Решение № 755 от 7.5.2025 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 488/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по жалба от Г. С. П., с [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [улица], област Кюстендил, чрез адвокат Д. Т., срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3/17.02.2015 г.) за кампания 2021 г., с изх. № 02-100-6500/1295#7/09.08.2024 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ). В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на уведомителното писмо на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Претендира се отмяната му, както и присъждане на направените разноски по делото. В хода на съдебното производство адвокат Д. Т. поддържа жалбата. Представя списък на разноските. Ответникът – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Д. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна: Г. П. е регистриран с уникален регистрационен номер 189991 в Системата за идентификация и регистрация на животните от Интегрираната система за администриране и контрол. В периода от 2020 г. до 2021 г. той е регистрирал следните животновъдни обекти по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД): животновъден обект (ЖО) с № 2641-0033, находящ се в [населено място], община Рила, област Кюстендил – ферма за целогодишно пасищно отглеждане, предназначена за отглеждане на говеда за месо, с капацитет 40 броя говеда, като за обекта са издадени Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-6998/27.10.2020 г., със срок до 30.11.2020 г., Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-1489/22.03.2021 г., със срок до 30.06.2021 г. и Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-5667/29.10.2021 г., безсрочно; ЖО с № 2630-0149, находящ се в [населено място], област Кюстендил – ферма за целогодишно пасищно отглеждане, предназначена за отглеждане на говеда за месо, с капацитет 40 броя говеда с приплодите до 12-месечна възраст, като за обекта са издадени Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-6989/27.10.2020 г., със срок до 15.04.2021 г. и Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-5663/29.10.2021 г., безсрочно; ЖО с № 2640-0271, находящ се в [населено място], област Кюстендил – ферма, предназначена за отглеждане на говеда за месо, с капацитет 20 броя говеда с приплодите до 12-месечна възраст, като за обекта са издадени Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-6993/27.10.2020 г., със срок до 30.11.2020 г., Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-7956/21.12.2020 г., със срок до 07.10.2021 г. и Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-5664/29.10.2021 г., безсрочно – това удостоверение е обезсилено със Заповед № КН-559/13.07.2022 г., считано от 12.07.2022 г. и регистрацията на обекта е заличена; и ЖО с № 2638-0096, находящ се в [населено място], община Кочериново, област Кюстендил – ферма, предназначена за отглеждане на говеда за месо, с капацитет 20 броя говеда с приплодите до 12-месечна възраст, като за обекта е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-5665/29.10.2021 г., със срок до 31.03.2022 г. и не се спори по делото, че съгласно предходно удостоверение същият е с регистрация с начална дата 01.03.2020 г. и крайна дата 14.02.2021 г., както е посочено в процесното уведомително писмо. Със заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер 10/190521/74495 за кампания 2021 г. Г. П. е заявил участие по схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ). Подпомагането е заявено за общ брой от 68 говеда, отглеждани както следва: 15 броя в ЖО с № 2638-0096, 25 броя в ЖО с № 2630-0149 и 28 броя в животновъден обект с № 2641-0033. Животните са посочени съгласно регистърните им данни към Системата за идентификация и регистрация на животните. С Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/1295/18.01.2023 г. е отказано заявеното подпомагане по СМКЮ от 9950, 48 лева и е определена санкция за бъдещ период по същата мярка от 9950, 48 лева. Писмото в частта, с която е отказано изплащане по СМКЮ, е отменено с Решение № 125/13.06.2023 г., постановено по административно дело № 76/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, и преписката е върната за ново произнасяне. Това решение е оставено в сила с Решение № 6355/23.05.2024 г., постановено по административно дело № 9400/2023 г. по описа на Върховния административен съд. В изпълнение на указанията, дадени с Решение № 125/13.06.2023 г., постановено по административно дело № 76/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, е издадено оспореното в настоящото производство уведомително писмо. Със същото е извършено намаление (отказ за заплащане) на цялата поискана сума в размер на 9950, 48 лв., като в колоните към Таблица 1 е посочено следното: схема – СМКЮ: искана сума – 9950, 48 лв.; намаления – 9950, 48 лв.; редукции – 0; оторизирана сума – 0. Административният орган е приел, че всички заявени за подпомагане животни се отглеждат в животновъдни обекти, собственост на Г. П., които към последния ден на задържане за кампания 2021 г. – 30.08.2021 г., не са регистрирани по чл. 137 от ЗВД. Посочил е, че по данни от ВетИС регистрацията по чл. 137 от ЗВД на животновъдни обекти, собственост на П., е както следва: за ЖО с № 2641-0033 е издадено удостоверение за регистрация с начална дата 22.03.2021 г. и крайна дата 30.06.2021 г., след което регистрацията е възобновена с удостоверение за регистрация на 29.10.2021 г.; за ЖО с № 2638-0096 е издадено удостоверение за регистрация с начална дата 01.03.2020 г. и крайна дата 14.02.2021 г., след което регистрацията е възобновена с удостоверение за регистрация на 29.10.2021 г. и е прекратена на 31.03.2022 г.; и за ЖО с № 2630-0149 е издадено удостоверение за регистрация с начална дата 27.10.2020 г. и крайна дата 15.04.2021 г., след което регистрацията е възобновена с удостоверение за регистрация на 29.10.2021 г. В писмото е посочено и че с отказаната за изплащане за СМКЮ сума от 9950, 48 лв. се налагат санкции за бъдещ период, като е пояснено, че съгласно разпоредбите на чл. 31 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 от 11 март 2014 г. на Комисията, когато процентът на несъответствие е по-голям от 50% и констатираните несъответствия се отнасят за повече от три животни, се налагат санкции за бъдещ период, които се прихващат от бъдещи плащания на бенефициера през следващите три календарни години след годината на установяване на несъответствията. Процесното уведомително писмо е връчено на Г. П. на 03.09.2024 г. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, като Г. П. има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Процесното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия – заместник изпълнителният директор на ДФЗ П. С., във връзка със Заповед № 03-РД/1969#1/10.05.2024 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20, т. 1, 2 и 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5, предл. 1 във вр. с ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 10, т. 1, 2, 7 и 13, и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ. Същото е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването му. Възраженията на жалбоподателя за немотивираност на уведомителното писмо и за неспазване на указанията, дадени с Решение № 125/13.06.2023 г., постановено по административно дело № 76/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, са неоснователни. С последното административният съд е отменил Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/1295/18.01.2023 г. в частта, с която е отказано заявеното подпомагане по СМКЮ от 9950, 48 лева, поради липса на фактически и правни основания за отказа за подпомагане на земеделския производител по СМКЮ, и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по заявлението за схемата с мотивиран акт. В процесното уведомително писмо се съдържат ясни и точни мотиви за постановения отказ. Посочено е, че намалението по СМКЮ е вследствие на липса на регистрация по чл. 137 ЗВД на животновъдните обекти, в които се намират животните, заявени от земеделския производител, а именно – животновъдни обекти с № 2641-0033, № 2638-0096 и № 2630-0149, както и че съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗПЗП подпомагане по схемите, обвързани с производството, се предоставя за животни, които са идентифицирани и регистрирани съгласно ЗВД, като в случая не са спазени както изискванията по чл. 137 от ЗВД, така и чл. 20, ал. 1 във вр. § 1, т. 8 от Допълнителната разпоредба (ДР) на Наредба № 3/17.02.2015 г. Оспореното уведомително писмо е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г. право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си пет и повече месодайни крави и/или юници с предназначение за производство на месо. В ал. 2 на чл. 20 от същата наредба са посочени условията, на които трябва да отговарят заявените за подпомагане животни, като т. 3 изисква животните да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект, съгласно чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВД (според посочената разпоредба собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобитите животни; регистърът се съхранява за срок най-малко три години от последното вписване). „Стопанство” по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 3/17.02.2015 г. включва всички животновъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин по реда на ЗВД. Съгласно § 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на ЗВД „животновъден обект” е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории, а съгласно § 1, т. 49 от Допълнителните разпоредби на Закона за животновъдството (ЗЖ) „собственик на животновъден обект” е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността и/или правото на ползване върху обекта. Според чл. 13, ал. 3 от ЗЖ обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на ЗВД и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с уникален номер. Целта е върху дейността да може да се осъществява контрол, за да се гарантира безопасността както на отглежданите животни, така и на продукцията от тях. Съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗВД собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), като към заявлението се прилагат изброените в т. 1 – 4 документи. Според чл. 137, ал. 6 от ЗВД директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията. От посочените нормативни разпоредби се налага изводът, че дейността по отглеждане на селскостопански животни следва да се осъществява в регистрирани животновъдни обекти от вписания в регистъра собственик или ползвател, като всяка промяна в лицето, вписано в регистъра, подлежи на вписване. За земеделския стопанин ще е налице право на подпомагане по СМКЮ, когато регистрираните в животновъдния обект животни са официално идентифицирани, а животновъдният обект, в който са заявени, е регистриран по чл. 137 от ЗВД (вж. в т. см. Решение № 13460/11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2024 г., V о.). По делото е установено, че заявените за подпомагане животни са регистрирани по предвидения нормативен ред и всяко от тях има ушна марка, но същите са отглеждани в заявени животновъдни обекти, които не са регистрирани по чл. 137 от ЗВД, поради което не попадат в стопанството на Г. П.. За кампания 2021 г. периодът на задържане (отглеждане) е от 12.06.2021 г. до 30.08.2021 г. съгласно чл. 12, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Видно от приетите като доказателства по делото удостоверения за регистрация на процесните животновъдни обекти, за ЖО с № 2641-0033, находящ се в [населено място], община Рила, област Кюстендил, са издадени Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-6998/27.10.2020 г., със срок до 30.11.2020 г., Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-1489/22.03.2021 г., със срок до 30.06.2021 г. и Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-5667/29.10.2021 г., безсрочно; за ЖО с № 2630-0149, находящ се в [населено място], област Кюстендил, са издадени Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-6989/27.10.2020 г., със срок до 15.04.2021 г. и Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-5663/29.10.2021 г., безсрочно; и за ЖО с № 2638-0096, находящ се в [населено място], община Кочериново, област Кюстендил, е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-5665/29.10.2021 г., със срок до 31.03.2022 г., като не се спори по делото, че съгласно предходно удостоверение същият е с регистрация с начална дата 01.03.2020 г. и крайна дата 14.02.2021 г. Или, ЖО с № 2630-0149 и ЖО с № 2638-0096 са били без регистрация по чл. 137 ЗВД към датата на подаване на заявлението и в предвидения 80-дневен период на задържане (отглеждане), а ЖО с № 2641-0033, макар и регистриран към датата на подаване на заявлението, е с изтекла регистрация на 30.06.2021 г., т.е. не е бил регистриран през целия период на задържане (до 30.08.2021 г.). Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че с посочването на краен срок на регистрацията в удостоверенията за регистрация на животновъдните обекти регистрацията не се заличава, предвид разпоредбата на чл. 137, ал. 8 от ЗВД, съгласно която регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. Ако в удостоверението за регистрация на животновъдния обект е посочен краен срок, не е необходимо издаването на изричен акт за заличаване на регистрацията и обезсилване на удостоверението. Съдът намира за необходимо да посочи и че по делото не се представиха доказателства удостоверенията, съдържащи властническо волеизявление за регистрация на животновъдни обекти с № 2630-0149, № 2638-0096 и № 2641-0033 с конкретно определен срок, да са оспорени от жалбоподателя. Същите са влезли в сила и са породили съответните правни последици. След като в предвидения в чл. 20, ал. 3 от Наредба № 3/17.02.2015 г. 80-дневен период на задържане (отглеждане) животновъдните обекти, в които са отглеждани заявените за подпомагане животни, не са били регистрирани по чл. 137 от ЗВД, същите не попадат в стопанството на земеделския стопанин и заявената за подпомагане дейност не е извършена съобразно изискванията на ЗВД, доколкото за целите на получаване на финансова помощ по реда и условията на горепосочената наредба дейността на кандидата за подпомагане следва да е съобразена със специалните законови изисквания за регистрация (вж. в т. см. Решение № 13460/11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2024 г., V о., Решение № 11618/30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1108/2024 г., V о. и Решение № 6264/22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3918/2024 г., V о.). Правилно е отказано заявеното подпомагане по СМКЮ от 9950, 48 лева и е определена санкция за бъдещ период по същата схема от 9950, 48 лева. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за приложение в случая на чл. 25, ал. 2 от Наредба № 3/17.02.2015 г., доколкото животните са били на лятна паша в Национален парк „Рила” в регистриран животновъден обект – пасище. Съгласно посочената норма, в приложимата редакция, подпомагане по схемите по чл. 18, т. 1 – 8 се изплаща и когато кандидатите са преместили част или всички от заявените за подпомагане животни или животните, с които са ги заменили по реда на ал. 1, в животновъден обект – пасище, отговарящ на условията по съответната схема, регистриран на името на земеделския стопанин, като преместването следва да е отразено в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ. При приложението на чл. 25, ал. 2 от Наредба № 3/17.02.2015 г. следва да се съобразят относимите факти за периода, за който е постановен отказ за подпомагане (в случая кампания 2021 г.), както и наличието на животните в регистриран животновъден обект, със задължението за уведомяване при преместването им в обект – пасище, отговарящ на условията по схемата (вж. в т. см. Решение № 11618/30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1108/2024 г., V о.). От Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни № BG2021-033644/30.07.2021 г. се установява, че 32 броя от процесните животни са придвижени с цел смяна на пасището от ЖО с № 2641-0033, находящ се в [населено място], община Рила, област Кюстендил, на 30.07.2021 г., т.е. когато обектът не е бил регистриран (както бе посочено по-горе, за обекта са издадени Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-6998/27.10.2020 г., със срок до 30.11.2020 г., Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-1489/22.03.2021 г., със срок до 30.06.2021 г. и Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-5667/29.10.2021 г., безсрочно), като са разтоварени в пасище № 2644-0100 на Г. П. в [населено място], община Дупница, област Кюстендил. Видно от Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни № BG2021-033640/30.07.2021 г., 11 броя от процесните животни са придвижени с цел смяна на пасището от ЖО с № 2630-0149, находящ се в [населено място], област Кюстендил, на същата дата – 30.07.2021 г., т.е. когато и този обект не е бил регистриран (както бе посочено по-горе, за същия са издадени Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-6989/27.10.2020 г., със срок до 15.04.2021 г. и Удостоверение за регистрация на животновъден обект № КН-5663/29.10.2021 г., безсрочно), като са разтоварени в пасище № 2644-0100 на Г. П.. Или, в случая животните са преместени от нерегистрирани по чл. 137 от ЗВД животновъдни обекти. По изложените съображения съдът намира, че оспореното уведомително писмо е законосъобразно и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ (юридическото лице, в чиято структура е ответникът) юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от гореизложеното, съдът