Решение № 4685 от 16.10.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1027/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на В. И. И. в качеството й на управител на „Марилена Консулт“ ЕООД с ЕИК 206336369, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Йоан Екзарх“ № 13, ет. 7, ап. 21, подадена чрез адвокат Т. Н. от САК, срещу Решение № 123/12.03.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 12/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е изменен Електронен фиш серия К № 7409282, издаден от ОД на МВР – Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК. Оспорват се и изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на процесния електронен фиш, като се твърди, че в производството по издаването му са допуснати редица процесуални нарушения, които са останали неотчетени от районния съд. Според касатора представените от административно-наказващия орган /АНО/ доказателства, не са достатъчни за установяване на мястото на нарушението, респ. на мястото, на което е било позиционирано процесното АТСС, за да се установи попада ли същото в обхвата на техническото средство. Изложени са съображения и за изтичане на давностния срок за издаване на електронния фиш. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който процесният електронен фиш бъде отменен. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Благоевград, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и иска да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Благоевград, като релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани за присъждане от касатора при съответния изход от спора. Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения: С обжалваното решение Районен съд – Благоевград е изменил Електронен фиш серия К № 7409282, издаден от ОД на МВР – Благоевград, с който на В. И., в качеството й на законен представител на „Марилена Консулт“ ЕООД, за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева, като е изменил правната квалификация на нарушението от такава по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, на такава по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За да постанови този резултат, районният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, въз основа на приетите по надлежния ред доказателства и е приел, че в обжалвания електронен фиш при спазване на изискванията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е посочено местоизвършването на деянието и авторството на същото, поради което се съдържат достатъчно фактически обстоятелства за конкретизиране и описване на нарушението. Приел е, че нарушението е безспорно доказано, при отсъствие на съществени процесуални нарушения, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя с налагане на глоба в законовопредвидения размер. Наред с горното, съдът е приел, че в случая е налице неточност по отношение на посочената от органа правна квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП и в съответствие с правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, е преквалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е приложил закон за същото нарушение. Този извод съдът е обосновал с обстоятелството, че посоченият в ЕФ знак Д11 не въвежда ограничение на скоростта извън предвидената с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Решението е правилно. Фактическите положения по случая са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на прецизен анализ на събраните по делото доказателства. Правните му изводи за безспорна доказаност на нарушението и неговия автор, за липса на съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. От обективна страна поведението на В. И. е осъществило фактическия състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от техническо средство АТСС /TFR1-M 561/ е безспорно установено, че на 24.04.2023 г. в 18: 19 часа, е превишила разрешената скорост с 11 км/ч, движейки се с МПС марка/модел „Хонда Джаз“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Марилена Консулт“ ЕООД, по ПП1-Е79, км. 376+600, в гр. Симитли, с посока на движение от гр. Благоевград към гр. Кресна, със скорост 61 км/ч, при допустима такава 50 км/ч, въведена с пътен знак Д11. Правилно районният съд, в съответствие с правомощията си да преквалифицира описаното в електронния фиш изпълнително деяние, е подвел установените от административно-наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Деянието е виновно извършено, доколкото жалбоподателката като правоспособен водач на МПС е съзнавала задължението си да съобрази поведението си с правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, което не е изпълнила. Размерът на наложеното административно наказание е законово предвиденият такъв. Наред с горното, районният съд правилно е констатирал липса на пропуски в съдържанието на електронния фиш. Описанието на деянието е достатъчно пълно и конкретно, и позволява безпрепятствената му индивидуализация като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл, правилно районният съд е преквалифицирал описаното в ЕФ деяние като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото посоченият в ЕФ знак Д11 не въвежда ограничение на скоростта за населено място, различно от предвиденото в тази разпоредба ограничение от 50 км/ч. Констатираната от районния съд неточност в правната квалификация на нарушението, посочена в ЕФ, не е съществена, тъй като не води до неяснота относно мястото на извършване на нарушението – а именно в населено място, което напълно кореспондира и с фактическото описание на деянието и приложената