Решение № 10920 от 24.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1055/2024 г.

Производството е по реда на чл.7 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги /ППЗСУ/ и е образувано по жалба на Е. Т. С., като майка и законен представител на малолетния Д. В. Д. от [населено място], [улица], вх. Б, ет.1, ап.8, срещу предварителна оценка на потребности, издадена от социален работник към дирекция „ Социално подпомагане“ /ДСП/ [населено място] на 02.05.2024 г. В жалбата до съда се изразява недоволство от изготвената оценка на потребности на бащата на нейното дете с довод неполагане от последния на грижи за сина им. Посочва се, че С. е завела дела срещу него за лишаване от родителски права, защото не поддържа никакви контакти с детето. Детето не го познава и Д. не познава детето, не е осигурявал доброволно издръжка. Твърди се, че липса на комуникация между родителите. Бащата на детето е отказал разговор в присъствие на социален работник, който факт не е отразен в предварителния доклад. Като съществено нарушение на административнопроизводствените правила се посочва непредоставянето на възможност на С. да изрази становище по предложените социални услуги. Социалният работник не е провел събеседване с детето. Всяка от определените социални услуги в предварителната оценка, съдържа няколко хипотези, като в доклада не е конкретизирано кои от всички тях ще бъдат приложени по случая. На изложените основания се отправя искане за отмяна на обжалвания адм. акт. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично и с адв. В., които поддържат жалбата. Депозират се писмени бележки. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът- социален работник при дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, лично и чрез гл. юрисконсулт Е. Т., изразява становище за законосъобразност на изготвената предварителна оценка на потребности. Тази правна теза подробно се аргументира в депозирани по делото писмени бележки. Посочва се, че има влязло в сила съдебно решение, с което се регулират отношенията между родителите по отглеждане на детето. В. Д. няма възможност да осъществява контакт с детето, а Е. С. не оказва необходимото съдействие за реализиране на срещи между детето и втория родител. С. формално заявява желание да подкрепи общуването баща – дете, но практически с различни механизми, мотивиращи пасивност в поведението, се отклонява вниманието от същественото и способства за продължаване процеса на отчуждаване. Нейното поведение създава опасност от увреждане развитието на детето, поради което попада под разпоредбата на §1, т.11, б.“в“ от ДР ЗЗДет. Твърди, че социалните работници следва да насочват към социална услуга и родител, който полага грижи за дете, дори да не е съгласен, при възникнала необходимост. Ползването на социална услуга за детето следва да бъде допуснато като мярка за закрила, тъй като е установено неспазване определения режим на лични отношения от гражданския съд. Липсва доброволно съдействие от страна на майката. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна – В. Х. Д., не се явява и не се представлява в съд. заседание, но чрез адв. Г. П.-С. депозира писмен отговор на жалбата с позиция за нейната неоснователност. Счита, че предварителната оценка защитава интересите на детето и отговаря на неговите нужди, както и на родителите, между които общуването е затруднено. Твърди, че жалбоподателката не му е осигурявала доброволни контакти с детето, поради което е потърсил съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът с нарочно определение се е произнесъл по допустимостта на жалбата / л. 19 от делото/, както и с протоколно определение от 03.09.2024г., а при изследване на нейната основателност с оглед събраните доказателствени източници беше установено следното: С влязло в законна сила на 31.01.2024г. решение № №121/03.05.2022 г. по гр.д. №347/2020 г. на Окръжен съд Смолян е признато, че В. Х. Д. е баща на детето Д. В. Д. с [ЕГН], чиято майка е Е. Т. С.. Упражняването на родителските права върху детето е присъдено върху майката, като на бащата е определен режим на лични контакти / л.4-18 от преписката/. Бил е издаден изпълнителен лист съобразно диспозитива на съдебното решение, включително по осъществяване на режим на лични отношения между бащата и детето през първите три месеца в присъствието на бабата на детето и на социален работник от Дирекция „ Социално подпомагане“-Варна / л.- 22/ На 24.04.2024г. Е. С. е подала до директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Варна типова бланка на заявление за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет /л.26/. В заявлението на С. е посочено желание за ползване на социалната услуга „ сътрудничество и застъпничество“. На 26.04.2024 г. В. Х. Д. е подал типова бланка на заявление вх.№ДП/Д-В/527-002 до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет/л.28/. В заявлението Д. е посочил желание за ползване на социалната услуга „сътрудничество и застъпничество“. На 26.04.2024 г. е била проведена среща между служител на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна и В. Д., в хода на която той е заявил желание да провежда срещи със своя син съобразно определения му режим на лични отношения с детето. Бил е изготвен писмен протокол / л. 27/. На 26.04.2024г. социален работник при ДСП-Варна е издал предварителна оценка на потребностите на дете/родител от социални услуги, обективирана в типова бланка по приложение №10/ЗД по чл.7, ал.1 по ЗСУ. В обстоятелствената част на оценката е вписано, че се издава по повод заявление на В. Д. вх. №СУЗД/Д-В/116/26.04.2024 г., след това е възпроизведена информация за определения режим на лични отношения между детето и бащата по решение № 121 / 03.05.2022г. на ОС-Смолян. Има изложени данни за подадени заявления за ползване на социални услуги и от двамата родители. След това се посочва, че след предварителна оценка на потребностите на детето Д. на 6 години е препоръчително същото да ползва социалната услуга „информиране и консултиране“, както и „ застъпничество и посредничество „. Посочва се също необходимост от психологическа и консултативна помощ на детето и на родителите. В раздела на типовата бланка на изготвената предварителна оценка „ Становище от родител, който полага грижи за детето, касаещо съгласие /несъгласие да ползва предложените по т.ІІ социални услуги „ няма вписана информация. /л.29/. С нарочно определение съдът е изисквал от адм. орган да допълни обжалваната предварителна оценка по реда на чл. 62, ал.1 АПК, като посочи кой правен субект / детето или някой от двамата му родители / ще ползва социалните услуга /л.9 от делото/. Препис от определението е изпратен на ответника, който депозира по делото два писмени документа с идентично съдържание, в които се възпроизвежда съдържанието на предварителната оценка от 02.05.2024г., но с допълнение за доставчици на определените социални услуги, но не и с данни за лицата, които ще ползват тези услуги / л. 15-18 от делото/. Съгласно представена от ответника заповед №301-РД01-92/07.02.2024г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] всеки главен социален работник и социален работник, участващ в екипи, при необходимост изготвя предварителна оценка на потребности на детето и насочва за ползване на социална услуга, а в т.І на тази заповед издателят на процесната предварителна оценка е включен в екип по случаи на деца в риск / л. 65-66/. Видно от материалите на адм. преписката Е. Т. С. е подала до РС-Варна искова молба по чл. 132 СК за лишаване от родителски права на В. Х. Д. / л. 23-25/. Изложена фактическа установеност налага следните правни изводи: Обжалва се предварителна оценка на потребности. Съгласно предписанието на чл. 73, ал. 1, т.3 ЗСУ насочването за ползване на социални услуги включва извършване на предварителна оценка на потребностите от социални услуги. Новелата на чл. 74, ал.4 от същия нормативен акт гласи, че насочването за ползване на социални услуги от лицата по ал. 1, т. 2 - 4 се извършва от определени от директора на дирекция "Социално подпомагане" социални работници. Цитираната по-горе заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане „-Варна сочи за надлежно овластяване на издателя на процесната предварителна оценка с правомощие по издаване на подобни актове. В тази връзка при законово учредена делегация и издадена нарочна заповед по овластяване с правомощия съдът счита, че оспорената предварителна оценка на потребности изхожда от компетентен адм. орган. Според чл. 74, ал.2 от ЗСУ предварителната оценка на потребностите от социални услуги съдържа предложение за подходящите социални услуги, които лицето има право да ползва, и избраните от него социални услуги. В мотивите на обжалваната предварителна оценка е вписано, че същата се издава по повод подадено заявление от В. Д., който е баща на малолетния Д. Д.. В попълнената от Д. типова бланка, в която заявителят следва да посочи дали самият той желае да ползва социални услуги или желае негово дете да ползва такива, няма извършено отбелязване на направен избор. Субект на право на социални услуги според чл. 7, ал.1 ЗСУ е всяко лице, което се нуждае от подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права или подобряване на качеството му на живот, независимо от неговите възраст, здравно състояние, образование, доходи, социално и имуществено състояние. Изрично във втората алинея на същата правна норма е разписано, че всяко дете има право на социални услуги, съобразени с неговите най-добри интереси, възраст, физическо, здравно и психическо състояние, степен на развитие и индивидуални потребности. В мотивите на оспорената предварителна оценка са изложени данни за подадено заявление и от майката на детето. Към изпратената на съда адм. преписка ответникът е приложил и нейното заявление, в което също няма извършено отбелязване по попълнената типова бланка дали иска насочване към социални услуги за себе си или за своето дете. Към материалните на адм. преписка няма приложен писмен акт по обединяване на двете производства за съвместно решаване, а в мотивите на обжалвания акт се посочват данни и от двете заявления. В тази връзка не става ясно какъв е обхвата на проведеното производство по издаване на процесната предварителна оценка на потребности. Дори и при използване на процесуалният способ по допълване на адм. акт по реда на чл. 62 АПК адм. орган отново не посочи кой или кои са лицата, на които се предоставят социални услуги по обжалваната предварителна оценка при съществуващото противоречие между мотиви и разпоредителна част на акта. Констатираната неяснота пречи съдът да провери дали е спазен основен принцип при предоставяне на такива услуги по чл. 2, т.3 ЗСУ - „индивидуализиране на подкрепата. Индивидуалната оценка на потребностите е професионално проучване на житейската ситуация и психо-социалното състояние на лицето с цел определяне на неговите емоционални и социални потребности и потребности от развитие и реализация, които да насочат социалната работа / арг. чл. 6, ал.1 ЗСУ/. Адм. орган не е проявил нужната процесуална активност съобразно чл. 30, ал.2 АПК да даде указание на двамата родители да заявят точно и ясно за кого желаят насочване към социални услуги, след като същите като родители са и представители по закон на малолетния Д. Д., който също може да бъде носител на субективното право по ползване на социални услуги. Следователно социалният работник се произнесъл по нередовно заявление/ заявления и това рефлектира върху законосъобразността на крайния акт- предварителната оценка на потребности. При липсата на яснота какво е отправеното искане към адм. орган е невъзможна ефективната съдебна проверка за законосъобразност на акта, финализиращ това производство. На следващо място, в обстоятелствената част на атакуваната по съдебен ред предварителна оценка има обективирано становище на ответника за необходимост „ да се окаже подкрепа на детето Д. на 6 години и родителите му“, а същевременно по-нататък в същата оценка е вписано, че е препоръчително детето да ползва социалните услуги“ информиране и консултиране“, „застъпничество и посредничество“. Подобно изложение не дава яснота за волята на административния орган относно ползвателите на социалните услуги. Вътрешната противоречивост на мотивите води до невъзможност да се разбере от какви съображения се е ръководил административния орган, за да издаде такъв именно акт и това се приема като липса на мотиви / виж Л. К., Административно право, Фенея, 2009, стр. 118-119/ Ако се приеме, че издадената предварителна оценка е насочване към ползване на социални услуги на детето Д. Д., то следва да се спази правилото на чл. 9, ал.3 от ЗСУ т.е. при предоставянето на социални услуги за деца се зачита мнението и на родителите, които полагат грижи за детето, но в случая няма данни социалният работник да е събрал подобна информация. В раздела на обжалваната предварителна оценка, наименувана „Становище на родителя, който полага грижи за детето „ няма вписана никаква информация. Цитираното нормативно изискване не е самоцелно, а преследва легитимната цел по предоставяне на социални услуги на дете, така че да бъдат съобразени с неговите най-добри интереси, възраст, физическо, здравно и психическо състояние, степен на развитие и индивидуални потребности / чл. 7, ал.2 ЗСУ/. В тази връзка съдът счита, че е нарушен друг основен принцип на производството по предоставяне на социални услуги - участие на всички заинтересовани страни и използване на всички налични ресурси / чл. 2, т. 8 от ЗСУ/. Според чл. 74, ал.2 от ЗСУ предварителната оценка на потребностите от социални услуги съдържа предложение за подходящите социални услуги, които лицето има право да ползва, и избраните от него социални услуги. В заявленията на двамата родители има вписано желание по предоставяне на социалната услуга „ застъпничество и посредничество“, докато в предварителната оценка на потребности е включена и друга социална услуга по чл. 15 от ЗСУ – „информиране и консултиране“. В мотивите на обжалвания адм. акт няма изложени никакви аргументи от страна на адм. орган защо счита, че е нужно насочване и към втора социална услуга, още повече че според предписанието на чл. 14, ал.2 ЗСУ социалните услуги се предоставят в зависимост от специфичните нужди на потребителите. В случая няма изложени аргументи в насока съществуване на специфични нужди от „информиране и консултиране“. Социални услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата / чл. 9, ал.2 ЗСУ/. За пълнота на изложението следва да се посочи, че законодателят е дефинирал два вида социални услуги / арг. чл. 12 от ЗСУ/ - общодостъпни и специализирани социални услуги. Посочената в обжалвания акт социална услуга „ застъпничество и посредничество“ не е общодостъпна, а специализирана. Подобен вид социални услуги според чл. 12, ал.3 ЗСУ се предоставят при наличието на определен фактически състав: 1. настъпването на определен риск за живота, здравето, качеството на живот или развитието на лицето; 2. необходимост да бъде удовлетворена специфична потребност на определена група лица. Обжалваната предварителна оценка на потребности не съдържа данни за нито една от двете хипотези. На следващо място, в обжалваната предварителна оценка на потребности е вписано, че е препоръчително ползване на социалната услуга „ информиране и консултиране“ на детето, но в случая става въпрос за малолетно дете на възраст от 6 години. В обжалваният акт няма никакви аргументи за ефективност на точно на този вид социална услуга, няма данни за проведено професионално проучване на житейската ситуация и психо-социалното състояние на детето, което проучване да убеждава в необходимостта от насочване към този вид социална услуга. Оспорената предварителна оценка на потребности е обективирана в бланка по приложение №10/ЗД по чл.7, ал.1 на ЗСУ, но това не означава, че органът не следва да изложи в пълнота своите мотиви кого, защо и към какви социални услуги насочва. В обобщение оспореният индивидуален адм. акт е незаконосъобразен поради неговото постановяване при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неспазена форма на акта, които пороци налагат връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. При този изход на правния спор съдът следва да се произнесе по срочно предявеното искане на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски, както и по възражението на ответника за прекомерност по чл. 78 ГПК. В Наредба № 1 /2004г. се съдържа уредбата относно минималните адвокатски възнаграждения, но този нормативен акт не следва да се приложи, предвид решението на СЕС по дело С-438/22, според което член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.". В определение № 4082/ 04.04.2024 г. по адм. дело № 5871/2023г. ВАС посочва, че задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени (на висшия орган на съсловната организация) като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено (при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство) възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК), обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита /. В тази връзка съдът, съобразявайки предмета на делото, не счита, че същото се отличава с фактическа или правна сложност, още повече, че разглеждането на жалбата се осъществи в две открити съдебни заседания. В тази връзка при ползване като аналог на методиката по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004 г., дължимият адв. хонорар следва да бъде 1000 лв. Приложените по делото материали сочат за платено от жалбоподателя в брой адв. възнаграждение от 1500 лв. Съдът счита за основателно възражението за прекомерност и следва да се присъди адв. възнаграждение от 1000 лв. Предвид гореизложеното Административен съд-Варна