Решение № 50 от 25.4.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 12/2024 г.

С присъда № 10 от 20.10.2023г., постановена по нохд № 149 по описа за 2023г. на Габровски окръжен съд подсъдимият Н. Ц. Н. от гр.Карлово е признат за виновен в това, че на 25.11.2021г., около 10.00ч., в района на вр.“Зелениковец“ в м. „Кръвнишки дол“, землище на с.Кръвеник, общ. Севлиево противозаконно/ в нарушение на чл.38, ал.1, т.1 пр.2 от ЗБР/, унищожил/ умъртвил чрез обстрел с дългоцевно ловно оръжие/ застрашено диво гръбначно животно- дива коза от разред „Чифтокопитни“, сем. „Кухороги“, означен със знак (•) от вид по приложение №3 към чл.37 от ЗБР, поради което и на основание чл.278д, 1 пр.1 и чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на шест хиляди лева. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК са отнети в полза на държавата вещите, принадлежащи на подсъдимия, послужили за извършване на престъплението- един бр. дългоцевно оръжие/карабина/ м.“ TIKKА“, модел „Тх3 Varmint“, кал. 7мм REM Mag с фабр. № N180088, с монтирана оптика с надпис „ NIGHTFORCE“ с № Y00882, един брой синя кутия, съдържаща 14бр. патрони кал. кал. 7мм REM Mag и един бр. супресор. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. В законният срок срещу присъдата е подадена жалба от адв. Д. Ц., в качеството на защитник на подсъдимия Н. Ц. Н.. В нея се сочи, че деянието не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. В допълнението към подадената жалба се сочи, че неправилно съдът не е обърнал достатъчно внимание на показанията на свидетелите Събин Петков и М. П., които си кореспондирали и подкрепяли, както и че неправилно съдът е игнорирал показанията на св. М.П.. Сочи се, че по делото нямало категорични и непосредствени доказателства, уличаващи подсъдимия в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като бил нарушен стандарта на чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК. Обвинителната теза се градяла на оперативната беседа, проведена с подсъдимия на 26.11.2021г. от свидетелите Х. Д. и П. Б., като при нея били направени извънпроцесуални признания, като правилно съдът не ги е взел под внимание в тези им части. Счита се обаче, че неправилно съдът е приел, че няма пречка да се ползват показанията на тези свидетели в останалите им части, като са изложени доводи за това виждане. На следващо място се сочи, че не следвало да се вземат предвид и показанията на разпитаните в качеството на свидетели поемни лица К. С. и В. В.. Първият от тях бил участвал в мероприятията от 26.11.21г., а вторият- в събитията предходния ден, когато е ходил да търси дееца и евентуално отстреляното животно.Освен това те били служители на съответните институции, които пряко са заинтересовани от изхода на делото. Това сочело, че те са имали друго процесуално качество в конкретното производство, поради което се счита, че са заинтересовани от изхода на спора. С оглед на това показанията им не следвало да се вземат под внимание и като се е позовал на тях съдът бил допуснал абсолютно процесуално нарушение. Показанията им следвало да се ограничат само и единствено относно установените факти при огледа на местопроизшествието. На следващо място се сочи, че огледа на местопроизшествие е извършен в нарушение на чл.2, т.3 от Директива 2013/48 на ЕС, гарантираща правото да запази мълчание и правото на адвокат на уличеното лице, какъвто Н. не е имал по време на провеждането му. По отношение на останалите свидетели се сочи, че думите им били преиначени, наслагани били фрази, изказвани от едни свидетели, но не на база на техните възприятия, а на база на това, което е обсъждано между колеги. Показанията на тези свидетели били косвени, които не били подкрепени от преки доказателства, каквито по делото нямало. По делото нямало преки доказателства относно това Н. да е бил около 10.00ч. на посоченото в обвинението място, както и че именно той е умъртвил процесното животно. Нямало и преки доказателства, от които да се установи, че животното е умъртвено именно по този начин, както е записано в обвинението- чрез обстрел и то с процесната карабина. Нямало и преки доказателства, че намереното месо е именно от отстреляно животно или то е починало от собствената си смърт. Никой от свидетелите не разпознал подсъдимия като пряк извършител. В тази насока следвало да се отчетат противоречията в показанията на свидетелите Ц. В. и В. К.- относно цвета на кучето, как е влачено животното, разстоянието от което са го наблюдавали, описанието на облеклото. Не била взета предвид и намиращата се в района растителност и дали е можело от нея да се види животното или не. Не било отчетено и наличието на други следи в снега, които не били на подсъдимия. От друга страна обясненията на подсъдимия били последователни и логични относно това какво точно се е случило на процесната дата, като същите не се опровергавали от други първични доказателства. Изложени са подробни доводи в тази насока. Прави се искане за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен по предявеното му обвинение. Направено е и алтернативно искане за намаляване размера на наложеното наказание към минималния размер на предвиденото в закона. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Н. Н. – адв. Д. Ц. поддържа подадената жалба с изложените в нея доводи и направено искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Излага доводите си за това. Защитникът поддържа и направеното в жалбата алтернативно искане за изменение на присъдата с намаляване размера на наложеното наказание. Подсъдимият Н. поддържа казаното от защитника му. В правото си на последна дума заявява, че желае присъдата му да бъде отменена. Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на ГОС е правилна. Прокурорът сочи, че съдът е изяснил фактическата обстановка, като е анализирал всички доказателства и е изложил в мотивите си кои от тях приема и кои- не. Съдът е дал и подробен отговор на наведените от защитата възражения. Приема за правилни изводите на съда относно авторството на подсъдимия в извършване на престъплението и вината. Счита и, че наложеното наказание е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца. Предлага да се потвърди присъдата. Апелативният съд, в настоящият си състав, разгледа подадената жалба с изложените в нея доводи, взе предвид становището на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното: На подсъдимия Н. Ц. Н. от гр.