Решение № 563 от 25.9.2020 г. на Административен съд - Плевен по дело № 577/2020 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция „Дунавска“ на Агенция „Митници“, чрез юрк. Я.срещу Решение № 94/27.04.2020г. на Районен съд – Ловеч, постановено по н.а.х.д. № 1167/2019г. по описа на съда. С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 116/16.05.2018 г. на Началник на Митница Свищов, с което на основание чл. 126а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове на „Винал“ АД – гр. София е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за неизпълнени задължения по чл. 75, ал. 4 от ППЗАДС, затова че при извършена проверка на „Винал“ АД в данъчен склад BGN СА00046001, находящ се в гр. Ловеч, ул. „•••е установено с Протокол за извършена проверка от 31.08.2017г., че за периода 01.09.2015г. – 03.05.2017г. като лицензиран складодържател не е разграничавал акцизните стоки, облепени с български бандерол от тези, които не са облепени с бандерол или са облепени с чуждестранен бандерол във водената от него материална отчетност. Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че съставянето на акта за установяване на административно нарушение е извършено след изтичането на 3-месечния срок от установяване на нарушителя, тъй като твърди, че признаците на извършеното административно нарушение не са били безспорно разкрити до съставяне на протокол от 28.06.2017г., както е приел съдът. Сочи, че административното нарушение, за което е съставен АУАН, е установено от проверяващия екип в рамките на ревизионното производство и до приключване на ревизията с изготвяне на ревизионния доклад, не може да се твърди, че съществуват окончателни и безспорни установявания. Посочва, че ДОПК е категоричен по отношение на момента и начина на установяване на публични вземания, а именно с ревизионния акт. Навежда доводи, че е неправилно да се смята, че нарушението е констатирано на по-ранен етап и поради обстоятелството, че конкретното административно нарушение се установява след извършен подробен анализ на писмени доказателства, които са събрани в рамките на развилото се ревизионно производство, което означава, че за да се установи нарушението не е достатъчно да са събрани писмените доказателства, но и същите следва да бъдат анализирани и от тях да се установи нарушението, а това е процес, който отнема технологично време. Твърди, че срокът за съставяне на АУАН е започнал да тече не по-рано от датата на съставяне на протокол № BG004300-BG 005800-РК24-ПП14/31.08.2017г. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Ловеч решение, а по същество – да бъде потвърдено НП. Ответникът по касация – „Винал“ АД – гр. София не изразява становище. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да се остави в сила. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Решението на Районен съд – Ловеч е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона. За да отмени НП като незаконосъобразно районният съд неправилно е счел, че актът е съставен след изтичането на давностния тримесечен срок по чл. 34 ал.1 ЗАНН от установяване на нарушението, като е приел, че това е сторено със съставянето на протокол от 28.06.2017г., а не както е посочил административно-наказващият орган с протокол от 31.08.2017г. В приложените по делото протоколи, с които са извършвани проверки на отчетността в данъчния склад и са изискани и събрани доказателства по реда на ДОПК, представени от дружеството, не се съдържат констатации, свързани с процесното нарушение. Събраните при проверката материали – счетоводни документи, са съпоставени, анализирани и обобщени за пръв път със съставянето на протокол от 31.08.2017г. и въз основа на констатациите от него е установено извършено за процесния период нарушение, за което е съставен акта и издадено НП на дружеството. Препис от цитирания протокол е връчен на представител на дружеството, когато е могъл подробно да се запознае с резултатите от проверката след съпоставка на всички събрани доказателства, свързани с отчетността на данъчния склад. Протоколът от 28.06.2017г., на който се е позовал районният съд, не е приобщен в материалите по делото, затова и изводите относно неговото съдържание са неаргументирани. А видно от приложения протокол с обобщени данни за проверката от 31.08.2017г. /л.22-23 от НАХД № 619/18 – РС - Ловеч/, на който се е позовал първоинстанционният съд, отразените в протокола от 28.06.2017г. данни се отнасят за проверка на фактическата складова наличност на акцизните стоки и съпоставката с водената отчетност в дневника за складова наличност, при която са установени липси или излишъци на акцизни стоки. АУАН е съставен на 20.11.2017г. в рамките на тримесечния срок съгласно чл. 34 ал.1 ЗАНН, считано от 31.08.2017г., когато е съставен обобщения протокол с резултатите от проверката и контатирано процесното нарушение, описано с всички негови съставомерни признаци. От констатациите в него се доказва, че водената от дружеството материална отчетност не позволява разграничаването на акцизните стоки, облепени с български бандерол от тези, които не са облепени с бандерол или са облепени с чуждестранен бандерол, каквито са изискванията на чл. 75 ал.4 от ППЗАДС. В съставените първични документи – нареждания за експедиране на МЗ от Бутилков цех към Търговски склад и складови разписки за приемане на МЗ от Търговски склад, в които са вписвани високоалкохолни акцизни стоки, не са разделяни облепените с бандерол от тези без бандерол или облепени с чуждестранен бандерол. Тези документи са посочвани като основание за извеждане и поставяне на акцизни стоки в „Дневник на складовата наличност” и са счетоводно отчетени в системата на дружеството, но не са разделяни в дневника с оглед наличието или вида бандерол, с който са облепени. При проверката е констатирано, че извеждането на стоки от данъчния склад /напр. продажби на местни юридически лица или извеждане за търговски обект и др./ върху документа за експедиция от търговски склад на ръка са вписвани номерата на бандеролите, облепени върху реализираните бутилирани високоалкохолни акцизни стоки, а бандеролите са поставяни в производствения цех. В свидетелските си показания пред съда проверяващите потвърждават, че лично са проверили и са се убедили в тази информация и това не се оспорва. Представените в хода на съдебното производство извлечения от дневниците на материални запаси на търговския склад установяват единствено, че отделните стоки се водят под стоков код в зависимост от вида им, но това не е в състояние да обори извода, че липсва разграничение според наличието или вида на бандерола, с който са облепени при въвеждане в данъчния склад. Тази вътрешнофирмена организация не изпълнява изискванията на чл. 75 ал.4 от ППЗАДС, тъй като не осигурява проследимост на стоките според това дали са облепени с български, с чуждестранен бандерол или са без бандерол. Констатациите се доказват от събраните в хода на проверката счетоводни документи и счетоводни справки, предоставени от дружеството и описани, съпоставени и анализирани в констативния протокол от 31.08.2017г. Соченото нарушение е безспорно доказано от събраните материали, не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, а наложеното наказание е съответно на извършеното и в минималния, предвиден от закона размер, поради което издаденото НП е законосъобразно. Като е отменил НП районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а по същество – да се потвърди НП. Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК съдът