Решение № 613 от 8.5.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 53/2024 г.

Производството е по реда на чл.13, ал.6 от ЗСП във вр.с чл.16 от ППЗСП във вр. с чл. 145 и сл.от АПК.

Образувано е по жалба на Г. П. А. с постоянен адрес в град Опака против Заповед №ЗСП/Д-Т-П/5275 от 22.12.2023г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“– Попово, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП. Оспорващата определя обжалваната заповед като незаконосъобразна поради допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаването ѝ, както и поради нарушение на материалния закон. В уточняваща жалба вх.№346/09.02.2024г. е посочено, че нарушението на административнопроизводствените правила се изразява в липсата на извършено уведомяване на жалбоподателката за това да се яви и участва лично в извършване на анкетата в сградата на ДСП – Попово. Като такова нарушение се визира и липсата на фактически и правни мотиви относно отпускане на помощ за извършване на необходимите процедури и за консумативи за предписаната в епикризата р.х. на стойност 2400 лева, както и за консумативи за премахване на жлъчка в размер на 1500 лева и за изследване с ЯМР в размер на 400 лева, като оспорващата счита, че органът дължи произнасяне не само направените разходи, но и за необходимите бъдещи разходи. Счита, че в нарушение на закона е прието от органа, че не е налице възникнал жизненоважен инцидентен разход, тъй като в резултат на приема на конкретно лекарство е настъпило спешното състояние на жалбоподателката: п.. Предвид изложените доводи жалбоподателката моли за отмяна на оспорената заповед и за решаване на спора по същество чрез отпускане на месечна финансова подкрепа за 2023г. в пълен или частичен размер, или след отмяната преписката да се върне на органа за произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона. По искане на оспорващата на същата е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство, като в проведеното открито съдебно заседание се явява назначеният особен представител адв. Д. Ж. – С., която поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената заповед и за връщане на преписката на органа за ново разглеждане като визира допуснати две съществени нарушения на административнопроизводствените правила: 1/неспазена процедура по уведомяване на жалбоподателката и 2/ неизпълнено задължение на органа за назначаване на експертиза съгласно чл. 49 АПК с оглед установяване наличието на причинна връзка между заболяванията на жалбоподателката и получения от нея п..

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Попово, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител, но е изразил писмено становище/л.145-151 от делото/, в което моли съда да отхвърли жалбата, тъй като оспорената заповед била издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. В същото са описани детайлно опитите за уведомяване на жалбоподателката с цел извършване на социална анкета като се визира наличие на хипотезата на чл. 27 ал.7 ППЗСП, предполагаща отказ за отпускане на помощта поради невъзможност да се извърши социална анкета. Другият посочен аргумент от органа се състои в това, че представените от семейството медицински документи не доказват наличието на внезапно възникнали за тях инциденти и инцидентно възникнали нужди от задоволяване на здравни потребности поради което на основание чл.16, ал.1 от ППЗСП и чл.11, ал.1 от Закона за социалното подпомагане е издадена заповед за отказ за отпускане на помощта. В становището се сочи, че заявителят не е доказал по безспорен начин настъпването на внезапна, непредвидима, неочаквана или извънредна потребност, тъй като се касаело за събитие - „о. б.“ във връзка с вече стартирало и развиващо се състояние. Според органа възникналата здравна потребност от медицинска намеса и лечение, провеждане на медикаментозно лечение и закупуване на лекарства не доказвали инцидентност и внезапност на събитието, а по скоро - последователност и периодичност на симптоматиката, довели до конкретната медицинска намеса.

