Решение № 260137 от 23.3.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 3086/2017 г.

Р Е Ш Е Н И Е Номер ………./ 23.0 3 Година 20 23 гр. София Номер ………./ 23.0 3 Година 20 23 гр. София В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав на тридесети ноември Година 2022 на тридесети ноември Година 2022 в публичното заседание в следния състав: СЪДИЯ: Владимир Вълков секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3086 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Предмет на разглеждане са искове по чл. 208 ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ - отменен) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). С решение № 766/14.04.2020 г. по т.д. № 4724/19 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 13 състав е обезсилено решение № 644/05.04.2019 г. на СГС, ТО, VI -10 състав и делото е върнато за ново разглеждане с дадени задължителни указания за произнасяне по иск за обезщетение на хале № 107 (посочено под № 121 според договор за наем) досежно присъденото застрахователно обезщетение от 433631, 01 лв., 129828, 64 лв. – лихва за забава за периода 27.11.2014 г. – 07.11.2017 г. и в частта за разноските, а решение № 644/05.04.2019 г. на СГС, ТО, VI -10 състав е обявено за влязло в сила в отхвърлителната част досежно сумата от 250 000 лв. – стойност на изгорял скаров под, охладителна инсталация, хранителна система, система за вкарване в халето. Ищецът „С.“ АД, наричан впоследствие Свиком, представляван от адв. Б. от САК в предходното производство, твърди при ответника „ЗАД А.“ АД, наричан впоследствие А., да е застраховал за риска „Индустриален пожар“ имущество – свинекомплекс, находящ се в с. Априлци, община Пазарджик, . Твърди също така на 8.11.2014 г. – при действието на застрахователния договор, в постройка, изградена от бетон и термопанели, онагледена с две пунктирани скици на приложена скица към уточнителна молба от 18.03.2022 г., да е избухнал пожар и съставляващо хале № 121 (според възприета номерация още при придобиване на имота съгласно уточнение и в съдебно заседание на 29.06.2022 г.). Следствие на пожара постройката (най-голямото хале на свинекомплекса ), била изгоряла напълно. Твърди сградата да възлиза на 396 925 лв., 86 263, 50 лв. да е стойността на стенни и покривни панели и 16 811, 50 лв. да е стойността на крепежни елементи по постройката. Поддържа, че застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие в първия работен ден след пожара. Бил съставен и двустранен протокол за констатираните щети, в който била описана опожарената постройка, указана е нейната структура, идентифицираното място на пожара, обхванатите помещения и изгорелите сектори. Застрахователят не поискал допълнителни доказателства, но и не платил дължимото обезщетение. С оглед очертания обхват на производството с решение решение № 766/14.04.2020 г. по т.д. № 4724/19 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 13 състав предметът на разглеждане е ограничен до претендирано вземане на това основание от 433 631, 01 лв. Претендира разноски в това число и адвокатско възнаграждение. Ответникът, представляван от адв. Т., оспорва изцяло исковете като неоснователни. Поддържа, че ищецът не е легитимиран да търси обезщетение по застрахователния договор с довод застраховката да е сключена в полза на трето лице. Евентуално навежда довод за нищожност на застрахователния договор като смята да липсва съгласие за конкретните застраховани обекти. Застъпва теза, че дори и застрахователният договор да се приеме за действителен, при онагледеното местонахождение на хале № 121 и при уточнението, оспорва да е включено в обхвата на договора. Смята и да не представлява годно за застраховане имущество поради несъответствие на критериите за строеж по смисъла на ЗУТ, съответно оспорва ищецът да е собственик на тази постройка. Освен това твърди от ищеца да са искани предписани от общите условия документи, които определя за необходими в случая в това число и за установяване правата му върху увреденото имущество. Позовава се и на установена от районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Пазарджик вероятност причина за пожара да е техническа неизправност във вентилатор. Твърди, че такива обстоятелства не са му били съобщени и че ако ги е знаел, застрахователят е щял да сключи договора при други условия или изобщо да не го сключва. В допълнение (съгласно уточнение – л. 650 от делото), ответникът поддържа и че ищецът не е полагал нужната грижа на добър стопанин за застрахованото имущество, допринесло за възникване на пожара, а именно: неотстранени последици от предходен пожар; неспазени противопожарни изисквания и правила при дейността в халето; неосигурена защита на електрическата инсталация и електрическите уреди от външно въздействие на атмосферни фактори и животни (напр. гризачи), отсъствие на изградени пожароизвестителни системи, евакуационно и аварийно осветление, врати, капац, прозорци, клапи и уплътнения със съответните класове по реакция на огън и огнеустойчивост и димозащитни врати; липсваща документация за организиране и спазване на пожарна безопасност в предприятието в това число и за поддръжка и техническо обслужване на пожарогасителите. Оспорва и да е налице причинна връзка между пожара и настъпилите вреди. Ответникът твърди също така при извършения оглед от авариен комисар да са установени следи от стар пожар в същото хале като засегнатите части не били възстановени. Като се позовава на т. 10.8 от Общите си условия смята да е освободен от отговорност за вреди, настъпили в резултат от неотстранени вреди от по-ранно застрахователно събитие. Твърди в тази връзка и халето да е частично увредено, съответно смята за наложително редуциране на обезщетението със сума в размер на 45 984, 42 евро, представляваща претендирано обезщетение за вреди от предходен пожар през 2011 г. В допълнителна искова молба ищецът твърди имотът да е застрахован в полза на трето лице предвид съществувал договор за кредит. Тъй като кредитът е погасен изцяло смята да е в правото си да търси изпълнение на застрахователното обезщетение. Навежда довод, че застраховката обхваща всички постройки, находящи се закупен от него имот, сред които попада и хале, идентифицирано под № 121, а правото си на собственост върху постройката извлича от правилата на приращението. Оспорва констатациите в посочения от ответника доклад на авариен комисар, както и твърденията му да е имало предходен пожар в същата постройка. Оспорва да са му били искани документи от страна на застрахователя, които ищецът да не е предоставил. В отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорва да е доказано съществуването на сграда – хале № 121 към момента на сключване на застраховката, както и да е включена в застрахователното покритие, съответно да е обхваната от риска от погиване на имуществото от пожар, в резултат на късо съединение. Твърди допълнителните документи да са били изискани от аварийния комисар и да са необходими за определяне стойността на сградата. Ищецът твърди и да е бил определен срок за изплащане на обезщетението от 15 дни след представяне на всички документи. Смята този срок за изтекъл към 24.11.2012 г. като с оглед ограничения предмет на спора подлежащата на разглеждане претенцията на това основание е за периода от 27.11.2014 г. до 07.11.2017 г., включително в размер на 129828, 64 лв., както и предявената по реда на чл. 214 ал. 2 ГПК претенция за законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Ответникът оспорва да дължи и лихва за забава при твърдение и понастоящем ищецът да не е изпълнил задължението си да представи всички необходими документи относно застрахователното събитие. Позовавайки се на т. 52.11 от общите условия смята, че срокът за плащане на застрахователно обезщетение не е започнал да тече. Смята и да не е доказана причината за пожара, съответно да е била положена дължимата от застрахования грижа. Претендира разноски. В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. А., поддържа исковете. От името на ищеца претендира и разноски. Навежда доводи в писмени бележки. Ответникът, представляван от адв. Т., оспорва исковете. Спори да е налице идентичност между хале № 121 и № 107 с довод, че както исковата молба, така и приетата в настоящото производство индивидуализация според данните в нотариалния акт и геодезическите документи касае бивша тоалетна, а не производствено хале. Оспорва и така индивидуализираната сграда да е била опожарена. Конкретизира възраженията си и досежно твърдяното опожаряване с довод, че ищецът не е спазил противопожарните изисквания и правила – електрическата инсталация и електрическите уреди не са били предпазени от външно възстействие на атмосферни фактори и животни, не са били изградени пожароизвестителни системи, евакуационно- и аварийно осветление; врати, капаци, прозорци, клапи и уплътнения със съответните класове по реакция на огън и огнеустойчивост, димозащитни врати; не е регламентирал правила за противопожарна безопасност – липсва такава документация, както и документация за поддръжката и техническото обслужване на пожарогасителите. Смята тази конкретизация за показателна и за проявена небрежност от страна на ищеца, включена в обхвата на т. 50, 1. и 50.2. от Общите условия за застраховка „Индустриален пожар“. Обосновава тезите си в писмени бележки. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна следното: От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N о 14, том VII, нот. дело 1964/1997 г. (стр. 202 и сл. по делото), се установява изразено съгласие Свиком да придобие собствеността върху недвижим имот – Свинекомплекс, с. Априлци, състоящ се от 27 сгради, с обща застроена площ от 19 129 кв. метра, заедно с прилежащ терен от 132 000 кв. метра. В нотариалния акт под № 121 е посочена тоалетна с площ 22, 20 кв.м. (л. 203 от делото). На 10.12.2006 г. писмено е изразено съгласие, че срещу наем от 500 лв. месечно за неопределен срок Свиком да предоставя под наем на „О.Т.“ ЕООД едноетажни масивни еднокорабни халета, находящи се на територията на СВИНЕКОМПЛЕКС - с. Априлци, изградени от стоманобетонови елементи съответно хале № 121 – сграда за угояване с площ 2048, 20 кв.м. с указание да съставлява сграда за угояване и хале № 153 – сграда за майки-кърмачки и условно бременни с площ 1217, 40 кв.м. Договорът (наличен по л. 295 – 298 от делото) е сключен за десет години. На 10.03.2007 г. писмено е изразено съгласие, че вместо „О.Т.“ ЕООД да заплаща договорената наемна цена всички извършени от него подобрения по наетите обекти за срока на договора за наем, ще останат собственост за Свиком. С анекс от 10.03.2007 г. страните са се договорили всички подобрения на наетите обекти, извършени от наемателя за срока на договора преминават в изключителна собственост на наемодателя от момент на извършването им и по силата на самия договор за наем (стр. 24 по делото). Представен е договор за модернизация от 20.02.2007 г., сключен между „О.Т.“ ЕООД като възложител и „Р.-•“ ЕООД като изпълнител (стр. 25-32 по делото), с който възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни модернизация на 2 броя халета, намиращи се в Свинекомплекс, с.Априлци съответно № 121 – за угояване на прасета и № 153 – за родилно отделение Във връзка с изпълнение на договора са представени и протокол за извършена работа от 18.06.208 г. (33 по делото) и приемо-предавателен протокол (стр. 34 по делото), и двата документа, подписани от представители на възложителя и изпълнителя. На 03.06.2014 г. ищецът „С.“ АД сключва със "ЗАД А." АД договор за застраховка „Индустриален пожар“ № 14 268-00801С-002132 (л. 10 от делото), със срок на действие 12 месеца, считано от 00: 00 ч. на 04.06.2014 г. до 24: 00 ч. на 03.06.2015 година за конкретизирани рискове сред които и риск А, който, видно от представените по делото общи условия (л. 183-191 от делото), покрива пожар и последиците от гасенето му. Застрахованото имущество е определено като група „Производствени сгради“, с адрес: 4445, с. Априлци, Свинекомплекс. Посочена е застрахователна стойност на застрахованото имущество от 6 500 000 лева. Включена е уговорка, че полицата е в полза на Обединена българска банка АД като не се спори, че причина за това е наличие на задължения към ОББ АД, произтичащи от договор за инвестиционен банков кредит от 01.12.2008 г., с който на ищеца „С.“ АД бил отпуснат банков кредит в размер на 1 182 107 евро и учредена ипотека. В предложението за застраховане (л. 464 от делото), оформено на бланка на А., е предвидено посочване на обобщена информация за сградите (без да се изисква индивидуализацията им поотделно) като изрично е указано, че сградите са пространствено разделени и в тях няма пожароизвестителна система. Идентично съдържание досежно описанието на застрахованото имущество се установява и при предходно предложение по повод на предходна полица (л. 475 от делото). Видно от уведомление за заявена щета (л. 473 от делото) на 10.11.2014 г. Свиком е съобщил на застрахователя за пожар, настъпил на 08.11.2014 г., позовавайки се на застрахователна полица № 14 268-00801С-002132, а при застрахователя е образуваща щета под номер 26014080100023/10.11.2014 година. Във връзка с образуваната щета, на 11. 11.2014 г. е извършен оглед от представители на застраховател - ответника, на застрахования – ищеца и авариен комисар, а установеното е отразено в констативен протокол (стр. 462 по делото). Констатирано е, че от пожара са увредени всички панели по стени и таван на 17 от общо 18 сектора, от които се състои опожареното хале. Последният 18 сектор не е бил оборудван – няма панели по стени и таван. Увредена е и металната конструкция. Самото хале е изградено от бетонова основа със стени и таван – сандвич панели, конструкцията е метална. Халето е посочено с размер 160/60 метра. Видно от удостоверение, изх. номер 34/558/14 от 06.01.2015 г., на РУП – гр. Пазарджик (стр.357 от делото), образувано е досъдебно производство 1558/2014 г. по описа на РУП-Пазарджик за престъпление по чл.331, ал.1 от НПК срещу неизвестен извършител, затова, че на 08.11.2014 г. около 05, 00 часа по непредпазливост е запалил свинекомплекс, собственост на „С.“ АД, •••. В резултат на пожара частично е изгоряло едно от халетата за угояване на прасета с указани размери около 160 метра на 60 метра. По делото не се установяват строителни книжа за процесната постройка. Отсъствието на такива следва и от наличните данни по представена експертна оценка на недвижим имот от 16.11.2012 г. (стр. 274-281 по делото, изискана от застрахователя в рамките на застрахователната преписка по процесната щета). Документ с идентично съдържание е представен и по повод обработката на процесната щета (л. 444-460 от делото). Описанието на оценявания имот – ПИ, с площ 132 000 кв. метра, част от него обособена в 2 ПИ – ПИ 000013 в землището на с. Априлци с площ от 66 874 кв. метра и ПИ 00415 в землището на с. Сбор с площ от 19259 кв. метра, отговаря на процесния. Отразена е констатация, че сграда 20 по ДОЗ или 121 по НА и КП не съществува. На нейно място през 2007 г. се приема да е построена сграда „Хале 121 за угояващи“ без да са били представени строителни книжа. В експертната оценка е прието, че сграда 121 по НА и КП (с указание да е МС според КП от 1994 г. – л. 182 от делото). не съществува. Отразено е като установено на нейно място през 2007 година да е изградена сграда “Хале 121 за угояващи“. Видно от описанието на л. 178 от делото постройката представлява метална конструкция, изпълнена върху бетонови основи с ограждащи стени и покрив от термопанели, състояли се от две халета с настилка от бетонова замазка. Преградните стени са от бетонови панели, вратите са метални, без прозорци. Видно от разменената вътрешна кореспонденция в „А.“ АД (стр. 435 по делото) на 12.11.2014 г. застрахователят е разрешил на застрахования разчистване на халето с указание всички извлечени при разчистването метални елементи да бъдат предвидени като вторични суровини и представяне на кантарна бележка и фактура за реализирането. По делото е представен доклад на авариен комисар от 19.01.2016 г. (стр. 289 - 294 по делото). За изготвянето му аварийния комисар е участвал в огледа на място на 11. 11.2014 година. Аварийният комисар е констатирал, че халето, в което е избухнал процесния пожар е маркирано върху снимката, част от доклада му отразява следи от стар пожар в маркиран върху снимка край на сградата. Отбелязано е, че в резултат от пожара са изгорели покривни и стенни панели, скаров под, МСО и животни. Приети са за налични на място две халета с обща площ от 5 300 кв. метра с метална конструкция, изпълнена върху бетонови основи, с ограждащи стени и покрив от термопанели. Отбелязано е, че засегнатото хале не е включено в обхвата на представената експертна оценка на недвижим имот от 2012 година. По делото е представено удостоверение, изх. № 17190/08.10.2018 г. от „ОББ“ АД (стр. 531 от делото), че задълженията на „С.“ АД по договор за инвестиционен кредит от 01.12.2008 г. към банката са изцяло погасени, поради което банката – бенефициер по договора за застраховка няма претенции за изплащане на застрахователно обезщетение. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, видно от което счетоводните регистри на Свиком не съдържат отписване на активи на основание „бракуване на изгоряло имущество“, но за периода 01.11.2014 г. – 02.2019 г. са осчетоводени две фактури за приход от продажба на желязо –в размер на 17000 лева по фактура № 102/15.12.2014 г. с получател „М.К.“ ООД и в размер на 120 лева по фактура № 163/16.12.2015 г. с получател „С.БГ“ ЕООД. Счетоводно не е възможно проследяване произхода на продаденото желязо. От заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза се налага извод, че към датата на пожара – 08.11.2014 г. цената на постройката (без система за хранене, климатична система, система за вкарване и скаров под) възлиза на 450631, 01 лв. С.К.заявява да е управител на фирма „С.К.“ ЕООД и да притежава оборудване в съседни сгради на територията на свинекомплекса и посещава свинекомплекса от 2013 г. Сочи изгорялата сграда да се е намирала в средата на свинекомплекса, разположена различно от останалите и да е с площ от около 2 дка. По информация на свидетеля изгорялата сграда била модернизирана по проект по Сапард. Свидетелят Т.Н. заявява, че като авариен комисар изготвил приложения по делото протокол. По принцип практиката била след огледа чрез застрахователя да бъде идентифициран обектът, който е огледан. На 11. 11.2014 г. придружаван от представител на застрахователя и с представител на „Пожарна безопасност“ – пожарникар извършили съвместен оглед. На място видели напълно опожарена сграда, с термопанели на покрива и на стените. В ансамбъл от сгради, изгорялата сграда се намирала между всички сгради, условно може да се каже в средата на комплекса. От по-късно представените документи от застрахователя разбрал да са отдадени под наем хале 121 и хале 153 хале, като хале 121 идентифицира като изгорялото хале, за което не били представени строителни книжа. След представяне на скици, намиращи на стр. 300 и стр. 301 от том ІІ на делото определя сградата като намирала се в свободното пространство между хоризонтално разположените сгради – в средата с посока северозапад-югоизток спрямо сградите, така както са показани на тези две скици. Разбрал също така, че преди тази сграда на същото място имало клозет. Тъй като нямало и не били представени никакви документи за отчетна стойност, по която да се определи колко е струвала постройката при изграждането, същата се водела с нулева стойност от гледна точка на застрахователя. От представената от ответника електронна кореспонденция се налага извод, че за необходимостта от представяне на нови документи е уведомена Р.П., за която се установява да е представлява обслужващия брокер на Свиком. Писмо от Т.Н. – управител на дружеството – авариен комисар, с указание за необходими документи е изпратено и до О.•••• ООД, гр. Пазарджик. При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното: По иска с правно основание чл. 208 от КЗ Предмет на договора за имуществена застраховка е поет от застрахователя риск от нежелана загуба на оценимо в пари право за застрахования срещу заплатено от застрахования възнаграждение (премия). Договорът е сключен при действието на Кодекса за застраховане от 2005 г., поради което и спорът следва да бъде разрешен според установената от него регулаторна рамка на отношението. Настоящият състав приема, че основанието на предявен иск обхваща очертаните в правна норма юридически факти, с които нормата свързва и конкретно правило за поведение. В случая ищецът твърди при настъпило застрахователно събитие да е било увредено застраховано имущество. Придаденият номер е възможен, но сам по себе си недостатъчен за идентифициране на увреденото имущество, предмет на търсената в случая защита. При недвижимите имоти еднозначната индивидуализация се осигурява чрез относително трайни характеристики, каквато е местоположението му. Видно и от противоречивите твърдения на първоначалния представител на ищеца – адв. Б., този подход не позволява индивидуализация на увреденото имущество. С оглед предмета на спора обаче настоящият състав приема твърдяното събитие за съществен и напълно приложим в случая идентификационен белег. Понеже ищецът свързва претенцията си с настъпил застрахователен риск, връзката между твърдяното събитие и конкретната постройка позволява еднозначно определяне и предмета на спора. Тези обстоятелства гарантират възможност и за ответника да се ориентира в предмета на претенцията, а въпрос по същество остава дали посочената сграда е съществувала, съответно е увредена при твърдяното събитие – пожар на 08.11.2014 г. В тази насока и с оглед задължителните указания в решение № 766/14.04.2020 г. по т.д. № 4724/19 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 13 състав, след връщане на делото за ново разглеждане, изрично е конкретизирано местонахождението на твърдяната от ищеца постройка. Даденото от ищеца описание напълно съответства и на възприетите от ответника констатации на аварийния комисар (според становище по л. 501-503 от делото) досежно местонахождението на изследваната от него изгоряла постройка. При тези съображения настоящият състав приема, че предметът на спора е ясен както за съда, така и за страните – касае постройка, онагледена с двойна пунктирана линия в скица, по л. 648 от делото. При така очертания предмет в тежест на ищеца е да докаже 1) сключен в писмена форма договор за имуществена застраховка; 2) застрахователната вноска или първата премия при разсрочено плащане е внесена (чл. 187 КЗ – отм.), , 3) настъпило застрахователно събитие – указан в договора за застраховка риск 4) в периода на действие на застрахователния договор; 5) събитието да е довело до увреждане на застрахованото имущество, рефлектиращо негативно върху патримониума на ищеца и 6) необходимите средства за отстраняване на вредата. Съгласно чл. 187 КЗ договорът за застраховка влиза в сила със заплащане на премията, съответно първата вноска при разсрочено плащане. Страните не спорят, а и от доклада по щетата се установява, че първата вноска от премията е заплатена преди датата на процесното събитие. Договорът за застраховка е сключен в полза на кредитор – „Обединена българска банка“ АД. По делото обаче е представено изрично изявление от ползвателя, че не желае да се ползва от обещаното. Този му отказ определя застраховащия като единствено легитимиран да търси застрахователното обезщетение (чл. 199а ал. 1 КЗ – отм.). Спорен между страните е обхватът на застрахователното покритие. Очертаното от процесуалния представител на ответника възражение не сочи на нищожност на сделката, а е относимо към тълкуване на очертаното в застрахователната полица съгласие. Нормата на чл. 184 КЗ утвърждава писмена форма на договора за застраховка като предписва и минималното му съдържание, но не с оглед валидността на правоотношението, а като средство за очертаване обхвата на застрахователно покритие. По изричен текст на чл. 183 ал. 2 КЗ за неуредените въпроси приложение следва да намерят общите правила на Търговския закон и Законът за задълженията и договорите. Съгласно чл. 20 ЗЗД при колебание за съдържанието на договора то може да бъде извлечено от обективираните в договора волеизявления посредством тълкуване. Оттук следва, че и при застрахователния договор необходимо, но и достатъчно е, обектът на застрахователно покритие да бъде еднозначно определяем без да е задължително да е стриктно индивидуализиран. Застрахователят е в правото си да прецени дали да се ангажира с конкретен риск по отношение на заявено от застраховащия имущество, но и дължи да внесе яснота в тази насока още при сключване на застрахователния договор. В случая се установява, че застрахованото имущество – сгради, не е индивидуализирано, но и от формализираното предложение не произтича подобно очакване от страна на застрахователя. Липсва указание за обвързване на съгласието му с описание на постройките, а напротив, изготвеният от застрахователя формуляр предполага подаване на обобщени данни за сгради и единствено деклариране на пространствената им обособеност. Допълнителен елемент се явява РЗП, който реквизит на предложението обаче също не предполага разграничаване на отделните сгради, а още по-малко възможност за извод, че сграда, отговаряща на вписаните в застрахователната полица белези, е изключена от обхвата на застрахователното покритие. Предвид и предходно развилото се правоотношение между страните налага се извод, че видово определените сгради като средство за индивидуализацията им отразява утвърдена от застрахователя практика. Не се установява при сключване на договора застрахователят да е изисквал и прилагане на документ, съдържащ описание на застрахованите сгради. Отсъствието на подобно изискване е пречка за извод, че това обстоятелство е смятано от застрахователя за съществено при определяне обхвата на застрахованото имущество. Отразените белези в полицата определят застрахованото имущество като имуществена съвкупност, очертавана и във вътрешната комуникация по повод на щетата като група „Производствени сгради“. Това съдържание на съгласието е изводимо от указаните в предложението, възпроизведени дословно и в застрахователната полица индивидуализиращи белези. Застрахованият е посочил като желан обект на защита производствени сгради, а при изискуемия и посочен в случая адрес еднозначно следва извод, че обхванати от предложението са всички собствени на застрахования сгради, находящи се на този адрес. Припокриването на очертаните в застрахователната полица индивидуализиращи белези и притежаваните от изгорялата сграда характеристики определя като неоснователно противопоставеното от ответника възражение за липсващо съгласие. Цитираната в писмените бележки задължителна практика е неотносима към процесния случай. Неоснователно е и възражението за недоказано съществуване на процесната сграда. Вярно е, че сградата не фигурира в никой от документите. Ищецът не твърди именно посочената в нотариалния акт сграда под № 121 да е изгорялата. С основание и ответникът отчита пълното несъответствие между заявената в процеса и описаната в нотариалния акт под този номер. Това обаче не изключва правото на собственост върху еднозначно идентифицираната като изгоряла сграда. Правото на собственост възниква не от описването му в нотариален акт, а при проявление на указани от закона факти. Правилото на чл. 92 ЗС повелява, че собственикът на земята придобива собственост и върху всичко построено върху нея. Изключението от това правило предполага учредено другиму ограничено право на строеж. В процеса подобно изключение не се твърди. Без значение остава и че процесната постройка не фигурира в договора за ипотека. Макар и от застраховката да се ползва кредитор на застрахования, обхватът на застрахователното покритие не следва от отношенията между кредитора и застрахования, а от съдържанието на самата полица. Застрахователят е в правото си да очертае имуществото, по отношение на което осигурява защита, но и дължи изрично да посочи, когато при видово определено имущество изключва ангажимента си досежно конкретен обект. Обявения в предложението като желан за застраховане имуществен комплекс изключва поддържаното в писмените бележки възражение, че ищецът е ограничил искането си до част от сградите, фигуриращи в представени на застрахователя документи. Всъщност от преписката не се установява такива да са били представени при сключване на застраховката. Съществуването на постройката не следва и от отразяването й и в предвидени от правния ред регистри или целево създавани карти. С факта на материализиране на сграда (постройка), позволяваща задоволяване на определени потребности, възниква и годен обект на имуществено застраховане по смисъла на чл. 200 КЗ . Нормата не предписва изискване за съответствие на застрахована сграда на устройствените закони, а единствено потенциал да формира парично оценимо благо. Опасността от загубата му обуславя и застрахователен интерес. След като при сключване на договора застрахователят не е придал значимост на градоустройствения статут на постройката, за да се обвърже със застрахователния риск, договорът го ангажира да го поеме по отношение на всяка сграда, находяща се на указания в полицата адрес с придадено й производствено предназначение и принадлежаща на застраховащия. Показанията на свидетелите К.и Н. еднозначно идентифицират като изгоряла именно конкретизираната от ищеца сграда – построена в средата на имота и разположена напречно на онагледените на скиците по делото други постройки. Вещите лица от съдебно-техническата експертиза я определят и като ориентирана северозапад-югоизток, а данни за това установява и вещото лице пожаротехническа експертиза, позовавайки се на налична снимка в сървърите на Google. Показанията на свидетеля К.разкриват еднозначно и производствения характер на тази постройка, а данни за съществуването й са налице и в изисканите от застрахователя експертни оценки. Без значение остава, че тази постройка е изключена от оценките. Това не води до отпадане на потребителната й годност, за която свидетелства и свид. Ковачев, а показанията му се потвърждават както от данните за установените изгорели трупове на животни, за които и страните не спорят, така и от сключения договор и събраните данни за осъществена значителна инвестиция в тази сграда. Ето защо и установеното разминаване в описанието на постройка, идентифицирана под № 121 в нотариалния акт и процесната не разкриват хипотезата на липсващо съгласие за застраховането й. Настоящият състав приема за доказано, че изгорялата постройка е съществувала и е принадлежала на ищеца както към момента на сключване на договора, така и към датата на застрахователното събитие (нито се твърди, нито се установява обстоятелство, водещо до погасяване на възникналото с факта на изграждане право на собственост). Следователно, процесната сграда (постройка) отговаря на всички посочени в застрахователната полица индивидуализиращи белези – производствена сграда, находяща се на адрес 4445, с. Априлци, Свинекомплекс и принадлежаща на ищеца. Всъщност сградата е онагледена и на стр. 5 от доклада на аварийния комисар (л. 99, съответно л. 291 от делото), поради което необосновано се явява възражението на процесуалния представител на ответника за невъзможност да я идентифицира. Застрахователният риск е съществен елемент от съдържанието на застрахователния договор. Застрахователят е свободен да прецени дали да се ангажира като е в правото си да очертае и примливия за него риск. В случая това изискване е съобразено с описанието на причината за увреждане – пожар. Наведените от адв. Т. доводи сочат на изключение от покритие по смисъла на чл. 186 ал. 5 т. 1 КЗ , което, за да бъде противопоставимо на застрахования, следва да е ясно и недвусмислено обявено в общите условия.