Решение № 254 от 19.4.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 661/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 287064/20.05.2022 г., подадена от „Микос Инженеринг“ ЕООД, гр. Пловдив, бул. „Марица” № 91, офис 14, ет. 3, с ЕИК: 160047443 чрез адвокат Е. Ф. от САК срещу решение № 260302/29.04.2022 г., постановено по търг. дело № 542/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Агротексим” ЕООД, гр. София, бул. „Шипченски проход” № 79, с ЕИК: 121569109 евентуално съединени искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Агротексим” ЕООД да заплати на „Микос инженеринг” ЕООД сума в размер на 327 439.23 лв., представляваща част от уговорено и неплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство”, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, които са част от подетап 2.2. и етап 3, което възнаграждение се дължи на основание сключен между „Агротексим” ЕООД и „Микос инженеринг” ЕООД договор за изработка от 15.09.2012 г., както и съединен при условията на евентуалност с главния иск по чл. 266 ЗЗД иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Агротексим” ЕООД да заплати на „Микос инженеринг” ЕООД сума в размер на 327 439.23 лв., представляваща стойността на направените от „Микос инженеринг” ЕООД разходи за извършване на строително-монтажни работи на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство“, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, чието изпълнение е необходимо и е извършено уместно и в интерес на „Агротексим” ЕООД, без да е налице сключен договор за тяхното възлагане; както и жалбоподателят е осъден да заплати на „Агротексим” ЕООД сума в размер на 9 700 лв., представляваща направени разноски по делото; като решението е постановено при участие в процеса на ЕТ „К. Г. - К.“, с ЕИК: 825337677, като трето лице – помагач на страната на ответника „Агротексим” ЕООД.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила на приложимия закон, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което да уважи исковите претенции, а алтернативно – да върне делото за разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Претендира присъждане на разноски.

Излага съображения за допуснати процесуални нарушения – съдът постановил решението си преди приключване процедурата по поправка на съдебния протокол от последното съдебно заседание, при което без съобразяване с искането за поправка на грешките и отстраняване на неточностите било налице акт, който не бил съобразен с установената и доказана по делото фактическа обстановка, както и че бил постановен акт, страдащ от сериозни пороци. Излага и подробни доводи от фактическа и правна страна, с разбор на доказателствения материал по делото, за основателност на предявените обективно съединени искове - главен иск с правна квалификация чл. 266 ЗЗД и евентуален иск с правна квалификация чл. 61 ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Агротексим” ЕООД чрез адвокат А. И. от САК и юр.к. Б. Т. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски от въззивника.

В същия срок е подаден отговор и от третото лице – помагач на ответната страна ЕТ „К. Г. - К.“ чрез адвокат Н. Ц. от САК, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се моли апелативния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят „Микос Инженеринг“ ЕООД чрез адвокат Е. Ф.-К. и управителя на дружеството М. Г. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания. Впоследствие представя и писмена защита. От своя страна, въззиваемото дружество „Агротексим” ЕООД чрез юр.к Б. Т. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Впоследствие представя и писмена защита. ЕТ „К. Г. - К.“ – трето лице – помагач на страната на ответника „Агротексим” ЕООД чрез адвокат Н. Ц. поддържа отговора си за неоснователност на въззивната жалба и моли апелативния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Впоследствие представя и писмена защита.

Софийският апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производство пред Софийски градски съд е образувано по предявени от „Микос Инженеринг“ ЕООД срещу „Агротексим” ЕООД искове, както следва:

І. Ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следното:

1. Сумата от 100 000 лв. без ДДС, представляваща оставащото неизплатено възнаграждение от общ размер 435 486.28 лв. без ДДС по договор за изпълнение на СМР от 15.09.2012 г. за възложени, изпълнени и приети СМР по етап 2, подетап 2.2, на обект на ответника „Реконструкция на рибовъдно стопанство”, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, общ. Девин съгласно обобщен приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г., за която сума е издадена фактура № 350/19.10.2018 г. на стойност 100 000 лв. без ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от 100 000 лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

2. Сумата от 216 721.03 лв. без ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение за допълнително възложени, изпълнени и приети СМР по етап 2, подетап 2.2, на обект на ответника „Реконструкция на рибовъдно стопанство”, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, общ. Девин, съгласно 3 (три) броя протоколи за извършени и приети СМР от 13.11.2013 г., имащи значението и правните последици на акт обр. 19 (отм.), за която сума са издадени следните фактури: № 354/19.10.2018 г. на стойност 101 937 лв. без ДДС, № 351/19.10.2018 г. на стойност 10 644.53 лв. без ДДС, № 352/19.10.2018 г. на стойност 9 324.80 лв. и № 353/19.10.2018 г. на стойност 94 814.70 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 216 721.03 лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

3. Сумата от 10 718.20 лв. без ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение за допълнително възложени, изпълнени и приети СМР по етап 3, на обект на ответника „Реконструкция на рибовъдно стопанство”, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, общ. Девин, съгласно протокол за извършени и приети СМР от 13.11.2013 г., имащ значението и правните последици на акт. обр. 19 (отм.), протокол-споразумение за прихващане от 28.04.2014 г., за която сума е издадена фактура № 355/19.10.2018 г. на стойност 10 718.20 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 10 718.20 лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

3.1. Евентуално, в случай, че съдът приеме, че с извършеното авансово плащане на сумата от 100 000 лв. по фактура № 331/27.08.2013 г. от ответника са платени изпълнени СМР по етап 2, подетап 2.2. и сумата не представлява авансово плащане на допълнително възложени СМР по етап 3, то ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 110 718.20 лв. без ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение за допълнително възложени, изпълнени и приети СМР по етап 3, на обект на ответника „Реконструкция на рибовъдно стопанство”, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, общ. Девин, съгласно протокол за извършени и приети СМР от 13.11.2013 г., имащ значението и правните последици на акт. обр. 19 (отм.), протокол- споразумение за прихващане от 28.04.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 110 718.20 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ІІ. В условията на евентуалност – в случай, че съдът не уважи горните искове по раздел І, т. 2, т. 3 и т. 3.1, то на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следното:

1. Сумата от 216 721.03 лв. без ДДС по раздел I, т. 2 от петитума на исковата молба, представляваща стойността на необходимите и полезни разноски за извършване на допълнителни СМР по етап 2, подетап 2.2, на обект на ответника „Реконструкция на рибовъдно стопанство”, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, общ. Девин, съгласно 3 (три) броя протоколи от 13.11.2013 г. за извършени и приети конкретно посочени като наименование, мярка, количество, единична цена и стойност СМР, имащи значението и правните последици на акт. обр. 19 (отм.), ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

2. Сумата от 10 718.20 лв. без ДДС по раздел I, т. 3 от петитума на исковата молба, представляваща стойността на необходимите и полезни разноски за извършване на допълнителни СМР по етап 3 на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство”, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, общ. Девин, съгласно протокол от 13.11.2013 г., извършени и приети конкретно посочени като наименование, мярка, количество, единична цена и стойност СМР, имащ значението и правните последици на акт. обр. 19 (отм.), протокол-споразумение за прихващане от 28.04.2014 г. и акт 19 от 28.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

2.1. Евентуално, в случай, че съдът приеме, че с извършеното авансово плащане на сумата от 100 000 лв. по фактура № 331/27.08.2013 г. от ответника са платени изпълнени СМР по етап 2 и сумата не представлява авансово плащане на СМР по етап 3, то ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 110 718.20 лв. без ДДС по раздел I, т. З.1 от петитума на исковата молба, представляваща стойността на необходимите и полезни разноски за извършване на допълнителни СМР по етап 3 на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство”, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, общ. Девин, съгласно протокол от 13.11.2013 г. за извършени и приети конкретно посочени като наименование, мярка, количество, единична цена и стойност СМР, имащ значението и правните последици на акт. обр. 19 (отм.), протокол-споразумение за прихващане от 28.04.2014 г. и акт 19 от 28.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът „Микос Инженеринг“ ЕООД твърди, че на 15.09.2012 г. между него като изпълнител от една страна и ответното дружество „Агротексим” ЕООД като възложител от друга страна бил сключен договор за извършване на строително-монтажни работи (СМР) на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство“, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, съгласно одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. Съгласно чл. 2 от договора конкретната спецификация на предмета на договора (видовете СМР и единични цени) били определени в оферта на изпълнителя – приложение № 1, представляваща неразделна част от договора, ведно със съответните количествено-стойностни сметки (КСС). Договорено било изпълняваните работи да са на етапи, както следва - етап 1, етап 2 (с подетап 2.1 и подетап 2.2.). Срокът за изпълнение на договорените работи бил определен на 01.09.2013 г. За възложената и изпълнена работа възложителят се задължил да заплати на изпълнителя сума в размер на изработените действителни количества по единични цени съгласно приложение № 1 от договора. Преди започване на работата възложителят заплащал аванс в размер на 30 % за изпълнението предмета на договора. Страните се споразумели отчитането на извършените СМР да става с акт 19 и сметка 22, в която се приспадал пропорционално получения аванс. Съгласно чл. 7 от договора плащането на цената било на база одобрен акт 19, сметка 22 и данъчна фактура, издадена от изпълнителя, като ал. 2 на чл. 7 от договора предвиждала, че възложителят заплащал дължимото възнаграждение в срок до 5 дни след подписване на приемо-предавателните протоколи (приемане на актуването), но не по-късно от 3 дни от издаването на фактура.

На 20.06.2013 г. между страните бил подписан анекс № 1 към договора, съгласно който видовете СМР, които следвало да се изпълнят съответно етап 2 (с подетап 2.1 и подетап 2.2.), се променяли в съответствие с приложение № 2 – неразделна част от анекса, ведно със съответните КСС. Промяната се изразявала в разместване на съответните СМР, които оставали с непроменени общо количество и стойност. Променен бил и крайният срок за изпълнение на отделните видове работи, както следва: срокът на изпълнение на договорираните работи за етап 2.1. се определял на 30.07.2013 г., а срокът на изпълнение да договорираните работи за етап 2.2 се определял на 01.11.2013 г. Към настоящия момент били изпълнени, приети и разплатени изцяло извършените СМР по етап 1, съгласно обобщен приемо-предавателен протокол за изпълнени и приети строително монтажни работи (без дата), подписан от двете страни, както и извършените СМР по етап 2, подетап 2.1., съгласно обобщен приемо-предавателен протокол от 15.08.2013 г., подписан от двете страни.

Към настоящия момент обаче оставало неразплатено дължимо възнаграждение за изпълнена работа по етап 2, подетап 2.2. в размер на 100 000 лева. С обобщен приемо-предавателен протокол за изпълнени СМР от 18.12.2013 г., подписан от двете страни, и имащ значението и последиците на акт обр. 19 (отм.), били изпълнени СМР на стойност 435 486.28 лв. От тази обща дължима сума за изпълнени и приети СМР, по посочения обобщен протокол за етап 2, подетап 2.2., от ответника била платена само сумата от 335 486.28 лв. и оставала неплатена сума в размер на 100 000 лв., за която изпълнителят издал фактура № 350/19.10.2018 г. Отделно от тази неразплатената сума, в хода на изпълнение на договора поради непредвидени обстоятелства възникнала необходимостта от извършване на допълнителни СМР при изпълнение на етап 2, подетап 2.2. Изпълнението на тези допълнителни СМР били необходими за цялостното завършване на обекта и въвеждането му в експлоатация. По този начин били извършени допълнителни СМР на обща стойност 216 721.03 лв. без ДДС, конкретно посочени като наименование, мярка, количество, единична цена и стойност в 3 бр. протоколи от 13.11.2013 г. за изпълнена работа, както следва:

Допълнително изпълнение работи етап 2 (таблица ІV.1 от исковата молба) по вид, мярка, количество, единична цена и стойност: 1) Доставка и монтаж на тръба ф 500, 3120 кг, 3 лв., общо 9 360 лв.; 2) Доставка и монтаж тръби ф 350, 10007 кг, 3 лв., общо 30 021 лв.; 3) Доставка на коляно ф 500, 1 бр., 740 лв., общо 740 лв.; 4) Доставка на фланци ф 500 с комплектация, 2 бр., 748 лв., общо 1 496 лв.; 5) Доставка на кранове бътерфлай ф 350, 5 бр., 536 лв., общо 2 680 лв.; 6) Доставка на фланци ф 350 с комплектация, 34 бр., 201 лв., общо 6 834 лв.; 7) Болтове за фланци ф 500 и ф 350, 1 лв., 780 лв., общо 780 лв.; 8) Доставка на колена ф 350, 5 бр., 482 лв., общо 2 410 лв.; 9) Стоманен тръби на заварка с диаметър ф 125 мм, 50 молителят, 32 лв., общо 1 600 лв.; 10) Почистване и грундиране на тръба ф 500, 1 лв., 3 260 лв., общо 3 260 лв.; 11) Монтажна дейност за кран ф 500 и фланци, 1 лв., 720 лв., общо 720 лв.; 12) Монтажна дейност за кранове ф 350 и фланци, 1 лв., 9 656 лв., общо 9 656 лв.; 13) Механизация за изкопи, направа на откоси, разчистване на храсти, направа на рампи, направа на работни площадки, насипи и монтаж на тръби и кранове, 1 лв., 22 860 лв., общо 22 860 лв.; 14) Автотранспорт за насипване откоси и площадки към река, 136 курса, 70 лв., общо 9 520 лв. Всичко 101 937 лв., ДДС 20 % - 20 387.40 лв., или общо 122 324.40 лв.

Допълнително изпълнение работи етап 2 (таблица ІV.2 от исковата молба) по вид, мярка, количество, единична цена и стойност: І. Земни работи: 1) Ръчен изкоп за стълбище люпилня, 2 куб.м., 14.76 лв., общо 29.52 лв.; ІІ. Кофражни работи: 1) Кофраж за стена фасада изток едностранен, 22.35 кв.м., 13.08 лв., общо 292.34 лв.; 2) Кофраж за стълбище, 9 кв.м., 13.08 лв., общо 117.72 лв.; ІІІ. Армировъчни работи: 1) Армировка за отспа фасада изток, 180 кг, 1.40 лв., общо 252 лв.; 2) Армировка за стълба и площадка, 85 кг, 1.40 лв., общо 119 лв.; ІV. Бетонови работи: 1) Бетон В 20 за стена фасада изток, 5, 6 куб.м., 140 лв., общо 784 лв.; 2) Бетон В 20 за стълба и площадка, 3, 5 куб.м., 140 лв., общо 490 лв.; 3) Само доставка на бетон В20 за стена паркинг тенис корт, 8 куб.м, 105 лв., общо 840 лв.; Част: Електро – Вътрешни инсталации: 1) Доставка на прожектори 20 W, 4 бр., 58.90 лв., общо 235.60 лв.; 2) Монтаж осв. Тела, 4 бр., 12.30 лв., общо 49.20 лв.; 3) Доставка на ключ обикновен открита инсталация 1Р 44, 1 бр., 3.50 лв., общо 3.50 лв.; 4) Монтаж ключове; контакти, 1 бр., 1, 70 лв., общо 1, 70 лв.; 5) Направа на излаз със СВТ 3x1, 5 до 12 м за вентилатори и евакуационни осветителни тела, 2 бр., 29, 40 лв., общо 58, 80 лв.; 6) Свързване проводник към съоръжение до 2, 5 кв.мм., 2 бр., 1, 50 лв., общо 3 лв.; Част АС: 1) Демонтаж стоманобетоново стълбище, 1 бр., 50 лв., общо 50 лв.; 2) Доставка и монтаж на метален парапет стълбище, включително грунд и боядисване, 3 мл., 65 лв., 195 лв.; 3) Направа на холкер, 61, 90 м., 4, 87 лв., общо 301, 45 лв.; 4) Обмазка с битумен грунд два слоя по стени, 130 кв.м., 3, 25 лв., общо 422, 50 лв.; 5) Направа на цим. замазка в склад, 75 кв.м., 12, 80 лв., общо 960, лв.; 6) Направа шахта 65/70 см, комплект с метален капак, 1 бр., 265 лв., общо 265 лв.; 7) Доставка и монтаж подов сифон ф 110, 2 бр., 18, 40 лв., общо 36, 80 лв.; 8) Дълбоко проникващ грунд за стени, 154 кв.м., 1, 80 лв., общо 277, 20 лв.; 9) Обработка на стени, вани и дъна с хидроизолационна смес за питейни нужди, 154 кв.м., 8, 70 лв., общо 1 339, 80 лв.; 10) Подготовка за монтаж на армировка за вани (фусове), 140 бр., 0, 25 лв., общо 35 лв.; 11) Армировка за вани, 590 кг, 1, 40 лв., общо 826 лв.; 12) Подзиждане, 7 м, 6, 40 лв., общо 44, 80 лв.; 13) Доставка и монтаж на П профил за вани 30/20/3, 31 м, 7, 60 лв., общо 235, 60 лв.; 14) Доставка и направа на цокъл по дет. на архитекта, 2, 89, 50 лв., общо 179 лв.; 15) Обработка на тръби с грунд и боя, 50 м, 3, 60 лв., общо 180 лв.; 16) Демонтаж на стар мост, 1 бр., 1 120 лв., общо 1 120 лв.; 17) Механизация с бобкат и кран, 1 бр., 900 лв., общо 900 лв. Всичко 10 644.53 лв., ДДС 20 % - 2 128.91 лв., или общо 12 773.44 лв.

Допълнително изпълнение работи етап 2 (таблица ІV.3 от исковата молба) по вид, мярка, количество, единична цена и стойност: 1) Направа на саваци и решетки допълнително, 49 бр., 350 лв., общо 17 150 лв.; 2) Бетонова шахта тип 1, 5 бр., 465 лв., общо 2 325 лв.; 3) Бетонови шахти тип 2, 12 бр., 880 лв., общо 10 560 лв.; 4) Бетонова шахта 150/150/130, 1 бр., 580 лв., общо 580 лв.; 5) Бетонова шахта 285/225/200, 1 бр., 970 лв., 970 лв.; 6) Направа на трасета при пътеки от П профил, 496 м, 18, 80 лв., общо 9 324, 80 лв.; 7) Полагане на бетон за пътеки между басейни В20, 12 куб.м., 140 лв., общо 1 680 лв.; 8) Армировка за пътеки, 482 кг, 1, 40 лв., общо 674, 80 лв.; 9) Направа на пътека при басейн 4 и метален савак, 11 ч.дни, 65 лв., общо 715 лв.; 10) Стоманобетонов канал при басейн 5 с дължина 6 м и размери 75/50, 1 бр., 520 лв., общо 520 лв.; 11) Направа и монтаж на стоманобетонови капаци при басейн 5, 8 бр., 65 лв., общо 520 лв.; 12) Шлайфана бетонова настилка, 307, 50 кв.м., 45 лв., общо 13 837, 50 лв.; 13) Подготовка на основа за шлайфана площадка с изрязване на армировка и механизирано извозване на бетона, 120 кв.м., 18 лв., общо 2 160 лв.; 14) Заготовка и монтаж на закладни части, 27 бр., 12, 40 лв., общо 334, 80 лв.; 15) Голям багер, 6 мсм, 550 лв., общо 3 300 лв.; 16) Камион самосвал, 48 курса, 70 лв., общо 3 360 лв.; 17) Доставка на ПВЦ ф 200, 25 м, 10, 60 лв., общо 265 лв.; 18) Обратен насип, вкл. уплътняване на пластове, 2 260 кв.м., 5, 16 лв., общо 11 661, 60 лв.; 19) Къртене на бетон ръчно, 17 кв.м., 98 лв., общо 1 666 лв.; 20) Доставка на итонг 600/250/250, 60 бр., 8, 50 лв., общо 510 лв.; 21) Демонтаж на ограда, 250 м, 4, 50 лв., общо 1 125 лв.; 22) Теглене на каса за връщане на пари, 1 бр., 7 480 лв., общо 7 480 лв.; 23) Човекодни - храноден и спане, вложени за допълнителни СМР, 671 бр., 20 лв., общо 13 420 лв. Всичко 104 139.50 лв., ДДС 20 % - 20 827.90 лв., или общо 124 967.40 лв.

Всички тези допълнително изпълнени работи били приети от фирмата, осъществяваща инвеститорския контрол и строителен надзор на ответника, а именно ЕТ „К. Г. - К.“, с ЕИК: 825337677 и били необходими за цялостното завършване на обекта и въвеждането му в експлоатация. Посочени били в протоколи за извършени и приети СМР от 13.11.2013 г., имащи значението и правните последици на акт. обр. 19 (отм.).

Така изпълнените СМР били на стойност съответно 101 937 лева, 10 644.53 лв. и 104 139.50 лв., които суми не били заплатени от ответника на ищеца и за които последният издал фактури № 354, № 351, № 352, всичките от 19.10.2018 г. без начислен ДДС, тъй като към датата на издаване на фактурите ищецът не бил регистриран по ЗДДС и при издаване на фактура не следвало да начислява ДДС. Или, общият размер на неплатеното възнаграждение за допълнително възложените, изпълнени и приети СМР по етап 2, подетап 2.2., конкретно посочени по-горе и описани 3 бр. протоколи от 13.11.2013 г. било в размер на 216 721.03 лв.

Отделно от това, в хода на изпълнение на процесния договор, поради непредвидени обстоятелства, възникнала необходимостта от извършване на допълнителни СМР, които били изпълнени като етап 3, който бил реализиран след изпълнение на работите по етап 2, подетап 2.2., включително и след изпълнение на допълнително възложените такива по етап 2, подетап 2.2. Изпълнението на тези допълнителни СМР също били необходими за цялостното завършване на обекта и въвеждането му в експлоатация и били възложени от ответника на ищеца чрез превеждане на авансова сума за започване на тяхното изпълнение – 120 000 лв. с ДДС по фактура № 331/27.08.2013 г., с основание „Реконструкция на рибовъдно стопанство – етап III - авансово плащане“ за допълнителни СМР по етап 3. След получаване на авансовото плащане, изпълнителят започнал извършването на допълнителните СМР, конкретно посочени като наименование, мярка, количество, единична цена и стойност в протокол от 13.11.2013 г. за изпълнена работа, както следва:

Допълнително изпълнение работи етап 3 и вертикална планировка етап 2 (таблица V.1 от исковата молба) по вид, мярка, количество, единична цена и стойност: 1) Кофраж за стени и Република България, 70 кв.м., 13, 08 лв., общо 915, 60 лв.; 2) Бетон В 20 за основи, 21 кв.м., 140 лв., общо 2 940 лв.; 3) Бетон В20 за основи доставка, 98 кв.м., 112 лв., общо 10 976 лв.; 4) Доставка на армировка, 17 965 кг, 1, 18 лв., общо 21 198, 70 лв.; 5) Тръби ПВЦ ф 110, 550 м, 14, 30 лв., общо 7 865 лв.; 6) Доставка и полагане на пътни бордюри, вкл. изкоп и подл. Бетон, 414 м, 32, 80 лв., общо 13 579, 20 лв.; 7) Планировка на основа за полагане на пътно легло, 1 860 кв.м., 1, 20 лв., 2 232 лв.; 8) Уплътняване на земно легло, 3 300 кв.м., 1, 60 лв., общо 5 280 лв.; 9) Направа на трошенокаменна настилка за основа на асфалт, 518 куб.м., 25 лв., общо 12 950 лв.; 10) Битумен разлив първи пласт, 3 900 кв.м., 1, 80 лв., общо 7 020 лв.; 11) Битумен разлив втори пласт, 1 490 кв.м., 1.25 лв., общо 1 862, 50 лв.; 12) Доставка и полагане на битумизирана баластра, 162 т., 184 лв., общо 29 808 лв.; 13) Комплект вани, 2 бр., 2 140 лв., общо 4 280 лв.; 14) Полагане на геотекстил върху тръба, 120 кв.м., 8, 8 лв., общо 1 056 лв. Всичко 121 963 лв., ДДС 20 % - 24 392.60 лв., или общо 146 355.60 лв.

Тези допълнително изпълнени работи също били приети от фирмата, осъществяваща инвеститорския контрол и строителен надзор на ответника, а именно ЕТ „К. Г. - К.“, с ЕИК: 825337677 и били необходими за цялостното завършване на обекта и въвеждането му в експлоатация. Посочени били в протокол за извършени и приети СМР от 13.11.2013 г., имащ значението и правните последици на акт. обр. 19 (отм.).

Така изпълнените СМР били на стойност 121 963 лева, от които (след приспадане на авансово платените 100 000 лева и извършено прихващане с протокол - споразумение от 28.04.2014 г., по който протокол били приспаднати 11 244.80 лв.), към настоящия момент оставала дължима и неплатена сумата от 10 718.20 лв., за която била издадена фактура № 355/19.10.2018 г. без начислен ДДС, тъй като към датата на издаване на фактурата ищецът не бил регистриран по ЗДДС и при издаване на фактура не следвало да начислява ДДС.

Евентуално в случай, че съдът приеме, че с извършеното авансово плащане на сумата от 100 000 лв. по фактура № 331/27.08.2013 г. от ответника били платени изпълнени СМР по етап 2, подетап 2.2. (претендираната сума по т. III от исковата молба) и сумата не представлявала авансово плащане на СМР по етап 3, ищецът счита, че в този случай от дължимата сума за изпълнени допълнително възложени СМР по етап 3 не следвало да се приспада платеният аванс. Следва от общо дължимото възнаграждение да бъде приспадната единствено сумата от 11 244.80 лв. без ДДС, съгласно протокол-споразумение за прихващане от 28.04.2014 г. В този случай, след извършеното приспадане, общото неплатено възнаграждение за допълнително възложените, изпълнени и приети СМР по етап 3 било в размер на 110 718.20 лв.

Също така, ищецът обосновава твърдението си, че всички така посочени строително- монтажни работи изпълнил точно, качествено и в срок като се позовава на следните документи: окончателен приемо-предавателен протокол за извършените СМР и предаването на обекта в уговорения срок от 18.12.2013 г., подписан от страните 2 преди издавеното на крайния акт за осъщественото строителство - удостоверение № 15/20.12.2013 г. за въвеждане в експлоатация на обекта, издадено от главния архитект на Община Девин; констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 13.11.2013 г.; окончателен доклад № 34/18.12.2013 г.; технически паспорт № 22/19.12.2013 г.; удостоверение № 15/20.12.2013 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Реконструкция на рибовъдно стопанство“, издадено от главния архитект на Община Девин.

Излага и доводи за приемане на работата по посочените строително-монтажни работи от страна на ответника съобразно разпоредбата на чл. 264 ЗЗД, което се доказвало и от факта, че фирмата, осъществяваща инвеститорския контрол и строителен надзор на ответника, а именно ЕТ „К. Г. - К.“, с ЕИК: 825337677 на основание сключен между тях договор за строителен надзор от 01.10.2012 г., била подписала всички актове за изпълнени допълнителни СМР по етап 2, подетап 2.2. и по етап 3, имащи значението и правните последици на акт. обр. 19 (отм.).

В условията на евентуалност посочва, че дори да се приемело, че допълнително възложените СМР по етап 2, подетап 2.2 и по етап 3 не били надлежно възложени посредством договор, то стойността за тях следвало да бъде заплатена от ответника на ищеца на извъндоговорно основание по правилата на чл. 60 и сл. от ЗЗД, тъй като работата била предприета уместно – по искане на заинтересования и била добре управлявана, което се доказвало от актовете за приемане на извършените СМР на обекта и издаденото впоследствие удостоверение № 15/20.12.2013 г. за въвеждане в експлоатация на обекта, издадено от главния архитект на Община Девин.

Ответното дружество „Агротексим” ЕООД оспорва исковете.

Твърди, че било заплатило изцяло на ищеца възнаграждението, което му се дължало за тези строително-монтажни работи, които той реално извършил на процесния обект в изпълнение на сключения между страните договор за строителство. Извън строителните работи, уговорени с договора от 15.09.2012 г. на ищеца не било възлагано извършването на други допълнителни дейности по обекта, като не се появила и необходимост от изпълнение на каквито и да е други СМР. Такива не били и извършвани. Ответникът не бил приемал каквито и да било изпълнени от ищеца допълнителни строителни работи. Една част от строителните работи на обекта били изпълнени от друго юридическо лице, различно от ищеца - „Симтех“ ЕООД. Прави възражение за погасяване по давност на предявеното вземане за получаване на обезщетение по чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Третото лице помагач ЕТ „К. Г. - К.“ оспорва предявените искове и моли те да бъдат отхвърлени.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав намира, че така предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са процесуално допустими, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо.

В тази връзка следва да се отбележи, че неоснователни се явяват възраженията по въззивната жалба, че първоинстанционният съд постановил решението си преди приключване процедурата по поправка на съдения протокол от последното съдебно заседание, при което без съобразяване с искането за поправка на грешките и отстраняване на неточностите било налице акт, които не бил съобразен с установената и доказана по делото фактическа обстановка, както и че бил постановен акт, страдаш от сериозни пороци, а така също и че съдът не изчакал изтичането на предоставения от него с разпореждане № 262252/13.04.2022 г. срок и пристъпил към произнасяне и постановяване на решение с обем от 16 страници, което предполагало продължителна работа, надхвърляща многократно малкото на брой часове между получаването на молбата вх. № 283463 от 29.04.2022 г., разглеждането и произнасяне по нея и написването на решение в посочения обем.

Действително, в случая първоинстанционният съд е обявил решението си на 29.04.2022 г., т.е. преди да разгледа молбата на ищеца за поправка по чл. 150 и сл. ГПК на протокола от последното съдебно заседание на 06.04.2022 г., която молба е разгледана в открито съдебно заседание на 06.07.2022 г. и е оставена без уважение. Това обаче не нарушава процесуалните права на страните, в частност на ищеца, тъй като не представлява пречка да бъде постановено съдебното решение по същество на спора преди произнасяне по молбата за поправка на съдебния протокол. Това е така, тъй като всички процесуални действия в последното проведено съдебно заседание на съда, а и в предишните заседания, на страните и вещите лица са осъществени непосредствено пред съдията-докладчик по делото и винаги в присъствието на страните и следователно те са запознати с тях. При евентуално допускане на поправка на протокола, то същите ще могат да бъдат съобразени от въззивния съд, който не е участвал непосредствено при събиране на доказателствата в последното по делото открито съдебно заседание съобразно разпоредбите на чл. 266, ал. 1-3 ГПК и чл. 268, ал. 2 ГПК. Производството за поправка или допълване на протокол от открито съдебно заседание е уредено като акцесорно, съпътстващо конкретно съдебно заседание производство. В него не се разрешава правен спор и за постановения акт не е предвидена възможност за обжалване. Доколкото цели да осигури точно отразяване на исканията на страните, техните правни доводи и тези по повод на разглеждания правен спор, когато искането за поправка на протокола е обосновано с твърдение, че следва да се впишат дословно направените изявления на страната, е допустимо съдът да постанови решението си и без да е приключил процедурата по поправка. В този смисъл е и определение № 1259/08.12.2014 г. по гр. д. № 4066/2014 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС.

Следва и да се отбележи, че преди да пристъпи към постановяване на съдебното решение, съдът следва да е разгледал делото при спазване изискванията на чл. 140- 149 ГПК като за всяко съдебно заседание следва да е изготвен надлежен протокол, който, съгласно императивните норми на чл. 150 ГПК, се съставя под диктовката на председателя, подписва се от него и секретаря и отразява всички процесуални действия на съда и страните, осъществени в рамките на съответното съдебното заседание. Тези изисквания в случая са спазени, включително и относно съдебния протокол от 06.04.2022 г., а и молбата за неговата поправка касае възражения в протокола, а не несъответствия в процеса на доказване.

Относно законосъобразността на решението по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

На 30.08.2012 г. между „Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“ от една страна като управляващ орган и „Агротексим” ЕООД от друга страна като бенефициент е сключен договор № 105/30.08.2012 г., по силата който управляващият орган чрез Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, предоставя на бенефициента безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: „Реконструкция на рибовъдно стопанство, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, общ. Девин“ съгласно заявление за кандидатстване с вх. № ЕФР-16- 15/05.07.2012 г., срок за изпълнение на проекта 30.09.2013 г. Впоследствие, страните сключили и 3 бр. анекси към договора съответно от 14.02.2013 г., 12.06.2013 г. и 18.06.2013 г. Във връзка с договора, на 15.09.2012 г. между „Микос Инженеринг“ ЕООД от една страна като изпълнител и „Агротексим” ЕООД от друга страна като възложител е сключен договор за извършване на строително-монтажни работи (СМР) на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство“, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, общ. Девин, съгласно одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. Съгласно чл. 2 от договора конкретната спецификация на предмета му (видовете СМР и единични цени) е определена в оферта на изпълнителя – приложение № 1, представляваща неразделна част от договора, ведно със съответните количествено-стойностни сметки (КСС). Договорено е изпълняваните работи да са на етапи, както следва - етап 1, етап 2 (с подетап 2.1 и подетап 2.2.). Срокът за изпълнение на договорените работи е определен на 01.09.2013 г. За възложената и изпълнена работа възложителят се задължава да заплати на изпълнителя сума в размер на изработените действителни количества по единични цени съгласно приложение № 1 от договора (рекапитулация - етап 1 и етап 2 с подетап 2.1 и подетап 2.2), видно от което общото възнаграждение по договора, дължимо от възложителя на изпълнителя е в размер на 2 376 262.79 лв. Преди започване на работата възложителят заплаща аванс в размер на 30 % за изпълнението предмета на договора. Страните се уговорили отчитането на извършените СМР да става с акт 19 и сметка 22, в която се приспада пропорционално получения аванс. Съгласно чл. 7 от договора плащането на цената е на база одобрен акт 19, сметка 22 и данъчна фактура, издадена от изпълнителя, като ал. 2 на чл. 7 от договора предвижда, че възложителят заплаща дължимото възнаграждение в срок до 5 дни след подписване на приемо-предавателните протоколи (приемане на актуването), но не по-късно от 3 дни от издаването на фактура.

На 20.06.2013 г. между страните бил подписан анекс № 1 към договора, съгласно който видовете СМР, които следва да се изпълнят съответно етап 2 (с подетап 2.1 и подетап 2.2.), се променят в съответствие с приложение № 2 – неразделна част от анекса, ведно със съответните КСС. Промяната се изразява в разместване на съответните СМР, които остават с непроменени общо количество и стойност. Променен е и крайният срок за изпълнение на отделните видове работи, както следва: срокът на изпълнение на договорираните работи за етап 2.1. се определя на 30.07.2013 г., а срокът на изпълнение да договорираните работи за етап 2.2 се определя на 01.11.2013 г. Във връзка с договора за строително-монтажни работи, на 01.10.2012 г. е сключен договор между ЕТ „К. Г. - К.“ от една страна като изпълнител и „Агротексим” ЕООД от друга страна като възложител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълнява консултантски услуги - строителен надзор и изготвяне на окончателен доклад за въвеждане на обекта в експлоатация и състави технически паспорт, за обект: „Реконструкция на рибовъдно стопанство”, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден. Страните уговорили своите права и задължения по договора, както и че цената на надзора се определя с анекс 1, неразделна част от договор.

Между страните по процесния договор са подписани двустранно три броя обобщени приемо- предавателни протоколи за приемане от възложителя на конкретно посочени по вид, мярка, количество, единична цена и стойност извършени СМР, както следва: първият без дата за извършени и приети СМР от етап І на обща стойност 260 568.81 лв.; вторият от 15.08.2013 г. за извършени и приети СМР от подетап 2.1 на обща стойност 1 268 213.90 лв. и третият от 18.12.2013 г. за извършени и приети СМР от подетап 2.2 на обща стойност 435 468.28 лв.; както и приемо- предавателен протокол 18.12.2013 г. по повод извършените СМР и предаване на обекта в уговорения по договора срок.

На 13.11.2013 г. е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, подписан от възложителя „Агротексим” ЕООД, изпълнителя (строителя) „Микос Инженеринг“ ЕООД, съответните проектанти и консултанти (строителен надзор) - ЕТ „К. Г. - К.“ и съответни специалисти.

От осъществяващия строителен надзор ЕТ „К. Г. - К.“ и съответни квалифицирани специалисти са съставени и подписани окончателен доклад № 34/18.12.2013 г. за установяване годността за ползване на строеж, а именно: „Реконструкция на рибовъдно стопанство“ с подобекти: Етап 1 – „Реконструкция на риболюпилня и СТБ конструкция до кота +3.00 с временен покрив“ – 341.12 кв.м. и Етап 2 – „Реконструкция на съществуващи рибарници, мост и вертикална планировка“ в УПИ І – база за рибовъдство и екотуризъм, кв. 1, местност „Реката“, землище Беден, общ. Девин; както и технически паспорт рег. № 22/19.12.2023 г. От главния архитект на Община Девин е издадено удостоверение № 15/20.12.2013 г. за въвеждане в експлоатация на горепосочения строеж.

В подкрепа на твърденията си, ищецът е представил и следните заварени копия на документи:

Издадени от него с получател ответното дружество фактури, както следва: № 350/19.10.2018 г. на стойност 100 000 лв. без ДДС с посочено основание „СМР по договор за строителство и анекс към него – остатък“; № 354/19.10.2018 г. на стойност 101 937 лв. без ДДС с посочено основание „допълнително изпълнени СМР по приета от инв. контрол и надзор рекапитулация и КСС по етап 2 част ВИК - поз. 1 до 14“; № 351/19.10.2018 г. на стойност 10 644.53 лв. без ДДС с посочено основание „допълнително изпълнени СМР по приета от инв. контрол и надзор рекапитулация и КСС за Е2“; № 352/19.10.2018 г. на стойност 9 324.80 лв. с посочено основание „допълнително изпълнени СМР по приета от инв. контрол и надзор рекапитулация и КСС по етап 2 поз. 6 – Направа на трасета при пътеки от П профил“, № 353/19.10.2018 г. на стойност 94 814.70 лв. с посочено основание „допълнително изпълнени СМР по приета от инв. контрол и надзор рекапитулация и КСС на по етап 2 поз. От 1 до 23 вкл. без поз. 6“ и № 331/27.08.2013 г. на стойност 120 000 лв. с ДДС с посочено основание „СМР – Реконструкция на рибовъдно стопанство – етап ІІІ – авансово плащане“. Всички тези фактури са подписани от издателя им „Микос Инженеринг“ ЕООД чрез управителя М. Г., но не и от представител на получателя им „Агротексим” ЕООД.

3 броя протоколи от 13.11.2013 г. за извършени и приети допълнителни СМР по етап 2, както и протокол от същата дата - 13.11.2013 г. за извършени и приети допълнителни СМР по етап 3 и вертикална планировка етап 2. Протоколите са подписани от ЕТ „К. Г. - К.“ като инв. контрол и строителен надзор и от „Микос Инженеринг“ ЕООД чрез управителя М. Г. като изпълнител.

Протокол-споразумение от 28.04.2014 г., подписано от „Микос Инженеринг“ ЕООД чрез управителя М. Г. и от „Агротексим” ЕООД чрез управителя Й. Т. за извършено прихващане между две насрещни вземания на страните съответно на „Агротексим” ЕООД за сумата от 13 493.76 лв. по фактури № 980/05.11.2013 г. и № 161/08.10.2013 г. и на „Микос Инженеринг“ ЕООД за същия размер сума от 13 493.76 лв. по фактура № 345/28.04.2014 г. От своя страна, ответникът е представил и следните заварени копия на документи: - уведомително от Държавен фонд „Земеделие“ до ответника за извършени плащания по договора от 30.08.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в общ размер на изплатена сума от 270 699.91 лв.; - актове за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция и актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи че са постигнати изискванията на проекта; - фактури с платежни нареждания към тях за периода от 30.11.2012 г. до 21.12.2013 г.; - аналитична оборотна ведомост с ищеца; - договор от 28.09.2017 г., констативен протокол към него и 2 броя фактури.

По делото са допуснати и приети експертизи, както следва:

Съдебно-техническа експертиза вх. на СГС № 40832/14.05.2020 г., изготвена от вещото лице инж. Б. Т. след запознаване и анализиране на приложените по делото документи и направен оглед на обекта.

Съгласно заключението, възложените СМР по етап 2, подетап 2.2, посочени и приети с обобщен приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г. са извършени в цялост на обекта като подробното им описание е представено в приложение № 2, таблица №1 към експертизата.

Описаните СМР като допълнителни по етап 2, подетап 2.2 в приложените три броя протоколи от 13.11.2013 г. (л. 52-57) не са извършени на обекта. Подробно описание е представено в приложение № 3, таблица № 1 към експертизата. Всички посочени допълнителни дейности са предвидени в одобрените проекти и са изпълнени съгласно приетите обобщени протоколи. Не се установени допълнително изпълнени СМР извън приетите в обобщените приемо-предавателни протоколи подписани от „Микос инженеринг“ ЕООД и „Агротексим” ЕООД. Не е установена строителна документация, с която се възлага извършването на допълнителни СМР. Не са установени и протоколи за приемането на допълнителните СМР и установяването им като извършени. На място описаните като допълнителни СМР също не е установено къде са изпълнени.

Изхождайки от датите на подписване на протоколите за приемане на допълнителните СМР - 13.11.2013 г. и техния вид, не може технологично да бъдат изпълнени тези СМР и обекта да бъде завършен в срок и да се изготви акт обр. 15 също от дата 13.11.2013 г. Твърдените като изпълнени допълнително СМР също не фигурират и в обобщения приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г., където е следвало да бъдат включени и приети от възложителя като извършени.

Описаните СМР като допълнителни по етап 3, съгласно протокол за извършени и приети СМР от 13.11.2013 г. при направения оглед и анализ на отчетените количества се установи, че не са извършени. Подробно описание е представено в приложение № 3, таблица № 1 към експертизата. При направения оглед на място не се установи къде са изпълнени допълнителните количества, които са значителни като обем. Те също се включват в приетите общи количества описани в обобщените приемо-предавателни протоколи, подписани между страните по делото.

След направен анализ на цялостната документация, касаеща изпълнените количества и чрез направените замервания на място и в проектните чертежи, вещото лице установява, че приетите количества в подписаните между страните по делото обобщени приемо-предавателни протоколи за изпълнени СМР са достатъчни за завършването на обекта и въвеждането му в експлоатация. Не е установена необходимост от извършване на допълнителни количества СМР, за да се въведе в експлоатация обекта, каквато необходимост няма посочена в строителната документация във вид на предписания на проектанти, заповеди на строителен надзор, промени в проект и в разрешително за строеж, както и възложени от „Агротексим” ЕООД. От технологична гледна точка посочените като допълнителни СМР не могат да бъдат извършени в едно и също време до 13.11.2013 г. и цялостната работа по обекта да е свършила на същата дата с изготвяне на акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа. Като пример вещото лице посочва изпълнението на площадките за обслужване разделящи басейните на две части, които са изпълнени върху стоманобетонни подпорни стени и технологично площадките не могат да се бетонират допълнително без да са предвидени предварително кофражни и армировъчни работи за тях, още повече, че те са предвидени в първоначалния проект. Посочените допълнителни количества не са включени и в последния обобщен приемо-предавателен протокол, подписан от страните по делото на 18.12.2013 г. Въз основа на изготвената проектна документация в част вертикална планировка и направения оглед на място, вещото лице твърди, че видимо няма разлика в количествата, които са възложени и които са изпълнени. Според него следва да се има предвид, че в годините след 2013 г. видимо на място са извършвани и други видове СМР на цялата площ на имота и към момента при направен оглед не може да се установи кои СМР с каква давност са изпълнени.

В Заповедната книга няма записани допълнителни СМР, каквито се твърдят от ищеца. Не се установени и записани заповеди за изпълнението на допълнителни СМР или проектни решения за тяхната необходимост. Въобще, в цялостната документация не са установени вписани указания относно необходимостта от извършване на допълнителни СМР, както и не са установени и промени в проекта за обекта и в издаденото разрешително за строеж..

Вещото лице посочва и стойността на разходите за извършване на тези СМР, които в исковата молба се сочи, че са допълнително възложени, която да бъде изчислена по средни пазарни цени към датата, на която се твърди, че са извършени, а именно в общ размер на 225 943.34 лв., с подробни изчисления в таблица № 1 на приложение № 1 към експертизата.

В съдебно заседание на 08.07.2020 г. вещото лице пояснява и допълва заключението си като твърди, че в приложение № 1 количеството на посочените СМР-та е такова, каквото се твърди в исковата молба. Това са тези допълнителни работи, за които е установено, че всъщност не са извършени на място и се претендират в исковата молба. Вещото лице е ползвало документите, които са представени по делото, а допълнително е изискал само протоколи за скрити работи, които е описал. Обобщени приемо-предавателни протоколи за СМР са протоколите за приемане на СМР, които са приложени по делото. Обобщените приемо-предавателните протоколи са съгласно сключения договор за извършване на СМР. Те са изготвени преди момента, в който се твърди, че са извършени претендираните допълнителните работи.

Вещото лице лично е направил оглед на имота. Констатирал е наличието на изпускателни шахти, което е описано. Твърди, че всичко е включено в проекта, което е отчетено. В протокол от 18.12.2013 г. са включени CMP-та, които са по основния договор, като аз за всяко едно от тях в приложение № 2 е посочил на каква база ги е отчел и пиел като извършени. Това, че акт обр. 15 е от м. ноември, а акт обр. 19 е от м. декември е без значение за отговора на въпросите, които са поставени на експертизата. Допълнителните работи, които са претендирани, са описани отделно и са разгледани отделно в експертизата. Тези работи в протокола от м. декември 2013 г. не са посочени като допълнително извършени от никоя от страните. Те влизат в основните обобщени протоколи за приетите работи.

Вещото лице посочва, че обобщените протоколи са съставени преди 18.12.2013 г. Тогава е представен и е подписан този протокол, тогава са приети извършените CMP-та. Допълнителните работи са само в таблиците, които са описани в исковата молба като допълнително извършени. Тези, които е описал в приложение № 3, че не са извършени е описал защо не са извършени. На стр. 2 от приложение № 3, под 24-та позиция е записал, че е приета работата в обобщен приемо- предавателен протокол от 20.02.2013 г. Позиции № 27, № 28, № 29, № 30 също са към този протокол от 20.02.2013 г., т.е. той е съставен преди 18.12.2013 г. Протоколът от 18.12.2013 г. е последният, с който окончателно са приети извършените CMP-та по договор. Ако допълнителните работи са били извършени трябва да фигурират в окончателния протокол от м. декември 2013 г., а те не фигурират, т.е. има едни обобщени протоколи, които са съгласно договора и всичко е прието по тях. Много време след това – повече от една година се претендира за извършени допълнителни работи, които съгласно документация са извършени преди 18-ти декември и не са включени в този обобщен протокол. Те са в някакви отделни протоколи, подписани от различни хора. Такова нещо като допълнително извършено количество на място вещото лице не констатирало, като за всяко едно СМР е описал защо го няма. В приложение № 3 всичко, което е описано, го няма на място.

Също така вещото лице посочва, че съществува изпускателна шахта като има приложен по делото детайл, който е изпратен от проектантите. Има изградена ограда, описана в основната част какво представлява като количество. Акт обр. 15 е задължителен съгласно наредбата. Акт обр. 19 не е задължителен. Той не фигурира като образец в наредбата. Това е форма, с която се отчитат изпълнените CMP-та. Те се приемат от възложителя, предават се от изпълнителя и подлежат на заплащане след това. Няма закономерност защо акт обр. 19 е от м. декември, а акт обр. 15 е от м. ноември. С акт обр. 15 се удостоверява, че целият обект е завършен, всичко по него е изпълнено и подлежи на предаване на възложителя. Акт обр. 16 само удостоверява, че обектът е годен за въвеждане в експлоатация. Акт обр. 15 не е някакъв акт, който удостоверява някакъв акт на строителството, след което задължително се извършват допълнителни работи. В таблицата в приложение № 2 са отчетени всички работи, които са изпълнени, всички СМР между възложител и изпълнител, отчетени са, подписани са и са приети. Допълнително представените таблици с описаните подробно допълнителни работи не са приети от страните, както останалите актове и не са подписани от тях. За всяко една работа, без да е пропусната нито една като позиция, е описано защо вещото лице не ги приема като извършени, те не фигурират като изпълнени на място. Това се установява при един оглед. За всяко едно е описал защо не е извършено според него.

Описаните CMP-та по етап № 2, подетап № 2 и етап № 3 не се установява да са извършени на обекта и не са били необходими, за да бъде завършен обекта и да се извършат тези СМР-та. Обектът доколкото е видно от документацията е финансиран по програма. Със сигурност има документи приемо-предавателни, в които тези количества не фигурират. Това, което е по проект е изпълнено.

На въпроси на управителя на „Микос Инженеринг“ ЕООД М. Г., вещото лице отговоря като посочва, че е съобразил всички актове по делото. Задачата му е да провери какво е изпълнено, дали са изпълнени допълнителните работи, което е направил. Извършил е оглед на място, направил е измервания, проверил е проектната документация, която е одобрена и спрямо която е извършено строителството, за да бъдат проверени спрямо нея количествата на скритите видове работи. Всичко, което е направено е съобразено и с проектната документация.

Тричленна съдебно-техническа експертиза вх. на СГС № 295580/23.03.2021 г., изготвена от вещите лица инж. Б. Т., инж. В. П. и инж. П. Ц. след запознаване и анализиране на приложените по делото документи и направен оглед на обекта.

Изводите на вещите лица по тази експертиза са сходни с тези по единичната такава, изготвена от вещото лице инж. Б. Т., а именно:

Възложените СМР по етап 2, подетап 2.2, посочени и приети с обобщен приемо- предавателен протокол от 18.12.2013 г. са извършени в цялост на обекта, които са подробно описани в приложение № 2, таблица № 1 към експертизата.

Описаните СМР като допълнителни по етап 2, подетап 2.2 в приложените три броя протоколи от 13.11.2013 г. (лист 52-57) са подробно описани в приложение № 3, таблица № 1 към експертизата със съответните забележки и констатации към тях. Посочените допълнителни дейности са предвидени в одобрените проекти и са изпълнени съгласно приетите и подписани от „Микос Инженеринг“ ЕООД и „Агротексим” ЕООД обобщени протоколи от дати – 20.02.2013 г., 15.08.2013 г. и 18.12.2013 г. Според прегледаните чертежи част от предявените СМР са заварени като изпълнени на обекта преди началото на реконструкцията. При извършеният оглед на място, действително се констатирани подобни дейности, но СТЕ не може да се ангажира кога, кой и как ги е изпълнил. При направения анализ на документацията по делото и отчетените количества, не са установени допълнително възлагани извън приетите в обобщените приемо-предавателни протоколи подписани от „Микос Инженеринг“ ЕООД и „Агротексим” ЕООД. Не е установена строителна документация, с която се възлага извършването на допълнителни СМР. Не са установени и протоколи за приемането на допълнителните СМР и установяването им като извършени. Не е установен подписан обобщен приемо-предавателен протокол от инвеститора за допълнителни СМР и/или акт обр. 19 за претендираните допълнителни СМР. Вещите лица считат, че изхождайки от датите на подписване на протоколите за приемане на допълнителните СМР - 13.11.2013 г. и техния вид, не е възможно и не може технологично да бъдат изпълнени тези СМР и обекта да бъде завършен в срок и да се изготви акт обр. 15 също от дата 13.11.2013 г. Твърдените като изпълнени допълнително СМР също не фигурират и в обобщения приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г., където е следвало да бъдат включени и приети от възложителя като извършени. Нелогично е тези допълнителни СМР, ако са извършени на 13.11.2013 г., то същите, да не бъдат включени и в крайния обобщен приемо-предавателен протокол за изпълнени и приети СМР между страните от 18.12.2013 г., който протокол се явява последен и окончателен между страните. Също така отделно относно нуждата от допълнително извършване на СМР между страните и тяхното заплащане в договора за строителство от 15.09.2012 г. има предвиден ред за тяхното извършване и възлагане - чл. 4 и чл. 6.3 от договора.

Във връзка с допълнителните СМР по делото са приложени към допълнителната искова молба и протоколи обр. 12 за СМР подлежащи на закриване без отбелязани дати на подписване (лист 486-496) общо 11 броя, които са подписани от Кмета на Община Девин. За част от позициите има разминаване в описаните наименования на СМР и количества от тези документи и тези претендирани като допълнително изпълнени от страна на ищеца.

Описаните СМР като допълнителни по етап 3, съгласно протокол за извършени и приети СМР от 13.11.2013 г. при направения оглед и анализ на отчетените количества се установява, че не са извършени. Подробно описание е представено в приложение № 3, таблица № 1 към експертизата. При направения оглед на място не е установено къде са изпълнени допълнителните количества, които са значителни като обем. Те също се включват в приетите общи количества описани в обобщените приемо-предавателни протоколи, подписани между страните по делото. Нещо повече, етап 3 от строителството на обекта е било първоначално за цех за преработка на пъстърва (надстройка на риболюпилня), но последствие се установява от приложената към делото заповед № 3 от 28.10.2016 г. за промяна на разрешителното за строеж, че етап 3 се променя, както следва: „Надстрояване на люпилня - складове, лаборатория и битов персонал“, а отделно и се установява, че този етап от строителството е извършен в много по-късен етап от първоначалните два етапа - етап 1 и етап 2, както и от друга строителна фирма – „Инфрастрой груп“ ООД, гр. Смолян.

Относно протокол-споразумение - акт 19 от 28.04.2014 г. се установява от вписаното в самия акт 19, че този протокол не се отнася за строителство от етап 3, а за етап 2.3, който пък етап никъде не фигурира в документите и отделно и както стана ясно по-горе етап 3 е строен през 2018 г. Тези допълнителни СМР са възложени извън строителство и след издаването на акт 16 и за тяхното разплащане в делото са налични 2 бр. идентични фактури № 345 от 28.04.2014 г., като едната е с вкл. ДДС, а другата без вкл. ДДС и са били обект на изследване от счетоводната експертиза, видно от която, сумата в размер на 13 493.76 лв. във връзка с протокол-споразумение - акт 19 от 28.04.2014 г. е прихваната между страните.

При направения анализ на цялостната документация, касаеща изпълнените количества и чрез направените замервания на място и в проектните чертежи, вещите лица установяват, че приетите количества в подписаните между страните по делото обобщени приемо-предавателни протоколи за изпълнени СМР са достатъчни за завършването на обекта и въвеждането му в експлоатация. Не е установена необходимост от извършване на допълнителни количества СМР, за да се въведе в експлоатация обекта, каквато необходимост няма посочена в строителната документация във вид на предписания на проектанти, заповеди на строителен надзор, промени в проект и в разрешително за строеж, както и възложени от „Агротексим” ЕООД. От технологична гледна точка посочените като допълнителни СМР не могат да бъдат извършени в едно и също време до 13.11.2013 г. и цялостната работа по обекта да е свършила на същата дата с изготвяне на акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа. Като пример вещите лица посочват изпълнението на площадките за обслужване разделящи басейните на две части. Те са изпълнени върху стоманобетонни подпорни стени и технологично площадките не могат да се бетонират допълнително без да са предвидени предварително кофражни и армировъчни работи за тях, още повече, че те са предвидени в първоначалния проект. Също така, на място е установено, че обектът се намира високо в планина – Родопи и самата строителна площадка се намира в поречието на река Широколъшка, където се предполага, че през зимните месеци (какъвто е м. ноември) температурите са значително по-ниски и строителството на такъв вид СМР би се явило в значителна степен проблемно. Посочените допълнителни количества не са включени и в последния обобщен приемо-предавателен протокол, подписан от страните по делото на 18.12.2013 г. Също така, вещите лица посочват, че въз основа на изготвената проектна документация в част вертикална планировка и направения оглед на място видимо няма разлика в количествата, които са възложени и които са изпълнени. Следва да се има предвид, че в годините след 2013 г. видимо на място са извършвани и други видове СМР на цялата площ на имота и към момента при направен оглед не може да се установи кои СМР, с каква давност са изпълнени.

В заповедната книга няма и не са установени записани допълнителни СМР, каквито се твърдят от ищеца. Не са установени и записани заповеди за изпълнението на допълнителни СМР или проектни решения за тяхната необходимост. Оригиналът на заповедната книга ни е представен на вещите лица и на място при извършване на огледа на 11.09.2020 г., като не е констатирано отново различие от вече посоченото по-горе. Представената заповедна книга съответства на същата записана в удостоверението за въвеждане в експлоатация на обекта от 20.12.2013 г. на гл. архитект на Община Девин.

В цялостната документация не са установени вписани указания от строителния надзор относно необходимостта от извършване на допълнителни СМР, както и промени в проекта за обекта и в издаденото разрешително за строеж.

Вещите лица посочват и стойността на разходите за извършване на тези СМР, за които в исковата молба се сочи, че са допълнително извършени, която е подробно изчислена в таблица № 1 на приложение № 1, което е неразделна част от настоящата експертиза. Общата сума на разходите е 225 943.34 лева.

В обобщение, вещите лица заключават, че през 2012 г. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури подписва договор по оперативна програма „Рибарство“, с бенефициент по оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ с фирма „Агротексим” ЕООД и сключва договор по мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата“ по проект за реконструкция на рибовъдно стопанство в УПИ I, кв. 1, в землището на с. Беден, община Девин. определената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 1 363 932 лв. Срокът на изпълнение на проекта е 13 месеца. Договорът между „Агротексим” ЕООД и „Микос Инженеринг“ ЕООД е изпълнен в пълно съответствие, съгласно първоначалното задание без допълнителни дейности. Същите количества са приети и разплатени от Управляващият орган по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ - Държавен фонд земеделие.

В съдебно заседание на 02.06.2021 г. вещите лица поясняват и допълват заключението си като посочват, че са запознати със заповедната книга, която е на гърба на акт 16 и е неразделна част от него, както и са запознати с нейното съдържание. Заповедната книга е една като вещите лица са я видели в оригинал. В обекта има една единствена книга, която е заверена и това е книгата на обекта. В експертизата има CMP-та, които са възложени по договор. Всяко едно от тях вещите лица са прегледали и са установили дали е изпълнено или не като количество. Всяко едно допълнително са го взели предвид и са го описали дали се повтаря с някое от изпълнените по договор вече, дали не е изпълнено. В делото може да има десет еднакви акта, но количеството е едно. Вещите лица са съобразявали количеството. Когато се повтаря някой акт не го вземат предвид. По този начин е направена експертизата за всяко едно СМР. Има проект, който се изпълнява с една проектна документация и няма нито един документ възлагащ допълнителни работи. На място има хотел, ресторант, басейн, къща, паркинг, люпилня, нов етаж отгоре. Това всеки може да каже, че го е построил. Вещите лица са се ограничили само до това, което е по проект и са търсили доказателства дали е възложено. Задачата за асфалта е да се измери цялото количество асфалт, което е положено в обекта и тя е извършена от друго вещо лице. Вещите лица посочват и това, че няма необходимост от допълнително количество СМР-та във връзка с положените тръби с размер ф 500 и ф 350, които са дадени в килограм, а тръба не се дава в килограм.

Съдебно-техническа експертиза и допълнителни такива, изготвени от вещо лице геодезист инж. Л. М., което посочва, че да да се определи точно площта на асфалтовите покрития е извършено геодезическо заснемане, като са заснети 179 броя подробни точки за да се получи максимална точност на определяемите площи. Регистъра с координатите на подробните точки е представен като приложение 1.1. към експертизата. От анализа на извършеното геодезическо заснемане се получават следните резултати, отразени на комбинирана скица приложение 1: - Площ на асфалтово покритие на обслужващи пътища около басейните - 1431 кв.м; - Площ на асфалтово покритие на алеята при люпилня - 74 кв.м.; - Площ на асфалтово покритие на велоалея - 1516+191=1707 кв.м.; - Площ на асфалтово покритие от входа на обекта до рибарниците (стар асфалт) - 371 кв.м. В част технологична количествата асфалт са посочени в тонове. Поради тази причина експертизата е използвала за сравнение данните от част АС, вертикална планировка, т. 1 „планировка на основа за полагане на пътно легло - 1490 кв.м., което се прилага като приложение 2 (л. 147). Съгласно протокол за извършени СМР по протокол от 18.12.2013 г. таблица 1 „допълнителни работи етап 2 и вертикална планировка етап 2, т. 75, планировка на основа за полагане на пътно легло с площ —1860 кв.м. Експертизата приема че това е площта на асфалтовото покритие на велоалеята, която по геодезическо заснемане е -1707 кв.м. В съдебно заседание на 02.06.2021 г. вещото допълва и пояснява, че по проект площта за полагане на асфалт не е указана. След текстовата част, на следващата страница е извадил разпечатка, в която има вертикална планировка така, както е зададена по условие за пътно платно, планировка за полагане на пътно легло е 1490 кв.м. Тази квадратура е взел като проектна. Това е площта на асфалта, който е трябвало да бъде положен, защото самият асфалт е даден в кубатура, не е даден като площ. Площта от 1860 кв.м. я взел по данни от строителната част. Тя е записана в протокола за извършени СМР от 18.12.2013 г., в таблица № 1, допълнителни работи, етап 2, т. 75. Това е посочено в протокола за извършени СМР и се предполага, че е извършено. От там е взел тази площ. Това е площта на асфалтовото покритие на велоалеята. Изключил е подхода към люпилнята, който е оформен като мостче, той е отделно. Това е само площта на велоалеята. Счита, че това което е възложено като полагане на пътно легло представлява единствено възлагане извършването на асфалтово покритие на велоалеята. Посочва и това, че велоалеята отстрани има бордюри, но каква е дължината в момента не може да кажа, но има заснемането и достатъчно снимков материал, за да може да се определи тази дължина точно. Не е заснемал съществуващите паркинги, които са към обекта, тъй като не му е поставян такъв въпрос. Реално заснетата площ на велоалеята е 1707 кв. м., което е установил след заснемането.

С допълнителните си заключения вещото лице посочва, че за да се определи точно дължината на положените бордюри от двете страни на велоалеята, е използвано извършеното геодезическо заснемане по основната експертиза. От анализа на геодезическото заснемане на велоалеята са изчислени дължините на положените двустранно бордюри, при което общата дължина на положените бордюри е 699.73 м. На територията на рибарниците са констатирани 2 бр. паркинги. С въпроса вероятно се има предвид четирите броя паркоместа, разположени при влизане по входната алея, вляво. Експертиза е заснела и бетонирания паркинг - навес и бетонираната площадка подход към този паркинг и административната сграда и ресторанта. За определяне площта на паркингите е изработено геодезическо заснемане с GPS CHCNAV М6 на откритите части на терена и с тотална станция SOKKIA SET 5F на части от терена в близост до сградите. От данните от заснемането, е изработена комбинирана скица (приложение 1), на която са дадени очертанията на паркингите и е определена тяхната площ. Бетонов паркинг - навес с площ - 123 кв.м по точки: 103; 104; 105; 106; 107; 103. Паркинг за 4 бр. авт. (стар асфалт) с площ - 180 кв.м по точки: 14; 15; 16; 17; 18; 21; 25; 26; 29; 30; 31; 28; 27; 24; 23; 20; 14. Бетонова площадка (подход към паркинг - навес) с площ - 295 кв.м по точки: 101; 102; 103; 107; 7; 5; 6; 4; 3; 2; 8; 9; 34; 35; 36; 101.

В съдебно заседание на 13.10.2021 г. вещото лице представя снимков материал, който е неразделна част от заключението, както допълва и пояснява, че на място има два паркинга, единият паркинг е с навес, а другият паркинг е с четири броя обособени отделни паркоместа. На скицата към заключението, представляваща геодезическо заснемане, единият паркинг, който е с навес, е посочен като навес паркинг от 123 кв.м. На тази скица четирите паркоместа са посочени най-вдясно, там където е поставена буквата А и е посочено от 180 кв.м. Там има алея, по която се влиза от шосето, слиза се надолу и от ляво са четирите паркоместа. Като се завие от там към административната сграда и ресторанта се намира навеса с 9 броя паркоместа. Този паркинг е бетониран. Бетонирана е и площадката пред него, която е подхода към паркинга. Това е така наречената зона за рулиране. Асфалтовите настилки към пътя, към бетоновата настилка, която е подход и към асфалтовата настилка, която е към басейните следва правилна нивелетна линия, плавен е наклона от шосето надолу, следва нивелетна линия. При велоалеята и обслужващите алеи на рибарниците асфалтът е дребнозърнест и е по-нов. Старият асфалт е на четирите паркоместа и отвеждащата към тях алея.

Също така, вещото лице посочва, че от геодезическото заснемане установено, че общата дължина на положените бордюри е 699.73 м. Дължината на използваните бордюри е 50 см., следователно броя на положените бордюри е 700 х 2 = 1400 броя (приложение 1). От извършените справки е установено, че най изгодната цена е 3.46 лв. без ДДС, или общата стойност на положените бордюри е равна на 4 844 лв. без ДДС (приложение 2) - 1400 броя х 3.46 лв./бр. От приложените снимки е видно, че бетоновата настилка не е шлайфана, а е нанесена гланцова циментова заливка, която на места се е обелила и отдолу се е показало бетоновото покритие, което не е шлайфано (приложение 3). За изработване на такава гланцираща заливка с един чувал цимент 25 кг. се покриват 10 кв.м. общата площ е 295 кв.м или са необходими 30 чувала цимент. 30 х 7.00 лв. = 280 лв. За труд 2 раб. дни за двама работника или 4 х 50 лв. надница = 200 лв. Общо 280 + 200 = 480 лв. Асфалтовото покритие на четирите паркоместа е с обща площ 180 кв.м. Дебелината на асфалтовото покритие е средно 3-4 см. експертизата приема дебелина 4 см. Обемът на положения асфалт е 180 кв.м х 0, 04 м = 7.2 куб.м. х 189 лв.куб. м = 1360.80 лв. Стойността на положения неплътен асфалт на четири броя паркоместа е 1 360 лв.

В съдебно заседание на 15.12.2021 г. вещото лице допълва и пояснява, че цените са изчислени към датата на извършването на строежа, което е от преди три години. Няма промяна в цените. Цената на асфалта е извадена от спецификацията, която е към обекта. Изчислението е направено по средни пазарни цени. Цените са за бордюри. В спецификацията цените за бордюри, които са приложени, не са същите, но са по-ниски. Има заложени бордюри, но вероятно не са същите, за които става въпрос, защото бройката им е значително по-малка. В цената на бордюрите не е включен труд. Вещото лице е изчислило разходи за труд за заливката, което не е шлайфан бетон. Това е общата цена на труда и на материалите. Трудът за заливката е включен. Сумата от 1360 лв. е цената с труда за асфалта. При изчисляване на цената на бордюрите не е включил разходи за труд за изкопаване на легло за бордюрите. Трудът за полагане на бордюрите не е включен, а е чистата стойност на бордюрите. Положеният бетон отдолу е стар, направена е само гланцираща заливка отгоре. Това се вижда от снимките. Вероятно от ползването заливката се е обрушила, а не от нещо друго, но тази заливка е полагана допълнително, не е полагана заедно с бетона. Направена е за да се гланцира бетона и да добие по-добър вид. Изчислено е теглото на асфалта на кубик и цената е за кубик. Няма протоколи за извършена такава дейност. В актовете за строителство, които са налични по делото не са описани тези видове работи.

Съдебно-техническа експертиза вх. на СГС № 271651/28.02.2022 г., изготвена от вещото лице проф. д-р инж. Ф. Р., съгласно която:

Процесният обект би могъл да бъде изпълнен така, както е възложен, ако не са изпълнени работи по изграждане на изпусквателната шахта и канала към басейна, както и електрическото захранване на площадковото осветление и таблата към всеки един рибарник. Предвидените проектни решения, заложени в одобрения от Община Девин строителен инвестиционен проект за процесния обект, както и приетите количества в подписаните между страните по делото обобщени приемо-предавателни протоколи за изпълнени СМР са достатъчни за завършването на обекта и въвеждането му в експлоатация. Не е установена доказана необходимост от извършване на допълнителни количества СМР, за да се въведе в експлоатация обекта. Подобна необходимост не е посочена в строителната документация във вид на предписания на проектанти (както би следвало да бъде извършено при доказана необходимост, в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба), заповеди на строителен надзор, промени в проект и в разрешително за строеж, както и възложени от „Агротексим” ЕООД (възложител на обекта). Освен това, от организационно- технологична гледна точка, посочените като допълнителни СМР не могат да бъдат извършени в едно и също време до 13.11.2013 г. и цялостната работа по обекта да е свършила на същата дата с изготвяне на Акт (Образец 15) за установяване годността за приемане на строежа. Въпросните допълнителни количества СМР не са вписани и в последния обобщен приемо-предавателен протокол, подписан от страните по делото на 18.12.2013 г. Към 18.12.2013 г., при подписване на окончателния ППП във връзка с изпълнението на СМР по изпълнение на обекта, в съответствие с договора, нито една от страните не е констатирала необходимост от изпълнение на допълнителни СМР (същия съдържа само възложените първоначално по договора), и на 20.12.2013 г. е издаден Акт 16 от Община Девин (доказателство за това е видно в изготвения и представен по Делото Технически паспорт - стр. 84, Доклад на строителния надзор - ЕТ „К. Г. - К." - стр. 75; Удостоверение за въвеждане в експлоатация - №15 - 20.12.2013 г. - стр. 95 в съответствие с одобрения на 23.03.2012 г. от Община Девин строителен инвестиционен проект).

CMP, представляващи изпусквателна шахта, която е описана в детайл на лист 171 от делото на СГС, както и СМР по изграждане на подземни трасета за захранване на ел. табла към басейна и площадково осветление, не са били технологично необходими, за да може да бъде изпълнена в цялост възложената работа с процесния договор, т.е. без тези работи е било възможно да бъде завършена цялостната работа така, както е била възложена с договора, в съответствие с одобрения от Община Девин строителен инвестиционен проект за изпълнение на процесния обект. Предвидените проектни решения, заложени в одобрения от Община Девин строителен инвестиционен проект за процесния обект, както и приетите количества в подписаните между страните по делото обобщени приемо-предавателни протоколи за изпълнени СМР са достатъчни за завършването на обекта и въвеждането му в експлоатация. Не е установена доказана необходимост от извършване на допълнителни количества СМР, за да се въведе в експлоатация обекта. Подобна необходимост не е посочена в строителната документация във вид на предписания на проектанти (както би следвало да бъде извършено при доказана необходимост, в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба), заповеди на строителен надзор, промени в проект и в разрешително за строеж, както и възложени от „Агротексим” ЕООД (възложител на обекта). Освен това, от организационно-технологична гледна точка, посочените като допълнителни СМР не могат да бъдат извършени в едно и също време до 13.11.2013 г. и цялостната работа по обекта да е свършила на същата дата с изготвяне на Акт (Образец 15) за установяване годността за приемане на строежа. Въпросните допълнителни количества СМР не са вписани и в последния Обобщен приемо- предавателен протокол, подписан от страните по делото на 18.12.2013 г. Към 18.12.2013 г., при подписване на окончателния ППП във връзка с изпълнението на СМР по изпълнение на обекта, в съответствие с договора, нито една от страните не е констатирала необходимост от изпълнение на допълнителни СМР (същия съдържа само възложените първоначално по договора), и на 20.12.2013 г. е издаден Акт 16 от Община Девин (доказателство за това е видно в изготвения и представен по Делото Технически паспорт - стр. 84, Доклад на строителния надзор - ЕТ „К. Г. - К." - стр. 75; Удостоверение за въвеждане в експлоатация - №15 - 20.12.2013 г. - стр. 95 в съответствие с одобрения на 23.03.2012 г. от Община Девин строителен инвестиционен проект).

Към първоначалния проект е налична част „Електро“ - фаза „Технически проект“, одобрен от Община Девин на 23.03.3012 г., заедно с останалите части на строителния инвестиционен проект за обекта. Изпълнения проект по част „Електро" е извън компетентността на настоящата експертиза. На база изготвената проектна документация по част „Електро“ и представената по делото строителна документация се установява, че няма разлика във вида и количествата, които са възложени и които са изпълнени.

Извършването на тези СМР не е било технологично необходимо, и с оглед наличните по делото документи за приемане на работата, не може да се направи извод, че тези работи са били извършени на обекта. Не е установена доказана необходимост от извършване на допълнителни количества СМР, за да се въведе в експлоатация обекта. Подобна необходимост не е посочена в строителната документация във вид на предписания на проектанти (както би следвало да бъде извършено при доказана необходимост, в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба), заповеди на строителен надзор, промени в проект и в разрешително за строеж, както и възложени от „Агротексим” ЕООД (възложител на обекта). Въпросните допълнителни количества СМР не са вписани в последния обобщен приемо-предавателен протокол, подписан от страните по делото на 18.12.2013 г. Към 18.12.2013 г., при подписване на окончателния ППП във връзка с изпълнението на СМР по изпълнение на обекта, в съответствие с договора, нито една от страните не е констатирала необходимост от изпълнение на допълнителни СМР (същия съдържа само възложените първоначално по договора), и на 20.12.2013 г. е издаден акт 16 от Община Девин (доказателство за това е видно в изготвения и представен по Делото Технически паспорт - стр. 84, Доклад на строителния надзор - ЕТ „К. Г. - К." - стр. 75; Удостоверение за въвеждане в експлоатация - №15 - 20.12.2013 г. - стр. 95 в съответствие с одобрения на 23.03.2012 г. от Община Девин строителен инвестиционен проект).

В съдебно заседание на 06.04.2022 г. вещото лице посочва, че е допусната на стр. 2 от заключението техническа грешка – посочено е че заповедната книга на обекта не е намерена по делото, но всъщност такава има и тя е в кориците на делото. Вещото лице посочва, че е взела предвид всички приложени по делото документи. В заповедната книга няма предписания относно извършване на допълнителни работи, а има данни само за това какво представлява обекта, кои са проектантите, кой е състава на възложителя. Няма записи по отношение на техническия ръководител и по отношение на допълнителни работи. Вещото лице счита, че не би следвало да има конфликт между това, което е извършено на строителната площадка, това което е заложено и това, за което е издадено разрешение за строителство. Не би следвало да бъде издадено разрешение за ползване, ако не може да функционира обекта така, както е предвидено. Заявява, че по проект и по възлагане с договора е било предвидено извършване на такива работи, които да осигурят захранването на басейна с вода и за това е счела, че не е било необходимо изграждане на изпускателна шахта и канал към басейна. Всеки строителен и инвестиционен проект в зависимост от това какъв е обекта и неговото функционално предназначение трябва да осигурява функционирането на този обект. Няма как да бъде приет даден строителен инвестиционен проект, ако той не изпълнява съответните дейности за да може да функционира обекта като такъв и не може да бъде въведен в експлоатация. За строежа има строителен надзор, всичко е проверявано, съгласуван е проекта в общината и никъде това не е отразено. Вещото лице не може да отговори какво съоръжение е заместило стоманобетоновия канала и не си спомня от документацията какво съоръжение е осигурило захранването на басейните с вода. За акт-образец № 7 не може да каже в момента за какъв вид дейност се издава. Няма как претендираните допълнителни работи да бъдат извършени с дата 13 ноември и на същата дата да бъде установено и приемането на строежа. Необходимо е технологично време, за да бъдат извършени дадени строително-монтажни работи. Документацията не удостоверява, че са изпълнени такива допълнителни работи, за да може да се спазят сроковете, които са заложени в официалните документи. Няма време да бъдат изпълнени такива работи. Няма никаква документация по отношение на изпълнени работи, нито са възлагани такива. За претендираните допълнителни работи е необходимо да бъде спряно строителството, да бъде изготвена допълнителна проектна документация, която да бъде съгласувана с общината, за да може да бъдат извършени на строителната площадка. Те не могат да бъдат изпълнявани без да има съгласуване на документацията със съответната общинска администрация, а такава следа няма по делото за извършени такива дейности. Ако е възложено изпълнението на тези работи от възложителя, трябва той да го направи, но няма никакво възлагане за такова нещо. Няма следа от нито една от страните да е констатирана такава необходимост и да са предприети съответни мерки, за да бъде изпълнено това. Ако някой започне да изпълнява подобни дейности на строителната площадка без да има съответната съгласувана документация, не е в изпълнение. Всеки един строител трябва да изпълнява строително-монтажни работи, които са на база на съгласувана строителна документация.

Относно представения на вещото лице акт за приемане на СМРР от 15.11.2013 г. (л. 317), вещото лице посочва, че този акт е съставен по отношение на изпълнена баластра. Свързано е с полагане на неплътен асфалтов бетон. Акт 15 е подписан на 13.11.2013 г. Този акт е подписан на същата дата, дейностите може да са извършени преди това. Не мога да кажа дали е допусната нередност при съставяне на актовете. Това не е от същинското строителство при изпълнение на обекта. Не мога да кажа този асфалт къде е положен, защото не е написано къде е положен. Това може да е изпълнено след подписване на акт 15. Между акт 15 и акт 16 също може да бъдат изпълнени някой работи, които са несъществени. Работите, които са описани в предявения ми акт не могат да бъдат отнесени към изпълнението на стоманобетонов канал. Става въпрос за някакъв асфалт, който не знаем къде е изпълняван, никъде не е посочено, а дори и да бъде изпълнен на самата площадка няма отношение към функционирането на обекта. По делото има само една заповедна книга - № 74 от 08.10.2012 г. Вещото лице посочва и това, че в акт № 15 няма описани работи и актове, които са свързани с изпълнение на допълнителни работи, а съдържа единствено и само работи, които са първоначално възложени в съответствие с одобрената проектна документация и след това е установено, че са изпълнени. На тази база е подписан акт 15 и е въведен обекта в експлоатация. Актове, които касаят изпълнението на допълнителните строително-монтажни работи, за които има претенции ищецът, не са вписани по никакъв начин в акт 15. Има съставен акт-образец 12, който касае извършени от ищеца допълнителни работи. Актовете за допълнително извършените работи са подпечатани от кмета на Община Девин, като по тях липсва изходящ номер на документите или не се чете и за част от позициите се наблюдава разминаване в описаните наименования на СМР и количества по тези документи и тези претендирани като допълнително изпълнени от ищеца работи. В акт 15 няма следа от отразяване на такива актове. Трябва да бъдат описани в акт 15 и в акт 16 всички видове актове, които са подписани по време на изпълнение на строителството. Не са отразени съответните актове в акт 15 и в акт 16. Няма следа тези актове да са били приети като актове, които имат отношение към изпълнение на обекта. Няма как вещото лице да отговори колко броя акт-образец 12 е установила като налични по делото.

Вещото лице твърди и това, че ако има промени по време на изпълнение на строителството е необходимо задължително да бъдат проектирани предвидените промени, да бъде внесена съответната документация за съгласуване в Общината. След като тя бъде съгласувана могат да бъдат изпълнявани на строителната площадка, а такова нещо няма. В заповедната книга трябва да бъдат вписани промените, нищо няма вписано в заповедната книга, там няма никакви записи, които да касаят извършване на допълнителни работи. Задължително в акт 16 се вписва заповедната книга за обекта с номер и дата. Акт 16 е заключителен акт, където трябва задължително да бъдат описани всички атрибути. В акт 15 може да има пропуск, но акт № 16 е окончателният документ, с който се въвежда обекта в експлоатация и там трябва всички документи, които са били съставяни надлежно по време на изпълнението да бъдат вписани. Това е официалният документ.

Съдебно-счетоводна експертиза вх. на СГС № 761897/30.06.2020 г., изготвена от вещото лице Р. С., съгласно която от предоставени счетоводни данни от ответника вкл. и платежни нареждания се установяват плащания по процесния договор за изработка от 15.09.2012 г. от ответника към ищеца в общ размер на 2 370 616.55 лв. по издадени от ищеца на ответника фактури. Констатираните плащания включват едно прихващане на насрещни вземания и задължения между страните с размер 13 493.76 лв. Отделните плащания по дати и размер са представени в колона 5 на таблица 1 към експертизата. Извършените плащания от ответника в общ размер 2 370 616.55 лв. включващи и едно прихващане с размер 13 493.76 лв., ищецът е отнесъл за погасяване на задължения, представени в таблица 2 към експертизата.

Съгласно представените доказателства, СМР по етап 2, подетап 2.2 на обект на ответника „Реконструкция на Рибовъдно стопанство”, УПИ I, кв. 1, с. Беден са на обща стойност 435 486.28 лв., съгласно обобщен протокол от 18.12.2013 г. (л.49-50 на делото). По данни на ищеца, част в размер на 335 486.28 лв. от извършените плащания от ответника, ищецът е отнесъл за изпълнението на дейностите по етап 2, подетап 2.2. На база обобщен приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г. (л.49-50 на делото) и предоставените данни от ищеца за получените плащания за етап 2, подетап 2.2, неплатеният остатък за СМР по етап 2, подетап 2.2 на обект на ответника е в размер на 100 000 лв., за който остатък ищецът е издал фактура с № 350/19.10.2018 г. на ответника, с основание: „СМР по договор за строителство и анекс - остатък“.

Съгласно приложените към делото три броя протоколи за изпълнени и приети СМР от 13.11.2013 г. по етап 2, подетап 2.2, а именно: Протокол от 13.11.2013 г. за допълнително изпълнени и приети СМР по етап 2, подетап 2.2 на стойност 101 937 лв. без ДДС; Протокол от 13.11.2013 г. за изпълнени и приети СМР по етап 2, подетап 2.2 на стойност 10 644.53 лв. без ДДС; Протокол от 13.11.2013 г. за изпълнени и приети СМР по етап 2, подетап 2.2 на стойност 104 139.50 лв. без ДДС същите са на обща стойност - 216 721.03 лв. без ДДС. Издадените от ищеца на ответника фактури във връзка с горепосочените три броя протоколи от 13.11.2013 г. са посочени в таблица 3. По предоставени счетоводни данни от ищеца, по посочените три броя протоколи от 13.11.2013 г. за СМР по етап 2, подетап 2.2. не са постъпвали плащания от ответника. По счетоводни данни на ответника, процесните четири броя фактури по таблица 2 не фигурират при ищеца и в счетоводните записвания по сметка 401. От извършената проверка и представените документи на вещото лице не се установява осчетоводяване при ответника на посочените фактури издадени на 19.10.2018 г. Приложената към делото фактура с № 331/27.08.2013 г. на стойност 120 000 лв. с ДДС (данъчна основа 100 000 лв. и начислен ДДС 20 000 лв.) е издадена от ищеца на ответника, с основание: „СМР - Реконструкция на рибовъдно стопанство - етап III - авансово плащане“. По счетоводни данни на ищеца се констатира, че фактурата е осчетоводена по счетоводна сметка 411 — „Клиенти“, със следния счетоводен запис: Дебит на сметка 411 - „Клиенти“ на сумата - 120 000 лв. Срещу Кредита на сметка 703 - „Продажби на услуги“ на сумата 100 000 лв. Кредита на сметка 4532 - „Начислен ДДС за продажби“ на сумата 20 000 лв. По счетоводни данни на ответника се констатира, че фактурата е осчетоводена по счетоводна сметка 401 - „Доставчици“, по партидата на ищеца, със следният счетоводен запис: Дебит на сметка 401 - „Доставчици“ на сумата - 120 000 лв. Срещу Кредита на сметка 602 - „Разходи за външни услуги“ на сумата -100 000 лв. Кредита на сметка 4531 - „Начислен ДДС за покупки“ на сумата 20 000 лв.

Посоченото основание за плащане на сумата от 120 000 лв. на датата 27.08.2013 г., по процесната фактура с № 331/27.08.2013 г. е: „по ф-ра 331 от 27.08.2013“, съгласно представено платежно нареждане от ответника от 27.08.2013 г. с наредител ответника, получател ищеца с банкова сметка с IBAN: ••• за превод на сума в размер на 120 000 лв.