санкционна разпоредба. ЕФ съдържа всички законово установени реквизити – данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на чието име е регистрирано МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, сметката за доброволното й плащане съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Бланката – образец на електронния фиш, е надлежно утвърдена със заповед на компетентния административен орган и с конкретно посочено съдържание на реквизитите по чл. 189, ал. 5 от закона. За използване на мобилното АТСС е изготвен и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /на л. 14 от първоинстанционното дело/, който правилно е зачетен като редовно съставен. Протоколът съдържа данни за точното местонахождение на мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, местоположението на ограничителният пътен знак Д11, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТТС. Протоколът съдържа името, фамилията и подписа на длъжностното лице, негов съставител, както и на началника на структурното звено, извършил проверка на данните в протокола. Верността на този официален удостоверителен документ не е опровергана от доказателствата по делото, поради което същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Нарушението е установено с техническо средство - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 561, която, видно от протокола за използване на автоматизирано техническо средство, е била прикрепена към полицейския автомобил, като тук следва да се вземе предвид, че към датата на извършване процесното нарушение – 24.04.2023 г., нарушенията от този вид могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, но и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. По отношение на валидността на удостоверението за одобрен тип средство за измерване, съдът намира за нужно да отбележи, че Законът за измерванията /ЗИ/ предвижда две самостоятелни процедури. Първата е регламентирана в разпоредбите на чл. 29 – чл. 37, при която се одобрява тип средство на измерване /а не конкретен уред/ преди въвеждането му в експлоатация. При тази проверка, на контрол подлежи технологията, инкорпорирана в техническото средство, като чрез изпитване и оценяване по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗИ, се цели да се установи дали е налице съответствие на типа средство за измерване с изискванията към него, от гледна точка на резултатите при тестовете. Втората процедура е регламентирана в чл. 38 – чл. 46 от ЗИ и се отнася до проверка на конкретното средство за измерване, като посредством същата се установява съответствието му с действащите технически изисквания. По преписката в тази връзка са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 /на л. 13 от първоинстанционното дело/ и Протокол от проверка № 2-3-22/23.11.2022 г. /на л. 15 от първоинстанционното дело/. Удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 съдържа знак за одобрен тип относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М и е със срок на валидност - 24.02.2020 г. Данни за извършена последваща метрологична проверка се съдържат в Протокол от проверка № 2-3-22, приложен в преписката, който касае мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М. Последващата проверка е от дата – 23.11.2022 г. Нарушението, за което е издаден оспореният електронен фиш, е извършено на 24.04.2023 г. Съгласно чл. 30, ал. 1 и ал. 5 от ЗИ, срокът на валидност на одобряването на типа на средствата за измерване е 10 години /ал. 1/. Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип /ал. 5/. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, изменена със Заповед № А-259/29.04.2021 г., обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно т. 31 от заповедта, е една година. В случая, видно от представения Протокол за периодична проверка на TFR-1M № 2-3-22, на уреда е извършена последваща проверка на 23.11.2022 г., тоест уредът е валиден според заповедта на Председателя на ДАМТН до 23.11.2023 г. Следователно мобилната система е била годно и надлежно средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на нарушението. Наред с това, правилни са и изводите на районния съд за неоснователност на оплакванията за нарушение на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Коментираните разпоредби не намират приложение в хипотезата на реализиране на административно-наказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, в каквато насока е и практиката на настоящата инстанция. Относно възражението, че фишът бил връчен повече от една година след извършване на нарушението, следва да се посочи, че макар това действително да е така, правата на касатора не са накърнени, тъй като едва с връчването на електронния фиш, започва да тече срока за неговото обжалване, като в настоящия случай правото на защита безспорно е упражнено. Съгласно Решение на СЕС от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23, досежно приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН и чл. 58 г ЗАНН, във вр. с разпоредбата на чл. 189з ЗДвП /обявена за противоконституционна от КС на РБ в частта „28 и“ – ДВ, бр. 38 от 09.05.2025/, за нарушенията по този закон е допустимо прилагане на чл. 28 от ЗАНН, но в конкретната хипотеза не са налице такива условия, доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост е повишило опасността от реализиране на ПТП. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, предвид липсата на сочените в нея касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, поради което последното, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Благоевград