Решение № 2025 от 27.10.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 6693/2013 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД от“ Ю.Б.“АД срещу „А.Е.С.“ЕООД и „Д.Б.Д.С.“. Ищецът моли да бъде обявен за относително недействителен по отношение на кредитора „Ю.Б.” АД договор за особен залог на цяло търговско предприятие, с нотариална заверка на подписите, с per. № 5344/02.08.2013 год. на Нотариус М. М.-Р., район на действие - СРС, в частта, с която „А.Е.С.” ЕООД учредява особен залог върху отделно изброени активи, подробно и изчерпателно изброени в чл. 2, ал. 2 от договора за особен залог в полза на „Д.Б.Д.С.”. В цялото търговско предприятие са включени следните недвижими имоти на залогодателя, върху които в полза на ищеца с по-ранна дата са учредени 2 ипотеки: Договорна ипотека с Нотариален акт № 128, том I, per. № 1219, дело № 104/2011 г. на Нотариус А.Л.в полза на „Ю.Б.” АД върху имоти, собственост на длъжника „А.Е.С.” ЕООД, както следва: А. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град София, СО, Район „Панчарево”, съставляващ УПИ I - 966, 1544, 594 за магазини, офиси и складове, в кв. 1, по плана на гр. София, с. Панчарево, местността Околовръстен път - Детски град, с площ от 14 642 кв.м., съгласно Заповед РД-09-50-1112/28.08.2006 г, Заповед РД-09-50- 745/27.06.2007 г., Заповед РД-09-111/10.03.2008 г., Заповед РД-09-150/26.03.2009 г. и Заповед РД-09-50-636/26.04.2010 г. на Гл. Архитект на СО, който УПИ е образуван от ПИ с № 966, № 1544 и № 594 в кв. 1, при граници, съгласно скица: улица, УПИ IV - 414 - за офиси и магазини, кв. 1 и УПИ I - 40038 за КОО, кв. 1, ведно с всички подобрения и приращения в имота, който имот, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София е заснет като поземлен имот с идентификатор 68134.2046.3329 с площ от 10 355 кв. метра, с адрес гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път”, местност „САИТЕ", при съседи поземлени имоти с идентификатори: 68134.2046.850, 68134.2046.2553, 68134.6723.350, 68134.6723.344, 68134.6723.341, 68434.6723.1736, 68134.6723.1737, 68134.2046.3330 и 68134.2046.2552 и като поземлен имот с идентификатор 68134.6723.1736, с площ от 4 285 кв. метра, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Панчарево”, ул. „Околовръстен път”, местност „САИТЕ”, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 68134.2046.3329, 68134.6723.344, 68134.6723.343, 68134.6723.362, 68134.6723.368, 68134.6723.1725, 68134.6723.1738, 68134.6723.1737, и 68134.2046.3330. Б. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град София, СО, Район „Панчарево”, съставляващ УПИ I - 594, 1553 - за офиси и магазини, в кв. 2, по плана на гр. София, с. Панчарево, местността Околовръстен път - Детски град, с площ от 1 299 кв.м. съгласно Заповед РД-09-50-1 112728.08.2006 г., Заповед РД-09-50-745/27.06.2007 г.; Заповед РД-09-111/10.03.2008 г„ Заповед РД-09-150/26.03.2009 г. и Заповед РД-09- 50-636/26.04.2010 г. на Гл. Архитект на СО, който УПИ е образуван от ПИ с № 594 и № 1553 в кв. 2, при граници, съгласно скица: улица, УПИ II - 414 - за трафопост и паркинг в кв. 2 и улица и ведно с всички подобрения и приращения в имота, който имот съгласно кадастралната карта н кадастралните регистри, на гр.София е заснет като поземелен имот с идентификатор 68134.6723.1739 с площ от 1 168 кв. метра, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Панчарево”, ул. „Околовръстен път”, местност „САИТЕ”, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 68134.2046.2552, 68134.2046.3331, 68134.2046.3330, 68134.6723.1737, 68134.6723.1738, 68134.6723.1740, 68134.6723.1741, 68134. 6723.1742, 68134.6723.364 и 68134.2046.2551 и като поземлен имот с идентификатор 68134.2046.3331 с площ от 132 кв. метра, с адрес на поземления имот: гр.София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път”, местност „САИТЕ”, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 68134.2046.2552, 68134.2046.3330, 68134.6723.1737 и 68134.6723.1739. В. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град София, СО, Район „Панчарево”, съставляващ УПИ II - 414 - за трафопост и паркинг, в кв. 2, по плана на гр. София, с. Панчарево, местността Околовръстен път - Детски град, с площ от 963 кв.метра, съгласно Заповед РД-09-50-1112/28.08.2006 г., Заповед РД-09-50-745/27.06.2007 г. Заповед РД-09-111/10.03.2008 г. Заповед РД-09-150/26.03.2009 г. и Заповед РД-09-50-636/26.04.2010 г. на Гл.Архитект на СО, който УПИ е образуван от ПИ с № 414, в кв. 2, при граници, съгласно скица: улица, УПИ I - 594, 1553, кв. 2 и улица ведно с всички подобрения и приращения в имота, който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, представлява поземлен имот с идентификатор 68134.6723.1740 с площ от 963 кв. метра, с адрес на поземления имот гр. София, район „Панчарево”, ул. „ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ”, местност „САИТЕ”, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 68134.6723.1739, 68134.6723.1737, 68134.6723.1738, 68134.6723.368, 68134.6123.1741 и 68134.6723.1742. Г. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град София, СО, Район „Панчарево”, съставляващ УПИ IV - 414 - за офиси и магазини, от кв. 1, по плана на гр. София, Панчарево, местността Околовръстен път - Детски град, с площ от 915 кв.метра, съгласно Заповед РД-09-50-1112/28.08.2006 г., Заповед РД-09-50-745/27.06.2007 г., Заповед РД-09-111/10.03.2008 г., Заповед РД-09-150/26.03.2009 г. и Заповед РД-09-50-636/26.04.2010 г. на Гл. Архитект на СО, който УПИ е образуван от ПИ с № 414, кв. 1 при граници, съгласно скица: улица, УПИ I - 966, 1544, 594, в кв. 1, УПИ 1-40038 за КОО и ведно с всички подобрения и приращения в имота, който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, представлява поземлен имот с идентификатор 68134.6723.1735 с площ от 975 кв. метра, с адрес на поземления имот гр. София, район „Панчарево”, ул. „Околовръстен път”, местност, „САЙТЕ”. Ипотека с Нотариален акт № 176, том I, per. № 1144, дело № 107/2011 г. на Нотариус М. В. в полза на „Ю.Б.” АД за частично обезпечаване на вземанията по договор за кредит 100-1005/31.03.2011 г. до размера от 125 267 евро, върху имоти, собственост на длъжника „А.Е.С.” ЕООД, както следва: Самостоятелен обект в сграда е кадастрален идентификатор № 07079.620.201.1.159 в гр. Бургас, Община Бургас, по кадастралните регистри кадастралната карта, одобрени със Заповед № РД-18- 9/30.01.2009 г. на Изп. Директор на АГКК, адрес на имота: гр. Бургас, П.К. 8000, ул. „•••••••, ст. 0, Предназначение: за търговска дейност, брой нива: 1. площ по документ: 343 кв.м., а съгласно документ за собственост - Самостоятелен търговски Обект в партерния етаж ведно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, който имот съгласно документи за Договор за особен залог на търговско предприятие се състои от: приемно помещение, канцелария на управителя, аеистептско и атериално помещение, стая за жената, битова стая, сервизни помещения - баня и тоалетна, миялня и коридор, при граници: изток - външен зид към проход в подблоково пространство, вход „В” на жилищния блок и стълбищна клетка, север - стълбищна клетка и външен зид към ул. „Вардар”, запад - стълбищна клетка, вход „Г” на жилищния юк и външна стена към предблоковата площадка, отгоре - жилища на първия етаж, долу - сутерен ведно с прилежащите му ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседи - на същия етаж - 07079.620.201.1.161; под обекта - няма; над обекта 07079.620.201.1.58, 07079.620.201.1.39, 07079.620.201.1.38, 7079.620.201.1.40, 07079.620.201.1.57; придобит с Дружествен договор на „Ай Е.С.” ООД, ЕИК •••••••, вписан в имотната партида на същото дружество в АВ, Служба по вписванията - Имотен регистър, гр. Бургас, том 21, № 53, дв. вх. per. № 6782 г 25.07.2011 г. Счита, че е извършеното правно действие първият ответник - длъжник е увредил интересите на ищеца - кредитор по договор за инвестиционен кредит № 100- 1006/31.03.2011 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/08.04.2011 г., Анекс № 2/03.05.2011 г., Анекс № 3/14.09.2011 г., Анекс № 4/05.03.2012 г. и Анекс № 5/09.01.2013 г. Към настоящия момент изискуеми и неплатени са задълженията на първия ответник по договора за главница в размЕ.на 1 973 081, 82 евро, договорна лихва по редовна и просрочена главница в размЕ.на 8 927, 60 евро, просрочени имуществени застраховки в размЕ.на 127, 56 евро. Тези задължения са присъдени с Изпълнителен лист от 07.10.2013 г. по ч.