Решение № 104 от 20.6.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 95/2024 г.

Производство по Глава 21 НПК. С присъда №1/04.01.2024г., постановена по НОХД № 1023/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив подсъдимия А. А. Н. е признат за виновен в това, че на 01.01.2023 г. в гр. А., обл. П., при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 252, 20 лв. /двеста петдесет и два лева и двадесет стотинки/ от владението на С. И. К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като заварен на мястото на престъплението е употребил сила и заплашване спрямо С. И. К., за да запази владението върху откраднатите вещи, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1 б. ”а” и б.“б“ от НК вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода. С присъдата подсъдимия А. А. Н. е признат за виновен в това, че на 01.01.2023 г. в гр.А., обл. П., при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 97 лв. от владението на Б. П. А., без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както и велосипед с рамка, бял на цвят на стойност 64 лв. от владението на А. М. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, и чрез повреждане и разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – клавиатура на кафе-автомат „Б.“, преден плексигласов панел на врата на кафеавтомат „Б.“, пластмасов капак за чаши на кафе- автомат „Б.“, кошница за чаши на кафе-автомат „Б.“ и монетен механизъм „М.“ на кафе-автомат „Б.“, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – пари на обща стойност 57 лв. /петдесет и седем лева/ от владението на „К.“ ЕООД гр.П., без съгласието на ръководството на дружеството с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от волята на дееца причини, или вещи на обща стойност 218 лв. /двеста и осемнадесет лева/ от владението на горепосочените лица, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.54, ал.1 НК е осъден на шест години лишаване от свобода. С присъдата подсъдимия А. А. Н. е признат за виновен и в това, че на 01.01.2023 г. в гр.А., обл. П. е повредил противозаконно чужда движима вещ –лек автомобил „С.“ с рег. №••, собственост на Г. К. Ч., като счупил предното обзорно стъкло и причинената повреда е на стойност 200, 10 лв. /двеста лв. и десет ст./, поради което и на основание чл.216, ал.1 от НК чл.58а, ал.4, вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК съдът е определил на подс. А. А. Н. едно общо най – тежко наказание в размер на шест години лишаване от свобода, което да изтърпи съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НК от срока на наказанието е приспаднато времето, през което подс. А. А. Н. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 01.01.2023 г. до влизане в сила присъдата в сила, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода. Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства по делото, а на основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. А. А. Н. е осъден да заплати направените разноски по делото. Присъдата е обжалвана от подс. А. А. Н. чрез защитника му адв.С. Х. с оплакване за размера на наказанието, който счита за завишен и моли да се измени, като се намали срокът на лишаването от свобода. Според прокурора жалбата е неоснователна. П.ският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съдебното следствие пред окръжния съд е протекло като съкратено по реда на чл.371 т.2 НПК, като подс.А. Н. е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях. Въз основа на това самопризнание и на доказателствените материали, събрани в хода на досъдебното производство, първоинстанционният съд правилно е приел за установена по категоричен начин следната фактическа обстановка: Подсъдимият Н. изтърпявал наказание лишаване от свобода до 11.11.2022 г. След освобождаването му от пенитенциарното заведение, подсъдимият заживял в гр.А., обл. П.. Кратко време след посочената дата, подс. Н. се върнал към обичайното за него занимание по извършване на кражби. На 01.01.2023 г. подсъдимия Н. се намирал в гр.А.. Около обяд на посочената дата решил да извърши кражби, като обикалял улиците на гр.А., търсейки подходящ обект, който да обере. Свидетелят С. К. притежавал лек автомобил „Т.“с рег.№ ••. На 31.12.2022 г. същият паркирал автомобила си в близост до дома си в гр.А., в района на ул.“Б.“ до трафопост. В автомобила си свидетелят държал раница, в която имало мъжки суитчър, както и куфарче с инструменти, съдържащо акумулаторен винтоверт „Бош“ 12 волта с резервна батерия, 3 бр. клещи с различен размер, ролетка с дължина 2 метра, 2 бр. фазомери, 2 бр. макетни ножове, крепежни елементи -тиксо, лустер-клеми, винтове, видии и шайби, 2 бр. отвертки. В близост до автомобила на св.К., в района на улица „Б.“, пред сграда с административен адрес №••, бил поставен вендинг - автомат „Б.“ за напитки /кафе - автомат/, стопанисван от „К.“ ЕООД гр.П.. Към 13, 30 часа на 01.01.2023 г. във вендинг - автомата имало монети - пари на стойност 57 лв., като монети на стойност 42 лв. се намирали в монетника на машината, а монети на стойност 15 лв. се намирали в метална каса до монетника на машината. Непосредствено до вендинг - автомата имало обособен малък паркинг, като на 01.01.2023 г. там се намирал паркиран лек автомобил „С.“ с peг. № ••, собственост на св. Г. Ч.. Около 13, 30 часа на 01.01.2023 г. в района на ул. „Б.“ в гр.А. се появил подсъдимият Н., който търсел нещо подходящо за крадене. Подсъдимият достигнал до паркирания на улицата лек автомобил „Т.“ с рег.№ ••, собствен на св. К.. През прозорец на автомобила подсъдимият забелязал раницата на свидетеля и решил да я открадне. Автомобилът бил заключен и за да достигне до набелязаната цел подсъдимият Н. счупил предно дясно стъкло на превозното средство. Пресегнал се през отвора и откраднал раницата на К. и куфарчето му с инструменти, описани по-горе. Подсъдимият поставил инструментите в раницата и се отдалечил от мястото в посока вендинг - автомата пред сградата на №•• и достигнал до машината за напитки. Решил да открадне наличните в автомата пари. Подсъдимият Н. оставил раницата с вещите на К. върху ограда до автомата и се опитал да бръкне в монетника на машината, но достъпът му бил ограничен от множество прегради. Поради това подс. Н. започнал да удря с ръка по кафе - автомата, като счупил части от машината, но отново не успял да достигне до монетника и касата, както и намиращите се в тях монети на стойност 57 лв. Подсъдимият взел камък от улицата и започнал да руши преградите на машината, като нанасяйки удари с камъка по автомата счупил и повредил клавиатурата, предния плексигласов панел на вратата, пластмасов капак за чаши, кошница за чаши и монетния механизъм „М.“ на кафе -автомата. Независимо от усилията и използването на камък, подсъдимият Н. се затруднил и не успявал да достигне до монетите в автомата. Подсъдимият хвърлил камъка, с който се опитвал да разбие кафе - машината, върху предното обзорно стъкло на намиращия се в непосредствена близост лек автомобил „С.“ с per. № ••, собственост на св.Г. Ч.. Камъкът побл. П.нал право в целта, при което предното стъкло на превозното средство се счупило. Подсъдимият Н. взел друг камък и продължил с опитите си да разбие кафе - машината на „К.“ ЕООД гр.П. и да открадне наличните в нея монети. Междувременно около 13, 40 часа, св. К. напуснал дома си в гр.А., като се отправил към лекия си автомобил „Т.“ с рег.№ ••. Свидетелят достигнал до процесния кафе - автомат на ул. „Б.“ пред сграда с №•• и забелязал подсъдимия Н., който удрял по машината. Попитал го какво прави и Н. отвърнал, че изчаква за кафе и връщане на ресто. Свидетелят казал на подсъдимия, че автоматът е видимо счупен и няма да може да вземе напитка, след което се отдалечил към автомобила си. К. имал намерение да позвъни на тел. 112 и да съобщи за инцидента, но достигайки до автомобила си видял, че е счупено предното дясно стъкло на превозното средство. Св. К. установил наличието на стъкла във вътрешността на автомобила и липсата на раницата му. Свидетелят веднага се върнал към кафе - автомата, където все още се намирал подсъдимия Н.. К. забелязал собствената си раница върху ограда до кафе -автомата и се приближил към Н., който бил с гръб към него в този момент. Свидетелят попитал подсъдимия каква е тази раница и получил отговор от Н., че е негова. Раницата била разтворена, при което К. видял съдържанието, а именно собственото му куфарче с инструменти. Свидетелят заявил на подсъдимия, че раницата и вещите в нея са негови и посегнал да я вземе, като я хванал. Подсъдимият Н. също хванал раницата, като двамата започнали да я дърпат. Раницата се разтворила при дърпането между свидетеля и подсъдимия и от нея изпаднали част от вещите на К.. Подсъдимият Н. започнал да блъска свидетеля, като последвала ответна реакция и двамата започнали да си нанасят удари. Подсъдимият Н. се навел и взел изпаднала от раницата отвертка -фазомер. Хванал я с дясната си ръка и я насочил към К., като замахнал 2-3 пъти с отвертката към свидетеля. Придружил тези си действия със словесна закана, че ако К. не остави вещите, подсъдимият ще го наръга. Притеснен за живота и здравето си св.К. се отдръпнал от мястото и отишъл до автомобила си. Подсъдимият събрал нападалите на земята вещи на К. и ги поставил в раницата, след което се отдалечил от мястото на инцидента. Свидетелят съобщил за случилото се на тел.112. Кратко време след това св.Г. Ч. установил, че е счупено предното обзорно стъкло на лекия му автомобил „С. с peг. № ••, като на място разговарял със св.К., който го информирал за описаните по – горе събития. Непосредствено след инцидента със св.К., подсъдимият се отправил с отнетото към близката улица „К.“ в гр.А.. Св.Б. А. живеел на посочената улица в сграда с административен адрес № ••. Свидетелят ползвал служебен автомобил „М.“ с peг. № •••. На 31.12.2022 г. А. паркирал автомобила на улицата пред дома си, като оставил превозното средство отключено. Около 14, 00 ч. на 01.01.2023 г., подсъдимият Н. достигнал по пътя си след извършените по-рано деяния до дома на св.А., като видял паркирания на улицата автомобил. Подсъдимият решил да провери дали в автомобила има подходящи за крадене вещи, респективно да открадне същите. Н. установил, че автомобилът е отключен и го отворил. В превозното средство подсъдимият намерил оставени от св.А. лични вещи, а именно електрически кабел - удължител с дължина 20 метра, електрически нагревател 45 см., електрически кабел с дължина 2 метра и цифров фотоапарат „Praktika“ с калъф, които откраднал. Подсъдимият се отдалечил от мястото на кражбата, като след това по неустановен в хода на разследването начин се разпоредил с отнетия от св.К. акумулаторен винтоверт „Бош“ 12 волта с резервна батерия. Подсъдимият Н. се насочил към циганската махала на гр. А., като в близост до нея около 15, 00 часа на 01.01.2023 г. преминал по улица „Д.“. Достигнал до жилищна сграда - къща на административен адрес №••, в която живеел св. А. К.. Къщата имала малък двор, като св.К. съхранявал в двора различни свои вещи, включително бял на цвят велосипед с рамка. Минавайки покрай къщата на св. К., подсъдимият Н. забелязал в двора велосипеда и решил да го открадне. Подсъдимият влязъл в двора на К. и откраднал велосипеда му. Свидетелят К. забелязал действията на подсъдимия и го настигнал на улицата. Н., натоварен с раницата на св. К. и останалите крадени вещи, спокойно тикал велосипеда по улицата. К. го попитал какво прави с велосипеда му, но подсъдимият обяснил, че вещта е негова и я бил закупил по-рано през деня. Двамата се скарали по повод велосипеда, като К. се отдръпнал и уведомил за инцидента на тел. 112. Чувайки разговора на свидетеля, подсъдимият Н. се отдалечил с крадените вещи в посока близката циганска махала, където живеел. Няколко минути по-късно подс. Н. бил задържан от служители на полицията, като инкриминираните вещи били иззети от Н. с обиск по реда на ЗМВР. По случая започнало разследване. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената стоково оценителна експертиза /л.л. 116 - 118/: Стойността на вещите, предмет на престъпните деяния възлиза на: акумулаторен винтоверт „Бош“ 12 волта с резервна батерия на стойност 135 лв., 3 бр. клещи с различен размер на обща стойност 42 лв., ролетка с дължина 2 метра на стойност 7, 20 лв., 2 бр. фазомери на обща стойност 14, 40 лв., 2 бр. макетни ножове на обща стойност 15, 60 лв., крепежни елементи - тиксо, лустер-клеми, винтове, видии и шайби на обща стойност 6 лв., 2 бр. отвертки на обща стойност 12 лв., раница на стойност 10 лв., мъжки суитчър на стойност 10 лв., велосипед с рамка, бял на цвят на стойност 64 лв., електрически кабел - удължител с дължина 20 метра на стойност 12, 50 лв., електрически нагревател 45 см. на стойност 10 лв., електрически кабел с дължина 2 метра на стойност 2, 50 лв., фотоапарат „Praktika“ с калъф на стойност 72 лв. Стойността на причинените на вендинг - автомат щети възлиза на: клавиатура на кафе-автомат „Б.“ на стойност 225 лв., преден плексигласов панел на врата на кафе-автомат „Б.“ на стойност 135 лв., пластмасов капак за чаши на кафе-автомат „Б.“ на стойност 18 лв., кошница за чаши на кафе- автомат „Б.“ на стойност 54 лв. и монетен механизъм „М.“ на кафе-автомат „Б.“ на стойност 250 лв. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената автооценъчна експертиза /л. 121 - 125/: Стойността на щетата по лек автомобил „С.“ с per. № •• - счупено предно обзорно стъкло - възлиза на 200, 10 лв. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства- писмените доказателства, доказателствените средства- протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите към тях, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбума, протокол за разпознаване, протокол за обиск по ЗМВР, от свидетелските показания на С. К., А. К., Х. А., Г. Ч. и Б. А., от обясненията на подс.Н. от ДП, от заключението на СОЕ, от заключението на АОЕ, от веществените доказателства- които доказателствени материали подкрепят по убедителен начин самопризнанието на подс. А. Н. и установяват обстоятелствата, описани в обвинителния акт и възприети в мотивите на съда, съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 НПК. При така установена фактическа обстановка, подсъдимият А. А. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1 б. ”а” и б.“б“ от НК, по чл.196, ал.1 т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и по чл.216, ал.1 от НК за които е бил признат за виновен с обжалваната присъда. Видно от справката за съдимост, подсъдимият Н. е осъждан 11 пъти. Наказанието от четири години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 182/2016 г. на Районен съд А. е изтърпяно на 11.10.2019 г., а това по НОХД 198/2020 г. на Районен съд А. от три години лишаване от свобода е изтърпяно на 11.11.2022 г., което квалифицира деянията предмет на настоящото производство, като такива извършени в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил престъплението след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. И трите престъпления са извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият Н. е предвиждал и искал настъпването на общественообл. П.ните последици. Последният е останал недоволен от размера на наложеното му общо наказание от шест години лишаване от свобода, което счита за завишено и моли за снизхождение като твърди, че вече се е поправил и превъзпитал. Наказанието за извършените от подс. Н. престъпления съдът е определил при условията на чл.54 от НК, макар и неправилно в диспозитива на присъдата да е направена привръзка с разпоредбата на чл.58а ал.4 НК, която е свързана с приложението на чл.55 от НК ако е по-благоприятен за дееца, вместо с чл.58а ал.1 НК. Относно индивидуализацията на наказанието е ясна и непротиворечива волята на съда да бъде именно при условията на чл.54 НК предвид смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и за редукцията с една трета на всяко едно от наказанията за трите престъпления съобразно чл.58а ал.1 НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът обосновано е отчел съдействието на подсъдимия Н. за разкриване на обективната истина, макар и това поведение да не се е проявило от началния стадий на разследването, младата възраст, семейното положение, както и възстановяване на щетите от деянията. Също следва да се вземе предвид признанието на вината и разкаянието на дееца извън процедурата по чл.371 т.2 НПК. От категорията на отегчаващите вината обстоятелства съдът правилно е отразил многобройните предишни осъждания на Н. /извън тези, обуславящи правната квалификация по чл.199 НК и чл.196 НК/, както и това, че деянията са извършени по-малко от два месеца след освобождаването му от затвора, където е изтърпявал наказание лишаване от свобода, отново за престъпление против собствеността. Въззивната инстанция добавя и проявената престъпна упоритост и дързост на подс. Н. при осъществяване на престъпните деяния, както и стремежът му на всяка цена да запази владението върху откраднатите вещи. При това съотношение и относителен баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и тяхната относителна тежест за отмерване на наказателната принуда спрямо подс. А. Н. за конкретните престъпления, съдът му е наложил наказания, както следва: за престъплението по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.3, вр. ал.1, вр.чл.29, ал.1 б. ”а” и б.“б“ от НК девет години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а ал.1 НК е в размер на шест години лишаване от свобода; за престъплението по чл.196, ал.1 т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3 вр чл.194, ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК девет години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а ал.1 НК е в размер на шест години лишаване от свобода и за престъплението по чл.216, ал.1 от НК две години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а ал.1 НК е в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода. Тези наказания по вид и размер въззивната инстанция намира за законосъобразни и справедливи, тъй като са съответни на извършеното престъпление, отговарят на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс. А. Н. обстоятелства, съобразени са с високата степен на обществена опасност на извършените престъпления и завишената лична опасност на дееца и тежестта на вината му, поради което могат в оптимална степен да постигнат целите по чл.36 от НК както на личната, така и на общата превенция на наказанието. Очевидно е, че многобройните предишни осъждания на Н. не са довели до положителна промяна в мисленото и поведението му в посока водене на законосъобразен начин на живот и по никакъв начин не са го поправили и превъзпитали. За много кратко време след като е излязъл от затвора, подс. Н. отново е започнал да върши кражби и само в рамките на един ден- на 01.01.2023г.- е успял да реализира три различни по вид тежки престъпления, които са показателни за престъпната му нагласа и изградените престъпни навици и което категорично сочи, както е приел и първият съд, че наказателната репресия спрямо него следва да бъде завишена именно с оглед на наказателноправните цели по чл.36 НК. При тези фактически данни не би било оправдано деецът да бъде допълнително толериран и от въззивната инстанция с намаляване размера на наказанието, което е справедливо отсъдено и ще спомогне подс. Н. най-накрая да престане с упоритата си престъпна деятелност или „престъпен нагон“, както го определя в жалбата си. На основание чл.23 ал.1 НК съдът е определил на подс.Н. едно общо най- тежко наказание в размер на шест години лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1 т.2, б. „в“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НК от срока на наложеното е общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода, съдът е приспаднал времето, през което подс. Н. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 01.01.2023 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, а на основание чл.189, ал.3 от НПК възложил в тежест на подсъдимия А. Н. направените по делото разноски. Предвид на изложените съображения, обжалваната присъда се явява правилна и законосъобразна и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.338 НПК, ПАС