Решение № 1446 от 9.2.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2672/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в, ал. 1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба на „Вартек Благоеви“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], „ “ №, подадена чрез адв. Д. И. И., член на САК, срещу решение № 1537/31.10. 2023 година, постановено по АНД № 1864/2023 година по описа на Районен съд – Варна.

Релевира се допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Наказаното дружедтво не е извършило нарушение на ЗДДС. Издадените фактури касаят внедряване на сортировачна машина, продължило няколко месеца, извършено от специалисти на доставчика и приключило на 11.03.2020г. след изготвен и подписан протокол №6. Твърди се отсъствие на пълнота на административнонаказателното обвинение, защото от НП не става ясно как НАП квалифицира стопанска операция, свързана с получените доставки на оборудване от касатора. Ако приходната администрация е считала, че се касае за вътреобщностно придобиване, е следвало да цитира чл. 84 и чл.117, ал.1 т.1 ЗДДС, а ако е преценила, че е налице продобиване на стоки – следва да има позоваване на чл. 82, ал.2, т.2 и чл.117, ал.1 т.1 ЗДДС. Според касационния жалбоподател в хипотезата на ВОП данъчното събитие е настъпило на 7, 8, 9 и 14.11.2019 г. и с оглед правилото на чл. 63, ал.3 във вр. с чл. 117, ал.3 ЗДДС начисляването на данъка следва да стане не по-късно от 30.12.2019 г. Погрешно в мотивете на обжалваното решение е посочено, че няма спор между страните, че случаят касае ВОП, тъй като тезата на санкционираното дружество, изложена още в писмените възражения по чл. 44 от ЗАНН, е че няма подобно придобиване с позоваване на чл. 13, ал.4, т.2 ЗДДС и данните от издаден ревизионен акт срещу дружеството на 02.06.2023г. Отправеното към касационната инстанция искане е за отмяна на решението на ВРС и вместо него да се постанови отмяна на издаденото наказателно постановление /НП/ с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание касационния жалбоподател, чрез проц. представител, поддържа подадена до съда жалба на изложените в нея основания. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен списък.

Ответникът по касация – директор на дирекция „Контрол“ при ТД-НАП-Варна, не се явява, но негов представител по пълномощие изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се депозиран писмен отговор на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалване на въззивното решение. При нейното разглеждане по същество беше съобразено следното: :

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е било НП № 623035-[рег. номер]/26.01.2022r. на и.д. директор на дирекция „Контрол“ при ТД-НАП-Варна, с което на „ “ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 15 970 лева на основание чл. 180"а" ал.1 ЗДДС.

Районният съд е приел от фактическа страна, че при проведена данъчна проверка на жалбоподателя с резултати, обективирани в протокол № П- 03000320089193-073-001/ 28.06.2021г., е констатирано, че „ “ ООД- регистрирано дружество по ЗДДС, е получило доставка на „Линия за сортиране на колети“ и „Щендери за български пощи“ от италиански контрагент „DMT SOLUTIONS ITALY“ с VIN IT10397570960, от който са издадени общо три фактури, както следва:

• № 000001615/11.03.2020 г. на стойност 273 630.00 USD, с посочено основание: предварително плащане за линия за сортиране на колети, с левова равностойност по курса на БНБ към датата на издаване на фактурата в размер на 472 102, 05 лв. В писмено обяснение, управителят на дружеството твърди, че във фактурата е посочено грешно основание на фактурата - авансово плащане.

• № 000001664/11.03.2020 г. с посочено основание: линия за сортиране на колети на стойност 912 100.00 USD, приспаднат аванс на стойност (-273630, 00) USD и обща стойност на фактурата 638, 470.00 USD, с левова равностойност- по курса на БНБ към датата на издаване на фактурата в размер на 1 573 673, 49 лв., приспаднат аванс -472102, 05 лв. и ДО 1101571, 45 лв.

• № 000001671/11.03.2020 г. на стойност 13 700, 00 USD, с посочено основание: щендери за Български пощи, с левова равностойност по курса на БНБ към датата на издаване на фактурата в размер на 23 637, 02 лв.

Фактурираните стоки са били получени на етапи през м. ноември 2019 г., а именно на 07.11.2019 г., на 08.11.2019г., на 09.11.2019 г. и 14.11.2019 г. Данъкът бил начислен и отразен в отчетните регистри през данъчен период м. 03/2020 г. с протоколи по чл.117, ал.1 от ЗДДС- протокол 0000000489/11.03.2020г. /по ф-ра № 1615/ е начислен ДДС в размер на 94420, 41 лв., протокол 0000000490/ 11.03.2020г. /по ф-ра № 1664/ с начислен ДДС в размер [рег. номер], 29 лв. и протокол №0000000491/11.03.2020г. /по ф-ра № 1671/ е начислен ДДС в размер на 4727, 41 лв.

Бил е съставен АУАН срещу „ „ ООД заради това, че след като данъкът е станал изискуем през м. ноември 2019г. съответно на 22.11.2019 г., на 23.11.2019 г., 24.11.2019 г. и 29.11.2019 г. /на 15 -тия ден от датата, на която е било реализирано данъчното събитие и съответно данъкът е станал изискуем /, не е бил начислен по реда на чл.86, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период 01.11.2019г.-30.11.2019г., както и да бъде отразен с протоколи по реда на чл.117, ал.1 от ЗДДС в законоустановения срок по чл. 124, ал.2 от ЗДДС. На 26.01.2022г. е било издадено процесното НП.

За да потвърди цитирания правораздавателен акт, решаващият съд е счел, че той изхожда от компетентен орган- и.д. директор на дирекция „Контрол“ при ТД-НАП-Варна, съгласно заповед № 267/29.10.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, приложена по преписката. Като неоснователно е счетено оплакването за неспазване на чл. 34 от ЗАНН, понеже за случая са приложими по-дългите давностни срокове по чл. 34, ал.2 от цитирания закон. Нарушението според ВРС е описано с необходимата конкретика-посочени са датата, на която е установено, датата на която е извършено и неговите обективни характеристики, съотнесени към конкретни правни норми. „ " ООД е осъществило ВОП на стоки, за които са били издадени три фактури с № 1615, № 1664 и № 1671, с дата на доставки на всяка отделна стока съответно 7, 8 и 9.11.2019 година, когато е датата на данъчното събитие съобразно разпоредбата на чл. 63 ЗДДС. Данъчното събитие при тези вътреобщностни доставки възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната, съгласно чл.63, ал.1 от ЗДДС- в случая на 07.11, 08.11 и 09.11. на 2019 година. Данъкът става изискуем на датата на издаване на съответната фактура, когато тази фактура е издадена преди петнадесетия ден на месеца, следващ месеца през който е настъпило данъчното събитие, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1, вр. чл.63, ал.4 от ЗДДС. РС-Варна счита, че правилно е бил определен размера на наложената имуществена санкция, доколкото 15 970 лв. представляват 5 на сто от неначисления данък. Случаят е счетен за немаловажен, защото извършеното нарушение е формално и обществената му опасност не е по-ниска в сравнение с останалите нарушения от този вид.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение на Районен съд – Варна за валидно и допустимо, но неправилно, като при неговото постановяване е допуснато нарушение на закона.

Фактическо основание за налагане на санкция на " " ООД в процесното НП е бездействие да начисли и отрази в отчетните регистри ДДС от 319 462.11 лв. за данъчен период м. ноември 2019 г. в срок до 16.12.2020 г. Вписаното правното основание на предприетото санкциониране е чл.180а от ЗДДС, съгласно който регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. според който Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че в даденото описание на нарушението в АУАН и НП липсват елементи от състава на посочената административнонаказателна разпоредба.

