Решение № 1676 от 9.10.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3837/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление №155 от 15.05.2023 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Пловдив /ОДБХ-Пловдив/, с което на „ГИДИКОВ ФУУД“ ЕООД, ЕИК: 203197738, на основание чл.79, ал.2, вр. ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 7000 /седем хиляди/ лева, за нарушение на чл.79, ал.2, вр. ал.1 от ЗУАВ. Жалбоподателят оспорва издаденото срещу него наказателно постановление /НП/ с доводи за необоснованост, незаконосъобразност и нецелесъобразност. Излага становище за маловажност на случая и прави искане за отмяна на санкционния акт. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от процесуален представител – адв. Д. М., който поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. Ц., пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От фактическа страна съдът установи следното: Със Заповед №152/27.03.2023г. на Директора на ОДБХ-Пловдив била определена комисия с участието на инспектори в отдел „КХ ГК“ при ОБДХ- Пловдив, сред които и свид. Х. К. К., която да извърши проверки на обекти на територията на Четвърто РУ-Пловдив при ОДМВР-Пловдив, съвместно с представители на полицейското управление. В изпълнение на заповедта, на 28.03.2023г. била извършена проверка на обект – заведение за бързо хранене, находящ се в •••, стопанисван от дружеството жалбоподател „ГИДИКОВ ФУУД“ ЕООД. Констатирано било, че в складово помещение на обекта имало три броя фризери, тип ракла. В първия фризер комисията установила наличие на съхранявани замразени пилешки разфасовки, общо количество 30 кг. Във втория били съхранявани замразени свински разфасовки, общо количество 25 кг, а в третия фризер били налични замразени общо 30 кг свински разфасовки и 12 кг свински шишчета. Всички намерени от проверяващите храни били без здравна и идентификационна маркировка, без етикети, без данни за произход, срок на годност и партида на производител. Храните не били маркирани, етикетирани и отделени като странични животински продукти, категория ІІІ. В резултат на установеното от проверката, свид. К. приел, че с действията си „ГИДИКОВ ФУУД“ ЕООД е нарушил разпоредбата на чл.79, ал.2, вр. ал.1 от ЗУАВ, за което на 03.04.2023г. в присъствието на представителя на дружеството съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №0000693/03.04.2023г. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното Наказателно постановление №155 от 15.05.2023г., с което на „ГИДИКОВ ФУУД“ ЕООД, на основание чл.79, ал.2, вр. ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 7000 /седем хиляди/ лева, за нарушение на чл.79, ал.2, вр. ал.1 от ЗУАВ. Описаната по – горе фактическа обстановка се установява от показанията на свид. Х. К. К. – актосъставител, както и от писмените доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: От доказателствения материал по делото по категоричен начин се установява описаното в АУАН и НП нарушение на нормата на чл.79, ал.2, вр. ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗУАВ, който в нарушение на чл.5 от Регламент (ЕО) № 853/2004 пусне на пазара храни от животински произход, които нямат здравна или идентификационна маркировка, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 7000 лв. За същото нарушение, извършено от юридическо лице, разпоредбата на ал.2 на чл.79 от ЗУАВ предвижда имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 13 000 до 15 000 лв. От своя страна чл.5 от Регламент (ЕО) № 853/2004 определя специфичните хигиенни правила за храните от животински произход, които следва да спазват предприятията за хранителни продукти, касаещи здравната и идентификационната маркировки. Доколкото чл.2 от Регламент (ЕО) №853/2004 прилага за своите цели определенията, дадени в Регламент (ЕО) №852/2004, то жалбоподателят безспорно попада в обхвата на даденото в чл.2, т.1, б.“в“ от Регламент (ЕО) № 852/2004 определение за „предприятие“, а именно „предприятие“ означава всяка единица на бизнеса с храни. В случая не се спори, че дружеството стопанисва провереното заведение за бързо хранене, както и че на процесната дата в складовото помещение на обекта са били открити три фризера, съхраняващи посочените в акта и НП замразени животински продукти. Страните не оспорват установеното от проверяващите обстоятелство, че намерените замразени пилешки и свински разфасовки, както и свински шишчета са били опаковани към момента на проверката в найлонови пликчета и чували. Безспорно се доказва, че животинските продукти са били без здравна и идентификационна маркировка, без етикети, без данни за произход, срок на годност и партида на производител, както и не са били маркирани, етикетирани и отделени като странични животински продукти, категория ІІІ. Изискване на Регламент (ЕО) №853/2004 е