Решение № 1220 от 21.10.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 3086/2024 г.

7974) и Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2375 на Комисията от 26 ноември 2015 г. за приемане на трета актуализация на списъка на териториите от значение за Общността в Черноморския биогеографски регион (нотифицирано под номер С

8226). Съгласно тази заповед Защитена зона BG0000103 „Галата“ се намира в землищата на с. Близнаци, община Аврен, област Варна, гр. Варна, община Варна, област Варна и е с обща площ 18 429, 707 дка, от които 14, 573 кв. км морски пространства. Тя е с предмет на опазване природни местообитания по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие: естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ, L 206/7 от 22 юли 1992 г.), наричана по-нататък „Директива 92/43/ЕИО", посочени в приложение № 1.Съгласно разпоредбата на т.8.5. от Заповед № РД- 355/31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите, в границите на защитената зона се забранява: увреждане и унищожаване на естествената растителност в крайбрежната плажна ивица и в дюни извън активната плажна площ освен в случаите на премахване на инвазивни и неместни видове, както и в случаите на реализиране на допустими инвестиционни предложения, одобрени по реда на екологичното законодателство. С оглед горното, за да бъде осъществен съставът на вмененото на възз. дружество нарушение следва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин, че: 1. Автомобилът на възз. дружество е бил паркиран в рамките на Защитена зона BG0000103 „Галата“ в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.5103.22 по КККР на гр. Варна, община Варна, област Варна и 2. Паркираният автомобил е увредил естествената растителност на крайбрежната плажна ивица/дюни извън активната плажна площ. По делото няма спор, че лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № ••• е собственост на „Сектрон Варна“ ООД, ЕИК200833072, със седалище гр. Варна, адрес на управление гр. Варна, ул. „Македония“ № 72, ет.6, ап.12, представлявано от управителя С. Д. И.. Няма спори и че този автомобил е бил заснет от св.В. на 02.09.2023г. в местност „Паша дере“. Спорно е, обаче, дали мястото на което е бил паркиран автомобила съставлява Защитена зона BG0000103 „Галата“ в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.5103.22 по КККР на гр. Варна, община Варна, област Варна. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие от страна на АНО не бяха ангажирани безспорни и категорични доказателства, че автомобилът марка „Фолксваген“ с рег. № •••, собственост на възз.дружество е бил паркиран в рамките на Защитена зона BG0000103 „Галата“, в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.5103.22 по КККР на гр. Варна, община Варна, област Варна. Видно от показанията на актосъставителя, тя не е извършила проверка на място, не е констатирала наличието на паркирания автомобил на въз. дружество на 02.09.2023г., не е установила точните координати, където се е намирал автомобилът, а се е ориентирала за мястото на паркиране единствено от приложената от св.В. фотоснимка към сигнала й. Св.Д. сочи в показанията си пред съда, че не може да е сигурна за точното място на паркиране на автомобила, тъй като не го е посетила на 02.09.23г., а за ориентир й послужили единствено фотоснимките приложени към сигнала. От своя страна св. В. не може да посочи точните географски координати на паркирания автомобил. Сочи само координатите на мястото, от което е заснела автомобила- географски координати 43.100709 и 27.92343, което място според нея се е намирало на 10-15м. от мястото на паркиране. Тя не може и да посочи в кой поземлен имот е бил паркиран лекият автомобил, а единствено сочи, че мястото й е известно като „Паша дере“. Не знае къде се намира м-т „Паша дере-1“ и дали автомобилът е бил паркиран именно там. Посочените от В. географски координати 43.100709 и 27.92343 не фигурират в описа на координатите на точките, определящи границата на защитена зона BG0000103 „Галата“, изчерпателно посочени в Заповед № РД-355/31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите. Ето защо съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че автомобилът на възз. дружество е бил паркиран на мястото посочено в АУАН и НП като защитена зона. По делото няма нито едно гласно, писмено или веществено доказателство, от което може да се направи извод, че паркираният на 02.09.2023г. автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№ ••• е увредил естествената растителност на крайбрежната плажна ивица/дюни извън активната плажна площ част от защитена зона BG0000103 „Галата“. Актосъставителят както бе спомената по-горе не е извършила проверка на място и не е констатирала, че мястото на което е бил паркиран автомобилът е имало растителност, която е била увредена от паркирания автомобил. В показанията си св.В. не сочи, че конкретното превозно средство е увредило растителност, а единствено споменава, че на конкретното място няма растителност поради дългогодишно паркиране на автомобили. Наличието на увредена растителност не е видно и от приложените по делото фотоснимки. Поради това и за настоящия състав на съда липсват доказателства, че конкретният лек автомобил, собственост на възз. дружество, е увредил естествената растителност на крайбрежната плажна ивица/дюни извън активната плажна площ част от защитена зона BG0000103 „Галата“. В тежест на административно наказващия орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение. В настоящия случай това не е сторено. Следва да се подчертае, че в административнонаказателното производство по реда на ЗАНН и приложимостта в последното на презумпцията за невиновност, в тежест на наказващия орган е да обоснове от фактическа и правна страна административното обвинение и да посочи всички доказателства, на които то се основава, за да се считат доказани по несъмнен начин извършването на нарушението. Правоприлагането по принцип, и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, нито наличието на съставомерните елементи на деянието да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания, за реализирането на административнонаказателната отговорност законодателят е предвидил строго формални процесуални правила и изисквания към наказващият орган по безспорен и несъмнен начин да установи и докаже извършването на нарушението и вината на нарушителя. В случая такова еднозначно установяване и доказване на всички съставомерни от обективна страна елементи на нарушението по повдигнатото административно обвинение няма. Субективната страна не следва да се изследва, тъй като се касае за наложена санкция на ЮЛ. С оглед на всичко изложено по-горе съдът приеме материалноправна необоснованост и неправилност на обжалваното НП, а от там и претенцията на въззивника за неговата отмяна за напълно основателна. Относно искането на страните за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, който е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело не се дължи. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер, като следва да се обсъди въпросът за тяхната прекомерност, тъй като е налице възражение от насрещната страна. От съдържанието на приложения по делото пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил на адв.К. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева и същото е заплатено в брой т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на Д“ИТ“-Варна и съдът дължи произнасяне по този въпрос. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр. 88 от 2022 г., когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата /Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г./ за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 е 400 лв. В случая е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400 лв. Съдът намира, че в случая договореният адвокатски хонорар в размер на 400 лева е съобразен с горепосочената разпоредба и е минималния размер определен в наредбата. Делото се отличава с известна фактическа сложност- разпитани общо трима свидетели. Затова дължимото адвокатско възнаграждение се определя на 400 лева. Поради това и РИОСВ-Варна, към чиято структура се числи издателя на НП, следва да заплати на възз. дружество сумата от 400, 00 лв., представляваща съдебни разноски по настоящото АНД.