РЕШЕНИЕ

гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20251100900783 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените от Министерство на здравеопазването, представлявано от министъра на здравеопазването, срещу ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.432 ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ относно осъждането на ответника да заплати на ищеца в качеството му на бенефициент сумата от 143 280, 22 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Гаранции“, сключена с полица № 60050123000000318, Клауза 02 - Гаранция за възстановяване на авансово плащане, сумата от 19 900, 03 лева, представляваща дължимо обезщетение по Застраховка „Гаранции“, сключена с полица № BG050123000000317, Клауза 03 - Гаранция за изпълнение на договор, между ответника и застраховащия „Й. ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД в качеството му на изпълнител по договор за обществена поръчка, поради неизпълнение на Договор за строителство № РД- 11-387/23.07.2021г. по проект № BG16RFOP001-4.001-0001-С01-S-036 на основание чл. 112 ЗОП и Решение № РД-11-91/18.02.2021 г. на възложителя за определяне на изпълнител на обществена поръчка, за което са образувани щета № 050123000018-01 и щета № 050123000019-01 при ответника- застраховател, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.04.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и за осъждане на ответника за сумата от 31 881, 90 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 14.11.2023 г. до датата на подаване на исковата молба- 15.04.2025 г. Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че между него и „Й. ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД е бил сключен Договор за строителство № РД-11-387.23.07.2021г., на основание чл.112 от ЗОП във връзка с обществена поръчка с предмет: Извършване на строително монтажни работи за нуждите на СПЕШНИ ОТДЕЛЕНИЯ НА БОЛНИЦИ на територията на Северен централен район за планиране в изпълнение на проект, като предмет на сключения договор е било извършването на строително-монтажни работи и инсталационни работи, в т.ч. доставка на материали, организационни и координационни дейности и процедури по приемане и въвеждане в експлоатация по обособена позиция № 4 „Извършване на строително- монтажни работи за нуждите на Спешно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград“ АД, гр. Разград“, подробно описан в чл. 1 от сключения договор.

Съгласно чл. 2. ал. 2 от договора срокът за изпълнение на строителството на обекта в предмета на договора по обособена позиция №4, не следва да надвишава 7 (седем) месеца, като този срок започва да тече от датата на подписване на Протокол образец 2 или образец 2а, съгласно образеца към Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В раздел IX „Гаранция за добро изпълнение и гаранция за авансово предоставяне на средства“, чл. 36, ал. 1 и сл., страните са уговорили, изпълнителят да представи на възложителя гаранция за изпълнение в размер на 5 % от цената на Договора без ДДС, а именно: 19 900, 03 лева, която да служи за обезпечаване на изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора, като тя се предоставя в една от формите посочени в чл. 111, ал. 5 от ЗОП и следва да отговаря на изискванията на чл. 111 ЗОП (чл. 36. ал. 2 от Договора). Така е било договорено, че когато участникът избере гаранцията за изпълнение да бъде банкова гаранция или застраховка, тогава тя трябва да бъде безусловна, неотменима и изискуема при първо писмено поискване, в което възложителят заяви, че изпълнителят не е изпълнил задължение по договора за възлагане на обществена поръчка (чл. 36, ал. 4). Когато гаранцията е представена под формата на застраховка, възложителят следва да бъде посочен като трето ползващо се лице по тази застраховка. Застраховката следва да покрива отговорността на изпълнителя по сключен с възложителя договор и не може да бъде ползвана за обезпечение на отговорността на изпълнителя по друг договор (чл. 36, ал. 5).

Ищецът сочи, че в чл. 36, ал. 6 от договора е уговорено, че срокът на гаранцията следва да е уговорен най-малко 30 (тридесет) календарни дни след изтичане на общия срок за изпълнение на договора, а в чл. 37, ал. 1 и сл. от договора е уговорена гаранция обезпечаваща авансово плащане.

Изпълнителят се е задължил да представи документи за безусловна и неотменяема гаранция за авансово предоставените средства, покриваща 100 % (сто процента) от стойността на средствата в срок до 15 (петнадесет) дни след подписване на договора, като възложителят следва да бъде посочен като трето ползващо се лице по тази застраховка. Застраховката следва да покрива отговорността на изпълнителя по сключения с възложителя договор и не може да бъде ползвана за обезпечение на отговорността на изпълнителя по друг договор. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от договора възложителят е предоставил авансово плащане на изпълнителя в размер на 30 % от общата цена на договора с включен ДДС или 143 280, 22 лева. Съгласно общите условия за гаранцията за изпълнение и гаранцията за авансово плащане, страните са уговорили, че (чл. 38. ал. 3) възложителят има право да задържи изцяло гаранцията за изпълнение и/или гаранцията обезпечаваща авансовото плащане в случай, че изпълнителят не започне работа по изпълнение на договора в срок до 30 (тридесет) дни след датата на влизане в сила и възложителят развали договора на това основание; при пълно неизпълнение, в т.ч. когато строителството не отговаря на изискванията на възложителя и разваляне на договора от страна на възложителя на това основание; при прекратяване дейността на изпълнителя или при обявяването му в несъстоятелност.

Ищецът твърди, че в изпълнение на посочените по-горе договорености, изпълнителят е представил застрахователна полица №BG 0501 22 000000403, сключена с ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, клауза 03 „Гаранция за изпълнение на договор“ със срок на валидност от 00: 00 ч. на 06.07.2021 г. до 24: 00 ч. на 30.00.2022 г., удължена със застрахователна полица № BG 0501 23 000000317 с валидност от 00: 00 ч. на 08.02.2023 г. до 24: 00 ч. на 30.10.2023 г., с която срещу заплащането на договорената премия застрахователят е приел да обезщети ищеца като бенефициент за претърпени финансови загуби до размера на гаранционния ангажимент, вследствие на неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията на застрахования за застрахователната сума в размер на 19 900, 03 лв. Така ответното дружество се е задължило да извърши изплащане на обезщетението на бенефициента при първо предявяване на претенция за заплащане от негова страна, след предоставяне на документация удостоверяваща вида неизпълнение. Било договорено да отпадне т. 19.6 от общите условия към застраховката, както и да се промени т. 19.19 като се добавяло изречението: „При несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора“.

В изпълнение на сключения договор за обществена поръчка, изпълнителят е предоставил и гаранция за възстановяване на авансово плащане съгласно застрахователна полица № BG 0501 22 000000005 с валидност от 00: 00 ч. на 09.05.2022 г. до 24: 00 ч. на 08.07.2023 г., удължена със застрахователна полица №BG 0501 23 000000318, с валидност от 00: 00ч. на 09.07.2023 г. до 24: 00 ч. на 30.10.2024 г. и застрахователна сума в размер на предоставения аванс по договора: 143 280, 22 лева. Съгласно раздел „Допълнителни договорености“ на застрахователната полица застрахователят се е задължил неотменимо и безусловно, в случай на частично и/или изцяло неизпълнение от застраховащия на задълженията, предмет на застрахователното покритие, да плати на бенефициента вместо застраховащия, всяка сума, която не надвишава общо застрахователната сума. Прието е да отпадне т. 14.6 от общите условия към застрахователната полица, както и да се промени т. 19.19, като се добави допълнително изречение, с което е дадено преимущество на застрахователния договор пред общите условия.

Със застрахователните полици от страна на изпълнителя са били представени и Общи условия на Застраховка „Гаранции“. Съгласно същите обект на застрахователна защита е рискът от неизпълнение на задълженията на застрахования в резултат от договорните отношения с бенефициента, чрез една от следните клаузи: „клауза - 01“ - Гаранция за участие в публичен търг (конкурс) или процедура за възлагане на поръчка; „клауза – 02“ - Гаранция за възстановяване на авансово плащане: „клауза – 03“ - Гаранция за изпълнение: „клауза – 04“ - Гаранция за доставка на стоки или извършване на услуги и т.н. В т. 38 от раздел IX. „Права и задължения на страните“ от ОУ са посочени правата и задълженията на Застрахователя, като в т. 38.2 е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие и доказване на претенцията по основание и по размер, застрахователят е длъжен да изплати обезщетение в срок от 15 работни дни след представяне на всички документи. В раздел X. „Застрахователно обезщетение“ т. 40.1 е посочено, че застрахователното събитие настъпва в случаите, когато по клаузи 01, 02, 03, 04, 06 и 07 са представени писмени доказателства за настъпването на обстоятелства, при които според гаранционния договор възниква неотменимо задължение за плащане. В т. 41 е предвидено, че за предявяване на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение бенефициентът подава до застрахователя заявление по образец, придружено с декларация, че гарантираната сума е изискуема, заедно с всички документи, доказващи основанието и размера на претендираното застрахователно обезщетение.

Ищецът сочи, че с Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 04.04.2022 г. е било изпълнено условието на сключения между него и „Й. ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД за стартиране на заложените в договора за обществена поръчка СМР. На 20.05.2022 г. ищецът в качеството на възложител е заплатил на ответника авансовото плащане в размер на 30 % от стойността на цената или 143 280, 22 лева. Към 29.09.2023 г. от страна на изпълнителя не са предприети действия по стартиране на строително-монтажни работи на обекта в гр. Разград, като на същата дата била проведена среща между представител на министерството и на дружеството-изпълнител, като в подписан от двете страни протокол е посочено, след обсъждане на въпроса относно причините, довели до липсата на започване на СМР в обектите в гр. Шумен, гр. Варна и гр. Разград, че в случай че изпълнителят не започне работа, договорът за строителство ще се счита за прекратен на основание чл. 54, ал. 2. т. 2, като при прекратяването на договора на това основание, съгласно чл. 54, ал. 4 от същия, ще бъдат задържани и усвоени гаранцията за изпълнение на договора и гаранцията за авансово плащане. Предвид липсата на постъпило в министерството уведомление за започване на СМР от страна на изпълнителя, съгласно уговореното на проведената среща на 29.09.2023 г., на 18.10.2023г. ищецът е изпратил на изпълнителя Уведомление № СМП- 158/18.10.2023 г. за прекратяване на договор № РД-11- 387/23.07.2021 г. поради системно нарушаване на задълженията на изпълнителя и поради прекратяване работата за повече от 15 дни без съгласието на възложителя след откриване на строителната площадка, на основание чл. 54. ал. 2. т. 2 и 3 от договора. Със същото изпълнителят е предупреден, че за възложителя възниква безусловното право да задържи гаранцията за добро изпълнение и гаранцията за авансово плащане. На изпълнителя е предоставен срок да възстанови предоставените му авансови средства в размер на 143 208, 22 лв., както и да заплати сума равностойна на гаранцията за добро изпълнение.

На 14.11.2023 г. от страна на изпълнителя е бил получен отговор с вх. № СМП- 158/14.11.2023 г., в който е изложено становище за липсата на основание за прекратяване на договорите по обществени поръчки в т.ч. и процесния, както и е релевирано искане да му бъде предоставена възможност да изпълни задълженията си по сключените договори и е изразено несъгласие с искането на възложителя да бъдат върнати авансово предоставените му средства, като е посочено, че със същите били закупени материали за стартиране на СМР в обектите, но не представя доказателства за това.

Ищецът твърди, че на 27.10.2023 г. с писмо-уведомление изх. № СМП 158/27.10.2023 г., ищецът е уведомил ответника, че задържа гаранциите по три договора за обществени поръчки, сред които и процесният, поради констатирано неизпълнение от страна на изпълнителя и застраховащ „Й. Инжинеринг“ ЕООД и отправя претенциите си спрямо застрахователя по сключените застраховки по клаузи „Гаранции“. В тази връзка от ответното дружество са образувани преписки по щета № 050123000018-01 по Застраховка „Гаранции“. полица № BG050123000000318, Клауза 02 - Гаранция за възстановяване на авансово плащане и щета №50123000019-01 по Застраховка „Гаранции", полица № BG050123000000317, Клауза 03 - Гаранция за изпълнение на договор.

