Решение № 1824 от 17.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2317/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 30г, ал. 1, т.3, б. „а“ от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/. Образувано е по жалба на Земеделска кооперация Т., срещу издаденото от Г. П. - главен инспектор в ГД „Контрол на качеството на течните горива“ в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, Задължително предписание за изтегляне № В-001/09.08.2024 г., с което на осн. чл. 30г, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗЧАВ и на осн. чл. 24а, ал. 1, т. 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/ е наредено на ЗК „Т.“ със седалище и адрес на управление [населено място], общ. •, обл. •, да изтегли от пазара течно гориво в налично количество 5246 литра, както и в срок до един месец от датата на връчване на предписанието да предприеме действия и предостави документи удостоверяващи изтеглянето на течното гориво от пазара. Задължителното предписание и потвърждаващото го решение са оспорени като незаконосъобразни, издадени при допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и в несъответствие с целта на закона. Изложени са в тази връзка аргументи за липсата на необходимите предпоставки за издаване на процесната ПАМ, доколкото изтеглянето на горива от пазара изисква освен установяване на извършеното нарушение и наличието на осъществено оспорване на резултатите от взетите проби и потвърждаване на установеното първоначално несъответствие, което в случая не било налице, предвид обжалването на издадения АУАН. Изтъква се, че независимо, че в хода на административното производство е била представена актуалната спецификация на провереното гориво от 14.07.2023г., то решаващият орган не я е приел с довода, че липсват доказателства, от които да се приеме, че същата се отнася за проверената на 04.06.2024г. партида гориво. Сочи се, че не е проведена процедура по оспорване на резултатите от взетите проби, тъй като след прилагане на Етап 1 от процедурата по оспорване съгласно Приложение № 12 към чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК, същата не е приключила, поради неприлагането на Етап 2. Намира, че разпоредбата, която предвижда, че в случай, че не се премине към Етап 2, резултатът по оспорения показател от констативния протокол на ГД ККТГ се счита за окончателен не е тъждествен с потвърждаване на взетите проби и е недопустимо да се тълкува разширително. Подчертава още, че на 12.07.2024г. е реализирана процедурата по изтегляне на горивото от пазара и то в присъствие на представители на ДАМТН – София, поради което процесната ПАМ се явява незаконосъобразна. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на наложената принудителна административна мярка „задължително предписание за изтегляне“ и потвърждаващото я Решение от 10.09.2024г. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище с.д. 18270/02.12.2024г. и писмена молба с.д.1437/27.01.2025г. по хода на делото чрез проц. представители – адв. Г. Н. и адв. Г. Г., поддържа жалбата на посочените в нея основания и представя нови доказателства в подкрепа на тезата си. Прави искане за уважаване на жалбата и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът – Главен инспектор в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ /ККТГ/ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ Г. М. П., се явява лично в съдебно заседание и пледира за неоснователност на жалбата. Поддържа представеното становище с.д. 17876/26.11.2024г. и моли за отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност отправя възражение за прекомерност на разноските на противната страна. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред ответника е образувано по повод на извършена проверка на 04.06.2024 г. на обект бензиностанция „ЗК Т.“ [населено място], № 2, собственост на ЗК „Т.“, при която е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво - гориво за извънпътна техника и трактори. За извършената проверка и вземане на пробата е съставен Протокол №В-0068/04.06.2024г., в който са описани и представените документи от собственика на бензиностанцията, а именно: Декларация за съответствие №158/13.03.2024г., издадена от „Л. Б.“ ЕООД, документ за доставка – нареждане за експедиция №0822711/27.03.2024г. за количество 7 977л. и фактура №5000005442/27.03.2024г. Процесното горивото е изпитано в акредитирана лаборатория, видно от Протокол от изпитване №С-0176/07.06.2024г. Издаден е Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0290/07.06.2024 г., със заключение, че течното гориво за извънпътна техника и трактори не съответства на изискванията за качество по показател „пламна температура “ (°С), като полученият резултат от изпитването е 53, 5 °С при норма минимум 58 °С, посочени в предоставената по време на проверката фирмена спецификация. С писмо изх. №84-01-512/07.06.2024г., председателя на ЗК „Т.“ е уведомен за резултата от извършената проверка на взетата проба и установеното несъответствие по отношение на показател – „пламна температура“ (°С). На 07.06.2024г. е издадено Задължително предписание за забрана №В-0290, с което на жалбоподателя на осн. чл. 30г, ал. 6 от ЗЧАВ във връзка с чл. 24, ал. 1 от НИКТГУРНТК е забранено разпространението на течно гориво за извънпътна техника и трактори в количество 5547 литра от обект бензиностанция „ЗК Т.“ от бензиноколонка №1, свързан с резервоар №1, за което е установено, че не съответства на изискванията за качество. С писмо вх. №84-01-512-1/11.06.2024г., председателят на ЗК „Т.“ уведомява ГД „ККТГ“, че според действащата фирмена спецификация на „Л. Б.“ ЕООД и НИКТГУРНТК, нормата за пламна температура на газьол е 55°С, а не 58°С, поради което резултатът от изпитването отговаря на нормата. Към писмото е приложена и фирмена спецификация ФС 02-01-23, ревизия 02, влязла в сила на 14.07.2023 г. С писмо вх. №84-01-512-2/14.06.2024г., председателят на ЗК „Т.“ представя пред ГД „ККТГ“ протокол за изпитване №256/14.06.2024г. от изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД и актуалната фирмена спецификация ФС 02-01-23. На база предоставения протокол от страна на ЗК „Т.“ и резултати от изпитване е проведена процедура по спор в ГД „ККТГ“, като е изготвена Експертиза № Ек-006/17.06.2024 г. със заключение, че след прилагане на Етап 1 от процедура по оспорване, не може да бъде установено съответствие или несъответствие на течното гориво по оспорения показател. Посочено е, че за окончателно заключение относно съответствието или несъответствието на течното гориво следва да се пристъпи към Етап 2 – изпитване на арбитражна проба в трета акредитирана лаборатория. С писмо изх. №84-01-512-3/17.06.2024г. председателят на ЗК „Т.“ е уведомен за извършената експертиза. С писмо изх. №84-01-512-4/18.06.2024г., главният директор на ГД „ККТГ“ уведомява председателя на ЗК „Т.“, че във връзка с наложената ПАМ – ЗПЗ №В-0290/07.06.2024г. и извършените до момента действия от контролните органи, за жалбоподателят съществува възможност да изтегли горивото от пазара и преди приключване на процедурата по спора, като отправи писмено искане до ГД „ККТГ“. По отношение на представената допълнително фирмена спецификация ФС 08-01-17 е посочено, че липсват доказателства, от които да бъде направен безспорния извод, че същата касае проверената на 04.06.2024г. партида течно гориво, поради което не може да бъде приета от органа. С жалба изх. №5/19.06.2024г., ЗК „Т.“ оспорва пред Председателя на ДАМТН издаденото Задължително предписание за забрана №В-0290/07.06.2024г. С Решение №2010-463/26.06.2024г. председателят на ДАМТН отхвърля жалбата срещу издаденото Задължително предписание за забрана. От жалбоподателят с молба вх. №84-01-512-8/09.07.2024г. е поискано представител на агенцията да участва в процедурата по изтегляне на горивото по предписание №В-0290/07.06.2024 г. С Протокол за изтегляне на течно гориво от пазара от 12.07.2024г., в присъствието на главен и старши инспектори от ГД „ККТГ“ е извършено изтегляне на 5 246 литра течно гориво за извънпътна техника и трактори в автоцистерна №[рег. номер], влекач №[рег. номер]. На 09.08.2024г. е издаден АУАН №А-128, в който е посочено, че ЗК „Т.“ в качеството на краен разпространител по смисъла на §1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ е извършила нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във връзка с чл. 6, т. 6 от НИКТГУРНТК. На същата дата 09.08.2024г. е издадено и оспореното в настоящото производство Задължително предписание за изтегляне №В-001/09.08.2024г., с което на осн. чл. 30г, ал.1, т. 3, буква „а“ от ЗЧАВ и на основание чл. 24а, ал.1, т. 2 от НИКТГУРНТК, на жалбоподателя е наредено да изтегли от пазара течното гориво в налично количество 5 246 литра. На жалбоподателят е даден срок за изпълнение - до един месец от датата на връчване на предписанието да предприеме действия и предостави документи, удостоверяващи изтеглянето на течното гориво от пазара. В отговор на задължителното предписание от 09.08.2024г., жалбоподателят с писмо вх. №84-01-512-9/16.08.2024г. е представил пред ГД „ККТГ“ протокол за изтегляне на течно гориво от пазара от 12.07.2024г. и протокол за съхранение на течно гориво №501-00018/12.07.2024г. от „Д.“ ЕООД. С уведомление по чл. 18б, ал.5, т. 3 от НИКТГУРНТК с вх. №84-01-512-10/16.08.2024г., жалбоподателят информира ДАМТН, че е изпълнил изцяло и в срок изискванията на Задължително предписание за изтегляне №В-001/09.08.2024г., поради което счита, че не са налице основания за налагане на санкция. Жалбоподателят моли в случай на необходимост от предприемане на допълнителни действия, същите да му бъда указани от органа за да ги реализира своевременно. В отговор от ГД „ККТГ“ е изпратено писмо по електронен път изх. №84-01-512-11/16.08.2024г., с което жалбоподателят е уведомен, че доколкото последният няма да проведе Етап 2 от Процедура по спор, следва да представи документ, удостоверяващ изтеглянето на горивото по ЗПИ №В-001/09.08.2024г. На 28.08.2024г. е подадена жалба с вх. №84-01-512-12 до Председателя на ДАМТН против Задължително предписание за изтегляне №В-001/09.08.2024г. С Решение №2010-640/10.09.2024г. председателят на ДАМТН отхвърля жалбата на ЗК „Т.“ с мотиви, че издаденото задължително предписание е законосъобразно, поради което не следва да се отменя. По отношение на представената актуална фирмена спецификация е посочено, че същата не съдържа безспорна информация доказваща, че се отнася за партидата течно гориво, от която са взети контролни проби при извършената проверка на 04.06.2024г. Последвало е съдебното му оспорване, като подадената до АС-Варна жалба е приета в ДАМТН с вх. № 84-01-512-14/26.09.2024год. В хода на съдебното производство с оглед посочената от съда на жалбоподателя доказателствена тежест за установяване на факта за относимост на издадената от „Л.-Б.“ ЕООД фирмена спецификация от 02.01.2023 г. към проверената на 04.06.2024 г. партида течни горива, с писмо с.д. 1437/27.01.2025г. беше представен Протокол от изпитване №1400/12.03.2024г. към Декларация за съответствие на качеството на течните горива №158/13.03.2024г. При така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима. Доказаната дата на подаване на жалбата е 24.09.2024 г., видно от клеймото на пощенския плик, приложен на л. 10 от делото. От изложеното следва извод, че оспорването е направено в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК от активно легитимирана страна, която е адресат на ПАМ, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142, ал.1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е наложената от Г. М. П. на длъжност главен инспектор в ГД „ККТГ“ принудителна административна мярка „Задължително предписание за изтегляне“ №В-001/09.08.2024г., с която на основание чл. 30г, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗЧАВ и на основание чл. 24а, ал.1, т. 2 от НИКТГУРНТК на Земеделска кооперация „Т.“ е наредено да изтегли от пазара течно гориво за извънпътна техника и трактори в налично количество 5 246 литра. На основание чл. 18б, ал.5, т.3 от ЗЧАВ във връзка с чл. 24а, ал.2 от НИКТГУРНТК жалбоподателят е задължен да изпълни предписанието в срок до един месец от датата на връчването му, като предприеме действия и предостави документи, удостоверяващи изтеглянето на течното гориво от пазара. Оспореното предписание е издадено от компетентен административен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 30г, ал. 6, във вр. с чл. 30б ал. 1 и чл. 30а ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ. Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка Заповед № А-115 от 11.03.2022 г., издадена от Председателя на ДАМТН, последният е оправомощил Г. М. П. с правомощието по чл. 2 да прилага принудителни административни мерки и да поставя удостоверителни знаци по чл. 30г, ал. 6 от ЗЧАВ, като т. 2.3 включва правомощието да разпорежда изтеглянето на течни горива от пазара в случаите на чл. 30г ал. 1, т. 3, буква "а" от ЗЧАВ и на основание чл. 24а, ал.1, т.1 от НИКТГУРНТК. Спазена е и установената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма за административния акт, като са посочени както фактическите, така и правните основния за налагането на ПАМ, с което е изпълнено изискването за мотивираност на акта. ПАМ е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В обстоятелствената й част са посочени релевантните факти и обстоятелства, с оглед на които е наложена принудителната административна мярка. В заповедта е посочен реда и сроковете за оспорването й, както и че съгласно чл. 30г, ал. 10 от ЗЧАВ обжалването й не спира изпълнението й. Отразени са датата и място на извършена проверка и констатирано нарушение. Поради това не е налице основание за отмяната й по чл.146, т.2 от АПК. В приложимата правна уредба не са установени специални правила за налагане на ПАМ „задължително предписание“. Задължителното предписание е издадено след извършена проверка на място и по документи, както се посочи по-горе в изложението. На първо място, съдът не споделя направеното в жалбата възражение относно липсата на доказателства, че в обекта на жалбоподателя е реализирано разпространение на процесния вид гориво. Параграф 1, т. 23 от ДР на ЗЧАВ, определя, че „разпространение на течни горива" е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5, а това са резервоарите за съхраняване и използване на течни горива, петролните бази, терминалите, бензиностанциите, авто- и жп цистерните, корабните горивни танкове, с изключение на резервоарите на моторните превозни средства. Легално определение на понятието "краен разпространител на течни горива" се съдържа в § 1, т. 12 от ДР на Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, във вр. с § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ. Според § 1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ, "краен разпространител" е понятие по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ. Според § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, "краен разпространител на течни горива" е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствените моторни превозни средства. Такива са бензиностанциите, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. В случая, действително жалбоподателят не осъществява търговия с гориво, но независимо от това попада в хипотезата на разпространение по смисъла на цитираните норми предвид извършваната от него дейност, а именно съхраняване на горивото и ползването на същото за зареждане на собствените МПС-та. Не се споделя и следващото възражение на жалбоподателя, че неправилно принудителната административна мярка е наложена преди да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, тъй като към момента на издаване на задължителното предписание нямало издадено наказателно постановление. Принудителните административни мерки се различават съществено от административните наказания, независимо че и в двата случая става дума за форма на държавна принуда. Принудителните мерки са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания – по прилагане на нейната санкция. Административните наказания могат да се налагат само ако е извършено административно нарушение, докато принудителните административни мерки могат да се прилагат не само при извършени закононарушения, но и при непосредствена опасност от такива закононарушения. Следователно, налагането на принудителна административна мярка е самостоятелно административно производство, което се развива отделно и не зависи от резултата по административнонаказателното производство, което е образувано срещу жалбоподателя. Независимо от горното, съдът намира, че при издаването на оспореното задължително предписание са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода за незаконосъобразност на административния акт, предвид следното: Техническите и качествените изисквания към течните горива, нормите за съдържание на олово, сяра и други вредни вещества (замърсители) в тях, както и условията, редът и начинът за контрол на течните горива, са регламентирани в НИКТГУРНТК, издадена на основание чл. 8, ал. 1 от ЗЧАВ. С текста на ал. 2 на чл. 8 е въведена изрична, императивна забрана за пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в Наредбата. Контролът върху изискванията за качество на течните горива при тяхното пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване се осъществява от председателя на ДАМТН със средствата и по начините, предвидени в чл. 30а, ал. 1, т. 1 – т. 5 от ЗЧАВ, включително чрез извършване на проверки, вземане на проби, изпитване в акредитирани лаборатории и прилагане на принудителни мерки чрез оправомощени длъжностни лица от Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива". При осъществяване на контролните си правомощия длъжностните лица имат право да изпитват пробите от течни горива в посочени от тях акредитирани подвижни и/или стационарни лаборатории и въз основа на протокола от изпитването да съставят съответно експертно заключение или констативен протокол за съответствие на изпитаните течни горива с изискванията за качество, определени в НИКТГУРНТК. Поради установяване, че течното гориво не отговаря на конкретно изискване за качество по чл. 6, т. 6 от НИКТГУРНТК и поради това, че жалбоподателят след реализиране на Етап 1 не е преминал към Етап 2 от процедурата по оспорване на резултатът от изследваната проба, е издадено Задължително предписание за изтегляне от пазара на процесното течно гориво. Конкретната наложена принудителна административна мярка е по чл. 30г, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗЧАВ, заради това, че течното гориво за извънпътна техника и трактори не отговаря на изискванията по чл. 6, т. 6 от НИКТГУРНТК съгласно фирмена техническа спецификация ФС 08-01-17, издадена от „Л. Б.“ ЕООД. Страните не спорят, че в изготвения Констативен протокол № КП-0290/07.06.2024 г. за съответствие на течно гориво с изискванията за качество е установено отклонение по показател „пламна температура (°С), като полученият резултат от изпитването е 53, 5 °С при норма минимум 58 °С. Не е спорно и че при изпитването на контролната проба, акредитираната лаборатория е използвала като база Фирмена техническа спецификация за ГИТТ - ФС 08-01-17/18.05.2017г. Спорният въпрос е дали приложената Фирмена техническа спецификация за ГИТТ - ФС 08-01-17 е била актуалната и относимата към изследваното гориво по партида 158, или относимата Фирмена техническа спецификация е представената от жалбоподателя още в хода на административното производство ФС 02-01-23/14.07.2023г. Разпоредбата на чл. 6, т. 6 от НИКТГУРНТК определя, че течните горива и по специално горива за извънпътна техника и трактори, трябва да отговарят на изискванията за качество, посочени в техническите спецификации на производителите със съдържание на сяра до 10 mg/kg. От нареждане за експедиция 0822711/27.03.2024 г., фактура № 5000005442/27.03.2024 г и Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната Варна - 0000005516 от 27.03.2024г. е видно, че на 27.03.2024 г. на ЗК Т. е доставено 7917.00 л течно гориво - Дизел (газьол), придружено с Декларация за съответствие на качеството на течните горива № 158/13.03.2024 г, издадена от „Л.Б.“ ЕООД. Видно от представената в хода на вземане на пробите при проверката Декларация за съответствие на качеството на течните горива №158 от 13.03.2024г., горивото по партида №158 е изпитано от „СЖС Б.“ ЕООД по Протокол №1400 от 12.03.2024год. Според §1, т. 9 от ДР на НИКТГУРНТК, „партида“ е количество от един и същ вид или марка течно гориво, еднородно по качествените си показатели, произведено по една и съща технология, съхранявано в един или повече резервоари и съпроводено с един документ за изпитване. Според представения в хода на съдебното производство Протокол №1400/12.03.2024г., който е неразделна част от декларацията за съответствие, именно гориво за извънпътна техника и трактори от партида №158/13.03.2024г. е изпитано по актуалната към момента на проверката Фирмена спецификация ФС 02-01-23/14.07.2023г. на „Л.Б.“ ЕООД за гориво за извънпътна техника и трактори. Това е отразено в забележка 2 на последна страница на протокола от която е видно, че данните в колонка „Стойност и допуск на показател“ 2 са съгласно ФС 02-01-23 рев. 02 на „Л. Б.“ ЕООД. В таблица „Резултати от изпитването“ на ред 7 – пламна температура в затворен тигел, стойността на допуск на показателя е мин 55. Именно това отразява и ФС 02-01-23 в част I „Технически изисквания“. Точно такава пламна температура е установена и от изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД видно от протокол за изпитване №256/14.06.2024г. При анализа си в тази насока актосъставителят е пренебрегнал и датата на доставка на проверяваното гориво и датата на влизане в сила на спецификацията. Доставката е реализирана на 27.03.2024 г., а приетата от актосъставителя ФС 08-01-17 е влязла в сила години по-рано на 18.05.2017 г., за разлика от допълнително представената ФС 02-01-23, която е влязла в сила на 14.07.2023 г., т.е. последната именно е актуална и относима към визираното гориво. Още повече, че и според заключението по т. 11 от Експертиза за съответствие на течно гориво след прилагане на процедура при оспорване на резултати № Ек-006/17.06.2024г. след прилагането на Етап 1 от процедурата по оспорване на резултатите, съгласно чл.22, ал. 9 от НИКТГУРНТК, при условията на буква „в“ от Приложение №12 не може да бъде установено съответствие или несъответствие на течното гориво по показател „пламна температура“. Ето защо и обстоятелството, че не е реализиран Етап 2 от Процедурата по оспорване на резултати, съгласно БДС EN ISO 4259-2 от Приложение № 12, във връзка с чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК е ирелевантно, тъй като игнорирането на ФС 02-01-23 изключва възможността за обективен и достоверен анализ на пробата гориво. Дори и