Решение № 137 от 31.7.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 163/2022 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С обжалваната присъда състав на П. окръжен съд е признал подсъдимия Н. Н. Н. за виновен в това, че в периода месец януари 2015г.-14.10.2015г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, за девет данъчни периода, при условията на посредствено извършителство чрез Е. К. М., в качеството му на управител на „Д.“ ЕООД – гр.П. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък върху добавената стойност общо в размер на 115409, 82лв. за „Д.“ЕООД със седалище гр. П., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството на „Д.“ЕООД – гр П. е съставил документи с невярно съдържание – отчетни регистри - дневници за покупките към СД по ЗДДС на „Д.“ЕООД – гр П. съгласно чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, като е потвърдил неистина в подадени по електронен път писмени декларации, съгласно чл.125, ал.1 и ал.7 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС и е приспаднал неследващ се данъчен кредит и на основание чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1, т.6 пр.1 и т.7 вр. чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода било отложено с изпитателен срок от пет години. Съдът се произнесъл и по разноските, като ги възложил на подсъдимия. В срока за обжалване е постъпила жалба от подсъдимия Н. чрез защитника му, с която се иска присъдата да бъде отменена и постановена нова оправдателна. В допълнително изложение към нея са релевирани доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение като неоснователна и присъдата да бъде потвърдена. Излага съображения за правилност и обоснованост на съдебния акт, а досежно наказанието сочи, че е определено законосъобразно, размера му е справедлив и правилно е приложен чл.66 НК. Защитата на подсъдимия Н. спори по въпроса за виновността му, като излага съображения за реалност на инкриминираните сделки, с които обосновава твърдението си за несъставомерност на деянията на подсъдимия и искането си за отмяна на присъдата и постановяване нова оправдателна такава. Подсъдимият подържа адвоката си и иска да бъде признат за невиновен и оправдан. Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Дружеството „Д.” ЕООД, с ЕИК ••• било вписано в А. по в. на 25.06.2013 год. Едноличен собственик на капитала и негов управител станал подс.Н. Н.. Седалището и адресът на управление на „Д.“ ЕООД било № ••, ет. ••, ап. •• Дружеството било регистрирано в Т. - Н. - П. по ЗДДС /Закона за данък върху добавената стойност/ на 29.07.2013 г., след което било дерегистрирано на 06.12.2013 г. по инициатива на орган по приходите. Повторно било регистрирано на 11.03.2014 г. по инициатива на лицето. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и на чл.113, ал.1 от ППЗДДС, регистрираните лица по ЗДДС водят задължително аналитични отчетни регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които пък следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона и на правилника за прилагането му. Съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157 от ЗДДС. Според чл.116, ал.1 от ППЗДДС регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС по образец. Основен предмет на „Д.“ ЕООД бил търговия с авточасти, автомобилни гуми, консумативи за автомобили, авто-услуги и автомивка. Данъчният кредит за периода от 01.01.2015год. -30.09.2015год. бил формиран основно от доставки на стоки и материали по фактури от „С.“ЕООД с ЕИК •• и от „Д.“ ЕООД с ЕИК •••••••••. За предмет на сделките във фактурите били посочени стоки: автомобилни масла, авточасти, автомобилни гуми и други стоки, свързани с поддръжка на моторни превозни средства от различен вид и марка. Дружеството „Д.“ ЕООД е със седалище и адрес на управление гр.С., ул. "Б. А." № •, бл. "•", ет.•, ап.• и било регистрирано на 29.12.2009год. и от основаването му до 24.11.2014 год. било управлявано и представлявано от свид.Е. Д.. На 24.11.2014год. предприятието на посоченото юридическо лице било прехвърлено на В. П. от гр.П.. Последният станал управител и едноличен собственик на капитала на дружеството. В хода на съдебното производство св. В. П. е починал, видно от акт за смърт, издаден на 30.10.2020г. / на л.73 от НОХД/. П. притежавал и управлявал още 50 дружества, чиито имена и местоуправление не помнел, нито пък предполагал каква е дейността им. Подобно било положението и с „Д.“ ЕООД. Собствеността върху него придобил от предходната собственичка и управителка –свид.Е. Д. от гр. С., след тежкото задлъжняване на дружеството към фиска и към кредитори. По този повод П. бил неколкократно призоваван от различни институции. Съпругата на В. П. – свид.В. П., както и техен съсед –свид.Д. Г. били регистрирани като осигурени лица по трудов договор с „Д.“ ЕООД, съответно свид.П.а от 06.02.2015год. до 06.04.2015год., а свид.Г. - от 07.04.2015г. до 07.10.2015г., макар и никога да не са престирали труд за него. Други лица били осигурени в това дружество за определен период от време, но работили в съвсем различна сфера на търговия като свид.Д. Б. от гр. С., която била наета в „Д.“ за времето от 17.02.2015г. до 15.07.2016г. и осъществявала трудова дейност като •• в магазин за дрехи в гр.С., ул. “Ч."№ ••. В същия обект за времето от 05.05.2015год. до 15.07.2016год. работила и свид.Ц. М. от гр. С., а свид.В. Д. от гр. С. работила като •• в този магазин за времето от 17.02.2015г. до 15.07.2016г. Свид. Ц. Б. от гр. С. била наета в обект за продажба на кафе и напитки в хотел "Ф.", находящ се в курортен комплекс "Б.", за времето от 10.02.2015 год. до 14.04.2015год. Свид. Б. контактувала във връзка с трудовата си дейност с неустановено по делото лице, което познавала като „Я.“ от гр.П., и който стопанисвал и управлявал въпросния обект. На никой от посочените свидетели не било известно „Д.“ ЕООД да е осъществявало търговска дейност с авточасти и автомобилни масла и консумативи. За същия период дружеството „Д.“ декларирало пред органите по приходите обекти, чрез които осъществявало търговска дейност: магазин за дрехи, магазин за обувки и чанти и магазин за строителни материали. „С.“ ЕООД било със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“О.“№ ••, регистрирано на 20.06.2006 год. Собствеността и ръководството на това дружество преминавали у различни лица на всеки една-две години от създаването му през 2009г. и до служебната му дерегистрация по ЗДДС от органите на Н. на 29.07.2015г. Така със заявление от 16.10.2014г. дружеството било прехвърлено от третия му поред едноличен собственик на капитала и управител Е. И. на св. Ж. Е. Ж.. След него, от 19.01.2015г. като собственик и управител бил вписан свидетелят П. К. Я. от гр. С., по професия ••, който срещу заплащане на определена сума, придобил собствеността и управлението върху търговското дружество. Същият фигурирал като собственик и управител на около 40 на брой юридически лица, но участието му в тях се свеждало до подписване пред нотариус на документи за прехвърлянето на фирмите, както и пълномощни на други лица, които да осъществяват фактически и правни действия от негово име. На 29.01.2016г., П. Я. прехвърлил „С.“ ЕООД на К. РА./обявен за ОДИ и неоткрит в хода на съдебнотопроизводство/, безработен и бездомник, който също притежавал и управлявал голям брой търговски дружества, подобно на самия Я.. „С.“ ЕООД осъществявало дейност, коренно различна от тази, която е посочена във фактурите, приобщени по настоящото дело. Дружеството стопанисвало обект – кафене в района на плувен басейн „М.“ в гр.С., в което като обслужващи бюфета работели две служителки- свид.С. П. от гр. С. и Р. В., съответно първата била ангажирана по трудово правоотношение от 02.04.2012г. до 17.07.2015г., а втората – от 03.09.2012 год. до 16.10.2015 год., но практически трудовата си дейност и двете осъществявали до месец април 2015год., когато лицето, което се явявало техен пряк ръководител и което познавали като „П.“ преустановило работата на обекта. В онзи момент, при прекратяване на трудовата им дейност, не им били заверени трудовите книжки и се стигнало до там, че В. и П. подали молби до Т. на Н. в гр.С., където били прекратени служебно трудовите им правоотношения на посочените две дати. През периода 01.01.2015 г.-30.09.2015г. „Д.“ ЕООД било обслужвано счетоводно от свид.Е. М., въз основа на сключен на 27.06.2013г. договор /л.153-156, том 4 от д.п./ между последната и подс. Н. Н., като оперативно счетоводната дейност се осъществявала от посочената свидетелка. Освен това, считано от 20.01.2014год. свид.М. била упълномощена от подс. Н. / л.152, т.4 от д.п./ да го представлява пред Н., Н., А. по в. и И. по т. във връзка с правоотношенията на дружеството с тези субекти, като и била предоставена представителна власт за подаване и получаване на книжа и полагане на подписи, където е необходимо. Свид.М. нямала лични възприятия от осъществяваната търговска дейност от подсъдимия. Не била посещавала никога мястото, на което фактически се извършвала дейността му. Понеже базата на дружеството, представлявано от подс.Н. се намирала на територията на гр.П., последният и представял, като обичайно и изпращал по куриер до офис на „Е.“ в гр. П. или по техни общи познати, фактурите за дейността на "Д." ЕООД за всеки месец за осчетоводяване, като свид.М. включвала същите в съответните отчетни регистри – дневниците за покупки и продажби, изготвяла месечните справки- декларации по чл.125 от ЗДДС. Справките - декларации били представяни в ТД на Н. гр П. по електронен път от свид.Е. М., посредством квалифициран електронен подпис /КЕП/ с № •••, издаден от ТД на Н. П. на подс.Н. Н. и КЕП № •••••, издаден от ТД на Н. П. на свид.М.. Така последната формирала окончателните задължения на "Д." ЕООД към бюджета с подаване на справки-декларации по ЗДДС, основани на аналитичните регистри. В дневниците за продажби и в подаваните справки-декларации били отразявани реални продажби на "Д." ООД. Съответно върху тези облагаеми продажби, като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството начислявало и събирало косвен данък – ДДС. С цел да намали дължимия данък върху добавената стойност /ДДС/ на „Д.“ ЕООД за девет данъчни периода – от месец януари 2015год. до месец септември 2015год., подс.Н. се снабдил, от неустановени по делото лица с фактури с предмет –покупка на авточасти, автомобилни гуми, автомобилни масла и други консумативи за моторни превозни средства, по които нямало реално извършени доставки. Тези фактури подсъдимият представил на свид.Е. М. за осчетоводяване, чрез отразяването им в дневниците за покупки и в справките-декларации /СД/ по ЗДДС. Това извършил с цел привидно да се увеличи данъчният кредит, който да превиши или изравни начисления данък за продажбите, като разликата да представлява ДДС за възстановяване, съгласно нормата на чл.88, ал.3 от ЗДДС или ДДС за внасяне, но в много по- малък размер от действително дължимия. Подсъдимият бил наясно, че регистрираното лице „Д.“ ЕООД само определя резултата за всеки данъчен период, т.е. с осчетоводяването на фактури, без реални доставки, за деветте инкриминирани данъчни периода ще постигне желания резултат. Така, за посочените по-горе периоди подс. Н. предоставил на счетоводителката си -свид.М. данъчни фактури, с посочени доставчици „Д.“ ЕООД с ЕИК ••••••••• и „С.“ЕООД с ЕИК ••, без да обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции. Свид. М. направила това, без да знае, че същите фактури са „безстокови“ и съобразно установения в дружеството механизъм изготвените СД по ЗДДС и дневникът за покупки за тези данъчни периоди били подадени от нея до ТД на Н. - П. по електронен път. По този начин за данъчните периоди от м.месец януари 2015 г. до м. септември 2015г., знаейки, че по така включените в дневника за покупки данъчни фактури "Д." ЕООД не е получавало доставки с посочените предмети от двете дружества, подс. Н. не извършил плащане на данъчната основа, респ. на начисления ДДС по облагаемите продажби, като успял да редуцира данъчния резултат за инкриминирания период с подадените справки – декларации в ТД на Н. - П... В тях подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и така избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 115409, 82лв. Дейността на "Д." ЕООД за периода от 01.01.2015 г. – 30.09.2015 г. е била обект на данъчна ревизия, приключила с издаването на ревизионен акт № ••/20.09.2016 г. /на л.4-л.16, т.4 от д.п./. Ревизията била извършена от екип в състав свид.В. К. - ••• и свид. Ц. А. -••. В хода на ревизията, след събиране на всички възможни и допустими по ДОПК доказателства, ревизиращият екип стигнал до извод, че декларираните от „Д.“ ЕООД покупки с доставчици „С.ЕООД и „Д.“ ЕООД не са действителни. Проверката приключила с издаване на ревизионен доклад /РД/ № •••/25.08.2016 г. /на л.21-л.38, т.4 от д.п./, в който фигурирали констатациите, че по така декларираните доставки на стоки от посочените по-горе доставчици, ревизираното дружество е ползвало неправомерно данъчен кредит, в резултат на което били определени данъчни задължения за довнасяне в размер на 115409, 82 лв. /главница/. РА бил връчен свид.А. Й. – управляващ към датата на връчването ревизираното лице, като ревизионният акт не бил обжалван и влязъл в сила. От събраните по делото, а и в хода на резивията доказателства не се установило дружествата „С.“ ЕООД и „Д.“ЕООД действително да са доставчици на стоките по гореописаните фактури по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС, а е направен извод, че тези две дружества са били от т.нар. "отсъстващи търговци", т.е. не са развивали търговска дейност с посочените във фактурите стоки. Въпреки, че в дневниците за продажбите на двете търговски дружества са включени фактурите с предмет доставка на стоки към „Д.“ЕООД за данъчните периоди, подробно описани по-горе, доставките не са били реално осъществени. Данните на двете юридически лица са били използвани за съставяне на счетоводни документи с невярно съдържание с цел избягване установяването и плащането на данъчни задължения. Посочените две търговски дружества са били дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органите на Н., съответно първото –на 24.11.2015г. и второто – на 29.07.2015г.. Съгласно чл.25, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по същия закон лица, а съгласно ал.5, т. 1 от същия Закон на датата на възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. А съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. По делото не са представени доказателства за извършените доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС, което е налага извода, че такива не са осъществени, т.е.липсват доставки. На основание чл.68 ал.1, чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1 от ЗДДС не е налице правото в приспадане на данъчен кредит по фактури от „С.“ ЕООД и „Д.“ЕООД. В изготвената в досъдебното производство съдебно - счетоводна експертиза / на л.84-88, том 1 от д.п./, приета и изслушана в хода на съдебното следствие / на л.96 от НОХД/, изготвена от вещото лице В. К., е посочено за всеки отделен данъчен период какъв е установени при ревизията ДДС и какъв е размера на декларирания, като разликата /недекларираните данъчни задължения по ЗДДС/ в лева е посочена в табличен вид, в последната таблица на стр. 7 от експертизата. Прието, че за целия период м.01.2015г.- м. 09.2015г. недекларирания ДДС възлиза общо на 115 409, 82 лева. В съдебно заседание, при изслушване вещото уточнява, че при наименованието на колонките от последната таблица в заключението, е допусната неточност като в следната колонка е записано „декларирано ДДС, лева“, а се има предвид установеното от ревизионния екип, декларираното ДДС е посочено в първата колонка от таблицата. Съдът е приел, че описаната по-горе фактическа обстановка се установила по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите, от заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза и от приобщените към делото писмени доказателства. Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Н. Н., първата инстанция е извършила всички възможни процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти относно изпълнение на задълженията на подсъдимия, произтичащи от националното данъчно законодателство. Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и ги е кредитирал. Намерил е тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви. Отделно от това е приел, че те кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства и имат значение за правилното приложение на материалния закон, който извод въззивната инстанция споделя напълно. Обосновано съдът е намерил, че от показанията на свидетелите В. К. и Ц. А., които като ••• са извършили ревизията на дружеството се установява липсата на реално извършени доставки след направени насрещни проверки на фирмите доставчици. Тези фирми не са разполагали с техническа и кадрова обезпеченост на извършените доставки, с наличие на обект за извършване на продажби, не са разполагали с документи доказващи разплащане, счетоводни сметки за складови наличности, сметка персонал и др. В тази връзка са били обсъдени и анализирани и показанията на св. Е. М. обслужвала счетоводно „Д.“ ЕООД. От тях се установява механизма на получаване на документооборота на дружеството, начина на организиране на счетоводното отчитане на дружеството и действията на подсъдимия в тази връзка. Отделно внимание е обърнато на показанията на свидетелите М. М. и Й. М., от които се установява, че М. като управител на „М. с.“ АД е имала търговски отношения с дружеството на подсъдимия и е закупувала през 2015г. гуми, масла и авточасти от „Д.“. Без кредит на доверие съдът е оставил показанията на А. Й. и П. М., като е изложил подробни и убедителни съображения за това и обосновано е намерил, че чрез тези показания двамата свидетели целят единствено изграждане на защитна версия в полза на подсъдимия Н.. Внимателно са анализирани и показанията на свидетелите Е. И., Г. А., В. П., Д. Г., Ц. Б., Д. Б., Ц. М., В. Д. и С. П.. Съдът е намерил тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви. Отделно от това е приел, че те кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства и имат значение за правилното приложение на материалния закон, който извод въззивната инстанция споделя напълно. Тези показания, закрепени по реда на НПК имат решаващо значение за установяване на обективната истина и въззивната инстанция споделя напълно изложените пространни съображения в аргументацията на основният съд да ги цени и включи в общата доказателствена съвкупност. Правилно Окръжния съд е дал вяра на заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, като изготвено компетентно, обосновано и пълно и от специалист, притежаващи знания в областта на данъчните отношения и поради това настоящия състав намира включването му в доказателствения материал за правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните императиви. Окръжният съд задълбочено е изследвал фактологията, релевантна за обективните и субективните признаци на инкриминираните деяния. Правните му изводи, обосноваващи престъпна съставомерност и сочещи на субекта на инкриминираното поведение са направени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Въззивната инстанция намира същите за логически обусловени, вследствие на детайлна и безпристрастна, съобразена с изискванията на процесуалния закон, юридическа оценка на очертаната доказателствена съвкупност и споделя изцяло предложената аргументация на основния съд относно процесуалната стойност и тежест на визираните доказателства. В хода на настоящето производство по искане на защитата на подсъдимия беше назначена съдебно - счетоводна експертиза. От представеното и прочетено в съдебно заседание заключение се установяват отношенията между дружеството на подсъдимия „Д.“ като продавач и „М. с.“ АД като купувач, които обаче са извън предмета на настоящето дело и не допринасят с нищо за изясняване на релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства. Няма допуснати нарушения при правоприлагането на материалния закон. Настоящият състав намира, че в рамките на приетите за безспорно и категорично доказани фактически положения по делото, при съблюдаване на актуалната законова база и съдебна практика, Окръжният съд правилно е мотивирал, че Н. Н. е осъществил състава на престъпление против данъчната система, с характеризиращи обективни и субективни признаци, ситуирани в чл. 255 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 2, пр.1, т. 6, пр.1 и т. 7 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. В тази връзка са неоснователни релевираните оплаквания на процесуалния представител на подсъдимия за неправилна интерпретация на доказателствената съвкупност. Необосновано защитата се опитва да изключи отговорността, следваща се на подсъдимия, опитвайки се да докаже, че инкриминираните сделки са били реални. Настоящият състав намира, че изводите на първата инстанция да цени показанията на свидетелите В. К., Ц. А., Е. М., М. М., Й. М., Е. И., Г. А., В. П., Д. Г., Ц. Б., Д. Б., Ц. М., В. Д. и С. П. и да приеме, че те имат значение за предмета