РЕШЕНИЕ

№ 172

гр. гр. Хасково, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20225640102681 по описа за 2022 година Предявен е при условията на активно и пасивно субективно съединение положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК от М. Й. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••••, И. К. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••••• и А. К. А., ЕГН ••••••••••, с •••••••••••, тримата със съдебен адрес: •••••••••••, адв. Е. Т. Х. от АК- Хасково, против наследниците на К. Д. Т., а именно: Н. Т. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••••; Д. Т. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••••; П. И. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••••; И. И. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••••; Д. Н. Щ., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••••; В. Г. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••••; Н. Д. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••••; П. И. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••••, ет. 1; М. П. П.а - Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••••• и И. П. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••••, за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор 77195.705.459 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с площ от 1413 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. Хасково, ж.р. „Куба I“, със съседи: ПИ с идентификатори № 77195.705.465, № 77195.705.466, № 77195.705.467, №77195.705.468, № 77195.705.469, № 77195.705.460, № 77195.705.498 и № 77195.705.496.

Ищците твърдят, че са съсобственици на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 77195.705.459 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с номер по предходен план 284 и 621, понастоящем с площ от 1413 кв.м., находящ се в гр. Хасково, ж.р. „Куба I“.

Посочено е още, че през годините имотът е бил собственост на Д. К. Д., който придобил собствеността върху него през 1958 г. чрез договор за покупко-продажба от своя баща К. Д. Т., действащ от името и за сметка на упълномощилия го Д. Т. Т./Ч., за който договор бил съставен Нотариален акт № 89, том IV, дело № 983 от 17.12.1958г. от Хасковски народен съдия.

След смъртта на Д. К. Д. (починал на 18.06.2001 г.), собствеността върху имота била преминала по наследство върху неговите наследници: В. Г. Д. (съпруга), Р. Д. П.а (дъщеря) и Н. Д. Г. (дъщеря). Те от своя страна, легитимирайки се като наследници на Д. К. Д., се снабдили с Нотариален акт за собственост по наследство № 55, том 3, peг. № 7001, дело № 438/2009 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Хасково под вх. peг. № 7930 от 23.12.2009 г., акт № 107, том XXII, дело 3699.

През 2015 г., по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № 91, том III, peг. № 5495 от 09.07.2015 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Хасково под вх. peг. № 5612 от 09.07.2015г., ищцата М. Й. К. придобила собствеността върху процесния имот от наследниците на Д. К. Д. и тъй като към този момент тя била в граждански брак с К. В. К. (починал на 03.03.2016 г.), имотът бил в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на К. К. 1/2 от имота преминала върху неговите наследници, при което собствеността била разпределена по следния начин: 4/6 за М. Й. К., 1/6 за И. К. В. и 1/6 за А. К. А.. През 2017 г. ищцата М. Й. К. закупила от В. С. Л. 218.64 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 77195.705.469, за която продажба бил съставен Нотариален акт № 45, том I, peг. № 1105, дело № 24/2017 г. от 15.03.2017 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Хасково под вх. peг. № 1564 от 15.03.2017 г. Закупените 218.64 кв.м. били приобщени към ПИ с идентификатор № 77195.705.459, за което присъединяване било одобрено изменение на КККР, като след присъединяването им площта на процесния имот станала 1413 кв.м. Така, към момента на депозиране на исковата молба собствеността върху имота била разпределена между ищците по следния начин: 1015.31/1413 идеални части за М. Й. К., 199.17/1413 идеални части за И. К. В. и 199.17/1413 идеални части за А. К. А.. Поддържа се в исковата молба, че от момента на придобИ.е на имота до сега ищците упражнявали непрекъснато и необезпокоявано владение, като били извършили редица подобрения в него. През 2022 г. те установили, че със Заповед № УТ-72/16.02.2022 г. на Кмета на Община Хасково съсобственият им ПИ с идентификатор № 77195.705.459 бил възстановен на наследниците на К. Д. Т.. Заповедта била издадена на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, въз основа на одобрен със Заповед № ДС-28- 1/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково план на новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р. „Куба I“, гр. Хасково.

Това обуславяло правният интерес на ищците от предявяване на настоящия установителен иск относно принадлежността на правото на собственост на процесния имот, като излагат конкретни доводи в исковата молба.

На първо място те поддържат, че били единствените собственици на процесния имот, собствеността върху който били придобили на валидно правно основание, а именно - сключения договор за покупко-продажба с наследниците на Д. К. Д.. Освен това, процесният имот не бил включван в състава на трудовокооперативни земеделски стопанства /ТКЗС/ или държавни земеделски стопанства /ДЗС/, нито в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. От 1958 г. до 2001 г. същият бил собственост единствено на Д. К. Д., а след неговата смърт (18.06.2001 г.), собствеността била преминала по силата на наследствено правоприемство върху неговите наследници В. Г. Д., Р. Д. П.а и Н. Д. Г.. За това свидетелствали освен приложените към исковата молба нотариални актове, така също и записите в Разписния списък към кадастралния план за местност „Куба І“ от 2000 г. В него имот със стар пл. № 284 бил разделен на имот № 621 (№ 77195.705.459) и имот № 622 (№ 77195.705.460). Според кадастралния план, имотът с пл. № 621 бил с площ от 1200 кв.м. и в Разписния списък към този план бил записан на Д. К. Д. с документ за собственост нотариален акт № 89/17.12.1958г. Именно на основание собственическите си и права фактическа власт върху имота през годините били упражнявали единствено горепосочените лица.

На следващо място се посочва, че процесният имот не бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не подлежал на възстановяване по този ред. В тази връзка Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, с която бил одобрен ПНИ за ж.р. „Куба I“, гр. Хасково, в частта й за процесния имот била нищожна и не била породила целените с нея правни последици. Според ищците тя била издадена в нарушение на материалния закон, като с одобряването й в ПНИ за местност „Куба І“ бил включен съсобственият на ищците имот, който не бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В тази връзка се посочва, че производството по възстановяване правото на собственост на наследниците на К. Д. Т. било инициирано по Заявление № 50506/20.02.1992г. С решение, постановено с Протокол № 36-24/21.12.1994 г. на Поземлена комисия - гр. Хасково на наследниците на К. Д. Т. било признато и определено за възстановяване правото на собственост върху 39 дка земеделски земи при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 ЗСПЗЗ. Със същото решение ПК - гр. Хасково отказала да признае правото на възстановяване на собствеността с Плана за земеразделяне на следните земеделски земи, а именно: нива 2.100 дка, както и нива от 3.500 дка и двете, находящи се в местност „Ючки лозя“, с мотив, че отказаните имоти се възстановяват по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С Решение № 36-51/ 01.04.1998г. Поземлена комисия - гр. Хасково възстановила правото на собственост на наследници на К. Д. Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти, находящи се в терен по §4: нива от 3.500 дка (заявена с пореден № 5), както и нива от 2.100 дка (заявена с пореден № 8) и двете, находящи се в местност „Ючки лозя“. Посочено било, че възстановяването следва да се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници следвало да се определят от влезлия в сила план на новообразуваните имоти. С молба с вх. № 2135/30.08.1999 г. до Председателя на Поземлена комисия - гр. Хасково наследниците на К. Д. Т. направили възражение против протоколното решение (по Протокол № 36-24/21.12.1994 г.) на Поземлена комисия - гр. Хасково относно имотите по т. 5 и т. 8 от решението. С молбата се твърдяло, че нивата по т. 8 от 3.5 дка била част от нива 7 дка, притежавана от К. Д. Т. и В. Д. Ч., с нотариално заверен договор от 24.07.1946 г. Нивата била раздадена по различни постановления на следните лица: имот с № 284/А на Ц. Т. М., имот с № 285 на М. Д. Б., имот с № 286 на Г. С. А., имот с № 287 на С. Д.в М., имот с № 288 на Г. К. Д., имот с № 289 на Д. Й. Т., имот с № 290 на Т. М. Ч. и имот с 289/А на Д. О. Ч. С молбата било направено искане за спешност при възстановяването, за да не се настаняват други собственици върху имотите. Молба с вх. № 194-00-140/30.08.1999 г., със същото съдържание, била подадена и до Кмета на Община Хасково.

Преценявайки горепосочените обстоятелства, според ищците се стигало до извод, че възстановените на наследниците на К. Д. Т. ниви не били идентични със съсобствения им ПИ с идентификатор № 77195.705.459. От приложените доказателства се установявало, че имот със стар пл. номер 284 не бил заявен за възстановяване от наследниците на К. Д. Т.. Видно било от молбата им до Поземлена комисия - гр. Хасково, че имот с пл. 284 не бил част от нивата от 3.5 дка, заявена за възстановяване с пореден № 8 от заявлението.

Това се установявало и от обстоятелството, че в решението на ПК- гр. Хасково като документ, удостоверяващ правото на собственост на К. Д. Т. и В. Д. Ч. бил посочен Договор от 24.07.1946 г., като същевременно този договор не бил приложен към нотариалния акт от 17.12.1958 г., с който К. Д. Т. продал на Д. К. Д. собствеността върху процесния имот. От този нотариален акт било видно, че като доказателства, удостоверяващи правото на собственост на К. Д. Т. били посочени други документи, а именно: нотариален акт № 71, том I от 05.03.1941 г. и нотариален акт № 55, том II от 29.11.1958 г. От горното се налагал извода, че имота, описан в нотариалния акт не е идентичен с този, предмет на договора от 24.07.1946 г., т.е. че липсва идентичност между нивата от 3.5 дка, възстановена на наследниците на К. Д. Т. и имот с идентификатор № 77195.705.459, поради което нямало как последният да бъде включен в ПНИ за местност „Куба I“ и да бъде предмет на възстановяване със заповед на Кмета на Община Хасково по реда на §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В подкрепа на това свидетелствало Удостоверение № ТС-419/25.11.2009 г. на Кмета на Община Хасково, съгласно което имот с пл. № 284 бил разделен на имот с пл. № 621, който пък съответствал на имот с идентификатор № 77195.705.459 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени през 2006 г. Видно било от молбата от 30.08.1999 г. на наследниците на К. Д. Т. до Поземлена комисия - гр. Хасково, че имот с пл. № 284 не е бил част от нивата от 3.5 дка, съответно не е бил заявяван за възстановяване.

Отбелязва се също, че през годините имот с пл. № 621, а след одобрението на КККР за гр. Хасково - имот с идентификатор № 77195.705.459, бил с площ от 1195 кв.м. Едва през 2017 г. М. К. придобила собствеността върху 218.64 кв.м. от имот с идентификатор № 77195.705.469, поради което след обединението общата площ на процесния имот станала 1413 кв.м., което било още един аргумент за липсата на идентичност между имот с идентификатор № 77195.705.459 и имота, възстановен на наследниците на К. Д. Т.. Най-силният аргумент, че процесният имот не можел да бъде възстановен на наследниците на К. Д. Т. било обстоятелството, че същият, действащ от името и за сметка на Д. Т. Т./Ч. се бил разпоредил с него в полза на сина си Д. К. Д. с нотариалният акт от 17.12.1958 г. Дори и да се приемело, че Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково не била нищожна предвид съществуващата практика на Районен съд - Хасково и Административен съд - Хасково в многобройните съдебни производства по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, според ищците, тя не можела да им се протИ.постави, тъй като притежавали стабилен, вписан в Служба по вписванията - гр. Хасково, документ за собственост. Техните праводатели придобили имота от своя наследодател, който пък от своя страна го придобил още през 1958 г., от който момент до настоящия, правото на собственост било притежание на горепосочените лица без прекъсване, като те упражнявали явно и необезпокоявано владение.

В тази връзка се иска, на основание чл.17, ал.2 ГПК съдът да се произнесе и по валидността на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, Заповед № УТ-72/16.02.2022г. на Кмета на Община Хасково и Решение № 36-51/01.04.1998г. на ПК-Хасково, в административните производства по издаването на които актове ищците не били страна, което обстоятелство обуславяло правният им интерес от оспорването им.

По тези съображения и след направените с молба вх. рег. № 18360 от 10.11.2022 г. и в с.з., проведено на 22.11.2023 г. уточнения на исковата претенция, се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ищците са съсбственици на ПИ с идентификатор 77195.705.459 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с площ от 1413 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. Хасково, ж.р. „Куба I“, със съседи: ПИ с идентификатор № 77195.705.465, № 77195.705.466, № 77195.705.467, №77195.705.468, №77195.705.469, №77195.705.460, № 77195.705.498 и № 77195.705.496, на основание договор за покупко-продажба и давност, както и да им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от надлежно овластен процесуален представител в лицето на адв. Е. Х. от АК- Хасково, който поддържа изложените в исковата молба доводи, моли предявеният иск да бъде уважен като излага допълнителни съображения във връзка с основателността му в писмени бележки.

Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Ответниците И. И. И. и Д. Н. Щ. не подават отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК, не се явяват в с.з. и не вземат становище по иска, а ответникът П. И. И., комуто първоначално е бил назначен особен представител, също не е взел становище във връзка с основателността на заявените претенции.

Ответникът Н. Т. Г. и Д. Т. К. не депозират отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явяват, но чрез пълномощниците си – адв. В. Д. и адв. В. Л., двамата от АК - Хасково оспорват иска. Излагат в писмени бележки възражения против основателността на претенцията. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран общ отговор на исковата молба от ответниците В. Г. Д., М. П. П. и П. И. П., както и отговори на исковата молба с идентично съдържание от ответниците И. П. П. и Н. Д. Г., които признават така предявения установителен иск.

В тях тези ответници не оспорват изложените в исковата молба обстоятелства. Сочат, че действително с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91, том II, peг. № 5495, н.д. № 390 от 09.07.2015 г., вписан в СВ - Хасково под акт № 161, том 18, дв.вх.рег. № 5591 от 09.07.2015 г., В. Г. Д., Р. Д. П.а и Н. Д. Г. продали придобития по наследство от Д. К. Д. ПИ с идентификатор 77195.705.459 по ККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изп. директор на АК, находящ се в гр. Хасково, местност „Куба І, с площ от 1195 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 621, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 77195.705.465, 77195.705.466, 77195.705.467, 77195.705.468, 77195.705.469, 77195.705.460, 77195.705.498 и 77195.705.496, на купувача М. Й. К. - ищец в настоящото производство, легитимирайки се като собственици на описания имот по силата на наследствено правоприемство, за което се снабдили с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 55, том 3, peг. № 7001, дело № 438 от 23.12.2009 г., вписан в СВ Хасково под акт № 107, том 22, дв.вх.рег. № 7930 от 23.12.2009 г., приложен към продажбата. За съставянето на нотариалния акт за покупко- продажба продавачите били представили и всички други изискуеми документи, установяващи правото им на собственост, а именно: скица на поземления имот, удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за наследници, включително и удостоверение за идентичност на имота, издадено от община Хасково изх. № ТС- 419/25.11.2009 г. Съгласно посоченото удостоверение, по кадастрален план за местност „Куба I“ гр. Хасково, изработен през 2000 г., неодобрен, имот пл. № 284 бил разделен на два имота - пл. № 621 и пл. № 622, като имот пл. № 621 бил с квадратура 1200 кв.м. и бил записан в разписния лист на Д. К. Д. с документ за собственост - нотариален акт № 89/17.12.1958 г.; според кадастралната карта и регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. ПИ с идентификатор 77195.705.459 бил с площ 1195 кв.м., идентичен с имот пл. № 621 в местност „Куба І“ и като собственик на имота бил записан: наследници на Д. К. Д. със същия документ за собственост. В удостоверението се удостоверявало, че: „Имота, описан в нотариален акт № 89/17.12.1958 г. е придобит чрез покупко-продажба. Не е предоставен за ползване по реда на § 4 от Преходни и заключителни разпоредби на закона за собствеността и ползването на земеделски земи и съответно не подлежи на възстановяване по този ред“.

Посочено е още, че наследодателят Д. К. Д. бил син на К. Д. Т., починал на 18.01.1985 г. С Нотариален акт за покупко-продажба № 89, том IV, дело № 983 от 17.12.1958 г. на Хасковски народен съдия, К. Д. Т. продал на сина си Д. К. Д. НИВА от 1 дка, находяща се в землището на гр. Хасково в местността „Ючките лозя“, при описани в нотариалния акт граници, която нива „съставлява част от цяла нива от 2 дка в същото землище“, при описаните в документа граници. От 17.12.1958 г. до 18.06.2001 г., имотът бил собственост на Д. К. Д. и съпругата му В. Г. Д., придобит по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, а след тази дата до извършената на 09.07.2015 г. покупко-продажба бил собственост на В. Г. Д. /на собствено основание и като наследник на съпруга си/ и на другите наследници по закон -дъщерите му Р. Д. П.а и Н. Д. Г.. Заявяват, че за целия посочен период имотът не бил включван в състава на ТКЗС, ДЗС или в някакви други селскостопански организации, служел само и единствено за лично ползване на семейството. Собствениците били осъществявали непрекъснато и спокойно владение на имота, обработвали го, отглеждали са различни видове култури и насаждения, заплащали са за него дължимите данъци и такси. Имотът също така не бил предоставян за ползване по реда на § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, поради което считат Заповедта за одобрение на Плана на новообразуваните имоти за ж.р. „Куба“ в гр. Хасково на Областния управител на област Хасково в частта й относно имота за нищожна, тъй като същият неоснователно бил включен в състава на одобрения с нея ПНИ.

Посочва се още в отговорите на исковата молба, че с молба до Председателя на ПК гр. Хасково вх. peг. № 2135/30.08.1999 г. наследниците на К. Д. Т.: Д. К. Д., Н. К. Г. и М. К. Т. били възразили срещу отказа, обективиран в Решение на ПК по Протокол № 36-24 от 21.12.1994 г. да възстанови имотите, посочени в т. 5 и т. 8 от заявлението за възстановяване вх. peг. № 50506/20.01.1992 г., а именно: нива от 2, 100 дка и нива от 3, 500 дка в местността „Ючки лозя“, като мотивите на комисията били, че „отказаните имоти се възстановяват по параграф 4“. Във възражението до комисията било обяснено, че нивата под т. 8 от 3, 500 дка представлявала1/2 част от нива от 7, 000 дка, притежавана от К. Д. Т. и брат му В. Д. Ч., на основание нотариално заверен договор от 24.07.1946 г., която нива била раздадена на ползватели по различни постановления, с посочване в молбата на номерата на имотите /на които е била разделена нивата/, а на ползвателите - три имена и адрес. Другата нива - под т. 5 от заявлението - нива от 2, 100 дка била част от нива от 4, 300 дка в същата местност, която не била отчуждавана и раздавана на ползватели и била оставена пустееща, също се е притежавала от двамата братя на основание нотариален акт № 17, д. № 358/1948 г. Молба с идентично съдържание била подадена от наследниците на К. Д. Т. и до Кмета на Община Хасково с вх. peг. № 194-00-140 от 30.08.1999 г. Видно от изложеното било, че цитираните документи за собственост били различни от акта за собственост, с който Д. К. Д. придобил имота през 1958 г., а именно: Нотариален акт за покупко-продажба № 89, том IV, дело № 983 от 17.12.1958 г. на Хасковски народен съдия, в приложение към който били описани други предходни документи за собственост: Нотариален акт № 71, том I от 05.03.1941 г., Нотариален акт № 55, том II от 29.11.1958 г. На следващо място, в молбите до Поземлената комисия и до Кмета на Община Хасково били изброени раздадените по постановленията имоти с посочване на техните номера, сред които не фигурирал имот пл. № 284, от който бил образуван имот пл. № 621 - идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор 77195.705.459 по КК и КР на гр. Хасково.

Със Заповед № УТ-72/16.02.2022 г. на Община Хасково било възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на К. Д. Т. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.705.459, ж.р. „Куба – 1“ землище на гр. Хасково с площ 1413 кв.м., с посочените в заповедта граници. Заповедта била издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 1 ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал. 1, изр. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ за ж.р. „Куба – І“ землище на гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28- 1/11.06.2019 г. на областния управител на област Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50506 по чл. 11 ЗСПЗЗ и скица № 4481/04.02.2022 г. Посочената заповед и според ответниците била нищожна, тъй като процесният имот неоснователно бил включен в състава на ПНИ за ж.р. „Куба – І“, одобрен със заповедта на областния управител. Това било така, тъй като през целия период от покупката му през 1958 г. до продажбата през 2015г. имотът бил собственост на Д. К. Д. и съпругата му В. Г. Д., а след смъртта на Д. К. Д. - на наследниците му по закон - В. Г. Д., Р. Д. П.а и Н. Т. Г.; собствеността върху имота не била изгубвана. Имотът нямало как да бъде възстановен на други наследници на К. Д. Т., тъй като той се бил разпоредил с този имот още през 1958 г., когато го продал на сина си Д. К. Д. с Нотариален акт за покупко-продажба № 89, том IV, дело № 983 от 17.12.1958 г. Поради изложеното считат, че ищцата М. Й. К. е придобила ПИ с идентификатор 77195.705.459 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изп. директор на АК, находящ се в гр. Хасково, ж.р. Куба I, с площ 1195 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 621, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 77195.705.465, 77195.705.466, 77195.705.467, 77195.705.468, 77195.705.469, 77195.705.460, 77195.705.498 и 77195.705.496 на валидно правно основание, годно да я направи собственик, а именно: покупко-продажба, извършена с Нотариален акт № 91, том II, peг. № 5495, н.д. № 390 от 09.07.2015 г. на Нотариус К. В. - peг. № 352 по регистъра на НК, с район на действие - PC - Хасково, вписан в СВ - Хасково под акт № 161, том 18, дв.вх.рег. № 5591 от 09.07.2015 г. Имотът бил придобит от наследниците на Д. К. Д., починал на 18.06.2001 г.: В. Г. Д. - съпруга и двете му дъщери: Р. Д. П.а и Н. Д. Г., който от своя страна бил наследник на К. Д. Т., починал на 18.01.1985 г. Ето защо, считат предявената искова молба за основателна, както и че ищците са съсобственици на 1195 кв.м. от ПИ с идентификатор 77195.705.459, на основание извършената продажба с Нотариален акт за покупко-продажба № 91, том II, peг. № 5495, н.д. № 390 от 09.07.2015 г. и наследствено правоприемство, за което ищците са представили доказателства, който към момента бил с площ 1413 кв.м., като увеличението на площта е свързано с факти и обстоятелства, осъществени след продажбата на имота през 2015 г. Предвид изложеното, ответниците В. Г. Д., М. П. П.а - Г., П. И. П., И. П. П. и Н. Д. Г. признават предявения установителен иск.

Трима от тях, а именно – ответниците М. П. П.а – Г., Н. Д. Г. и П. И. П. се явяват лично в съдебно заседание, в което поддържат същото становище, а именно че предявеният иск е основателен, в хода на устните състезания молят същия да бъде уважен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том IV, дело № 983 от 17.12.1958г. на Хасковски народен съдия, К. Д. Т., действащ от името и за сметка на упълномощилия го Д. Т. Т./Ч. продава на Д. К. Д. следния недвижим имот: нива от 1 дка, находяща се землището на гр.Хасково, в местността „Ючките“ при граници: К. П., П. Г. Т., Д. С., Ж. К. и Д. В. Ч., която съставлява част от цяла нива от 2 дка в същото землище и местност при граници: Д. Л., К. П., П. Г. Т., Д. С. и Ж. К. и нива от 1.9 дка, находяща се в същото землище и местност, при граници: насл. на Д. П., Т. К. Т., М. Г. Н., П. Г. Т. и Т. К. Т., която е част от цяла нива от 2.6 дка находяща се в същото землище и местност, при граници: насл. на Д. П., Т. К. Т., Н. И., насл. на Т. Н. Х., насл. на Х. Г. Т.а и Т. К. Т.. С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 55, том III, рег. № 7001, дело № 438/2009 г. от 23.12.2009 г. на нотариус В. С. с рег. № 079 от Регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие РС Хасково, В. Г. Д., Н. Д. Г. и Р. Д. П.а, като наследници на Д. К. Д., са признати за собственици на недвижимия имот с идентификатор № 77195.705.459, в следните идеални части – 797/1195 ид. ч. за В. Г. Д., 199/1195 ид.ч. за Н. Д. Г. и 199/1195 ид.ч. за Р. Д. П.а.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91, том III, рег. № 5495, дело № 390/2015 г. от 09.07.2015 г. на нотариус К. В. с рег. № 352 от Регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие РС Хасково, В. Г. Д., Н. Д. Г. и Р. Д. П.а продават на М. Й. К., имота с идентификатор № 77195.705.459 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изп. директор на АК, находящ се в гр. Хасково, ж.р. Куба I, с площ 1195 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 621, при съседи: поземлени имоти №№ 77195.705.465, 77195.705.466, 77195.705.467, 77195.705.468, 77195.705.469, 77195.705.460, 77195.705.498 и 77195.705.496.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том I, рег. № 1105, дело № 24/2017 г. от 15.03.2017 г. на нотариус Д. С. с рег. № 698 от Регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие РС Хасково, В. С. Л. продава на М. Й. К., за изменение на КККР за ПИ с идентификатор № 77195.705.459 и № 77195.705.469, 218.64 кв. м. от ПИ с идентификатор № 77195.705.469 като тези 218.64 кв. м. преминават към собствения на купувача имот с идентификатор № 77195.705.459 и той става с площ от 1413.00 кв.м. В представената от ищците скица на поземлен имот № 15-756219/07.07.2022г. на поземлен имот с идентификатор 77195.705.459, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково е отбелязано, че последното изменение на КККР засягащо поземления имот е от 06.07.2022 г., че имотът е с площ от 1413 кв.м., с адрес на поземления имот: гр.Хасково, ж.р. „Куба I”, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор няма, номер по предходен план 621, при съседи: 77195.705.465, 77195.705.466, 77195.705.467, 77195.705.468, 77195.705.469, 77195.705.460, 77195.705.498 и 77195.705.496, за собственик на имота е вписанa ищцата М. Й. К. и са посочени двата посочени по-горе НА от 2015 г. и от 2017 г. Към доказателствения материал по делото е приобщен и представен от ищците в неподписан вид Протокол № 36-24 от 21.12.1994г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на гр. Хасково по заявление № 50506/20.01.1992г, издаден от Поземлена комисия – Хасково, съгласно който на наследниците на К. Д. Т. е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху общо 39 дка земеделски земи в местностите Увата, Бозлука и Ючки лозя при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 ЗСПЗЗ. Отказано е да бъде признато правото на възстановяване на собствеността с плана за земеразделяне на следните имоти: нива 2.100 дка и нива от 3.500 дка, и двете, находящи се в местността „Ючки лозя“, с мотив, че отказаните имоти се възстановяват по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Приложено е и неподписано от авторите му Решение № 36-51/01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково по заявление с вх. № 50506/20.01.1992г., издадено от Поземлена комисия гр. Хасково, на основание чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ и чл.18ж ал.1, чл.18з ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Д. Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници вкл. и на нива от 3.500 дка (заявена с пореден № 5), както и нива от 2.100 дка (заявена с пореден № 8), двете, находящи се в местност „Ючки лозя“. Посочено е, че възстановяването на тези имоти, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ.

Установяват се от приетите като писмени доказателства по делото - молба с № 2135/30.08.1999г. до Поземлена комисия гр. Хасково и молба с идентично съдържание с № 194-00-140/30.08.1999г. до Кмета на Община Хасково, двете изхождащи от Д. К. Д., Н. К. Г. и М. К. Т. – наследници на К. Д. Т., твърденията на ищците, че посочените лица са направили възражение против протоколното решение (по Протокол № 36-24/21.12.1994 г.) на Поземлена комисия - гр. Хасково относно имотите по т. 5 и т. 8 от решението. В молбите се твърди, че нивата по т. 8 от 3.5 дка е част от нива 7 дка, притежавана от К. Д. Т. и В. Д. Ч., с нотариално заверен договор от 24.07.1946 г. и същата е раздадена по различни постановления на следните лица: имот с № 284/А на Ц. Т. М., имот с № 285 на М. Д. Б., имот с № 286 на Г. С. А., имот с № 287 на С. Д.в М., имот с № 288 на Г. К. Д., имот с № 289 на Д. Й. Т., имот с № 290 на Т. М. Ч. и имот с 289/А на Д. О. Ч. С молбата е направено искане за спешност при възстановяването, за да не се настаняват други собственици върху имотите.

Според Удостоверение на вх. № 94В-956-1/30.10.2009г. с № ТС-419/25.11.2009г., издадено от Кмета на Община Хасково, през 2000 г. е изработен кадастрален план за местността „Куба I“, който не е одобрен, както и че имот с пл. № 284 е разделен на имот с пл. № 621 (77195.705.459) и имот пл. № 622 (77195.705.460), одобрени през 2006 г., а също така и че имотът, описан в НА № 89/17.12.1958 г. не е бил предоставян за ползване по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване по този ред. Представена е и Комбинирана скица за проектиране № 475/07.11.2007г. на поземлен имот с идентификатор 77195.705.459;

Липсва спор по делото, че към 2015 г. ищцата е била в брак с К. В. К., а видно от Удостоверение за наследници с изх. № 26/11.07.2022 г., издадено от •••••••••••, същият е починал на 03.03.2016 г. и е оставил за свои наследници по закон ищците по делото, а именно М. Й. К. – съпруга; И. К. В. – син и А. К. А. – дъщеря.

От приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН- 3383/01.11.2022г., издадено от Община Хасково, на К. Д. Т., починал на 18.01.1985 г. се установява, че конституираните в качеството им на ответници по делото лица, представляват пълният кръг от наследниците му по закон.

Приобщени по делото са и представените от ответниците В. Г. Д., М. П. П.а – Г., П. И. П., И. П. П. и Н. Д. Г. Скица № 15-267576/26.06.2015г. на поземлен имот с идентификатор 77195.705.459, издадена от СГКК Хасково и Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № ДО004715/03.07.2015г., издадено от Община Хасково. В скицата е отбелязано, че имотът е с площ от 1195 кв.м. и собственици на съответни идеални части са В. Г. Д., Р. Д. П.а и Н. Д. Г. по НА от 23.12.2009 г. Приложено от същите страни е и удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН-1- 911/02.04.2021г., издадено от Община Хасково за починалата на 14.03.2021 г. Р. Д. П.а, видно от което нейни наследници са ответникът П. И. П. – съпруг, ответникът И. П. П. – син и ответницата М. П. П.а – Г. – дъщеря.

Съгласно представеното удостоверение за наследници № 001908/01.07.2009г. на Д. К. Д., издадено от Община Хасково, същият е починал на 18.06.2001 г. и негови наследници са ответниците В. Г. Д. – съпруга и двете му дъщери – Р. Д. П.а и Н. Д. Г.. Не е спорно още обстоятелството, макар да липсват представени писмени доказателства в тази насока, че към 1958 г. Д. К. Д. и В. Г. Д. са се намирали в граждански брак.

От страна на ответницата Н. Д. Г. са представени в допълнение и 3 броя справки за декларирани данни за нея, за Р. Д. П.а и за В. Г. Д. към 12.01.2023 г., издадени от Община Хасково, Общинска данъчна дирекция, видно от които и трите са заплащали данък върху процесния недвижим имот.

От страна на ответниците Н. Т. Г. и Д. Т. К. е представен договор - обещание за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.1946 г., сключен между Д. К. А., по майка П. продава на К. и В. Т.и нива от 7 дка, находяща се в Хасковско землище, в местността „Ючките“ при посочени граници. Представени са и разписен лист и извадка от регистъра към ПНИ, които съдът ще коментира във връзка с изготвеното заключение по назначената по делото съдебно-техническа експертиза.

Видно от удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-3025/20.11.2023 г., издадено от Община Хасково за починалия на 30.06.1961 г. Д. Т. Т., негов син е починалия на 18.01.1985 г. К. Д. Т., който от своя страна е оставил наследници по закон - починалата на 19.12.2004 г. Н. К. Г. – майка на ответниците Н. Т. Г. и Д. Т. К., както и М. К. Т., починала на 17.04.2013 г. – баба на ответниците П. И. И., И. И. И. и Д. Н. Щ. и починалия на 18.06.2001 г. Д. К. Д. – наследодател на ответниците В. Г. Д., Н. Д. Г., П. И. П., М. П. П.а – Г. и И. П. П.. От това удостоверение за наследници се установява още, че низходящи на Д. Т. Т. са и децата му – Р. Д. Ш., починала на 08.05.1990 г., В. Д. Ч., починал на 13.12.1978 г. и К. Д. В.а, починала на 20.05.1986 г. Според удостоверение № 88/22.07.1985 г., издадено от Районен съд – Хасково, отказът от наследството на К. Д. Т., бивш жител на гр.Хасково, починал на 18.01.1985 г. от Н. К. Г. и М. К. Т. е допуснат от съда и вписан в специалната за целта книга.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63, том II, рег. № 4410, дело № 253 от 10.09.2009 г. на нотариус В. С. с рег. № 079 от Регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие РС Хасково, Р. Д. П.а продава на сестра си Н. Д. Г., 7/18 ид. части от ПИ с идентификатор № 77195.705.449 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изп. директор на АК, находящ се в гр. Хасково, ж.р. Куба I, целият с площ 1969 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 168, при съседи: поземлени имоти №№ 77195.705.450, 77195.705.451, 77195.705.452, 77195.705.453, 77195.705.486, 77195.705.448, 77195.705.487.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 216, том IV, дело № 1622 от 29.12.1987г. на нотариус при Хасковски районен съд, съпрузите Д. К. Д. и В. Г. Д. даряват на дъщерите си Н. Д. Г. и Р. Д. П.а по 1/3 ид. част от нива, цялата от 1.9 дка, съставляваща парцел 168 в местността „остров Куба“ и попадаща в района за отдих и почивка извън строителните черти на града, при съседи – наследници на Д. П., Т. Т., М. Н. и П. Т.. Съгласно удостоверение по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ с изх. № ТС – 77/16.05.2005 г., издадено от Община Хасково, отдел „Кадастър, регулация, устройствени планове и схеми“ по молби на наследниците на К. Д. Т. за имот от 7 500 дка в местност „Ючките лозя“, пореден номер 6 и 7 в заявлението за възстановяване на земеделски земи по преписка вх. № 50506/20.01.1992 г. съгласно Решение № 36-51 на ОСЗГ – Хасково и попадащ под разпоредбите на чл.10, ал.6 и 7 ЗСПЗЗ, имотът попада в кв.6, УПИ XII 8436 и УПИ XIII 8436 по действащия регулационен план на СИЗ – Хасково, одобрен със заповед 989/1988 г. като мероприятието е реализирано; имотът не е нанесен в действащия кадастрален план на гр.Хасково и не може да се възстанови в строителните граници на града.

Във връзка с искането на ицщите за осъществяване на косвен съдебен контрол относно валидността на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, Заповед № УТ-72/16.02.2022г. на Кмета на Община Хасково и Решение № 36- 51/01.04.1998г. на ПК-Хасково, са изискани, респ. приложени пълните преписки по издаване на оспорените административни актове.

В представената от Областна администрация Хасково, административна преписка по издаване на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, на първо място се съдържа посочената заповед.

Заповед № ДС – 28 - 1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1: 1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ, същият е обнародван в ДВ, бр.51 от 28.06.2019 г. Преди това, в ДВ, бр.28 от 05.04.2019 г. е публикувано съобщение на основание чл.28б, ал.4 ППЗСПЗЗ до заинтересованите лица за това, че е изработен ПНИ за земи по § 4 и след. ЗСПЗЗ, указана е възможността за писмени възражения, предложения и искания по плановете и придружаващата ги документация до кмета на Община Хасково. Не се спори, че посочената заповед е влязла в сила и не е обжалвана от заинтересованите страни по делото.

По отношение на разгласяване на заповедта са представени и извадки от националните ежедневници, в които са публикувани съобщения за издадената Заповед № ДС – 28 - 1/11.06.2019г., а именно вестник „Марица“, брой 165 от 18.07.2019 г. и вестник „Сега“, брой 166 от 18.07.2019 г., както и разпечатка от сайта на ОА с публикувано съобщение за издадената Заповед № ДС – 28 - 1/11.06.2019г. и констативен протокол от 02.07.2019 г. за поставено обявление от Община Хасково.

Приложени са и Протокол № 1 от 26.02.2019 г., от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-18/08.10.2018г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, както и Протокол № 2 от 14.03.2019 г. от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-3/11.03.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1: 1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково; Протокол № 3 от 23.04.2019 г. от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019 г. на Областен управител на Област Хасково.

От представения Протокол № 4 от 16.05.2019 г. от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти се установява, че планът на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1: 1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково е приет с отразените в графиката и регистъра на ПНИ възражения и жалби. На това заседание на комисията е разгледано възражение от ответника Н. Т. Г. за признатите от поземлената комисия ниви от 3.5 дка и 2.1 дка в м. „Ючки лозя“, което не е било прието и то касае имоти с №№ 77195.705.460, 77195.705.461, 77195.705.463, 77195.705.464.

Представени са и Протокол № 5, Протокол № 6 и Протокол № 7 от заседания на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на Областен управител на Област Хасково.

В извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ на ж.р.“Куба 1“, гр.Хасково, ЕКАТТЕ 77195 – територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП за имотите „За индивидуално застрояване“ фигурира и процесния новообразуван имот № 77195.705.459 с площ от 1413 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар № 621 (284), одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – К. Д. Т., без данни за акт за собственост към датата на приемане на помощния план и за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г. и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 50506; име на стария собственик – К. Д. Т.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998 г. Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на новообразуваните имоти, са приети като писмени доказателства още и Техническо задание за изработване на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр. Хасково, община Хасково, със схема на землище Хасково с контурите на жилищните райони и Халилово юг; Справка по чл.18 ж ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържаща информация (списък) за признати и непризнати имоти, попадащи в разпоредбата на чл. §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; обяснителна записка към ПНИ на териториите по § 4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ПК – Хасково и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“.

В представената от Община Хасково, административна преписка по издаване на Заповед № УТ-72/16.02.2022г. на Кмета на Община Хасково се съдържа посочената заповед. Видно от нея е, че същата е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Куба“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС- 28-1/11.06.2019 г. на областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50506 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4481/04.02.2022 г. и със същата се възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на К. Д. Т. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.705.459, ж.р.“Куба“, землище гр.Хасково, с площ 1413 кв. м. при граници и съседи: 77195.705.496, улица; 77195.705.498, улица; 77195.705.460, жилищна територия; 77195.705.465, жилищна територия; 77195.705.466, жилищна територия; 77195.705.467, жилищна територия; 77195.705.468, жилищна територия и 77195.705.469, жилищна територия; ограничения с собствеността няма. По делото е представена и цитираната в заповедта на кмета на Община Хасково – скица № 4481 от 04.02.2022 г. на процесния новообразуван имот с идентификатор 77195.705.459 по план на новообразуваните имоти на ж.р. „Куба“, гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково. Като собственици в скицата са посочени наследниците на К. Д. Т.. Изпратено е писмо с рег. индекс 94 И-2538-1 от 23.04.2021 г. на Община Хасково до наследниците на К. Д. Т., с което им се съобщава за издаването на заповедта и за възможността за обжалване. Липсва спор, че всички от тях са го получили и са запознати с възможността да обжалват заповедта № УТ- 72/16.02.2022г.

Според писмо с вх.рег.№ 10690/17.08.2023 г. от Общинска служба „Земеделие” – Хасково, с което е приложена административна преписка по заявление № 50506/20.01.1992 г. от наследниците на К. Д. Т., оригинал на решение за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.Хасково не е налично в архива на ОЗС – Хасково. Решенията и протоколите с подписи на членовете на комисията в ОСЗ – Хасково са издадени в един оригинал и са връчени на лицето, като след връчването им ОСЗ – Хасково издава само дубликат на тези решения и протоколи.

В представената от Общинска служба „Земеделие“ - Хасково, административна преписка по заявление № 50506/20.01.1992 г. от наследниците на К. Д. Т. се съдържа Решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на К. Д. Т., на Поземлена комисия – Хасково, описано по-горе, както и заявлението от Д. К. Д. с вх. № 1536/20.01.1991г. до Общинска поземлена комисия гр. Хасково и декларации. Представени към преписката са и Записка за вписване договор за покупко-продажба на недвижим имот № 295/17.05.1944г. на Нотариус при Хасковски областен съд и Договор обещание за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.1946г., както и Нотариален акт за покупко-продажба № 17, том II, регистър 1394, дело № 358 от 1948 г. на Нотариус при Хасковски областен съд, по силата на който Ж. К. Д. продава на К. и В. Д.и нива от 4.300 дка, находяща се в землището на гр.Хасково, в местността „Ючките лозя“, при граници: Д. П. Д., Г. К. и К. Г.. За установяване на обстоятелствата по делото бяха допуснати и събрани и гласни доказателства по искане на ищцовата страна. От показанията на свидетелите Т. К. Г. – съпруг на ответницата Н. Д. Г. и Т. Д. Т. – без родство със страните по делото, се установява, че процесният имот от 60 години, откогато датира спомените на свид. Т. се ползва и обработва от ответницата В. Г. Д. и от съпруга й - Д. К. Д. и е бил тяхна собственост. И двамата свидетели посочват, че нивата никога не е била в ТКЗС, била е оградена и е граничела с напоителен канал, както и че площта и е била около един декар и малко повече. Освен тях не са виждали други лица да ползват и обработван нивата.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на допуснатите свидетели, като тези на свид. Т. К. Г., естествено с оглед правилото на чл.172 ГПК, тъй като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия и съответстват както помежду си, така и на събраните писмени доказателства по делото.

За изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено, а и то не бе оспорено от страните. Вещото лице - геодезист в заключението си сочи, че процесният ПИ с идентификатор 77195.705. е с площ от 1413 кв.м. и съответства на южната част от имот с пл. № 284 по кадастралния план на местност „Куба 1", гр. Хасково, одобрен със Заповед № 969/05.10.1988 г. Вещото лице е установило, че в разписния списък към плана от 1988 г. за собственик на имот пл.№ 284 е записан Д. К. Д., с нотариален акт № 89/1958 г. Посочено е още в заключението, че в неодобрения кадастрален план на местност „Куба 1", гр. Хасково, от 2000 г., процесният имот съответства на имот с пл. № 621, с площ 1222 кв.м. и в разписния списък към плана от 2000 г. за собственик на имот пл.№ 621 също е бил записан Д. К. Д., с нотариален акт № 89/17.12.1958 г. Съгласно заключението, ПИ с идентификатор 77195.705.459 с площ 1195 кв.м. (преди присъединяването на закупените 218.64 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 77195.705.469), идентичен с имот с пл. № 621 по кадастралния план от 2000 г., е идентичен с описаната в трета част на нотариален акт № 89/17.12.1958 г. нива от 1 дка в местността „Ючките", представляваща половината от нива от 2 дка, при граници: Д. Л., К. П., П. Г. Т., Д. С. и Ж. К.. В разписния списък към кадастралния план на местност „Куба 1", гр. Хасково, одобрен със Заповед № 969/05.10.1988 г. за собственик на имот пл.№ 284 е записан Д. К. Д., с нотариален акт № 89/1958 г. От изслушването на вещото лице в съдебно заседание, проведено 22.11.2023 г. се установява още, че процесннят имот не е бил предмет на отчуждителни производства за строителството нито на Езиковата гимназия /„Проф. Асен Златаров" гр.Хасково/, нито на сградостроителното училище /ПГСД „Цар И. Асен II" гр.Хасково/, както и че този имот не е идентичен с имот с идентификатор № 77195.705.449. Последният е идентичен с нивата от 1.9 дка, която Д. К. Д. е придобил от Д. Т. Т. /Ч./ с нотариалният акт от 1958 г. При разпита си инж. С. С. сочи още, че ПИ с идентификатор № 77195.705.449 също не попада в границите на езиковата гимназия или в тези на сградостроителното училище. Според вещото лице, и двете училища попадат в имоти с много по-голяма площ и с различни идентификатори, като имот с идентификатор № 77195.705.449 не е част от тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е при условията на активно и пасивно субективно съединение положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, който съдът намира за допустим, тъй като част от ответниците оспорват претендираното от ищците право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 77195.705.459 и с оглед на издадената Заповед № УТ-72/16.02.2022г. на Кмета на Община Хасково, което сочи на наличието на правен интерес от предявяване на иска за установяване на твърдяното от ищците право на собственост върху него.

Разгледан по същество, искът се явява изцяло основателен, като съображенията за това са следните:

За да бъде уважен предявен положителен установителен иск за собственост, е необхоД. ищецът да докаже, че е придобил правото на собственост върху имота на заявеното от него основание, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Когато се позовава на изтекла в негова полза или в полза на негови праводатели придобивна давност, той трябва да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху имота със съзнанието, че го държи като свой в рамките на десет години, когато не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Освен това владението следва да е явно, спокойно, несъмнително, непрекъснато, а намерението - да бъде демонстрирано пред всеки заинтересуван, вкл. и пред собствениците на присвоения имот.

Според настоящия съдебен състав, от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза категорично се установява обстоятелството, че тримата ищци са съсобственици на процесния недвижим имот с идентификатор № 77195.705.459. Това е така, тъй като безспорно се установява наличието на собственически права на техните праводатели още от 1958 г. по отношение на процесния недвижими имот.

На първо място, с нотариалния акт от 17.12.1958 г. Д. Т. Т./Ч. продава чрез сина си на своя внук Д. К. Д., по време на брака му с ответницата В. Г. Д. нива от 1 дка, находяща се землището на гр.Хасково, в местността „Ючките“, идентична с ПИ с идентификатор 77195.705.459 с площ от 1195 кв.м., преди присъединяването на закупените 218.64 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 77195.705.469, съгласно заключението на СТЕ. От коментираното заключение се установява още, че този имот съответства на южната част от имот с пл. № 284 по кадастралния план на местност „Куба 1", гр. Хасково, одобрен със Заповед № 969/05.10.1988 г. като в разписния списък към плана от 1988 г. за собственик на имот пл.№ 284 е записан Д. К. Д., с нотариален акт № 89/1958 г. В неодобрения кадастрален план на местност „Куба 1", гр. Хасково, от 2000 г., процесният имот съответства на имот с пл. № 621, с площ 1222 кв.м. и в разписния списък към плана от 2000 г. за собственик на имот пл.№ 621 също е записан Д. К. Д., с нотариален акт № 89/17.12.1958 г. След смъртта на Д. К. Д., неговите наследници – ответниците В. Г. Д. и Н. Д. Г. и наследодателката на ответниците П. И. П., И. П. П. и М. П. П.- Р. Д. П.а, са признати за собственици на недвижимия имот с идентификатор № 77195.705.459, в следните идеални части – 797/1195 ид. ч. за В. Г. Д., 199/1195 ид.ч. за Н. Д. Г. и 199/1195 ид.ч. за Р. Д. П.а, с НА № 55 от 23.12.2009 г. В последствие, по време на брака на ищцата М. Й. К. с К. В. К., т.е. в режим на СИО, тя е придобила от В. Г. Д., Н. Д. Г. и Р. Д. П.а чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 91 от 09.07.2015 г. имота с идентификатор № 77195.705.459, с площ от 1195 кв.м., а след това самостоятелно, след смъртта на съпруга си и още 218.64 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 77195.705.469 - НА № 45 от 15.03.2017 г. Закупените 218.64 кв.м. са приобщени към ПИ с идентификатор № 77195.705.459, за което присъединяване е одобрено изменение на КККР, като след присъединяването им площта на процесния имот става 1413 кв.м. Липсва спор, а и от представеното по делото Удостоверение за наследници за К. В. К., починал на 03.03.2016 г. се установи, че ищците И. К. В. и А. К. А. са деца на ищцата М. Й. К. и нейния съпруг. С оглед правилата на чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН в действителност собствеността върху имота се разпределя между ищците по следния начин: 1015.31/1413 идеални части за ищцата М. Й. К., 199.17/1413 идеални части за ищеца И. К. В. и 199.17/1413 идеални части за ищцата А. К. А.. От друга страна липсват данни и по делото не се ангажираха каквито и да е било доказателства, този земеделски имот да е бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито да е бил включван в състава на трудовокооперативни земеделски стопанства /ТКЗС/ или държавни земеделски стопанства /ДЗС/, нито в други образувани въз основа на тях селскостопански организации или по друг начин да е отнемано владението върху същия от Д. К. Д. и от ответницата В. Г. Д. или от наследниците на първия от тях до момента на разпореждането им със същия. От показанията на разпитаните по делото свидетели Т. К. Г. и Т. Д. Т. също се установи непрекъснато, явно и необезпокояваното владение на посочените лица върху ПИ с идентификатор № 77195.705.459. Без съмнение, имотът, представлявал нива е включен в строителните граници на гр.Хасково с решение № 67/29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, като е придобил статут на урбанизирана територия. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното относно владението, което са осъществявали Д. К. Д. и неговата съпруга върху процесния имот е и това, че е заплащан данък върху него от тяхна страна.

От друга страна, ответниците Н. Т. Г. и Д. Т. К., които единствено оспорват предявения иск, протИ.поставят на ищците като основание за придобИ.е на собствеността върху процесния ПИ с идентификатор № 77195.705.459, Заповед № УТ-72/16.02.2022г. на Кмета на Община Хасково, с която в качеството си на наследници на К. Д. Т. са признати за собственици на основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ за ж.р."Куба 1" и решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50506 по чл.11 от ЗСПЗЗ. Според настоящия съдебен състав, тази заповед не легитимира ответниците като съсобственици на процесния поземлен имот.

Тук е мястото да се посочи, във връзка с възраженията на ответниците Н. Т. Г. и Д. Т. К. в противната насока, че са налице основанията да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху валидността както на Решение № 36-51/01.04.1998г. на ПК-Хасково, така и на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково в частта, касаеща имот № 77195.705.459, а по отношение на Заповед № УТ-72/16.02.2022г. на Кмета на Община Хасково – и по отношение на законосъобразността й, доколкото ищците не са били участници в административното производство по издаването и обжалването й. Това е така, тъй като съгласно чл.17 ГПК, при разрешаване на гражданско правен спор съдът е длъжен да вземе становище по всички въпроси, които имат значение за разрешаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Съдът е длъжен да се произнесе инцидентно и по валидността на административен акт, когато този въпрос е с преюдициално значение за гражданскоправния спор, независимо от това дали актът подлежи на съдебен контрол или не. Относно законосъобразността на административния акт съдът може да се произнесе инцидентно само, когато той се протИ.поставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, какъвто именно е настоящият случай.

С оглед предмета на делото, съдът намира за необхоД. да отбележи и това, че съгласно § 4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според ал.4 на § 4к редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ, с ПНИ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал.7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След нанасянето на имоти за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, с оглед на изискванията на § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над 600 кв.м и над 1000 кв.м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м. С плана на новообразуваните имоти се отреждат имоти и за друга категория лица – тези, които се легитимират като собственици с надлежен документ за собственост. Така в ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: 1) ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало /преобразувало, превърнало/ в право на собственост чрез заплащане цената на земята, 2) бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост /независимо как е наименован през годините – поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие/ право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия /терен, зона, район/ по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3) настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т.е. тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Ползвателите на имотите, придобили собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици, а последните – пред настоящите собственици.

В случая и както бе анализирано по-горе, ищците се легитимират на самостоятелно основание като собственици на процесния имот, придобит чрез сделка с транслативен ефект и по наследство на техните праводатели. Титула за собственост на Д. К. Д. изключва възможността същият да е бил предоставян за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посоченото е и категорично установено посредством кредитираното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза.

От своя страна, ответниците по делото се легитимират като наследници на бивш собственик с Решение № 36-51/01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, съгласно което е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Д. Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници вкл. и на нива от 3.500 дка (заявена с пореден № 5), както и нива от 2.100 дка (заявена с пореден № 8), двете, находящи се в местност „Ючки лозя“. Посочено е, че възстановяването на тези имоти, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ. Липсват данни за идентичност на тези имоти именно с нивата с нивата от 1 дка по нотариалния акт от 17.12.1958 г. Посоченото се установява и от устния доклад на вещото лице по назначената СТЕ, според което нито процесният имот, нито имотът с идентификатор № 77195.705.449, идентичен с нивата от 1.9 дка, която Д. К. Д. е придобил от Д. Т. Т. /Ч./ с нотариалният акт от 1958 г. са били предмет на отчуждителни производства за строителството на Езиковата гимназия /„Проф. Асен Златаров" гр.Хасково/ или на сградостроителното училище /ПГСД „Цар И. Асен II" гр.Хасково/. Освен това, възстановените на наследниците на К. Д. Т. ниви не са идентични с процесния имот. Имотът със стар пл. номер 284 не е заявен за възстановяване от наследниците на К. Д. Т., според молбата до Поземлена комисия - гр. Хасково от 30.08.1999 г. Извод в тази насока може да се направи и от обстоятелството, че в решението на ПК- гр. Хасково като документ, удостоверяващ правото на собственост на К. Д. Т. и В. Д. Ч. е посочен Договора от 24.07.1946 г., като същевременно този договор не е приложен към нотариалния акт от 17.12.1958 г. В него, като доказателства, удостоверяващи правото на собственост на К. Д. Т. са посочени нотариален акт № 71, том I от 05.03.1941 г. и нотариален акт № 55, том II от 29.11.1958 г. По така изложените съображения следва да се приеме, че по никакъв начин не се установява процесният ПИ да е бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. придобит по реда на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В потвърждение на последното, освен заключението по коментираната съдебно-техническа експертиза, са и разписните списъци към плана от 1988 г., в който за собственик на имот пл.№ 284 е записан Д. К. Д., с нотариален акт № 89/1958 г. и в разписния списък към неодобрения кадастрален план на местност „Куба 1", гр. Хасково от 2000 г., в който за собственик на имот пл.№ 621 също е бил записан Д. К. Д., с посочения нотариален акт.

Предвид изложеното и с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, дори и да се приеме, че решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50506 по чл.11 от ЗСПЗЗ съществува в оригинал и е връчено на заявителя Д. К. Д., предвид представените молби от 30.08.1999 г., съдържащи възражения от наследниците на К. Д. Т. – Д. К. Д., Н. К. Г. и М. К. Т., то се налага извод, че собствеността върху процесния ПИ № 77195.705.459 никога не е била загубвана и ищците се легитимират като собственици на самостоятелно основание въз основа на надлежни документи за собственост. Не се установява и колизия между собственически права по отношение на процесния имот.

Ето защо следва да се приеме, че по отношение на процесния поземлен имот не са били налице предпоставките по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. Заповед № ДС-28- 1/11.06.2019 г. в тази й част е била издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. В резултат, въз основа на влезлия в сила ПНИ, незаконсъобразно собствеността върху процесния имот е била възстановена на ответниците, доколкото същата вече е била собствена на самостоятелно основание на Д. К. Д. и ответницата В. Г. Д.. Тоест, според настоящия съдебен състав е налице липса на предпоставките по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот и тази заповед на областния управител на Област Хасково, с която е бил одобрен ПНИ за ж.р. „Куба 1“, гр. Хасково, в частта й касаеща ПИ с идентификатор № 77195.705.459, е лишена от законова опора, разпорежда последици, протИ.положни на предвидените в правната норма и нетърпими от правовия ред, което сочи, че допуснатото при издаването й нарушение на материалния закон е съществено до степен, че обосновава нищожността й. При този извод, следва и извод за липса на основание за издаване на Заповед № УТ-72/16.02.2022г. на Кмета на Община Хасково.

В обобщение, според настоящия съдебен състав, в настоящото производство не са ангажирани каквито и да е било доказателства, че процесният поземлен имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и че е следвало да бъде включен в обхвата на ПНИ, респ. се налага извод, че предявения от ищцците иск за собственост на основание чл.124 ал.1 ГПК се явява напълно основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, в полза на ищците ще следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 2981, 00 лева, представляващи заплатена държавна такса от 268, 00 лева, възнаграждение за вещо лице от общо 524, 00, адвокатско възнаграждение от 1334, 00 лева, 759, 00 лева – възнаграждение за особен представител и 5, 00 лева за издадено съдебно удостоверение, съгласно приложените доказателствата за реалното им извършване и представения списък по чл.80 ГПК. Включените в него разноски за банкови преводи не следва да бъдат присъждани, тъй като същите не представляват съдебно-деловодни разноски. Доколкото обаче ответниците В. Г. Д., М. П. П.а - Г., П. И. П., И. П. П. и Н. Д. Г. са признали предявения установителен иск и не са станали повод за завеждане на делото, съобразно чл.78, ал.2 ГПК, разноски в тяхна тежест не следва да бъдат възлагани. Така, всеки от останалите ответници, а именно - И. И. И., Д. Н. Щ., П. И. И., Н. Т. Г. и Д. Т. К., следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от по 596, 20 лева, представляваща направени по делото разноски.

Мотивиран така, съдът