Решение № 3134 от 3.4.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2317/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 68 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по повод жалбата на Г. П. С. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Бургас, [улица], представляван от пълномощника адв. Д. К. от БАК, против Решение № 251005 от 02.12.2024 г., издадено от директора на ОДМВР- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалния закон. В нея се сочи, че обжалваният акт е издаден в противоречие с разясненията, дадени от СЕС с Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. Наред с това сочи, че при издаване на акта не е съобразена разпоредбата на чл. 88а от НК. По същество се иска отмяна на оспорения акт.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи доказателства. Моли за отмяна на заповедта по изложените в нея съображения.

Процесуалният представител на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка. Моли за отхвърляне на жалбата, като сочи, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Счита, че в случая е приложима нормата на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 година, а установените в нея материалноправни предпоставки не са налице по отношение на жалбоподателя. На следващо място сочи, че реабилитацията не е основание за заличаване на обработваните в информационните фондове на МВР лични данни. Отбелязва, че в случая не са събирани нито биометрични, нито генетични данни на жалбоподателя, поради което решението на СЕС е неприложимо. Отбелязва, че заличаването на полицейска регистрация е отделно производство от процесното, което се провежда по друг ред. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на извършените от жалбоподателя разноски за адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят Г. П. С. депозирал в ОД на МВР- Бургас заявление с вх. № 252005-55 от 11.10.2024 г., с правно основание чл. 45, ал.1, т. 4 от ЗЗЛД, вр. чл. 25, ал. 3 и чл. 26, ал. 2 от ЗМВР, с искане да бъдат изтрити личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР по ДП № 516/21.11.2009 г. по описа на РУ Созопол при ОД на МВР- Бургас; ДП № 517/21/11/2009 г. по описа на РУ Созопол при ОД на МВР- Бургас; Заповед за задържане № 74/21.11.2009 г. и НОХД № 1472/2010 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Във връзка с подаденото заявление била извършена проверка, при която било установено, че по отношение на заявителя Г. П. С. е извършена полицейска регистрация и са обработвани лични данни за целите на:

• ДП № 516/21.11.2009 г. по описа на РУ- Созопол при ОД на МВР- Бургас, образувано за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, пр.преписка № 13733/2009 г. по описа на БРП;

• ДП № 517/21.11.2009 г. по описа на РУ- Созопол при ОД на МВР- Бургас, образувано за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, пр.преписка № 13733/2009 г. по описа на БРП;

• НОХД № 1472/2010 г. по описа на БРС, приключило със споразумение, одобрено от съда в с.з. на 14.04.2010 г., с което е наложено наказание „обществено порицание“;

• ДП № 516/2009 г. по описа на РУ- Созопол (полицейска регистрация № 935/05.03.2010 г.);

• ДП № 516/21.11.2009 г. по описа на РУ- Созопол, водено за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 от НК, във връзка с издадена Заповед за задържане № 74/21.11.2009 г. по описа на РУ Созопол при ОД на МВР- Бургас.

В хода на проверката било установено също, че по НОХД № 1472/2010 г. на БРС е наложено на С. наказание „обществено порицание“, изпълнено на 03.05.2010 г. чрез поставяне на съобщение на информационното табло на О. С. и същият е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК.

За резултатите от проверката била изготвена докладна записка (на л. 30 от делото) с мнение за отхвърляне на направеното искане за заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР.

С оспореното решение № УРИ 251005-67 от 02.12.2024 г., издадено на основание чл. 56, ал.3, ал.6 вр. с ал.2 и чл.45, ал.1, т.3, т.4 от ЗЗЛД, вр. чл. 25, ал.3, чл.26, ал.2 и чл.29, ал.1 от ЗМВР, директорът на ОДМВР- Бургас отказал изтриването (заличаването) на личните данни на заявителя Г. П. С., обработвани в информационните фондове на МВР за целите на посочените в докладната записка производства. В мотивите на решението същият е посочил, че личните данни на С. се обработват за изпълнение нормативноустановените дейности на МВР, в т.ч. за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, вкл. предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност, и тяхното предотвратяване съгласно чл. 42, ал.1, и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер и чл. 45, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗЛД, вр. чл. 25, ал. 3 и чл. 26, ал. 2 от ЗМВР, както и във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, и се заличават при осъществяване на някоя от предпоставките, регламентирани в чл. 3-5 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. от 20.10.2014 г., с което са определени сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Органът е формирал извод, че не са налице основания за изтриване/заличаване на сочените от заявителя данни, доколкото в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. от 20.10.2014 г. хипотези липсва основание за изтриване/заличаване на обработвани лични данни при постигнато споразумение, което има последици на влязла в сила присъда (чл. 383, ал.1 от НПК), а настъпването на реабилитация също не фигурира сред лимитативно изброените в нормата хипотези.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореното решение е издадено в предписаната от закона писмена форма, от компетентен орган, оправомощен със Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи да разглежда и да се произнася по постъпили искания на субектите на данни за упражняване на права по чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 53-56 от ЗЗЛД, както и да изпълнява задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/279, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД. На основание чл. 29 от ЗМВР последният е администратор на лични данни, като с цитираната норма изрично е предвидена възможност да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица.

При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила. Отказът е издаден, след обсъждане твърденията на заявителя и преценка на относимите факти, установени при извършената служебна проверка, поради което наведените с жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила се явяват неоснователни.

Съгласно чл. 6 от Общия регламент относно защитата на данните, обработването на лични данни е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете, като това условие не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи. С ал. 2 на чл. 6 е предвидена възможност за държавите членки да запазят или въведат по-конкретни разпоредби, за да адаптират прилагането на правилата на регламента по отношение на обработването, необходимо за спазването на параграф 1, букви в) и д), като установят по-конкретно специални изисквания за обработването и други мерки, за да се гарантира законосъобразно и добросъвестно обработване, включително за други особени случаи на обработване на данни, предвидени в глава IX.

С разпоредбата на чл. 17 от Общия регламент относно защитата на данните детайлно са регламентирани основанията за изтриване на лични данни (правото „да бъдеш забравен“) както следва: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1.

В разглеждания случай личните данни на жалбоподателя законосъобразно са събирани и съхранявани в информационните фондове на МВР за целите на четири досъдебни производства на РУ- Созопол при ОД на МВР- Бургас и едно съдебно производство- НОХД № 1472/2010 г. по описа на Районен съд- Бургас. Съдебното производство е приключило с влязло в сила на 14.04.2010 г. определение на съда, с което е одобрено споразумение за решаване на делото, като на основание чл. 383, ал. 1 от НПК същото има последиците на влязла в сила присъда.

Основанията за заличаване на личните данни са посочени в Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (Инструкцията). Съгласно нормата на чл. 3 от същата инструкция личните данни, събирани и обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер се заличават в следните хипотези:

1) отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК;

2) когато не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 НПК;

3) при прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, по съображения, че: а) деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; б) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; в) на основание чл. 24, ал. 5 НПК; г) на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК; д) на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство;

4) влязла в сила оправдателна присъда;

5) изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс (НК) при: а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; 6. наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; 7. освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а НК) и 8. лицето е починало- във всички останали случаи.

В разглеждания случай горните хипотези не са налице. Независимо от това съдът счита, че са налице основания за заличаване личните данни на жалбоподателя и оспореният отказ е незаконосъобразен, доколкото съхранението на тези данни вече не е необходимо за целите, за които те са обработвани (чл. 17, б. „а“ от Общия регламент). От данните по делото е видно, че по НОХД № 1472/2010 г. на БРС е наложено на жалбоподателя Г. С. наказание „обществено порицание“ за деяние, извършено от него като непълнолетен. Наложеното наказание е изпълнено на 03.05.2010 г., като на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК същият е реабилитиран на 25.02.2020 г. Няма данни за повдигнати обвинения срещу С. по четирите досъдебни производства на РУ- Созопол, нито данни за други противообществени прояви на същия за времето от 2009 г. до настоящия момент. При тези данни следва да се приеме, че е отпаднала необходимостта от съхранение на личните му данни в информационните фондове на МВР. Настъпилата реабилитация, макар и сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните в полицейския регистър, е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред, и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение- в този смисъл Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. В съответствие с разясненията, дадени с посоченото решение на СЕС, необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел следва да бъде установявана във всеки конкретен случай, като се отчита рискът, който представлява осъденото лице, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив. В случая необходимостта от съхранение личните данни на жалбоподателя не е доказана от органа, който носи доказателствената тежест, поради което съдът приема, че оспореният отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка се върне на административния орган за изпълнение.

Мотивиран от изложеното, съдът