гр.д. № 38804/2013 г. по описа на СРС, 38 състав. Първият ответник има и задължения към ищеца в качеството си на поръчител на „А.Б.” ЕООД по Договор за банков кредит 100-1004/31.03.2011 г. със задължения за главница в размЕ.на 1 175 216, 59 Евро, договорни лихви по редовна главница за периода от 21.03.2013 г. до 23.07.2013 г. в размЕ.на 32 833, 46 евро, просрочени такси за периода от 15.04.2013 г. до 23.07.2013 г. в размЕ.на 3 125, 00 евро и вземания за съдебни разноски в размЕ.на 157 968, 22 лева и по Договор за банков кредит 100-1005/31.03.2011 г. със задължения за главница в размер на 1 790 000 Евро, договорни лихви по редовна главница за периода от 21.05.2013 г. до 23.07.2013 г. в размер на 27 689, 91 евро, просрочени такси за периода от 12.04.2013 г. до 23.07.2013 г. в размЕ.на 4 850, 00 евро и вземания за съдебни разноски в размЕ.на 84 562, 45 лева. С договора от 02.08.2013 г. за особен залог на цяло търговско предприятие, „А.Е.С.” ЕООД е обезпечил чуждо задължение към втория ответник в общ размЕ.на 25 021 023, 35 лв., съгласно договора за залог, т.е. налице е обезпечение на чужд дълг в огромни размер. Този договор е безвъзмездна сделка, тъй като ответникът „А.Е.С.” ЕООД не е получи нищо в замяна на факта, че е дал свои имоти като обезпечение на този чужд дълг към втори ответник. Това е и увреждащо за кредитора- ищец действие, тъй като с този възникват права по специалния Закон за особените залози на друго лице, които се реализират по реда, предвиден в този закон Първият ответник затруднява съществено и непреодолимо удовлетворяването на „Ю.Б.” АД като кредитор и цели в действителност единствено да лиши ищеца отдаденото му от закона право да се удовлетворява от цялото имущество на своя длъжник или най-малко да му създаде значителни процесуални затруднения при осъществяване на принудителното събиране на вземането му. Обезпечават се задължения, които до момента не са били обезпечени и то един ден след като „Ю.Б.” АД разлепила уведомления по чл. 47 от ГПК на петте дружества длъжници за обявяването на предсрочна изискуемост на задълженията по цитираните договори за кредит. Това действие е извършено 2 дни след като самият длъжник „А.Е.С.” ЕООД е спряло да погасява дълга си към банката кредитор. Ответникът „А.Ер С.” ЕООД е знаел за увреждането и е обезпечил и задължения на третото неплатежоспособно лице „А.Б.” ЕООД /„А.Е.С.” ЕООД е кредитор в производството по несъстоятелност на „А.Б.” ЕООД за вземания в размЕ.на 9 600 000 лв. по запис на заповед./ Знанието на третото увреждащо лице не е необходимо да се доказва при безвъзмездните сделки, каквато е процесния договор за залог. Имотният регистър е публичен и третото лице не може да се позовава на незнание относно увреждането. Въпреки това е налице знание за увреждането у втория ответника „Д.Б.Д.С.”, тъй като същото е кредитор в произвоството по несъстоятелност на „А.Б.” ЕООД, а в това производство е известно, че „Ю.Б.” АД е кредитор на А.Б.” ЕООД и „А.Е.С.” ЕООД по три договора за кредит. Моли съда да обяви за относително недействителен по отношение на кредитора „Ю.Б.” АД, сключения от „А.Е.С.” ЕООД, договор за особен залог на цяло търговско предприятие, с нотариална заверка на подписите, per. № 5344 от 02.08.2013 г., в частта с която „А.Е.С.” ЕООД учредява особен залог върху отделно изброените активи, подробно и изчерпателно изброени в чл. 2, ал. 2 от договора за особен залог в полза на „Д.Б.Д.С.”, Панама, които са ипотекирани в полза на банката. При условията на евентуалност моли съда да разгледате и обяви за относително недействителен по отношение на кредитора „Ю.Б.” АД, сключения от „А.Е.С.” ЕООД, договор за особен залог на цяло търговско предприятие, сключен с нотариална заверка на подписите, per. № 5344 от 02.08.2013 г., по силата на който „Ай-Е.С.” ЕООД учредява особен залог на цяло търговско предприятие в полза на „Д.Б.Д.С.”, Панама. При условията на евентуалност моли съда да обяви процесния договор за особен залог за нищожен като противоречащ на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предложение пето от ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът „Д.Б.Д.С.” не подава отговор на исковата молба в срок Ответникът „Ай-Е.С.” ЕООД подава отговор на исковата молба в срок. Моли съда, да не дава ход на делото, а ако дадете, да отхвърли предявения иск изцяло, тъй като същият е недопустим и неоснователен. В случая трябва да се приложи чл. 69, ал. 1, т. 4 от ТПК и да се ползва стойността на договора, предмет на отменителния иск за определяне размера на иска. Държавната такса в случая е равна на 954 982, 96 лева. Моли съда да определи цената на иска по посочения начин съобразно закона и да задължи ищеца да внесе разликата в държавната такса, която дължи, а именно 944 982, 96 лева. Наред с това ищецът предявява няколко иска и следва да се определи държавната такса за всеки един от тях. От исковата молба не могло да се разбере ясно какъв е предметът на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД - договорът за особен залог на цяло търговско предприятие от 02.08.2013 год. или част от него. Липсата на конкретизация на исковата молба затруднява защитата на ответника, поради което тя е недопустима. Оспорва ищецът да е кредитор на дружеството. Същият се е удовлетворил за посочената от него претенция, тъй като в качеството си на обезпечен кредитор е получил стоки на обща стойност от 2 300 000 евро на базата на сключен на 31.03.2011 г. Договор за особен залог обезпечението между него и „А.Б.” ЕООД /н/, който договор е вписан в Централния регистър на особените залози на 05.04.2011 г. Посоченото по-горе обезпечение е предадено с протокол - опис на 09.08.2013 г. от синдика на „А.Б.” ЕООД /н/ за реализиране на обезпечението от „Ю.Б.” АД. Тъй като ищецът се е удовлетворил по реда на 303, не може да има и увреждане. Вземанията на ищеца са включени в списъка с приетите вземания на „А.Б.” ЕООД. Освен това ищецът не може да бъде увреден, при положение, че в негова полза са ипотекирани имотите, които са част от търговското предприятие на „А.Е.С.” ЕООД. Дружеството не е знаело за увреждането. На още по-голямо основание за увреждането не е знаел и другия ответник „Д.Б.Д.С.”. Договорът за особен залог не е безвъзмезден, а обезпечителен - за покриване на задължение. Без знание чл. 135 се прилага само при чистите безвъзмездни договори - дарение. Договорът за особен залог, предмет на иска, не е нищожен, защото между търговци не може да се нарушава принцип на добросъвестност и справедливост и това да води до нищожност. Това важи и за нарушаването на еквивалентност на престациите. Договорът за особен залог е сключен, защото на другия ответник се дължат огромни суми от трети лица, свързани с „А.Е.С.“ ЕООД. Най- нормално е те да бъдат обезпечени с активи, както е станало в конкретния случай. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковете като недопустими и неоснователни. Претендира присъждане на направените в хода на делото разноски Съдът е указал на осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, че е в доказателствена тежест на ищеца да ангажира доказателства за качеството си на кредитор на първия ответник, извършеното имуществено разпореждане, както и знанието на втория ответник за намерението за увреждане на кредитора. Ответникът от своя страна носи доказателствена тежест по отношение на предявените с писмения му отговор отричащи правото на ищеца възражения. Съдът като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Между страните не се спори, че ищецът “ Ю.Б.“АД е обезпечен кредитор по отношение на първия ответник „А.Е.С.“ЕООД, съгласно учредени в негова полза договорни ипотеки. Това обстоятелство се установява и от следните приети по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника: Б. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град София, СО, Район „Панчарево”, съставляващ УПИ I - 594, 1553 - за офиси и магазини, в кв. 2, по плана на гр. София, с. Панчарево, местността Околовръстен път - Детски град, с площ от 1 299 кв.м. съгласно Заповед РД-09-50-1 112728.08.2006 г., Заповед РД-09-50-745/27.06.2007 г.; Заповед РД-09-111/10.03.2008 г„ Заповед РД-09-150/26.03.2009 г. и Заповед РД-09- 50-636/26.04.2010 г. на Гл. Архитект на СО, който УПИ е образуван от ПИ с № 594 и № 1553 в кв. 2, при граници, съгласно скица: улица, УПИ II - 414 - за трафопост и паркинг в кв. 2 и улица и ведно с всички подобрения и приращения в имота, който имот съгласно кадастралната карта н кадастралните регистри, на гр.