Решение № 516 от 10.10.2019 г. на Административен съд - Плевен по дело № 692/2019 г.

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 65 от 25.04.2019 г., постановено по НАХД № 56 по описа за 2019г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 1726/14.02.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, с което на Д.М.М. •••, на основание чл.258 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл.230, ал.3 от Закона за горите. Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по горите – Ловеч, чрез ст. юрисконсулт С.Т., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Счита се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е извършил посоченото в НП нарушение, както и неговата вина. Твърди се, че както съставения АУАН, така и издаденото НП отговарят на всички изисквания на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от същия закон, направено е пълно и точно описание на нарушението, правилна е правната квалификация на същото, липсва противоречие между констатациите в АУАН и НП, при определяне на наказанието административнонаказващият орган е наложил наказание в предвидения минимум, съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗГ. Счита се, че не е приложима хипотезата на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като от писмените доказателства по делото става ясно, че жалбоподателят има съставени още седем броя АУАН за други извършени нарушения на Закона за горите от тази дата. Счита се за напълно погрешно твърдението на съда, че доказателствата по делото не установяват жалбоподателят да е осъществявал дейности в горски територии. Сочи се, че фактическите обстоятелства са интерпретирани правилно и на жалбоподателят му е вменено правилното нарушение, като липсва смесване на обективните признаци от съставите на двете административни нарушение по Закона за горите. Моли се да бъде отменено оспореното решение или алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от PC - Левски. От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба. В съдебно заседание касаторът Регионална дирекция по горите – Ловеч не се представлява. В съдебно заседание ответникът – Д.М.М. се явява лично и счита решението на районния съд за правилно. Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на М. за това, че на 05.12.2018г. в с.Варана, общ.Левски, отдел 354, подотдел „я“-частна горска територия, извършва сеч с бензинов моторен трион на 1 пр.куб.м. върбови дърва за огрев, без да притежава документ за правоспособност. Нарушението е квалифицирано по чл.230 ал.3 от ЗГ. За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че по делото не се установява М. да е осъществил „дейност в горските територии“ по смисъла на ЗГ. Посочил е, че поведението му осъществява признаците на друго нарушение, но не и на вмененото му по чл.230 ал.3 от ЗГ. Счел е, че е налице смесване на обективните признаци от съставите на две административни нарушения по ЗГ и му е вменено несъставомерно нарушение, което представлява допуснато съществено нарушение на процедурата и води до отмяна на НП. Решението е неправилно. Не е налице смесване на обективните признаци на две административни нарушения по ЗГ, като следва да се посочи, че районният съд не е отразил деянието на М., спорен него, признаците на кое друго нарушение осъществява. Според настоящия състав извършеното от лицето деяние е съставомерно и осъществява признаците на нарушението по чл.230 ал.3 от ЗГ. М. е извършил сеч в частна горска територия с бензинов моторен трион на 1 пр.куб.м. върбови дърва за огрев, без да притежава документ за правоспособност. Съгласно чл.230 ал.3 от ЗГ, дейностите в горските територии, осъществявани с механизирани средства, се извършват само от лица, които притежават документ за правоспособност, издаден от съответния компетентен орган. По делото са приложени безспорни доказателства, че територията, на която е извършвал сеч М. с механизирано средство е частна горска територия. Според §1 т.19 от ДР на ЗГ, " Горскостопански дейности " са дейности, свързани със стопанисването, защитата и опазването на горските територии и добива на дървесина, както и с изготвянето на горскостопански планове и програми, а според т.21 " Добив на дървесина " е сеч и извоз на дървесина до временен склад. Ето защо М. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл.230 ал.3 от ЗГ. Същото не може да се приеме за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, тъй като са налице данни за извършени и други нарушения от лицето по ЗГ, а не без значение е и видът на обществените отношения, които се охраняват чрез санкциониране извършването на такава дейност без разрешително. Като не е достигнал до аналогичен правен извод районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се потвърди обжалваното наказателно постановление с наложено глоба в минимален по закон размер. Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът