Решение № 38553 от 20.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7946/2025 г.

от 11.06.2025 г., не е извършено плащане на определеното със Заповед № СОА23-РД40-43/17.03.2023г. на кмета на Столична община обезщетение на собствениците на отчуждения имот. С обжалвания административен акт кметът на Столична община е обезсилил издадената от него заповед за отчуждаване, поради неизплащане на дължимото парично обезщетение в 6-месечния срок от влизането й в сила (считано от датата на влизане в сила на цитираното съдебно решение) и липса на предявено в рамките на три месеца след изтичането на този срок искане за отмяна на отчуждаването от собствениците на имота, като е обосновал административно разпореденото от правна страна с нормата на чл. 29, ал. 8 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Извършената в изпълнение на чл. 168 АПК служебна проверка не констатира засягане на оспорената заповед от отменително основание по чл. 146 от кодекса. Административният акт изхожда от компетентен орган, по аргумент от разпоредбите на чл. 29, ал. 6 ЗОС и чл. 23, ал. 1 АПК и доколкото издател на обезсилената отчуждителна заповед е именно кметът на Столична община. Волеизявлението е обективирано в надлежна форма и съдържа изискуемите от закона реквизити - чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е постановен при спазване на административнопроизводствените правила. Характерът на производството по чл. 29, ал. 8 ЗОС, очертан от естеството на разрешавания въпрос, предпоставя неговото иницииране, развитие и приключване едностранно, служебно, по почин на административния орган. Кметът на общината се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не е налице процесуален порок, който би могъл да доведе до различно по съдържание волеизявление от постановеното. Атакуваният акт е материално законосъобразен и съответен на целта на закона. Спорът по делото се концентрира върху въпроса за осъществяването на елементите от фактическия състав на обезсилването на акта за отчуждаване. Отчуждаването на имот за задоволяване на общински нужди е възмезден придобивен способ, но за да настъпи правния му ефект, т.е. да се прекрати правото на собственост на досегашния му титуляр и то да се придобие от общината, е необходимо обезщетението за имота да е преведено по сметка на правоимащото лице – чл. 29, ал. 3 ЗОС. До изпълнението на това условие не може да се осъществи и транслативното (вещно-правно) действие на отчуждаването. По силата на чл. 29, ал. 6 и 7 ЗОС, ако в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 25, ал. 2 или на съдебното решение дължимото парично обезщетение не бъде преведено по сметка на собственика на имота, кметът на общината отменя заповедта за отчуждаването по искане на собственика, предявено в 3-месечен срок от изтичането на предвидения 6-месечен период за изплащане на обезщетението. Ако в срока по ал. 7 не бъде предявено искане за отмяна на заповедта за отчуждаване и в този срок дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено по сметка на собственика на имота, заповедта за отчуждаване се обезсилва – чл. 29, ал. 8 ЗОС. С разпоредбите на чл. 29, ал. 6, 7 и 8 ЗОС са предвидени механизми за защита правата на собствениците при неизпълнение на корелативно свързаното с правото да се получи определеното от отчуждаващия орган обезщетение задължение от облигационен характер за плащане на дължимата сума за стойността на отчуждения имот. Отсъствието на изискуемото плащане е юридически факт, който поражда задължение за кмета на общината по искане на собственика да отмени заповедта за отчуждаване, а в хипотезата на чл. 29, ал. 8 ЗОС – служебно да я обезсили. С оглед правната сигурност обезсилването не настъпва автоматично, пряко по силата на закона, а предпоставя изрично произнасяне на компетентния орган, обективирано в нарочен административен акт. Предпоставките на упражненото от кмета правомощие са от обективен характер и установени в закона - неизплащане на дължимото равностойно парично обезщетение в рамките на определен времеви диапазон и незаявена отмяна на отчуждаването от правоимащото лице. Прилагането на хипотезата на чл. 29, ал. 8 ЗОС е обусловено от проявлението на посочените условия в кумулация. В случая визираните в чл. 29, ал. 6 и 7 ЗОС срокове са изтекли съответно на 06.03.2025 г. и на 06.06.2025 г. Между страните не е спорно, че Столична община не е превела определеното с отчуждителната заповед парично обезщетение за имота, собственост на жалбоподателите, както и че издателят й не е бил сезиран с искане за нейната отмяна. В този смисъл, безспорните фактически установявания се свързват с последиците на приложимата правна норма. Кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки – непревеждане в релевантния срок на дължимите суми ведно с лихвите по сметка на правоимащите лица и неупражняване до 06.06.2025 г. на правото им да искат отмяна на отчуждаването, е породило правомощието на кмета на общината по чл. 29, ал. 8 ЗОС да обезсили отчуждаващият имота им акт. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд. Изложеното мотивира съда да отхвърли оспорването. Изходът от спора обуславя в полза на ответника право на разноски за процесуална защита, определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.