идентификационната маркировка да бъде поставена директно върху продукта, обвивката или опаковката му, или да бъде отпечатана върху етикет, поставен върху продукта, обвивката или опаковката му. Маркировката може също да бъде във формата на етикет, направен от устойчив материал, който не може да бъде махнат, а когато опаковката съдържа парчета месо или карантия, маркировката трябва да е поставена върху етикета, закрепен към опаковката, или да е напечатана върху опаковката, така че да се повреди при отваряне на опаковката. Това не се налага, обаче, ако при отварянето се поврежда и опаковката. Когато обвивката осигурява същата защита като опаковката, етикетът може да бъде прикрепен към обвивката. В случая законовото изискване към пуснатите на пазара суровини и храни от животински произход да имат здравна или идентификационна маркировка, не е била спазена, тъй като на намерените опаковки с животински продукти е липсвала каквато и да е маркировка или етикети. Представените от жалбоподателя стокови разписки по продажба, търговски документи и фактури, не могат да бъдат съотнесени към намерените в проверения обект преопаковани в найлонови торбички замразени хранителни продукти, именно защото на същите липсват маркировки и данни за партиден номер, дата на производство, срок на годност, производител/вносител. От документите не може да бъде проследен произходът на намерените животински храни, което води до липса на данни извършен ли е именно спрямо процесните продукти ветеринарномедицински контрол, както и не се гарантира, че същите са били произведени при спазване на нормативните изисквания, каквито са целите на здравната и идентификационната маркировки. Съхраняването им по начина, по който са били открити по време на проверката, води до невъзможност да бъде проследено и кога са били произведени животинските продукти, какъв е срока на годност и колко време са били съхранявани във въпросните фризери. Липсата на каквато и да е етикетировка, здравна и идентификационна маркировка, изключва възможността да се направи извод за тъждественост между стоките по представените от жалбоподателя документи и тези намерени в проверения обект. Такава идентичност не може да бъде намерена и при внимателно съпоставяне на намерените животински храни като количество с това, отразено в представените от нарушителя документи. При това положение правилно според съда е преценено, че дружеството жалбоподател, като лице, стопанисващо обекта, в който са се съхранявали съответните стоки без маркировка, е извършило нарушение на посочените по- горе разпоредби. За така установеното нарушение, правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.79, ал.2, вр. ал.1 от ЗУАВ, като е наложено административно наказание съобразно вида и в границите, предвидени в закона за юридическите лица, каквото се явява дружеството жалбоподател. Наказващият орган се е съобразил с фактическите обстоятелства, при които е извършено деянието и е санкционирал нарушителя с имуществена санкция в минимален размер от 7000 лв., който според съда е обоснован и справедлив и би спомогнал да се изпълнят целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Събраните по делото доказателства не налагат извод за маловажност на деянието по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Макар нарушението да не е резултатно и от извършването му да не се изисква настъпване на вредоносни последици, в случая се касае за хранителни продукти, от които се приготвя храна в заведение за бързо хранене, която дейност следва да бъде извършвана при стриктно съблюдаване на законовите изисквания и гарантиране безопасността на здравето на неограничен кръг лица. Не може да бъде игнорирано и установеното количество животински продукти, съхранявани в нарушение на изискването за здравна и идентификационна маркировка, което допълнително мотивира преценката на настоящия съдебен състав за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е за пръв път, не може да доведе до извод за маловажност на деянието, доколкото еднократността на нарушението изрично е отчетено при налагане на съответната санкционна разпоредба от ЗУАВ. При служебната проверка на НП и АУАН, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното дружество и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са от компетентни органи и в законоустановените срокове. Поради горните съображения, обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно, обосновано и издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено. С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и извършените процесуални действия, намира, че в полза на ОДБХ – гр.Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, за което следва да бъде осъден жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1 и ал.9 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът