Решение № 3050 от 21.7.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 341/2025 г.

Производството е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от А. С. Г., гражданин на Република Куба, чрез адв. Я. Я. и адв. Л. М. – и двамата от САК, срещу Решение № 763/21.01.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на жалбоподателката е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С жалбата се иска отмяна на решението като незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалния закон. Сочи се неизпълнение на указанията на Административен съд – Стара Загора в съдебния акт по адм.дело № 753/2023 г., с който е отменено решение на интервюиращия орган и преписката е върната за ново произнасяне с указания по приложението на закона, със задължение компетентният орган да се произнесе в тримесечния срок по чл.85, ал.5 от ЗУБ. Молителката поддържа да са налице основателни опасения от преследване в Република Куба, поради изразявано от нея политическо мнение и принадлежност към определена социална група, към която властите в държавата по произход системно незаконосъобразно прилагат полицейско насилие. Твърди нейните основни права неведнъж да са нарушавани, като заради участие в протести срещу режима в Куба тя двукратно е арестувана и спрямо нея системно е упражнявано психическо насилие от полицейски служители в родния й [населено място]. Неправилно в оспореното решение административният орган не е кредитирал тези твърдения и е приел като основна причина за напускане на страната по произход икономическите, социално битови условия, като липса на електричество, медикаменти, възможности за добро образование и др. В жалбата се настоява получената информация по време на интервюто да е манипулирана. Твърденията на молителката е следвало да се кредитират, независимо от липсата на достатъчно доказателства в тяхна подкрепа, за което се позовава на съдебна практика. Цитира се справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и допълнителна такава от 28.03.2024 г., от които е видно, че в Куба е установен политически режим, който ограничава правата на гражданите за свободно изразяване и събрания. Макар съдът в постановеното решение по адм.д. № 753/2023 г. по описа на АдмС – Стара Загора да е приел, че в Куба няма масови репресии срещу протестиращи срещу режима граждани, в жалбата се изтъква различната обстановка в територията на провинция Г., откъдето е пристигнала Г.. Акцент е поставен на находящ се там лагер за задържане на лица – политически затворници, с исторически преглед от 2002 г. до сега. Оспорва се позоваването на административния орган на Решение от 03 април 2024 г. на МС, прието на основание чл.98, ал.1 от ЗУБ, според което Република Куба попада в списъка на сигурни държави по произход за търсещите закрила. Г. не е идентично с Куба и поради информационен дефицит, изопачаване историята на Г. и поради дискриминационен формализъм е отказан статут на молителката, която е майка на български граждани. Административният орган не е разгледал хипотезата за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ, а именно установено нечовешко и унизително отношение към молителката от държавен орган. Не е обсъдена и възможността по чл.9, ал.8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по други причини от хуманитарен характер – социално битовите условия в държавата по произход, както и двете малолетни деца на молителката, които са български граждани и техния най-висш интерес. Иска се отмяна на оспорения административен акт и предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на А. С. Г.. Претендират се разноските по делото. В с.з. оспорващата лично и с двамата си пълномощници поддържа жалбата. Устно и в писмени бележки се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение с искане за неговата отмяна. В с.з. ответникът чрез пълномощника си – юрисконсулт З. Т., оспорва жалбата. Намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, тъй като отсъстват основанията на ЗУБ за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Излага подробни съображения в писмени бележки. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора намира оспорването за неоснователно, тъй като основните причини за претендирания бежански или хуманитарен статут, установени в преписката, са икономически. Тежкото икономическо положение в страната на произход не дава основание за друг извод, тъй като ЗУБ регламентира предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, само когато е налице риск от тежки посегателства, свързани с действащи конфликти, носещи директна заплаха за живота и здравето. Такива обстоятелства не са налице, поради което предлага жалбата да се остави без уважение. Съдът, като взе предвид становищата на страните и като съобрази доказателствата по делото, прие за установено следното от фактическа страна: Административното производство е започнало по молби за закрила с вх. № 477/10.10.2023 г. и вх. № 501/26.10.2023 г. от А. С. Г., гражданин на Република Куба, подадени до ДАБ при МС, чрез РПЦ – [населено място], общ. Нова Загора /л.113, л.120 от делото/. На основание чл.58, ал.4 от ЗУБ втората молба е заведена в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/ с вх.№ УП 3656/26.10.2023г. Чужденката е регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 3656/26.10.2023 г. със собствено име: А., фамилия: С. Г., гражданство: Куба, месторождение и постоянен адрес: [населено място], Куба, образование: висше, професия: социален работник, семейно положение: неомъжена, владее испански език. Във формуляра като данни за семейството са вписани: деца С. М. С., роден през 2013 г. и М. М. С., роден през 2018 г.; майка и брат с местонахождение в Куба, баща – починал. В т.18 други роднини е отбелязано съжителство на семейни начала с М. С. М.. Посочени са данни за документа за самоличност – национален паспорт с посочен номер, издаден от Куба на 13.09.2022 г. със срок на валидност до 13.09.2028 г. /л.112 от делото/. Въз основа на молба-декларация рег. № УП 3656/26.10.2023 г. на Г. е разрешено по време на производството по ЗУБ да пребивава за своя сметка на посочен от нея адрес в [населено място], общ. К., като е декларирала, че разполага с достатъчно средства за задоволяване на основните й жизнени потребности /л.110 от делото/. Според приложеното на л.107 копие от адресна карта на чужденец, чужденката е регистрирана на адреса в [населено място], общ. Казанлък на 18.08.2023 г. с цел гостуване на М. С. М., вписан като домакин. Съгласно удостоверения за раждане, издадени на 22.08.2023 г. от длъжностното лице по гражданското състояние в гр. Казанлък, А. С. Г. и М. С. М. са родители на родените в Куба малолетни деца М. М. С. и С. М. С. /л.106-107 от делото/. С Писмо рег.№ УП 3656/27.10.2023 г. Директорът на РПЦ – с. Баня при ДАБ при МС е изискал от Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС писмено становище по депозираната молба за закрила, съгласно чл.58, ал.10 от ЗУБ. /л.97 от делото/. В постъпил отговор рег. № М-311/03.01.2024 г. от Директор на Специализирана Дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност”, на основание чл. 41, ал.1, т. 1 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“, не се възразява да бъде предоставена закрила на лицето, ако отговаря на условията по ЗУБ /л.69 от делото/. На 26.10.2023 г. в 10.30 ч., във връзка с подадената молба за закрила, е проведено интервю, документирано в Протокол peг. № УП 3656/26.10.2023 г. /л.98 и сл. от делото/. А. С. Г. е заявила, че е напуснала Куба на 16.08.2023 г. легално със самолет от летище в Хавана, преминала е през Франция, Румъния и от там е влязла в България със самолет на 17.08.2023 г. въз основа на виза, издадена от българското посолство в Хавана на 14.07.2023 г. със срок на валидност 90 дни. За първи път е в България, не е посещавала посолството на Куба в България, нито в друга държава. Не е подавала молба за закрила досега. Сочи, че е преследвана в нейната страна от правителството поради несъгласие със социализма. Задържана е два пъти през 2022 г. – веднъж за три дни, включително с упражнено физическо насилие, през м.юли 2022 г. – четири дни след манифестация и разлепяне на плакати, след което е освободена и й е наложена глоба в размер на 3000 кубински песо, която е заплатила; и втори път – за 24 часа през м.12.2022 г., заради това, че е опозиционер. Заплашена със съд и затвор, ако участва в демонстрации и разлепя плакати срещу правителството. Задържането е било с цел предупреждение, притискане и заплашване, ако действа срещу властта. Привърженици на властта са замервали същата й с камъни, отправяли ругатни, наричали я „гусано“ /червей/. Идвали 2-3 дни пред къщата й и стояли със знамена по 6 часа и си отивали. След това полицай е стоял от време на време пред дома й за период от около 8 месеца, след което си тръгвал, без да разговаря с нея. Поради това тя се криела и не се показвала на улицата, за да не стане обект на агресия. Въпреки неколкократни оплаквания в полицията, се чувствала несигурна и не получила никаква защита. Бащата на двете деца С. М. С. и М. М. С. дошъл в Куба, направил необходимите документи, с които тя и децата пристигнали в България, защото в Куба няма сигурност. Не е осъждана, не знае какво е етническа група, не изповядва религия и се определя като атеист. Не споделя проблеми заради религия, както и участие в религиозни организации, общност, секти. Живяла е само в [населено място], там са родени и двете й деца от съжителството с М. С. М., с когото се е запознала преди 12 години в Куба. В момента детето С. ходи на училище. Работила за кратко 2019-2020 г. – около година и половина в предприятие в Г., след което била закрита в нейната провинция професията социолог. Не е била член на политическа партия. Не е участвала във въоръжена групировка, не е имала взамоотношения с армията и полицията, с изключение на двете й задържания през 2022 г. Несъгласието й със системата в страната обяснява с липсата на хранителни продукти, лекарства и сигурност. Участието й в протеста е след покана и предварителна среща с група опозиционери и техния водач. Арестът не е станал в деня на събитието, а четири дни по-късно. Счита, че ако се върне в Куба може бъде арестувана или да загуби живота си. Молбата за закрила подава в края на срока на визата си, изтичащ на 27.10.2023 г., защото иска да живее в сигурност и спокойствие, при условия, в които правата й ще бъдат зачитани. Приобщена е Справка вх. № ЦУ-1686/01.11.2023 г. от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Република Куба – общо положение, актуална политическа и икономическа обстановка, спазване на човешките права, информация за демонстрации през 2021г. и 2022г., отношение на официалните власти към участниците в демонстрациите. Според справката, Куба е авторитарна държава с утвърдена и в Конституцията от 2019г. еднопартийната система, в която Комунистическата партия е единствената законна политическа партия. На националните избори през м.10.2019г. М. Д. К. е обявен за президент, а институцията е възстановена след проведен през 02.2019г. конституционен референдум. Изборите през 2019 г. не са били нито свободни, нито честни, нито конкурентни. Министерството на вътрешните работи контролира полицията, силите за вътрешна сигурност и системата на затворите. Националната революционна полиция е основната правоприлагаща организация. Специализираните звена на отдела за държавна сигурност към МВР отговарят за наблюдението и потискането на независима политическа дейност. Националното ръководство, включително и членове на армията поддържат ефективен контрол върху силите за сигурност. Цитирани са съобщения за извършени множество злоупотреби от членовете на силите за сигурност. Правителствените служители по указания на своите началници са извършили множество нарушения на основните човешки права. Като въпрос на политика служителите не са разследвали, нито преследвали тези, които са извършили злоупотреби. Безнаказаността на извършителите е широко разпространена, както и безнаказаността на корупцията сред длъжностните лица. Куба е в икономическа криза, официално призната от правителството като сериозна ситуация. Съгласно телевизионни изявления на министъра на икономиката и министъра на минното дело и енергетиката, Куба няма достатъчно пари да купува храна от чужбина и кризата, включително недостигът на енергия, може да се влоши през следващите седмици. Няма достатъчно храна – мляко, месо, кафе, хляб, електричество, обществен транспорт, закъсняват месечните хранителни дажби, раздавани на хората. Не достигат 20 % от необходимото електричество, няма достатъчно гориво за обществения транспорт. Причина за дълбоката стагнация на кубинската икономика се търси в ембаргото на САЩ и растящите цени на храните на международния пазар, поради което се поставя акцент върху националното производство. Поради огромния недостиг, през последните две години повече от 300 000 кубинци са напуснали страната. Отражение върху влошената ситуация е дала и кризата с Ковид-19 и драстичният спад на най-важния икономически сектор в страната – туризма. Високите цени на продуктите са несъвместими с ниските заплати, а Кубинската обсерватория за правата на човека показва в свой доклад от септември 2023 г. за състоянието на социалните права, че крайната бедност в страната се е увеличила значимо за една година. Според този доклад 88% от кубинците живеят с по-малко от 1.9 долара на ден, а 48% са намалили храната, защото нямат достатъчно пари, за да си купят храна. В справката относно спазване на човешките права, значимите проблеми се основават на достоверни доклади за незаконни и произволни убийства, включително убийства извън съд и присъда, извършвани от правителството; изтезания и жестоко, нечовешко и унизително отношение към политическите дисиденти; задържани и затворници от силите за сигурност; тежки и животозастрашаващи условия в затвора; произволни арести и задържания; политически затворници; транснационална репресия срещу лица в друга държава; сериозни проблеми с независимостта на съдебната система; произволна и незаконна намеса в личния живот; сериозни ограничения върху свободата на изразяване в медиите, включително насилие или заплахи за насилие срещу журналисти, цензура, необосновани арести или наказателно преследване на журналисти и прилагане или заплаха за прилагане на наказателни закони за клевета с цел ограничаване на изразяването; сериозни ограничения на свободата в интернет, съществена намеса в правото на мирно събрание и свободата на сдружаване, включително прекалено рестриктивни закони относно организирането, финансирането или дейността на НПО и организации на гражданското общество; тежки ограничения на религиозната свобода; на свободата на придвижване и пребиваване в страната и на правото на напускане на страната; невъзможност на гражданите да сменят правителството по мирен начин, чрез свободни и честни избори; сериозни и необосновани ограничения върху политическото участие, сериозна корупция в правителството; липса на разследване и отговорност за насилие, основано на пола, включително убийства на жени, трафик на хора, включително принудителен труд; и забрана на независимите синдикати. Съгласно справката, между януари 2019г. и март 2023г. в Куба са регистрирани повече от 200 случая на насилие срещу цивилни. Насилие е извършено в цялата страна, но най-вече в столичния регион, като нападенията срещу цивилни обикновено се увеличават заедно с увеличаването на демонстрационната активност. Най-малко един човек е пребит до смърт от полицията през този период по време на жестоко потушаване на антиправителствен протест в [населено място] на 12.07.2021г. На същия ден в А. Н. друг демонстрант е загинал по време на сблъсъци с държавните сили. В светлината на сериозните ограничения върху свободата на пресата, тези инциденти е вероятно да не са изолирани случаи, а по-скоро показателни за по-мащабен модел на репресии в Куба. Държавните сили са главният извършител на това насилие и са набелязали основно членове на дисидентски организации на гражданското общество, опозиционни групи и журналисти за тяхното отразяване на нарушенията на човешките права. Въпреки това организациите на гражданското общество продължават да критикуват режима преди парламентарните избори, стартират кампания кубинците да се въздържат от гласуване, да делегитимират резултатите и да настояват за промяна. Държавните сили са извикали за разпит множество активисти, участващи в кампанията. Продължават репресиите срещу опозиционните гласове, която се засилва през последните години. През 2021г. и 2022 г. вълна от народни протести срещу влошаващия се стандарт на живот предизвиква бурна реакция на правителството, наредило арести на демонстранти и на активисти и използване на смъртоносна сила срещу протестиращите. Репресиите са достигнали пик през м.юли 2022 г., когато правителството е потиснало народната мобилизация в памет на демонстрациите от юли 2021г. с призив за освобождаване на политическите затворници. Цивилните цели също са се увеличили през октомври 2022 г. с началото на мобилизацията срещу широко разпространени прекъсвания на тока, причинени от застаряващата и недостатъчно финансирана инфраструктура на електрическата мрежа и щетите от урагана Иън през септември 2022 г. Умората на хората от комунистическия режим е станала още по-силна и през 2022 г. е имало 3953 протеста срещу диктатурата на президента, спрямо 3300 през 2021 г. През декември 2022 г. има рекорден брой демонстрации за последните две години и половина – с 692, надминавайки рекорда на масовите протести, проведени през юли 2021 г. – 584. Повечето демонстрации са насочени срещу спирането на електричеството, липсата на храна и питейна вода. Шест от десет протеста произтичат от липсата на икономически и социални права, което ги свързва с лошото управление на правителството, лошото състояние на обществените услуги като електричество, вода, здравеопазване, жилища, транспорт, недостиг или високи цени, както и проблеми като насилието, основано на пола. Останалите демонстрации през месец декември 2022 г. са свързани с политическите и гражданските права. Кубинските власти криминализират почти всички, които участват в протестите през юли 2021 г., включително и някои деца, но категорично отричат всякакви нарушения на правата на човека и хвърлят вината за икономическата ситуация върху икономическото ембарго на САЩ. Новият НК на Куба, в сила от 01.12.2022г. допълнително затвърждава ограниченията върху свободата на изразяване и събрания. Предвидени са увеличени размери на наказанията за различни деяния, като например за „неуважение“, „обществено безредие“ и „съпротива“ наказанията са от шест месеца до една година затвор и/или глоба. Запазено е смъртното наказание за 23 броя различни престъпления. Въз основа на тези данни, с решение № УПБ-20/13.11.2023 г. на интервюиращ орган при РПБ – Баня при ДАБ на МС молбата за закрила на А. С. Г. по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ е отхвърлена. Изложени са мотиви за отсъствие на предоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. С решение № 1311/12.04.2024 г. по адм. дело № 753/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, решението на интевюиращия орган при РПЦ – Баня при ДАБ при МС е отменено и преписката е върната за ново произнасяне в сроковете по чл.85, ал.5 от ЗУБ. Съдът е приел, че административният орган не е обсъдил положението на децата на молителката, които са български граждани; отсъстват изводи по фактите от Справката за криминализирането на изразяване на различно мнение от официално наложеното, за повишените размери на наказания за различни престъпления; не е анализирано отношението на официалната власт към участниците в демонстрациите, предвидените наказания със затвор съгласно НК на Куба. Съдът е отчел недостиг на мотиви по основанието в чл.9, ал.8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по други причини от хуманитарен характер. Подчертана е липсата на храна, лекарства, стоки от първа необходимост, електричество, във връзка с които са предприети мерки от страна на правителството против демонстрациите, насочени срещу основни човешки права. Интересите на малолетните деца не са отчетени в контекста на хуманитарната криза в Куба и не е обсъден техният най-висш интерес. След връщане на преписката на административния орган е изготвена докладна записка с рег. № УП3656/10.05.2024 г., съдържаща указанията на съда и искане за провеждане на повторно интервю с молителката. Приложено е решение № 247 от 03 април 2024 г. на МС на РБ, с което на основание чл.98, ал.1 от ЗУБ по т.1 е приет списък на сигурни държавни по произход по отношение на търсещите закрила. В този списък за Америка е вписана Република Куба /л.40 и сл. от делото/. Ново интервю с молителката е проведено на 14.06.2024 г. в присъствието на адв. Я. Я. и адв. Л. М.. А. С. Г. потвърждава данните от първото интервю за двукратно задържане от кубинските власти през 2022 г., както отправените предупреждения да не разлепва плакати, защото ще бъде осъдена на затвор. Този път обаче твърди в полицейския участък да не е имало агресия, но е обиждана, което е разтревожило нея и близките й. При второто интервю сочи на 11.07.2022 г. – в рамките на един ден, да е разлепвала плакатите, да се е провела манифестацията и да е била задържана от полицията, като задържането й било за един ден. При второто интервю споделя, че бащата на децата С. и М. – М. С. М., работи в Америка, а тя от 9 месеца е сама с децата в България и живее при дядо им. Правила е опит да получи пребиваване в Република България, но това изисква тя да се върне в Куба, което за нея е опасно. Мисли, че ако се върне в държавата по произход ще бъде арестувана и осъдена на затвор за много години като антикомунист. Допълнително дава информация, че има още едно дете в Куба – син, роден през 2011 г. на име С. С. Г., който е от друг баща – починал при катастрофа по време на бременността й. Не е взела другото дете със себе си, тъй като бащата на двете български деца е решил тя да дойде в България с неговите деца, защото в Куба се живее много зле. Г. иска, но не може да вземе третото дете заради настоящия си мъж. Детето живее в Куба с майка й, ученик е в 7-ми клас, но в Куба има много проблеми – няма храна, лекарства, ток, и детето и майка й живеят в глад, мизерия и липси. Сочи различна трудова биография спрямо първото интервю – че е работила като социолог 6 години в предприятие за млечни продукти в [населено място] през периода 2006 – 2011 г., когато забременяла и се наложило да напусне. След това работила на сергия като самонаето лице – от 2012 г. до пристигането й в България, но парите, които получавала не й стигали. Не е член на политически партии или организации. Като конкретен повод за напускане на страната си посочва липсата на материални неща и на бъдеще за децата й. Като основна причина сочи икономическото положение в страната – няма храна, ток, лекарства, работа. Бащата на децата й е помагал със средства и лекарства, които е изпращал от България, вкл. за преодоляване на болест предизвикана от ухапване от комар на едното й дете, с възможен летален изход. Не е била обект на физическо насилие, при опити за подобни прояви /удряне на шамари/ от случайни хора на улицата е успявала да избяга. Не може да подаде жалба в полицията, тъй като не се дава закрила на хора, несъгласни с политиката на правителството. Не желае да се връща в Куба, тъй като се страхува от осъждане на много години затвор, а децата й ще гладуват. В България може да работи и да има по-добро бъдеще за децата си. Приложена е Справка вх. № МД-02-123/12.12.2024 г. от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Република Куба /л.21 и сл. от делото/, обхващаща актуални данни за общо положение в страната, актуална политическа и икономическа обстановка, спазване на човешките права, състояние на сигурността и хуманитарната ситуация, достъп до образование и здравеопазване. Справката преповтаря тази от по-ранна дата за сложната икономическа обстановка в страната – за недостига на основни хранителни продукти, липсата на достатъчно електричество и гориво за обществения транспорт с упрек към ембаргото, наложено от САЩ, кризата от Ковид-19, спадът в приходите от туризъм. Описани са нови протести в Куба – на 18.03.2024 г. и 21.03.2024 г., поради продължаващата икономическа криза. Президентът е отправил призив за спокойствие, след като стотици хора са протестирали в Сантяго, втория по големина град в Куба, срещу спирането на тока и недостига на храна. Електрозахранването е прекъсвано за по 18 часа или повече на ден, което е застрашило доставките на храна и икономическата активност в страната. Според анализатори, това е най-тежкото влошаване условията на живот след разпадането на Съветския съюз през 90-те години на миналия век. Рекордно високите температури и прекъсванията на електрозахранването през това лято могат да спрат климатизацията и това да доведе до гниене на храната, което да изведе отново хората на улицата. 15 души са задържани от полицията по време на последните вълнения. Инфлацията през 2023 г. е 30 %, а се предвижда фискалният дефицит да достигне 18% от БВП през 2024 г. Туризмът още не е възстановил нивата от преди кризата с Ковид-19 – 2 млн души са посетили острова през 2023 г. спрямо 3, 6 млн души през 2019 г. Венецуела е намалила доставките на суров петрол през предходната година, а търговското ембарго на САЩ пречи на търговията, с траен ефект върху икономиката на Куба. Куба страда от изтичане на мозъци, тъй като много хора продължават да бягат от страната. Според Вашингтонската служба за Латинска Америка, между 2022 г. и 2023 г. около 425000 кубинци са отишли в САЩ и 36 000 са поискали убежище в Мексико. Други са заминали в Западна Европа и Русия. Броят на хората, които напускат страната, е еквивалентен на 4% от населението на Куба. Продължава недостига на храна, лекарства и спирането на електричеството. Правителството е направило опити за осигуряване доставката на ключови субсидирани хранителни дажби, за да намали напрежението сред протестиращите на улицата от масовия недостиг. Предприети са мерки, които да доведат бюджета и целите за 2024 г. в съответствие с това, което правителството нарича „икономика на военно време“. Социалната и икономическа криза се счита за една от най-тежките след революцията на Ф. К. през 1959 г. Според справката, икономиката на Куба е унищожена от комбинация от фактори – пандемията, засилените санкции от САЩ, доминиран от държавата бизнес модел, измъчван от бюрокрация, лошо управление и корупция. Значителни щети е причинил и ураганът Оскар на 20.10.2024 г. – човешки жертви, поражения в инфраструктурата, прекъсване на електропреносната мрежа в цялата страна, значителни наводнения, а здравните заведения работят с генератори за електричество, тъй като здравният персонал трябва да се грижи за ранените. На 21.10.2024 г. хиляди кубинци са протестирали срещу липсата на власт в цялата страна. Повтарящите се прекъсвания на електрозахранването се приемат като сигнал за началото на хуманитарна криза, а според президента, голяма част от Куба остава недостъпна поради ефекта от Оскар. Кубинската главна прокуратура е обявила на 10.11.2024 г. ареста на редица хора за хулиганство след изолирани протести, предизвикани от спиране на тока, продължили няколко дни. Започнати са наказателни производства за телесна повреда, нарушаване на спокойствието и престъпни щети и редица хора са задържани като „превантивна мярка“. Повече от 10 души са арестувани в [населено място] в източната част на Хавана след участие в протести. На 06.11.2024 г. ураганът Р. достига Куба като буря от категория 3 със скорост на вятъра 185 км/ч, причинявайки прекъсване на тока в цялата страна, освен това земетресение със сила 5, 8 удря югоизточната част на Куба на 10.11.2024 г., последвано от силен вторичен трус със сила 6, 8. Авариите в електрозахранването са редовно, понякога ежедневно явление от 2021 г. поради остаряла и зле поддържана електропреносна мрежа. По отношение на сигурността в Куба, справката определя държавата като безопасна дестинация, особено в сравнение с повечето страни в региона. Чести са обаче кражбите и грабежите най-често по плажовете на туристически дестинации. В частта по спазване на човешките права, справката възпроизвежда вече констатираните нарушения в предходно описаните, като допълва, че правителството не предприема значими стъпки за идентифициране и наказване на служители, които може да са извършили нарушения на правата на човека. 13 протестиращи са признати за виновни за престъпления, вкл. бунт и саботаж, след участие в протести през август 2022 г. поради продължителни прекъсвания на електрозахранването. Осъдени са на затвор до 15 години. През юли 2021 г. след големи протести повече от 1000 души са арестувани и осъдени на затвор. Оттогава икономиката продължава да се влошава, като за първи път правителството е поискало помощ от хранителна програма на ООН за облекчаване на недостига. По отношение на достъпа до образование и здравеопазване, справката отбелязва, че те са безплатни, но качеството им е спаднало значително. Куба поддържа универсална пенсионна система, инфлацията обаче е довела до загуба на по-голямата покупателна способност на пенсиите. Системата от дажбени карти осигурява основен набор от хранителни продукти за цялото население на субсидирани цени, макар далеч под необходимото за месечна консумация. Държавата има монопол върху образованието и здравните услуги, с някои частни и неформални алтернативи – уроци и частни обучения по чужди езици и музика в областта на образованието, а в областта на здравните услуги – лекарства, които са трудни за намиране в държавните аптеки, пристигат от чужбина и развиват черния пазар. И в двата сектора дребните подкупи са станали обичайни. Разходите в Куба за жилище са много ниски, а образованието и здравеопазването – безплатни и всеобщи. Непаричните постижения традиционно обясняват относително високото класиране на Куба в индекса на човешкото развитие, макар през 2021 г. Куба да е спаднала от 73 на 83 място от 191 страни. В социалистическия модел най-основната мрежа за социална сигурност е пълната заетост в държавната икономика, съчетана с пенсии за възрастните хора, което по принцип дава на всеки средствата за поддържане на достоен живот. Това се допълва от безплатни универсални здравни и образователни услуги. Системата от дажбови карти осигурява основни хранителни продукти на субсидирани цени за цялото население като форма на „безусловен основен доход“ в натура. Куба има 73 000 лекари, два пъти повече лекари на глава от населението, отколкото САЩ, поради което е изпратила 15 000 лекари да работят във Венецуела в замяна на жизненоважни доставки на петрол. С оглед на тези събрани доказателства с оспореното в настоящото производство решение № 763/21.01.2025 г. Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на молителката. Приета е липса на предпоставки по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като спрямо нея не може да се направи извод за осъществено преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, основано на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. С. Г. не е упражнено физическо насилие, нито е била обект на репресии по тези причини, нито има основание да се счита, че ще бъде подложена на такова по същите поводи. Тя не е политически ангажирана, съответно няма проблеми относно своето политическо убеждение или мнение. Неоснователни са опасенията й, че ако се завърне в Куба може да бъде арестувана и осъдена на затвор. Не представя доказателства за твърдените обстоятелства, в т.ч. за наложената й глоба, която е заплатила. Твърденията й за участие в манифестация и разлепване на плакати с последващ арест са противоречиви при първото и второто интервю – в първия случай ги описва в различни дни с арест за три дни и физическо насилие, а във втория – в един ден с арест за един ден без физическо насилие. Тези противоречия са приети за съществени, тъй като това е основен факт, с който чужденката мотивира молбата за закрила. Дори да се приеме за достоверна бежанската й история, арестът е заедно с други участници в протестите, наложено й е административно наказание глоба, което не може да бъде определено като преследване от страна на властите. Не се установяват други последици, не е образувано наказателно производство, не е била съдена и осъждана. В решението на административния орган твърденията за повторен арест на Г. през декември 2022г. са приети за неверни, защото остава неясна причината за задържането й. Обяснението за отправени заплахи със затвор, ако участва в митинги и разлепва плакати, не кореспондира с твърдението за участие в такива дейности само през юли 2022г., от когато до декември 2022г. са изминали пет месеца. Не е кредитирано и твърдението й, че след участието в протеста, хора идвали пред дома й, викали и я заплашвали. Тя не е член на политическа партия, не може да се приеме за активен опозиционер и не представлява заплаха за властите в страната. Недостоверно е и твърдението тези хора да са полицаи, тъй като ако е била обект на властта е логично да се предприемат конкретни действия спрямо нея, а не да изпращат хора пред дома й. Твърдението й за следене от полицай е само предположение и дори да е вярно, от това не са произлезли някакви последици – не е била заплашвана или предупреждавана за нещо, не е провеждала разговор с този човек. Недоказани са и твърденията за отправени заплахи от служители на реда, а и такива действия не са осъществени, нито е пристъпено към тяхното изпълнение. Обобщено е приета неоснователност на опасенията от преследване. Молителката е оставила в Куба друго свое дете, което не е споменала по време на регистрацията и в първото интервю. Направила е опит да представи своя бежанска история, но не може да се приеме, че спрямо нея са предприети действия в нарушение на основните й права или които да се идентифицират като преследване. Като основен мотив за напускане на Куба административният орган приема тежката икономическа ситуация в страната, описана в справка изх. № МД-02-123/12.12.2024 г. – недостиг на основни хранителни стоки, бърза инфлация, спиране на електрозахранването, като властите търсят начин за справяне с кризата. Тези обстоятелства обаче не обуславят извод за предоставяне на международна закрила на чуждата гражданка. Председателят на ДАБ при МС се позовава на Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, съгласно който мигрантьт е лице, което по причини различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер. Ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант, а не бежанец. Освен това Куба е безопасна страна, особено в сравнение с повечето страни в региона. Образованието и здравеопазването са на добро ниво, безплатни и всеобщи. Образованието е основен приоритет за правителството от детската градина през основното, средното и висшето образование и е безплатно. Куба разполага с два пъти повече лекари на глава на населението от САЩ и е модел за други развиващи се страни, които не могат да си позволят скъпо медицинско лечение и където предотвратяването на заболявания има добър икономически смисъл. Куба е включена в списъка по чл.98, ал.1 от ЗУБ на сигурни държави по произход и на трети сигурни държави с Решение № 247 от 3 април 2024 г. Министерски съвет на Република България, предвид съответствие с критериите по параграф 1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Поради това изложената от кубинската гражданка бежанска история е преценена в оспореното решение като представена единствено с цел получаване на документ, с който кандидатката да пребивава легално в Република България – пристигнала е тук на 16.08.2023 г., а е подала молба за закрила на 26.10.2023 г. Ако е напуснала Куба с цел да търси международна закрила, то е следвало да го направи веднага след влизането или в разумен срок след това, но не го е направила. На първото проведено интервю кандидатката е заявила, че подава сега молба за международна закрила, защото изтичала туристическата й виза на 27.10.2023 г. Около 1 месец след като е пристигнала в Република България опитала да получи пребиваване в страната, но й казали, че трябва да отиде в посолството на България в Куба, а тя не иска да се върне, защото е опасно за нея. Органът приема тези нейни опасения за необосновани и ги определя като предположения. За чуждата гражданка няма опасност, ако се завърне в страната си на произход – преди да напусне Куба кандидатката е посещавала българското посолство в страната, където й е издадена виза за Република България, освен това на 13.09.2022 г. й е издаден кубински паспорт. Напуснала е страната си на произход легално и необезпокоявано, тоест властите в Куба нямат негативно отношение спрямо нея, в противен случай би срещнала затруднения при издаването на документи и преминаването на границата на страната. Така органът достига до извод, че кандидатката, чрез подадената молба за международна закрила пред ДАБ при МС, цели единствено да удължи и узакони престоя си в Република България. Указана е възможността за това по реда на Закона за чужденците в Република България, но изтъкнатите от нея причини за предоставяне на международна закрила са извън предметния обхват на ЗУБ. Чуждата гражданка няма релевантен за предоставянето на статут мотив да напусне държавата си по произход и да остане извън нея, както и спрямо нея не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и няма риск от бъдещо такова. Не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ – нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, което не се установява в конкретния случай. Поради изложеното, молбата на кандидатката за международна закрила е приета за неоснователна в частта за предоставяне на статут на бежанец. На следващо място, административният орган приема липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Отсъстват данни молителката да е била принудена да напусне Куба поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция“ по чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ, тя не е била съдена или осъждана в държавата си на произход. Твърдения, релевантни по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, тя не е направила. Разгледана е възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Цитирано е решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело № С-465/07 по преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план в ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт“, както и необходимостта насилието в основата на посочените заплахи е определено като „безогледно“ – тоест може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. Административният орган се е позовал на информацията в справка вх. № МД-02-123/12.12.2024 г. за Република Куба на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ относно кризата в Куба, навлизаща в нов етап, като правителството официално е признало сериозността на ситуацията, включително недостига на енергия, гориво, основни хранителни продукти. Обсъдени са данните за напускащи Куба граждани на тази държава, наложеното ембарго от САЩ, влошаването на ситуацията след пандемията от Ковид-19, драстичния спад на приходите от туризъм, опитите на правителството да предприеме мерки за справяне с кризата. Акцент е поставен на заключението, че Куба като цяло е безопасна дестинация, особено в сравнение с повечето страни в региона. На територията на Куба не е налице въоръжен конфликт, което с оглед решението на СЕС означава, че не са налице предпоставките за хуманитарен статут, тъй като молителката има минимални лични причини да се страхува, а нивото на общото насилие в Куба трябва да е изключително, каквото съгласно информацията в справката, то не е. Налице е позоваване на пълзящата скала, по т.39 на решението на Съда в Люксембург, съгласно която в колкото по-голяма степен молителят съумее да докаже конкретно повлияване от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Не се установява спрямо заявителката да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието й на територията на държавата по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Административният орган приема от представените доказателства, че дори да се завърне в държавата си по произход – Куба, молителката би могла да води сравнително нормален начин на живот. Няма реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността й на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт. Предвид информацията, че в Куба не е налице въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв, не се установяват и предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Не съществува реален риск от тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ и искането за закрила и в тази част е намерено за неоснователно. Изложени са доводи за липсата на предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като молителката не е заявила член на семейството й да има предоставен статут в Република България. Посочените от нея лични и икономически мотиви за желанието й да живее тук, според решаващия орган, не могат да бъдат оценени като хуманитарни по чл.9, ал.8 от ЗУБ. Решението е съобщено на пълномощник на Г. на 12.03.2025 г., а жалбата срещу него, видно от представените доказателства пред ВАС /л.4 и сл. от адм.д. № 5722/2025 г. по описа на ВАС/ е подадена чрез административния орган до съда на 24.03.2025 г. и постъпила на 27.03.2025 г. в съответното деловодство. Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка, в т.ч. цитираните по-горе изготвени от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС справки относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Куба. В хода на съдебното дирене пред настоящия съдебен състав е представена нова справка с вх. № МД-02-370/03.07.2025 г. /л.140 и сл. от делото/, съгласно която общото положение в страната остава без съществена промяна – икономическата криза не е преодоляна, което води до отлив на кубинци, търсещи по-добър живот в чужбина. През м.март е обявено разследване срещу бивш министър на икономиката и вицепремиер, рядък случай на правоприлагане към висш държавен служител за предполагаема корупция. Средните заплати остават сравнително ниски на фона на висока инфлация. Съгласно проучване от средата на м.юли 2024 г. 89% от кубинците живеят в крайна бедност. В актуален политически план са проследени намеренията на настоящия президент на САЩ да засили ограниченията спрямо Куба и нейните граждани, което се очаква да даде неблагоприятен ефект върху икономиката. В частта по сигурността Куба продължава да е определена като безопасна дестинация в сравнение с останалите страни в региона. Не се отчита съществена промяна и в частта „спазване на човешките права“ – социалните услуги са намалени и хората се борят за достъп до храна и лекарства. Продължават арести на активисти, защитници на правата на човека, журналисти и протестиращи. През юли изследване е обобщило спад на населението с 18 % за последните две години, до голяма степен поради напускане на страната от хора, поемащи опасни маршрути. Предлагането на субсидирани основни хранителни кошници от правителството е намалено, включително на хляб, поради недостиг на съставки. Властите са признали недостиг на лекарства в аптеките, достъпът до електричество и гориво е ограничен, а през октомври и ноември 2024 г. е имало три пълни прекъсвания на националното електрозахранване и части от страната са останали без ток до 96 часа. Образованието и здравеопазването продължават да са безплатни, като данните за тях са идентични с предходно представената справка от м.12.2024 г. В хода на съдебното дирене са приети като доказателства и писмени документи, удостоверяващи записването за учебната 2024-2025 г. на детето М. М. С. на детска градина в [населено място], а детето С. М. С. – като редовен ученик в VI-клас в ОУ „•••“ в [населено място], общ. Казанлък /л.138-139 от делото/. А. С. Г. работи по трудов договор № 40/28.04.2025 г. в ДГ „•••“ – сладкарски цех, като работник сладкарско производство за периода от 29.04.2025 г. до 26.07.2025 г. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства. От нея се извеждат следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното в настоящото производство решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ при МС, чиято материална компетентност се установява в разпоредбата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ. Административният акт е издаден в предписаната от закона форма и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат фактически и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещата закрила, в т.ч. при съобразяване указанията на предходен състав на АдмС – Стара Загора за обсъждане на информацията в приложените справки и отнасянето й към личната история на жалбоподателката. Атакуваното административно решение се преценява от съда и като издадено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. От събраните по делото доказателства, в т.ч. административната преписка, приключила с постановяване на оспореното решение, се установява, че в хода на производството с чужденката са проведени две интервюта, отразени в протоколи, извършени от компетентен орган, в присъствие на преводач и на език, който кандидатката владее – испански език. Второто интервю е проведено и в присъствието на двамата пълномощници на А. С. Г. – адв.Я. и адв.М.. Съдържанието на протоколите, видно от отразяването в тях, е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача, на разбираемия за нея език и не са съществували комуникативни пречки, както е удостоверено, че търсещата закрила добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл.63а, ал.9 от ЗУБ/. Поради това е неоснователно оплакването в жалбата за манипулирана информация в проведеното интервю от интервюиращия орган. Двамата пълномощници също са положили подписи в протокола за второто интервю, като не са отразили каквито и да е възражения по вписаното съдържание. Присъствието им по време на интервюто и положените подписи без възражения в протокола са гаранция за обективното отразяване на проведеното процесуално действие, поради което съдът кредитира изцяло отразената в този протокол информация. В хода на административното производство е спазено изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ с изискано писмено становище от ДАНС по молбата за предоставяне на международна закрила. В писмо от ДАНС не е възразено по предоставяне на статут, при наличие на материалноправните предпоставки в приложимия закон. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от председателя на ДАБ при МС в изпълнение задължението по чл.73 от ЗУБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут, като са съобразени фактите и обстоятелствата, установени от проведените интервюта. Взето е решение, с което на молителката се отказва предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут /чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ/. Няма нарушение в приобщените справки от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС, с които е установена актуалната ситуация в Куба. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУБ, длъжностните лица при ДАБ установяват всички факти и обстоятелства от значение за производството за предоставяне на международна закрила. Впрочем пълномощника на жалбоподателката адв. Я. възразява само относно справката, представена в хода на съдебното дирене, но не и срещу сходните справки, приложени в административната преписка, на които се позовава и жалбата. Следва да се каже, че всяка една от справките е изработена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС, от длъжностно лице в кръга на службата му и отразява с посочване под линия на източника на информация, актуалната политическа и икономическа обстановка в страната по произход на кандидатстващия за статут по ЗУБ. Справките, съгласно отразеното в поле преди подписа на издалото ги длъжностно лице, са изготвени в съответствие с „Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход“ и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация, като всички използвани източници и уебсайта, на който са публикувани, са посочени в бележка под линия на съответното място във всяка справка. Всяка справка представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и по определението в цитирания текст съставлява доказателство за изявленията пред длъжностното лице и за извършените от него и пред него действия. Описаните в справките факти могат да бъдат оборени с други доказателства. Указания до жалбоподателката за отговорността да установи предпоставките за издаване на позитивен за нея акт, доколкото оспорва отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, са дадени с разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание /л.126-гръб от делото/. Несъмнено извън приложените справки, по делото няма други писмени източници на информация за политическата, икономическата и социалната обстановка в Куба. Също така е видна взаимовръзката между отделните справки относно проследените във времето процеси, протичащи в държавата по произход. Съобщената от кубинската гражданка информация в проведените интервюта относно тежката икономическа криза в Куба резонира с тези данни, поради което съдът не намира основание да изключи справките като надеждни източници на информация. Неоснователно е и оплакването за позоваване на административния орган на Решение № 247 от 03 април 2024 г. на МС, прието на основание чл.98 от ЗУБ, според което Република Куба попада в списъка на сигурни държави по произход за търсещите закрила. Инициирането на процедурата по чл.98, ал.1 от ЗУБ от Председателя на ДАБ при МС, съгласувано с министъра на външните работи, не определя органа издал оспорения в настоящото производство административен акт, като решаващ орган относно списъците на сигурни държави – арг. чл.98, ал.2 от ЗУБ. Съгласно чл.98, ал.2 от ЗУБ, при приемането на списъците Министерският съвет, позовавайки се на източници на информация от други държави – членки на Европейския съюз, от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, Съвета на Европа и други международни организации, отчита степента, в която държавата предлага защита срещу преследване и нечовешко или унизително отнасяне, чрез: 1. съответните законови и подзаконови разпоредби, приети в тази област, и начина, по който те се прилагат; 2.спазването на правата и свободите, гарантирани в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, или в Международния пакт за граждански и политически права, или в Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; 3. спазването на принципа на забрана за връщане в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.; 4. съществуването на система от ефективни средства за защита срещу нарушенията на тези права и свободи. Съгласно чл.98, ал.3 от ЗУБ, Министерският съвет уведомява Европейската комисия за държавите, включени в националните списъци на сигурните държави по произход и на третите сигурни държави. При горната законодателна уредба няма основание за изключване на приложеното в преписката Решение № 247 от 03 април 2024 г. на МС и приложенията към него и същите следва да се съобразят наред с всички други приобщени доказателства. Оспореният административен акт, според настоящия състав, е издаден в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, като съображенията за това са следните: Предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са регламентирани от законодателя в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България – чужденецът да е извън държавата си по произход и да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. В конкретния случай жалбоподателката не е заявила твърдения за осъществено спрямо нея преследване поради някоя от причините по чл.8, ал.1 във връзка с ал.4 от ЗУБ. Не се констатират нарушения на основни права или да е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните права на А. С. Г., достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Въз основа на съобщените от жалбоподателката обстоятелства, не може да се направи извод за основателно опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия не се установяват по делото. При двукратните задържания, за които съобщава молителката, не се установява спрямо нея да е упражнено насилие – този извод следва от второто интервю. За първото задържане дава противоречиви данни в първото и второто проведено интервю – на 26.10.2023 г. твърди да е участвала в манифестация на 11.07.2022 г., на 13.07.2022 г. да е разлепвала плакати, а на 14.07.2022 г. да е задържана за три дни, вкл. да е упражнено физическо насилие /л.100-102 от делото/. В интервюто на 14.06.2024 г. обаче сочи, че манифестацията, разлепването на плакати и задържането й са се случили на 11.07.2022 г., като е била задържана за един ден и спрямо нея не е оказвано насилие /л.36 и сл. от делото/. По време на манифестацията са отправени искания за осигуряване на храна и хранителни стоки. За тази проява твърди да й е наложено административно наказание глоба, която е заплатила. Второто задържане – престой в полицията цял ден, свързва само с предупреждение да не разлепва плакати, без към нея да е упражнена агресия. Тези събития категорично не покриват критериите на чл.8, ал.4 вр. ал.5 от ЗУБ, особено предвид установените данни от приложените справки за арести, присъди и засилени санкции по НК на Куба, прилагани към активисти, опозизионери, журналисти и др. за различни видове деяния, представляващи престъпления по законодателството на Куба. Недоволството от икономическата криза и недостига на основни хранителни продукти, лекарства и електричество в страната по произход, не е равнозначно на изразено политическо мнение от Г., за което да е преследвана от държавните власти. Самата тя отрича да е член на политическа партия, а за протестните действия през м.юли 2022 г. е научила от разпространени съобщения, т.е. случайно, а не поради принадлежността й към определена опозиционна или друга социална група. Напуснала е страната по произход легално – издаден й е паспорт на 13.09.2022 г., т.е. след участието в протестните действия, не е спряна на летището при излизане от Куба и е пристигнала безпроблемно в Република България, въз основа на издадена й виза за 90-дневен престой. Следователно отсъстват обективни данни за осъществявано от властите в Куба преследване спрямо нея. В адресната карта на чужденец, ден след пристигането й в България, е отбелязала като цел на установяването й на адреса в [населено място], общ. Казанлък – гостуване. Потърсила е закрила по реда на ЗУБ едва в края на периода на престоя й въз основа на визата. В горния смисъл е правилна преценката на административния орган, че изложените от кандидатката мотиви за напускане на страната по произход не обуславят извод за предоставяне на търсената защита чрез статут на бежанец, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Същата не заявява да е преследвана поради етническа или религиозна принадлежност в страната по произход /не знае какво е етническа група, не изповядва религия, определя се като атеист/, не членува в политическа партия, не е част от определена социална група, отсъстват данни за действия на властите, които да доведат до нарушаване на основните й права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Няма достатъчно основания за опасения от преследване, тъй като не е политически ангажирана и макар да твърди да е арестувана два пъти, не е осъждана и спрямо нея не съобщава да е образувано наказателно производство. Следователно не може да се достигне извод за осъществено спрямо молителката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл.8, ал.5 от ЗУБ от някой от субектите по чл.8, ал.3 от ЗУБ в държавата по произход. На практика липсват данни от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл.8 ал.3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация спрямо А. С. Г.. Липсват и данни за настъпили събития, след като молителката е напуснала държавата си по произход, или извършена от нея дейност след отпътуването й, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Напускането на Куба заради икономическата криза и недостига, за да търси по-добър живот в държавата на бащата на двете й деца – български граждани, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме за правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл.8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Относно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут в жалбата се настоява решаващият орган да не е обсъдил хипотезите на чл.9, ал.1, т.2 и чл.9, ал.8 от ЗУБ. В тази връзка се констатират мотиви в оспореното решение за посочените законови възможности, но те са намерени неприложими към настоящия случай. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“. На стр.6 от атакуваното решение, административният орган е обсъдил съдържанието на понятията „смъртно наказание“, „екзекуция“, и „изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание“ съобразно тълкуването, дадено с решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07, а именно, че същите обхващат ситуации, в които кандидатът е изложен на риск от именно конкретен вид посегателство. В настоящия случай няма обективни данни за твърдението на молителката, че при евентуално връщане в страната на произход ще бъде осъдена на затвор за много години. Опасенията й от полицейски произвол не могат да се подкрепят от данните за двукратните задържания през 2022 г. /един ден през м.юли 2022 г. и един ден през м.декември 2022 г., съгласно последното интервю/, още по-малко поведението на полицейските служители до момента спрямо нея да може да се определи като изтезание, нечовешко и унизително отнасяне или наказание. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие /съгласно последното интервю/, полицаят, който тя твърди да я е наблюдавал в продължение на месеци, не е разговарял с нея, при задържанията е предупредена да не разлепва плакати. Не съобщава за образувани и водени срещу нея наказателни дела, единствено й е наложено наказание глоба за участието в манифестацията през м.юли 2022 г. и разлепването на плакати. Макар да твърди спрямо нея да са отправени заплахи, са факт издаденият й паспорт след участието в протеста през 2022 г., както и липсата на затруднения при напускането на Куба през 2023 г. Тези обстоятелства отричат в държавата си на произход молителката да е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбите на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Отсъстват и обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 от ЗУБ. Обобщено, не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо А. С. Г. като изброените в чл.9, ал.1 от ЗУБ. Тя не е съдена и осъждана в страната по произход. Не се установява да е била подложена на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т.39 от решението на СЕС се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателката се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му /в т.см. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е в оспорения акт, че съгласно приобщената информация от справките за Куба, не е налице безогледно насилие, там няма въоръжен конфликт, а тежка икономическа ситуация. Предвид минималните лични причини на молителката да се страхува от завръщане в страната на произход, нивото на общото насилие в Куба следва да е изключително, а то не е. Логичен е и изводът, че на територията на държавата по произход би могло да се води сравнително нормален начин на живот, като няма обосновани данни за реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота и личността й като цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт. Следва да се вземе предвид и наличната информация в справките, че Куба е като цяло безопасна дестинация, с безплатно образование и здравеопазване. Липсата на хранителни продукти, достатъчно медикаменти и проблемите с електрозахранването не дават основание за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно приложеното в преписката решение № 247 от 03 април 2024 г. на МС на РБ, Куба е включена в списъка на сигурните страни на произход по отношение на търсещите закрила. По дефиницията на §1, т.8 от ДР на ЗУБ "сигурна държава по произход" е държавата, в която установеният правов ред и неговото съблюдаване в рамките на демократичната обществена система не допускат осъществяването на преследване или действия на преследване и не съществува опасност от насилие в ситуация на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са оплакванията за необсъдени от административния орган основания по чл.9, ал.8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по други причини – поради тежката икономическа ситуация в Куба и факта, че молителката е майка на две деца – български граждани. Както се посочи по-горе, икономическата криза не е сред основанията за предоставяне на международна закрила по ЗУБ. Обстоятелствата за семейното съжителство на Г. с български гражданин, на когото е дошла да гостува в България, и двете им деца, родени в Куба пристигнали с нея в България и установени към настоящия момент тук, не осмислят различни изводи. Като член на семейството на български гражданин, молителката разполага с възможността да кандидатства за статут за пребиваване в Република България по реда на Закона за чужденците в Република България, както е посочил в решението административният орган. Молбата за закрила по ЗУБ обаче е подадена само от Г., но не и от децата й, които са български граждани, съответно не са страна в административното правоотношение. Несъмнено техният най-висш интерес следва да е водещ, но в случая те не участват в административното производство и органът не може да бъде упрекнат в несъобразяване с този факт. Няма основание за изслушването им, нито за назначаване на социален доклад в рамките на процедурата по ЗУБ, тъй като този закон по отношение на тях не може да бъде приложен. Несъмнено в принципен план чл.6а от ЗУБ, съображение 18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС и съображение 33 от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС, както и чл. 24, § 1 и § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и чл. 3, § 1 и сл. от Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации, налагат при прилагането на ЗУБ първостепенно значение да има най-добрият интерес на детето. Според чл.6а от ЗУБ, преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗкД/, а § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ препраща към § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД за съдържанието на понятието най-добър интерес на детето. Най-добрият интерес на детето обаче не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл.9 от ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, предвид което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели. Според трайно застъпеното в практиката на Съда на ЕС схващане, международна закрила по Директива 2011/95/ЕС трябва да се предоставя на всеки гражданин на трета държава и всяко лице без гражданство, който или което е изложено на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.15 от посочената директива, която не предвижда да се предоставя статут на субсидиарна закрила /хуманитарен статут/ на други граждани на трета държава или лица без гражданство, извън посочените в чл.15 от директивата /Решение от 04.10.2018 г. на СЕС по дело С-652/16, т.47 и т.48/. Разпоредбата на чл.3 от Директива 2011/95/ЕС позволява на държавите членки да въвеждат или да запазват по-благоприятни стандарти за определяне на дадено лице, като лице, отговарящо на условията за субсидиарна закрила, както и за определяне на съдържанието на международната закрила, но само доколкото тези стандарти не противоречат на общия разум и целите на горепосочената директива, като са забранени стандарти, при които е възможно признаване на статут на субсидиарна закрила на граждани на трети страни или лица без гражданство, намиращи се в положения, напълно лишени от връзка с логиката на международната закрила, какъвто е настоящият случай /Решение от 09.11.2021 г. на СЕС по дело С-91/2020, т.38 и т.40; Решение от 04.10.2018 г. на СЕС по дело С-652/16, т.71 и др./. Правилно в този смисъл административният орган е отчел липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката в хипотезата по чл.9, ал.8 от ЗУБ. Предвид данните по делото, в това число тези от твърденията на жалбоподателката, в решението за отказан хуманитарен статут е прието, че причините за напускане на страната й по произход са продиктувани от икономическата криза в Куба и в този смисъл са от личен характер, извън приложното поле на ЗУБ. За приложението на възможността по чл.9, ал.8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут не е достатъчно да се обсъди и прецени най-добрият интерес на децата на жалбоподателката. Според последователната съдебна практика на ВАС, под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл.9, ал.8 ЗУБ се разбира не всяка причина, а останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал.1 на чл.9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната /в този смисъл решение № 3015/31.03.2022 г. по адм. дело № 8672/2021 г. на ВАС, решение № 12077/25.11.2021 г. по адм. дело № 7894/2021 г. на ВАС, решение № 11784/18.11.2021 г. по адм. дело № 8044/2021 г. на ВАС, решение № 1878 от 20.02.2023 г. по адм. д. № 8939/2022 г. на ВАС и др./. От данните по делото такива причини не се установяват по отношение на чужденката, а децата й не са страни в производството. При фактическите констатации по делото, обсъждането на най-добрия интерес на детето не може да замести липсата на установени от доказателствата в преписката други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Обратното би довело до заобикаляне на закона, тъй като би разширило кръга на допустимите за предоставяне на международна закрила лица извън кръга на тези, по отношение на които са установени предвидените от законодателя предпоставки по чл.9 от ЗУБ, аналогични с условията по глава V от Директива 2011/95/ЕС. Няма различен аргумент в добрата адаптация на чужденката в страната на търсената закрила – същата живее в семейството на българския гражданин - баща на двете й деца, и работи по трудов договор, но тези факти при установената по делото липса на която и да било от задължителните материалноправни предпоставки по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, не е достатъчна за целите на международната закрила, при която хуманитарен статут се предоставя само по изключение и при наличието на предвидените в закона условия. Съдът взе предвид и наличните данни за обстановката в Куба, съгласно представената в с.з. справка след издаването на оспорения акт, но тези факти в контекста на чл.142, ал. 2 от АПК, конкретно за жалбоподателката като личност, не сочат за нова реална опасност, съгласно чл.9, ал.3 от ЗУБ. Икономическата криза и недостигът на храни, лекарства, електричество и гориво е нормално да предизвикват безпокойство у А. С. Г., но е факт, че в тази обстановка живеят оставеното в Куба нейно най-голямо дете, нейните майка и брат. Не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо А. С. Г., вследствие на събития, настъпили след като е напуснала държавата по произход през 2023 г. Видно е, че правителството е предприело мерки за справяне с кризата, факт е започнато разследване срещу висш държавен служител за корупция. Независимо от ограниченията, налагани от САЩ, пандемията и природните катаклизми, се търсят начини за нормализиране на ситуацията. Образованието и здравеопазването са безплатни, а съществува възможността за получаване на финансови средства и лекарства от чужбина. Куба е в списъка на сигурните държави по произход. Не води до различен извод доводът за родния [населено място], от който е пристигнала чужденката. Извън твърденията в жалбата /изготвена от пълномощник/, нито в интервютата, нито в който и да е момент от административното производство, Г. не е споделила конкретни опасения за града, в който живее. С предимство следва да ценят изявленията на лицето пред тези на неговия представител, поради което и при липсата на каквито и да е аргументи или събития в Г., които да сочат за основателно опасение от реална опасност за живота, здравето или правата на чужденката, различни от тези в държавата Куба, този довод в жалбата е изцяло неоснователен. От изложеното може да се направи извод, че по отношение на оспорващата не са налице условията за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. В този смисъл с обжалвания административен акт правилно е отхвърлено искането на чужденката за предоставяне на международна закрила по ЗУБ. А. С. Г. доброволно е напуснала Куба, водена от причини от личен и икономически характер, което не я определя като бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Поради това обосновано е прието, че тя цели получаването на международна закрила по лични причини, а не поради наличието на някоя от предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. С оглед изложеното, съдът счита оспореното решение за съответно на изискванията за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, предл. посл. от АПК, във връзка с чл. 85, ал.1 и 4 от ЗУБ, Административен съд – Стара Загора