Карлово е предявено обвинение по чл. 278д, пр.1 от НК. Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства: Подсъдимият Н. Н. е от гр. Карлово. Към инкриминираната дата той е имал придобито право на лов, като е бил положил съответните теоретични и практически изпити. Н. е притежавал разрешително за съхранение, носене и употреба на три огнестрелни оръжия: ловна гладкостенна пушка „ИЖ-27 ЕМ“, кал. 12х76, сер. № 062737913; ловна нарезна пушка „Блазер R93“, кал. 30-06, сер. № 9/223474; както и ловна нарезна пушка марка „ТIККА“, калибър 7 rem/mag, сер. № N18088. Разрешителното му е било със срок на валидност до 17.06.2023 г. Подсъдимият често предприемал планински излети, при които отсядал в хижа „Тъжа“, стопанисвана ТД“Приста“- Русе. По тази причина на него му е била добре позната територията на Средна (Централна) Стара планина. Хижа „Тъжа“ е разположена почти на билото на Средна Стара планина, в близост до черен и достъпен само за високопроходими автомобили път на Русалийския проход, който свързва с. Тъжа, общ. Павел баня (от южната страна на планината) с кв. Острец на гр. Априлци (от северната страна). На разстояние около 800-1000 метра от хижа „Тъжа“ по посока северния склон на прохода е разположена хижа (хотел) „Табите“, която към инкриминирания период се е стопанисвала от св. М. Г. П.. От престоите си в хижа „Тъжа“ подсъдимият се познавал със св. С. П./хижар/ и бил в добри отношения с него. Той имал възможност да се запознае и със св. М. П., с когото също се намирал в добри отношения. На 24.11.2021 г., след обяд, с ползвания от него товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. № РВ47••••, собственост на Х. Т. от гр. Карлово, подсъдимият Н. достигнал до хижа „Тъжа“, където се настанил за два-три дни. Водел със себе си ловно куче порода „кръвоследник“. В багажа на автомобила, освен обичайните дрехи и принадлежности, необходими за туризъм в планината, носел и ловната си пушка марка „ТIККА“, която била снаражена с оптика и супресор, както и раница с принадлежности за лов – патрони за пушката, нож и точило за ножове, метеорологична станция, радиостанция, въже за почистване и др. Вечерта на 24.11.2021 г. в хижата били само подсъдимия и хижаря- св. П.. Пред последния подсъдимият споделил, че има намерение на следващия ден да се разходи до връх Марагидик. На 25.11.2021 г., сутринта, в 08.30 часа, съгласно утвърден график, св. С.П. подал дължимата информация за времето към метеорологичната станция на връх Ботев. След това, за около 10 минути разговарял с подсъдимия Н. пред хижата и после се отправил към водохващането, намиращо се на около 45-50 минути път, за да го провери. След като останал сам, подсъдимият облякъл камуфлажни дрехи, взел раницата си с принадлежности за лов, ловната си пушка марка „ТIККА“ и кучето си, след което напуснал хижата. Тръгнал на поход в планината, като се движел на територията на Национален парк „Централен Балкан“ по направление от запад на изток в посока към района на парков участък „Стоките“, охранителен участък „Зелениковец“, разположен в землището на с. Кръвеник, общ. Севлиево. В м. „Смесите“, намираща на територията на НПЦБ, над гр. Априлци, Дирекцията на националния парк разполагала с база, която се ползвала от служителите при изпълнение на задължения им. На 25.11.2021 г. свидетелите В. К. и Ц. В. – двамата специалисти в отдел „Контрол и охрана“ към Дирекцията на НПЦБ, планирали проверка на сечище в местността „Пожардере“, намираща се в района на парков участък „Стоките“, охранителен участък „Зелениковец“. Сутринта потеглили със служебен автомобил от кв. Острец на гр. Априлци, като около 09.30-10.00 часа достигнали до местността „Смесите“. При навлизане в местността двамата забелязали движещ се обект на билото на извисяващия се пред тях връх „Зелениковец“. Проявили любопитство и през служебните си бинокли наблюдавали единичен екземпляр на пасящо на билото на върха животно от вида „дива коза“. Двамата не успели да преценят пола му, но съобразно телосложението му определили, че е млад екземпляр. След това продължили към разположената в близост местност „Пожардере“, където оставили служебния автомобил и се заели с изпълнение на задълженията си. Около 10.00-10.30 часа подсъдимият Н. достигнал подножието на връх „Зелениковец“ в района на местността „Кръвенишки дол“ в землището на с. Кръвеник, общ. Севлиево. От мястото, където се намирал, забелязал пасящата на билото на посочения връх дива коза и въпреки, че я разпознал като защитен животински вид, решил да я простреля. С носената карабина марка „ТIККА“ с монтирани на нея оптика и супресор, подсъдимият произвел един изстрел с патрон с калибър 7 rem/mag по посока на пасящото диво животно, като го уцелил и го умъртвил. След това, заедно с ловното си куче, подсъдимият се отправил към мястото, където паднала отстреляната дива коза. Достигайки до същото се убедил, че е успял да умъртви животното. Прибрал гилзата с ударената капсула в кутията с патрони. С въже завързал животното за краката по начин позволяващ му да го влачи, след което поел пеша от връх „Зелениковец“ в южна посока към местността „Пожардере“. Около 10.30-11.00 часа, след като приключили проверките в поверения им парков участък, свидетелите К. и В. излезли в началото на гората в местността „Пожардере“ и със служебния автомобил потеглили обратно към местността „Смесите“. Когато достигнали последно посочената местност, погледнали с биноклите си към билото на връх „Зелениковец“, за да проверят дали по-рано забелязаното от тях диво животно все още се намира на посоченото място. Тогава двамата забелязали вървящ по билото в посока към местността „Кръвенишки дол“ мъж, който държи в ръка въже, с което влачи завързано в другия край на въжето животно от вида „дива коза“. Наблюдавали движението му докато навлязъл в гората, разположена под връх „Зелениковец“ и в посока към местността „Кръвенишки дол“. На свидетелите К. и В. направило впечатление, че мъжът е облечен с дрехи в преобладаващ зелен цвят и на главата си е поставил шапка с козирка в същата тоналност, както и, че на гърба си носи раница, а на дясното си рамо има окачено оръжие с монтиран супресор. Свидетелят К. забелязал също, че в близост до мъжа обикаля неголямо като размер куче с окраски, които той възприел, че са в черна и сива/бяла тоналност. Двамата свидетели се отправили към служебната база, намиращата се в местността „Смесите“, от която имали възможност да осъществят връзка. От там те незабавно съобщили за констатираното на прекия си началник. В 11.06ч. св. К. подал сигнал и на тел. 112, като за случилото се били сигнализирани и органите на МВР. След получаване на сигнала, към базата в местността „Смесите“ тръгнали свидетелят В. Б. – ръководител звено „Подвижна паркова охрана“ в НПЦБ, и свидетелите Ю. Ч. и П. Т. – двамата работещи като подвижна охрана в НПЦБ. При изкачването си със служебния автомобил по Русалийския проход към билото на планината, тримата служители на НПЦБ спрели автомобил, в който в обратна на тяхната посока пътували няколко лица, сред които и лице на име И. К., който имал вилна постройка в местността „Смесите“, в близост до служебната база на НПЦБ. На място била извършена проверка на лицето Кутев и на автомобила, в който пътувал, като не били открити следи или обекти, свързани със случая, за който по спешност трябвало да се качат в планината. На мястото в м. „Смесите“ пристигнали и служители на НПЦБ от гр. Карлово. Петте лица от парковата охрана се разделили в две групи – в едната били свидетелите В., К. и Ч., а в другата свидетелите Б. и Т.. В продължение на няколко часа в следобедните часове на 25.11.2021 г. те извършвали обход на района, за да търсят лицето, за което вече имали данни, че е убило дива коза, както и за да намерят следи от убитото животно. В един участък, върху прясно навалял сняг, свидетелите В., К. и Ч. наблюдавали пътека от човешки стъпки, които обаче се губели в топящия се сняг и не било възможно да се проследи по-нататъшното им направление. След като не успели да открият нищо и тъй като започнало да се смрачава и да се влошават условията в планината, около 16.30-17.00 часа, поетапно, служителите от парковата охрана преустановили издирването и отишли в хижа „Тъжа“. Там вече били пристигнали служители на МВР, сред които бил свидетелят Х. Д.. Била установена самоличността на лицето, което предния ден пристигнало на хижата с паркирания пред нея товарен автомобил „Тойота“. Били извършени съответни справки, при които било установено, че Н. притежава разрешително за съхранение и носене на няколко огнестрелни оръжия, поради което било наредено да се запечата касата му за съхранение на оръжията, намираща се в гр. Карлово. Междувременно, след като влачейки убитото животно подсъдимият Н. слязъл от билото на връх „Зелениковец“, на неустановено място в подножието на върха одрал и обезкостил трупа на дивата коза, като взел само месо от нея, което поставил в черен чувал, който носел. Тъй като забелязал присъствието в района на служители на НПЦБ той поставил оръжието си и принадлежности за лов в друг такъв черен чувал. Чувалите пренесъл и укрил в горист участък в местността „Кръвенишки дол“. Костите, кожата и главата на умъртвеното животно останали на неустановено по делото място. След това подсъдимият се отправил към хижа „Тъжа“. Достигнал до нея около 17: 30 часа, като носел със себе си само раницата. С него било и ловното му куче. След като пристигнал в хижата, свидетелите К. и В. констатирали, че по телосложение и по преобладаващия зелен цвят на дрехите, с които е облечен, Н. прилича на мъжа, който по-рано през деня те наблюдавали през биноклите си как влачи убита дива коза от билото на връх „Зелениковец“. Свидетелят К. установил сходство и на придружаващото подсъдимия куче с това, което било до мъжа на връх „Зелениковец“. Н. бил уведомен от намиращите се в хижата служители на МВР за извършваната проверка, като отрекъл съпричастност към умъртвяването чрез прострелване на дивата коза. Предоставил раницата си за проверка, като в нея не били намерени оръжие, месо или следи от кръв, косми и други подобни белези. Биологични следи не били забелязани и по дрехите и по обувките му. За да установи самоличността му, свидетелят Х. Д. поискал от Н. документ за самоличност. Подсъдимият отговорил, че документите му се намират в автомобила. След като паркираният пред хижата л.а. „Тойота“ бил отключен, свидетелят Д. го претърсил, при което в подлакътника намерил пистолет и патрони. Към този момент служителят на МВР имал информация за законно притежаваните от подсъдимия оръжия и тъй като сред тях нямало пистолет, информирал дежурния в РУ на МВР – Троян за незаконно държано оръжие и изготвил заповед за задържането на Н. Н. по реда на ЗМВР, считано от 17: 30 часа на 25.11.2021 г. Същата вечер, след като на място пристигнал друг екип на полицейското управление в Троян, било извършено претърсване и изземване по реда на НПК в автомобила на подсъдимия. С посоченото следствено действие било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. След приключването на претърсването Н. бил откаран в полицейското управление в гр. Троян, където останал задържан до 12: 28 часа на 26.11.2021 г. На 26.11.2021 г., в сградата на РУ на МВР - Троян, докато все още бил задържан, свидетелите Х. Д. и П. Б. провели оперативна беседа с подсъдимия Н.. Била му е дадена възможност да се консултира с адвокат. При проведените разговори подсъдимият е представил различни версии по отношение на това къде в този момент се намират оръжията, за които има разрешение. Първоначално е твърдял, че са в касата в дома му. След като е разбрал, че тя е запечатана от органите първоначално е заявил, че едно от оръжията му е било откраднато. Впоследствие, след като направил и консултация с адвокат, Н. е обяснил, че е укрил карабината си, като е заявил готовност да заведе полицейските служители до мястото, където е сторил това предния ден. На 26.11.12021г., след обяд, със служебен автомобил на ТП ДЛС „Русалка“ - Априлци, управляван от св. В. В., подсъдимият Н. и свидетелите Д. и Б. потеглили към хижа „Тъжа“, където вече ги чакали служители на НПЦБ и ДЛС „Русалка“. С друг служебен автомобил пътували още служители на МВР. След като стигнали до хижата, подсъдимият Н. поел управлението на ползвания от него товарен автомобил „Тойота Хайлукс“. При него се качил св. Д., след което подсъдимият поел водачеството на групата. Той завел придружаващите го до местността „Смесите“, където паркирали автомобилите. Продължили да се движат пеша по горски път и след около 20-30 минути стигнали до местността „Кръвенишки дол“ в землището на с. Кръвеник, общ. Севлиево. Подсъдимият посочил, че това е, мястото, където е укрил оръжието. За времето от 16: 25 часа до 16: 50 часа, бил извършен оглед на гористо място в местността „Кръвнишки дол“, намиращ се в землището на с. Кръвеник, за което е съставен съответен протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум (л. 101-111 от ДП). Огледът е проведен в присъствието на поемни лица – свидетелите В. В. и К. С.. При извършване на следственото действие в гора в посочената местност на територията на НПЦБ били намерени заровени в шумата черни найлонови чували, в които били намерени два черни найлонови чувала. В единия от чувалите са намерени и иззети дългоцевно оръжие /карабина/ марка „ТIККА“ с монтирана на нея оптика и двуног, синя на цвят пластмасова кутия, съдържаща 18 броя патрони и един брой гилза с ударена капсула, нож в черен калъф с черна дръжка, супресор, метеорологична станция, точило за ножове, въже за почистване на цев, въже, радиостанция марка „Сепура“ с № STP9000. В друг чувал е намерено обезкостено трупно месо. На 26.11.2021 г., в сградата на полицейското управление в гр. Троян, подсъдимият Н. предал за нуждите на разследването синьо горнище тип „поло“ с цип в горната част и избродирано лого от лявата страна. За предаването на вещта бил изготвен протокол за доброволно предаване (л. 136 от ДП). На 02.12.2021 г. бил извършен оглед на веществените доказателства – черна найлонова чанта, съдържаща обезкостено месо и черен найлонов чувал, съдържащ предадената от подсъдимия Н. дреха, за което е съставен съответен протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум (л. 119-121 от ДП). При близък оглед в предната средна част на дрехата били намерени два влакнообразни обекта със светъл цвят с дължина около 3-4 см, които били иззети и опаковани като отделно веществено доказателства. При огледа на чувала с месото се установило, че същото е нарязано на дребни парчета, червено е на цвят, видимо прясно. В горната част на месото са установени много на брой влакнообразни обекти, като около 10-15 от тях били иззети и опаковани като отделни веществени доказателства. На същата дата, с участието на специалист-технически помощник, от месото било иззето парче за експертно изследване, за което процесуално действие е съставен съответен протокол за вземане на представителни проби с фотоалбум (л. 122-124 от ДП). Останалото количество от месото било предадена за отговорно пазене в Общински приют за животни в гр. Троян, съгласно протокол за оставяне на веществени доказателства на отговорно пазене (л. 137 от ДП). На 18.11.2022 г. бил извършен оглед на веществени доказателства, за което е съставен съответен протокол с фотоалбум (л. 112-118 от ДП). При огледа са установени и описани съществените външни характеристики на част от намерените при огледа на местопроизшествието вещи и приобщени като веществени доказателства супресор, точило за ножове, метеорологична станция, радиостанция, въже за почистване и въже. По делото е прието заключение на биологическа и химическа експертиза, което не е оспорено от страните по делото. От заключението се установява, че генетичният анализ относно произхода на изследваната представителна проба, иззета от намереното трупно месо, определя същата като проба от дива коза (Rupicapra, Rupicapra). Пояснено е, че дивата коза попада в обозначените със звезда видове в раздел „Чифтокопитни“ на Приложение № 3 към чл. 37 от Закон за биологичното разнообразие, които животински и растителни видове са обявени за защитени на територията на цялата страна. Прието е заключение на съдебно- медицинска експертиза, от което се установява, че двете влакна (косми), иззети на 02.12.2021 г. от приобщената по делото дреха на Н. Н., са от животински произход. Едното влакно (косъм) е от чифтокопитно животно от вида „Дива коза“ (Rupicapra, Rupicapra), както е определено иззетото месо. Няма определеност за втория по-къс косъм, който е животински и може да принадлежи на лисица, но данните са несигурни поради качеството на обекта. По отношение на иззетите на 02.12.2021 г. от чувала с месото влакнообразни обекти, вещото лице е достигнало до заключението, че по морфологични (микроскопски) белези същите принадлежат на един вид чифтокопитно животно, съответстващ на вида „Дива коза“ (Rupicapra, Rupicapra). Прието е заключение на комплексна дактилоскопна и балистическа експертиза. От него се установява, че иззетото при огледа на местопроизшествие, като веществено доказателство дългоцевно оръжие /карабина/ марка „ТIККА“, модел „ТЗх Varmint“, калибър „7 мм Rem. Mag.“, с фабричен № N18088 и с монтирана на нея оптика с надпис „NIGHTFORCE“, представлява фабрична ловна нарезна карабина, предназначена за стрелба с боеприпаси калибър „7 мм Rem. Mag.“. Същата е технически изправна, годна да произведе изстрел с патрони калибър „7 мм Rem. Mag.“ и по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие. При изследването на цевния канал на карабината е установено, че с нея са произвеждани изстрели след последното почистване и смазване. Предоставените за изследване 19 патрона се определят като ловни патрони калибър „7 мм Rem. Mag.“, същите са годни да произведат изстрели и по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие. Бутилкообразната месингово-жълта гилза с ударена капсула по своята форма, размери и маркировка се определя като гилза от ловен патрон с калибър „7 мм Rem. Mag.“. От приетото по делото заключение на техническата експертиза, изготвена от Д. Д. – експерт в сектор НТЛ при ОД на МВР – Габрово се установява, че иззетите вещи: супресор, точило за ножове, ловджийски нож в кания, въже за почистване на цев и въже, са технически годни и предназначени за ловни цели. По делото безспорно е установено, че на Н. Н. не е издавано разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на супресор, включително и от марката и вида като намерения при огледа на местопроизшествието. Горната фактическа обстановка е установена и от първоинстанционния съд, след направен цялостен и прецизен анализ на доказателствата по делото – гласни, писмени, веществени и заключенията на съдебните експертизи. Съдът е направил прецизен и задълбочен анализ на показанията на свидетелите. Правилно, в съответствие с трайната съдебна практика, съдът е изключил от доказателствения материал по делото показанията на свидетелите Х. Д. и П. Б. в частите, в които същите възпроизвеждат уличаваща подсъдимия информация, споделена им от последния при проведена с него оперативна беседа и то по време, когато е бил задържан в полицейското управление, поставен в контролирана среда, без участие на защитник. Правилно и обосновано от доказателствата по делото са изключени и показанията на посочените свидетели и на свидетелите Ц. В., В. В. и К. С. в тези им части, в които същите възпроизвеждат споделени им от подсъдимия Н. детайли за стореното от него- начина на умъртвяване на дивата коза, разстоянието от което я е отстрелял, мястото където я е разфасовал и на което останали части от тялото и др., по време на пътуването към мястото на огледа и по време на самия оглед на местопроизшествие. Правилно е прието, че в тези им части показанията са производни, като с оглед на това, че подсъдимият, в обясненията си, е отрекъл да е заявявал такива факти, то е недопустимо да се използват производните доказателствени източници, тъй като това би означавало чрез тях да се подменят обясненията на подсъдимия. Правилно показанията на посочените свидетели са ценени в останалите им части като годно доказателство. Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия, че не следва да се ценя като годни доказателства показанията на свидетелите Д. и Б. и в останалите им части, като мотива за това е неясен. Напълно обосновани са доводите на съда, че няма законова пречка показанията на тези свидетели, извън частите, които са изключени, да бъдат ценени като годно доказателствено средство. Неснователен е и довода в жалбата, че не следва да се ценят като годно доказателство изцяло показанията на свидетелите К.С. и В.В. – поемни лица при огледа. По делото не са налице данни, от които да се направи заключение, че тези лица са участвали в производството в друго процесуално качество, както се твърди от защитника. Св.С. е участвал само като поемно лице при извършване на огледа на местопроизшествието. Св. В., по разпореждане на прекия си ръководител, е превозил хора със служебен автомобил до хижа „Тъжа“ на 25.11.21г., а на следващия ден е участвал като поемно лице при огледа. Това, че предния ден е бил на хижата, като е възприел и обстоятелства относими към предмета на делото, не го прави участник в производството в друго процесуално качество. Не са налице и каквито и да е данни, които да дават основание да се приеме, че и двамата свидетели са заинтересовани от изхода на делото. Наред с това следва да се посочи, че в процесуалния закон не съществува забрана поемните лица да свидетелстват за възприетите от тях обстоятелства, като това изрично е предвидено в нормата на чл.118, ал.1, т.3 от НПК. Неоснователно е и възражението на защитника, че показанията на свидетелите К. и В. са противоречиви, поради което не следвало да им се дава вяра. Първоинстанционният съд е констатирал известни противоречия в показанията на посочените свидетели по отношение начина по който са възприели, че е влачено животното, както и цвета на кучето, но правилно и обосновано е приел същите за несъществени. Изложени са подробни съображения за това, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно съдът е приел, че не е налице основание да се приеме, че свидетелите са предубедени и че показанията им са недостоверни. На следващо място защитника на подсъдимия оспорва законосъобразността на извършения оглед на местопроизшествие от 26.11.2022г., като сочи, че съшият е извършен в нарушение на чл.2, т.3 от Директива 2013/48 ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Счита, че не следва да се ползват придобитите от него резултати за фактическите изводи- свидетелски показания и протокол за оглед. Това възражение е направено и пред първоинстанционния съд, който е дал обоснован и задълбочен отговор защо не го приема, който се споделя изцяло. И настоящият съдебен състав намира, че огледа е проведен в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Протокола за извършения оглед на местопроизшествие е изготвен в съответствие с разпоредбите на НПК, отразеното в него се подкрепя от гласните доказателства и същият се явява годно доказателствено средство. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че по време на огледа подсъдимият не е имал защитник, не е довело до опорочаване на процесуално- следственото действие, тъй като към този момент не се е касаело до действие по разследването насочено към Н.. Подсъдимият само е посочил местността, където преди това е казал, че е укрил оръжието си. На това място е бил извършен оглед, при който са били открити и иззети описаните по- горе вещи. Подсъдимият само е присъствал при огледа и спрямо него не са били извършвани процесуални действия, което да е налагало да му се разясняват параметри на обвинение, както и на останалите права, включително и правото на адвокатска защита. Следва да се посочи, че към този момент Н. не е бил задържан. Направил е консултация с адвокат, като именно след това е заявил готовност да посочи мястото, където е укрил оръжието си. Подсъдимият е дал обяснения по предявеното му обвинение, като отрича да е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Обяснява, че е решил да отседне в хижа „Тъжа“ за няколко дни, а след това да ходи на лов в района на гр.Априлци или гр.Ловеч, поради и което взел със себе си ловното оръжие, принадлежностите за лов и ловното си куче порода „кръвоследник“. Заявява, че на 24.11.2024г., преди да се качи на хижата, минал през намираща се в близост до гр.Карлово кариера, където произвел един изстрел с оръжието си, за да го провери, като прибрал гилзата при останалите патрони. Поради небрежност в патронника на карабината му бил останал патрон.Обяснява, че се е качил в хижата, където по това време се намирал само св. С. П. и че преспал в нея. При разговора споделил със свидетеля, че смята да се разходи до вр. Марагидик. На следващата сутрин между 8.30-9.00ч. провел разговор с хижаря. След което С. тръгнал по задачите си, в хижата отишъл св. М. П., с който също разговаряли. Междувременно бил променил намеренията си за маршрута на излета, като казал на св. П., че ще отиде до м. „Козя стена“ към „Пенчовото пръскало“. Обяснил е с какви дрехи се е облякъл за прехода- туристически панталон, сив на цвят, зелен спортен суитшърт „Адидас“ и връхна дреха- сива ветровка. Взел със себе си раница в камуфлажен цвят, с вграден калъф за пушка. В раницата била пушката и всичките принадлежности за лов. Обяснява, че ги е взел със себе си, за да няма проблеми ако ги остави в автомобила си и бъде проверен. Твърди, че е тръгнал от хижата около 9.30- 10.00ч. като се отправил в посока юг към м. „Козя стена“. Около 10.30-11ч. се намирал на открита част на планината, приблизително над хижа „Мандрата“, намираща се на юг от хижа Тъжа. Тогава забелязал автомобила на парковата охрана да се движи по посока м.“Смесите“. Той продължил да се движи на юг, като пътя до „Козя стена“ му отнел около два часа и половина. След това тръгнал да се връща, но по различен маршрут. Тъй като имало хора от парковата охрана и не искал да си има проблеми с тях, решил да не минава през м.“Смесите“. Около 14.30- 15.00ч. продължил към м.“Кръвенишкото дере“, като в един момент кучето му започнало да души и се държало превъзбудено. Проследил го и след около 15-20минути кучето го отвело до полузаровени в шумата найлонови чували за боклук. Кучето започнало да рови и успяло с муцуна да отвори единия чувал. Тогава видял, че в него има месо. Тъй като видял по- рано хората от парковата охрана решил, за да не се получат усложнения, да остави пушката си на това място и да се върне обратно в хижата. В намерен на мястото чувал поставил оръжието и принадлежностите за лов, като след това двата чувала затрупал с шума. Едва след това се прибрал в хижа Тъжа, където по това време са се намирали проверяващите. Подсъдимият обяснява, че при проведените разговори първоначално е твърдял, че пушката се намира в касата му в гр.Карлово. След това е променил версията си, като е заявил, че когато я е проверявал предния ден на кариерата и за малко я е оставил, след това не я е намерил. Подсъдимият е заявил, че му е било позволено да се консултира с адвокат и той се е възползвал от това си право. След направената консултация взел и решение да съдейства на полицията да посочи мястото, където е оставил пушката. Той ги е отвел до това място, като впоследствие е бил извършен оглед, при който са намерени чувала с месо и чувала с пушката и принадлежностите за лов. Подсъдимият отрича да е правил пред когото и да е признание, че той е отстрелял дивото животно. Правилно първоинстанционния съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, с които отрича авторството на деянието, изразяващо се в унищожаване на единичен екземпляр от защитено диво животно чрез отстрела му, като е приел същите като средство за защита и стремеж към избягване на наказателна отговорност. И настоящият съдебен състав намира, че обясненията на подсъдимия се опровергават от доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. На първо място правилно съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, по отношение на часа, в който сутринта на 25.11.2021г. е тръгнал от хижа „Тъжа“ и посоката, в която е тръгнал. С оглед на констатирани противоречия в тази им част, съдът е приобщил дадените от него обяснения в хода на досъдебното производство по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК – от 21.04.2023г. и от 19.052023г. Обсъждайки обясненията на подсъдимия и съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото правилно и обосновано съдът е приел за достоверни тези, дадени на 21.04.2023г., в които е заявил, че е тръгнал от хижата към 08.30ч-09.00ч. В този разпит той не е споменал друго лице да е посещавало хижата и да е водил разговор с него. Твърдението, че сутринта на процесната дата се срещал на хижата със св. М. П. и че едва след разговор с него е тръгнал на поход, като това е било към 09.30-10.00ч., се появява при последващите му разпити. Явен е стремежа на подсъдимия, който познава много добре местността, заявявайки по- късен час на тръгване от хижата, да изключи възможността именно той да се е намирал на посоченото от свидетелите К. и В. място. В подкрепа на защитната версия на подсъдимия относно часа на тръгване от хижата и посоката, в която е тръгнал по делото е разпитан като свидетел М. П.. Правилно и обосновано съдът не дал вяра на показанията на този свидетел, като е изложил подробно доводите си за това, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не могат да се подложат на обективна преценка физическите възможности на Н., степента на познаване на планинския район, за да се изведе точно заключение колко време му е било необходимо, за да извърши преход от хижата до мястото, където е бил забелязан от свидетелите да влачи животното. По делото липсват данни, а и това е невъзможно да се установи точният маршрут на движение на подсъдимия, мястото от където е отстрелял животното, както и последващия маршрут до достигане мястото, където са намерени трупното месо и вещите му. С оглед на останалите доказателствени източници обаче правилно съдът е приел, че подсъдимият, след като е тръгнал от хижата малко след 08.30ч., е имал достатъчно време да достигне до място от където е отстрелял дивото животно, след което да достигне до мястото, където то се е намирало – билото на вр.“Зелениковец“, където в около 10.30ч.-11.00ч. е бил забелязан от свидетелите да го влачи. От значение за изясняване на обстоятелсдтвата по делото са показанията на свидетелите Ц. В. и В. К.. Показанията на тези свидетели са последователни, логични и без съществени противоречия, като съдът ги кредитира изцяло. И двамата в показанията си заявяват, че на 25.11.2021г., преди обяд, при извършване на рутинната си проверка, достигайки до м.“Смесите“, чрез биноклите си са наблюдавали единичен екземпляр от дива коза, която пасяла на вр. „Зелениковец“. След осъществяване на проверката и връщайки се на същото място и след като спрели, за да видят дали още е там животното и двамата категорично заявяват, че на билото на вр. „Зелениковец“ са забелязали мъж, който влачи убита дива коза и се движи по посока „Смесите“. Свидетелите са категорични, че от мястото, където са се намирали и с биноклите са имали възможност да наблюдават лицето и поведението му, което опровергава твърдението на защитника, че поради релефа и налична растителност не са имали такава възможност. Това твърдение се опровергава и от показанията на св.П. Т.- служител в НПЦБ, който е заявил, че познава много добре района и че вр. Зелениковец се вижда от м.“Смесите“. Свидетелите В. и К. са дали описание на лицето, което са наблюдавали, а именно, че се касае за мъж със зелени дрехи, с шапка, зелена на цвят с козирка, с раница на гърба, с пушка със заглушител /супресор/. И двамата са категорични, че животното е влачено от мъжа, като са възприели, че е било завързано с въже и влачено за краката, по което са определили, че животното не е живо. Свидетелите обясняват и че са забелязали, че покрай мъжа тича куче, което са описали като не много голямо. Св. К. го описва според възприятията си – тъмно, бяло и черно на цвят. И двамата свидетели са се намирали на хижа Тъжа, вечерта на 25.11.21г., когато подсъдимият е пристигнал там. Те обясняват, че той е бил с дрехи, които отговарят по цветове на дрехите на човека, когото са наблюдавали през деня, като носел и зелена раница, като само не е имал видяната от тях пушка. Св.К. е заявил, че кучето, водено от подсъдимия, приличало на това, което е видял през деня. И двамата свидетели изразяват убеждение, че той прилича на мъжа, когото са наблюдавали през деня, който е влачил убитото животно. Показанията на горните свидетели кореспондират на приложения по делото запис от обаждането на св.К. на ЕЕН 112. Видно от него е, че на спешния телефон е регистрирано обаждане на 25.11.2021г. в 11.06ч., при което св.К. съобщава на оператора, че е видял човек с пушка, който влачел дива коза и, че е наблюдавал човека „до преди две минути“, но имал съмнението, че някой му се е обадил и той се скрил. Съобщил е и посоката на движение- на юг, към м.“Смесите“. На следващо място от показанията на свидетелите В.Б., Юс. Ч. и П. Т. се установяват обстоятелствата, наложили спешното им изкачване към м.“Смесите“ в следобедните часове на 25.11.2021г., а именно съобщената им от свидетелите К. и В. информация за забелязано лице, което влачи мъртво диво животно. Установяват се и действията, които същите, ведно и с други лица са предприели за издирване на това лице и на следи от убитата дива коза. От показанията им се установява, че при обхода си в планината са забелязали в снега пътека от човешки стъпки, които водели в посока към „Кръвенишко дере“, но след това се губели, тъй като снега се е бил разтопил. От показанията на свидетелите се установява времето в което подсъдимия е пристигна в хижа Тъжа, описали са състоянието му и действията, които са били извършени. От показанията на св. Д., които са кредитирани от съда, се установява вида и характера на предприетите действия при получаване на сигнала за убито животно на територията на НПЦБ, извършените проверки на подсъдимия и автомобила му на хижа Тъжа, обстоятелствата, наложили задържането му по реда на ЗМВРП. Той, както и св. Б., в показанията си, поясняват какви действия са били предприети, след като подсъдимият е решил да съдейства и е завел разследващите до мястото, където са намерени при огледа чувалите с месо, пушката и принадлежностите за лов. На следващо място от показанията на свидетелите Симеонов, С., В., Б. и Д., които кореспондират на обясненията на подсъдимия, се установява, че той доброволно е съдействал за установяване на мястото, където е укрил оръжието си. След като ги е отвел до местността, в същата е бил извършен оглед. Видно от протокола за извършеното процесуално- следствено действие е, че при него са намерени поставени един в друг черни еднообразни чували, които обичайно се използват за смет, в които са били поставени карабина марка „ TIKKA„ с монтирана на нея оптика и двунога, синя пластмасова кутия, съдържаща 18бр. патрони и 1 бр. гилза с ударена капсула, нож в черен калъф, супресор, метеорологична станция, точило за ножове, въже за почистване на цев, друго въже, радиостанция. В другия чувал е намерено обезкостено трупно месо. Оръжието е намерено с патрон в патронника. Безспорно се установява по делото, а и не се оспорва от подсъдимия, че намереното оръжие и всички други вещи, които са предназначени за лов са негова собственост. От заключенията на биологическата и химическа експертиза, както и заключението на съдебно- медицинската експертиза, описани по- горе, се установява, че иззетата проба от трупното месо отговаря на такава от дива коза (Rupicapra, Rupicapra/; иззетите влакна /косми/ от трупното месо, както и единия косъм, иззет от предадената от подсъдимия дреха съответстват на животно от същия вид. От заключението на балистическата експертиза се установява, че с иззетата при огледа карабина са произвеждани изстрели. Изследваната гилза с ударена капсула е от ловен патрон, с какъвто стреля ловната карабина на подсъдимия. От показанията на св. С. П. се установява, че подсъдимият е пристигнал в хижа „Тъжа“ на 24.11.2021г., като се е придвижил с товарен автомобил „Тойота“ и е водел със себе си куче. Подсъдимият му споделил, че на следващия ден има намерението да се разходи до връх Марагидик. На следващата сутрин говорил с подсъдимия пред хижата, като след това се отправил към водохранилището. Като час определя това да се е случило веднага след 08.30ч.. Отново е видял подсъдимия вечерта, когато там вече са били пристигнали служители на МВР и НПЦБ. От показанията на свидетеля се установява, че към този момент в хижата не е имало други лица. Обсъждайки горните доказателства настоящият съдебен състав намира, че са правилни и обосновани изводите на окръжния съд, че от съвкупната им преценка може да се направи единствен и несъмнен извод, че именно подсъдимият е автор на деянието, за което е преден на съд. От показанията на свидетелите се установява идентичност между лицето, забелязано да влачи диво животно по билото на планината насочвайки се към м.“Кръвенишки дол“ и подсъдимия Н.. Последният е бил с карабина с поставен заглушител, заредена, както и описаните по- горе вещи. С него е водил и ловното си куче. Забелязвайки присъствието на служители от горската охрана, подсъдимият е укрил оръжието, вещите и месото от убитото животно, като местността където са намерени е по посока на наблюдавания от свидетелите мъж, влачещ убитото диво животно. По същото време, в тази част на Средна Стара планина, не е установено явно присъствие на други лица, въпреки, че непосредствено след констатиране на нарушението, района е бил обходен. С оръжието, носено от подсъдимия и укрито от него, е бил произвеждан изстрел, като е намерена и една гилза от употребен патрон, както и един патрон в патронника. Всички укрити от него и намерени при огледа вещи са предназначени именно за лов. При правилно установената фактическа обстановка по делото първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел, че подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.278д пр.1 от НК, за което го е признал за виновен и му е наложил наказание. От обективна страна е безспорно установено, че на 25.11.2021г., в около 10.00ч. подсъдимият противозаконно е унищожил, като е умъртвил чрез отстрел с дългоцевно ловно оръжие диво гръбначно животно- дива коза (Rupicapra, Rupicapra). Този животински вид е включен в Приложение №3 от Закона за билогичното разнообразие, като е означен със знак звезда. Правилни са и изводите на съда, че деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл. С оглед познанията му, придобити като ловец и във връзка с притежаваните законно ловни оръжия, той е имал знанието за защитените видове бозайници и птици. Оръжието, с което е извършил деянието, е снаражено с оптика, като е възприел дивата коза и е имал ясната представа, че тя е от защитен вид, но въпреки това я е отстрелял, като я е умъртвил. Неоснователен е довода в жалбата, че поради липсата на преки доказателства не можело да се установи авторството на подсъдимия в извършване на престъплението, както и че присъдата почивала на предположения. Принципно положение в практиката е, че присъдата може да се основава само на косвени доказателства, стига между тях да съществува неразривна връзка, водеща до единствено възможен извод относно обстоятелствата от кръга по чл.102 от НПК. В настоящия случай съпричасността на подсъдимия към умъртвяването на дивото животно е изградено не на предположение, а се основава на законосъобразно събрани и правилно анализирани доказателства. Действително анализираните доказателства са косвени, но същите са достатъчни, взаимосвързани и последователни, формиращи неразривна верига помежду си, установяващи с нужната категоричност, че именно подсъдимият е умъртвил процестното животно, като го е отстрелял с оръжието/ веществено доказателство по делото/. В жалбата е наведен довод и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се прави искане същото да бъде намалено към законовия минимум. Съдът намира възражението за неоснователно. При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия Н. Н. наказание, първоинстанционният съд е отчел всички обстоятелства, обуславящи наказателната му отговорност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетена обществената опасност на деянието, с оглед отношенията, които се засягат с него и, че същото е извършено на територията на национален парк; обстоятелството, че подсъдимият е с придобито право на лов, което е свързано и със задължението за опазване на дивеча, както и че е използвал супресор в нарушение на чл.65, т.14 от ЗЛОД. От друга страна като смекчаващи обстоятелства са отчетени чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност. Обсъждайки посочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност правилно съдът е приел, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като е определил наказанието под средния размер на предвиденото в закона, а именно една година лишаване от свобода, както и кумулативното наказание глоба в размер на шест хиляди лева. Правилно спрямо наказанието лишаване от свобода е приложена нормата на чл.66, ал.1 от НК, като изтърпяването му е отложено и е определен изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Настоящият въззивен състав, с оглед данните по делото намира, че така определеното наказание е съразмерно на тежестта на извършеното престъпно деяние и дееца и се явява справедливо определено. С него по най- ефективен начина ще се постигнат целите му, визирани в чл.36 от НК и преви всичко превъзпитателната му роля по отношение на дееца. С оглед на това съдът не намира основание за намаляване размера на същото. Правилно и в съответствие с нормата на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата вещите, принадлежащи на подсъдимия Н., които са послужили за извършване на престъплението. Съдът намира за правилна присъдата и в частите, с които се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства и разноските по делото. По изложените по- горе съображения съдът намира жалбата за неоснователна. Присъдата на първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, както и наложеното с нея наказание е справедливо определено, поради което следва да бъде потвърдена изцяло. В съответствие с изложеното и на основание чл.338 във вр.с чл.334, т.6 от НПК, въззивният съд