Решение № 1923 от 7.6.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 699/2023 г.

Производството е по реда на чл.215 вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбите на П. К. И., Ц. Т. М. и от А. П. М. – управител на етажната собственост с адрес Стара Загора, кв. Железник [улица], вх. 0, като носители на ограничено вещно право на строеж върху УПИ І-434 за Кж, кв.699 по плана на град Стара Загора, поради притежавано право на собственост в сгради с режим на етажна собственост, с идентификатори 68850.501.434.1 и 68850.501.434.2 и 68850.501.434.4, построени в УПИ І-434 за Кж, кв.699 по плана на град Стара Загора, против Заповед № 19-12-368/10.10.2023г на Главния архитект на община Стара Загора, с която на основание чл.129 ал.2 вр. с чл.110 ал.1 т.3 от ЗУТ е одобрен ПУП-изменение на План за застрояване за УПИ VІ 525, кв.699 по плана на кв Железник, град Стара Загора като за имота се отрежда жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване-Жк-високо етажно, свободно, основно застрояване с височина Н по-малка или равна на 24метра и устройствени показатели: максимална плътност на застрояване – 50%, максимален коефициент на интензивност на застрояване –Кинт-2.5, минимална озеленена площ -40%, съгласно приложен проект / стр.107 по делото/. Заповедта е съобщена на собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградите с режим на етажна собственост, с посочените идентификатори, построени в УПИ І 434 кв.699, по реда на §4 ал.3 вр. с ал.2 изречение второ и трето от ДР на ЗУТ на 13.10.2023г. Жалбите са подадени на 27.10.2023г, в последния ден от 14-дневния срок за упражняване правото на съдебно обжалване, чрез редовно упълномощен процесуален представител – адвокат. С жалбите се иска от съда да бъде отменена Заповед №19-12-368/10.10.2023г на Главния архитект на община Стара Загора, с която се променя конкретното предназначение на УПИ VІ 525 в кв.699 по плана ж.к. Железник от обществено обслужване, начин на застрояване свободно, характер – ниско до 10м/3 етажа, на жилищно комплексно основно застрояване, характер – високо до 24м, с доводи за допуснати съществени нарушения на производствените правила, при неправилно приложение на материални закон и в противоречие с изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК за съдържание на акта – липсват мотиви. Всички собственици на жилища в сгради с режим на етажна собственост, построени в УПИ І 434 кв.699 са подали възражение на 17.08.2023г срещу проекта за ПУП-ПЗ за УПИ VІ 525 в кв.699, което е разгледано и с Решение по т.4.1 от Протокол №35/13.09.2023г не е било прието с мотиви, че одобрения проект за изменение на ПУП-ПЗ изяснява само конкретното предназначение и режим на устройство, така че да се приведе в съответствие с общия устройствен план, одобрен с Решение №1779/30.06.2022г на Общински съвет Стара Загора. На етап инвестиционен проект следва да бъдат изяснени инвестиционните намерения на възложителя, поради което ЕСУТ приема проекта. УПИ VІ 525 в кв.699 е точно по средата на УПИ І 434 и според действащия ПУП-ПРЗ е предвидено застрояване с три етажна сграда с височина до 10м, Кинт 1.5 с отреждане за обществено обслужване. Сега е предвидено застрояване между блоковете им на сграда с височина до 24м, Кинт 2.5м, с отреждане за жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване Жк – високо свободно, при допуснати намалени отстояния, без да се съобразява приложимата към фактите разпоредба на чл.22 ал.6 от ЗУТ. Според чл.22 ал.6 от ЗУТ при определяне на отстоянията между ново предвидени сгради в отделни имоти, находящи се в квартали за комплексно застрояване, и съществуващите сгради, се спазват правилата за комплексно застрояване. Плътността и интензивността на застрояване в такива имоти не може да надвишава определените с плана параметри за съответната устройствена зона при спазване на показателите и за отделните квартали в зоната. Промяната на предназначението на терени, находящи се в един квартал е допустимо, само ако са спазени нормативите за зелени площи, предвидени в наредбата по чл.13 ал.1 от ЗУТ. Не са спазени нормативно установените разстояния между ново предвиденото основно