си вкарват колата. Освен това тази кола обикновено стояла паркирана пред къщата им и свидетелката не била виждала да я вкарват в гаража. Прокопаното било точно до гаража и така или иначе не пречело този гараж да се ползва. Самият изкоп не бил широк и свидетелката без затруднения можела да го прескочи. Не била чувала П. да се оплаква от дупката. Тя не била голяма – колкото да се сложи една тръба. Свидетелката била член на К.Г. във Фейсбук. Не знаела за публикация на Р., в която са упоменати трите имена и адреса на Т.. Не била чувала и от други хора за това. Отношенията между двете семейства се влошили най-вече заради прокарването на този канал. Неотдавна П. и Т. изпратили социалните в дома на Р. и О., защото децата им хвърляли орехи в техния двор. Имало и много други жалби, които П. непрекъснато пускал срещу Р.. Т. и П. не се намирали в добри отношения не само с Р. и О., но и с други хора от селото. Единствено със семейство К. били в добри отношения. Например с единия съсед били в конфликт заради дърветата му. С К. също имали разправии. На П. все нещо му пречело, с чичо му също не се разбирали.

От показанията на свидетелката С. М.а Ч. се установява, че живее в село К. и познава страните по делото. Била кмет на селото два мандата – от 2015 г. до 2023 г. Свидетелката се намирала в нормални отношения и с двете семейства, но те помежду си имали конфликт. Враждата им се породила, когато О. и Р. решили да си направят канализация. Първоначално те имали съгласието на Т. и П. и се разбрали откъде ще минава канализационната тръба. Свидетелката била добре запозната с обстоятелствата, тъй като била кмет по това време. От общината идвали на оглед, надлежно били входирани съответните документи. След започване на изкопните дейности, обаче Т. и П. посетили свидетелката в дома й и й казали, че желаят работата да спре, защото се копаело много плитко и когато вкарвали колата си в гаража, щяла да се спука тръбата. Свидетелката ги посъветвала ги да се разберат помежду си, след като веднъж вече били дали съгласието си. Р. се съобразил и се опитал да направи по-дълбок изкоп. На работата обаче непрекъснато се пречело от Т. и П. и периодично копаенето спирало. Те все намирали нещо, което да не им харесва и стопирали работата на хората, които копаели. Свидетелката досега не била виждала да си вкарват колата в гаража, а пък да си стигнат до входната врата не било кой знае какъв проблем. Освен това Т. и П. живеели другаде, а в селото идвали само в събота и неделя и през ваканциите на децата. Тя присъствала, когато Т. застанала пред багера и заявила, че повече няма да се копае. Машината била малко багерче и нямало как да повреди постройката. Тя лично не била видяла, но по-късно Т. и П. й показали малко парче от гаража им, което според тях било откъртено от багера. В крайна сметка работният процес отново спрял, а до довършване на канала оставало съвсем малко. Спирането на машината довело до това срокът за изпълнение да не може да бъде спазен. Ако това не било станало, работата щяла да бъде изпълнена в срок. О. и Р. не успели да довършат канала и след предписание от общината запълнили това, което били изкопали. П. и Т. пак не вили доволни и подали жалба в Общината. Извършен бил оглед, при който нямало забележки. На свидетелката било известно, че имало и други жалби и сигнали, подавани от П. и Т. срещу Р. и О.. Особено есклаирали нещата, когато сигнализирали в социалната служба, че Р. и О. не си гледат децата както трябва. На свидетелката не й било известно за публикация във Фейсбук, с която да са разкрити лични данни на Т.. При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за репариране неимуществени вреди, настъпили в резултат на действия на ответниците, които според ищците са неправомерни.

Съгласно чл. 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се уважи искът е необходимо да е налице деяние (действие или бездействие), същото да е противоправно, от него да са причинени вреди, да е извършено виновно и да е налице причинна връзка между деянието и вредата.

По иска на П. М. Н.:

Претенцията на ищеца е за обезщетение в условията на солидарност, поради причинени му стрес, тревоги и душевен дискомфорт, вследствие на неправомерното поведение от страна на ответниците, изразяващо се в разкопаване на уличната и тротоарна мрежа на село К. пред гаража на ищеца, неполагане на тръбите на необходимата дълбочина, както и в неоснователна жалба до прокуратурата, в която е обвинен в престъпление.

От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че двамата ответници са предприели изкопни дейности по прокарване на канал и полагане на канализационни тръби. Свидетелските показания са категорични, а и ищецът не спори, че ответниците предварително са потърсили съгласието на съседите си, като такова им е дадено от всички, включително и от ищците. По безспорен начин се установи, че след започване на работния процес, ищците не са одобрили начина на работа и по-конкретно – дълбочината, на която се е копаело и близостта – според тях, до дувара им. Последвали са жалби до кметството и общината, работният процес е бил прекъсван неколкократно и в резултат на това ответниците не са успели да изпълнят работата в определения срок. Настоящият съдебен състав счита, че поведението на ответниците през целия този период е било добросъвестно и няма как да им се търси отговорност за причинени на ищеца неимуществени вреди. Както вече се посочи, каналът е би прокопан пред имота на ищците с изрично тяхно предварително съгласие, поради което оплакванията на П. Н. за изживян в резултат на това стрес и неудобство се явяват неоснователни. Доказа се, че Р. Л. е положил усилия да изпълни дадените от общинските органи предписания, но в крайна сметка не е успял да довърши работата в срок. Причина за това обаче са създаваните от ищците пречки, които са прекъсвали работния процес с подавани жалби, а ищцата Т. М. дори е застанала пред багера и не е позволила работата да продължи. Действително, от Община К. не е давано разрешение за извършване на въпросните изкопни дейности. Установи се обаче, че същите са били съгласувани с кмета на с. К. по това време – св. Ч., а след последвалите жалби от ищците, на обекта е бил извършван оглед от служители на звено „И.“ при Община К., които не са забранили продължаване на работата, а са преписали конкретни мерки и изисквания, на които следва да отговаря каналът. Тоест не може да се приеме, че действията на ответниците към този момент са били неправомерни и незаконни, тъй като в противен случай общинските служители би следвало да прекратят по-нататъшната работа. В този смисъл, след като твърдяното от ищеца деяние не е неправомерно и противоправно, то без значение е дали е изпитал стрес и неудобство. За пълнота следва да се посочи, че твърденията за невъзможност на ищеца да ползва гаража си по предназначение не се доказаха по безспорен начин. За установяване на това обстоятелство са събрани гласни доказателства, като всяка от групите свидетели поддържа тезата на страната, която ги е осигурила. Свидетелите Б. и И. К. се установи, че са в силно влошени отношения с ответниците, поради което доказателствената стойност на показанията им следва да бъде преценявана по реда на чл.172 ГПК. За разлика от тях св. Айтова и св. Ч. свидетелстват без да са заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът кредитира изцяло показанията им. Същите сочат, че пред гаража изобщо не е било разкопано, не е имало никаква пречка ищецът да вкарва там автомобила си, а освен това никой от двамата свидетели не е виждал П. Н. някога да ползва гаража, напротив – колата му винаги стояла паркирана пред къщата.

Неоснователна и претенция на ищеца за причинени му неимуществени вреди в резултат на подадена неоснователна жалба в прокуратурата. На първо място, следва да се посочи, че жалбата, по която е образувана пр. пр. №14381/2021 г. по описа на РП-П., ТО-К., е подадена само от единия от двамата ответници – О. Х., поради което предявяването на този иск и срещу другия ответник е лишено от логика и изначално неоснователно.

В случая не може да се приеме, че извършените от ответницата О. Х. действия по предявяване на жалба срещу ищеца дават основание за ангажиране на отговорността й по чл. 45 от ЗЗД, тъй като не се установява тези действия да са противоправни.

Когато с жалба до държавен орган се съобщава за извършено престъпление от общ характер и при проверката се установи, че няма извършено такова престъпление, това не може да е основание да се ангажира отговорността на подалия жалбата. Всеки гражданин е длъжен да съобщава на съответните компетентни органи за евентуално извършено престъпление, като за това съобщаване той не може да носи отговорност, ако при проверката разследващите органи стигнат до извода, че няма извършено престъпление или впоследствие бъде постановена оправдателна присъда от съда. Това задължение на гражданите за уведомяване при знание за извършено престъпление е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 205 от НПК. Подалият сигнал гражданин действа добросъвестно, тъй като интерпретира фактите такива, каквито ги е възприел и именно поради това не може да се ангажира отговорността му, а преценката доколко изложеното осъществява състав на престъпление е изцяло в прерогативите на прокуратурата.

Съдът намира, че в настоящия случай ответницата се е възползвала от конституционно гарантираното й право да подаде жалба до компетентните държавни органи и институции /чл. 45 от Конституцията на РБ/ и самото подаване на жалба не може да се охарактеризира като противоправно деяние. Преценявайки съдържанието на жалбата настоящият съдебен състав намира, че от него не може да се направи извод за злоупотреба с права, като същата е отправена с цел извършването на проверка на изложените обстоятелства и вземане на необходимите мерки. Не се установява по делото ответницата да е действала със съзнание, че обстоятелствата са неверни, с цел да навреди другиму или да накърни друг обществен интерес. При това положение предявеният иск следва да се приеме за неоснователен и да се отхвърли.

По иска на Т. Н. М.:

Претенцията на ищцата е за обезщетение в условията на солидарност, поради причинени й стрес, тревоги и душевен дискомфорт, вследствие на неправомерното поведение от страна на ответниците, изразяващо се в неправомерно сдобИ.е и разгласяване на нейни лични данни от полицейска преписка.

Искът е неоснователен, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, л ични данни са всяка информация, която в своята цялост може да се използва за идентифицирането на физическо лице.

Личните данни на ищцата, чието сдобИ.е и разпространение тя твърди да е неправомерно, са трите й имена и адресът й, съдържащи се в нейна жалба срещу ответниците, която била публикувана в „К.Г.“ във Фейсбук.

На първо място, съществуването на въпросната публикация се установява единствено от показанията на свидетелите Б. и И. К., които съдът преценява по реда на чл.172 ГПК по изложените по-горе съображения, като дадени от предубедени и заинтересовани от изхода на делото лице. Тези показания не се кореспондират с нито едно друго доказателство по делото, включително липсва приложена самата публикация – снимка, разпечатка или др. Другите двама свидетели заявяват, че за пръв път чуват за нея. Тук също следва да се посочи, че искът е насочен срещу двамата ответници, а според св. К. - Г. публикацията е била на Р. Л., който много бързо след това я изтрил. Никой от другите свидетели не свързва О. Х. с твърдяното от ищцата деяние, нито има каквито и да било други доказателства по делото за съпричастност на ответницата към него, което е достатъчно основание искът срещу нея да бъде отхвърлен.

Свободата на словото и правото на свободно изразяване на мнение е конституционно признато право в Република България, което регламентира общите рамки на дейността на средствата за масово осведомяване. В разпоредбата на чл.32, ал. 2 от Конституцията на РБ се съдържа установената изрична забрана – правото на свободно изразяване на мнение да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, Конституцията посочва присъщите на всяка личност права на чест, достойнство и добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму). Именно по споменатата причина, гражданската отговорност за обида и за клевета са нормативно установен механизъм за защита на честта, личното достойнство и доброто име, а механизма за реализиране на деликтна отговорност предполага известно ограничение на правото на свобода при публично изразяване на мнения и оценки.

За разрешаването на спора, с който е сезиран, настоящият състав на съда е длъжен да се съобрази с вече постановените от ВКС на РБ решения на за уеднаквяване на съдебната практика по чл. 290 от ГПК – във връзка с отговорността за разпространени чрез средства за масово осведомяване твърдения и оценки. Правото на изразяване на мнение, включва правото да се съобщават достоверни факти и правото да се дадат оценки за тези факти. Мнението може да се разпространяват свободно – когато не се касае за превратно упражняване на право по чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ тоест, когато свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго.

В разглеждания случай не може да се приеме, че публикуването на част от жалбата на ищцата, съдържаща трите й имена и адреса – ако се приеме, че това изобщо е сторено, представлява извършено от Р. Л. противоправно деяние. Законова забрана в този смисъл липсва, поради което исковата претенция е неоснователна. Последвалите под публикацията коментари от различни лица представляват тяхна оценка на действията на жалбоподателката /ищцата/, за което не може да се търси отговорност от ответника.

Следва да се посочи, че законовите норми, които ищцата счита, че са нарушени – чл.45 и чл.46 от ЗЗЛД, както и цялата Глава осма от ЗЗЛД, са неотносими за двамата ответници – чл. 42, ал.1 от ЗЗЛД: „Правилата на тази глава се прилагат при обработването на лични данни от компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, разкрИ.ето или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване“.

Относно сдобИ.ето с жалбата – това деяние също не може да се окачестви като неправомерно, тъй като ответниците са страна по тази жалба.

С оглед изложеното исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплати направените от ответниците разноски в размер на 900.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът