Решение № 24 от 2.4.2025 г. на Районен съд - Луковит по дело № 334/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 34 от ЗСПЗЗ. Образувано по жалба от •••, ЕИК •••, представляван от П.Ц.Ш., седалище и адрес на управление: ••• чрез пълном. адв. Н.Н. от САК, срещу Заповед № 631/ 02.10.2019 г., издадена от Б.В. - •••, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено изземване от жалбоподателя ••• на ползваната без правно основание земеделска земя в размер на 14, 151 дка за стопанската 2018/2019 г., представляваща имоти и части от поземлени имоти – 7 броя, подробно описани в заповедта, находящи се в землище с. •••, обл. Ловеч и предоставянето й на ползвателя на правно основание – В. С. И.. Първоначално производството по повод жалбата е било образувано пред Районен съд Тетевен. С Решение № 78 от 13.05.2021 г. по КАД № 28/ 2021 г. на Административен съд Ловеч, е отменено изцяло Решение № 260049 от 23.12.2020 г. постановено по гр. адм. д. № 192/2020 г. на Районен съд Тетевен, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Поради отвод на всички съдии от РС – Тетевен делото е изпратено за разглеждане и решаване на Районен съд Луковит. С Решение № 266/22.05.2023 г. по КАД № 197/2023 г. на Административен съд Плевен е обезсилено Решение № 2/06.01.2023 г. на РС – Луковит, постановено по гр. адм.д. № 380/2021 г. по описа на РС – Луковит и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Луковит. В жалбата се прави искане за прогласяване на нищожността на оспорената заповед алтернативно за нейната отмяна като незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Твърди се, че оспорената заповед не е съобщена на жалбоподателя по надлежния ред и следователно срокът по чл.149, ал. 1 от АПК не е започнал да тече. Твърди се, че жалбоподателят узнал за обжалваната заповед по повод на образувано гр. дело № 2441/ 2019 г. пред РС - Ловеч по искова молба, приложена към жалбата. Делото било образувано по осъдителен иск срещу жалбоподателя с облигационна претенция за пропуснати ползи, обоснована с процесната заповед. От това следвало правния интерес от завеждане на настоящото дело. Релевираните с жалбата пороци на оспорения административен акт са по чл. 146 т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК – липса на компетентност, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В жалбата се излагат доводи за нищожност поради липса на компетентност на •••, издал оспорената заповед, на първо място поради противоречие с чл. 42, ал. 8 ЗМСМА. Твърди се, че ••• е издал оспорената заповед на основание Заповед № 593/19.09.2019 г. на кмета на общината. С последната ••• Б.В. бил определен от ••• да го замества и изпълнява правомощията на кмет на общината, съгласно чл. 44 от ЗМСМА и всички други функции, правомощия и задължения, съгласно действащото законодателство в Република България от 24.09.2019 г. до 25.10.2019 г. Правно основание на издадената заповед е чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, вр. с чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, а фактическо - ползването на платен годишен отпуск, на основание чл. 161, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/ от 24.09.2019 г. до 3.11.2019 г., включително. Тъй като фактическо основание за заместването на кмета на общината е ползването на отпуск при условията на чл. 161 ИК на титуляра, във връзка с кандидатирането му за нов мандат в периода 24.09.2019 г. до 03.11.2019 г., счита, че нормата на чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, била неприложима и неоснователно е посочена като основание на издадената заповед. Последната предвиждала ред за заместване на общо основание – при отсъствие на кмета, със заповед той определя ••••, който да го замества. Излага аргументи, че в конкретния казус относно реда за заместване на титуляра, който излиза в отпуск, е следвало да намери приложение нормата на чл. 42, ал. 8 ЗМСМА. Същата изисква, когато кметът на общината отсъства поради кандидатиране за съветник или кмет в 7-дневен срок преди края на мандата, Общинският съвет да избере временно изпълняващ ••• на общината, за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Твърди се, че законодателят е предвидил завишени изисквания при заместване на титуляра при особената хипотеза на ползване на отпуск по чл. 161 ИК, при която не се изисква просто заповед на титуляра за определяне на заместник /чл. 39, ал. 2 ЗМСМА/, а решение на Общинския съвет, с което да се определи временно изпълняващ ••• /чл. 42, ал. 8 ЗМСМА/. Съотношението между чл. 39, ал. 2 ЗМСМА и чл. 42, ал. 8 ЗМСМА било като между общ и специален закон. В този казус приложение намирала специалната разпоредба на чл. 42, ал. 8 ЗМСМА. Тя изисква решение на ОС, за да има валидно овластяване на •••• при заместването. Общинският съвет - Тетевен не е приел решение по чл. 42, ал. 8 ЗМСМА, поради което определеният със заповедта •••• е нямал правомощия да издаде оспорената заповед. На второ място в жалбата се излагат доводи за нищожност поради липса на компетентност поради неспазване изискванията на чл. 34 ЗСПЗЗ. Счита, че чл. 34 от ЗСПЗЗ не предвижда възможност кметът – титуляр да овластява •••• с правомощията си по тази норма. Съществувала законова невъзможност за делегиране на правата на кмета на общината да издава заповеди за принудително изземване на земеделски имоти. На следващо място в жалбата се излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорваната заповед поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила: невръчена на жалбоподателя покана за проведения на 24.07.2019 г. оглед на място, въз основа на който е издадена процесната заповед, с което било нарушено съществено правото му на защита; производството по издаване на заповедта било проведено от комисия, която е нелегитимна. Излагат се доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорваната заповед поради особено съществено нарушение на материалния закон – изначална липса на материалноправно основание по чл. 34 ЗСПЗЗ на датата, на която е издадена оспорената заповед – 02.10.2019 г. В мотивите на заповедта е посочено, че правото на ползване на съответните ползватели се доказва със заповед № РД-04-221-81/ 28.09.2018 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Ловеч. Според последната ползвателите имат права за стопанската година. Съгласно §2, т. 3 от ДР на Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, тя започва на 01.10.2018 г. и завършва на 30.09.2019 г. Следователно след 30.09.2019 г. ползвателят, в чиято полза е издадена заповедта, няма право да иска и получи изземване на съответните земи, тъй като е загубил качеството „ползвател“. Твърди се, че това е липса на първото изискване по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което означава изначална липса на материалноправното основание за издаване на заповедта. Сочи, че жалбоподателят ползва имотите, визирани в оспорената заповед, при условията на комасация, по силата на заповед № РД 04-137- 34/18.09.2019г. на директора на ОДЗ гр. Ловеч за стопанската 2019/2020г., на ново и годно основание, считано от 01.10.2019 г. Твърди се и несъответствие на заповедта с целта на закона. Нормата на чл. 34 ЗСПЗЗ цели закрила на тези собственици и ползватели на земеделски земи, които желаят да обработват съответните имоти и да допринасят за общественото благо. Производството по издаването на оспорената заповед е открито с жалба с вх. № Жалба-66/20.06.2019г. от В. С. И.. Следователно, в края на стопанската година и едва на деветия месец от предоставеното ползване, жалбоподателят се сеща да изисква от ••• изземването на имотите. Този факт, както и посоченото вече издаване на заповедта на дата, на която жалбоподателят и неговите упълномощители нямали права върху имотите, сочи разминаване с целите на закона, което е основание за обявяване на нищожност и отмяна на оспорената заповед. Ответникът – •••, в отговора си относно твърдението за незаконосъобразност ангажира становище за просрочие на жалбата и моли производството по делото да се прекрати като недопустимо. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че оспорваната заповед не му била връчена. Твърди, че процесната заповед е връчена на 09.10.2020 г. с известие за доставяне и е влязла в сила на 24.10.2019 г. Оспорват се и твърденията за нищожност на заповедта, за което се излагат съответни доводи и моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и в тази й част, респ. да се потвърди обжалваната заповед като правилна, законосъобразна, мотивирана, издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Жалбоподателят в съдебно заседание участва чрез процесуален представител адв. Н.Н. от САК, който поддържа жалбата. В хода на устните състезания адв. Н. моли за обявяване нищожността на оспорената заповед или да бъде отменена като незаконосъобразна. В представена писмена защита развива подробни съображения за наличие на релевираните пороци за нищожност респ. незаконосъобразност. Претендира разноските съгласно представения списък. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение особено за настоящата инстанция. Ответникът – ••• участва чрез ст. юрисконсулт Й.В., която изразява становище за неоснователност на жалбата и в двата й аспекта – и за незаконосъбразност, и за нищожност и моли за отхвърлянето й, като в писмена защита излага подробни съображения за това. Претендира разноски съгласно представения списък. Прави възражение за прекомерност на претендиранот адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Заинтересованата страна В. С. И., редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: От приложената административна преписка се установява, че административното производство е започнало по повод постъпила жалба до ••• Вх. № 66/20.06.2019 г. от В. С. И. лично и като пълномощник на ••• /пълномощно peг. № 1019/23.05.2017 г. на Р.В., нотариус в район PC Тетевен с рег. № 392 на Нот. камара/ и С.И.С. /пълномощно peг. № 2511/ 28.10.2014 г. на Р.В., нотариус в район PC Тетевен с рег. № 392 на Нот. камара/. В жалбата се твърди, че жалбоподателят по настоящето дело ••• за поредна година бил засял рапица в землището на с. ••• върху имоти, за които нямал правно основание, тъй като със заповед № РД-04-221-81/28.09.2018 г. на директора на ОДЗ - Ловеч били разпределени масиви за ползване за стопанската 2018/2019 г., имотите на жалбоподателите по заповедта, както и тези на ••• по договор № 326 от 30.05.2019 г. също били засети с рапица. Молят за назначаване на комисия, която да установи каква площ от имотите по заповедта и договора е засята с рапица. Със заповед № РД-04-221-81/28.09.2018 г. на директора на ОДЗ – Ловеч на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е определено разпределение на масивите за ползване в землището на с. ••• съгласно проект за разпределение за стопанската 2018/2019 г. между ползвателите: ••• •• •••, В. С. И., Е.Р.И., •••, С.И.С. и Стилиян И. Катърски. Представена е извадка от регистъра по чл. 74 от ППЗСПЗЗ с опис на разпределените масиви и включените в тях имоти за трима от жалбоподателите, подали жалбата до кмета - ••• В. С. И. и С.И.С., съгласно който ползвател по чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ на процесните имоти по КВС №№ 195013, 195014, 195015, 195016, 195019, 195020 и 195021 е заинтересованата страна В. С. И.. С писмо изх.№ жалба 66/1/ от 25.06.2019 г. е уведомен ••• за постъпилата жалба, като му е изпратено копие от същата и от договор за наем № 326/30.05.2019 г. за становище. Писмото е връчено на 27.06.2019 г. на И.Ш. – съпруга, видно от известие за доставяне, като на 03.07.2019 г. от жалбоподателя е постъпило писмено становище. В същото сочи, че ползва масиви от дълги години в землището на с. ••• на осн. чл. 37в от ЗСПЗЗ, като с оглед спазване на агротехническите изисквания в периода края на м. август до края на м. септември 2018 г. е засял площите с рапица върху масивите ползвани от фирмата за предходната стопанска 2017/2018 г. Със заповед № 426/05.07.2019г. на ••• на ••• Б.В., съгласно заповед № 95/13.02.2017 г. на осн. чл. 44, ал. 2 вр. чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, е назначена комисия със задача да разгледа жалба № 66/20.06.2019 г., писмото от ОбСЗ – Тетевен и писменото становище на •••. На заседание от 08.07.2019 г. комисията е взела решение да бъде уведомен жалбоподателя да посочи кои конкретни имоти и съответни площи от тях се обработват неправомерно, както и за установяване на неправомерното ползване служебно да се изиска информация от ДФ "Земеделие“ РА и от МЗХГ. В тази връзка е изискана информация от ДФ "Земеделие“ РА и от МЗХГ и изпратено писмо до В. С. И., който с писмо от 22.07.2019 г. е конкретизирал номерата на имотите, за които твърди, че са били засети с рапица. Със същото писмо уведомил кмета, че на 13.07.2019 г., 15.07.2019 г. и на 16.07.2019 г. имотите били ожънати с техника на жалбоподателя. На 24.07.2019 г. длъжностни лица от общинската администрация извършили проверка на място в посочените от В. С. И. имоти. За проверката е съставен протокол от същата дата, съгласно който действителното състояние на описаните по номера поземлени имоти в землището на с. •••, сред които и процесните №№ 195013, 195014, 195015, 195016, 195019, 195020 и 195021 представляват стърнище от ожъната рапица. Проверката е извършена в присъствието на В. С. И., като на нея не е присъствал представител на жалбоподателя. Протоколът от извършената проверка е връчен на В. С. И. на 25.07.2019 г. срещу разписка, а на жалбоподателя е изпратен с писмо с изх. № Жалба 66/10/26.07.2019 г., получено на 12.08.2019 г. Съгласно писмена информация от ОбСЗ – Тетевен /л.322 от гр.д. № 192/2020 г. на РС – Тетевен/ за стопанската 2018-2019 г. в землището на с. ••• единствено жалбоподателят е отглеждал земеделска култура рапица. Със заповед № РД-04-137-34 от 17.09.2019 г. на директора на ОДЗ – Ловеч на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е утвърдено разпределение на масивите за ползване в землището на с. ••• съгласно сключено доброволно споразумение за стопанската 2019/2020 г. Видно от окончателния регистър по чл. 74 от ППЗСПЗЗ, неразделна част от заповедта, процесните поземлени имоти и части от тях: част с площ от 1, 502 дка от имот № 195013 по КВС целият с площ 2, 201 дка, нива, VІ кат. е включен в масив № 40 с ползвател жалбоподателя ••• с посочено правно основание „наем“; имот № 195014 по КВС с площ 2, 500 дка, нива, VІ кат. е включен в масив № 40 с ползвател жалбоподателя ••• с посочено правно основание „пренаемане“; имот № 195015 по КВС с площ 2, 000 дка, нива, VІ кат. е включен в масив № 40 с ползвател жалбоподателя ••• с посочено правно основание „бяло петно“; част с площ 1, 255 дка от имот № 195016 по КВС целят с площ 2, 000 дка, нива, VІ кат. е включен в масив № 40 с ползвател жалбоподателя ••• с посочено правно основание „бяло петно“; част с площ 3, 808 дка от имот № 195019 по КВС целят с площ 4, 499 дка, нива, VІ кат. е включен в масив № 40 с ползвател жалбоподателя ••• с посочено правно основание „бяло петно“; имот № 195020 по КВС с площ 2, 00 дка, нива, VІ кат. е включен в масив № 40 с ползвател жалбоподателя ••• с посочено правно основание „бяло петно“ и част с площ 2, 087 дка от имот № 195021 по КВС целият с площ 4.000 дка, нива, VІ кат. е включен в масив № 40 с ползвател жалбоподателя ••• с посочено правно основание „наем“. Видно от писма от ДФЗ /л.256-л.257 от гр.д. № 192/2020 г. на РС - Тетевен/ процесните имоти са били заявени за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2018 г. от жалбоподателя •••, а за кампания 2019 г. - от заинтересованата страна В. С. И. със заявление от 21.05.2019 г. за изкуствени ливади – смесени насаждения /л. 354 от гр.д. № 192/2020 г. на РС – Тетевен/. На 24.09.2019 г. до ••• е отправено искане от В. С. И. за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ във връзка с жалба № 66 от 20.06.2019 г. На 02.10.2019 г. е издадена оспорената заповед № 631, подписана за кмет на ••• от ••• Б.В. съгласно заповед № 593/19.09.2019 г., с която на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е наредено да се изземе от жалбоподателя ••• ползваната без правно основание земеделска земя в размер на 14, 151 дка за стопанската 2018/2019 г., представляваща имоти и части от поземлени имоти, находящи се в землище с. •••: част с площ от 1, 502 дка от ПИ с идентификатор 46437.195.13 по КККР, съответстващ на имот № 195013 по КВС целият с площ 2, 201 дка, нива, м. •••, VІ кат.; ПИ с идентификатор 46437.195.14 по КККР, съответстващ на имот № 195014 по КВС с площ 2, 500 дка, нива, м. •••, VІ кат. ПИ с идентификатор 46437.195.15 по КККР, съответстващ на имот № 195015 по КВС с площ 2, 000 дка, нива, м. •••, VІ кат.; част с площ 1, 255 дка от ПИ с идентификатор 46437.195.16 по КККР, съответстващ на имот № 195016 по КВС целят с площ 2, 000 дка, нива, м. •••, VІ кат; част с площ 3, 807 дка от ПИ с идентификатор 46437.195.19 по КККР, съответстващ на имот № 195019 по КВС целят с площ 4, 499 дка, нива, м. •••, VІ кат.; ПИ с идентификатор 46437.195.20 по КККР, съответстващ на имот № 195020 по КВС с площ 2, 00 дка, нива, м. •••, VІ кат.; част с площ 2, 087 дка от ПИ с идентификатор 46437.195.21 по КККР, съответстващ на имот № 195021 по КВС целият с площ 3, 999 дка, нива, м. •••, VІ кат. и предоставянето й на ползвателя на правно основание – В. С. И.. Видно от заповед № 593/19.09.2019 г. на ••• М.Б., издадена на основание чл. 44, ал. 2 във вр. с чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА и ползване на платен годишен отпуск от титуляра на основание чл. 161, ал. 1 от ИК за времето от 24.09.2019 г. до 03.10.2011 г. включително е определен Б.В. – ••• на ••• да замества и да изпълнява правомощията и задълженията на кмет на община, съгласно действащото законодателство на Р. България за периода от 24.09.2019 г. до 25.10.2019 г. С решение № 68-МИ от 24.09.2019 г. на Общинска избирателна комисия - Тетевен е регистрирана кандидатска листа за кмет на ••• на ПП-Герб в изборите за общински съветници и кметове в ••• на 27.10.2019 г., а именно: М.Ц.Б. – Н.. Видно от приложената справка същата е ползвала платен годишен отпуск от 24.09.2019 г. до 03.11.2019 г. С Решение № 1207 от 16.10.2019 г. на Общински съвет – Тетевен на основание чл. 42, ал. 8 от ЗМСМА е избран за временно изпълняващ ••• на ••• – Б.В. – ••• на ••• за времето от края на мандата – 25.10.2019 г. до полагане на клетвата от новоизбрания кмет. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното: По допустимостта. Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт пред местно компетентния съд от лице с активна процесуална легитимация – адресат на акта. Но правото на жалба е срочно право. То може да се упражни само в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, с изключение на искането за обявяване на нищожността на акта, което не е обвързано със срок – чл. 149, ал. 5 от АПК. Тъй като поставя началото на срока за оспорване съобщаването е производствено действие, което се извършва при строго определени от законодателя изисквания. В случая е приложима разпоредбата на чл. 61 АПК, доколкото съгласно чл. 144 АПК разпоредбите на ГПК са приложими единствено за неуредените в Дял трети - Производства пред съд въпроси. Чл. 61, ал. 2 от АПК регламентира начините на уведомяване, които пораждат целената правна последица – поставят началото на срока за оспорване. Съгласно разпоредбата, в актуалната й към датата на връчването редакция преди отмяната й с ДВ бр. 77/2018 г., съобщаването на административния акт може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Употребата на израза "включително чрез" сочи на примерно изброяване като законодателят изрично е искал да е ясно, че и посочените два способа са начин на връчване на писмено съобщение, без при това да са единствените. С оглед на това връчването на писмено съобщение чрез пощенски оператор е законен способ за съобщаване на индивидуален административен акт. В случая ответникът се позовава на съобщаване чрез отправяне на писмено съобщение, връчено чрез пощенски оператор – „Български пощи“ ЕАД. Твърди, че оспорената Заповед № 631/02.10.2019 г. е изпратена на жалбоподателя като приложение към писмо изх. № Жалба 66/15/02.10.2019 г. /заверен препис от същото след констатация за идентичност с оригинала на л. 79 от КАД № 197/2023 г. на Административен съд - Плевен/ по пощата с обратна разписка на адрес: •••, който е адрес на управление на едноличния търговец, видно от справка в Търговския регистър. Според известие за доставяне /заверен препис от същото след констатация за идентичност с оригинала е приложено по КАД № 197/2023 г. на Административен съд – Плевен – л. 78/ пратката е получена срещу подпис на 09.10.2019 г. от И.Ш. – член от домакинството, за която не се спори, че е съпруга на собственика на ЕТ П.Ц.Ш.. В самото известие за доставяне обаче не е посочено какъв документ се връчва с него. Вляво отстрани, но извън формата за връчване, неясно от кого и кога е изписано „Жалба 66/15/02.10.2019 г.“, а отдолу, също извън формата за връчване, е изписано „Заповед № 631/02.10.2019 г. – чл. 34 от ЗСПЗЗ“. След като в самото известие за доставяне не е посочен документа, който се връчва с него, няма как да се приеме, че оспорения административен акт е надлежно съобщен. Без значение е какво е отразено извън самото известие за доставяне /извън формуляра/. В този смисъл е практиката на Административен съд – Ловеч – в Решение по к.адм.д. № 84/2023 г. е разгледан идентичен казус. В същото решение е прието и че е ненадлежно връчването на съпругата на собственика на ЕТ, отбелязана в известието за доставяне като „член от домакинството“, тъй като едноличният търговец няма домакинство. Установи се по делото, че И.Ш. е била в трудово правоотношение с жалбоподателя, което е било прекратено считано от 27.01.2017 г., т. е. към датата на връчването 09.10.2019 г. същата не е била негов служител /л.126 – л. 127 от гр.д. № 192/2020 г. на РС – Тетевен/. Установи се също, че И.Ш. е била упълномощена от представляващия жалбодателя с пълномощно, с нотариална заверка на подписа от 14.09.2012г. /л. 124 от гр.д. № 192/2020 г. на РС – Тетевен/, включително с правото да получава и кореспонденцията за едноличния търговец, като пълномощното не е ограничено със срок и няма данни да е оттеглено. Това е без значение, тъй като по-важното в случая е, че не се доказа несъмнено, че пратката, която И.Ш. е получила на 09.10.2019 г. е съдържала писмо изх. № Жалба 66/15/02.10.2019 г., с което на жалбоподателя се съобщава съдържанието на издадения административен акт Заповед № 631/02.10.2019 г., както и самия акт като приложение към писмото, доколкото това не е вписано в самото известие за доставяне. Всяко съмнение във връзка със съобщаването на оспорения административен акт следва да се тълкува в полза на адресата му, какъвто е настоящият случай. Действително жалбоподателят е узнал за наличието на процесната заповед в производството по гр.д. № 2441/2019 г. по описа на РС – Ловеч – на 02.01.2020 г. му е връчен препис от исковата молба с приложенията към нея, видно от определението по чл. 140 ГПК, постановено по същото дело /л.39 от КАД № 27/2023 г. на Административен съд – Ловеч/. Видно от съдържанието на чл. 61, ал. 2 АПК, валидно е само това действие за съобщаване, което е извършено от административния орган, съответно неговата администрация. Следователно „узнаването“ или „научаването“ от адресата на акта за неговото съществуване не съответства на изискването за надлежно съобщаване. Узнаването от жалбоподателя за съществуването на административния акт в друго производство /в случая в исковото производство по гр.д. № 2441/2019 г. на РС – Ловеч/ не е равнозначно на съобщаването му и поради това не може да има за правна последица да постави началото на срока за оспорване. Узнаването не е предвидено в закона като способ за съобщаване на издадените административни актове и не поставя начало на срок за оспорване на същите. В същия смисъл е и константната съдебна практика на ВАС / напр. Определение № 1073/2009 г. по адм. д. № 9924/2008 г. на ІV отд., Решение № 10649 от 28.08.2017 г. по адм. д. № 13294/2016 г. на VІІ отд./. Поради изложеното, съдът приема, че жалбата, с която се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, е допустима и подлежи на разглеждане. ОТНОСНО НИЩОЖНОСТТА: Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно - производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил този акт, който е издаден при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма; когато административният акт е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред. При проверката на горните основания, съдът намира жалбата за основателна в тази й част поради следните съображения: В случая не се установява наличието на първото основание, поддържано с жалбата – материална некомпетентност, тъй като по делото са представени доказателства за компетентността на издателя на оспорената заповед – коментираните по-горе: заповед № 593/19.09.2019 г. на ••• М.Б., издадена на основание чл. 44, ал. 2 във вр. с чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА и ползване на платен годишен отпуск от титуляра на основание чл. 161, ал. 1 от ИК за времето от 24.09.2019 г. до 03.10.2011 г. включително, с която е определен Б.В. – ••• на ••• да замества и да изпълнява правомощията и задълженията на кмет на община, съгласно действащото законодателство на Р. България за периода от 24.09.2019 г. до 25.10.2019 г. С решение № 68-МИ от 24.09.2019 г. на Общинска избирателна комисия - Тетевен е регистрирана кандидатска листа за кмет на ••• на ПП-Герб в изборите за общински съветници и кметове в ••• на 27.10.2019 г., а именно: М.Ц.Б. – Н.. Видно от справка същата е ползвала платен годишен отпуск от 24.09.2019 г. до 03.11.2019 г. На първо място, не е налице твърдяната липса на компетентност поради противоречие с чл. 42, ал. 8 от ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от Изборния кодекс кандидат, който е държавен или местен орган или заема служба в администрацията на държавен или местен орган, с изключение на кандидат за общински съветник, задължително ползва по свой избор неплатен служебен отпуск или платен годишен отпуск за времето от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите. Видно от представените по делото доказателства кметът е ползвал такъв отпуск. Съгласно чл. 42, ал. 8 от ЗМСМА когато кмет на община, кмет на район или кмет на кметство са регистрирани като кандидати за общински съветници или кметове, в 7- дневен срок преди края на мандата общинският съвет избира временно изпълняващ ••• на общината, кмет на района или кмет на кметството за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Временно изпълняващ ••• на общината или кмет на района се избира при условията на ал. 6- та на чл. 42, изречения второ и трето. Предстоящите местни избори са били насрочени за 27.10.2019 г. с Указ № 163 от 10.07.2019 г. на Президента на Р. България. С оглед целта - недопускане на административна празнота, са предвидени нормите на чл. 42, ал. 6, ал. 8 и ал.9. При кмет, който не се кандидатира за нов мандат, изрично е предвидено, че той продължава да изпълнява функциите си до полагане на клетва от новоизбрания кмет по арг. от чл. 42, ал.9 ЗМСМА. В случаите на действащ кмет, който се кандидатира за нов мандат и при положение, че преди регистрирането си от ОИК кметът е определил надлежно свой заместник, то избраният от общинския съвет ВРИД трябва да осигури работата за периода от края на мандата до клетвата на новоизбрания, а не от момента на регистрирането на действащия кмет за нов мандат, защото именно след края на мандата се погасяват делегираните преди това правомощия. В този смисъл Решение № 15159 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. дело № 2432/2009 г., ІІІ отд. В конкретния случай ••• преди регистрирането си от ОИК /което е станало на 24.09.2019 г./, на 19.09.2019 г. е издал цитираната заповед № 593, с която на основание чл. 44, ал. 2 във вр. с чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА е определил ••• Б.В. да изпълнява функциите на кмет за периода от датата на регистрацията в ОИК – Тетевен – 24.09.2019 г. до края на мандата – 25.10.2019 г., а с решение № 1207/16.10.2019 г. Общински съвет Тетевен го е избрал за ВРИД кмет за времето от края на мандата - 25.10.2019 г. до полагане клетва от новоизбрания кмет. На второ място, не е налице твърдяната липса на компетентност поради неспазване изискванията на чл. 34 ЗСПЗЗ, тъй като съществувала законова невъзможност за делегиране на правата на кмета на общината да издава заповеди за принудително изземване на земеделски имоти. Оспорената заповед е издадена на 02.10.2019 г. при условията на заместване, при които заместващият изпълнява всички функции на титуляра. В случая цитираната Заповед № 593/19.09.2019 г. на кмета на общината е за заместване на титуляра поради негово отсъствие, в която хипотеза заместващият титуляра упражнява правомощията на замествания в пълен обем, т.е. изпълнява функциите на кмет за периода на заместването, докато при делегиране на функции, за каквито в случая не се касае, правата се упражняват без разлика от наличието или отсъствието на титуляра. При делегиране на права винаги следва да е налице нормативно определена възможност за прехвърляне на определени, не в пълен обем правомощия. Делегирането е възможно при изричен текст на закон, който да допуска същото. В хипотезата на заместване напротив, не е необходим изричен текст, допускащ заместването, но в случая е налице и такъв - посочената разпоредба на чл. 39, ал.2 от ЗМСМА. За да е недопустимо заместване, следва да е налице изричен текст, който да го забранява. При делегиране на права се касае за прехвърляне на част от правомощията, принадлежащи на титуляра, а в случая се касае за прехвърляне на компетентност чрез института на заместване. Не са налице пороци във формата на акта, които да водят до неговата нищожност – посочен е видът му, номер и дата на издаване, формално има правни и фактически основания, разпоредени последици, адресат, подписан е от издателя си. Наведените оплаквания за съществени процесуални нарушения не са от такова естество, че да водят до нищожност на заповедта. Съществено нарушение на процесуалните правила, както бе посочено, може да доведе до нищожност, само ако е довело до липса на волеизявление на административния орган. Такова в случая не е налице. Възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорения акт поради противоречие с материалния закон, съдът намира, че е основателно. Материалната незаконосъобразност, както бе посочено по-горе, може да доведе до нищожност само при пълна липса на предпоставките, визирани в материалноправната норма; когато актът е изцяло лишен от основание; когато акт с такова основание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от никакъв орган. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съобразно нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. Следователно, за да бъде издадена такава заповед, е необходимо да се установи наличието на следните кумулативни условия: направено искане до компетентен административен орган от лице с право на собственост или ползвател на правно основание на земеделски имот, ползване на същия този имот от трето лице и това ползване да се осъществява без правно основание. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В конкретния случай към датата на издаване на административния акт не са налице материалноправните предпоставки по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ за издаване на заповедта. Производството по издаване на оспорената заповед е започнало на основание искане от заинтересованата страна В. С. И. за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ „във връзка с жалба № 66 от 20.06.2019 г.“. За стопанската 2018/2019 г. В. С. И. е ползвател на процесните имоти на правно основание - заповед № РД-04-221-81/28.09.2018 г. на директора на ОДЗ – Ловеч, с която на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е определено разпределение на масивите за ползване в землището на с. ••• съгласно проект за разпределение за стопанската 2018/2019 г. и регистъра по чл. 74 от ППЗСПЗЗ. Искането е отправено на 24.09.2019 г. Процесната заповед е издадена на 02.10.2019 г., т.е. по време на стопанската 2019/2020 г., започнала на 01.10.2019 г. и завършваща на 30.09.2020 г. съгласно легалното определение в §2, т. 3 от ДР на Закона за арендата в земеделието. Безспорно установено е, че за стопанската 2019/2020 г. съгласно определеното със заповед № РД-04-137-34 от 17.09.2019 г. на директора на ОДЗ – Ловеч на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ разпределение на масивите за ползване в землището на с. ••• и окончателния регистър по чл. 74 от ППЗСПЗЗ, всичките 7 бр. процесни поземлени имоти и части от тях, са включени в масив № 40 с ползвател жалбоподателят •••. Следователно към датата на издаване на оспорената заповед именно жалбоподателят е лицето, което е ползвател на процесните имоти и части от тях на правно основание, съответно заинтересованата страна В. С. И. няма правно основание за ползване на същите имоти. Следователно към тази дата лицето, направило искане по чл. 34 ЗСПЗЗ, вече няма качеството ползвател на правно основание. Следователно към датата на издаване на оспорения акт не са били налице изискуемите материални предпоставки, които се изискват, за да бъде издадена заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Пълната липса на предпоставките, визирани в материалноправната норма, обосновава извод за нищожност на оспорения акт поради противоречие с материалния закон. В случая разпоредените с административния акт правни последици /да се изземат земеделските имоти от ползвателя на правно основание и същите да се предадат на лицето, което няма правно основание да ги ползва/ са противоположни на предвидените от правната норма на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, така че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Поради това настоящият състав намира, че оспорената заповед противоречи на материалния закон в такава висока степен, че не годна да породи каквито и да било правни последици и следва да бъде прогласена нейната нищожност. Налице е несъответствие с целта на закона, което е толкова съществено, че също е основание за обявяване нищожността на оспорената заповед. С разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ се цели бърза и ефикасна защита на правата на собствениците и ползвателите на правно основание срещу лицата, ползващи имотите им без наличие на такова. Регламентацията е призвана да охрани интересите на собственика или правомерния ползвател, като отстрани неправомерния от съответния земеделски имот, и респективно е предназначена да преустанови незаконосъобразното действие, бездействие или състояние, при условие че същото е налично към момента на властническата намеса. В случая, с атакуваната заповед е разпоредено да се изземат процесните земеделски имоти и масти от тях от лицето, което към датата на издаване на заповедта се явява ползвател на правно основание за стопанската 2019/2020 г.- жалбоподателя, и да се предадат на лицето, което предходната стопанска година 2018/2019 г. е имало правно основание да ползва имота – заинтересованата страна. Очевидно това разпореждане, насочено към прекратяване на фактическата власт на ползвателя на правно основание към датата на издаването му не е в съответствие с целта на закона. Следва да се отбележи, че паричното обезщетение по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ не е главната цел на закона. С цитираната разпоредба е предвидена възможност в 7-дневен срок от датата на получаване на заповедта, ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, да внесе по банкова сметка за чужди средства на общината сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата на общината през предходната година за времето на неправомерното ползване. В този случай се спира изпълнението на заповедта, като правоимащите лица се уведомяват в 3-дневен срок от кмета на общината по реда на АПК за правото им да получат депозираната сума. В случай, че в 10-дневен срок от получаване на уведомлението правоимащите лица изразят писмено съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед се отменя от кмета на общината. При липса на изрично писмено съгласие издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение. Административният орган няма правомощието да задължава неправомерния ползвател да внася определена сума по реда на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, а съгласно чл. 34, ал.7 е длъжен със заповедта за изземване единствено да му укаже тази възможност, което в случая с оспорената заповед е сторено. Дали да се възползва от предоставената правна възможност при разпоредено изземване на земите, е въпрос на избор от адресата на този административен акт. Внасянето на посочената сума не е задължително, а представлява само една възможност, предоставена на неправомерния ползвател за отмяна на заповедта по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. За пълнота следва да се отбележи, че както по-горе бе посочено, нормата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ въвежда облекчен административен ред за защита на собственика/ползвателя на земеделски земи. Невъзможността същата да бъде приложена не лишава правоимащия да защити правата си по общия исков ред. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата, в частта, с която се претендира нищожност на обжалваната заповед е основателна и съдът следва да обяви нищожността на Заповед № 631/ 02.10.2019 г. на •••. Поради констатирането на посочените по-тежки пороци, обуславящи нищожността на оспорената заповед, съдът не следва да се произнася дали са налице основания за отмяната й поради незаконосъобразност. Само за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че настоящият състав споделя възраженията на жалбоподателя за издаване на заповедта в нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 146, т. 3 от АПК/, тъй като сред материалите по делото липсват доказателства за уведомяване на адресата за започналото административно производство по издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а това задължение произтича от императивната разпоредба на чл. 26, ал. 1 АПК и нейното нарушаване води до нарушаване правото на защита на заинтересованото лице. От своя страна, това нарушение води и до нарушаването на разпоредбата на чл. 35 АПК, тъй като в хода на административното производство адресатът на акта е лишен от възможността да изложи своите обяснения и възражения, които административният орган да вземе предвид при издаването на акта, както и да представи и да поиска събирането на доказателства. Това е така, тъй като общата жалба Вх. № Жалба-66/20.06.2019 г., подадена от заинтересованата страна В. С. И. и още три лица, не е годно основание за започване на административно производство по издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като в нея на първо място липсва такова искане и на следващо място липсва конкретизация на земеделските земи, за които се твърди, че са ползвани неправомерно от жалбоподателя. Едва на 22.07.2019 г. заинтересованата страна В. С. И. е конкретизирал имотите с посочване на техните номера /отговор Вх. № Жалба 66/8/22.07.2019 г./, а искане за издаване на заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ е направил на 24.09.2019 г., което вече представлява основание за откриване производство по издаване на заповедта. В нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК жалбоподателят не е бил уведомен за това искане и за започналото въз основа на него административно производство по издаване на заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ. Междувременно на 24.07.2019 г. от назначената комисия е била извършена проверка на място чрез оглед на терен, за който жалбоподателят не е бил надлежно уведомен. На жалбоподателя е изпратено писмо изх. № Жалба 66/9/23.07.2019 г. с което се уведомява за насрочения на следващия ден 24.07.2019 г. от 09.00 ч. оглед на място, получено седмици след датата на огледа - на 12.08.2019 г. Със същото писмо е изпратено и копие от отговора на заинтересованата страна, с който конкретизира имотите. Действително за насрочения оглед на жалбоподателя е изпратено писмо по електронна поща на 23.07.2019 г. в 16: 14 ч. /л. 37 от адм. преписка/. Не може да се приеме за надлежно уведомяване на жалбоподателя по електронна поща, доколкото не е установено, същият да е предоставял в това производство електронния си адрес /чл. 61, ал. 2 АПК/. На следващо място, по едно административно производство по чл. 34 ЗСПЗЗ са издадени четири отделни административни акта, което е нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган е следвало да раздели производството, което не е сторено. Освен посоченото по-горе противоречие с материалноправните разпоредби, което съдът прецени като основание за нищожност, налице е и друго противоречие с материалноправните разпоредби, обосноваващо незаконосъобразност на оспорения акт. В рамките на проведеното административно производство, а и в настоящото, не са събрани безспорни доказателства, че именно жалбоподателят е ползвал през стопанската 2018/2019 г. процесните имоти. Сам по себе си протоколът от теренната проверка, на който се позовава ответникът, не доказва авторството на неправомерното ползване. Протоколът единствено установява, че към датата на огледа процесните имоти представляват стърнище от ожъната рапица, но не и лицето, което ги е обработвало, засяло и ожънало, т. е. не установява лицето, което ги ползва. В тази връзка основателно е възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е издадена въз основа само на предположения и догадки, изхождайки от обстоятелството, че през процесния период жалбоподателят бил единствен производител на рапица в съответното землище и че през предходната стопанска година 2017/2018 г. процесните имоти и части от тях били включени в масиви за ползване от жалбоподателя. Недопустимо е издаването на репресивен по своя характер индивидуален административен акт, какъвто е заповедта по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ /изпълнява се със съдействието на органите на МВР, допуснато е по закон предварително изпълнение и пр./ само въз основа на предположения, без да са събрани категорични безспорни доказателства, че ползвател на имота без правно основание е адресатът на заповедта – лицето, срещу което се издава. С оглед изхода на спора и направеното искане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноски по делото съгласно представения списък в общ размер на 2750.00 лева, от които 25 лв. държавна такса за образуване на дело пред РС – Тетевен, 25 лв. лв. държавна такса за обжалване първоинстанционното решение на РС – Тетевен, 900 лв. възнаграждение за един адвокат пред РС – Тетевен, 300 лв. възнаграждение за един адвокат пред Административен съд – Ловеч, 500 лв. възнаграждение за един адвокат пред РС – Луковит по гр.д. № 380/2021 г. и 1000 лв. възнаграждение за един адвокат пред РС – Луковит по настоящето гр.д. № 334/2023 г. Възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения е неоснователно, тъй като за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела като настоящето, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 500 лв. съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция преди измененията от 04.11.2022 г. Договореният и платен хонорар пред РС – Луковит по гр.д. № 380/2021 г. е в минималния размер, а пред РС – Тетевен е в почти двукратния размер на минимално предвидения, а пред РС – Луковит по настоящето гр.д. 334/2023 г. също е в минимален размер, /в редакцията след измененията/, който размер съдът намира за съразмерен на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на извършените процесуални действия от представителя на жалбоподателя.