Съгласно приложените доказателства по делото от ищеца, а именно - протокол на л. 61 за „Допълнително изпълнени работи етап 3 и вертикална планировка етап 2 част ВиК—поз. от 1 до 14“, общата стойност на изпълнените работи е 121 963 лв. без ДДС. От ищеца на ответника е издадена опростена фактура с № 345/28.04.2014 г. на стойност 11 244.80 лв. (без начислен ДДС), с основание: „СМР - допълнителни работи - частично - Акт 19 от 28.04.2014 г.“ Съгласно протокол за прихващане от 28.04.2014 г., страните са се споразумели да се извърши прихващане на насрещни вземания и задължения в общ размер на 13 439.76 лв., от които с част в размер на 11 244.80 лв. се погасява задължението на ответника по фактура с № 345/28.04.2014 г. на стойност 11 244.80 лв. След приспадане на платен аванс по фактура с № 331/27.08.2013 г. в размер на 100 000 лв. без ДДС и приспадане на прихваната сума между страните в размер на 11 244.80 лв. по протокол за прихващане от 28.04.2014 г., полученият неплатен остатък се получава 10 718.20 лв. без начислен ДДС (стойност на работите 121 963 лв. минус 100 000 лв. минус 11 244.80 лв. = 10 718.20 лв. остатък за плащане). Ищецът е издал опростена фактура с № 355/19.10.2018 г. на стойност 10 718.20 лв. без начислен ДДС в нея. Основанието посочено във фактурата е: 1. Допълнително изпълнени СМР по приета от инв. контрол и надзор рекапитулация и КСС по етап 3 и вертикална планировка етап 2 част ВиК - поз. от 1 до 14 на стойност 121 963 лв. 2. Авансово плащане по ф-ра 331/27.08.2013 - минус 100 000 лв. 3. Плащане по Акт 19 - допълнителни СМР и ф-ра 345/28.04.2014 г. - минус 11 244.80 лв. Стойност по фактура 10 718.20 лв. Вещото лице уточнява, че съгласно протокол-споразумение от 28.04.2014 г., в същият е посочено, че ответникът има задължения към ищеца в размер на 13 493.76 лв. по фактура № 345/28.04.2014 г. с посочена стойност 13 493.76 лв. Частта, която ищецът отнася за частично погасяване за изпълнени СМР по етап 3 по фактура № 345/28.04.2014 г. е 11 244.80 лв. Приложената по делото фактура № 345/28.04.2014 г. е на стойност 11 244.80 лв. без начислен ДДС. Т.е. разликата (от 11 244.80 лв. до 13 493.76 лв.) в размер на 2 248.96 лв. представлява 20 % (ДДС) върху сумата 11 244.80 лв. По счетоводни данни на ответника, по счет. сметка 401 - „Доставчици“ дружеството е осчетоводило фактура № 345/28.04.2014 г. с размер 13 493.76 лв., включващи: - Доставка на ДА-велоалея /асфалтирана/ - 11 244.80 лв. - Начислен ДДС – 2 248.96 лв. Стойност по фактура - 13 493.76 лв. Т.е. констатирано е несъответствие между счетоводните записвания при ответника за фактура с № 345/28.04.2014 г. и приложения от ищеца екземпляр на опростена фактура с № 345/28.04.2014 г., респ. и със счетоводните записвания на фактурата при ищеца. По счетоводни данни на ищеца, фактура с № 345/28.04.2014 г. е осчетоводена по сметка 411 със стойност 11 244.80 лв. без начисляване на ДДС. Съгласно исковата молба и предоставените счетоводни данни от ищеца, издадените фактури на ответника за допълнителни СМР посочени в исковата молба и претендирани като неплатени са представени в таблица 4. При ищеца, посочените в исковата молба фактури са осчетоводени по счетоводна сметка 411 - „Клиенти“ по партида на ответника. По счетоводни данни на ответника, посочените фактури в исковата молба (по таблица 4), издадени от ищеца на ответника, на датата 19.10.2018 г., на обща стойност 327 439.23 лв. не фигурират в счетоводните записвания по счет. сметка 401 - „Доставчици“ водена при ответника, съгласно представената справка - Дневник на сметка 401 с движение за периода 01.09.2012 г. до 31.10.2019 г. Няма данни за осчетоводяване на процесните фактурите при ответника.

В съдебно заседание на 08.07.2020 г. вещото лице уточнява по отношение на раздел „Проверени документи“, касаещо ответното дружество, че е разглеждал дневниците на покупки по закона за ДДС до м. октомври 2019 г., а не както е посочено само до м. декември 2014 г., при което не се променят изводите в поставените от ответника задачи.

Същото така посочва, че ако е налице данъчно събитие следва да се начисли ДДС, т.е. когато има реално предаване на стока или услуга следва да бъде начислено ДДС, това е условие на Закона за ДДС. По счетоводни данни на ответника фактура № 345 от 28.04.2014 г. е осчетоводена за изграждане на асфалтова настилка. При ответника тази фактура е с начислен ДДС и е на обща стойност 13 490 лв. Тя е предмет на споразумението за прихващане от 2014 г. По счетоводни данни на ищеца тази фактура е на стойност 11 244.80 лв. и е с основание допълнително СМР, т.е. има различия за същия номер фактура от същата дата в стойността и основанието. На въпрос на процесуалния представител на „Агротексим” ЕООД защо от общата стойност на посочените от ищеца CMP-та на етап 3 е приспадната стойността на същата тази фактура при положение, че е направен протокол за прихващане, видно от който тези CMP-та са за строителния етап 2 и изрично е записано в протокола за прихващане, че са за етап 2, вещото лице отговоря, че това е по данни на ищеца.

С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема следните правни изводи:

Относно иска по раздел І, т. 1 от исковата молба ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. без ДДС, представляваща оставащото неизплатено възнаграждение от общ размер 435 486.28 лв. без ДДС по договор за изпълнение на СМР от 15.09.2012 г. за възложени, изпълнени и приети СМР по етап 2, подетап 2.2, на обект на ответника „Реконструкция на рибовъдно стопанство”, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, с. Беден, общ. Девин съгласно обобщен приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г., за която сума е издадена фактура № 350/19.10.2018 г.:

Видно е че претенцията на ищеца е за заплащане на сума, която била останала като незаплатена част от възнаграждението по процесния договор въпреки извършените от изпълнителя в цялост, качествено и в срок СМР, в частност и тези по етап 2, подетап 2.2. Следователно, тази искова претенция е за заплащане на останало неизплатено възнаграждение за извършени СМР в рамките на договора – така, както са уговорени между страните, т.е. не за допълнително възложени или възникнали по необходимост такива извън параметрите на договора.

За да бъде уважен този иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът-изпълнител да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните факти: 1) съществуването на твърдяното от него правоотношение по договора за изработка от 15.09.2012 г.; 2) изпълнение на задължението му за извършване на възложената работа на обекта, в частност тази по етап 2, подетап 2.2; 3) предаване на изработеното и съответно на него получаването/приемането му от възложителя (поръчващия).

Наличието на тези елементи от фактическия състав на посочената договорна отговорност се установени от събраните по делото доказателства и изразените от страните становища. Така, по делото се доказа, което не и спорно между страните, че между тях са възникнали облигационни отношения по процесния договор за изработка от 15.09.2012 г., с който те са постигнали изрично съгласие за това, че ответникът възлага, а ищецът приема да извърши част от описаните в исковата молба работи – тези по част ІІІ от обстоятелствената й част (приложение № 1 и № 2 към договора от 15.09.2012 г.). Същевременно е установено, че така възложените по договора СМР са извършени от изпълнителя и приети от възложителя, видно от двустранно подписания обобщен приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г., издадените строителни книжа, конкретно посочени по-горе за завършеност на обекта и въвеждането му в експлоатация, както и от заключенията на вещите лица по приетите по делото съдебно-технически експертизи съответно единична на инж. Б. Т., тричленна на инж. Б. Т., инж. В. П. и инж. П. Ц. и единична на проф. д-р инж. Ф. Р.. Основателно обаче се явява направеното от ответното дружество правопогасяващо възражение за заплащане изцяло на ищеца на дължимото от възложителя-ответник възнаграждение по процесния договор за изработка.

По делото се установи, че ответното дружество е изплатило на ищеца цялото дължимо по договора възнаграждение, което е в размер на 2 376 262.79 лв. съгласно приложение № 1 от договора (рекапитулация - етап 1 и етап 2 с подетап 2.1 и подетап 2.2). От заключението на вещото лице Р. С. по съдебно-счетоводната експертиза, изготвено въз основа на предоставените от страните счетоводни данни и от писмените доказателства по делото, между които фактури и платежни нареждания, се установяват плащания по процесния договор за изработка от 15.09.2012 г. от ответника към ищеца в общ размер на 2 370 616.55 лв. по издадени от ищеца на ответника фактури (констатираните плащания включват и прихващането на насрещни вземания и задължения между страните с размер 13 493.76 лв.), като отделните плащания по дати и размер са представени в колона 5 на таблица 1 към експертизата. Самият ищец счетоводно е отнесъл така извършените от ответника плащания за погасяване на задължения, представени в таблица 2 към експертизата, видно от която и за извършени СМР по етап 2, подетап 2.1 и подетап 2.2. Поради това и няма как да се приеме, че е останала неизплатена част от дължимото от ответника възнаграждение по процесния договор, като се има и предвид, че незначителната разлика от 5 646.24 лв. спрямо общата цена по договора и направените от ответника плащания не обосновава дължима сума от 100 000 лв. без ДДС така, както твърди ищеца - за извършени от него СМР по етап 2, подетап 2.1 и подетап 2.2. по фактура № 350/19.10.2018 г. След като съгласно заключението и съхраняваните в счетоводството на страните платежни документи ответникът е заплатил изцяло всички свои задължения по издадените във връзка с изпълнението на процесния договор за изработка фактури, включително и задължението за възнаграждение по обобщения приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г., то това означава, че задължението за заплащане на възнаграждение за изпълнение на СМР-тата, описани в този протокол, е изцяло погасено чрез плащане.

Относно представената от ищеца фактура № 350/19.10.2018 г. следва да се отбележи, че същата не е подписана от представител на ответното дружество-възложител и следователно не обективира негово изявление за съгласие относно извършването на описаните в нея СМР и заплащане на възнаграждение за това на ищеца, който е издател на фактурата. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че тази фактура не е осчетоводена от ответника, което действие, ако беше извършено, щеше да има характер на признание от този правен субект, в качеството му на възложител, че е изразил съгласие да сключи договор за изработка с предмет извършване на описаните във фактурите СМР и при възнаграждение, което се следва на изпълнителя в размера, посочен в тези счетоводни документи. Прави впечатление и следва да се отбележи, че тази фактура (наред с други от същата дата, на които се позовава ищеца) е издадена през м. октомври 2018 г., т.е. почти пет години след датата, на която ищецът твърди, че е извършил строителните дейности, за които претендира заплащане на възнаграждение, и е непосредствено преди подаване в съда на исковата молба, за разглеждане на която е образувано делото, и през който петгодишен период ищецът в нито един момент не е предявил тази си претенция пред ответника. От тези обстоятелства може да се заключи, че ищецът не е водил редовно счетоводството си по отношение на посочената фактура, както и че тя е съставена с оглед на процеса, поради и което исковата претенция на ищеца не може да бъде обоснована с нея, при липсата на други доказателства, които да подкрепят твърденията му.

Предвид гореизложеното, така предявения иск за заплащане на сумата от 100 000 лв. се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.

По предявените искове по раздел І, т. 2 и т. 3 от исковата молба за заплащане на сумата от 216 721.03 лв. без ДДС и на сумата от 10 718.20 лв. без ДДС (евентуално сумата от 110 718.20 лв. без ДДС), представляващи неизплатено възнаграждение за допълнително възложени, изпълнени и приети СМР съответно по етап 2, подетап 2.2 и по етап 3 съгласно процесния договор за изработка от 15.09.2012 г. с анекс към него и 3 (три) броя протоколи от 13.11.2013 г. за извършени и приети СМР (по етап 2, подетап 2.2), протокол от 13.11.2013 г. за извършени и приети СМР (по етап 3), издадени от ищеца на 19.10.2018 г. фактури № 354 на стойност 101 937 лв. без ДДС, № 351 на стойност 10 644.53 лв. без ДДС, № 352 на стойност 9 324.80 лв., № 353 на стойност 94 814.70 лв., № 355/19.10.2018 г. на стойност 10 718.20 лв., както и протокол-споразумение за прихващане от 28.04.2014 г.:

С оглед твърденията в обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищецът претендира тези суми като възнаграждения за конкретно посочени по-горе допълнително извършени и приети СМР по етап 2, подетап 2.2 (таблици ІV.1, ІV.2 и ІV.3 от исковата молба) и по етап 3 (таблица V.1 от исковата молба), които СМР били възникнали по необходимост, а тези по етап 3 и допълнително възложени от ответника-възложител чрез извършване на авансово плащане за започването им в размер на 120 000 лв. с ДДС по фактура № 331/27.08.2013 г. с основание по нея „СМР - реконструкция на рибовъдно стопанство – етап ІІІ - авансово плащане“.

Настоящият съдебен състав намира тези искове за неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Това е така, тъй като по делото не се установи от събраните доказателства, което доказване е в тежест на ищеца, че са извършени допълнителни СМР нито такива възникнали по необходимост, нито такива възложени от възложителя-ответник.

Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е изложил съображения, които са правилни и законосъобразни, съответни на установеното по делото от фактическа страна и събраните доказателства, които мотиви напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 ГПК същият препраща към тях, а с оглед възраженията по въззивната жалба отбелязва и следното:

Както бе отбелязано, по делото се установи, че всички извършени от ищеца и съответно приети и заплатени му от ответника СМР са били предмет на сключения между страните договор за изработка от 15.09.2012 г., а същевременно не е имало впоследствие извършени от ищеца СМР, които да са възникнали по необходимост и/или възложени от ответника-възложител, съответно да са извън параметрите на договора (конкретно посочени в приложение № 1 и № 2 към него).

По делото не са събрани доказателства да е имало последващо възлагане от ответното дружество на допълнителни СМР нито въз основа на изрично писмено съгласие между страните (обективирано в анекс към договора или отделно споразумение), каквото е недвусмисленото изискване по договора - чл. 4 и чл. 6.3, нито въз основа на неформална устна договорка между страните.

Такъв извод не може да се направи от представените от ищеца четири броя протоколи от 13.11.2013 г. за допълнително изпълнени от него СМР. Тези документи не са подписани от представител на „Агротексим” ЕООД, поради което и от тях не се установява изразена от възложителя - юридическо лице чрез негов представител воля да възложи на ищеца извършване на спорните строителни дейности на обекта по договора, като се има и предвид, че не се твърди а и няма данни те да са достигнали до знанието на ответното дружество преди завеждане на исковата молба. Тези протоколи са подписани освен от представител на ищеца само от търговец, упражняващ дейност по строителен надзор на обекта, който е физическото лице, извършващо търговска дейност като ЕТ „К. Г. - К.“. Този субект обаче не е оправомощен от ответното дружество да изразява от негово име и за негова сметка воля да възлага извършването на конкретни строителни дейности за изпълнение - такова оправомощаване не е направено с нито една клауза от сключения между тези лица на 01.10.2012 г. договор за възлагане извършването на строителен надзор на процесния строеж, като то не произтича и от разпоредбите на ЗУТ, в които са посочени правомощията на лицето, упражняващо строителен надзор, сред които липсва това по възлагане извършването на допълнителни строителни дейности на изпълнителя на строежа. При тълкуване на клаузите на договора от 01.10.2012 г., с които страните се съгласяват какви права и задължения ще възникват за ЕТ „К. Г. - К.“ по силата на тази сделка, както и при съобразяване на нормата на чл. 166 ЗУТ, в която е предвидено какви са задълженията на лицето, изпълняващо строителен надзор в процеса на строителство, се налага извод, че този търговец има права и задължения да извършва само дейности в хода на изпълнение на сключения между страните договор за строителство, отнасящи се до контрол за точното и качествено изпълнение на вече възложени СМР, включително да дава предписания в тази връзка, но няма правото да възлага от името на възложителя извършването на някакви допълнителни дейности, които не са предвидени в проекта и в сключения договор за изработка. Така, в чл. 3.2.5. и чл. 3.2.7. от договора от 01.10.2012 г. изрично е посочено, че ЕТ „К. Г. - К.“ няма право да изменя одобрения за строежа проект.

Такъв извод не може да се направи и от представените четири броя фактури, издадени през месец октомври 2018 г., които също не са подписани от представител на ответника-възложител и следователно не обективират негово изявление за съгласие относно извършването на описаните в тях СМР и заплащане на възнаграждение за това на ищеца, който е издател на тези фактури. Както вече бе отбелязано по отношение на една от тях, от заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза се установява, че тези фактури не са осчетоводени от ответника, което действие, ако беше извършено, щеше да има характер на признание от този правен субект, в качеството му на възложител, че е изразил съгласие да сключи договор за изработка с предмет извършване на описаните във фактурите СМР и при възнаграждение, което се следва на изпълнителя в размера, посочен в тези счетоводни документи. Показателно е че тези фактури са издадени чак през м. октомври 2018 г., т.е. почти пет години след датата, на която ищецът твърди, че е извършил строителните дейности, за които претендира заплащане на възнаграждение, и е непосредствено преди подаване в съда на исковата молба, за разглеждане на която е образувано делото, и през който петгодишен период ищецът в нито един момент не е предявил претенции за плащане пред ответника. От това може да се заключи, че ищецът не е водил редовно счетоводството си по отношение на тези фактури, както и че те са съставени с оглед на процеса, поради и което исковите претенции на ищеца не могат да бъдат обосновани с тях, при липсата на други доказателства, които да подкрепят твърденията му.

Извод за допълнително възлагане на СМР от ответника-възложител не следва и от имейлите, възпроизведени на хартиен носител съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК и приложени по делото от л. 127 до л. 147. От съдържанието им е видно, че в тях не се съдържат изявления на която и да е от двете страни по договора, от които да може да се заключи, че описаните в тях работи не са част от тези, които са възложени за извършване със самия договор за изработка, а представляват нови работи, чието изпълнение не е уговорено с договора.

Ищецът се позовава и на извършено от ответника авансово плащане в размер на 120 000 лв. с ДДС по фактура № 331/27.08.2013 г. с основание по нея „СМР - реконструкция на рибовъдно стопанство – етап ІІІ - авансово плащане“.

По отношение на тази фактура следва да се отбележи, че макар и да не е подписана от представител на „Агротексим” ЕООД, същата е осчетоводена от ответното дружество съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, а и по делото е прието като писмено доказателства преводно нареждане от 27.08.2013 г. за извършено плащане на посочената сума от ответника в полза на ищеца, в което като основание погасяване на задължението на ответника по цитираната фактура, какъвто извод е направен и по съдебно-счетоводната експертиза.

От тези обстоятелства обаче не може да се наложи извод за изразено от ответника съгласие за възлагане на допълни СМР, извън процесния договор за изработка от 15.09.2012 г. Видно от съдържанието на фактурата, в нея не са конкретизирани по никакъв друг начин СМР, за изпълнение на които сумата от 120 000 лв. се дължи авансово и няма как да се направи извод, че осчетоводявайки тази фактура и заплащайки задълженията по нея ответникът се е съгласил да възложи на ищеца някакви допълнителни СМР, които не се включват в тези, които е уговорено да се възлагат с писмения договор от 15.09.2012 г., особено когато този факт се оспорва в процеса от ответника, а и предвид липсата на каквито и да е други доказателства, от които да се установява, че на ищеца е възлагано извършването на дейности по етап 3 от строежа по договора. Отделно от това, фактът по възлагане изпълнението на дейности по етап 3 на ищеца от ответника се опровергава от всички други събрани в процеса доказателства. От самите уговорки, постигнати между страните в сключения договор за изработка и анекс 1 към него, е видно, че към 27.08.2013 г., когато се твърди, че е заплатен аванс за започване изпълнението на етап 3 от строежа, още не е изтекъл уговореният срок за завършване на предходния етап от строителството, който е етап 2 - крайният срок за приключване на първия подетап от него - 2.1., е 30.07.2013 г. и той реално е завършен на 15.08.2013 г., когато от двете страни е подписан обобщен приемо-предавателен протокол за това, а крайният срок за приключване на втория подетап 2.2. е чак до 01.11.2013 г., при което не е логично и не може да се приеме, че е извършено действие по заплащането на аванс за извършване на строителни работи от етап 3, месеци преди да е приключил предхождащия го етап на строителство. Освен това, от заключението на вещите лица по тричленната съдебно-техническа експертиза се установява, че дейностите, които се включват в етап 3, който е изпълнен на строежа, са такива по надстрояване на люпилня - складове, лаборатория и битов персонал, като неговото извършване е разрешено със заповед № 3/ 28.10.2016 г. за промяна на разрешителното за строеж, което като време е много след датата, на която ищецът твърди, че са изпълнени СМР по етап 3 и му е платен аванс за това (в исковата молба се сочи, че всички СМР по етап 3 са изпълнени през месец ноември 2013 г.), както и се установява, че този етап от строителството реално е извършен в много по-късен момент от етап 1 и етап 2 - през 2018 г. от дружество, напълно различно от ищеца, което е „Инфрастрой труп“ ООД. Поради това, както и правилно е приел първоинстанционния съд, при анализ на всички събрани в производството доказателства във връзката им едно с друго, се налага извода, че с действията по осчетоводяване на фактура № 331/ 27.8.2013 г. и по заплащане на задължението, за което тя е издадена, „Агротексим” ЕООД не е изразило съгласие за възлагане на ищеца извършването на етап 3 от процесния строеж, нито пък СМР, които са описани в исковата молба като такива, които да са част от етап 3 от процеса на строителство.

Следва и да се отбележи, че относно установяването на факта на сключване на договор за изработка между ищеца и ответника с предмет възлагане на допълнителни СМР на стойност над 5 000 лв. и какво е съдържанието на правата и задълженията на страните по него, не могат да се ползват и поради което съответно не се обсъждат събраните по делото гласни доказателства с оглед императивната разпоредба на чл. 164, ал. 1, т. 3., пр. ІІ-ро ГПК.

Освен липсата на изрично възлагане на допълнителни СМР от страна на ответника- възложител, по делото не се установява и това, претендираните от ищеца допълнителни строителни работи, които не са включени в тези, възложени с договора от 15.09.2012 г., да са такива, чието извършване е станало технически необходимо за завършване на цялата възложена работа и за приемане на изработеното от компетентните контролни органи в областта на строителството. Напротив, от заключенията на вещите лица по съдебно-техническите експертизи, както по първата единична на вещото лице инж. Б. Т., така и по тричленната на вещите лица инж. Б. Т., инж. В. П. и инж. П. Ц., а така също и единичната на вещото лице проф. д-р инж. Ф. Р., се установява обратното. Видно е че всичките вещи лица правят един и същ категоричен извод, че не се установява технологична необходимост от извършване на каквито и да било допълнителни количества СМР, извън тези, възложени по процесния договор, тъй като последните са напълно достатъчни за завършване на строежа и за въвеждането му в експлоатация. Вещото лице Ф. Р. прави и изричен извод за това, че процесният строеж би могъл да бъде завършен така, както е възложен, без да бъдат извършвани определени конкретно посочени от ищеца действия. Заключенията на вещите лица следва да се кредитират, тъй като изводите им са мотивирани, съобразени с всички събрани поделото строителни документи и след извършен оглед на място, при което и взаимно си кореспондират и допълват, а същевременно в производството по делото не са събрани доказателства, които да ги опровергават - ищецът прави единствено твърдения за това, че извършването на конкретни изброени от него работи, е било необходимо, но не представя никакви доказателства в тази насока.

Необходимостта от извършване на допълнителните строителни работи, за да може процесният обект да бъде завършен и въведен в експлоатация, не произтича и от някое задължително предписание, дадено от участниците в строителството в заповедната книга. Такова би могло да бъде предписание на проектанта, който е един от участниците в процеса на строителство, има редица задължения, предвидени в ЗУТ, за изпълнение на които той отговаря, като сред тях са и тези да проектира строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, на изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. С оглед на тези задължения на проектанта и на това, че в закона е регламентирано, че той носи отговорност при неизпълнението им, в чл. 162, ал. 3 ЗУТ е предвидено и това, че всички негови предписания, които са свързани с авторското му право, за точното спазване на изработения от него инвестиционен проект, и които се вписват в заповедната книга, са задължителни за всички останали участници в строителството, които трябва да ги спазят при изпълнение на строежа. В случая обаче такива предписания няма вписани в заповедната книга, водена за строежа, копие от която е представена по делото и която е проверена в оригинал от вещите лица, изготвили тройната съдебно-техническа експертиза, които са установили същото.

Във връзка с възраженията по въззивната жалба относно заключенията на вещите лица по съдебно-техническите експертизи, следва и да се отбележи, че същите са отговорили в цялост, мотивирано и обосновано на поставените им въпроси и според изрично дадените указания от съда, съобразявайки огромния обем от доказателства, които е събран по делото и извършен оглед на обекта. Необосновано жалбоподателят твърди, че не били представени документите, които вещите лица са изискали допълнително от ответника за изготвяне на заключенията им – видно от молба с вх. № 45248 от 28.05.2020 г., представени са всички чертежи, които са поискани от инж. Б. Т.. По отношение на заключенията на вещото лице геодезист Л. М. следва да се отбележи, че от неговите изчисления не може да се заключи, че са налице допълнително извършени строителни дейности от този вид, доколкото изчисленията на експерта относно голяма част от положения на обекта асфалт са дадени в различни мерни единици от тези, посочени в документите, които са съставени в изпълнение на сключения договор за приемане на извършените СМР по полагане на асфалт и бетон за изграждане на пътеки на строежа. Дори и да се приеме, че от заключенията на геодезическите експертизи се доказва извършването на обекта на някакви СМР в количество, по- голямо от това, прието в изпълнение на договора за изработка, сключен между страните, както е по отношение на дейностите по поставяне на бордюри, то по делото няма представени никакви доказателства, от които да се установява, че тези СМР са изпълнени точно от ищцовото дружество, а именно което носи тежестта на пълно и главно доказване на тези обстоятелства.

Освен това, вещото лице ясно посочва в заключението си, че реалната площ измерена на обекта обслужващи басейни + велоалея и люпилня е 1 707 кв. м., а заплатеното на ищеца е за площ от 1 860 кв. м., т.е. заплатеното е над установеното. Колкото до площта от входа на обекта до рибарниците - 371 кв. м. е оспорено, че е извършено от ищеца от една страна, а от друга – ответникът е направил успешно насрещно доказване със свидетелски показания, че такова полагане липсва да е полагано от ищеца, като той е полагал само около рибарниците и в заключението дори вещото лице е посочило, че има разделителна линия откъдето почва новия и стария асфалт и това си личало. Също така вещото лице посочва, че асфалтът от входа на обекта към рибарниците е видимо стар и явно не е полаган тогава, а от снимките е видна и разликата в качеството между асфалта около рибарниците и този от входа към тях, а още повече на снимките, представени с молба-становище вх. № 328379 от 15.06.2021 г., "Фотоснимки на обект...” снимка № 5 е виндо, че единствено няма асфалт около рибарниците, а нов такъв е включен в договора за СМР между страните, като в дясната част на снимката се вижда пътя отгоре и как асфалт съществува. Относно паркингите и бетона се установи, че на първо място липсват 4 паркинга на обекта (както твърди ищеца, а отделно и от представените от ответника нотариални актове и строителна документация се установява, че паркингът е строен след закупуване на обекта и настилката е решена с бетон още тогава, а не асфалта каквито твърдения има ищеца. Единствените документи, касаещи изграждане на велоалея са приложени на л. 471-473 от делото на ОС - Пловдив, като видно от акт обр. 19 (л. 473) е записано какво е извършено на велоалеята и никъде не се споменава, че има поставени от ищеца бордюри, което се опровергава и от свидетел на ответника, който е общ работник на обекта и потвърди, че именно работници на ответното дружество са полагали бордюрите, а на база този акт обр. 19 е издадена фактура от ищеца към ответника, която е заплатена чрез протокол за прихващане на насрещни вземания между двете страни.

Освен гореизложеното, следва и да се има предвид, че такива допълнителни СМР, твърдяни от ищеца, освен че не са били възлагани и/или възникнали по необходимост, то те не са и на практика изпълнени от ищеца. От подробно аргументираните и конкретно посочени по-горе изводи на вещите лица, както по тричленната съдебно-техническа експертиза, така и по единичната на проф. д-р инж. Ф. Р., се установява, че наличните на обекта СМР като видове и количества се припокриват с тези от предмета на договора, като други не са извършвани (с изключение но онези, за които са събрани доказателства, че впоследствие са извършени от трети лица - изпълнители, несвързани с ищеца).

Предвид отхвърляне като неоснователни на горопесочените основни искове, то се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД, при което настоящият съдебен състав намира, че и този иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.

Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил мотиви от фактическа и правна страна, които са правилни, законосъобразни и обосновани, съобразени със събраните по делото доказателства и доводите на страните, които мотиви напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 ГПК същият препраща към тях, а с оглед възраженията по въззивната жалба отбелязва и следното:

По делото, както бе отбелязано и аргументирано по-горе, не се доказва фактическото изпълнение на процесните СМР от страна на ищеца, с изключение на тези по договора, нито се установява да е имало необходимост от извършването им с оглед състоянието на обекта, за да се приеме, че евентуално предприетото от ищеца е било в интерес на ответника и разходите да подлежат на заплащане съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка не се установи да е имало и дадени предписания от надзора или проектанта на обекта (в разпита си като свидетел твърди, че такива указания липсва да са давани и да е имало необходимост) със съответните отбелязвания в заповедната книга или друг начин, като относно заповедната книга следва да се отбележи, че всички вещи лица посочват, че същата е само една и тя е представена в кориците на делото (не е оспорена своевременно от ищеца), представена е при огледа на обекта в оригинал и липсва да има възражения, а и вещото лице проф. Рангелова ясно заявява, че тази книга е посочена в акт 16.

По така изложените съображения и при съвпадане изводите на двете съдебни инстанции за неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото, жалбоподателят „Микос Инженеринг“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна „Агротексим” ЕООД сумата от 5 000 лв., представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.

Следва да се отбележи, че настоящото решение е постановено при участието на третото лице помагач на ответника, а именно: ЕТ „К. Г. - К.“.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София