застрояване и съществуващата сграда с идентификатор 68850.501.434.4, находяща се през източната регулационна граница на УПИ VІ 525, с адрес [улица] вх.0, поради което и управителя на етажната собственост на входа е подал жалба против процесната заповед, съгласно решение на общото събрание. Намалените отстояния са допуснати с посочените в матрицата към графичната част правила по чл.31 и чл.32 от ЗУТ за определяне на разстоянията между сградите, означени с L1 L3 L4, L5. Приложима за определяне на разстоянията между сградите е правната норма на чл.81 от Наредба №7/22.12.2003г за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, според която разстоянията между сградите в имоти, които са в територии за комплексно застрояване в жилищни комплекси, се определят съгласно схематичните положения в Приложение №2. Направено е искане за присъждане на разноските по делото за всеки от жалбоподателите. Ответника Главен архитект на Община Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като твърди, че не са налице посочените пороци на административния акт. Ответника К. С. Г. – адресат на издадения по нейно искане и благоприятен за нея административен акт, собственик на УПИ VІ 535 в кв.699 по плана на ж.к. „Железник“ иска от съда да бъде призната липсата на правен интерес за оспорващите и жалбите да бъдат оставени без разглеждане или да бъдат отхвърлени с доводи, че всички показатели на застрояването, както и определеното ново конкретно предназначение на имота съответстват изцяло на действащия Общ устройствен план. Материалния закон е приложен правилно с определяне на разстоянията между ново предвиденото застрояване и регулационните граници на УПИ VІ 525, както и между тях и съществуващите сгради в съседния УПИ І 434, по правилата на чл.31 и чл.32 от ЗУТ вр. с предвиденото в чл.22 ал.3 от ЗУТ самостоятелно застрояване на отделни имоти, намиращи се в квартали за комплексно жилищно застрояване. Твърди се, че предназначението на УПИ VІ 525 не е за комплексно застрояване, а за самостоятелно, поради което чл.33 от ЗУТ също не намира приложение. При спазване на определените с оспорената заповед правно технически норми на чл.31 и чл.32 от ЗУТ ще се гарантират правата на собствениците на съседни имоти, включително и на тези през улица за недопускане на намалени отстояние между сградите. С инвестиционния проект ще се определя точното местоположение и височината на сградата, но при спазване на изискванията на ПУП-ПЗ, одобрен с оспорената заповед за определяне на разстоянията до регулационни граници и до сгради в съседните и през улица имоти. УПИ VІ 525 има лице на две улици и няма дъно, но освен това е предвиден за самостоятелно застрояване, независимо от това, че се намира в квартал 699 за комплексно жилищно. Следователно разстоянията да регулационните граници и до сградите в съседни и през улица имоти зависят от височината на сградата и за спазване на чл.114 от ЗУТ ще следва да бъдат определени, съобразно посоченото в матрицата към оспорената заповед за изчисляването им, според приложимите материално правни разпоредби на чл.31 ал.2 и чл.32 ал.1 вр. с ал.3 от ЗУТ. След като с оспорената заповед са определени правилата на ЗУТ, които регулират фактите – урегулиран за самостоятелно застрояване УПИ в квартал за комплексно застрояване, който ще бъде застроен с една сграда то не може да се определят разстояния между сградите в съседния УПИ І434 и до сградата през обслужващата улица от запад по Приложение №2 към чл.81 от Наредба №7//22.12.2003г за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Видно е от Приложение №2 към чл.81 от Наредба №7, че се определят правила за разполагане на сградите вътре в един голям урегулиран поземлен имот за комплексно застрояване, по аргумент от липсата на правила за разстояния от сградите до регулационните граници. Следователно нито чл.22 ал.6, нито чл.33 от ЗУТ вр. с чл.81 от Наредба №7 могат да намерят приложение. Гаранция за правото на етажната собственост на вход 0 от сграда 04, стояща от изток през странична регулационна граница е задължението за определяне на разстоянията до тази граница и до сградата по правилата на чл. 31 ал.2 т.1 и чл.32 ал.4, а за сградата -02, през улицата от запад е изискването за определяне на разстоянието по формулата на чл.32 ал.1 и ал.3 от ЗУТ. За тези жалбоподатели не допускането на намалени разстояния се установява от графичната част на оспорената заповед, в която са посочени относимите правни норми за изчисляване на разстоянията, съобразно височината на сградите – ново предвидена и съществуваща, а те ще се определят и измерят с инвестиционния проект. При съответствие на предназначението на УПИ VІ 525 с преобладаващото предназначение на зоната, в която попадат, съобразно ОУП, жалбата им се явява не основателна. Линиите на застрояване са изобразени като ограничителни, а не като задължителни, поради което допускат разполагане, но и отдръпване от улично регулационните, както и от страничните граници в зависимост от височината на сградата и спазване на правилата за определяне на разстоянията, установени с оспорената заповед. Възразява се против допустимостта на жалбата на П. И., която се легитимира като собственик на жилище в сграда с идентификатор 68850.501.434.1, отстояща спрямо УПИ І 434 на север, но през и след УПИ V524, защото местоположението на нейното жилище не предполага засягане, нито от промяната на предназначението, нито от допуснато намалено отстояние – не се намира спрямо обща граница с имота, предмет на плана. В хода на настоящото производство следва да се провери съответствие на предназначението и показателите на застрояване спрямо Общия устройствен план, защото това е предмета на оспорения административния акт. Претендира разноските по делото. Заинтересованата страна Община Стара Загора в качеството й на собственик на УПИ І 434 в кв.699 по плана на кв. Железник, представлявана от редовно упълномощен от Кмета процесуален представител счита жалбата за неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Заинтересованите страни – собственици на обекти в сградите, в режим на етажна собственост, както и на самостоятелни сгради, построени в УПИ І 434 кв.699 по плана на кв. Железник, не се явяват, не се представляват, не вземат становище по жалбата. Заинтересованите страни – собственици на УПИ V 524 и на ПИ 68850.501.535 – предвиден за обслужващи улици / скица №110/13.01.2023г стр.120 по делото от ПУП – План за регулация на УПИ VІ 525, одобрен през 2017г/ не се явяват, не се представляват. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: На 13.06.2023г собственика на УПИ VІ 525, кв.699 по плана на кв. Железник, град Стара Загора К. С. Г. е подала Заявление вх. №19-06-311/13.06.2023г до Главния архитект за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ VІ-525, ПИ с идентификатор 68850.501.525, кв.699, „Железник“, град Стара Загора, с приложено техническо задание, според което се иска за имота да бъде установена зона Жк /жилищна комплексна/, с високо свободно застрояване при устройствени показатели: максимална плътност 50%, Кинт максимално 2.5, максимална височина Н равна на 24метра и минимален процент на озеленяване – 40%. Приложено е на стр.115 цветно копие на Общия устройствен план с определено предназначение на територията на квартала Жилищно комплексно – г / високо/. Съгласно скица №110/13.01.2023г / стр.106/ от регулационния план за УПИ VІ 525 в кв.699, последния ПУП-ПРЗ за имота е одобрен с Решение №919/25.05.2017г на Общински съвет Стара Загора за изменение на План за регулация и План за застрояване за новообразуваните имоти, без материално правно основание да е посочено / достъпно на сайта на Община Стара Загора/. УПИ VІ 525 е образуван от ПИ 68850.501.525, от който са предвидени за отчуждаване 84кв.м. за улица, а площта на УПИ VІ 525 остава 515 кв.м. УПИ VІ 525 граничи с УПИ І 434 от изток, с УПИ V 524 от север, и с ПИ 501.535 за обслужващи улици от запад и от юг. Съгласно приложеното на стр.102 цветно копие извадка от действащия за имота ПУП-ПРЗ е видно, че УПИ VІ 525 в кв.699 е с конкретно предназначение за Оо – обществено обслужване, свободно, ниско застрояване до 10м, и три етажа, Кинт 1.5, максимална плътност от 70%, минимално озеленена площ 40%, който граничи само от изток с УПИ І 434 за Жк-Г / предназначение жилищно, начин на застрояване – комплексно, характер – високо/, а според цветното копие на Общия устройствен план / стр.115/ устройствената зона, в която попадат УПИ VІ 525 и УПИ І-434 кв.699 по плана на кв. Железник е Жк или за жилищно комплексно застрояване. На следващо място с оспорената Заповед е одобрено отреждане за УПИ VІ 525 кв.699 на жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване – Жк-високо етажно, в каквато зона той попада и по ОУП. Следователно предназначението му е променено и поражда правен интерес за собствениците и носители на ограничени вещни права върху УПИ І -434, но само за тези от тях, които притежават право на собственост върху самостоятелни обекти в сграда, построена през страничната регулационна граница, показана на графичната част с номер 02. Жалбата на етажната собственост на вход №0, [улица] е допустима дори и само на това основание. По причина местоположението на сграда 01, с идентификатор 68850.501.434.1 с адрес улица Архитект Христо Димов“ №28, вх. А, ет.4, ап.31, жалбата на П. К. И. се явява недопустима, поради липса на правен интерес. Тя не притежава право на собственост в сграда, която стои през странична граница на УПИ VІ 525, поради което промяната на предназначението не я засяга, нито се изисква спазване на отстояние до нея от ново предвиденото застрояване в УПИ VІ 525 – нямат взаимно разположение една спрямо друга, дори по правилата за разполагане на сградите при комплексно застрояване в квартали и в големи урегулирани имоти. Местонахождението на УПИ VІ 525 обаче остава в квартал, чието предназначение е за комплексно жилищно застрояване и същото е реализирано в УПИ І 434, с който граничи от изток и със сгради през улици от запад и юг. Съгласно диспозитива на оспорената заповед неговото конкретно предназначение не е за самостоятелно застрояване, а за комплексно жилищно, но дори да се приеме, че това изявление само повтаря установеното от Общия устройствен план, а действителното съдържание се обективира в графичната част с предвиденото застрояване на една сграда тоест самостоятелно, местоположението на УПИ VІ 525 остава в квартал за комплексно жилищно застрояване. При определяне на разстоянието между ново предвидените и съществуващите сгради в имоти, в квартали за комплексно застрояване винаги е по правилата на комплексното застрояване, включително и когато е предвидено по силата на чл.22 ал.3 от ЗУТ самостоятелно застрояване в отделен УПИ – аргумент от чл.22 ал.6 изречение първо ЗУТ вр. с чл. 81 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на териториите и отделните устройствени зони. Не се определят разстояния до страничните регулационни граници, а се взема предвид изискуемото по Приложение №2 към чл.81 от Наредба №7 разстояние само между сградите. Правилото е специално спрямо правно техническите норми на чл.31 и чл.32 от ЗУТ. Следователно въпроса за допуснатите намалени отстояния се разрешава и без специални знания от съдържанието на графичната част, неразделна от текстовата на единния административен акт. Главния архитект е определил спазване на правилата на разпоредби, които не уреждат фактите. Разпоредбата на чл.22 ал.6 изречение първо се изяснява конкретно от текста и на чл.81 от Наредба №7, а правната норма гласи: разстоянията между сградите в имоти, попадащи в територии за комплексно застрояване, се определят съгласно схематичните положения на Приложение №2, а за конкретния случай положение №14. Пунктова сграда е тази, която няма секции и построена вертикално, а лежаща е сградата, която се състои от отделни секции, разположени по дължина хоризонтално. Положения от 1 до 7 показват застъпване и взаимно разположение само на лежащи сгради. Положения от 8 до 11 включително само на пунктови сгради. Положение 12 се отнася до следното взаимно разположение: лежащата сграда е с късата си страна спрямо пунктовата и видно от графичната част на оспорената заповед не съответства на разположението на ново предвиденото пунктово застрояване спрямо лежащите с дългите си страни към нея сграда 04 от изток и сграда 02 през обслужващата улица от запад. Положение 13 взаимното разположение между сградите е само до една секция от лежащата сградата, докато положение 14 показва именно процесното – повече от една секция на лежащата сграда по нейната дължина стоят спрямо пунктовата / могат да се засенчват взаимно/. По тази причина са посочени конкретни правила за определяне на разстоянията между сградите, които отсъстват като разпореждания за изчисляване на разстоянията между сградите. Съгласно тези правила разстоянието между сградите трябва да е равно на 1.5 по височината на лежащата сграда, когато тя е откъм по-благоприятната посока на ослънчаване. В случая сградата от изток 04 на графичната част е лежащата и откъм по-благоприятната посока на ослънчаване. Нейната височина умножена по 1.5м дава нормативно установеното разстояние до ново предвиденото застрояване, поради което при сравнение с правилата на чл. 31 ал.2 т.1 вр. с ал.4 от ЗУТ се налага извод, че второто и определено за спазване с оспорената заповед винаги ще е по-малко от приложимото по Положение 14 от Приложение №2 към чл.81 от Наредба №7. По правилото на чл.32 ал.2 т.1 от ЗУТ разстоянието до странична регулационна граница е равно на 1/3 от височината на новопредвидената сграда в случая това е най-много 8метра, поради разрешено до 24метра високо застрояване. Този резултат събран с разстоянието от вход №0 на сграда 02 до странична източна граница на УПИ VІ 525 равно на 14.70 метра е равно на разстояние между сградите по чл.31 ал.4 от ЗУТ от 22.70метра. Това разстояние между сградите от 22.70м е определил административния орган като изискуемо за спазване с бъдещия инвестиционен проект, но съгласно правилата на Приложение №2 към чл.81 от Наредбата, конкретно положение 14 разстоянието трябва да равно на 1.5х20.63м, колкото е височината на вход 0 на сграда 04 дава разстояние от 30.945м. Без значение е колко ще бъде височината на ново предвиденото застрояване, защото съгласно приложимите правни норми то е равно на 1.5хН на съществуващата сграда, а нейната височина е следвало да бъде проверена и съобразена в хода на административното производство. Следователно правен интерес и поради намалени отстояния съществува за етажните собственици на вход 0 на сграда 04 по графичната част. От комбинираната скица на стр.276, изготвена от вещото лице геодезист между кадастралната карта и графичната част се вижда, че секцията на вход 0 продължава на север и стои срещу източната граница на УПИ VІ 525 при това и срещу линията на високото застрояване. Съдът намира комбинираната скица за вярно отразяващата взаимното разположение на сградата, защото по силата на чл. 49 ал.2 т.1 вр. с чл.48 ал.2 т.1 вр. с чл.47 т.2 от Наредба №7, кадастралната карта е основа на оспорения ПУП-ПЗ. Следователно установено е, че секцията на лежаща сграда 04 – вход 0, свършва след линиите на застрояване в посока север или има застъпване между пунктовата ново предвидена сграда и лежащата сграда 04 на повече от една секция, включително тази на жалбоподателите. Взаимното разположение на пунктова сграда / тази, която няма секции/ и лежаща сграда / със секции и изградена в дължина/, при което пунктовата е перпендикулярно на дължината на лежаща и стои срещу повече от една секция, е показано на Положение №14 от Приложение 2. Специални знания не са нужни, за да се извлече правна норма и да се види, че именно така са разположени ново предвиденото и съществуващото застрояване и никое друго положение от Приложение №2 не съответства на графичната част на оспорената заповед. Правилата на Положение №14 от Приложение №2 са ясни, съдържат прости математически изчисления – когато пунктовата сграда е откъм по-благоприятната посока на ослънчаване, тогава нейната височина умножена по 1.4 дава необходимото нормативно разстояние между сградите. Когато лежащата е откъм по-благоприятната посока, тогава нейната височина, умножена по 1.5 дава нормативното разстояние между сградите. Очевидно е, достатъчно е само да се сравнят двете правно технически норми – на чл.31 ал.4 и на чл.81 вр. с Приложение №2 – Положение №14, за да се стигне до извода, че приложимата правна норма не редуцира височината при определяне на разстоянието между сградите, а я увеличава, чрез умножаването й съответно с 1.4 и т.1.5Н на сградата, откъм по-благоприятната за ослънчаване посока. Нормата на чл.31 ал.4 събира разстоянията от сградите до страничните им регулационни граници, но те са равни на редуцирани с 1/3 техни височини. Следователно и без дори експертизата на вещото лице геодезист се установява прилагане на по-благоприятно и не приложимо правило вместо императивното, при което се допускат намалени отстояния, но въпреки това съдът постави именно с цел проверка на фактите, посочени в чл.81 от Наредба №7/2003г, изискване да се измери височината и то само на тази от засегнатите секции на лежащата сграда, в която жалбоподателите – собственици на обекти в режим на етажна собственост, имат собствени жилища. Височината на вход № 0 на сграда с идентификатор 68850.501.4 е равна на 20.63м, което умножено по 1.5 дава изискуемо разстояние до ново предвиденото застрояване от 30.945м., което не може да бъде изпълнено при спазване на правно техническите норми на чл.31 ал.4 от ЗУТ, защото те редуцират височината на сградата, обратно на правилото на чл.81 вр. с Положение №14, от Приложение №2 на Наредба №7/2003г. Засягането е установено обективно от вещото лице, използвало кадастралната карта, която трябва да е използвана за основа и на процесния ПУП-ПЗ. Следва да се каже, че всяка сграда има една височина – аргумент от правилото за определянето й по чл.24 ал.1 от ЗУТ. Височината се мери от прилежащия терен на ограждаща стена до покрива, а не от частичен до частичен покрив, поради което дори когато по-високите етажи отстъпват от дълбочината на застрояване, сградата е една, с една единствена височина. Това се потвърждава и от правилата за определяне на разстоянията между сградите, съобразно и тяхната дълбочина. За разстоянието, което се увеличава при дълбочина повече от 16метра, се взема предвид частта от сградата, която е с по-голяма дълбочина – но част от сграда, а не две сгради с две височини. Ето защо ново предвидената сграда ще следва да отстои спрямо сградата през източната регулационна граница на отстояние 30.945метра, а не на разстояние, което е равно на разстоянието само до страничната й източна граница от 8метра, определено максимално допустимата височина от 24метра, защото разстоянието на сграда 04 до тази граница е по-голямо от 1/3 от 20.63м. Правилата на Положение 14 от Приложение 02 към чл.81 от Наредба №7 ще определят разстоянието и от новопредвидената сграда до сградата с идентификатор 68850.501.434.2 / 02 на проекта/, която през обслужващата улица, където в секция, съответна на вход А – средна, има право на собственост жалбоподателя М.. Неговата жалба също е допустима. Максимално допустимата височина на пунктовата ново предвидена сграда, стояща от изток е 24м, но умножена по 1.4 дава резултат от 33.6м. При разрешено разполагане на ново предвидената сграда до улично регулационната линия, разстоянието между сградите е равно на 20.5метра, съгласно комбинираната скица и извършените от вещото лице измервания. Ето защо жалбата на етажната собственост – вход 0 на сграда с идентификатор 68850.501.434.4 по КК на града, построена в УПИ І 434 в кв.699 по плана на жк Железник и жалбата на собственика на обект в сграда с идентификатор 501.434.2 са допустими и основателни. За установяване на допуснатите намалени отстояния са достатъчни определените с оспорения ПУП-ПЗ правила за определяне на разстоянията между сградите, които водят до изискуеми по-малки разстояния от тези, които чл.81 от Наредбата изисква. Те са основателни и, защото правни и фактически мотиви изцяло отсъстват във и към оспорената заповед. Фактическите мотиви съдът не може да допълва, за разлика от определяне на правна квалификация на основанието, което изложени от органа факти предпоставят. Освен това един урегулиран поземлен имот не може да бъде отреждан в устройствена зона с подробен устройствен план за застрояване по аргумент от чл.103 ал.3 вр. с ал.2 от ЗУТ, а когато се процедира изменение се променя конкретното предназначение на имота в съответствие с ОУП. Процесния ПУП-ПЗ не е от вида на чл. 110 ал.1 т.2, с който по силата на чл.110 ал.3 от ЗУТ може да се определят устройствени зони и територии с устройствен режим и линии на застрояване. Проектът е непълен, защото няма съдържанието по чл.48 ал.2 т.1 от Наредба №8/14.06.2001г за обема и съдържанието на устройствените планове – липсва етажност по буква „и“, липсват и местата за паркиране по буква „л“. Тук е мястото да се каже, че до ограничителните линии на застрояване може да бъде разположено бъдещото застрояване при изпълнение само на едно условие – планът да влезе в сила – чл.114 ал.1 т.3 от ЗУТ. След като влезе в сила адресатът му може да разположи застрояване до уличната регулационна линия от изток, съответно на разстоянията по чл.31 ал.2 т.1 и ал.4 от ЗУТ до източната регулационна граница, с което ще се допусне засягане правото на жалбоподателите, което нормите охраняват. Ето защо и законодателя е предвидил, че правото на жалба на собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнатите недвижими имоти е срещу подробните устройствени планове, а не срещу строителните книжа и разрешението за строеж. Инвестиционния проект се съобразява с влезлия в сила план за застрояване, който определя отстоянията – противното тълкуване противоречи на чл.131 ал.2 т.3 от ЗУТ. Ако ограничителните линии на застрояване не определят отстоянията, до които без засягане на чужда правна сфера може да се разположи сграда, то тогава и нормата на чл.131 ал.2 т.3 от ЗУТ би останала без съдържание. Именно, защото законодателя е вменил на административния орган да разрешава конфликта между индивидуалния интерес и този на всички останали, с процесния ПУП-ПЗ е следвало да се изследва височината на лежащата сграда през източната регулационна граница, да се определи взаимното разположение на сградите, коя е от към по-благоприятната посока, да се изчисли нормативно изискуемото разстояние и линиите на застрояване да се поставят спрямо това разстояние, ако необходимо и на отстояние от уличната регулационна линия от запад, съответно да се посочи, че трябва да се измери височината на съществуващата лежаща сграда от източната регулационна линия и тя да се умножи по 1.5, а резултата да се спази като отстояние между сградите. Отсъстват правилата на чл.81 от Наредба №7, а те са приложими. В случая разстоянията между сградите са определени по по-благоприятните правила на чл.31 ал.4 и чл.32 ал.1 от ЗУТ, което означава допускане на намалени отстояния, съгласно установената от вещото лице височина на лежащата сграда откъм по-благоприятната източна посока за ослънчаване и определената с процесната заповед максимално допустима височина от 24м на новопредвиденото застрояване, която има значение за разстоянието до сградата през улица от запад. Не е налице правен интерес за жалбоподателката И., която има ограничено вещно право върху УПИ І 434 в кв.699, поради притежавано право на собственост върху самостоятелен обект в сграда 68850.501.434.1, но тази сграда отстои на север от УПИ VІ 525 и между нея и процесния имот е УПИ V 524 за озеленяване. Следователно няма пряко и непосредствено засягане на личното й право на собственост върху жилището от оспорената заповед. Дори да се приеме, че промяната на предназначението от обществено обслужване в жилищно осигурява правен интерес на друго основание чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, то тази промяна е съответна на Общия устройствен план и не ограничава правото й на собственост. Непосредственото засягане на правната сфера на жалбоподателя от издадения административен акт не е дерогирано условие от правилата на чл.131 ал.2 от ЗУТ и поради това настоящия състав приема, че правен интерес от оспорване на заповедта не съществува за собствениците на обекти в сградите, построени в УПИ І434, които не са съседни или през улица на процесния. На етажната собственост жалбоподателя се дължат разноските за държавна такса, за вещо лице изцяло с оглед доказателствата за заплащането им само от тези жалбоподатели, а за адвокат за сумата от 667лв, колкото е 1/3 от 2000лв, платени на един адвокат общо от всички жалбоподатели. На страната, за която отменения акт е благоприятен не се дължат разноски от жалбоподателя, чиято жалба е недопустима, защото производството по делото не е прекратено изцяло. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора