Решение № 8585 от 11.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1368/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.

Образувано е по жалба на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ /“СМДЛ д-р Писанец“/ ООД, ЕИК 115749800, със седалище и адрес на управление, гр. Пловдив, ул. „Петко Д. Петков“ № 23, ет.3, представлявано от управителя М. С., срещу Решение № 181/11.06.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, AD HOC заседателен състав.

В жалбата на „СМДЛ д-р Писанец“ ООД се релевира незаконосъобразност на решението на КЗД поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че в решението липсват мотиви, тъй като е постановено при непълни данни поради формална, повърхностна и незадълбочена проверка. На следващо място се сочи, че изцяло неизяснено остава от органа къде всъщност следва да има или да се предпише да се поставят рампи, така че до процесния обект и вътре в него да има архитектурен достъп за лица с намалена подвижност. Твърди се, че от страна на дружеството, което е наемател, е направено всичко възможно, за да се осигури достъпна среда за всички граждани, както и че обектът, на който е ползвател дружеството не е нов по смисъла на закона, респ. чл.53 ал.2 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ не се прилага за него, като се излагат подробни доводи в изложените насоки. В този смисъл се излагат аргументи, че Комисията необосновано е приела, че е извършено нарушение, представляващо затрудняване достъпа до обекта. Изтъква се, че не е изследван въпросът налична ли е възможност за поставяне на рампа, платформа или асансьор, съответно, ако липсва, то осигурена ли е достъпност чрез прилагане на технически-организационни мерки или чрез спомагателни средства и пособия. Аргументира се, че незаконосъобразно е наложена имуществена санкция за евентуално нарушение, което не е доказано по безсъмнен начин и при непълен доказателствен материал. Искането е за отмяна на решението на КЗД като неправилно и необосновано.

В съдено заседание жалбоподателят „СМДЛ д-р Писанец“ ООД, редовно призован, не изпраща представител.

Ответната страна – КЗД, редовно призована, не изпраща представител. Чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата, като в представеното по делото становище излага доводи за неоснователност. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена от активно легитимирани страни – адресат на оспорения административен акт, в регламентирания в чл.149 ал.1 от АПК преклузивен срок и пред надлежния да ги разгледа съд, поради което е допустима.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Административното производство е образувано с разпореждане № 679/27.07.2023 г. на председателя на КЗД /л.23/, издадено въз основа на решение, взето с протокол от 31.08.2023 г. на КЗД, по повод доклад с вх. № 12-11-1307 от 17.07.2023 г. /л.18/, изготвен от А. Д. – председател на КЗД, в изпълнение на решения на КЗД от 10.11.2017 г. и 05.03.2021 г. за провеждане на кампания "Достъпна България" и заповеди: № 24/20.03.20218 г. и № 8/08.03.2021 г. на председателя на КЗД, въз основа на който е съставен констативен протокол /КП/ с вх. № 12-11-884/10.05.2023 г. по описа на КЗД за обект: Медицинска лаборатория „Пасенац“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Братан“ 383, кв. Тракия.

В доклада се сочи, че отразеното в констативния протокол съдържа данни за осъществено нарушение по смисъла на чл.5 предл. последно от ЗЗДискр. и се предлага да бъде образувано производство пред КЗД, в което да се установи, налице ли е нарушение на чл.5 предл. последно по признак „увреждане“, да се преустанови нарушението до установяване на положението на равно третиране, както и да се наложат предвидените в закона санкции и/или принудителни административни мерки.

В констативния протокол е отразено, че в хода на извършена проверка на състоянието на архитектурната достъпност на обект: сграда Медицинска лаборатория Писанец, ул. „Братан“ 383, кв. Тракия, гр. Пловдив, е установено, че обектът се намира на първи етаж на сграда, на чийто вход има стъпало, а вътре – стъпала, които представляват пречка за хора в неравностойно положение. Протоколът е подписан от регионалния представител на КЗД, извършил проверката и от свидетел.

С Разпореждане № 679/27.09.2023 г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 240 по описа на КЗД за 2021 г., разпределена за разглеждане на AD HOC заседателен състав, който е определил председател на състава и докладчик по преписката /л.23/. С разпореждане № 777/30.10.2023 г. /л.25/ е определен служител на КЗД, който да извършва необходимите действия, свързани с проучването по преписката. „СМДЛ д-р Писанец“ ООД е уведомен за образуваното административно производство с писмо изх. № 16-20-863/09.11.2023 г. /л.26/, като е предоставена възможност за изразяване на становище по изложеното в доклада и представяне на доказателства.

От „СМДЛ д-р Писанец“ ООД е депозирано писмено становище вх. № 16-20-908 от 22.11.2023 г. /л.27/, в което се сочи, че: на първо място, КП № 12-11-884/10.05.2023 г. не е връчен надлежно на дружеството; на второ място, дружеството не следва да бъде адресат на задължение за осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания, тъй като същото не е собственик на обекта, а само негов ползвател, и в този смисъл, няма задължение за изграждане на достъпна среда; на следващо място, сградата не е нова, по смисъла на закона, поради което не е налице и задължение за нейните собственици по чл.53 ал.2 от ЗХУ, както и, че от страна на дружеството са предоставени указателни табели за улеснение на гражданите. Посочва се също така, че преди налагането на санкция, следва да бъде дадена възможност на дружеството за обследване на сградата и преценка на възможностите за спазване на изискванията на наредбата по чл.53 ал.3 от ЗХУ, както и че дружеството се ангажира да започне диалог с компетентни лица с необходимото образование и квалификация, включително да инициира проучване и консултации за евентуални технически възможности за предоставяне на допълнителни удобства за лица с увреждания. Към становището са приложен: договор за наем от 03.10.2011 г.; Разрешение за ползване № ДК-07-ЮЦР-22/21.01.2011 г. на РДНС – ЮЦР и Удостоверение № 2075/28.09.2023 г. на ИА „Медицински надзор“.

От определения докладчик по преписката е изготвен доклад-заключение /л. З/, в който е обсъдено становището на „СМДЛ Писанец“, като е направено предложение за насрочване на открито заседание за разглеждане на преписката, за което страната е уведомена с Уведомление за призоваване изх. № 16-20-101/01.02.2024 г. /л.41/.

В деня на заседанието – 21.03.2024 г., от страна на дружеството е депозирано становище относно въвеждане на сградата в експлоатация, според което становище, за обекта не съществува техническа възможност за привеждане на входа на сградата в съответствие с изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.

Въз основа на установените в хода на административното производство факти и обстоятелства КЗД, AD HOC заседателен състав, е постановила обжалваното решение № 181/11.06.2024 г., с което на основание чл.47 във връзка с чл.64, чл.65, чл.66, чл.81 и чл.82 във връзка с чл.9 от ЗЗДискр. е:

• установено, че при осъществяване на своята дейност ответната страна „СМЛД д-р Писанец“ гр. Пловдив, ЕИК 115749800, представлявано от управителя М. И. С., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Петко Д. Петков“ № 23, ет.3, е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект: Медицинска лаборатория „Писенац“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Братан“ 383, кв. Тракия, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл.5 във връзка с чл.4 ал.1 от ЗЗДискр по признак "увреждане" и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство;

• наложено, на основание чл.47 т.3 във връзка с чл.80 ал.2 от ЗЗДискр., на ответната страна „СМЛД д-р Писанец“ гр. Пловдив, ЕИК 115749800, представлявано от управителя М. И. С., със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, ул. „Петко Д. Петков“ № 23, ет.3, поради установена дискриминация по признак "увреждане", имуществена санкция в размер на 500.00 (петстотин) лева;

• предписано е, на основание чл.47 ал.4 от ЗЗДискр., на ответната страна „СМЛД д-р Писанец“ гр. Пловдив, ЕИК 115749800, представлявано от управителя М. И. С., със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, ул. „Петко Д. Петков“ № 23, ет.3, в 3-месечен срок от постановяване на решението, да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда в обект: Медицинска лаборатория „Писанец“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Братан“ 383, кв. Тракия, като в 1-месечен срок същата е длъжна да уведоми писмено КЗДза предприетите мерки по изпълнение на така дадените задължителни предписания.

Решението е мотивирано с липса на доказателства за изпълнение на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда до и в процесния обект, вследствие на което е обосновал извод, че не са предприети мерки, осигуряващи безпрепятствен достъп за хора в неравностойно положение до обект: Медицинска лаборатория „Писенец“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Братан“ 383, кв. Тракия. Горното е квалифицирано като нарушение на чл.5 във връзка с чл.4 ал. 1 от ЗЗДискр. и чл. 37 от ЗЗДискр., въз основа на признак "увреждане", отразено в констативен протокол с вх. № 12-11-884 от 10.05.2023 година.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, с необходимия кворум и мнозинство, в предвидената от закона форма, и при спазване на изискванията на чл.55 и следващите от ЗЗДискр. Комисията е провела предвидената в специалния закон процедура по проучване, дала е възможност на участниците в производството да изразят становище и представят доказателства, изготвен е доклад, проведени са открити заседания, за което страните са били надлежно призовани.

Неоснователно е релевираното от жалбоподателя „СМДЛ д-р Писанец“ ООД възражение за липса на мотиви. В оспореното решение се съдържат както фактически, така и правни основания за неговото издаване. Колективният административен орган е посочил в какво деяние на жалбоподателите се изразява допуснатото дискриминационно отношение и кои са нарушените правни норми от ЗЗДискр. В обстоятелствената част на обжалвания индивидуален административен акт е направено позоваване на съставения в хода на проверката констативен протокол с вх. № 12-11-884 от 10.05.2023 г., в който е посочено, че обектът се намира на първи етаж на сграда, на чийто вход има стъпало, а вътре стъпала, които представляват пречка за хора в неравностойно положение.

С оглед горното и съобразявайки Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на Република България, което допуска мотивите към административния акт да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта, процесното решение на КЗД не страда от порока липса на мотиви.

Лишени от основания са и оплакванията в жалбата за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, свързани с неизясняване на фактическата обстановка. Решаващият състав на КЗД се е произнесъл в съответствие с разпоредбата на чл.35 от АПК – след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Противно на твърденията на жалбоподателя, обсъждане на факта относно наличието на техническа възможност за реализиране на достъпна среда за преодоляване на разликата в нивата на сградата, респ., осигуряването на достъпност чрез прилагане на технически, организационни мерки или чрез спомагателни средства и пособия, не е необходимо, тъй като това обстоятелство е неотносимо към разглеждания правен спор. Констатираното, в случая, дискриминационно отношение е във връзка с липсата на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания, а не във възможностите за евентуални реконструкции и строително-монтажни дейности. Горното се потвърждава и от представения от самият жалбоподател снимков материал, от който се установява, че дружеството не е осигурило достъпна архитектурна среда.

Несъответно на доказателствата по делото е твърдението на жалбоподателя, че не му е осигурена възможност да получи по надлежен ред констативния протокол от 10.05.2023 г. В административната преписка са налице данни за уведомяването на дружеството за образуваната преписка на КЗД, като в писмото изрично е указана възможността за представяне на становище и на доказателства, от която жалбоподателят се е възползвал, депозирайки становище, към което са приложени и писмени доказателства; в първото заседание на КЗД пък е представено становище на проектант с пълна проектантска правоспособност по част Архитектура. Въпросното становище, само по себе си доказва липсата достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградата и на съоръженията. От друга страна, представянето му не би могло да се приеме, като действие от страна на жалбоподателя, предприети за отстраняване на нарушението, тъй като становището само указва, че процесното помещение не е подходящо за осъществяваната от дружеството медицинска дейност. Липсват доказателства да са предприети каквито и да било други действия от страна на „СМДЛ д-р Писанец“ ООД за осъществяване на подобен строеж.

Обжалваното решение на КЗД, AD HOC заседателен състав, е издадено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл.53 ал.1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Според чл.53 ал.2 т.2 от ЗХУ достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към сгради и съоръжения за обществено обслужване в областите на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, транспорта, вероизповеданията, административното обслужване, търговията, общественото хранене и услугите, спорта, озеленените площи за обществено ползване и други области за обществено обслужване, включително достъп до помещенията и пространствата за общо ползване и до достъпните работни места в производствени сгради с технология на производство, която позволява да се предвиждат работни места за хора с увреждания.

Съгласно легалното определение, дадено в т.2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (отм.), "достъпна среда" е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Идентична дефиниция на това понятие се съдържа и в т.2 от ДР на действащата понастоящем Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.

Между страните по делото не се спори, че проверяваният обект е такъв за обществено обслужване в областта на здравеопазването – медицинска лаборатория. При това положение и предвид горецитираната правна регламентация е следвало в този обект да бъде осигурена достъпна среда, съобразно изискванията на ЗХУ и посочените подзаконови нормативни актове. В случая от неоспорения от жалбоподателите констативен протокол от проверката, представляващ официален свидетелстващ документ, притежаващ материална доказателствена сила, се установява, че сградата на Медицинска лаборатория „Писенец“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Братан“ 383, кв. Тракия, не разполага с достъпна архитектурна среда за хора с увреждания. Това обстоятелство дори не се оспорва от жалбоподателя. Установената липса на съоръжение за общо ползване в обект за обществено обслужване, обосновава извод за липса на свободен достъп на хора с увреждания, в т. ч. и такива с двигателни увреждания, до този обект, в нарушение на чл.53 от ЗХУ. Освен в ЗХУ, изискване за осигуряване на достъпна среда се съдържа и в чл.5 от ЗЗДискр, както и в чл.9 от Конвенцията за хората с увреждания, ратифицирана от Република България. Това изискване е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство.

С оглед горното, КЗД правилно е приложила нормата на чл.4 от ЗЗДискр., забраняваща всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане", и даваща легални дефиниции на пряка и непряка дискриминация, както и на чл.5 от ЗЗДискр., съгласно който за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места.

Нормата на чл.9 от ЗЗДискр предвижда обръщане на доказателствената тежест при наличие на данни, въз основа на които може да се предположи /да се установи наличие на вероятност/, че е налице дискриминация, като в случая, това са данните от проверката. При данни за дискриминация ответникът в производството пред КЗД /жалбоподателя в настоящото съдебно производство/ следва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, което изрично му е указано в редовно връченото му писмо от КЗД. Доказването следва да е в насока, че спорното третиране е въз основа на обективни причини, а не въз основа на защитения признак "увреждане". „СМЛД д-р Писанец“ ООД не е представило никакви доказателства, че е положило усилия за осигуряване на достъпна среда, но е срещнало пречки от правно или друго естество, които да се характеризират като обективни причини за неравното третиране.

Възраженията на жалбоподателя, свързани с невъзможността за изграждане на достъпна архитектурна среда, са ирелевантни предвид императивно вмененото задължение за осигуряване на такава. Доколкото производството пред КЗД е образувано по смисъла на чл.30 ал.6 от ППКЗД и в хипотезата на чл.50 т.2 от ЗЗДискр – по инициатива на комисията, лишено от основание е твърдението, че е създадена организация за осигуряване на достъпна архитектурна среда чрез поставени звънци с указателни табелки, с цел улесняване на достъпа и подпомагане на клиенти на медицинската лаборатория, в случай, че такъв е необходим, чрез пренасочване към близки лаборатории, чиито достъп да е затруднен и спрямо които да е извършена дискриминация, също е неотносим с оглед изричното законово изискване за осигуряване на достъпна среда, като непосещаването на процесния обект за обществено обслужване от такива лица е пряко свързана, именно, с липсата на достъпна среда за хора с увреждания.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че сградата, в която се помещава лабораторията, е собственост на друг субект, а той е само ползвател на същата и като такъв няма задължение да осигури достъпна среда, а това задължение лежи единствено върху собственика й – „Писанец“ ЕООД. В този смисъл е необходимо да се посочи, че отговорността да осигурят достъпна среда се носи от всички лица – физически, юридически, публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на публичното място, осъществят публична услуга, съответно, осъществяват контролът върху публичното място.

Предмет на спора е проверката за архитектурната достъпност на сграда, в която обществена услуга се предоставя от жалбоподателя „СМДЛ д-р Писанец“ ООД, а собственик на сградата е „Писанец“ ЕООД. Предоставящият услугата в процесната сграда – медицинска лаборатория, следва да осигури достъпност на архитектурната среда, за да може и хората с увреждания да ползват предоставяните услуги. След като не е осигурило такава, „СМДЛ д-р Писанец“ ООД е допуснало неравно третиране по отношение на тези лица по защитения признак "увреждане". Отношенията между ползвателя на обекта и неговия собственик, с оглед това, кой следва да осигури достъпната архитектурна среда, при положение, че сградата се използва с предназначение за предоставяне на публични услуги, са ирелевантни за обективния факт на неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда.

