Решение № 119 от 10.5.2023 г. на Административен съд - Видин по дело № 100/2023 г.

ОТМЕНЯ решение № 315/04.11.2022г., постановено по АНД № 655/2022г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №Е-НП-8/20.05.2022г. на Зам.министъра на енергетиката, с което на „Н.С.“ЕООД за нарушение на чл.4, ал.2 от ЗПБ на основание чл.93, ал.2, т.1 от ЗПБ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50000 лв, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Наказателно постановление №Е-НП-8/20.05.2022г. на Зам.министъра на енергетиката, с което на „Н.С.“ЕООД за нарушение на чл.4, ал.2 от ЗПБ на основание чл.93, ал.2, т.1 от ЗПБ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50000 лв. ОСЪЖДА Министерство на енергетиката-гр.София, да заплати на „Н.С.“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от Й.Х.Й., разноски по делото в размер на 160 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение общо за двете инстанции. Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 119

гр. Видин, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин, I административнонаказателен състав в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева Членове:

Биляна Панталеева Росица Славчева при секретаря Мария Иванова и в присъствието на прокурора Кирил Кирилов като разгледа докладваното от съдия Касационно АНД № 100 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Н.С.“ЕООД, против решение №315/04.11.2022г., постановено по АНД № 655/2022г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №Е-НП-8/20.05.2022г. на Зам.министъра на енергетиката, с което на „Н.С.“ЕООД за нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за подземните богатства/ЗПБ/ на основание чл.9 3, ал.2 от ЗПБ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50000 лв.

В жалбата се развиват съображения, че решението е постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че съдът не е обсъдил доводите в жалбата им и представените писмени доказателства. Сочи се, че извършването на вмененото административно нарушение не е доказано до изискваната от закона степен на несъмненост, като по делото не е ангажирано нито едно пряко или косвено доказателство, от което да е видно, че дружеството е извършвало именно добив на подземни богатства. Сочи се, че имотът е нает с цел използването му за депониране на негоден материал вследствие извършването на строителни дейности. Сочи се и че не е спазена административно-наказателната процедура, тъй като АУАН е връчен на лице, което не е имало изрично пълномощно от управителя на дружеството В.Р., което представлява съществено процесуално нарушение. Сочи се и че не е следвало да се образува административно-наказателно производство, тъй като когато с едно деяние се нарушават едновременно наказателна и административно-наказателна норма, наказателната отговорност поглъща административно-наказателната.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и отмени наказателното постановление.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва жалбата.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се потвърди решението на районния съд с оглед мотивите му за доказаност на нарушението.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество, същата е основателна.

На 31.08.2021г. във връзка с получен сигнал за нерегламентиран добив на подземни богатства е извършена проверка в ПИ в землището на с.Бяла Рада от служители на Министерство на енергетиката и РУ-Видин, при която е констатирано наличие на разработена кариера за добив на строителни материали, като част от наличната механизация е заварена в работещо положение. Заснети са координатите и е установен ПИ, в който същите попадат-ПИ с идентификатор 03280.157.2 и в част от съседни имоти. Установени са лицата на обекта и дружествата, за които извършват дейност. Подробно констатациите си проверяващите обективирали в констативен протокол, към който са приобщени и представените писмени доказателства от служител на дружеството–жалбоподател, вкл. и договор за наем на земеделска земя, съобразно който горният ПИ е предоставен на жалбоподателя от Община Видин за използване и за депониране на негоден материал за срок от една година, след което теренът следва да бъде върнат в състояние, годно за ползването му като земеделска земя/т.3 от договора/. Приложен е и снимков материал, установяващ действителното състояние на терена. Представени са при проверката и договори за превоз на товари, сключени от дружеството-жалбоподател съответно с „В.“ООД и „Н.-Ц“ЕООД, чиито работници също са заварени на обекта.

Извършена е проверка и не е установена надлежно предоставена концесия за добив на подземни богатства, каквото е установено, че се извършва.

При така установените обстоятелства за нарушение на чл.4, ал.2 от ЗПБ в отсъствие на нарушителя, поканен за съставяне на АУАН, без приложена разписка по делото за получаване на поканата, на дружеството е съставен АУАН, който е изпратен за предявяване и връчване на управителя на дружеството. Същият е предявен и връчен на В.Р.с посочено качество „технически ръководител“, като представител на дружеството, чрез РУ-Б. на 11.02.2022г.

С писмо изх.№ Е-66-00-5/18.02.2022г. Директор дирекция „ПРКК“ при Министерство на енергетиката е поискало от началника на РУ-Б. да се връчи отново актът, тъй като е връчен на лице, за което не е видно, че е упълномощен представител на дружеството, което има право да подписва и получава актове за административни нарушения. Посочено е, че актът не е връчен на законния представител на дружеството-управителя В.Р., нито на надлежно упълномощен представител на дружеството, поради което е върнат за ново предявяване. От РУ-Б. не е извършено ново предявяване и връчване съобразно указаното им, а е изпратено пълномощно на В.Р., удостоверяващо качеството му на пълномощник на дружеството.

При установената в КП и АУАН фактическа обстановка, като е прието, че актът е редовно връчен на упълномощен представител, е издадено и процесното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.4, ал.2 от ЗПБ на основание чл.93, ал.2 от ЗПБ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50000 лв.

При горната фактическа обстановка районен съд Видин е приел, че наказателното постановление е законосъобразно, като е приел, въз основа на административната преписка и кредитираните от съда свидетелски показания, че е извършено вмененото на наказаното лице административно нарушение, както и че в административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, поради което и е потвърдил наказателното постановление.

Решението на районния съд е неправилно.

Наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила. Допуснато е нарушение на императивните норми на чл. 43, ал. 1 и ал.5 от ЗАНН, като актът не е предявен и връчен на нарушителя. Когато нарушителят е юридическо лице, какъвто е в случая, следва да бъде предявен и връчен на законния му представител, респ. на лице, изрично упълномощено да извършва такива правни действия. Горното следва от разпоредбата на чл.83, ал.2 от ЗАНН, която предвижда имуществената санкция да се налага по реда на този закон, във връзка с разпоредбата на чл.24 от ЗАНН, съобразно която административно-наказателната отговорност е лична, като се отчитат специфичните особености на юридическите лица: В случаите, в които нарушител е юридическо лице, АУАН следва да се състави в присъствие на лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ, като се предяви и връчи на това лице или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с административно-наказателната отговорност.

Горното е отчетено и в конкретното административно-наказателно производство, тъй като актът в съответствие с горните разпоредби правилно е върнат отново за предявяване и връчване на представляващия дружеството или на лице, „което има право да подписва и получа актове за установяване на административни нарушения“. Същият обаче не е предявен на указаното лице, въпреки че е върнат за това. Приложено е пълномощно, удостоверяващо представителна власт на В.Р.да представлява дружеството, но видно от същото в обема на представителната му власт не е включено нито общо, нито конкретно упълномощаване за представителство в административно-наказателно производство. Представеното пълномощно съдържа както общо упълномощаване, така и конкретно упълномощаване-за извършване на конкретни действия пред конкретни органи и институции, сред които не е процесния орган, но в нито една от съдържащите с в пълномощното клаузи не е налице упълномощаване на упълномощеното лице да получава и подписва актове за установяване на административни нарушения, или изобщо упълномощаване да представлява дружеството при провеждани спрямо същото административно-наказателни производства. Не следва такова упълномощаване и от общата клауза в т.14 от пълномощното, по аргумент от разпоредбата на чл.26 от ТЗ, определяща обема на представителна власт на търговския пълномощник, какъвто, видно от предоставените права с посоченото пълномощно, се явя и упълномощеното лице. Съобразно чл.26, ал.1 от ТЗ при липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Съобразно посоченото по-горе е възможно пълномощникът да представлява търговеца при съставяне, предявяване и връчване на АУАН, съответно да представлява търговеца в административно-наказателно производство, но съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 и ал.2 от ТЗ за осъществяване на представителство в тази хипотеза е необходимо изрично упълномощаване, тъй като участието в административно-наказателно производство в никакъв случай не е част от обичайната търговска дейност на търговеца и по аргумент от чл. 26, ал. 2 от ТЗ общото упълномощаване не е достатъчно, а е необходимо изрично такова/арг. и от Тълкувателно решение № 1 от 17.III.1993 г. по гр. д. № 3/93 г., ОСГК/.

Предявяването на акта и връчването на препис от него на лице без представителна власт за извършване на това действие е в противоречие с процесуалните правила на чл. 43, ал. 1 и ал.5 от ЗАНН и се явява съществено процесуално нарушение, което е ограничило съществено правото на защитна на нарушителя в хода на административно-наказателното производство. В случая АНО е допуснал нарушение на чл.52, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е върнал акта на актосъставителя за отстраняване на констатираното дори в хода на самото производство нарушение, което е останало неотстранено. Въпреки, че актът е върнат за предявяване на законния представител на дружеството или на лице, което има право да подписва и получава актове за административни нарушения, това не е направено, като е издадено наказателното постановление без да е отстранено допуснатото процесуално нарушение.

Липсата на предявяване и връчване на АУАН на нарушителя е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. При пълно и детайлно установена фактическа обстановка и подробно изложени в акта обстоятелства и на доказателствата, въз основа на които са установени изложените обстоятелства, административно-наказващият орган е допуснал нарушение на административно-производствените правила, които са с императивен характер, основание за отмяна на наказателното постановление. В този смисъл е константната практика на Административен съд Видин.

Като е приел, че наказателното постановление е издадено в съответствие с процесуалните правила районният съд е постановил неправилно решение-касационно основание за неговата отмяна.

Предвид горното жалбата е основателна. Решението на районния съд следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него на основание чл.222, ал.1 от АПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно съобразно изложените по-горе обстоятелства.

Предвид направеното искане за разноски от процесуалния представител на ответника и пред двете инстанции на същия се дължат разноски с оглед изхода на делото. Изрично в разпоредбата на чл.63д, ал.4 във вр. ал.1 от ЗАНН е предвидено, че в полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение. Такова следва да бъде присъдено в размер на 80 лв за всяка от инстанциите на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ-минималния размер на посоченото възнаграждение, предвиден в разпоредбата, предвид обема на извършените процесуални действия, липсата на множество провеждани съдебни заседания, обичайността на извършените процесуални действия и липсата на фактическа и правна сложност.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.221, ал.2 във вр. с чл.222, ал.1 от АПК Административен съд-Видин

РЕШИ

ОТМЕНЯ решение № 315/04.11.2022г., постановено по АНД № 655/2022г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №Е-НП-8/20.05.2022г. на Зам.министъра на енергетиката, с което на „Н.С.“ЕООД за нарушение на чл.4, ал.2 от ЗПБ на основание чл.93, ал.2, т.1 от ЗПБ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50000 лв, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №Е-НП-8/20.05.2022г. на Зам.министъра на енергетиката, с което на „Н.С.“ЕООД за нарушение на чл.4, ал.2 от ЗПБ на основание чл.93, ал.2, т.1 от ЗПБ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50000 лв.

ОСЪЖДА Министерство на енергетиката-гр.София, да заплати на „Н.С.“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от Й.Х.Й., разноски по делото в размер на 160 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение общо за двете инстанции.

Решението е окончателно.