Решение № 52 от 9.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 959/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на арх. В. Ф.-П. и арх. Т. Б. срещу С.НА А. в България (САБ).

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл. 25, ал.6 вр ал. 4 от ЗЮЛНЦ.

Ищците твърдят, че са членове на САБ. Сочат, че на 13.04.2024 г. е проведено ОС на САБ, като съгласно чл. 60, ал.1 от Устава на ответника общото му събрание се състояло от всички делегати на дружествата на САБ. На проведеното общо събрание първият ищец присъствал в качеството си на делегат на дружествата на САБ / САБ Казанлък/, а вторият ищец в качеството си на член на САБ. Излагат се твърдения, че следните решения взети на общото събрание проведено на 13.04.2024 г. са незаконосъобразни по посочените причини: решение по т. 3, с което е възложено на УС на САБ да назначи комисия, която да проучи причините за отписване на вземанията стойност 217 033. 81 лв. - същото е взето без изискуемия по закона кворум, не е включено в покана за свикване на ОС, взето е без необходимото мнозинство и е нарушена процедурата по вземане на решения; решение по т. 22, с което е възложено на УС и КС на САБ незабавно да поискат от проявилите безстопанственост лица възстановяване на следните суми: 33 хил. лв. задължения към САБ, 17 364, 43 лв. заплати и осигуровки на арх. К., 1000 лв. за авторски хонорар на председателя на УС на САБ арх. Т. Б., 512 лв. за домейни - взето без изискуемия по закона кворум, не е включено в покана за свикване на ОС, взето е без необходимото мнозинство и е нарушена процедурата по вземане на решения; решение по т. 23, с което е взето решение да се оповести в печатните издания на САБ и да се сигнализира НАП за некоректното и непрофесионално счетоводно обслужване на фирма „С.К.“ - взето без изискуемия по закона кворум, не е включено в покана за свикване на ОС, взето е без необходимото мнозинство и е нарушена процедурата по вземане на решения; решение по т. 25, с което е взето решение да се потърси отговорност за безстопанственост и лошо управление на „АСА“ ЕООД от управителя на „АСА“ 1 ЕООД- арх. В. Ф. и от Председателя на УС на САБ- арх. Т. Б., който бил и материално отговорно лице на САБ, като освен това им било наложено наказание по чл. 27. т.1 от Устава на САБ за проявена безстопанственост и злоупотреби със служебно положение, с което навредили на САБ, като нарушенията следвало да се оповестят в печатните издания на САБ или в средствата за масова информация - взето без изискуемия по закона кворум, не е включено в покана за свикване на ОС, взето е без необходимото мнозинство и е нарушена процедурата по вземане на решения.

По отношение на наложеното наказание на основание чл. 27, т.1 от Устава се твърди, че същото е наложено в нарушение на устава, тъй като не било посочено коя точно норма от устава е нарушена от ищците, наказанието било наложено за деяния, които не били доказани, а така също и сами по себе си тези деяния не представлявали нарушение на устава. Сочи и че наложеното наказание е незаконосъобразно, тъй като било взето извън обявения предварително дневен ред и без изискуемия кворум; решение по т.29, с което е взето да се отделят 20 % от приходите на залите в ЦДА за нуждите на софийските дружества - взето без изискуемия по закона кворум, не е включено в покана за свикване на ОС, взето е без необходимото мнозинство и е нарушена процедурата по вземане на решения; решение по т.31 - с твърдението, че същото е взето без изискуемия по закона кворум, не е включено в покана за свикване на ОС, взето е без необходимото мнозинство и е нарушена процедурата по вземане на решения. Освен това същото противоречало на чл.32, ал.1 от КРБ, а така също и на чл.64, ал.2, т.1 от Устава.

Излагат се доводи за нищожност на следните решения: решение по т.24, с което е взето решение да се назначи незабавно насрещна проверка за периода 2019 г.-2023 г. на счетоводството на САБ, като финансовата ревизия е следвало да се извърши от комисия в разширен състав, в която следвало да се включи и комисията за „ АСА“ ЕООД, да се осигури счетоводител за разяснение и да се заплатят консултации с външен счетоводител, с довода, че това решение е нищожно, тъй като вземането му е в правомощието на управителния съвет на САБ, съгласно чл.72, т.7 от Устава на САБ; решение по т.30 - да не се продават имоти на САБ без решение от делегатите на ОС – твърди се нищожност, с аргумента, че съгласно чл.72, т.11 от Устава на САБ това е правомощие на Управителния съвет, а не на ОС.

В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба, в който не се оспорва, че ответникът е юридическо лице с нестопанска цел, че ищците са активно легитимирани, както и че е проведено ОС на ответника на 13.04.2024 г., на което са взети процесните решения.

Сочи, че съобразно доклада на Мандатната комисия, общият брой на избраните делегати на дружествата за 35-то общо събрание на САБ са 197, а регистрирани като присъстващи са били 158 делегати, поради което комисията е констатирала, че ОС е законно.

Заявява, че исковата молба е частично основателна, като сочи следното: - решението по т.3 е незаконосъобразно, тъй като не е взето по точка включена в дневния ред на събранието;

• решението по т.22 е незаконосъобразно, тъй като било взето в противоречие с ТЗ и чл.63 от Устава;

• по отношение на решението по т.23 се навежда, че фирма „С.К.“ не е била в договорни отношения с „ АСА“ ООД, като счетоводната проверка била извършена от комисия от трима архитекти без необходимата квалификация;

• по отношение на решението по т.24 и т.25 се навежда, че искането за отмяна е основателно, тъй като ОС е излязло от границите на своята компетентност определена с чл.63 от Устава;

• по отношение на решенията по т.29 и 31, навежда, че исканията за отмяна са основателни, тъй като не са взети по точки включена в дневния ред на събранието;

• по отношение на решението по т.30, навежда, че искането за отмяна е основателно, тъй като е взето извън компетентността на ОС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 25, ал.6 вр. ал. 4 за отмяна на решения на ОС на Съюза на Архитектите в България (САБ), проведено на 13.04.2024 година.

По делото е прието за безспорно, че към 13.04.2024 г. ищците В. Ф.-П. и арх. Т. Б. са членове на САБ и, че на 13.04.2024 г. е проведено общо събрание на ответното сдружение, на което са взети оспорените решения.

Както е посочено и в решение № 81 от 25.04.2017 г. по т. д. № 563/2016 г., ТК, ІІ ТО на ВКС предпоставките и процесуалният ред за съдебна защита срещу решенията на общото събрание на сдружение с нестопанска цел са уредени в специалната разпоредба на чл. 25 от ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, като оспорването им се осъществява чрез предявяване на иск за отмяната им пред окръжния съд по седалището на сдружението в преклузивните срокове по чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ. В зависимост от правната сфера, която може да бъде засегната от решенията, законодателят е признал право за предявяване на констититувния иск по чл. 25, ал. 6 вр. с ал. 4 от ЗЮЛНЦ само на членовете на сдружението, на неговите органи и на прокурора - когато решението засяга обществен интерес.

Исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 10.05.2024 г., поради което Съдът приема, че е спазен преклузивния срок по чл. 25, ал.6 от ЗЮЛНЦ.

По изложените съображения съдът намира исковете за допустими, като подадени от надлежно легитимирани лица – членове на ответното сдружение в преклузивния законов срок.