Изискването чл.5 от ЗЗДискр е императивно и абсолютно и засяга всички правни субекти, които осъществяват контрол върху публичното място – независимо дали тези субекти са публично или частноправни. В съдебната практика е наложено становището, че задължение и отговорност за осигуряване на достъпна архитектурна среда имат всички субекти, щом предлагат обществени услуги. (Решение № 6959 от 09.06.2016г. на Върховния административен съд на РБ, по адм.дело № 6376/2015г.) Това задължение произтича и от нормите на чл.2 от Наредба № 4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания. Предвид факта, че помещението се ползва от жалбоподателя от 2011 г., то приложение следва да намери и сочената по-горе разпоредба, отменена през 2021 г., както и Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, в сила от 13.03.2021 г. Тук е мястото да се отбележи и че предвид изложеното по-горе, съдът намира за неоснователно и възражението, че обектът, на който е ползвател дружеството не е „нов“ по смисъла на Закона, респ., чл.53 ал.2 от ЗХУ, не се отнася за него. Още повече, че в решението на КЗД никъде не се обсъжда този въпрос.

В случая, на изследване подлежи отговорът на въпроса, чие е задължението да се осигури достъпна архитектурна среда за хората с увреждане и намалена подвижност в „СМДЛ д-р Писанец“ ООД, в частност, Медицинска лаборатория Писанец, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Братан“ 383, кв. Тракия, на собственика на сградата – „Писанец“ ЕООД или на нейния ползвател /“СМДЛ д-р Пинасец“ ООД/. Ползването на процесния обект в гр. Пловдив се осъществява от жалбоподателя „СМДЛ д-р Писанец“ ООД. След като с договор за наем от 03.10.2011 г. е учредено от „Писанец“ ЕООД на „СМДЛ д-р Писанец“ ООД възмездно право на ползване върху имота частна, и в чиято ал.1 на чл.9 от договора е изрично посочено, че наемодателят има право да си служи с вещта според предназначението и според договора – кабинет за здравни и социални услуги; според ал.2 на чл.8 – наемодателят е длъжен да стопанисва имота с грижата на добър търговец, както и може да извършва реконструкции със съгласието на наемодателя (чл.10 ал.1), и за неуредените в договора въпроси се прилагат разпоредбите на общото гражданско законодателство, (чл.15), то вещта, отдадена под наем или предоставена за ползване, се извършва от наемателите или ползвателите им в съответствие с разпоредбите на Закона за задълженията и договорите”. Изграждането и поддържането на достъпна среда е свързано с експлоатацията на имота, като всички промени, отнасящи се до архитектурно преустройство за осигуряване на достъпна среда са задължение на „СМДЛ д-р Писанец“ ООД. Разпоредбата на чл.5 ЗЗДискр. квалифицира като дискриминация поддържането на недостъпна архитектурна среда, което обосновава отговорността на дружеството по цитирания текст като ползвател на помещенията, до които самостоятелен и свободен достъп на всички граждани, независимо от физическото им състояние, не е осигурен. Освен това, като юридическо лице, осъществяващо дейност в сградата, предназначена за публичен достъп и административно обслужване на юридически и физически лица, жалбоподателят има задължение да осигури възможност на всички граждани, независимо от двигателните им затруднения или увреждания, безпрепятствено и самостоятелно да достигат до необходимите административни помещения, като неизпълнението на това задължение, независимо от причините, води до разделянето на гражданите по признак "увреждане" и обосновава възникването на отговорност по ЗЗДискр.. Хората с увреждания не получават дължимата им публична услуга по начин, който ги третира равноправно и им позволява да бъдат ефективни при защита на своите права и интереси, в т.ч. да могат да ползват публичните услуги при осигурен достъп до елементите на обзавеждане на достъпна среда. Без осигуряване на възможност за ползване на тези елементи достъпът до сградата, а следователно и до услугите, е неравноправен. Дали жалбоподателят е положил усилия да създаде възможност за обслужване на гражданите с увреждане е ирелевантно за констатираното нарушение. Единствената възможност за оправдание на неравно третиране на основата на защитен признак е да е налице някое от лимитативно изброените в чл.7 ЗЗДискр. изключения, което в конкретния случай не съществува.

Именно поради това, жалбоподателят е конституиран и участва като ответник в производството пред КЗД.

Налага се извод, че нарушението правилно е квалифицирано от КЗД, като пряка дискриминация по признак "увреждане", съобразно чл.4 ал.2 във връзка с чл.5 от ЗЗДискр., като правилно е установено и лицето, допуснало дискриминационното отношение.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден и в съответствие с целта на закона, която в случая е спазване на разпоредбите на антидискриминационното законодателство и, в частност, недопускане на дискриминационно отношение на основата на регламентирания в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. защитен признак "увреждане".

По изложените съображения решението на КЗД е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на правния спор претенциите на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се следва и същото се констатира в размер на 100.00 (сто) лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд – Пловдив, I състав,