Събраните доказателствени източници по случая сочат, че наказаното дружество, регистрирано по ЗДДС, е получило доставка на „Линия за сортиране на колети“ и „Щендери за български пощи“ от италиански контрагент „DMT SOLUTIONS ITALY“ с VIN IT10397570960. Никъде в обстоятелствената част на АУАН и НП няма информация дали става въпрос за вътреобщностно придобиване /ВОП/, още повече, че изрично в подаденото писмено възражение по чл.44 ЗАНН жалбоподателят е възразил, че няма ВОП, понеже процесната линия е монтирана и инсталирана от и за сметка на доставчика. За пълнота на изложението следва да се посочи, че за проверка на това възражение наказващият орган в досъдебната фаза не само не е събрал съществуващата писмена документация за доставката на процесните щендери и линия за сортиране на колети, включително относно инсталиране и монтиране, въпреки задължението по чл. 52, ал.4 ЗАНН, но и в издаденото НП няма отговор на това възражение.

Субект на нарушението по чл. 180а ЗДДС е “платец по глава осма на закона”. Тази глава на цитирания нормативен акт въвежда различни хипотези на лица- платци на ДДС, изброени в чл. 82-85а на закона, но в мотивите на НП няма никаква информация коя е приложимата хипотеза от глава осма в конкретния случай.

Задължителен признак от обективна страна на нарушението по чл. 180а ЗДДС е нарушителят да има право на пълен данъчен кредит. В описанието на нарушението няма данни дали наказаното търговско дружество има право на пълен данъчен кредит.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 180а ЗДД се изразява в неизпълнение на правното задължение по начисляване на ДДС.

Според предписанието на чл. 86, ал.1 ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Според чл. 112, ал.1 от същия закон данъчен документ по смисъла на този закон е: 1. фактурата; 2. известието към фактура; 3. протоколът.

В мотивите на НП е посочено, че данъкът е станал изискуем на 22, 23 24 и 29.11.2019 г. и „ на 16.12.2019 г. субектът не е изпълнил задължението си да начисли и отрази в отчетните регистри дължимия ДДС“.

Начисляването по смисъла на чл. 86, ал.1 ЗДДС включва не само издаването на данъчен документ, посочване на този документ в отчетните регистри, но също така и следва да се предприемат действия по включване на данъка при определяне резултата в справка-декларация по чл. 125 за данъчния период, още повече че справка-декларация се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък / чл. 125, ал. 4 ЗДДС/. Подобни факти в АУАН и НП няма.

Според административнонаказателното обвинение на 16.12.2019 г. „ “ е следвало да начисли данъка и да го отрази в отчетните регистри, но в случая има четири данъчни събития – на 07, 08, 09 и 14.11.2019 г. Според наказващия орган данъкът е станал изискуем на 22, 23 24 и 29.11.2019 г., като протоколи по чл.117 от ЗДДС е следвало да се съставят до 16.12.2019 г. Алинея трета на цитираната разпоредба гласи, че протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. За данъчни събития, настъпили на различни дати и съответно ДДС е изискуем на различна дата за всяко едно от тях, няма как срокът за издаване на протоколи по чл.117 от ЗДДС да изтича на една и съща дата.

Гореизложеното свидетелства за непълнота на даденото от наказващия орган описание на нарушението, рефлектираща върху правото на защита на наказаното търговско дружество, което е било поставено в невъзможност да организира своята защита заради липсата на факти в административнонаказателното обвинение. Нарушеното право на защита представлява съществено нарушение на процесуалните правила в досъдебната фаза, което води до незаконосъобразност на финализиращия тази фаза акт. Решението на РС-Варна да потвърди процесното НП е неправилно и подлежи на отмяна по реда на инстанционния съдебен контрол, като вместо него се постанови отмяна на правораздавателния акт на директора на дирекция “Контрол” при ТД на НАП-Варна.

В обобщение подадената касационна жалба е основателна и следва да се постанови отмяна на обжалваното съдебно решение.

При този изход на правния спор претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на съдебно -деловодни разноски за две съдебни инстанции подлежи на удовлетворяване на основание чл. 63д ЗАНН. В хода на производството пред районния съд жалбоподателят е направил своевременно искане за присъждане на разноски, които според представен техен списък са платено по банков път адв. възнаграждение от 2204.76 л. / л. 68-70 от АНД. № 1864/23 г. на ВРС /. В хода на касационното производството направените разходи по водене на делото са платен по банков път адв. хонорар от 2475.60 лв. и пътни разходи от 226 лв., като се прилагат писмени доказателства за тяхното реално извършване.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,