Решение № 1834 от 11.12.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 450/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/. Образувано е по касационна жалба на „АГРОСТЕН“ ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя С. Е. В., чрез процесуалния представител – адвокат С. Т. от АК – [населено място], против Решение № 40 от 24.04.2025 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по АНД № 334 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 1173/01.11.2023 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните [населено място], въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 2/10.07.2023 г., с което за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за фуражите, във вр. с чл. 24 от Закона за фуражите и с чл. 18 „Възможност за проследяване“ от Регламент /ЕО/ №178/2002, на основание чл. 71, ал. 2, във вр. с ал.1 от Закона за фуражите, на „АГРОСТЕН“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева. В касационната жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се липса на обсъждане на доказателствата по делото, като се сочи, че от приложените доказателства се установява извършеното нарушение. Иска се отмяната на решението, като неправилно, необосновано и постановено при допусното съществено процесуално нарушение, ведно със законните последици от това. Моли, да бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, касационният жалбоподател „Агростен“ ЕООД, редовно призован, представител не се явява и не се представлява. Ответникът, Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Ловеч, редовно призован, представител не се явява. Депозирана е молба, вх. № 2765/1.12.2025 г. от адв.В. Н., пълномощник на ответника, по хода на делото и по същество на спора. Представени са и писмени бележки. Участващият в касационното производство прокурор от ОП - Враца дава заключение, че решението на Районен съд – Тетевен е законосъобразно, правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения, становищата на страните и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Предмет на касационна проверка е Решение № 40 от 24.04.2025 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по АНД № 334 по описа на съда за 2024г., с което е потвърдено Наказателно постановление №1173/01.11.2023 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните [населено място], въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №2/10.07.2023 г., с което за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за фуражите, във вр. с чл. 24 от Закона за фуражите и с чл. 18 „Възможност за проследяване“ от Регламент /ЕО/ №178/2002, на основание чл. 71, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за фуражите, на „АГРОСТЕН“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева. За да потвърди НП въззивният съд е приел, че не са констатирани наличие на основания за квалифициране на деянието като маловажен случай и за приложението на чл. 28 от ЗАНН, за което е изложил съображения – от една страна. От друга страна е приел, че при извършена служебна проверка не са констатирани допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаване на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление. АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл. 42 ЗАНН. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като същият се е възползвал от това право и е направил писмено възражение. Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Тези изводи се основават на доказателствата по делото и са в съответствие с повелята на закона, поради което в пълнота се споделят от настоящия касационен състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК. Решението е валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни. На следващо място с обжалваното решение РС - Тетевен правилно е установил, че не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочената фактическа обстановка, правилно е възприета от въззивния съд. Съгласно дефиницията в параграф 1, т. 10 от ДП на ЗФ, касатора има качеството на „Оператор във фуражния сектор“ /съгласно цитираната норма „оператор във фуражния сектор“ е лице, отговорно за спазването на изискванията на този закон и правото на Европейския съюз в рамките на дейностите под негов контрол на всеки етап на производство, преработка, съхранение, транспортиране, пускане на пазара, включително употреба на фуражи, и/или което е земеделски стопанин, произвеждащ фуражи и/или отглеждащ животни/. Безспорно е установено, че документи, касаещи фуражите в обекта не са били налице към датата на проверката. Това се потвърждава категорично от свидетелските показания на разпитаните проверяващи, в качеството им на свидетели, като този факт се потвърждава и от свидетеля /пълномощника/, който разпитан в съдебно заседание на 03.04.2025 г., е посочил... „не, нямах никакви дневници“, и фактурите отиват в НАП. Такива документи следва да бъдат съхранявани именно в проверявания обект. В чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗФ се посочва, че при спазване изискванията на чл. 18 от Регламент (ЕО) №178/2002 и на актовете по прилагането му, операторите във фуражния сектор са длъжни да: изискват и съхраняват в база данни информация за всеки свой доставчик, а съгласно ал. 2 и ал. 3 от същия текст, за изпълнение на изискванията на ал. 1 операторите във фуражния сектор въвеждат и прилагат системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията в съответствие с изискванията на чл. 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002, Информацията от базата данни по ал. 1 и 2 задължително съдържа наименование и адрес на доставчиците и клиентите, идентификация на суровината, фуража, фуражната добавка, количества и спецификация на фуражите и добавките, метод на производство и преработка, предназначение и други и се съхранява за срок три години. Закона за фуражите изрично посочва необходимата минимална информация, която трябва да съдържат водените регистри. Категорично такава база данни в обекта не е била налична. Такава минимална информация не се съдържа и в представените впоследствие, с представеното възражение фактури и декларации към тях. От цитираните фактури не може да се докаже, че различните видове фуражи са били изхранени по предназначение и инспекторите не биха могли само въз основа на тях извършат пълно проследяване на фуражите, с които се изхранват животните, което представлява нарушение на чл. 24 от ЗФ във връзка с Регламент (ЕО) 178/2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните. От събраните по делото доказателства, правилно въззивният съд е приел за безспорно установено, че изискуемите документи, чрез които да се установи проследимостта на изхранваните в обекта фуражи, не са били налице в обекта, към момента на извършената проверка. Правилно въззивният съд е приел, че нарушението, описано в АУАН и НП, е безспорно установено, не са налице твърдените в жалбата нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП, като имуществената санкция е определена в минималния размер, предвиден от законодателя. Настоящият касационен състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни. Оспореното решение е законосъобразно, обосновано и правилно, не е постановено при нарушение, както на материалния, така и на процесуалния закон, и като правилно следва да се потвърди. При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение на РС – Тетевен е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски от страна на ответника не са претендирани. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът