Решение № 275 от 27.5.2024 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 170/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 172/10.04.2023 г. по гр. д. № 965/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск от Д. Ц. Д., с ЕГН ••••••••••, от ••• против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца (ОДМВР - Враца), •••, с който се иска от съда да осъди ответника да му заплати, на основание чл. 179, ал. 4 от ЗМВР вр. т. 6, б. „г“ от Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет на Република България обезщетение за дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение в общ размер на 6831, 99 лева, за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. включително, ведно с мораторна лихва в размер на 924, 16 лева, от 01.09.2019 г. до 15.07.2022 г. и с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е осъден на основание чл. 78, ал. 8 ГПК Д. Ц. Д. да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Враца, сумата от 300 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение. С решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца, да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, гр. Козлодуй, сумата от 420 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение и вещо лице. Решението е изменено и допълнено на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските с постановено по същото дело определение № 1439/01.12.2023 г., като вместо посоченото в решението е осъден Д. Ц. Д. да заплати по сметка на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца сума в размер на 170, 00 лева, от които 70, 00 лева - депозит за вещо лице и 100, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение. С определението е осъдена Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца да заплати по сметка на „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД, гр. Козлодуй сума в размер на 170, 00 лева, от които 70, 00 лева - депозит за вещо лице и 100, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение. С определението е отхвърлено като неоснователно искането на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца за допълване на решението в частта за разноските, с осъждане на Д. Ц. Д. да заплати на ОДМВР – Враца сума в размер на 412, 16 лева, представляваща внесена държавна такса по обратния иск. С определението е отхвърлено като неоснователно искането на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца за изменение на решението в частта за разноските, с осъждане на Д. Ц. Д., да заплати на „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД, гр. Козлодуй сума в размер на 70, 00 лева, представляваща депозит за вещо лице, както и да заплати на „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД, гр. Козлодуй част от присъденото в тяхна полза юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е въззивна жалба от ищеца Д. Ц. Д., който обжалва решението, като незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По иска по чл. 179, ал. 4 от ЗМВР вр. т. 6, б. „г“ от Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет на Република България, съдът приел неправилно, че сериозна част от допълнителните месечните възнаграждения с постоянен характер, каквито са тези по т. 6, б. „г" на РМС № 282/1993 г., може да бъде договаряна ежемесечно от основната структура на МВР по чл. 37 от ЗМВР - ОДМВР - Враца и от заинтересованото лице по чл. 92, ал. 1 от ЗМВР - „АЕЦ - Козлодуй" ЕАД. Служебното положение и статутът на държавните служители, назначени по чл. 92, ал. 8 от ЗМВР, назначени във връзка със сключени договори по чл. 92, ал. 1 ЗМВР се уреждал единствено и само от ЗМВР и действащата нормативна уредба, но не и от договори или други ненормативни източници, което следвало от чл. 116, ал. 1, изр. второ от КРБ и чл. 92, ал. 8 ЗМВР. Ясно били разграничени две правни отношения, възникващи във връзка с чл. 92 от ЗМВР - първото правно отношение по чл. 92 от ЗМВР - между основната структура по чл. 37 от ЗМВР и заинтересованото лице и второто правно отношение - между съответното лице по чл. 158 и чл. 159 от ЗМВР и служителя. В случая съдът и ответника, смесвали тези две отношения, което противоречало на установения правов ред в Република България. Чл. 9 от Закона за задълженията и договорите посочвал, че договорите не могат да противоречат на закона. На второ място съдът приел неправилно, че по процесните договори е определен размер на допълнителното възнаграждение по т. 6, б. „г" от РМС № 282/1993 г. без долна граница и в размер до определен процент. Съдът не посочвал къде точно в договорите е записано, че се дължи сума до определения максимален процент и това било така, защото такава клауза не съществувала. В Ценовата таблица се касаело за договорено между страните възнаграждение в абсолютна стойност, а в чл. 4.1.7. от договорите се касаело за предложения без задължителен характер от помощен орган без решаващи функции, т.е. нито едно от посочените ограничения в чл. 4.1.7. не преодолявало договореното в Ценовата таблица, защото касаело възможностите на работната група, а не правомощията на директора на ОДМВР - Враца. Никъде не било посочено, че директорът на ОДМВР - Враца е длъжен да приеме каквито и да било ограничения, предложени от работна група. Директорът на ОДМВР - Враца бил обвързан с договореното в колона 5 на Приложение 4 - Ценова таблица към процесните договори, като тези клаузи били публично известни, а ищецът не бил запознат с Вътрешните правила на „АЕЦ Козлодуй" АД. Ако не изплатял пълния размер на допълнителните възнаграждения, директорът на ОДМВР - Враца дължал на ищеца мотивиран отговор защо не го е направил, което не бил сторил. В Ценовата таблица допълнителните възнаграждения били определени в абсолютни, цели числа, без долна и горна граница, както всички останали възнаграждения в таблицата. На трето място за законосъобразното сключване на договори по чл. 92, ал. 1 от ЗМВР, съгласно чл. 92, ал. 4 от ЗМВР се изисквало разрешение на министъра на Вътрешните работи. Същото изискване по аргумент от по-силното основание (per argumentum a fortiori) стояло и пред изменението на договорите, включително и на договорените размери на възнагражденията по тези договори. По делото не били представени доказателства, че министърът на вътрешните работи е разрешил по реда на чл. 92, ал. 4 от ЗМВР изменение на договора в частта, касаеща намаляване на определения процент в колона 5 от Приложение 4 - Ценова таблица към договорите. Намаляването на размера на допълнителното възнаграждение с Вътрешни правила, приети едностранно противоречало на закона. На четвърто място съдът неправилно приел, че въпреки безспорно установената липса на съвместна работна група по т. 4.1.7. между ОДМВР - Враца и „АЕЦ Козлодуй" ЕАД е налице законосъобразно изпълнение на процедурата за определяне на процесните допълнителни възнаграждения. След като липсвала работна група, създадена със заповед на директорите на двете страни, изобщо не можело да е налице изпълнение на договора в тази му част. Изводите на съда представляват опит да се заобиколят съответните норми на процесните договори и повелителните норми на закона, въпреки че за процесния период нито един служител на ОДМВР - Враца не участвал в работна група с право на глас, нито бил определен за участник в такава група със заповед на директора на ОДМВР - Враца. На пето място съдът изобщо не разглеждал служебните отношения между ищеца и ответника ОДМВР - Враца, а се съсредоточавал единствено и само върху обратния иск и отношенията между ответника ОДМВР - Враца и ответника по обратния иск „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, като смесвал предмета на правните спорове по двата иска. На шесто място съдът неправилно извел правен извод, че възложителят може едностранно да променя и да намалява цената на договорите, като определя по - нисък процент на допълнително възнаграждение по колона 5 от приложение 4, свързано с т. 6, б. „г" от РМС № 282/1993 г.. Вътрешните правила на възложителя представлявали едностранно изменение на цената на договора от страна на Възложителя по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗОП. В т. 2 от процесните договори били посочени клаузите за цена, плащане и изменение на цените. Това можело да се случи само и единствено след изменение на Таблицата за средномесечна цена на услуга или на минималната работна заплата. В нито един случай намаляването на допълнителното възнаграждение по РМС № 282/1993 г. не било обвързано с Таблицата или с МРЗ, а било едностранно, произволно и немотивирано определено от Възложителя, с което се нарушавали клаузите по договора. Съответно от това едностранно нарушаване на клаузите на договора не можело да произтече право или задължение за директора на ОДМВР - Враца също да редуцира до този размер допълнителните възнаграждения по РМС № 282/1993 г.. На седмо място вътрешните правила, издадени от изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, съдържали клаузи, които не кореспондирали с мотивите на съда. Първоначалните Вътрешни правила № УС.ФЗ.ПВЛ.01/02 от 01.07.2019 г. съдържали изричното изискване в т.2.2. работната група да предлага на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД да изплаща процесните допълнителни възнаграждения, което е невъзможно, тъй като ищецът не е служител на АЕЦ - Козлодуй, съответно няма никакви отношения с това юридическо лице и не може да получава възнаграждения от него. Тези Вътрешни правила изисквали чрез т. 1.3.3. мотивиран доклад от началника на РУ - АЕЦ Козлодуй, както и в т. 4.5.1. изложени мотиви и мотивирани предложения относно определянето и изплащането на възнагражденията на служителите, включително и на ищеца. В нито един от докладите на началника на РУ - АЕЦ Козлодуй не са налице такива мотиви, както не са налице мотиви и в протоколите на работната група. По този начин за целия период от началната дата на претенцията до 08.09.2021 г., когато са приети следващите Вътрешни правила, било налице нарушение на Вътрешните правила както от възложителя, така и от изпълнителя на договора. Следващите Вътрешни правила с № 80.ЧР.00.ПВЛ.001/03 от 08.09.2021 г. отново съдържали горната т. 2.2. със същия текст, като изисквали работната група да преценява, т.е. да мотивира предложенията си за определяне и заплащане на процесните допълнителни възнаграждения. На осмо място съдът приемал погрешно, че между страните по договорите е било налице съгласие за намаляване на базовия процент по Ценовата таблица, въпреки изричното изявление на ответника ОДМВР - Враца, че директорът на ОДМВР - Враца не е бил запознат с процесните Вътрешни правила на възложителя и те не са достигнали до него. Въззивникът претендира присъждане на направените по делото разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника ОДМВР - Враца, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно. Оспорват се наведените в жалбата доводи, че районният съд е смесил видовете плащания по ЗМВР с дължимото възнаграждение по договора за охрана с "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Навеждат се доводи, че на основание чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗМВР и след проведена обществена поръчка между ОДМВР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е сключен Договор за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, осъществяващ се чрез охрана на стратегически обект от значение за националната сигурност и охрана при съпровождане на товари по чл. 92, ал. 3 ЗМВР. Пояснява се, че съгласно чл. 92, ал. 9 ЗМВР – приходите и разходите от дейността на МВР по ал. 1 и ал. 3 и разходите по ал. 2 се отчитат по бюджета на МВР, а ежегодно министърът определя цената на услугата по тези договори за охрана. Посочва се, че с РМС № 282/15.07.1993 г. е прието, че се дължи финансово поощрение на служителите на МВР, работещи в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, без обаче да се посочва размера и периодичността на плащането му, уговарянето на които е оставено на волята на контрахентите по договора. Изразява се несъгласие с посоченото във въззивната жалба, че в Ценовата таблица, приложение към договора, е посочен пълния размер на допълнителното възнаграждение по РМС № 282/15.07.1993 г., както и че същото се дължи в максимален размер. Посочва се, че ценовото предложение е оферта по проведената процедура по ЗОП, в която е посочен максимален размер на възнаграждението, но не и че то се дължи ежемесечно в този размер. Въззиваемият счита, че в договора за охрана ясно е посочен начина, вида и периодичността на плащане на допълнителното възнаграждение, както и реда – чрез работна група. Този ред впоследствие е уреден с вътрешни правила, с които ОДМВР- Враца се е съгласила. Прави се искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, а в случай, че бъде уважена – да бъде разгледан предявения пред първата инстанция обратен иск към "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Постъпил е и отговор от третото лице-помагач "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, в който също се оспорва основателността на подадената въззивна жалба и се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и постановено в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че според клаузите на двата договора работната група предлага на служителите, участващи пряко в осъществяване защитните дейности на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, да бъдат изплащани допълнителни възнаграждения, според резултатите от защитната дейност и личния принос. Според изложеното в отговора, по делото липсват доказателства за личен принос на ищеца, налагащ заплащането на средства в максималния размер от 70% от МРЗ. Посочва се, че през процесния период са действали въведени със заповеди на изп. директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД Вътрешни правила за определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по РМС № 282/15.07.1993 г., ид. № УС.ФЗ.ПВЛ.01/02, и Вътрешни правила за определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по РМС № 282/15.07.1993 г., ид.№ 80.ЧР.00.ПВЛ.001/03, към които препраща Приложение № 2 – Техническо задание към договорите и съгласно които за изпълнение на основните си задължения и дейности, служителите на МВР получават индивидуални допълнителни възнаграждение в размер на 60% от договорения максимален размер на всеки договор с определеното подразделение на МВР. Сочи се също, че в тези правила изрично са определени и случаите, в които не се изплаща такова обезщетение, поради което становището на ищеца, че след като не са му вменени неизпълнения на задължения, би следвало да получи допълнително възнаграждение в размер на 70% от минималната работна заплата. Според изложеното в отговора, за "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, в качеството му възложител, съществува задължение да определи свои представители, които да участват в работна група, която ежемесечно да преценява резултатите от защитната дейност по договора и личния принос на служителите, за което се изготвя протокол, поради което твърденията на въззивника, че такава съвместна група не е била определена, са неверни. Навеждат се доводи, че възложителят "АЕЦ Козлодуй" ЕАД не изземва функциите на работодател на полицейските служители, а само заплаща цена на услуга, вкл. и договорените допълнителни възнаграждения. Твърди се, че това задължение за плащане на допълнителните възнаграждения по РМС № 282 е изпълнявано стриктно въз основа на следните документи: обобщен доклад, в който началникът на РУ-АЕЦ Козлодуй представя Списък на служителите за съответния месец и справка за индивидуалния принос; протокол от заседание на работна група, утвърден от изп. директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и от директора на ОДМВР; оригинална фактура. Посочва се, че представяните обобщени ежемесечни доклади за личен принос са изготвяни от началника на РУ-АЕЦ Козлодуй на основание т.4.5.1. от посочените вътрешни правила и към същите липсват документи, които да дават основание за изплащане на възнаграждения над 60%. Третото лице-помагач моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана и обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. По делото е депозирана частна жалба от ОДМВР - Враца, против постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение. В частната жалба се поддържа, че извършеното намаление на размера на юрисконсултското възнаграждение на ОДМВР-Враца е изцяло неоснователно и необосновано. Изразява се несъгласие с определения от районния съд минимален размер на възнаграждението по чл. 23 от Наредбата за правната помощ. Посочва се, че делото е едно от общо почти 300 дела, заведени от служители на РУ-АЕЦ Козлодуй, които са с техническа, фактическа и правна сложност и по които са положени много усилия в изготвянето на отговори на искови молби, извършени са множество действия по представяне на доказателства пред съда, изготвяни са изменения на искове и писмени защити. На следващо място се сочи, че ОДМВР-Враца е поискала от съда да измени присъдените разноски – платен депозит за вещо лице от "АЕЦ-Козлодуй" ЕАД, който е определен в качеството на дружеството на трето лице - помагач, а не на ответник по обратния иск, тъй като по този иск нито е искано, нито е търсено експертно заключение. Изтъква се, че искането за ССЕ е направено от ищеца по главния иск, поради което съдът неправилно е поискал всяка от страните да плати депозит, но въпреки това ОДМВР-Враца е платила определената сума и като страна по главния иск с положителен за нея изход от делото тези разноски са й били присъдени. По повод присъдения депозит от страна на "АЕЦ – Козлодуй" ЕАД за сметка на ОДМВР - Враца, също се изразява несъгласие, като се посочва, че този разход следва да остане или за сметка на третото лице - помагач на основание чл. 78, ал. 10 ГПК или да бъде осъден ищецът по главния иск да го поеме с оглед изхода на делото. Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е посочил, че платеният от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД депозит в размер на 70, 00 лв. е в качеството му на ответник по обратния иск, поради което моли определението да бъде отменено в тази му част. В частната жалба се посочва, че ОДМВР-Враца е поискала да й се присъди платената държавна такса по обратния иск. Извършва се позоваване на практика на ВКС, според която плащането на държавна такса по обратния иск е следствие от заведен главен иск и съдът следва да присъди тези разноски за сметка на ищеца по главния иск, станал причина за завеждане на делото. Според жалбоподателя, районният съд не е съобразил, че претендираното от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД юрисконсултско възнаграждение не е относимо само към обратния иск, но и към главния иск, по който дружеството активно е участвало като трето лице-помагач и е извършвало процесуални действия. Ето защо съдът е следвало да отграничи осъщественото процесуално представителство по двата иска. Най-сетне в частната жалба се посочва, че макар и производството по трудови дела да е безплатно за работниците и служителите, това ги освобождава единствено от задължението за държавни такси и разноски по самото производство /за свидетели, вещи лица и пр./, но не ги освобождава от отговорността за заплащане на разноски и юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна при положителен за нея изход на спора. Не са постъпили отговори на частната жалба, в законния срок. Въззивната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваеми съдебни актове. След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав намира, че фактическата обстановка се установява така, както е възприета от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи: По въззивната жалба: При проверката на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изр.1, пр. 1 и 2 ГПК и съобразявайки правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема, че решението е валидно и допустимо и при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. С решението, предмет на проверка в настоящото производство, районният съд е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца Д. Ц. Д. иск, с правно основание чл. 179, ал. 4 от ЗМВР вр. т. 6, б. „г“ от Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет на Република България, за осъждане ответника ОДМВР - Враца да му заплати обезщетение за дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение в общ размер на 6831, 99 лева, за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. включително, ведно с мораторна лихва в размер на 924, 16 лева, от 01.09.2019 г. до 15.07.2022 г. и с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските. С определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд е изменил и допълнил решението, в частта за разноските, като вместо посоченото в решението е осъден Д. Ц. Д. да заплати по сметка на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца сума в размер на 170, 00 лева, от които 70, 00 лева - депозит за вещо лице и 100, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение. С определението е осъдена Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца да заплати по сметка на „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД, гр. Козлодуй сума в размер на 170, 00 лева, от които 70, 00 лева - депозит за вещо лице и 100, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение. С определението е отхвърлено като неоснователно искането на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца за допълване на решението в частта за разноските, с осъждане на Д. Ц. Д. да заплати на ОДМВР – Враца сума в размер на 412, 16 лева, представляваща внесена държавна такса по обратния иск. С определението е отхвърлено като неоснователно искането на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца за изменение на решението в частта за разноските, с осъждане на Д. Ц. Д., да заплати на „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД, гр. Козлодуй сума в размер на 70, 00 лева, представляваща депозит за вещо лице, както и да заплати на „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД, гр. Козлодуй част от присъденото в тяхна полза юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като анализира и прецени събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното: Между страните не се спори, че през процесния период от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „•••” в РУ АЕЦ Козлодуй към Областна дирекция на МВР – Враца и е имал статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. Безспорно е по делото, че за процесния период ищецът е получил допълнително възнаграждение по силата на Решение № 282 от 15 юли 1993г. на МС и договори за охрана на стратегически обект „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, сключени в изпълнение на същото министерско решение, в размер на 60% от минималната работна заплата. За същия период ищецът претендира заплащане на допълнително възнаграждение в размер на разликата до твърдяното да му е дължимо допълнително възнаграждение в размер на 100 % от минималната работна заплата. Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е смесил двете правни отношения по чл. 92 ЗМВР и по чл. 158 и чл. 159 ЗМВР. Чл. 92, ал. 1 ЗМВР урежда особена хипотеза, при която въз основа на сключен договор МВР предоставя услуга по охрана на обекти с особен статут, сред които са стратегическите обекти от значение за националната сигурност, какъвто е АЕЦ – Козлодуй, за която получава възнаграждение. Ноторно известен факт е, че АЕЦ "Козлодуй" ЕАД гр. Козлодуй е стратегически обект от значение за националната сигурност, съгласно Постановление № 181/20.07.2009 г. на МС, по отношение на който може да бъде осъществявана охрана от полицейски органи, въз основа на сключен договор с Министерството на вътрешните работи, изводимо от разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗМВР (съгласно Постановление № 3 от 10 януари 2013г.), като в случая са приложени договор № •••/12.06.2017 г. и договор № •••/20.05.2021г. и допълнителните споразумения към тях за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на АЕЦ "Козлодуй", ведно с приложенията, общи условия на договора и типова калкулация за услугата по чл. 92, ал. 3 ЗМВР. В тях ясно е посочен начина, вида и периодичността на плащане на допълнителното възнаграждение. Посочен е реда за определяне на размера им - чрез работна група и впоследствие с вътрешни правила по Решение № 282/1993 г. на МС, утвърдени със Заповед № АД- 1960/16.07.2019г., Заповед № АД – 2630/14.09.2021 г. и Заповед № АД – 1566/03.06.2022 г. на изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй", с които ОД на МВР – Враца е изразила съгласие. С оглед приетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице две самостоятелни правоотношения. От една страна е налице служебно правоотношение между страните по делото – ищеца и ответната ОДМВР-Враца, а от друга страна е налице облигационно правоотношение между ответника и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, произтичащо от сключени помежду им договори за охрана от полицейски органи. Първото правоотношение възниква на основание чл. 92, ал. 8 вр. ал. 1 ЗМВР, като служебното положение и статутът на държавните служители, назначени на това основание, се урежда от ЗМВР. Съгласно чл. 176- чл. 179 ЗМВР, на държавните служители в МВР се дължат основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и посочените в чл. 179, ал. 4 ЗМВР други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет. Задължена страна по служебното правоотношение за заплащане на основното и на допълнителните възнаграждения е съответната структура по чл. 37 ЗМВР, която в случая е ОДМВР-Враца. Второто правоотношение възниква на основание чл. 92, ал. 4 вр. ал. 1 ЗМВР и произтича от сключен договор за услуга, по силата на който възложителят "АЕЦ Козлодуй" ЕАД заплаща възнаграждение за предоставената му от изпълнителя ОДМВР- Враца услуга. Съдът намира, че самостоятелният характер на тези отношения е относителен, тъй като компонент от общата цена по договора за охрана, която възложителят дължи на изпълнителя, е възнаграждението за служителите на МВР, осъществяващи тази охрана. Това възнаграждение се определя от министъра на вътрешните работи в утвърдена от него Таблица за средномесечна цена на услугата за охрана на обекти, извършвана от полицейските органи по чл. 92, ал. 1 от Закона за МВР, и е залегнало в к4 на Приложение № 4 към договора - Ценова таблица. В к5 на същото Приложение № 4 като част от цената на услугата пък е посочено допълнителното възнаграждение по РМС № 282/1993 г. Следователно дължимите възнаграждения на служителите на МВР представляват част от цената на услугата, която "АЕЦ Козлодуй" ЕАД дължи на ОДМВР-Враца. Фактът, че цената на услугата се заплаща от възложителя "АЕЦ Козлодуй" ЕАД не означава обаче, че същият изземва от МВР функциите на работодател на полицейските служители. Между двете правоотношения е налице връзка, произтичаща от начина, по който се определят възнагражденията на служителите на МВР, която обаче не променя правата и задълженията в служебното правоотношение между страните в настоящия правен спор, а именно - задължено лице за изплащане на дължимите възнаграждения на ищеца е ОДМВР-Враца. Аргумент в подкрепа на този извод може да се изведе и от разпоредбата на чл. 92, ал. 9 ЗМВР, според която приходите и разходите от дейността на МВР по ал. 1 и 3, в т.ч. попадат приходите от договорите за охрана от полицейски органи, вкл. и на стратегически обекти от значение за националната сигурност, се отчитат по бюджета на МВР. Това означава, че цената на услугата по сключваните между "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и ОДМВР-Враца договори за охрана, в която се включват и възнагражденията на служителите на МВР, които осъществяват охрана на централата, се превежда от възложителя "АЕЦ Козлодуй" ЕАД по бюджета на МВР, но изплащането им на служителите се дължи от ОДМВР-Враца. Въззивника, чрез процесуалният си представител счита, че по силата на служебното му правоотношение с ОДМВР – Враца и въз основа на т. 6, б. „г“ от РМС 282/1993 г. и на основание чл. 179, ал. 4 ЗМВР му се дължи допълнително възнаграждение за прякото му участие в осъществяване защитните дейности на централата, което е в по – голям размер от изплатеното му за процесния период, като претендира присъждане на разликата. Настоящият състав счита, че в конкретния случай не са приложими общите норми, тъй като е налице специален закон – чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, в който е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд, като реда и условията са били определени в наредба на министъра на МВР, а техният размер с цитираните заповеди. В този смисъл е решение № 55 от 07.04.2015 г., по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 197 от 07.10.2019 г., по гр. д. № 786/2019 г. на ВКС, IV г. о. Плащането на допълнително възнаграждение по т. 6, б. „г“ от РМС № 282/1993 г. действително е нормативно уредено задължение за АЕЦ – Козлодуй, но неговият конкретен размер не е определен в нормативната уредба. Възложителят по договора „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД не изземва от МВР функциите на работодател на полицейските служители, ангажирани с изпълнението на предмета на договорите, а единствено заплаща цена на предоставената услуга, включително и нормативно уредените допълнителните възнаграждения, но в размери, договорени между страните по договора. Следователно средствата за заплащане на възнагражденията по РМС № 282/1993 г. са собственост именно на възложителя по договора – „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и след като размерът им не е нормативно уреден, то негово право е да определи този размер в границите, за които е постигнато съгласие с изпълнителя – работодател. Въззивника в исковата молба и във въззивната жалба се позовава като основание за плащане на т. 6, б. „г“ от РМС № 282/1993 г., но всъщност основанието е по т.6, б.“в“ от РМС № 282/1993г. визиращо поощряване на служителите на МВР при изпълнение на възложените им защитни дейности. Но дори и това основание да е въведено в процеса, то исковата претенция пак е неоснователна, тъй като това е залегнало в приложените и приети вътрешни правила. Видно от същите ежемесечно изпълнителят ОДМВР Враца, чрез своето подразделение РУ АЕЦ - Козлодуй изготвял и предоставял на определената работна група обобщени доклади и списъци, в които са посочени претендираното и дължимото се на служителите му възнаграждение за изпълнението на договорите, чрез осъществяването на охраната, които са подписвани от Началник РУ- АЕЦ - Козлодуй, който е присъствал на заседанията на работната група и е подписвал изготвения протокол. Работната група съгласявайки се с направените от Началник РУ АЕЦ - Козлодуй предложения е приемала обобщени доклади и предлагала да се изплатят посочените в тях възнаграждения на служителите на РУ АЕЦ - Козлодуй за съответните месеци. Всички съставени протоколи с изготвените предложения били утвърдени от ръководителите на страните по договора, а именно Изпълнителния Директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и Директора на ОДМВР Враца. Изготвени били от Началник РУ АЕЦ - Козлодуй списъци на служителите от РУ АЕЦ- Козлодуй, които са осъществявали охрана на територията на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй, обобщени доклади относно определяне размера на допълнителното парично възнаграждение „поощрение“ по Решение № 282 на МС за физическа защита на стратегически обект „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, полагащо се на служителите на РУ АЕЦ Козлодуй и Протоколи от заседания на работна група за определяне на допълнителни възнаграждения на служителите на МВР, утвърдени от Изпълнителния Директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и Директора на ОДМВР Враца за исковия период. В тази връзка са неоснователни възраженията на въззивника свързани със законосъобразността по определяне на състава и структурата на работната група, предлагаща размера на индивидуалните допълнителни възнаграждения, както и механизмът за тяхното определяне. Основа за изчисляването им е МРЗ или определен процент от нея според заеманата длъжност. Същите са с постоянен характер, като всеки, който е отработил работните дни за месеца, получава еднакъв размер – 60% от максимално определените с договора размери според заеманата длъжност /от една МРЗ, от 70% от МРЗ и т.н./, т.е. служителят за прякото си участие в защитните дейности на централата, получава допълнителното възнаграждение. При така очертаните в договорите и във вътрешните правила цели, а именно – мотивиране и поощряване на служителите на МВР при изпълнение на дейността им в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД в зависимост от личния принос на всеки от тях и резултатите от защитната дейност, настоящият съдебен състав намира, че претендираното в рамките на настоящето съдебно производство допълнително възнаграждение е такова, което има пряка връзка със служебното представяне на служителите на МВР и основанието за дължимост на същото е по чл. 179, ал. 4 ЗМВР вр. т. 6, б. "в" от РМС № 282/15.07.1993 г., а именно - поощрение на служители на МВР за положен труд по охрана на "АЕЦ Козлодуй". Видно от заключението по изготвената ССчЕ, на ищеца е изплатено в пълен размер дължимото му се за периода допълнително възнаграждение, а именно 60% от сумата, представляваща 100% от МРЗ, с изключение на отделни месеци, в които ищеца е награден /два месеца/ или наказан /един месец/, поради което е получил в първия случай по-висок размер на допълнително възнаграждение /80% - месец юли 2019 г. и 100% - месец декември 2020 г./ или не е получил във втория случай такова /месец юни 2022 г./. Искането на ищеца за присъждане на допълнително възнаграждение в по – голям размер от изплатеният е неоснователно, като такива са и оплакванията в жалбата срещу неприсъждането на такова възнаграждение от първия съд, като основанията за това са обстойно разгледани по – горе и същите се свеждат до липса на нормативно, договорно или по друг правнозначим начин уредено задължение за конкретен дължим на ищеца размер на претендираното от същия допълнително възнаграждение. При тези съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 179, ал. 4 ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение в посочения размер за процесния период, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, е неоснователен и недоказан, поради което правилно е отхвърлен от районния съд. Поради акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва и с оглед неоснователността на главния иск по чл. 179, ал. 4 ЗМВР, искът с правно основание по чл. 86 ЗЗД също е отхвърлен правилно. Предявеният в условията на евентуалност обратен иск от ОДМВР-Враца срещу третото лице помагач „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, гр. Козлодуй, правилно не е разгледан от районния съд, с оглед несбъдването на процесуалното условие за разглеждане на обратния иск, поради неоснователността и следващото от това отхвърляне на главния иск по чл.179, ал.4 ЗМВР. Предвид горното, след съвкупен и самостоятелен анализ на фактите по делото и съобразявайки задължителния характер на решенията на ВКС, постановени в рамките на тълкувателната му дейност, настоящият състав приема, че въззивната жалба е неоснователна, а поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение, в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 179, ал. 4 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, е правилно и следва да бъде потвърдено в условията на чл. 272 ГПК чрез препращане към мотивите на първоинстанционният съд, който е обсъдил събраните доказателства обстойно и задълбочено, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и е приложил правилно материалния закон. По частната жалба, депозирана от ОД на МВР-Враца, срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение: На първо място в жалбата се навеждат доводи, че определението е неправилно в частта, в която районният съд е намалил размера на юрисконсултското възнаграждение, дължимо от ищеца на ОДМВР-Враца. Настоящият съдебен състав намира, че в тази част жалбата е частично основателна. С оглед изхода на спора и приетата неоснователност на исковата претенция, ответникът ОДМВР-Враца има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, а съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в негова полза се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако е бил защитаван от юрисконсулт, какъвто е разглежданият случай. Според чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно последната посочена разпоредба заплащането е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Въз основа на тази разпоредба е приета и НЗПП. Следователно размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда според вида на делото и в размерите, определени в НЗПП. Съдът намира, че съобразно вида на делото следва да приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 1 НЗПП и да определи размера на възнаграждението в границите от 100, 00 лв. до 360, 00 лв. Настоящият въззивен състав не споделя възраженията на процесуалния представител на ищеца, че всички представени от ответника документи са били изготвени от юрисконсулта напълно еднотипно по всички дела, водени срещу ОДМВР-Враца, както и че всички негови действия са изцяло повтарящи се и делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Служебно известен на съда е фактът, че в РС-Козлодуй са били заведени голям брой идентични дела. По всяко от тези дела обаче юрисконсултът е положил усилия за изготвяне и подаване на писмен отговор на исковата молба, предявил е обратен иск срещу трето лице-помагач "АЕЦ Козлодуй", участвал е в открито съдебно заседание, което включва и процесуалното представителство, депозирал е молба за изменение на иска, изготвил е писмена защита, както и молба по чл.248 ГПК. Съобразявайки характера и тежестта на делото, броя на предявените искове и процесуалните действия на процесуалния представител – юрисконсулт на ответната страна, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 250, 00 лв.. По изложените съображения частната жалба в тази част е основателна, като обжалваното определение на РС-Козлодуй по чл. 248 ГПК, с което дължимото юрисконсултско възнаграждение на ОДМВР-Враца е намалено от 300, 00 лева на 100, 00 лева, следва да бъде отменено, и вместо него следва да се осъди ищеца да заплати на ответника сумата 250 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. На следващо място в частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението в частта, в която ОДМВР-Враца е осъдена да заплати на "АЕЦ-Козлодуй" ЕАД разноски за вещо лице в размер на 70, 00 лв.. Съдът намира, че в тази й част частната жалба е неоснователна. Действително "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е участвал в процеса като трето лице-помагач на страната на ответника по главния иск ОДМВР-Враца, а съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК третото лице-помагач нито дължи, нито му се дължат разноски. В случая обаче "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, освен трето лице – помагач, е и ответник от предявения от ОДМВР- Враца обратен иск, поради което има право на разноските, направени за защита срещу този иск, съобразно чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, т.е. при отхвърляне на обратния иск или при прекратяване на производството по същия. Неразглеждането на този евентуален иск от съда поради несбъдване на процесуалното условие, под което е предявен (уважаването на първоначалния иск) по същество може да се приравни на прекратяване на производството по този иск (оставяне без разглеждане). Ето защо в тази хипотеза ответникът по обратния иск има право на разноски в условията на чл. 78, ал. 4 ГПК, а отговорността за направените от него разноски следва да бъде възложена на ищеца по обратния иск, а не на ищеца по първоначалния иск, тъй като последният не е страна в процесуалното правоотношение, породено от предявения обратен иск. В този смисъл е практиката на ВКС, залегнала в Определение № 724 от 15.12.2015 г. по т.д.№ 1280/2014 г., ТК, ІІ т.о., Определение № 152 от 02.04.2020 г. по ч.т.д.№ 2661/2019 г., ТК, ІІ т.о. и др.. В конкретния случай "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е направил разноски за вещо лице в размер на 70, 00 лв.. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че тези разноски са направени от дружеството в качеството му на трето лице-помагач, а не на ответник по обратния иск. С определението, постановено по реда на чл. 140 ГПК, първоинстанционният съд е допуснал ССчЕ, посочил е задачите и е определил първоначалния депозит в общ размер от 210, 00 лв. платими поравно от всички страни в процеса в размер на 70, 00 лв. с изключение на ищеца, който по силата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК е освободен от такси и разноски, които се поемат от бюджета на съда. В определението е посочено, че отговорите на поставените към експерта въпроси касаят предмета на доказване по всеки един от предявените искове по делото, като е прието, че експертизата е в интерес на всички страни, както по предявените главни искове, така и по предявения в условията на евентуалност обратен иск. Никоя от страните не е възразила по така изготвения проект за доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК, и същият е обявен за окончателен. Ето защо съдът намира, че експертизата е допусната за доказване не само на главните искове, но и на предявения обратен иск, както и че "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е задължен да внесе депозит за работата на вещото лице именно в качеството си на ответник по обратния иск, поради което и при изложените по-горе съображения ищецът по този иск му дължи възстановяване на платената сума. При тези съображения съдът намира, че определението, с което съдът е отказал да допусне изменение по реда на чл. 248 ГПК на решението в тази част, е правилно и следва да бъде потвърдено. В частната жалба се навеждат и доводи, че претендираното от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД юрисконсултско възнаграждение не е относимо само към обратния иск, но и към главния иск, по който дружеството има качеството на трето лице-помагач, поради което е следвало да бъде отграничено юрисконсултското възнаграждение за всяко процесуално представителство и неправилно съдът е присъдил пълния размер на исканото юрисконсултско възнаграждение само за обратния иск. Настоящият съдебен състав намира, че в тази част жалбата е неоснователна. С постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение районният съд е изменил решението като е намалил размера на присъдените в тежест на ОДМВР-Враца и в полза на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, като ответник по неразгледания обратен иск, разноски за юрисконсултско възнаграждение от 350, 00 лева на 100, 00 лева. С оглед изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че тези разноски се дължат на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 8 ГПК на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, в качеството му на ответник по обратния иск. При така извършеното намаляване на размера е присъден минимума на юрисконсултското възнаграждение по НЗПП. Настоящият съдебен състав намира, че не може да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение под този минимален размер, както и че с така извършеното намаляване всъщност е отчетено обстоятелството, че юрисконсултът на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е осъществявал процесуално представителство на дружеството и като трето лице-помагач. При тези съображения и като взема предвид, че от страна на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД не е постъпила частна жалба против така извършеното намаление на присъденото му с решението юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира, че в тази част определението следва да бъде потвърдено. Най-сетне в частната жалба се навеждат и доводи, че на ОДМВР-Враца следва да бъде присъдена платената държавна такса по обратния иск. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото това са разноски, направени по повод предявения обратен иск, то при изложените по-горе съображения присъждането им е между страните по този иск и следва общите правила на чл.78 ГПК. С оглед несбъдването на процесуалното условие за разглеждане на обратния иск, право на разноски съгласно чл.78, ал.4 ГПК има ответникът по този иск, а направените от ищеца по същия иск разноски остават в негова тежест. Ето защо на ОДМВР-Враца не се дължи присъждане на направените разноски за държавна такса по обратния иск. Страните претендират присъждане на разноски и за настоящата инстанция. С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, на въззивника и процесуалният му представител не се дължат разноски. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР сумата 250, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 23, т. 1 НЗПП. Направеното от процесуалния представител на въззивника възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно, тъй като не се касае за договорено и заплатено възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, а за присъждане на възнаграждение по преценка на съда. Съгласно чл. 78, ал. 10 ЗМВР, на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД не се дължат разноски за въззивното производство, доколкото същото не е инициирано от ищеца по обратния иск ОДМВР-Враца и в него дружеството участва като трето лице-помагач. Водим от горното, Врачанският окръжен съд