София е заснет като поземелен имот с идентификатор 68134.6723.1739 с площ от 1 168 кв. метра, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Панчарево”, ул. „Околовръстен път”, местност „САИТЕ”, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 68134.2046.2552, 68134.2046.3331, 68134.2046.3330, 68134.6723.1737, 68134.6723.1738, 68134.6723.1740, 68134.6723.1741, 68134. 6723.1742, 68134.6723.364 и 68134.2046.2551 и като поземлен имот с идентификатор 68134.2046.3331 с площ от 132 кв. метра, с адрес на поземления имот: гр.София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път”, местност „САИТЕ”, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 68134.2046.2552, 68134.2046.3330, 68134.6723.1737 и 68134.6723.1739. Самостоятелен обект в сграда е кадастрален идентификатор № 07079.620.201.1.159 в гр. Бургас, Община Бургас, по кадастралните регистри кадастралната карта, одобрени със Заповед № РД-18- 9/30.01.2009 г. на Изп. Директор на АГКК, адрес на имота: гр. Бургас, П.К. 8000, ул. „•••••••, ст. 0, Предназначение: за търговска дейност, брой нива: 1. площ по документ: 343 кв.м., а съгласно документ за собственост - Самостоятелен търговски Обект в партерния етаж ведно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, който имот съгласно документи за Договор за особен залог на търговско предприятие се състои от: приемно помещение, канцелария на управителя, аеистептско и атериално помещение, стая за жената, битова стая, сервизни помещения - баня и тоалетна, миялня и коридор, при граници: изток - външен зид към проход в подблоково пространство, вход „В” на жилищния блок и стълбищна клетка, севЕ.- стълбищна клетка и външен зид към ул. „Вардар”, запад - стълбищна клетка, вход „Г” на жилищния юк и външна стена към предблоковата площадка, отгоре - жилища на първия етаж, долу - сутерен ведно с прилежащите му ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседи - на същия етаж - 07079.620.201.1.161; под обекта - няма; над обекта 07079.620.201.1.58, 07079.620.201.1.39, 07079.620.201.1.38, 7079.620.201.1.40, 07079.620.201.1.57; придобит с Дружествен договор на „Ай Е.С.” ООД, ЕИК •••••••, вписан в имотната партида на същото дружество в АВ, Служба по вписванията - Имотен регистър, гр. Бургас, том 21, № 53, дв. вх. per. № 6782 г 25.07.2011 г. Не е спорно също така между страните, а и от представения по делото и приет като доказателство Договор за инвестиционен кредит № 100-1006/31.03.2011г., че “ Ю.Б.“АД е кредитор с парично вземане срещу „А.Е.С.“ЕООД. Не се спори, а и се установява, че по силата на Анекс № 5/09.01.2013год. към договора за инвестиционен кредит, „А.Е.С.“ЕООД е встъпил в дълга на първоначалния длъжник „Е.Е.Д.Б.“ЕООД по силата на Договор за встъпване в дълг от 09.01.2013год. и е конституиран като кредитополучател по договора за кредит. Не се спори, а и се установява, че по този договор като солидарен съдлъжник е задължен и „А.Б.“ЕООД. Не се спори, а и се установява от представения по делото изпълнителен лист от 07.10.2013год. по ч.гр.дело № 3884/2013год. на СРС, 38с-в, че в полза на банката са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК и изпълнителен лист за непогасени задължения на „А.Е.С.“ЕООД по този договор за кредит. Между страните не се спори, а и се установява, че „А.Е.С.“ЕООД е поръчител на „А.Б.“ЕООД по Договор за банков кредит 100-1004/31.03.2011год. и по Договор за банков кредит 100-1005/31.03.2011год. Не се спори, а и се установява при извършената служебна справка по партидата на „А.Е.С.“ЕООД и „А.Б.“ЕООД, че и двете дружества както към датата на встъпването в дълг, така и при извършването на оспорените разпоредителни действия са били представлявани от едно и също лице- Кузман Кузмов. Не е спорно също така и обстоятелството, че с Договор от 02.08.2013год. за особен залог на цяло търговско предприятие, с нотариална заверка на подписите от 02.08.2013год., че ответникът „А.Е.С.“ЕООД е обезпечил в полза на втория ответник „Д.Б.Д.С.“ чужди задължения в общ размЕ.на 23 280 005, 60 лева, както следва: 1/.Задължения на „М.Б.“АД към „Д.Б.Д.С.“ в размЕ.