Решение № 159 от 9.6.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 1298/2021 г.

Производството пред САС е по реда на гл.21 от НПК. Образувано е по протест на прокурора срещу присъда на СГС по н.о.х.д №2893/2021г., с която съдът: ПРИЗНАЛ подсъдимия А. И. П., роден на •••••••• в гр. Видин, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, живущ село •••, община ••• с ЕГН •••••••••• за ВИНОВЕН в това, че на през периода 21.12.2015г.- 12.01.2016г., в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115, в банка „ПИБ“ АД, Офис „The Mall“, чрез използване пред Р. И. Г., на длъжност - „Младши банков служител, обслужване на клиенти“, на неистински частен документ - нотариално удостоверен препис на неистинско саморъчно завещание от 07.09.2014г., привидно издадено от името на починалия Д. Б. В., получил без - правно основание, чуждо движимо имущество - парична сума в размер на 195 000 лв., собственост на наследниците по закон на починалия Д. Б. В., а именно Т. В. М., Л. В. Н. и Л. Л. К., в размер на 65 000 лв. за всеки от тях, представляващи по 1/3 ид. ч. от имуществото на наследодателя, с намерение да го присвои - разпоредил се с предмета на престъплението, като наредил същия от банкова сметка на починалия в банка „ПИБ“ АД, към собствена такава в банка „Тексим Банк“ АД, като документната измама е в големи размери, поради което и на основание чл.55, ал.1 т.1 вр. чл.212, ал.4 вр. ал.1 НК го ОСЪДИЛ на „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.57, ал1, т.З от ЗИНЗС определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението да е използвал инкриминирания неистински частен документ - нотариално удостоверен препис от неистинско саморъчно завещание от 07.09.2014г, издадено от името на починалия Д. Б. В. пред В. Ц. П., на длъжност „Ръководител отдел Клиентско обслужване-мониторинг и контрол“ в банка „ПИБ“ АД, както и по обвинението по ал.5 на чл.212 документната измама да е в особено големи размери и да представлява особено тежък случай. ПРИЗНАЛ подсъдимия А. И. П., с ЕГН •••••••••• и снета самоличност за ВИНОВЕН в това, че на 13.01.2016г„ в гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 141, в банка „Тексим Банк“ АД, Офис „Тодор Александров“, извършил финансова операция - изтеглил на каса в брой от собствена банкова сметка, парична сума в размер на 195 000 лв., за която знаел, че е придобита от него, на 12.01.2016г„ в гр. София, чрез тежко умишлено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1 т.1 вр. чл.253, ал.4 вр. ал.1 от НК ГО ОСЪДИЛ на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението по ал.5 на чл.253 от НК, средствата да са в особено големи размери и случаят да е особено тежък. На основание чл.253, ал.6 от НК присъдил в полза на държавата предмета на престъплението - парична сума в общ размер 195 000лв. /сто деветдесет и пет хиляди лева/. На основание чл.23, ал.1 от НК определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия А. И. П. с ЕГН •••••••••• измежду наложените му, а именно „Лишаване от свобода“ за срок за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от така определеното едно общо най- тежко наказание „Лишаване от свобода“ на подсъдимия А. И. П. с ЕГН •••••••••• времето, през което същият е бил задържан по делото, считано от 26.04.2021г На основание чл.189, ал.З от НПК осъдил подсъдимия А. И. П. със снета самоличност да заплати разноските по делото, направени в хода на досъдебното производство в размер на 1183, 20лв /хиляда сто осемдесет и три лева и двадесет стотинки / в полза на държавата по сметка на ГДНП - МВР, както и по 5 лв /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове. В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът от САП не поддържа протеста и счита, че атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, така както е постановен. Защитникът на подсъдимия - адв. Л. също пледира за цялостно потвърждаване на присъдата. Подсъдимият А. П., в лична защита, поддържа казаното от защитника си. В предоставеното му право на последна дума изразява съжаление за направената под въздействие на алкохола грешка. САС, като взе предвид становищата на страните и съобрази събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Съдебното производство по делото пред първата инстанция по искане на подсъдимия и неговия защитник е протекло по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371 т.1 от НПК. Въз основа на приобщените по този ред доказателства, събрани в досъдебната фаза на процеса и като изслушал обясненията на подсъдимия първият съд обосновано и правилно приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият А. И. П. е роден на •••••••• г. в гр. Видин, българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, безработен, живущ в с. •••, гр. Видин, ЕГН: ••••••••••. Подсъдимият е със синдром на алкохолна зависимост, при което са налице психични и поведенчески разстройства, дължащи се на дългогодишната употребата на алкохол. Приживе Д. В. притежавал собствеността върху недвижими имоти на територията на гр. София и парична сума в размер на 195 000 лв., съхранявана по банкова сметка в банка „ПИБ“ АД. Д. В. и подсъдимият А. П. не се познавали и никога не са се срещали. На 23.03.2015 г., в гр. София, Д. В. починал. Негови наследници по закон били свидетелите Т. М., Л. Н. и Л. К., които били негови братовчеди. Тъй като Д. В. никога не бил съставял и подписвал саморъчни завещания, включително такова в полза на подсъдимия А. П., наследниците по закон наследили движимото и недвижимо имущество на покойника, всеки един в размер по на 1/3 ид. ч.. По неустановен начин и със съдействието на неустановени лица по делото, подсъдимият П. се снабдил със саморъчно завещание от 07.09.2014г., привидно издадено в негова полза от името на починалия Д. В. На 18.12.2015 г., в гр. София, подсъдимият А. П. се явил в нотариалната кантора на нотариус М. И., вписана под per. № 260 в регистъра на НК на Р България, с район на действие СРС. Подсъдимият П. представил пред нея неистински частен документ - саморъчно завещание от 07.09.2014г., на починалия Д. В., и направил искане за обявяване на завещанието от нотариуса. Свидетелката М. И. обявила завещанието по предвидения в Закона за наследството ред, в резултат на което издала по отношение на обвиняемия нотариално удостоверен препис от последното. След обявяване на завещанието, в качеството на наследник на починалия Д. В., подсъдимият П. се снабдил с препис- извлечение от акта за смърт на наследодателя. На 21.12.2015 г., в гр. София, подсъдимият П. се явил в банка „ПИБ” АД, Офис „The Mall“, находящ се на бул. „Цариградско шосе“ № 115, където представил пред свидетелката Р. Г., на длъжност „Младши банков служител, обслужване на клиенти“ към посочената банка, нотариално удостоверен от св. М. И. препис на неистинското завещание, заедно с препис-извлечение от акта за смърт на починалия Д. В.. Легитимирайки се като наследник по завещание на починалия Д. В., какъвто обективно не бил, подсъдимият А. П., направил искане пред банката за получаване на съхраняваната в банковата сметка на мнимия наследодател парична сума в размер на 195 000 лв. Свидетелката Р. Г. приела така представените от страна на П. документи, след което ги предала на компетентните да ги проверят длъжностни лица от банката. Проверката на представените от подсъдимия документи била извършена от свидетелката В. П. - „Ръководител отдел Клиентско обслужване - мониторинг и контрол“ в банка „ПИБ“ АД, в периода 21.12.2015 г. - 12.01.2016г. Същата изпратила запитване до Район „Триадица“ - СО, относно истинността на представения от обвиняемия препис- извлечение от акт за смърт на починалия Д. В. и направила устно запитване по телефона до св. М. И., относно обстоятелството обявила ли е последната процесното саморъчно завещание от името на починалия Д. В., респективно издала ли е представения пред банката нотариално удостоверен препис на посочения документ. След получаване на съответните отговори и потвърждение на посочените обстоятелства, без да е наясно, че обявено по надлежния ред, саморъчното завещание е неистинско, свидетелката В. П. разрешила подсъдимият А. П. да получи претендираната от него парична сума в размер на 195 000 лв., в качеството на наследник по завещание на починалия титуляр на банковата сметка, по която се съхранявали парите. На 12.01.2016 г., в гр. София, подсъдимият А. П. повторно се явил в банка „ПИБ” АД, Офис „The Mall“, където получил процесиите парични средства в размер на 195 000 лв., съхранявана в банковата сметка на починалия Д. В. в банка „ПИБ“ АД, след което ги наредил към собствена банкова сметка в банка „Тексим Банк“ АД. На 13.01.2016 г., в гр. София, подсъдимият А. П. посетил банка „Тексим Банк“ АД, Офис „Тодор Александров“, находящ се на бул. „Тодор Александров“ № 141, където изтеглил на каса в брой от собствена банкова сметка, постъпилата от банка „ПИБ” АД парична сума в размер на 195 000 лв. След изтеглянето на парите от банка „Тексим Банк“ АД, подсъдимият П. се разпоредил е последните по неустановен по делото начин. Междувременно, други лица придобили по неправомерен начин приживе притежавано от починалия Д. В. недвижимо имущество, чрез използване на друго неистинско саморъчно завещание, което било предмет на наказателно производство по описа на Специализирана прокуратура. Изложената по-горе фактическа обстановка СГС установил от събрания по делото доказателствен материал, както следва: обясненията на подсъдимия А. И. П., показанията на свидетелите В. Ц. П., Р. И. Г. /вкл. и прочетените на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 предл. 2 НПК показания от ДП/ и В. В. К. /вкл. и прочетените на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 предл. 