Относно основателността на исковете:

Съдебният контрол за законосъобразност и уставосъобразност обхващащ решенията на Общото събрание на сдружението с нестопанска цел, включва не само процедурните правила, касаещи свикването, оповестяването и провеждането му, спазването на които гарантира участието на всеки негов член в работата на този върховен орган на управление, но нормативните и уставни разпоредби, с които се осигурява реално упражняване на съответното членствено право, като субективно право (решение № 318 от 04.02.2019 г. по т. д. № 808/2018 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). В закона не е направено разграничение между императивни законови разпоредби и клаузи на устава, както и не е даден приоритет на законовите норми. Както е посочено и в решение № 167 от 04.11.2013 г. по т. д. № 1292/2013 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, в чл. 20, т. 1- т. 13 от ЗЮЛНЦ законодателят с императивни законови норми е очертал минимално необходимото съдържание на устава на сдружението. Предвид съдържащите се в този закон диспозитивни разпоредби, определянето на съдържанието на част от конкретните правила е предоставено на членовете на сдружението - така, например, по отношение на имуществените членски задължения и тяхното изпълнение; компетентността на общото събрание за изключване на член на сдружението; начина на свикване на общото събрание и необходимия кворум за провеждането му и др. Наред с тези правила, съобразно принципа на правната автономия на членовете на сдружението, в устава е допустимо да се предвидят и съответно да се приемат устройствени и вътрешни правила за поведение, имащи задължителен характер както за членуващите в него, така и за съответните органи на сдружението.

Поради това, предвид задължителния характер на всички клаузи на устава, а не само на тези, които са в рамките на минимално необходимото съдържание по чл. 20 ЗЮЛНЦ, неспазването им съставлява основание за незаконосъобразност на решенията на върховния орган на сдружението и е достатъчно за да обоснове уважаването на конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Вземането на решения извън компетентността на съответния орган обуславя неуставосъобразност на същите.

Съдът следва да разгледа предявените искове за незаконосъобразност на решения на ОС на ответното сдружение на наведените основания от ищците.

Относно наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваните решения, тъй като са взети при неспазване на изискванията за кворум и мнозинство:

От представения от ищците доклад на мандатната комисия към35 ОС на САБ, както и от стенографския протокол от заседанието на ОС, представен от ответниците, и извадката от протокола, представена от ищците, и от поканата за свикване на ОС на САБ за 13.04.2024 г., се установява, че ОС е свикано за 13.04.2024 г. от 10, 00 часа.

Съгласно чл. 64, ал.1 от Устава на САБ, ОС е законно, ако присъстват ½ от всички делегати, избрани по реда на чл. 60 от Устава, а ако не се явят всички делегати, то ОС се отлага с един час и се провежда със същия дневен ред и на същото място, независимо от броя на присъстващите делегати.

По делото се установи, че при провеждане на ОС на САБ на 13.04.2024 г. е спазено изискването на чл. 64, ал.1, изр. 1 от устава, като в 10.30 часа мандатната комисия е констатирала присъствието на 158 от общо избрани и участващи по право 197 делегата, т.е повече от необходимите 50 % +1 от избраните делегати. Така удостоверените факти от мандатната комисия не са оспорени от ищците.

Следователно, доводът, че при провеждане на ОС не са спазени правилата за кворум, е неоснователен.

Неоснователен е и довода, че не се доказа, че при вземане на атакуваните осем решения не е спазено изискването на чл. 64, ал.4 от устава, според което решенията от ОС се вземат с обикновено мнозинство от гласовете, както и на чл. 29, ал.1 от ЗЮЛНЦ, съгласно който решенията на общото събрание се вземат с мнозинство от присъстващите.

Установява се по делото от документите, представени от ответното сдружение, че за решения по различни точки от ОС са гласували различен брой делегати (от гласували 111 делегати, до гласували 25 делегати – напр. решение по т. 13.11), като няма отбелязване какъв е бил броят на присъстващите делегати при вземането на съответното решение.

Същевременно обаче, с оглед правилото, че заседанията на ОС се считат за редовни и при хипотезата на т. нар спадащ кворум, т.е при хипотеза, че не присъстват повече от половината делегати, ако ОС е отложено за след един час от първоначално определения, то е законосъобразно да се вземат решения с обикновено мнозинство от гласувалите делегати, независимо от техния брой.

Не води до незаконосъобразност на взетите решения обстоятелството, че в протокола от ОС не е посочено кой точно делегат е присъствал при вземане на всяко конкретно решение и съответно кой точно делегат как е гласувал. Такова задължение за отразяване не е посочено нито в устава на сдружението, нито в ЗЮЛНЦ. Ищците не излагат аргументи, че е налице неправилно отчитане на гласувалите делегати за всяко от оспорените осем решения, поради което и Съдът преценява дали така посочените решения са взети с обикновено мнозинство от общо отбелязаните като гласували делегати, което се установява по всяко от атакуваните решения.

Поради това и посоченият довод за незаконосъобразност на решенията е неоснователен.

Основателни са обаче доводите за незаконосъобразност поради невключване на точките, по които са взети атакуваните решения в дневния ред на ОС, обявен в поканата за провеждане на ОС – нарушение по чл. 29, ал.3 от ЗЮЛНЦ.

На първо място следва да се отбележи, че всички атакувани решения са взети по т. 10 от обявения дневен ред. Съгласно обявената покана т.10 от дневния ред включва: Приемане на решения по направените предложения по всички точки от дневния ред и такива съгласно изискваният на чл. 63 от Устава (тази разпоредба от устава изброява правомощията на ОС).

Съдът намира, че макар и да не се включва като изискване за законосъобразност на решенията на ОС включване на проекто – решения, в предварително обявения дневен ред е необходимо да бъдат посочени конкретните въпроси, по които се очаква ОС да вземе решения. Бланкетното включване като точка от обявения дневен ред на възможност за вземане на решения по всички въпроси, които са от компетентността на ОС, не отговаря на изискването на чл. 29, ал.3 от ЗЮЛНЦ и съответно на 64, ал.6 от Устава на ответното сдружение.

Относно решенията по т. 3, 29 и 31 е прието и за безспорно между страните, че не са включени в предварително обявения дневен ред в показаната за свикване на ОС.

Основателен е и довода за незаконосъобразност на атакуваните решения по т. 22 (т. 12.08 от протокола от ОС), по т. 23 (т. 12.9 от протокола от ОС), т. 24 (т.12.10 от протокола от ОС) и т. 25 (т.12.11 от протокола от ОС) като взети по въпроси, които не са от компетентността на ОС, а засягат управлението на търговски дружества, чийто ЕСК е ответното сдружение. Съгласно чл.72, т.13 от устава на САБ, управителния съвет на съюза действа като орган на търговските дружества, учредени с решение на ОС, т.е решенията, засягащи дейността на търговските дружества са от компетентността на УС на САБ, а не на ОС.

Незаконосъобразно е и взетото решението от ОС по т. 25 (т. 12.11, предл.

2 от протокола от ОС) за налагане на наказание на членове на сдружението – председателя на УС на САБ – арх. Т. Б. и на арх. Ф., като на арх. Ф. в качеството й на управител на търговско дружество, ЕСК на които е ответното сдружение, тъй като този въпрос не попада в компетентността на ОС на САБ, съгласно представения устав. Доколкото е устава не е посочено кой орган налага описаните наказания на членовете на сдружението, с изключение на изключването (чл. 30 и следващите от устава), по аргумент от чл. 31, т.8 от ЗЮЛНЦ, тези въпроси са от компетентността на УС на САБ. А при хипотезата на осъществяване на отговорност на лице в качеството му на управител на търговско дружество, компетентен отново е УС на САБ по аргумент от чл. 72, т.13 от устава, доколкото УС на сдружението изпълнява функциите на ЕСК на търговското дружество – така и чл. 8 от устава на АСА ЕООД, ЕИК ••••••• – дружество, чийто ЕСК е САБ.

Незаконосъобразни са и решенията по т. 29 и т. 30 (т. 1212.15 и т. 12.16 от протокола от ОС на САБ) - за относно начина за разпределяне на приходите от наеми, както и начин за разпореждане с недвижими имоти, собственост на сдружението, тъй като засягат въпроси от компетентността на УС на САБ – чл. 72, т.11 от Устава, свързани с разпореждане с имуществото на ответното сдружение.

Относно разноските:

С оглед този изход на делото, на ищците се дължат разноските по производството.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски съд, VI - 10 състав