на 1 741 917, 39 лева; 2/.Задължения на „А.Б.“ЕООД в размЕ.на 21 538 988, 57 лева и 3/.Задължения на „С.Ф.“ООД към „Д.Б.Д.С.“ в размЕ.на 594 569, 69 лева. Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза към 02.08.2013год./датата на която е сключен оспореният договор за залог на цяло търговско предприятие/ задълженията на „А.Ер С.“ЕООД към банката са, както следва: 1/.По договор за предоставяне на инвестиционен кредит № 1001006/31.03.2011год.- Главница 1 973 081, 82 евро Договорни лихви 4069, 88 евро Общо: 3 866 972, 61 лева. 2/. По Договор за кредит № 100-1004/31.03.2011год.: Главница в размер на 1 175 216, 59 евро Договорни лихви по редовна главница в размер на 35 215, 74 евро Просрочени такси 3350 евро Общо 2 373 951, 89 лева 3/. По Договор № 100-1005/31.03.2012год.: Главница 1 790 000 евро Договорни лихви 31034, 33 евро Такси в размер на 4 850 евро или общо в размер на 3 571 119, 35 лева. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното: Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество се явява основателен поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на Чл. 135 от ЗЗС кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.Когато действието е възмездно лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. С Павловия иск може да си служи както кредитор на парично вземане, така и кредитор по непарично такова, вкл. и купувачът по предварителен договор за покупко-продажба в случаите, когато продавачът по договора се е разпоредил с имота в полза на трето лице. В настоящия случА.качеството на ищеца на кредитор на първия ответник е установено от представен ите по делото и приети като доказателства - Договор за инвестиционен кредит № 100-1006/31.03.2011г., че “ Ю.Б.“АД е кредитор с парично вземане срещу „А.Ер С.“ЕООД, произтичащо от договор за банков кредит, както и че поради неизпълнението на задължението на кредитополучателя банката се е снабдила с изпълнителен лист по ч.гр.дело № 38804/2013год. на СРС, 43с-в въз основа на издадена в нейна полза заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК. Видно е също така от заключението на вещото лице- ССЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено, че общият размер на задължението на ответника по този договор възлиза на сума общо в размер на 3 866 972, 61 лева/главница и договорни лихви/.Съобразно възприетото от константната съдебна практика виждане, което се споделя и от настоящия съд, възникването на правото по Чл.135 от ЗЗД се предпоставя от наличието на действително вземане и не се обуславя непременно от това вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение. Също така установи се, че ответникът „А.Ер С.“ЕООД е задължен към ищеца и в качеството му на поръчител на „А.Б.“ЕООД/ като управителят и на двете дружества е едно и също лице- К.К., поради което същият има качеството на свързано лице по см. на §1, ал.2 от ДР на ТЗ/ по Договор за банков кредит № 100-1004/31.03.2011год. и Договор за кредит № 100-1004/31.03.2011год., като видно от заключението на вещото лице общият размер на непогасените задължения и по двата договора възлиза общо на сумата от 5 945 071, 24 лева. Кредитор по см. на чл.135 от ЗЗД е всяка лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника, а правото на кредитора да иска обявяване на вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Поради това и за успешното провеждане на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД ищецът не следва да доказва изискуемостта на притезанието си, в какъвто смисъл са възраженията срещу иска на втория ответник „Д.Б.Д.С.“. Също така съгласно трайната съдебна практика, вкл. и такава постановена по реда на чл.290 от ГПК/ така например Решение № 552 от 15.07.2010год. на ВКС по гр.дело № 171/2009год./, съдът в производството по чл.135 от ЗЗД няма право да навлиза в отношенията между страните, които ги легитимират като кредитор и длъжник. Съдът следва само да установи качеството на кредитор/вкл. и на ипотекарен такъв/, което да бъде видно от събраните по делото доказателство без да влиза по същество в отношенията между страните, което качество на кредитор в настоящия процес се установи, че е налице. В тежест на ответника „А.Е. С.“ЕООД беше да ангажира, че са погасени задълженията му произтичащи и от трите договора за банков кредит, което той не успя да стори в настоящия процес. Твърдението му, че ищецът се бил удовлетворил от стойността на заложени в негова полза стоки беше опровергано от представения от ищеца доказателства- приемо-предавателни протоколи от синдика на „А.Б.“ЕООД/н/, както и договора за покупко-продажба на стоки в оборот, сключен по реда на ЗОЗ, видно от който продажната цена, на която са били продадени предадените стоки възлиза на 127 128, 95 лева, т.е далеч под общия размер на задължението му по договора по поради което е било учредено обезпечението. На следващо място, по делото не се ангажираха доказателства за извършено разпределение в полза на банката на осребрено имущество в хода на производството по несъстоятелност на „А.Б.“ЕООД/н/, вследствие на което да се погасило и задължението на „А.Ер С.“ЕООД в качеството му на солидарно задължено лице с „А.Б.“ЕООД/н/ и по трите договора за кредит. Установява се и осъществяването от страна на длъжника и на увреждащо кредитора действие, което е станало посредством учредяването на залог върху цялото търговско предприятие на първия ответник, което безспорно следва да се счита, че е увреждащо за кредитора ищец действие, тъй като с този акт възникват права по специалния Закон за особените залози в полза на заложния кредитор, които се реализират по особения ред, предвиден в този закон. Със своето действие „А.Ер С.“ЕООД е поставил кредитора си по договорите за банков кредит в по-неизгодно положение за удовлетворяване на вземането си по тези договори в сравнение с възможностите, които е имал преди учредяването на особения залог. Нещо повече- установи се по делото, че следствие на проведената по ЗОЗ процедура банката е била лишена дори от своето договорно обезпечение- учредена ипотека, тъй като след продажбата по ЗОЗ купувачът е заличил договорната ипотека. В този см. и възраженията на процесуалния представител на „А.Ер С.“ЕООД, че интересите на банката като ипотекарен кредитор не били накърнени с оглед правата й като ипотекарен кредитор по отношение на приобретателя на имота, позовавайки се на разпоредбата на чл. 173, ал.1 от ЗЗД, е неоснователно. В този смисъл и увреждането на банката- кредитор по договорите за кредит е непреодолимо, тъй като след ипотеката е била заличена без да е удовлетворена, тя няма правата на присъединен кредитор по см. на чл.40, ал.1 от ЗОЗ, поради което и не би могла да се конкурира с възникналите по-късно права на заложния кредитор „Д.Б.Д.С.“. В обобщение на горното следва да се приеме, че чрез сключването на договора за особен залог на цялото си търговско предприятие за обезпечение на чужд дълг, „А.Ер С.“ЕООД се е лишил от цялото си имущество и по този начин е създал непреодолими пречки за събирането на вземането на ищеца, като изцяло го е лишил от правото по чл.133 от ЗЗД, че цялото длъжнико имущество служи за удовлетворяване на кредиторовите интереси. Налице е и другата от изискуемите предпоставки за уважаване на иска- към момента на учредяване на залога- 2.08.2013год. първият ответник – „ А.Ер С.“ЕООД следва да е знаел, че действията му по учредяване на особен залог в полза на трето лице ще увредят интересите на банката като негов кредитор по описания по-горе начин. Видно от представените по реда на реда на чл.186 от ГПК молби за предявяване на вземания в срока по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „А.Б.“ЕООД по т.д.№ 458/2013год. на СГС, ТО, 8с-в, приобщени като доказателства и по настоящото дело, че “ Ю.Б.“АД е предявила вземанията си срещу „А.Б.“ЕООД/н/, произтичащи от договор за предоставяне на инвестиционен кредит № 1001006/31.03.2011год.; Договор за кредит № 100-1004/31.03.2011год. и Договор № 100-1005/31.03.2012год. Видно от съставения от синдика списък на приетите вземания вземането на “ Ю.Б.“АД е предявено на 01.04.2013год. като още на същата дата свое вземане е предявил и „А.Ер С.“ЕООД, произтичащо от договор за цесия и издаден в негова полза запис на заповед от „А.Б.“ЕООД/н/. Списъкът е съставен от синдика на 08.04.2013год., обявен е в търговския регистър на 16.04.2013год. и ответникът като кредитор с предявено вземане в производството по несъстоятелност на „А.Б.“ЕООД/н/, чието вземане е прието със същия списък, не може да не узнал, че “ Ю.Б.“АД е предявила вземания срещу „А.Б.“ЕООД/н/ на основание договори за кредит по които „А.Ер С.“ЕООД е солидарно задължен с него, позовавайки се настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение. Още повече, че както се посочи по-горе двете дружества се управляват и представляват от едно и също лице- К.Й.К.и поради това е налице свързаност между тях по см. на §1, ал.2 от ДР на ТЗ. С това от своя страна се извежда и намерението за увреждане у първия ответник, произтичащо от това, че след като е знаел, че са налице негови задължения към ищеца и пристъпването към изпълнение по отношение на едно от солидарно задължените лица и вероятността да се насочи изпълнение и спрямо него за погасяване на същите задължения, то ответникът не може да не съзнава и факта, че с извършената непосредствено след това сделка по учредяване на особен залог затруднява и то до степен да препятства напълно възможността на банката като привилигирован кредитор да се удовлетвори напълно от цялото му имуществото с оглед предстоящата възможност да започне принудително изпълнение и по отношение на него, като солидарен длъжник и поръчител наред с „А.Б.“ЕООД/н/. С оглед на което съдът счита, че е налице и тази предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно, че длъжникът със сключването на договора е знаел, че уврежда ищеца. По отношение знанието за увреждане от страна на ответника „Д.Б.Д.С.“ съдът намира, че такова не е необходимо поради това, че в случая е налице безвъзмездна сделка/арг. от ал.1, изр. второ чл.135 ЗЗД/. Това е така, защото особеният залог на търговско предприятие не е възмездна сделка. Той е едностранен и безвъзмезден договор, който има изцяло обезпечителен характер- неговото предназначение е да обезпечава вземане на заложния кредитор/ и поражда задължения само за залогодателя- арг. от чл.5, вр. с чл.1, вр. с чл.21, ал.1 от Закона за особените залози и по него не се договоря цена, което да го определи и като възмезден. В този смисъл е и приетото в правната теория и константната съдебна практика. Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че е налице всички кумулативно дадени предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание Чл.135, ал.1 от ЗЗД, поради което и предявеният се явява основателен. По отношение направеното особено искане от ответника „А.Е. С.“ЕООД за спиране производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.7 във вр. с чл. 292 от ГПК съдът до постановяване на тълкувателно решение по тд.№ 2/2017год. на ОСГТК на ВКС по обуславящ правен въпрос настоящото дело, съдът намира следното: Съгласно все още приложимата към настоящия момент правна уредба на ГПК възможност за спиране на производството по делото на това основание може да става само пред касационната, но не и пред първата и въззивната инстанция/ в този см. е и приетото в ТР от 07.05.2014год. тълк.дело № 8/2013год. на ОС на ГТК на ВКС/. Поради тези съображения искането за спиране следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. По обусловения от крайното произнасяне въпрос за цената на иска и съответно размера на дължимата държавна такса: Съгласно приетата по делото съдебно-икономическа/оценителна/ експертиза се установи, че стойността на търговското предприятие на „А.Ер С.“ЕООД към момента на предявяване на исковата молба- 02.08.2016год. е отрицателна величина. Следователно, от предварително събраната от ищеца “ Ю.Б.“АД на осн. чл. 70, ал.3 от ГПК държавна такса в размер на 10 000 лева следва да бъде възстановена надзвзетета част от такса в размер на 9 950 лева до разликата от 50 лева, представляваща дължимата съгласно чл.1 от Тарифата за държави такси минимална държавна такса. Надзвзетата част от дължимата държавна такса следва да бъде възстановена на ищеца след влизане в сила на постановения съдебен акт. При този изход на спора и с оглед на изричната претенция на ищеца ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят на основание Чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2200 лева, представляваща направени разноски по делото. С оглед на гореизложеното съдът