2 НПК показания от ДП/, приобщените на осн. чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3 от НПК показания на свидетелите Л. К., Т. М., Л. Н., М. И., Д. Г., Т. И., И. Т., А. Н., Н. В. и заключения на представените по делото тройна съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещите лица Л., Г. и М., банково-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А. и съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице С.; саморъчно завещание, протокол за обявяване на саморъчно завещание, декларация от А. П. молба за обявяване на саморъчно завещание, искане за откриване на банкова сметка договор за откриване на спестовна сметка, нареждане - разписка, декларация, документ за внесени такси и комисионни, нареждане за закриване на банкова сметка, копие от лична карта със заверка "Вярно с оригинала" от подсъдимия П., платежно нареждане, декларация по ЗМИП, останалите представени от „ПИБ“ АД и „Тексим банк“ АД документи, справката за съдимост на подсъдимия и др. писмени доказателства от досъдебното производство. СГС правилно и обосновано е посочил в мотивите си кои факти от кои конкретни доказателства се установяват, а именно: От показанията на наследниците на починалия Д. В. - Л. К., Т. М. и Л. Н., се установява, че приживе техният братовчед не е имал семейство, бил е тих и затворен и не е контактувал с много хора, като не им е известно да се е познавал с подсъдимия, нито да е оставял саморъчно завещание в негова полза. Независимо, че роднините на починалия не са били особено близки с него и не са поддържали редовни контакти, обстоятелството, че не познава завещателя, се признава от подсъдимия, а от заключението на графическата експертиза се установява, че ръкописният текст на саморъчното завещание не е изписан от Д. В.. Наред с това, разказът им за наличието на още едно завещание в полза на трето лице и водените срещу него производства се потвърждава от писмените доказателства по делото, поради което първият съд правилно се доверил на казаното от тях, което косвено подкрепя обвинителната теза. Обстоятелствата, свързани с механизма на извършване на инкриминираните деяния категорично се установяват от показанията на свидетелите М. И., В. П., Р. Г., Д. Г., Т. И., И. Т. и А. Н., които са обективни, логични, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. С оглед изпълняваните от свидетелите служебни задължения и изминалия дълъг период от време между процесиите събития и разпитите им, е обяснима липсата на спомен за определени обстоятелства. Независимо от това, заявеното от тях изяснява процедурата по обявяване на завещанието от нотариуса и начина на работа в двете банки, относими към приема на документи, извършването на проверки, откриването и закриването на банкови сметки, разпореждането с парични средства и изплащането на парични суми на каса. Изложеното от свидетелите изцяло съответства и на приложените по делото писмени доказателства, поради което СГС обосновано приел, че вярно отразяват възприетите от тези свидетели факти. При анализа на показанията на свидетеля В. К. СГС уместно съобразил възможната му заинтересованост, предвид данни за съпричастност към извършеното от подсъдимия и ги подложил на критичен анализ, като правилно ги кредитирал относно роднинските му отношения с подсъдимия и алкохолната зависимост на последния в периода 2015 г. - 2016 г. При липсата на спомен за някои факти се доверил и на заявеното от свидетеля в досъдебната фаза относно изтеглената чрез измама от ПИБ АД сума, тъй като е депозирано в по-ранен момент, по-детайлно е и кореспондира с разказа на подсъдимия и останалите доказателства по делото. От друга страна САС споделя извода на СГС, че не следва да се ползват с доверие единствено твърденията на този свидетел, че не е запознавал подсъдимия с никого, тъй като са вътрешно противоречиви и лишени от житейска логика, но доколкото касаят несъставомерни обстоятелства, констатираните несъответствия не са съществени, поради което е безпредметно и тяхното обсъждане. Свидетелят признава, че знае за престъпното поведение на подсъдимия, а след прочитане на показанията му потвърждава, че такива факти са му били споделени от П.. Показанията на свидетеля Н. В. не допринасят за изясняване на обстоятелства от предмета на доказване в настоящото производство, поради което действително не се налага обсъждането им. Съдът от първа инстанция обосновано дал вяра на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, които са безпристрастни, обективни, компетентни, в пълнота отговарящи на поставените въпроси и не се оспорват от страните. Така от заключението на тройната съдебно-графическа експертиза се установява обстоятелството, че ръкописният текст, с който е изписано съдържанието в Саморъчното завещание от дата 07.09.2014 г. със завещател Д. Б. В. не е изписано от последния, нито от подсъдимия А. П., както и че подписите, положени в документите във връзка с обявяване на саморъчното завещание и в банковите документи, свързани с получаването и изтеглянето на сумата, са положени от подсъдимия А. П.. В заключението на изготвената банково-счетоводна експертиза се проследява движението на инкриминираната парична сума от сметката на наследосателя в ПИБ АД, през лична сметка на подсъдимия в Тексим банк АД до изтеглянето й в брой от А. П. на 13.01.2016 г. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че подсъдимият не страда от същинско психично заболяване - психоза, което да се приравнява към продължително разстройство на съзнанието по см. на чл. 33 от НК, като няма данни той и в миналото, вкл. и към инкриминирания период да е страдал от психотично разстройство, което да го лиши от базисните му психични годности. Интелектът му е в границите на нормата, няма данни за вроден или придобит интелектуален дефицит въпреки продължителната алкохолна злоупотреба и може да се ориентира във фактическата обстановка и да разбира смисъла и значението на действията си. При него е налице синдром на алкохолна зависимост, но дори и по време на отделните негови действия, осъществили инкриминираните деяния, той да е бил алкохолно повлиян, тази алкохолна повлияност не е била в тежка степен, като не са установени данни и за Патологично алкохолно опиване. Към инкриминирания период подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като е бил улеснен от алкохолната си зависимост. Лица с такава зависимост са лесно податливи на външно влияние и внушение и лесно биха могли да бъдат подведени да извършват противоправни деяния. Правилно са оценени от СГС и обясненията на подсъдимия. Разказът му и според САС е последователен, подробен, логичен и изцяло кореспондира с останалите доказателства по делото. Независимо от липсата на спомен какво е подписвал, подсъдимият е категоричен, че не той е съставил инкриминираното завещание, но разпознава подписите си на предявените му в съдебно заседание документи - обстоятелства, които са в синхрон със заключението на графическата експертиза. Освен това П. излага последователно местата, които е посетил, и извършените действия. Заявеното от него относно неколкократните посещения на офиса на ПИБ АД и времевите интервали между обявяването на завещанието, представянето на необходимите документи пред банковите служители, прехвърлянето на сумата по лична сметка на подсъдимия и изтеглянето и на каса в офис на Тексим банк АД изцяло съответства на показанията на банковите служители и съставените писмени документи. Първоинстанционният състав обосновано се доверил и на заявеното от подсъдимия относно това, че приживе не се е познавал с Д. В. и никога не го е срещал, че за „да се теглят пари от една банка“, се е запознал с неустановени по делото хора, които са го снабдили със завещанието и са му оказвали съдействие за набавяне на останалите документи, както и че след изтеглянето на парите от личната му сметка, същите не са останали в негова фактическа власт. Правилно като неоснователни са оценени от СГС възраженията на защитата, че с оглед снижените когнитивни процеси - памет, интелект, внимание и мислене на подсъдимия, вследствие на злоупотреба с алкохол, същият не се усъмнил в истинността на завещанието, като в подкрепа на тази си оценка първият съд изтъкнал следното: П. е снабден от непознати хора със саморъчно завещание в негова полза от лице, което никога не е срещал. В завещанието се съдържат лични данни на подсъдимия. Посоченото обсъдено с изложеното от подсъдимия, че първоначално се е свързал с въпросните хора, за да теглят пари от банка, а едва след това е бил снабден със завещанието, като в банката е представял завещанието, издадено в негова полза, категорично установяват, че П. е осъзнавал, какво прави. В подкрепа на този извод е и признанието му, че е изпитвал страх. Изложеното и САС оценява като достатъчно основание да не бъдат споделени доводите на защитника за незнание от подсъдимия за неистинността на въпросното завещание. СГС правилно кредитирал и приложените писмени доказателства, които кореспондират с доказателствата по делото и коректно отразяват и потвърждават правно релевантните обстоятелства към които имат отношение. При така установената фактическа обстановка следва да бъдат споделени и правните изводи на първоинстанционния съд, а именно: Подсъдимият А. И. П. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, но документната измама, респ. средствата не са в особено големи размери и случаят не е особено тежък, поради което следва на осн. чл. 304 от НПК да бъде оправдан по обвиненията на по ал.5 на чл.212 от НК и по ал.5 на чл.253 от НК. По обвинението по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 1 от НК: Установява се от обективна страна, че в инкриминирания период, в банка „ПИБ“ АД, Офис „The Mall“, находящ се в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115, подсъдимият е използвал пред банковата служителка Р. И. Г. - „Младши банков служител, обслужване на клиенти“, неистински частен документ - нотариално удостоверен препис на неистинско саморъчно завещание от 07.09.2014 г„ на което бил придаден вид, че е съставено от починалия Д. Б. В., вследствие на което получил без правно основание чуждо /на наследниците по закон на починалия Д. В.: Т. М., Л. Н. и Л. К./ движимо имущество - сума в размер на 195 000 лв. Няма спор по делото, че подсъдимият представил документа пред Р. И. Г. - „Младши банков служител, обслужване на клиенти“ и с приемането на този документ именно от тази служителка на банката е задействал процеса по неправомерно получаване на сумата. САС намира за законосъобразен подхода на СГС да осъди подсъдимия за това, че и използвал инкриминирания документ именно пред Р. Г., която го е приела от него, а не пред В. Ц. П., която в последствие, по силата на вътрешните правила на банката е извършила проверка за истинността на документа. Обратният подход, поддържан в обвинителния акт и въззивния протест според настоящия въззивен състав очевидно не съответства, както на установените по делото факти, така и на действителния смисъл на материалния закон. Правилно, като неоснователни са оценени от СГС възраженията на защитника, че в случая е налице обикновена измама. За да е налице измама по чл. 209 или чл. 210 от НК при форма на изпълнителното деяние - възбуждане на заблуждение, от обективна страна следва да е установено, че деецът създава невярна представа за конкретни факти от действителността у заблуденото лице и по този начин то бива мотивирано да извърши акт на имуществено разпореждане, чрез който се причинява нему или на друго лице имотна вреда. Когато обаче чрез използване на документ с невярно съдържание, на неистински или на такъв с преправено съдържание деецът получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, то тогава се осъществява състава на документната измама по чл.212, ал.1 от НК. Тя се различава по специалното средство за въвеждане в заблуждение, а именно инкриминираният документ, като в хипотезата на използване на неистински документ, какъвто е конкретния случай, за съставомерността на деянието е без значение дали същият е официален или частен. В случая от заключението на графическата експертиза по категоричен начин се доказа, че за създаване на невярната представа у банковите служители подсъдимият е използвал неистински документ, съгласно чл. 93, т. 6 от НК, тъй като на обявеното от нотариуса саморъчно завещание, нотариално заверен препис от което е представил А. П. пред банковия служител, е придаден вид, че произхожда от Д. Б. В., а в действителност е съставен от неустановено по делото лице, различно от соченото като негов автор. Безспорно се установява и факта, че именно чрез използване на неистинското завещание деецът е въвел в заблуждение компетентните длъжностни лица от банката, че той е наследник на титуляра на банковите сметки, респ. за него съществува правно основание да получи чуждото имущество. Вследствие на така създадената невярна представа подсъдимият е получил чуждо движимо имущество- парична сума в размер на 195 000 лв., с която се разпоредил, като я наредил от банковата сметка на починалия Д. В. в банка „ПИБ“ АД, към собствена такава в банка „Тексим Банк“ АД. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия П. умишлено - при форма на вината „пряк умисъл“. Подсъдимият е съзнавал, че пред ПИБ АД използва инкриминирания документ, който е неистински, както и че не съществува действително основание за разпореждане с намиращото се в банковата сметка на починалия имущество, предвиждал е, че по този начин ще създаде заблуждение у служителите на банката, както и че в следствие на това ще бъде извършено имуществено разпореждане без правно основание, в резултат на което ще бъде получено чуждото имущество. Във волево отношение пряко е целял настъпването именно на този резултат - получаване на чуждото имущество. И според САС от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимият да е извършил деянието с правна квалификация по ал. 5 на чл. 212 от НК, а именно документната измама да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък. Безспорно в случая претърпяната от пострадалите вреда е в особено големи размери, съгласно утвърдените критерии, обективирани в ТР № 1/1998 г. на ВКС, тъй като получената от подсъдимия П. по негова лична сметка в Тексим банк АД сума в размер на 195 000 лв. многократно надвишава 140 минимални работни заплати към периода. Не всяко посегателство в „особено големи размери“ обаче съставлява и „особено тежък случай“. За да се квалифицира случаят като особено тежък обаче е необходимо извършеното деяние, с оглед обективните си свойства и елементи, далеч да надхвърля обикновения случай на същото престъпление, т.е да е с изключително висока степен на обществена опасност, да е извършено от деец с такава степен на обществена опасност, като всички тези обстоятелства следва да се преценяват съвкупно и в тяхната взаимна връзка и значение. Действително в конкретния случай обществената опасност на деянието е висока с оглед размера на вредата и обстоятелството, че същата не е възстановена. Начинът на осъществяването му и личната обществената опасност на подсъдимия, обаче, не разкриват изключителна тежест на обстоятелствата при извършването му, които да го отличават от обикновените квалифицирани състави на престъплението по чл. 212 от НК. На първо място П. е лице с ниска степен на обществена опасност - към инкриминирания период е бил зависим от алкохол, което е довело до снижение на когнитивните процеси и е бил лесно податлив на външни влияния и внушения. Същият е неосъждан, към датата на деянието е бил в затруднено финансово положение и процесното деяние се характеризира като инцидентна проява в живота му. Независимо от данните за създадена организация за извършване на престъплението, липсват доказателства подсъдимият да е бил част от нея, да е участвал в предварителното му планиране, както и да е имал ясно формулирана представа за размера на наличните средства преди довършването на изпълнителното деяние. По тези съображения СГС обосновано приел, че не се доказва единият от двата признака, посочени в чл. 212, ал. 5 от НК, а именно случаят да е особено тежък, за да носи подсъдимият отговорност по квалифицирания състав на ал. 5 на чл. 212 от НК, така както е повдигнато обвинението от прокуратурата. В същото време, предвид размера на причинените вреди, който покрива изложените в ТР № 1/1998 г. на ВКС критерии за „големи размери“, тъй като надхвърля 70 минимални работни заплати към датата на деянието, съдът прие, че извършеното от П. престъпление следва да се квалифицира като такова по чл. 212, ал. 4 от НК. По изложените съображения, първият съд, законосъобразно признал подсъдимия за виновен в извършено престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, като оправдал подсъдимия П. по обвинението да е извършил престъпление по по-тежко квалфицирания състав по ал. 5 на чл. 212 от НК. По обвинението по чл. 253, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 1 от НК: Нормата на чл. 253, ал. 1 от НК криминализира всяка една финансова операция или сделка с имущество, което е предмет на придобиване чрез престъпление. Предметът на престъплението е очертан като облага с материална (парична) стойност, като освен пари може да са всякакви движими вещи, недвижими имоти и ценности и права на собственост или други права върху тях, придобити от предходно престъпление или друго общественоопасно деяние. То е форма на последваща престъпна дейност, защото е свързано с осъществено вече престъпление, от което е получено определено имущество. Независимо от тази връзка, престъплението по чл. 253 от НК има самостоятелно значение. Същностната характеристика на прането на пари го определя като икономическа дейност с насоченост било към прикриване на престъпния произход на облагата от „първоначалното престъпление”, било оперирането с нея така щото бъде представена като придобита по законен начин и бъде легализирана в икономическата, стопанската и финансовата сфера. От субективна страна това поведение се характеризира с пряк умисъл. Деецът съзнава или предполага, че предмет на неговото престъпление е получената имуществена облага от предикатното престъпление. Това знание е необходимо да е налице към момента на извършването на финансовата операция и да обхваща съзнаването на конкретно извършваните разпореждания с това имущество, но осъществяването му не е обвързано непременно с определена цел. В конкретния случай, с оглед на установените по делото факти, по несъмнен начин се установява извършването от подсъдимия на предикатното престъпление - документна измама, за което по-горе бяха изложени подробни съображения. Налице са категорични доказателства за знанието на П., че средствата, изтеглени от него в брой от неговата лична сметка в Тексим банк АД, са придобити именно чрез това престъпление и че същото се явява тежко умишлено, за да носи отговорност по квалифицирания състав на ал. 4 на чл. 253 от НК, така както е повдигнато обвинението от прокуратурата. Безспорно се установява, че именно подсъдимият е извършил престъплението, чрез което е неправомерно придобита инкриминираната парична сума. Подсъдимият знаел, че така изтеглената от него парична сума била предмет на предикатно престъпление, тъй като била придобита от него чрез документна измама. Извършеното от подсъдимия предшестващо престъпление е възможно единствено при форма на вина пряк умисъл и за него законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, поради което същото се явява тежко престъпление по см. на чл. чл. 93, т. 7 от НК, поради което е налице квалифициращият признак по чл. 253, ал. 4 от НК. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 253 от НК в конкретния случай се изразява в извършена на 13.01.2016 г., в гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 141, в банка „Тексим Банк“ АД, Офис „Тодор Александров“ финансова операция - изтегляне в брой на получената неправомерно от банковата сметка на Д. В. парична сума в размер на 195 000 лв. и впоследствие разпореждането с нея по неустановен по делото начин. Противно на възраженията на защитата, изтеглянето на парите от банковата сметка не може да се приеме като израз на присвоителното намерение на подсъдимия по първото обвинение, тъй като същото е било в пълна степен осъществено с прехвърлянето на инкриминираната парична сума от банковата сметна на привидния наследодател в тази на подсъдимия. Изтеглянето в брой на парите и разпореждането с тях по неустановен начин, на свой ред, представляват трансформация на имущество, което е напуснало своя притежател. Тъй като се касае за пари в брой, трансформацията на имуществото може да се проследи документално единствено до получаването му от подсъдимия. С извършената от подсъдимия финансова операция е създадена възможност същите да се инвестират в легалната икономика и да влязат в оборота, без да е възможно да се установи незаконния им произход и тези средства да не могат да се различат от законно придобитите имущества. Поради това извършеното от подсъдимия на 13.01.2016 г. деяние осъществява обективните признаци на състава по чл. чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия П. с пряк умисъл, като изводите относно субективната страна на престъплението се обосновават от обективно извършените от подсъдимия действия, от механизма и начина на извършеното. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Предвид обстоятелството, че той е извършил и предикатното престъпление, същият е имал съзнание и за квалифициращите признаци на по-тежко наказуемия състав по ал. 4 - че средствата са придобити чрез тежко умишлено престъпление. По идентични на изложените във връзка е престъплението по първия пункт на обвинението съображения, съдът от първа инстанция законосъобразно намерил, че въпреки наличието на квалифициращия признак получените средства да са в особено големи размери, не се доказва кумулативно изискуемият белег, посочен в чл. 253, ал. 5 от НК, а именно случаят да е особено тежък. За да се квалифицира случаят като особено тежък е необходимо са се установи, че извършеното деяние, надхвърля обикновения случай на същото престъпление, т.е да е е изключително висока степен на обществена опасност, да е извършено от деец е такава степен на обществена опасност, като всички тези обстоятелства следва да се преценяват съвкупно и в тяхната взаимна връзка и значение. Действително обществената опасност на деянието е висока с оглед размера на предмет на престъплението. Същевременно механизмът на осъществяването му и обществената опасност на подсъдимия, не разкриват изключителна тежест на обстоятелствата при извършването му, които да го отличават като „особено тежък случай“. Както беше посочено по-горе П. е лице с ниска степен на обществена опасност. Същият е алкохолно зависим, с оглед на което и лесно податлив на външни влияния и внушения. Подсъдимият е неосъждан, към датата на деянието е бил в затруднено финансово положение и процесното деяние се характеризира като инцидентна проява в живота му. Отново липсват доказателства подсъдимият да е бил част от организация, подготвила осъществяването на престъпленията, като същият единствено е участвал в осъществяването им, без да е имал ясно формулирана представа за конкретната тежест на извършеното. Не се доказва единият от двата признака, посочени в чл. 253, ал. 5 от НК, а именно случаят да е особено тежък, за да носи подсъдимият отговорност по квалифицирания състав на ал. 5 на чл. 253 от НК, така както е повдигнато обвинението от прокуратурата поради което СГС законосъобразно признал подсъдимия за виновен в извършено престъпление по чл. 253, ал. 4 ал. 1 от НК и го оправдал по обвинението на ал.5 на чл. 253 от НК. Изложеното дотук е и аргумент да не се споделят доводите в протеста за осъждане на подсъдимия по първоначално предявените по тежки обвинения по чл.212 ал.5 и чл. 253 ал.5 от НК. По същество във въззивния протест прокурорът държи на подхода да обосновава квалифициращия признак „особено тежък случай“ само с размера на инкриминираната сума. Този подход, както вече бе посочено правилно е отхвърлен от СГС с подробни мотиви, които изцяло се споделят и от САС. Правилно и справедливо е извършена от СГС и индивидуализацията на наказанието: За престъплението по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, а за извършеното престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 от НК - лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева. С оглед на това, наказанията на подсъдимия А. П. следва да бъдат определени при съобразяване с посочените норми, в съответствие с правилата за тяхната индивидуализация и с оглед постигане на посочените в чл. 36 от НК цели на наказанието. Правилно са установени релевантните за индивидуализацията на наказанието обстоятелства. Като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство и настоящият състав на САС констатира високата стойност на паричните средства, които значително надхвърлят, изискуемото от квалифициращия признак „големи размери“. Като смекчаващи отговорността обстоятелства първият съд правилно отчел чистото съдебно минало на подсъдимия, коректното му процесуално поведение в хода на производството, оказаното пълно съдействие за разкриване на обективната истина и искрено изразеното съжаление за стореното, установените по делото обстоятелства, при които са извършени престъпленията - засилената податливост на външни въздействия у подсъдимия и наличието на данни за съпричастност на други лица към осъществяване на деянията, които са го улеснили чрез набавяне на необходимите документи и даване на указания за извършените действия. Относно последното обстоятелство/ участието в деянията и водещата роля на неустановени по делото лица/ настоящият състав на САС намира следното: От една страна тези обстоятелства не са част от обвинителния акт, респ. от обвинителната теза. Прокурорът очевидно не ги е възприел за верни и в съдебната фаза, след като не е предприел изменение на обвинението в хипотезата на чл.287 ал.1 пр.1 от НПК. Така СГС не е имал възможност да включи тези обстоятелства сред съставомерните факти, за които е признал подсъдимия за виновен. При този развой на процеса липсва пречка, след като съдът ги е установил, те да бъдат ползвани и правилно, а и справедливо са били ползвани при индивидуализацията на наказанието. Преценявайки съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и относителната тежест на всяко едно от тях, СГС правилно преценил, че смекчаващите в своята съвкупност се явяват многобройни, поради което и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, поради което на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Справедливо отмерил за всяко едно от двете престъпления да бъде наложено по отделно наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца. Обосновано намерил обае, че в случая не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за условно осъждане на подсъдимия. Въпреки наличието на първата материална предпоставка - деецът да не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, отлагането на изпълнението на така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ не би оказало необходимото поправително въздействие върху П.. И въззивният състав счита, че приложението на института на условното осъждане в този случай би създало усещане за безнаказаност у подсъдимия и предпоставки за извършване на други престъпления, които биха застрашили другите членове на обществото. Същевременно ефективното изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание в най-голяма степен би оказало поправително въздействие върху личността на подсъдимия, би го възпряло да извършва други противоправни прояви и би подействало предупредително върху обществото. Законосъобразно на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС СГС постановил така наложените наказания „лишаване от свобода“ да бъдат изтърпени при първоначален общ режим, тъй като не са налице условията на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗИНЗС. С оглед данните за личността на подсъдимия и на осн. чл. 55, ал. 3 от НК, също справедливо първият съд приел, че не е нужно да бъде налагано по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода запрестъплението по чл. 253, ал. 4 вр. чл. 1 от НК. С оглед разпоредбата на чл. 253, ал.6 от НК и предвид, че паричните средства предмет на престъплението липсват, СГС законосъобразно присъдил в полза на държавата паричната сума в размер на 195 000 лв. /сто деветдесет и пет хиляди лева/. Налице са предпоставките на чл. 23, ал.1 НК за групиране на наложените на П. наказания по двете престъпления, за които е признат за виновен, доколкото същите са извършени в условията на реална съвкупност помежду си. С оглед на това подсъдимият следва да изтърпи едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, за което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да се определи първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието. От така определеното наказание следва да бъде приспаднато на основание чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което подсъдимият А. П. е бил задържан по делото, считано от 26.04.2021 г. Споделяйки изцяло преценката на СГС по индивидуализацията на наказанието, САС не може да се съгласи и с последното от алтернативните искания във въззивния протест, а именно наложеното наказание да бъде увеличено. Вярно е, че се касае и за преценка по справедливост и прокурорът може да има свое виждане дали наказанието съответства или не на целите по чл.36 от НК, но според въззивния съд нито едно от установените релевантни към санкцията обстоятелства не подкрепя протеста в тази му част С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК СГС законосъобразно осъдил подсъдимия А. И. П. да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 1183, 20 лв. /хиляда сто осемдесет и три лева и двадесет стотинки/ в полза на държавата по сметка на ГДНП – МВР и по 5 лв. /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове. При извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на съдебния акт, не се констатираха други основания за неговото отменяване или изменяване.