В Определение №370/18.03.2024г./л.117/ по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

На 06.12.2023г. Г. П. А. с постоянен адрес в град Опака, [улица], с [ЕГН] подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Попово заявление - декларация, заведено с вх.№ ЗСП/Д-Т-П/5275/06.12.2023г., с което е заявила отпускане на еднократна помощ за разходи за лечение. Заявителката е декларирала в рамките на подаденото заявление своето семейно, здравословно и имуществено състояние. От декларираните данни следва, че същата е омъжена за А. Н. А., с който имат настоящ адрес в град Опака, [улица], двамата са безработни като съпругът е и пенсионер, и двамата са освидетелствани с решения на ТЕЛК като заявителката била с призната ТНР от 50%до 69.99%, а съпругът ѝ – с ТНР от 70% до 89.99%. В заявлението – декларация са декларирани в т. V „Брутни доходи на семейството през предходния месец“ в общ размер от 1524 лв., включващ доходи от трудова дейност - 85 лв., от обезщетения и помощи - 342+633=975лв., от пенсии - 464лв., а като обитавано от семейството жилище е описано собствено тристайно такова, което било единствено за семейството. Не са декларирани като притежавани други недвижими имоти, както и прехвърляне на жилищни имоти през предходните 2 години. Подаденото по електронен път заявление – декларация е получило уникален номер на заявката 1701859119751. Като приложения към заявлението са описани епикриза от МБАЛ „Св.А.“ – Варна и касови бонове. С молба от 06.12.2024г. заявителката А. е конкретизирала молбата си за отпускане на еднократна помощ като е посочила размера на исканата помощ - 375лв., и е обосновала същия с инцидентно възникнали разходи за лечение, за чието заплащане сочи, че е взела пари назаем, като отбелязва, че предстоят и много по-големи бъдещи разходи. Описала е, че на 16.11.2023г. постъпила по спешност в МБАЛ „Св.А.“ - Варна поради п. като още на първия ден ѝ била дадена рецепта, която следва да се изпълни, а след това били дадени и други рецепти в рамките на болничното лечение и в извънболничното такова. Позовава се на даденото в епикризата при изписването предписание да отиде на ЯМР, е.р.х., сочейки че консумативите на тази процедура стрували между 300-400лв. минимум и 2400лв. Посочва лекарствата, които се налага да закупува с лични средства /к., х., т., и./ за които представя касови бонове. От приложената епикриза по ИЗ №12636, издадена от МБАЛ „Света Анна - Варна” АД - гр.Варна, следва, че А. е била приета в това болнично заведение на 16.11.2023г. в 13.14ч. с оплаквания от постепенно започнали болки в корема същата сутрин, гадене и повръщане, като по данни на пациентката същата имала камъни в жлъчния мехур, установени и ехографски. След проведено лечение по клинична пътека №74.1 „Диагностика и лечение на заболявания на х. с., п. и п. за лица над 18 – годишна възраст“, на А. са направени хематологични и биохимични изследвания, консултативни прегледи, проведено е медикаментозно лечение по описана терапевтична схема и е изписана на 27.11.2023г. с подобрение и препоръки след изписването за хигнеино-диетичен режим и назначено медикаментозно лечение, включващо следните лекарства: T. 1x500 за още 2 дни, N. 2x40 mg. 1 мес, M. 3x1 10 дни, T. 2x1 р.о. 1 мес, L. caps 150 mg, 3x1 caps po. 1 мес, C. caps 300 mg, 3x1 po. 2 мес, C. 3x35 000 Е 1 мес, O. 10 1xl, K. 150mg - x I tab днес, на 24/11 и на 27/11, I. a. 4-4-4E sc преди хранене, в 22: 00 - 8Е I. подкожно, N. 5 mg, 1/2-0-1/2, M.0.2 mg, 1-0-1, V. 160 mg, 1-0-1, T. 1-0-0, P. 1-0-1, или общо 16 медикамента. Относно хода на заболяването в епикризата е описано следното: „Постъпи по спешност с клинико-лабораторни данни за п.. Започна се консервативно лечение с КПП, НМХ, спазмолитици, емпиритично антибиотично лечение, ВЕР. В хода на лечението при болната се регистрира пристъп на ПМ, който бе овладял медикаментозно след консулт с кардиолог. Извърши се образна диагностика в пълен обем. В хода на лечението настъпи клинично подобрение, но холестазните маркери останаха завишени с тенденция към по-бавно понижаване, в сравнение с останалите биохимични маркери. Предвид това е уместно в планов порядък да се извърши по-високо специализирана диагностика на билиарното дърво - MRI/MRCP и при необходимост ERCP. Предвид анамнезата, извършените лабораторни и скенеграфски изследвания се прие по - горната диагноза. Консултирана с ГЕ и ендокринолог с уточнена терапия за дома. Дехоспитализира се с подобрение и с максимално постигната корекция на патологично променените показатели.“. Поставената окончателна диагноза е остър б... Като придружаващи заболявания са посочени: х.б. II 1.9; н.з.д. Е 11.9.; 148 Пристъпно ПМ; ИБС 125; K80.0 К. на ж. м. с остър х..

Издадена е рецептурна бланка за закупуване на всички предписани в епикризата медикаменти. Приложени са изписани рецепти за част от посочените в епикризата медикаменти, както и фискални бонове за закупени лекарства в периода от 16.11.2023г. до 16.12.2023г. – 14 бр. С молба от 19.12.2023г. А. е представила в ДСП – Попово и още 3 фискални бона за закупени лекарства на 13, 17 и 18.12.2023г.

По подаденото заявление е предприето извършване на социална анкета съгласно чл. 27 от ППЗСП, която включва и посещение на регистрирания и посочен в заявлението настоящ адрес на семейството. При направеното от социалния работник от ДСП – Попово на 12.12.2023г. в 10.40 часа първо посещение на адреса на заявителката в град Опака, [улица], на последния не е открит никой, поради което е поставено уведомление/л.189 от делото/ с указание, че на основание чл. 27, ал. 5/ чл. 27, ал. 6 ППЗСП заявителката и съпруга ѝ следва да се явят в срок от 3 дни за справка в дирекция „Социално подпомагане“ – Попово, ИРМ – Опака като е посочен телефонен номер за връзка с дирекцията. За първото посещение е изготвен и констативен протокол от 12.12.2023г., в който е описано, че входната врата е била заключена и къщата видимо изглеждала празна и необитаема, а дворът – пустеещ. Поради неявяване на А. в указания срок, на 18.12.2023 г. социалният работник е извършил второ посещение на настоящия адрес в гр. Опака, [улица]. При повторното посещение отново не е открит никой на адреса, поради което е оставено второ уведомление /л.187 от делото/, с което на А. повторно е предоставен 3-дневен срок, в рамките на който същата да посети ДСП- Попово, ИРМ – Опака за справка и е посочен телефонен номер за връзка с дирекцията. За второто посещение също е съставен констативен протокол от 18.12.2023г., в който е описано, че входната врата е била заключена и е било невъзможно извършване на социална анкета, проведен бил разговор със съседи, които споделили, че семейството от дълго време не живее на адреса и не посещава имота, съпрузите били работили в Гърция и след завръщането си са се установили в гр. Варна, където живеели и синовете им.

На същата дата – 18.12.2023г., социалният работник Н. С. е предприела действия по провеждане на телефонен разговор за установяване на допълнителна информация относно местоживеенето на семейството и относимите към разглеждане на заявлението обстоятелства, на телефонния номер, вписан в заявлението-декларация, подадено от Г. А.. Разговорът бил проведен със сина на А., който отговорил на посочения телефонен номер. Същият не се представил с име и фамилия и заявил, че разговорът не може да бъде проведен с баща му и майка му като пожелал да бъде проведен с него и той щял да го предаде на майка си. В хода на разговора синът на заявителката посочил, че родителите му живеят от няколко години в гр. Варна на квартира като той и брат му, които също живеели в този град, им оказвали помощ при необходимост. Същият уточнил, че А. отдавна имала проблеми с жлъчката, получавала жлъчни кризи и ѝ била препоръчана операция за премахване на жлъчката, но тя отказала, тъй като кръвните ѝ показатели били завишени и това не позволявало операция. За проведения телефонен разговор е изготвен констативен протокол, намиращ се на л.186 от делото.

С оглед проверка на декларираните от заявителката данни ДСП – Попово е направила справки чрез системата за междурегистров обмен REGIX в Агенция по вписванията относно имотен и търговски регистър.

Резултатите от проведеното социално проучване са обобщени в изготвения на 22.12.2023г. от социалният работник социален доклад /л.21-22 от делото/. В същия е прието, че доходът на семейството на А., получен през м.ноември 2023г. е в общ размер на 1277, 30лв. и е формиран от пенсия в размер на 464.23 лв., финансова подкрепа по ЗКУ в размер на 35, 28лв., от 01.11.23г. отпусната с нов размер -75, 60лв., обезщетение за безработица в размер на 634, 26лв. на съпругът А. и доход от трудова дейност в размер на 85лв. и обезщетение за временна неработоспособност в размер 56, 63лв. на А.. Прието е, че А. и съпругът ѝ притежават по ½ идеална част от недвижим имот в гр.Опака, както и че А. притежава ½ и 1/4 ид.ч. и от други два имота в гр.Опака. Прието е също, че семейството не е извършвало прехвърляния на недвижим имот през последните две години, не осъществяват дейност като ЕТ и нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане. В социалния доклад е обсъден болничния престой и лечението на А. в МБАЛ „Св.А. - Варна“АД като е изложен мотив, че „според констатациите от лекуващите лекари-специалисти влошаването на здравословното й състояние е в следствие и на нелекуване на жлъчката, незадоволителен контрол на диабет и затлъстяване“, както и че „за лечението и престоя си в болничното заведение лицето не е представило документи за направени разходи“. В доклада социалният работник е преценил следното: „В приложената молба свободен текст лицето твърди, че е насочена да направи ЯМР и е.р.х., за което са й нужни финансови средства. Видно от представената епикриза г-жа А. е консултирана за необходимостта да се извърши в планов порядък по-високо специализирана диагностика и при необходимост да се извърши ERCP, което доказва, че характера на заболяването не е инцидентен и лечението не изисква спешна и неотложна необходимост към момента, според предписанията на лекуващите лекари. Направените разходи за закупените медикаменти не са от инцидентен характер и могат да бъдат покрити със собствени средства.“. В доклада е прието, че приложените документи не доказват наличието на инцидентно възникнала, спешна и жизненоважна потребност, която лицето не е очаквало и не е могло да покрие със собствени средства, както и че заявителката не доказала по безспорен начин, че е настъпила внезапна, непредвидима, неочаквана или извънредна потребност. Прието е, че получаваните доходи oт семейството надхвърлят многократно извършените месечни разходи за лечение и закупуване на медикаменти. Със социалния доклад социалният работник е направил предложение на заявителката А. да бъде отказана еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП, считано от 01.12.2023г., тъй като представените от лицето документи не доказват инцидентно възникнала потребност от задоволяване на здравни, комунално-битови или други жизнено важни потребности. Прието е, че семейството не отговаря на условията по чл.16, ал.1 ППЗСП във връзка с чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.12 ал.2 т.1-8 от Закона за социалното подпомагане и с чл.8 от ППЗСП, тъй като:

• Липсва инцидентно възникнала нужда от задоволяване на здравни, комунални-битови или други жизненоважни потребности към момента. Представените от лицето документи не доказват инцидентно възникнала потребност и не е установена такава в хода на проведената социална анкета.

• Социалните помощи са средства, които се отпускат за задоволяване на инцидентно възникнали потребности на лица и семейства. Социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка.

• Социални помощи се отпускат след преценка на доходите на семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Не може да бъде извършена такава преценка.

• Социални помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и цялостна социалната анкета. При извършени две посещения на посочения от лицето настоящ адрес не е открит никой.

Въз основа на изготвения социален доклад е издадена оспорената Заповед №ЗСП/Д-Т-П/5275/22.12.2023г.на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Попово, с която на Г. П. А. с постоянен и настоящ адрес: гр.Опака, [улица] отказана еднократна социална помощ при инцидентни нужди по чл.16 от ППЗСП, считано от 01.12.2023г., на основание чл.16 ал.1 ППЗСП, във връзка с чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.12 ал.2 т.1-8 от ЗСП и чл.8 от ППЗСП. В мотивите на заповедта е посочено следното: „Липсва инцидентно възникнала нужда от задоволяване па здравни комунални-битови или др. жизненоважни потребности. Представените документи не доказват инцидентно възникнала потребност и невъзможност да се покрият разходите със собствени средства. Помощта по чл. 16 ППЗСП е правна възможност, която се отпуска при доказана жизненоважна потребност от инцидентен характер.; Социални помощи се получават, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и след преценка на доходите, имущественото и здравословното състояние на семейството.; Соц.помощи се отпускат по настоящ адрес, на който се извършва и социална анкета.“. Заповедта е връчена на А. чрез Системата за сигурно електронно връчване на 22.12.2023г. На 05.01.2024г. А. е подала жалба срещу заповедта до директора на РДСП-Търговище чрез директора на ДСП-Попово. В производството по административно обжалване е изготвено писмено становище от 12.01.2024г. на гл. соц. работник К. Х. до директора на ДСП – Попово, в което е извършен повторен преглед на преписката и е прието, че няма основание за отмяна на издадената вече заповед на директора на ДСП Попово. Ето защо е посочено, че цялата административна преписка следва да се препрати по реда на чл.92 от АПК в РДСП за произнасяне по компетентност.

След запознаване с жалбата срещу Заповед №ЗСП/Д-Т-П/5275/ 22.12.2023г. на директора на ДСП-Попово и преписката по същата директорът на РДСП-Търговище е постановил Решение №25-РД06-0003 от 22.01.2024г., с което е потвърдил като правилна и законосъобразна Заповед №ЗСП/Д-Т-П/5275/22.12.2023г. на директора на ДСП-Попово. В мотивите на решението са обсъдени семейното, имущественото и здравословното състояние на жалбоподателката и съпруга ѝ, като е проследена и процедурата по извършване на социална анкета, в т.ч. посещенията на адреса и направените в тази връзка констатации. В решението са изложени следните аргументи: предоставянето на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП не е право, а правна възможност за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално - битови и други жизненоважни потребности, като за реализиране на тази правна възможност е необходимо кумулативно изпълнение на две важни законови предпоставки, а именно: доказана инцидентно възникнала потребност и невъзможност за лицата и/или семействата да покрият непредвидените разходи със собствени средства, или с помощта на задължените по закон да им осигуряват издръжка лица. Органът е приел, че доказателствената тежест за тези факти е на заявителя и в тази връзка е посочил, че заявителката не е доказала наличието на посочените по – горе кумулативни предпоставки. В този смисъл е констатирано, че получаваните доходи от семейството надхвърлят извършените месечни разходи за лечение и закупуване на медикаменти, и същевременно липсват документи, които да докажат наличие на настъпила внезапна и неочаквана извънредна потребност от здравословен характер, която да се квалифицира като инцидент, а и невъзможността да се извърши цялостна социална анкета на настоящия адрес, обуславяли невъзможност да се приложи разпоредбата на чл.16 от ППЗСП. Прието е, че проведеното консервативно лечение в МБАЛ носи спешност в характера си до степента, че е нужно неотложно болнично лечение без необходимост от задължителна хирургична интервенция, а направените допълнителни разходи по споменатото лечение не надвишават месечния доход на семейството, както и не го поставят в невъзможност със собствени средства да ги покрие. Посочено е, че липсва инцидентно възникнала здравна потребност, обуславяща необходимостта от отпускане на еднократна помощ, тъй като в конкретната хипотеза се касае за събитие - „о. б..“ във връзка със стартирало и развиващо се състояние, и въпреки очевидно възникналата здравна потребност от медицинска намеса и лечение, провеждане на медикаментозно лечение и закупуване на лекарства, ангажираните доказателства не доказвали инцидентност и внезапност на събитието, а по - скоро имало последователност и периодичност на симптоматиката, довели до конкретната медицинска намеса. Поради установената липса на двете изисквани от закона предпоставки органът е потвърдил обжалваната пред него по административен ред заповед.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от предвидения в чл. 13 ал.2 ЗСП и чл. 28 ал.1 ППЗСП административен орган – директор на дирекция „Социално подпомагане“ в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Заповедта има съдържанието, предвидено в общата норма на чл. 59 ал.1 и 2 от АПК като е издадена по образец съгласно изискването на чл. 28 ал.1 ППЗСП. Мотивите на същата се допълват от приложения по преписката и предхождащ заповедта социален доклад.

В хода на развилото се административно производство не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, разписани в чл. 27 и чл. 28 от ППЗСП: спазени са предвидените в тези норми срокове, както и процедурата по уведомяване на заявителя на посочения негов настоящ адрес.

Относно съответствието на оспорения акт с материалния закон и с общите административнопроизводствени правила, съдът прецени следното:

За материалната законосъобразност на административния акт се съди по наличието на посочените в същия фактически и правни основания за издаването му. Визираните в процесната заповед правни основания се свеждат до изискванията към целта на социалните помощи, представляващи средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства/чл. 11 ал.1 ЗСП/, както и изискването тези помощи да се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс/ чл. 11 ал.2 ЗСП/, а така също и до възможностите на лицата, преценени по критериите в чл. 12 ал.2 т.1-8 ЗСП. Като правно основание в случая е цитирана и нормата на чл. 8 ППЗСП, съгласно която социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и социалната анкета, както и нормата на чл. 16 ал.1 ППЗСП, съгласно която за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. В съответствие с тези правни основания са изложените и фактически основания за липса на инцидентно възникнала нужда от задоволяване па здравни, комунални-битови или др. жизненоважни потребности, както и недоказването с представените документи на инцидентно възникнала потребност и невъзможност да се покрият разходите със собствени средства. Съдържащият се в заповедта мотив, че социалните помощи се отпускат по настоящ адрес, е изложен като цитат на съответната законова норма. В писменото становище, депозирано по делото от ответната страна, е визирано наличие на хипотезата на чл. 27 ал.7 ППЗСП, предполагаща отказ за отпускане на помощта поради невъзможност да се извърши социална анкета. Действително по делото са документирани надлежно направените от социалния работник опити за извършване на социална анкета на настоящия адрес на заявителката съгласно изискването на чл. 8 и чл. 27 ал.3 т.1 от ППЗСП, дори и проведения по негова инициатива телефонен разговор със сина на заявителката. Но в оспорената заповед органът не е посочил нито като фактическо, нито като правно основание за постановения от него отказ хипотезата на чл. 27 ал.7 ППЗСП, съгласно която ако в срока по ал. 6 лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", социалният работник отразява в социалния доклад всички установени факти и обстоятелства по ал. 3, т. 2 и 3 и прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за цялостно извършване на социална анкета. В рамките на съдебното обжалване съдът няма правомощието да изменя или допълва фактическите и правни основания на оспорения пред него административен акт. Съдържащият се в заповедта мотив, че социалните помощи се отпускат по настоящ адрес, на който се извършва и социалната анкета, не обосновава наличие и не е позоваване на хипотезата на чл. 27 ал.7 ППЗСП. Ето защо на преценка за материална законосъобразност на акта следва да се подложат двете посочени в същия фактически основания – липса на инцидентно възникнала нужда за задоволяване на здравна потребност и невъзможност за покриване на направените във връзка с тази нужда разходи със собствени средства на лицето.

В нормата на чл. 16, ал. 1 ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на тази разпоредба недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т.е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Наличната по делото медицинска документация позволява да се направи извода за възникнало на 16.11.2023г. внезапно влошаване на здравословното състояние на А., наложило необходимост от спешното му овладяване чрез медикаментозно лечение в болнични условия. Възникналият здравословен проблем е диагностициран като остър билиоп., за окончателното преодоляване на който е предписана медикаментозна терапия и в домашни условия. Отразените в приложената епикриза данни сочат именно на внезапно и неочаквано настъпване на този проблем. В този смисъл не може да бъде споделена направената в социалния доклад констатация, че „според констатациите от лекуващите лекари-специалисти влошаването на здравословното й състояние е в следствие и на нелекуване на ж., незадоволителен контрол на д. и з.“. Действително в епикризата са отразени предходни проблеми с жлъчния мехур на жалбоподателката поради наличието на множество конкременти в същия, но липсва направена констатация за причинно-следствена връзка между тези проблеми и настъпилия билиоп.. За да обоснове извода си за липса на инцидентност на възникналата здравна потребност, органът е следвало служебно да ползва експертни знания съобразно общите правила на чл. 35 и чл. 36 АПК. Законовото изискване на чл. 27 ал.3 ППЗСП към органа да извърши социална анкета, която включва и събиране на информация, означава, че не следва да се разчита единствено на представените от заявителя данни и да му се вменява изключителна доказателствена тежест. Органът е можел да изиска становище от лекуващите лекари в болничното заведение или да допусне експертиза съгласно чл. 49 АПК, за да установи категорично дали се касае за инцидентно възникнал здравословен проблем или за последователност и периодичност на симптоматиката от определено време.

По отношение на втората предпоставка, представляваща фактическо основание за издаване на оспорената заповед, а именно, че не е доказана невъзможност за покриване на разходите, направени във връзка със здравословната нужда, със собствени средства на лицето, съдът счита, че органът не е извършил достатъчна проверка на относимите данни. В социалния доклад, в заповедта, а и в последвалото решение, постановено при административното обжалване, не е направен анализ на разходите, които се правят от заявителката по отношение на здравословното ѝ състояние като цяло, тъй като освен конкретния здравословен проблем, същата има и придружаващи заболявания, които изискват поддържащо лечение. В случая на обсъждане подлежат и разходите, правени във връзка със здравословното състояние на съпруга А. А., който също има признат % ТРН. В решението на директора на РДСП – Търговище е направена констатация, че получаваните доходи от семейството надхвърлят извършените месечни разходи за лечение и закупуване на медикаменти, но същата не е подкрепена с направени въз основа на конкретни доказателства изводи в този смисъл. Наред с това съгласно цитираната като правно основание в заповедта норма на чл. 11 ал.2 ЗСП, социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс. В случая не са проверени възможностите за издръжка на заявителката от лицата по чл. 140 СК. От данните по делото следва, че заявителката има двама сина, живущи в град Варна, като според споделеното в телефонния разговор на 18.12.2023г. от единият от тях, те оказвали помощ на родителите си като им закупували храни и лекарства.

Ето защо съдът намира за недоказано наличието на посочените в оспорената заповед фактически основания, което води до извода за допуснато при издаването ѝ противоречие с материалния закон, до което се е стигнало в резултат на неспазване и неприлагане на предвидените в АПК административнопроизводствени правила. При разглеждането на заявлението-декларация органите на социалното подпомагане са били длъжни да изследват всички факти и обстоятелства във връзка с правилното разрешаване на случая, като приложат съгласно чл.1 ал.3 от ЗСП индивидуален подход и извършат комплексна оценка на потребностите на лицето и семейството му. Инцидентността в хипотезата на чл.16 от ППЗСП следва да се търси във внезапно възникналата нужда от помощ като изключителността и необичайността на ситуацията се обуславя от конкретната обстановка, а невъзможността на лицето да покрие разходите си се определя от доходите на семейството му и необходимите и обичайни разходи за съществуването му, както и от възможността да получава издръжка от лицата по чл. 140 СК.

С оглед гореизложеното, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна като постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, поради което същата подлежи на отмяна.

Предвид на това, че естеството на въпроса е предоставен на преценката на административния орган, съгласно чл.16 ал.2 от ППЗСП, на основание чл.173 ал.2 от АПК, следва преписката да бъде изпратена на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Попово за ново произнасяне по същество, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изложените в жалбата аргументи за необходими бъдещи разходи за решаване на здравословни проблеми, съдът намира за необходимо да посочи, при разглеждане на заявлението – декларация на обсъждане подлежат само реално направени разходи от заявителя във връзка с инцидентно възникналата здравна потребност, но не и бъдещи предполагаеми такива.

По претенцията за разноски – По настоящото дело жалбата е уважена изцяло, но предвид липсата на заявена от жалбоподателя претенция за присъждане на разноски и липсата на реално сторени такива от него, съдът не следва да се произнася по отговорността за разноски.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.второ, чл.173 ал.2 от АПК, съдът