На 16.11.2023г. ищецът е получил от ответното дружество писмо № 5772/15.11.2023 г. с искане за представяне на допълнителни документи и информация във връзка с предявените претенции, като на 15.12.2023 г. е бил изпратен отговор с изх. № 17-00-68/15.12.2023 г., с който подробно е дадена изисканата от застрахователя информация по всяка от точките в полученото искане за допълнителни документи. С вх. № СМП158/19.02.2024 г. от ответника отново е изискало да бъдат представени допълнителни документи, като ищецът сочи, че в отговор е изпратил писмо № СМП-158/18.03.2024 г. до изпълнителя на прекратения договор № BG16RFOP001-4.001-0001-СО1-S- 036/РД-11-387/23.07.2021 г. за извършване на строително-монтажни работи за нуждите на Спешно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“ АД, гр. Разград, както и поредна кореспонденция с изпълнителя по договора за строителство, като в него се уточнява, че съгласно застрахователните полици застрахователят се е задължил неотменимо и безусловно, в случай на частично и/или изцяло на неизпълнение от застраховащия на задълженията по договора, предмет на застрахователното покритие, да плати на бенефициента вместо застраховащия всяка сума, която не надвишава общо застрахователната сума, както и че при несъответствие между застрахователния договор и Общите условия, има сила договореното в договора, а на основание чл. 54, ал. 4 от договора за строителство, възложителят задържа гаранциите, когато прекрати договора на основание чл. 54, ал. 2, т. 2 и т. 3 едностранно без предизвестие, като в този случай за ищеца е налице правото безусловно да усвои авансовото плащане и сума, равностойна на гаранцията за добро изпълнение.

Ищецът сочи, че след многократно разменена кореспонденция с ответника по повод задържането на гаранциите и изплащането на застрахователното обезщетение, на 08.04.2024 г. с писмо вх. № СМП- 158/08.04.2024 г. ЗАД „ДАДЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД отказва изплащане на обезщетения по заведените щети като приема, че не са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, защото не е налице виновно неизпълнение на договора за строителство от страна на изпълнителя и застраховащ „Й. ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД. С оглед на този отказ, ищецът предявява настоящите искове.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба от страна на ответното дружество постъпи такъв. С него то оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гаранции“, клауза 02 „Гаранция за възстановяване на авансово плащане“ е функционално обусловена от отговорността на застрахования/застраховащия Изпълнител/Бенефициент по договора с М3. В процесния случай „Й. Инжинеринг“ ЕООД не носи отговорност за настъпване на твърдените вреди по отношение на М3 - невъзстановяване на изплатения по договора аванс, поради което искът на М3 за присъждане на обезщетение в размер на 143 280, 22 лв. се явява неоснователен.

Твърди на първо място, че няма неизпълнение на договорни задължения от „Й. Инжинеринг“ ЕООД по отношение на М3, а ако такова се докажело по делото, сочи че то се дължи изцяло на бездействието на ищеца да извърши актуализация на условията по сключения с дружеството договор, вземайки предвид пандемията Ковид 19, международните инфлационни процеси и многократно проведените с дружеството срещи в тази насока. Счита, че същото е относимо и спрямо иска за обезщетение в размер на 19 900, 03 лв. по клауза 03 - Гаранция за изпълнение по договора.

На следващо място ответникът възразява, че предявените искове са неоснователни, защото съгласно разпоредбата на т. 41.1 от приложимите Общи условия не са представени безспорни писмени доказателства за настъпване на обстоятелствата, при които за застрахователя възниква неотменимо задължение за плащане. От всички събрани в преписката по щетата документи и представени по настоящото дело такива ставало ясно, че не са налице безспорни доказателства, установяващи настъпил покрит по процесната застрахователна полица риск и възникнало задължение за застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. Напротив - в исковата молба според ответника, ищецът е направил изрични и категорични твърдения, че „Й. Инжинеринг“ ЕООД е изпълнило част от дейностите - закупило е част от материалите за предвидените СМР, като от тази гледна точка предоставеният аванс от страна на ищеца в размер на 143 280, 22 лв. на дружеството-изпълнител е постигнал своето предназначение за стартиране на дейността по сключения договор. В тази връзка ответникът подчертава, че следва да се обърне внимание на предмета на договора, описан в чл. 1, ал. 1, част от който е именно доставка на материали, организационни и координационни дейности, които изпълнителят е предприел. Затова за М3 не са възникнали описаните в исковата молба вреди или поне не в сочения размер, тъй като на практика изпълнение по договора има, макар и непълно. Ответникът сочи, че единствената причина да не се изпълни предметът на договора е поведението на възложителя, който въпреки многократните срещи с дружеството- изпълнител и посочената нужда от актуализация на условията и параметрите по договора, не е предприело действия в този смисъл.

Ответникът смята за релевантно към спора, обстоятелството, че с оглед епидемичната обстановка били въвеждани ежедневно ограничения, забрани и други мерки за справяне с бързо променящата се ситуация, което е довело и до възпрепятстване своевременното извършване на дейностите по договорите, произтекло от настъпилата усложнена обстановка, което се явява форсмажорно обстоятелство, изцяло независещо и дължащо се на непредвидими и непрогнозируеми събития. Поради тези настъпили значителни промени и събития изпълнителят не следвало да бъде отговорен за наложилата се забава и неизпълнение на дейностите, предвид характеристиките на обектите и местоположението им. През този не малък период от време са били изпратени покани до всички участници в строителния процес, с цел изготвяне и подписване на необходимата документация за спиране на строителството на посочените обекти. Предвид натовареността на възложителя по договорите в този момент, такива актове не са съставени своевременно, но в действителност такива ремонтни дейности не е имало как да бъдат извършени, предвид въведените строги противоепидемичните мерки и наложени ограничения.

Ответникът твърди, че по информация и на двете страни по договора, с цел изпълнение на договорите, са получените авансови средства, с които изпълнителят е закупил необходимите материали за обектите, като някои от тях са вложени при извършени строително-ремонтни дейности. Стойността на извършените работи не е предоставена от Министерство на здравеопазването на застрахователя, въпреки направените многократни запитвания с цел приспадане от размера на предоставените авансови средства по договора. Освен посоченото, договорите за строителство са сключени на база на изготвени оферти от изпълнителя, калкулирани през 2020 г., по валидните цени към момента на подаване на офертата, които са били значително по- ниски от тези в момента на започване на изпълнението на строителните дейности от изпълнителя. За икономически неравностойното положение, в което е изпаднал изпълнителят по договора, е било информирано Министерство на здравеопазването и е поискано съдействие с цел актуализация на заложените ценови параметри по договора, предвид данните за нарастване на материалите, труда и др., с повече от 50 % в световен мащаб, но такова съдействие категорично не е оказано на изпълнителя. Възложителят е изисквал от изпълнителя да изпълни сключените договори, като е поставил в невъзможност „Й. Инженеринг“ ЕООД да извърши дейностите, тъй като те трябвало да бъдат извършени за сметка на изпълнителя, предвид драстичната промяна в цените. Липсата на актуализация с пазарните цени на сключените договори е поставило в неравностойно финансово положение страните по договора, тъй като извършването на всички дейности за посочените обекти, предвид настъпилите промени и затруднения, е поставило изпълнителя в стопанска непоносимост, което попада в изключенията от покритие в приложимите общи условия по застраховката, а именно: съгласно, Раздел V, изключени рискове. т. 19 от общите условия по застраховка „Гаранции“, Застрахователят не дължи обезщетение- т. 19.7 при промени в икономическите условия в страната, които могат да се квалифицират като стопанска непоносимост, съгласно чл. 307 ТЗ. Ответникът намира за уместно да посочи, че в целия процес на комуникация между страните по договора за обществена поръчка, а впоследствие и между М3 и застрахователя липсва аргументирано становище от страна на възложителя каква е причината да отказва да актуализира стойността на договорите, въпреки изрично предоставената законова възможност за това, като на практика принуждава изпълнителя да изпълни договорите с ясното разбиране, че това следва да бъде за сметка на последния, което всъщност би довело до неправомерно облагодетелстване на възложителя. В тази връзка ответникът оспорва едностранното прекратяване на договора от страна на М3, като твърди, че такова не е извършено валидно, защото не са били налице законовите и договорни предпоставки за такова действие. Не е извършено и надлежно уведомяване на дружеството - изпълнител за това едностранно прекратяване от страна на М3. От друга страна, и ако се установи, че е налице такова прекратяване - оспорва същото да е правомерно и законосъобразно - доколкото М3 в противоречие на чл. 40, ал. 2 от договора не е спазило процедурата за провеждане на проверка и констатиране на повече от 5 случая на неизпълнение и недостатъци, за които също така да е уведомен изпълнителя съгласно чл. 57 от договора.

На следващо място ответникът сочи, че искът се явява неоснователен в пълният му предявен размер, защото срещу изплатения от М3 аванс изпълнителят „Й. Инжинеринг“ ЕООД е изпълнил точно и в срок част от дейностите по финансирания проект, а ако все пак се установи неизпълнение, то е само частично и не предполага възстановяване по застраховката на целия изплатен аванс, а само на малка част от него.

Ответникът релевира и възражение и за съпричиняване от М3, като твърди, че неизпълнението на договорните задължения на „Й. Инжинеринг“ ЕООД, в случай че такова се докаже, се дължи и на бездействието на ищеца да актуализира условията на сключения договор, с което се е попречило на изпълнителя да изпълни задълженията си по него. Към датата на сключване на договора м. 09.2021 г., са били налице категорични забрани във връзка с въведени противоепидемични мерки, включително и строителството на каквито и да е обекти, още повече и вътрешни ремонти на здравни заведения и в частност на спешна медицинска помощ. Поради тази причина била въведена забрана за извършване на СМР в центровете на спешна медицинска помощ и на практика изпълнението на СМР по договора е станало невъзможно поради настъпили форсмажорни обстоятелства. Изпълнителят по договора е поискал съставянето на акт за спиране на строителството, поради невъзможността то да продължи, но не е получил съдействието на възложителя и на строителния надзор за това. Освен това, изпълнителят не е получил и официална покана от възложителя за започване на строителството. Поради поскъпването след 2020 г. на цените на услугите и материалите в световен мащаб изпълнителят е бил поставен в положение на стопанска непоносимост, поради което евентуално не е изпълнил задълженията си по договора. Въпреки това възложителят не е сключил анекс с изпълнителя съгласно новата разпоредба на чл. 116, ал. 1 ЗОП за увеличаване на цената по договора.

В заключение ответникът твърди, че в чл. 3 от договора за строителство е предвидено, че сроковете по чл. 2 от него се удължават при условията на раздел XI „Непреодолима сила и/или непредвидени обстоятелства“, с толкова дни за колкото е било възпрепятствано изпълнението на договора, поради наличието на съответното събитие. За удължаването на срока за изпълнение на СМР е уговорено между страните да се съставя констативен протокол, в който се отразява причина за забавата и времето, с което се удължава срокът за изпълнение на договора. Предвидено било, че протоколът се подписва от представители на двете страни по договора, като писмените доказателства за необходимостта от удължаване на срока са неразделна част от протокола. Независимо от предвидения изрично договорен механизъм за удължаване на срока на СМР, М3 недобросъвестно е отказало да приложи същия при наличие на обективни предпоставки за това и въпреки настояването на изпълнителя с което не е дало възможност договорът да бъде изпълнен. С оглед на всичко гореизложено счита, че ищецът не е изпълнил задълженията си: да състави съответните актове за спиране на строителството; да актуализира цените на договорите съгласно 117 буква „а“ от ЗОП така, че да ги направи икономически рентабилни и поносими за изпълнителя; да осигури „фронт за работа“; да осигури възможност за реализиране на графика за изпълнение на СМР; да приеме и актува извършената работа, в това число специално поръчаните за обектите материали и изделия и да подпише съответните сертификати за това, както и да заплати своевременно договорените възнаграждения. Затова, при евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от съда обезщетение следва да бъде намалено значително заради наличието на принос от страна на ищеца.

Ищцовото дружество в представената допълнителна искова молба излага становището, че поддържа исковата молба, а по отношение на възраженията на ответника сочи, че те са неоснователни. Уточнява, че претендира плащане на застрахователна сума, а не обезщетение по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 343, ал. 1 КЗ определя застрахователния договор като договор, с който застрахователят се задължава срещу плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Сочи, че в случая застрахователят не може да противопостави на третото лице - бенефициер възражения от правоотношението между „Й. ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД и М3. Позоваването на стопанска непоносимост по чл. 307 ТЗ е неоснователно, защото правото по чл. 307 ТЗ се упражнява само чрез конститутивен иск с оглед последващи изменения на икономическите условия. В тази връзка и с оглед естеството на доводите на ответника по иска твърди, че следва се има предвид възприетото в практиката на ВКС: Определение № 592/23.11.2020 г. по т. д. № 2836/2019 г. на I т. о. на ТК на ВКС. Решение № 183/21.11.2018 г. пот. д. № 542/2018 г. на ВКС. ТК. I т. о., че стопанската непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ е основание за постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка тогава, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването според първоначалните условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. В настоящия случай нито застрахователят, нито изпълнителят по договора са предявили иск по чл. 307 Т3, поради което е неоснователно позоваването на „стопанска непоносимост“ от страна на ответника. На следващо място счита, че дори да се приеме, че се установява увеличение на цените на суровини и труд в рамките на срока на договора, това не обуславя извод за обективна невъзможност от страна на изпълнителя да закупи материали и да закупи материали и да започне да извършва СМР независимо от цените, защото според § 2, т. 27 от ДР на ЗОП непредвидимите обстоятелства са основание за изменение на договора за обществена поръчка, но те не са обусловени от оскъпяването на цената на дължимата от изпълнителя престация. Затова в случая не е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението за доставяне на материали и започване на дейности по СМР, доколкото пазарът е функциониращ, т.е. дължимата престация е реално осъществима, макар и да е възможна при икономически условия, различни от тези, при които изпълнителят е формирал ценовото си предложение.

В § 2 от ПЗР на ЗОП е въведено обратно действие на нормата касаеща индексацията на цените, като е установено правилото, че Методиката по чл. 117а, ал. 1 ЗОП се прилага и при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл. 116, ал.1, т. 2 и 3, сключени преди влизането в сила на закона, който според § 3 влиза в сила от обнародването му в Държавен вестник, като следва да се държи сметка за това, че според §4 от Методиката, на изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021 г. по договори за обществени поръчки, тоест за да възникне правото за индексиране на цените по договора за обществена поръчка, изпълнителят следва да е изпълнил възложените СМР, те да са приети от възложителя съгласно описания в договора за обществена поръчка ред и да са заплатени. В конкретния случай, повече от една година след подписване на договора за обществена поръчка липсва каквото и да било изпълнение. Изпълнителят не е предприел действия за изпълнение на задълженията си по договора, а се е позовал на правото да иска увеличение на цените и е поискал индексиране на договора. С оглед изложеното ищецът счита, че правомерно, след като е уведомил изпълнителя, че индексиране на цената на договора не е възможно, е прекратил действието на договора с едностранно писмено предизвестие, отправено до изпълнителя, съгласно чл. 54, ал. 2. т. 2 и т. 3 от Договора. Освен това, ищецът сочи, че нито по преписката за заведената щета, нито в настоящия съдебен процес са представени доказателства за извършени разплащания за материали от страна на изпълнителя по договора за СМР и застрахован по застрахователната полица, защото такива липсват.

Ищецът допълва, че основанието за прекратяване на договор с изпълнителя е разпоредбата на чл. 54, ал. 2. т. 2 и т. 3 от сключеният договор и поради прекратяване на работата за повече от 15 календарни дни и системно нарушаване на задълженията на изпълнителя по сключения договор, без негово съгласие, като процедурата за уведомяване е спазена- изпратено е писмено съобщение с обратна разписка.

Ищецът счита, че в случая е неприложим института на съпричиняването на вредите, но въпреки това за пълнота заявява, че пандемията „Ковид-19“ и приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. са се развили преди датата на подаване на ценовото предложение на избрания изпълнител и преди 23.07.2021г., на която дата е сключен Договорът за строителство, изпълнението на който е обезпечен с процесните застрахователни полици. Съгласно чл. 13, ал. 3 от цитирания по-горе закон, по искане на изпълнител на обществена поръчка може да бъде предоговорен срокът за изпълнение, но не повече от два месеца след отмяната на извънредното положение. Обявеното извънредно положение е траело до 14.05.2020 г., а сключеният Договор за извършване на СМР е влязъл в сила от датата на подписването му (чл. 2. ал. 1 от Договора) - 23.07.2021 г., като срокът му за изпълнение е започнал да тече, считано от датата на подписване на Протокол образец 2 или образец 2а (чл. 2. ал. 2 от договора), което в случая е на 04.04.2022 г. На 10.05.2022 г., изпълнителят след издаване на фактура, съгласно уговорките в договора за строителство е получил предвиденото в договора авансово плащане. Предвид това е видно, че една година след започване течението на срока за изпълнение на обекта, и след получаване на авансово плащане, строителните дейности не са започнали от изпълнителя.

Ищецът намира изложените от ответника съображения за настъпване на форсмажорни/непредвидени обстоятелства и непреодолима сила по отношение на изпълнението на задълженията на изпълнителя по Договора за строителство, чиято договорна отговорност е предмет на спорното застрахователно правоотношение, за неотносими и в никакъв случай в причинно- следствена връзка с поведението му по повод изпълнението на сключения договор. Нещо повече, сочи че дори и да се приеме, че са били налице такива обстоятелства, следва да се има предвид, че за да се позове на тях, както в договора, така и в закона са разписани правила, за които в конкретния случай не се представят и няма доказателства да се изпълнени. Съгласно чл. 43 от договора за строителство „непреодолима сила“ е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, а според чл. 44 от него „непредвидени обстоятелства“ са обстоятелства, възникнали след сключването на договора, независимо от волята на страните, които не са могли да бъдат предвидени и правят невъзможно изпълнението при договорените условия. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за строителство, сроковете се удължават при условията на раздел IX, с толкова дни за колкото е било възпрепятствано изпълнението на договора, поради наличието на съответното събитие. Нито едно от посочените събития- Пандемията „Ковнд-19“ или войната между Русия и Украйна, първо не са събития по чл. 43 и чл. 44 от договора за извършване на СМР, и второ, не са причина за продължилото повече от 1 година непредприемане на никакви строителни дейности от страна на изпълнителя по договора за строителство. Нито едно от тези събития не попада в хипотеза изключваща отговорността за изпълнение на изпълнителя по договора за строителство. Затова намира наведените в отговора на исковата молба възражения за съпричиняване за изцяло неоснователни и недоказани.

В заключение ищецът сочи, че на основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 398 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 1. т. 2. вр. с чл. 111, ал. 5, т. 3 ЗОП и чл. 86. ал. 1 ЗЗД се е възползвал от прякото си право срещу застрахователя, възникнало от настъпване на застрахователно събитие да иска да му заплати дължимата застрахователна сума в пълен размер, ведно със законна лихва за забава. Твърденията за неоснователност на иска са необосновани и целящи да заобиколят действителния предмет на спора като по този начин да се избегне поетата от ответника отговорност за неизпълнение на задълженията на застрахования по застрахователния договор. Намира, че ответникът е развил тезата си за невъзможността на изпълнителя да изпълни поетите по договора за строителство задължения, защото изпълнението на договора щяло да доведе до огромни финансови загуби, като изобщо не е зачел развитието на правоотношенията и причините за настъпване на застрахователното събитие. Изопачавайки фактите е приел, че се касае за изключен риск по т. 19.7 от ОУ към застрахователната полица и в същото време за липса на застрахователно покритие. Сочи, че тезите на ответника са опит за изместване на фокуса от реалния предмет на иска, който е оспорен, но без съществени доводи, които да са относими към застрахователното правоотношение, което всъщност е предмет на спора.

В представеният отговор на допълнителната искова молба, ответното дружество сочи, че поддържа направените от него с отговора възражения.

В производството по делото в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД беше конституирано „Й. Инжинеринг“ ЕООД.

От третото лице-помагач е постъпила молба по делото, с която представител на дружеството не възразява делото да се гледа в отсъствието на негов процесуален представител и заявява, че исковата молба е изцяло неоснователна. Направено е изрично изявление, че третото лице-помагач няма да представи други документи във връзка със сключения между страните договор, макар че съдът е дал указания в този смисъл.

Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения договор за строителство № РД-11-387/23.07.2021г. по проект № BG16RFOP001-4.001-0001-С01-S-036, сключен на основание чл. 112 ЗОП и Решение № РД-11-91/18.02.2021 г. се установи, че между Министерство на здравеопазването – възложител и „Й. Инжинеринг“ ЕООД – изпълнител, е възникнала облигационна връзка с предмет „извършване на строително- монтажни работи за нуждите на Спешно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“ АД, гр. Разград“. Според чл. 1, ал. 1 от договора изпълнителят се е задължил да извърши СМР, в това число доставка на материали, организационни и координационни дейности и процедури по приемане и въвеждане в експлоатация по обособена позиция № 4, в която е включен обекта. Срокът, в който страните са уговорили извършването на процесните СМР е посочен в чл. 2, ал. 2 от договора, и той е не повече от 7 месеца от подписване на протокол по образец 2 или 2а. В тази връзка по делото е представен протокол образец 2 от 04.04.2022 г., от който се установява, че по отношение на обекта, предмет на договора, са издадени и съответните разрешения и документи във връзка с откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво на строежа на спешното отделение в МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград“ АД. Следователно, считано от датата на съставяне на протокол образец 2 – 04.04.2022г. следва да се приеме, че е започнал да тече срокът по чл. 2, ал. 2 от договора за изпълнение на процесните СМР от „Й. Инжинеринг“ ЕООД, който изтича на 04.11.2022 г. Видно от чл. 3 от договора, страните са уговорили кога срокът може да бъде удължен и при какви обстоятелства. На първо място, както се установява от ал. 1 на тази клауза, при условията на раздел XI озаглавен „Непреодолима сила и/или непредвидени обстоятелства“, срокът може да бъде удължен с толкова дни, за колкото е било възпрепятствано изпълнението на договора, поради наличието на съответното събитие. За тази цел, страните са уговорили да се състави констативен протокол (ал. 2), в който се отразява причината за забавата и времето, с което се удължава срокът за изпълнение на договора. Този протокол следва да се подпише от двете страни по договора и за него е установена писмена форма.

Цената за извършените от изпълнителя СМР е уточнена в чл. 4 от договора, и тя е в размер до 398 000, 60 лв. без ДДС, респективно 477 600, 72 лева с ДДС. Според чл. 6 възложителят се е задължил да плати цената, като на първо място нареди авансово плащане в размер на 30 % от общата цена на договора с ДДС, която се равнява на 143 280, 22 лева с ДДС. В тази връзка по делото е представен платежен документ, от който се установява, че възложителят е изпълнил задължението си по чл. 6, ал. 1 от договора, като е наредил сумата от 143 280, 22 лв. с ДДС на изпълнителя на дата 10.05.2022 г., както е видно от фактура № 1002011469 с основание за плащане авансово плащане и е посочен процесния договор.

Окончателното плащане на цената пък е уговорено да стане в срок от 30 дни след представяне на двустранно подписан приемо- предавателен протокол за приемане на работите на обекта и надлежно издадена фактура от изпълнителя, в която да се приспадне направеното авансовото плащане от възложителя.

В раздел I X страните са уговорили изплащането на гаранция за добро изпълнение и гаранция за авансово предоставяне на средства по договора. При подписването на договора изпълнителят дължи на възложителя гаранция в размер на 5 % от цената на договора без ДДС, а именно 19 900, 03 лева, която гаранция служи за обезпечаване на изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора. Уредени са две възможности за предоставяне на гаранцията, като бланкетно се сочи чл. 111, ал. 5 ЗОП. Според текста на тази разпоредбата гаранциите се предоставят в една от следните форми: парична сума или банкова гаранция. По-нататък страните са уговорили, че при условие, че участникът (изпълнител по договора) избере гаранцията за изпълнение да бъде банкова гаранция или застраховка, тогава тя трябва да бъде безусловна, неотменима, изискуема при първо писмено поискване, в което възложителят заяви, че изпълнителят не е изпълнил задължение по договора за възлагане на обществена поръчка (чл. 36, ал. 4). По-специално, когато гаранцията е предоставена под формата на застраховка, възложителят следва да бъде посочен като трето ползващо се лице по тази застраховка, като следва да покрива отговорността на изпълнителя по сключения договор и не може да бъде ползвана като обезпечение на отговорността по друг договор.

Случаите, при които възложителят има право да задържи изцяло гаранцията са посочени изчерпателно в чл. 38, ал. 4, т. 1-3 от договора и те са: 1/ ако изпълнителят не започне работа по изпълнението на договора в срок до 30 дни след датата на влизане в сила и възложителят развали договора на това основание; 2/ при пълно неизпълнение, в това число, когато строителството не отговаря на изискванията на възложителя и разваляне на договора от страна на възложителя на това основание; и 3/ при прекратяване на дейността на изпълнителя или при обявяването му в несъстоятелност.

По отношение на основанията за прекратяване на договора, те са уговорени в чл. 54 от него и са изброени седем хипотези. Предвидено е обаче и възложителят да може едностранно да прекрати договора без предизвестие и с уведомление, което е изпратено до изпълнителя (ал. 2). В тази връзка по делото е представено уведомление № СМП – 158/18.10.2023 г. от МЗ, в което е обективирано изявлението на възложителя, че едностранно прекратява договора, като се позовава на системно неизпълнение на задълженията на изпълнителя и прекратяване на работата за повече от 15 календарни дни, без да има съгласието на възложителя, които хипотези са предвидени като основания за едностранно прекратяване на договора от възложителя в ал. 2 на същата клауза.