да беше приключено цялото контролно производство, резултатите биха били некоректни и необективни, тъй като по същество би била съпоставена проба гориво с характеристики, посочени в неотносима към нея ФС. Следователно необходимите материалноправни предпоставки за изтегляне на течното гориво от пазара, а именно несъответствието му с някое от изискванията за качество, установени във Фирмената спецификация на производителя в случая не са налице. Шест дни след проверката с писмо вх. №84-01-512-1/11.06.2024г., жалбоподателят е представил актуалната фирмена спецификация и в хода на цялото административно производство поддържа тезата, че пробата е взета по Фирмена спецификация, която не е отговаряла на проверяваната партида, но административният орган по същество игнорирана това обстоятелство и не извършва допълнителна проверка, а формално приема, че представените документи, между които и актуалната ФС 02-01-23 рев. 02 не съдържат достатъчно информация, за да могат да бъдат приобщени към проверяваната партида течно гориво. АПК изрично допуска в чл. 85, ал. 2 възможността с жалбата или протеста да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му. Разпоредбата на чл. 85, ал. 3 от АПК създава задължение за висшестоящия административен орган да вземе предвид възраженията на жалбоподателя и представените от него допълнителни доказателства - в случая за съответствието на течното гориво с Фирмената спецификация на производителя. Пропускът на административните органи да установят релевантните факти за решаването на поставения пред тях административен въпрос е в противоречие с разпоредбите на чл. 85, ал. 2 и ал. 3 от АПК и е достатъчно основание да се обоснове наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а това нарушение от своя страна е достатъчно основание за отмяна на индивидуалния административен акт като незаконосъобразен. Отделно от горното, съдът намира, че предвид реализираната процедура по изтегляне на горивото от пазара на 12.07.2024г., което е обективирано в Протокол за изтегляне на течно гориво от пазара, подписан от актосъставителя в настоящото производство Г. М. П., от жалбоподателя е изпълнено предварително задължението за изтегляне на проверяваното течното горивото - 5246 л. от пазара, поради което издаденото задължително предписание за реализиране на същото действие е незаконосъобразно. Ако контролните органи са считали, че реализираната процедура на 12.07.2024г. не е съответна на изискванията на нормативната база е следвало изрично да укажат това на жалбоподателя за предприемане на съответните действия, още повече че с Уведомление по чл. 18б, ал. 5, т. 3 от ЗЧАВ, получено от контролния орган на 16.08.2024 г., жалбоподателят изрично е поискал указания, каквито не е получил. Изложеното налага извода, че оспорената ПАМ е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, което ако не бе допуснато би довело до различно приложение на материалния закон – нарушена е разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Така допуснатото процесуално нарушение в крайна сметка е довело до неправилно прилагане на материалния закон - основание по чл. 146, т.4 от АПК за отмяна на ПАМ. Недоказаният от ответника юридически факт за отчетена стойност по показателя "пламна температура" на процесното течно гориво под допустимите стойности по актуална фирмена спецификация, следва да бъде приет за несъществуващ, от което следва материално-правния извод, че за ответника не е налице правното основание за издаване на обжалваното предписание. Последното налага отмяна на оспореното Задължително предписание за изтегляне като материално незаконосъобразно. При този изход от делото, разноски на ответника не се дължат, а съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК основателна се явява претенцията на оспорващата Земеделска кооперация „Т.“ за възстановяване от страна на ответника на сторените от нея разноски по делото. С приложеният на л.50 от делото списък на разноските са претендирани разноски в размер на 550 лв., от които 50 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на претендираното от жалбоподателя като разноски адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно, доколкото претендираният размер е под минималния такъв, определен съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажираните в производството доказателства и обстоятелството, че по делото са проведени две открити съдебни заседания. Съобразно тези обстоятелства ответника следва да заплати на жалбоподателя, сумата от 550 лв. за разноски по делото. Предвид изложеното, съдът