на доказване не е произволен. Тези показания не са интерпретирани едностранчиво и превратно. Точно обратното, оценката им е продукт на задълбочен и логически издържан анализ, намерил израз в мотивите на атакуваната присъда. Те са били съпоставени със заключението по назначената експертиза, както и с приложените по делото писмени доказателства, като не е останала без необходимата фактическа обосновка и връзката между тях. Поради това възражението, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствената съвкупност и е допуснал дефект при формиране на вътрешното си убеждение по релевантната за предмета на доказване фактология е неоснователно. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон също е неоснователно. Нарушение при отказа на първата инстанция да приеме, че деянието на подсъдимия е несъставомерно и да признае подсъдимия за невиновен не е извършено. Решаващият съд е изложил достатъчно убедителни мотиви защо приема за установена фактическата обстановка от обвинителния акт и въз основа на кои доказателствени материали. По този начин направеният от него извод, че подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 2, пр.1, т. 6, пр.1 и т. 7 вр. с чл. 26 ал. 1 НК е законосъобразен. С убедителни съображения, основани на закона и съдебната практика първата инстанция е обосновала изводите си за съставомерност на деянието му по предявената правна квалификация. Настоящият състав споделя напълно така изложените съображения и не намира за необходимо да ги преповтаря. При това положение като е признал подсъдимият за виновен съдът не е нарушил материалния закон. Това е така, защото с подадените декларация подсъдимия Н. е декларирал надлежно, че за инкриминирания данъчен период представляваното от него дружество е получило доставки с право на данъчен кредит в размер на 115409, 82лв. Така отразеното от подсъдимия обаче, не отговаря на действителността и декларирайки тези неверни обстоятелства, Н. се вместил в една от формите на изпълнителното деяние на състава на престъплението, за което е предаден на съд. Така подадените справки - декларации и отразените в тях размер и стойност на получени доставки и данъчен кредит са послужили за изчисляване на дължимия ДДС. Неправомерната промяна на финансовия резултат от подсъдимият Н. за инкриминирания данъчен период е довела до избягване на плащането на дължимите данъчни задължения за представляваното от него дружество. Подсъдимият е съзнавал, че сделките, които са осчетоводени с посочените фактури не са реализирани в действителност, тъй като нито е получил стоката, нито е заплатил стойността й, но въпреки това включил същите в дневника за покупки и ги декларирал с инкриминираните справки – декларации. Това той сторил с цел да избегне плащането на действително дължимите данъчни задължения, която цел е преследвал и постигнал. Поради това въззивната инстанция намира очертаната в жалбата и подържана в съдебно заседание позиция за необоснована. Същата е мотивирана от стремежа за избягване на следващата се наказателна отговорност от подсъдимия и изложените от защитата в тази връзка съображения не могат да бъдат споделени. При определяне на наказанието на подсъдимия, първоинстанционният съд е съобразил степента на обществена опасност на деянията и дееца, преценил е всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил наказания, с които максимално ще се постигнат целите визирани в чл.36 НК, поради което размера му не може да бъде приет като явно несправедлив. Правилно и за разумен срок, Окръжния съд е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, като е намерил, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки и е съобразил правилата за специалната и генералната превенция. Съобразно изискванията на закона са възложени и направените по делото разноски. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При така установената липса на нарушения при ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Н. Н., от категорията на основанията, обосноваващи отмяна или изменение на атакуваната присъда, а още по-малко за нова оправдателна такава, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена. Предвид горното и на основание чл. 334, т.6 и 338 от НПК, П.ят апелативният съд