Представи се застраховка „гаранции“ по полица BG ••••••••, сключена между „Й. Инжинеринг“ ЕООД – застраховащ и ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ и бенефициент Министерство на здравеопазването. Установява се, че застрахователното покритие е за договор за обществена поръчка с предмет „извършване на строително- монтажни работи за нуждите на Спешно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“ АД, гр. Разград“, като застрахователят се е задължил неотменимо и безусловно, в случай на частично или изцяло неизпълнение от застраховащия по договора, да плати на бенефициента вместо него всяка сума, която не надвишава застрахователната сума от 19 900, 03 лева, като за това следва да се предяви първо претенция от бенефициента към застрахователя. В тази връзка е представено уведомление за щета от 26.10.2023 г. от МЗ, с което е заявена претенция във връзка с застраховката и неизпълнение на договора за обществена поръчка. Към документите, отнА.щи се до сключената застраховка са представени и общите условия към договора, като според чл. 18.3 обект и обхват на застрахователното покритие включва гаранция за изпълнение („клауза – 03 – гаранция за изпълнение“).

Представи се и застраховка „гаранции“ отнА.ща се до гаранция за възстановяване на авансово плащане по полица № BG 0•••••••• във връзка с процесия договор, която е със застрахователна сума 143 280, 22 лева, а според общите условия в чл. 18.2 е предвидено, че обхватът на застрахователното покритие включва и такава гаранция („клауза – 02 – гаранция за възстановяване на авансово плащане“). За тази сума по тази застраховка също е представено уведомление от 26.10.2023 г. от МЗ, с което е заявена претенция за изплащането от застрахователя.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е главен иск с правно основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за покриване на отговорността на изпълнителя по процесния договор за строителство, които по своя вид и правни белези е договор за изработка, по който иск ищецът е възложител. С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните. В случая се установи, че е сключен застрахователен договор с предмет „гаранция за изпълнение“ и застрахователен договор с предмет „гаранция за възстановяване на авансово плащане“, и двата относно процесния договор за обществена поръчка.

Установи се, че застрахователните премии и по двата сключени застрахователни договора са платени, като същевременно се установява, че помагачът „Й. Инженеринг“ ЕООД е представил полиците на възложителя (доколкото преписи от тях са в негово държане, а и представянето им е условие за извършване на авансовото плащане съгласно клаузите от договора). Следователно, валидното сключване на застрахователните договори е признато от застраховащия както с тяхното изпълнение, така и с използването им пред възложителя като условие за получаване на авансовото плащане.

Легалната дефиниция на застраховането срещу гражданска отговорност се съдържа в чл. 429, който го определя като вид застраховане, при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума обезщетението, което застрахованият дължи на третото лице по силата на своята гражданска отговорност, която в хипотезата на чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ произтича от неизпълнение на договорно задължение. Застрахователният риск, който е покрит е опасността застрахованият да отговаря пред своя контрагент за вредите вследствие неизпълнение на договорно задължение.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора.

Застраховка „Гаранция за изпълнение“ е форма на застраховката гражданска отговорност. Същата е предвидена като възможност в Глава XIII, Раздел I, чл. 111 ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят може да изиска от определения изпълнител да предостави гаранция, която да обезпечи изпълнението на договора за обществена поръчка и/или на авансово предоставените средства по договора. Предвидената гаранция за изпълнение и нейният процент се посочват в обявлението или поканата за откриване на процедурата, като участникът, избран за изпълнител, сам определя формата, в която да я представи на възложителя (парична сума, банкова гаранция, застраховка). При застраховката „гаранция за изпълнение“ се застрахова риска от финансови загуби и/или допълнителни разходи във връзка с неизпълнението по конкретен, посочен в застрахователната полица гаранционен договор. Същото се отнА. и до застраховката „гаранция за възстановяване на авансово плащане“, тъй като двете застраховки имат идентични по вид правни характеристики и служат за едно и също обезпечаване – отговорността на изпълнителя по договора за строителство. Същественото е, че се гарантира изпълнението на договорните задължения на отговорното лице по договора, като гаранцията за изпълнение и тази за възстановяване на авансовото плащане служи като обезпечение на договорното задължение на неизправната страна по договора при пълно или некачествено изпълнение, в зависимост от договореното между страните в договора.

В процесния случай е установено, че страните са обвързани от два договора за застраховка „гаранция за изпълнение“ и „гаранция за възстановяване на авансово плащане“, обективирани в застрахователна полица (№ BG •••••••• и № BG 0••••••••). Общото между двата застрахователни договора е, че застраховател е ответникът, а ползващо се лице от застраховката е ищеца, на когото нормата на чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380 КЗ предоставя възможността да претендира застрахователното обезщетение. Срокът на застраховката „гаранция за възстановяване на авансово плащане“ е от 09.05.2022 г. до 08.07.2023 г., а срокът по застраховката „гаранция за изпълнение“ е от 06.07.2021 г. до 30.09.2022 г. Обхватът на застрахователното покритие на двата договора произтича от очертания в договора застрахователен риск, който като основание съвпада и при двете застраховки - случаи на частично и/или изцяло неизпълнение на задължения на застраховащия „Й. Инженеринг“ ЕООД спрямо застрахования, по процесния договор, да плати на застрахования, вместо застраховащия всяка сума, която не надвишава общо застрахователната сума, при предоставяне на документация удостоверяваща вида на неизпълнение.

Лимитът на отговорност, вписан в полицата по застраховка „гаранция за изпълнение“ е 19 900, 03 лева, а този по застраховката „гаранция за възстановяване на авансово плащане“ е 143 280, 22 лева, които суми са сбор от исковата претенция по главния иск, в размер на 163 180, 25 лева.

Застрахователния интерес е правно призната необходимост от защита срещу последици неблагоприятно и нежелано от правния ред, но обективно възможно и бъдещо събитие (чл. 349, ал. 1 КЗ). Застрахователното събитие при застраховката гражданска отговорност под формата „гаранция“ е възникването на гражданската отговорност на застрахования, което означава неизпълнение от негова страна на договорни задължения. По делото беше установено, че след проведена процедура по ЗОП с предмет „извършване на строително- монтажни работи за нуждите на Спешно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“ АД, гр. Разград“, е сключен договор за обществена поръчка № РД-11-387/23.07.2021г. между ищеца като възложител и „Й. Инженеринг“ ЕООД като изпълнител, по силата на който на изпълнителя е възложено да извърши СМР, в това число доставка на материали, организационни и координационни дейности и процедури по приемане и въвеждане в експлоатация по обособена позиция № 4, в която е включен обекта. По делото не се установи, че изпълнителят по договора е извършил строителните дейности, описани в договора, както и не се установи да е възникнало непреодолимо или непредвидено събитие от извънреден характер, поради което изпълнителят да не отговаря за това неизпълнение.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника- застраховател, че пандемията от COVID-19 представлява непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 307 ТЗ. Ноторно известно е, че на 13.03.2020 г. в Република България е било обявено извънредно положение във връзка с разпространението на коронавирус (COVID-19), което е продължило до 13.05.2020 г., като впоследствие на негово място е въведена извънредна епидемична обстановка, отменена считано от 01.04.2022 г. В конкретния случай изпълнението на възложените строително- монтажни работи по договора е следвало да започне след съставянето на протокол образец 2, от който момент за изпълнителя е започнал да тече уговореният 7-месечен срок за изпълнение. По делото се доказа, че протокол обр. 2 е съставен и подписан от страните на 04.04.2022 г., тоест след отмяната на извънредната епидемична обстановка в страната. Следователно към момента на възникване на задължението за изпълнение не са били налице извънредни ограничения или обективни обстоятелства, свързани с пандемията, които да възпрепятстват или съществено да утежняват изпълнението на договора. Съгласно чл. 307 ТЗ съдът може по искане на една от страните да измени или прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и чието настъпване води до такова нарушение на договорното равновесие, че запазването на договора в първоначалния му вид би противоречало на принципите на справедливостта и добросъвестността. Целта на тази разпоредба е да осигури изключителен коректив при настъпили съществени и трайни промени в икономическите условия, които правят изпълнението на договора икономически непоносимо за една от страните, без да е налице невъзможност за изпълнение или форсмажорно обстоятелство. Прилагането на чл. 307 ТЗ представлява изключение от принципа pacta sunt servanda и предпоставките за т.нар. стопанска непоносимост подлежат на стриктно и пълно доказване от страната, която се позовава на тях. В случая съдът намира, че тези предпоставки не са налице, доколкото към релевантния момент пандемията от COVID-19 вече е била обществено известен и преодолян риск, който не може да бъде квалифициран като непредвидимо обстоятелство, а и липсват доказателства настъпването му да е довело до такова съществено и извънредно нарушение на договорното равновесие, което да обоснове приложение на чл. 307 ТЗ.

Наред с изложеното, по делото не се доказа от страна на ответника наличието на други обстоятелства, различни от наведените твърдения за пандемията от COVID-19, които да имат характер на непредвидими и непреодолими събития и които обективно да са възпрепятствали изпълнението на поетите по договора задължения от страна на изпълнителя. В този смисъл, не се доказа настъпването конкретни факти или събития, възникнали след сключването на договора, които да обосноват освобождаване на изпълнителя от отговорност за неизпълнение или забава. Липсват данни също така тези обстоятелства да са били в пряка причинна връзка с неизпълнението на договорните задължения, поради което съдът намира, че не са налице основания за освобождаване от отговорност на изпълнителя във връзка със задълженията му по договора.

Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ - да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. В този смисъл са разясненията в решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о. Съгласно сключения застрахователен договор ответникът се задължава в случая на частично и/или изцяло неизпълнение на задължения на застраховащия спрямо застрахования по договора за обществена поръчка, наричани гарантирани, да плати на застрахования, вместо застраховащия всяка сума, която не надвишава общо застрахователната сума, която за застраховката „гаранция за изпълнение“ е в размер на 19 900, 03 лева, а за застраховката „гаранция за възстановяване на авансово плащане“ е в размер на 143 280, 22 лева. Изплащането на застрахователното обезщетение по договорите е поставено при условие, че бенефициентът (в случая МЗ), предяви застрахователна претенция и предостави документи, обуславящи неизпълнението по процесния договор за обществена поръчка. Доказателства за това са представени по делото по отношение и на двете претендирани суми (уведомления от дата 26.10.2023 г.), поради което съдът намира, че отговорността на ответника – застраховател е възникнала и следва да бъде ангажирана в рамките на договорените застрахователни суми. Налице са всички кумулативни предпоставки за реализиране на застрахователната отговорност по застраховките „гаранция за изпълнение“ и „гаранция за възстановяване на авансово плащане“, а именно: валидно сключени застрахователни договори, настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в пълно неизпълнение на гарантираните задължения по договора за обществена поръчка, надлежно упражнено право на бенефициента да предяви застрахователна претенция, както и представяне на изискуемите по договора и закона документи, удостоверяващи неизпълнението. Оттук следва, че искът е основателен и доказан в неговия размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.

По исковата претенция за мораторна лихва за забава за периода 13.11.2024 г. до 14.04.2025 г. Претенцията за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за периода от 13.11.2023г. до датата на исковата молба (14.04.2025 г.) В случая се доказа, че бенефициентът е отправил застрахователната претенция по двете застраховки с уведомления от дата 26.10.2023 г., което съответства на най-ранната дата, от която може да се дължи законната лихва за забава по реда на чл. 429, ал. 3 КЗ. Съдът приема, че мораторната лихва следва да се изчислява за периода от 13.11.2023 г. (денят след изтичане на 14-дневния срок за плащане след уведомлението) до датата на предявяване на исковата молба – 14.04.2025 г., като в случая тя е в претендирания размер от 31 881, 90 лева.

Изхождайки от гореизложеното и поради основателността на исковете по чл.432 ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.2 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ, съдът намира, че те следва да се уважат изцяло.

Предвид изхода на спора и уважаване на исковата претенция в цялост, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото. Ищецът е представил доказателства за извършването на разноски в размер на 20 369, 32 лв., от които 12 569, 32 лева за адвокатско възнаграждение и 7 800, 08 лева за държавна такса, които му се следват. Съдът намира възражението на ответника и на третото лице- помагач за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищцовото дружество адвокатското възнаграждение за основателно. Размерът му от 12 569, 32 лв. не съответства напълно на правната и фактическа сложност на спора, на извършените от представителя на ищеца процесуални действия, участие в откритите съдебни заседания и обща цена на исковите претенции, поради което то следва да бъде редуцирано до сумата от 10 000 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът