РЕШЕНИЕ

№ 622

Пловдив, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20225300102635 по описа за 2022 година Ищцата С. Р. К. с ЕГН ••••••••••, от гр. ••••••••••••••••••, представлявана от пълномощника й адвокат В. П. К., твърди, че на 30.07.2018 г. - по време на брака с И. Б. К., прекратен с решение постановено по гр. д. № 7176 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с. за 2022 г., влязло в сила на 21.07.2022 г., придобила следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.529.67.1.37, находящ се в гр. •••••••••••••• по КККР на ••••••••, одобрени със Заповед № РД- 18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 17.09.2018 г., с адрес на имота: гр.

•••••••••••••••••••••••••••, самостоятелният обект се намира на •••• •• в сграда с идентификатор 56784.529.67.1, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в ПИ с идентификатор 56784.529.67, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 85.05 кв. м., ведно с прилежащи части: 0, 928% ид. ч. от общите части на сградата, ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.529.67.1.38, 56784.529.67.1.36; под обекта: 56784.529.67.1.32; над обекта: няма, която сделката е сключена във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •• том ••, дело № •••••/30.07.2018 г. на СВ –•••••••••, а на 27.08.2018 г. придобила и: 1.005% ид. ч., равняващи се на 28.29/2821 ид. ч. от урбанизирана територия /дворно място/, находяща се в гр. ••••••••••••••••, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; цялата с площ от 2 821 кв. м., съставляваща ПИ с пълен идентификатор 56784.529.67, който имот е заснет в КККР на гр. ••••••••••••••, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед № КД-14-16- 1412/07.07.2010 г. на Началник на СГКК – Пловдив, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: ••••• от ••• по плана на кв. „••••••••“, парцел •••• жилищно и обществено застрояване; при съседи: имот № 56784.529.69, имот № 56784.529.137, имот № 56784.529.138 и имот № 56784.529.143, която сделка е сключена във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № ••••••••••••••••••• по описа на М. Ц. – Нотариус рег. № ••• по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив, като така описаното имущество е отчасти лична нейна собственост, тъй като в придобИ.ето му са вложени отчасти нейни лични средства, представляващи част от платено на 10.01.2018 г. от Гаранционен фонд застрахователно обезщетение във връзка с претърпян на 30.08.2015 г. пътен инцидент. Ето защо, тъй като за вложените от ищцата лични средства при заплащане на цената на придобитото имущество не е налице участие на ответника, то вещта не е изцяло съпружеска имуществена общност, а 99/100 ид. ч. от нея са нейна лична собственост. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията й с ответника, че 99/100 ид. ч. от гореописания недвижим имот е нейна лична собственост поради частична трансформация на нейно лично имущество. Претендира присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 23, ал. 2 Семеен кодекс /СК/. Ответникът И. Б. К. с ЕГН ••••••••••, от с. ••••••••••••••••••, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба, а в единственото проведено по делото открито съдебно заседание заяви, че оспорва изложените по делото обстоятелства, тъй като е бил няколко години в чужбина и е нямал банкови карти и сметки в България, като всички пари са вкарвани по банковата сметка на ищцата и така е закупен апартаментът, поради което моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът като обсъди твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:

Страните не спорят, а и се установява от представените с исковата молба заверени преписи на Удостоверение за сключен граждански брак № •••••••, издадено на 30.12.2016 г. от •••••••••• въз основа на Акт за граждански брак •••, съставен на 30.12.2016 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при •••••••••• и на решение № 2789/21.07.2022 г., че С. Т. и И. К. са сключили граждански брак на 30.12.2016 г., след който фамилното й име е променено от „Т.“ на „К.“, като бракът е прекратен със съдебно решение постановено по гр. д. № 20225330107176 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с. за 2022 година, влязло в сила на 21.07.2022 г., с което утвърдено и постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 Семеен кодекс /СК/, в което те са се съгласили, че след прекратяването на брака съпругата ще носи брачното фамилно име „К.“, както и са декларирали, че придобитият по време на брака недвижим имот, който е в режим на СИО, а именно: „…ап•••• находящ се в гр. ••••••••••••••••, след прекратяване на брака ще остане в обикновена съсобственост.

При наличието на посочената уговорка в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 51 СК, тъй като страните не са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, то в съответствие с даденото задължителното по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешение в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГК, съдът приема, че е допустимо в настоящия исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК.

Посочи се вече по-горе в настоящото изложение, че бракът между страните е сключен на 30.12.2016 г. или по време на действащия Семеен кодекс, обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г., в чл. 18, ал. 1 от който са предвидени три режима на имуществени отношения между съпрузите - законов режим на общност, който според чл. 18, ал. 2 СК е приложим, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени; законов режим на разделност и договорен режим. Доколкото по делото липсват данни страните да са направили избор на режим на имуществените отношения помежду им, то в съответствие с чл. 18, ал. 2 СК съдът приема, че в случая е приложим регламентираният в чл. 18, ал. 1, т. 1 СК законов режим на общност.

По-детайлна регламентация на последния се съдържа в Раздел ІІ, чл. 21 и следващите СК, според алинея първа на която разпоредба съпружеската имуществена общност съставлява бездялово съпритежание на вещни права върху недвижми имоти и движими вещи, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо на чие име са придобити, като според чл. 22, ал. 1 СК извън обхвата на съпружеската имуществена общност остават: вещните права, придобити преди брака и тези, придобити по време на брака по наследство и по дарение; придобитите от единия съпруг по време на брака движимите вещи, които служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят; вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. Или доколкото в действащия СК режимът на общност обхваща само придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права и липсва изрично правило относно придобитите по време на брака паричните влогове, то може да се направи извод, че те са изключени от режима на съпружеската имуществена общност и се считат за лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от обстоятелството дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи.

Предвид гореизложеното, тай като в процесния случай в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовият режим на съпружеска имуществена общност, то придобитото по време на брака чрез договор за покупко- продажба имущество ще има същият статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в придобИ.ето му. А тъй като искът се основава на твърдения, че плащането за придобИ.ето на описания в исковата молба апартамент освен, че е извършено от банкова сметка, чийто титуляр е ищцата и с нейни лични средства, получени като застрахователно обезщетение, то следва, че за успешното провеждане на иска в нейна тежест е да установи тези факти, а за да се защити ответникът следва да докаже твърдението си, че е влагал средства в тази банкова сметка.

Видно от представените с исковата молба заверени преписи на: решение № 7085/25.10.2017 г. постановено от Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав по гр. д. № 11439/2016 г.; изпълнителен лист издаден на 27.11.2017 г. по гр. д. № 11439/2016 г. на СГС, ГО, І-1 с-в; извлечение от 27.05.2022 г. от банкова сметка IBAN: •••••••••••••••••• при „••••••••••••, чийто титуляр е С. Р. К.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот •••, •••••••••, н. д. № 356/30.07.2018 г. на К. К. - Нотариус с район на действие – Районен съд – Пловдив, рег. • ••• по регистъра на Нотариалната камара на Република България и Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № ••••••••••••••••••• по описа на М. Ц. – Нотариус рег. № ••• по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив, се установява, че: с решение № 7085/25.10.2017 г. постановено от Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав по гр. д. № 11439/2016 г. третото лице Гаранционен фонд е осъдено да заплати на С. Т. сумата от 200 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 2120 лв. като обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 30.08.2015 г. ведно със законната лихва върху тези суми от 14.09.2016 г. до окончателното им изплащане, като за тези вземания в полза на ищцата е издаден изпълнителен лист на 27.11.2017 г.; на 10.01.2018 г. ищцата е открила на свое име банкова сметка, представляваща „многофакторен спестовен влог“ с IBAN: •••••••••••••••••• при „••••••••••••, по която на същата дата от третото лице Гаранционен фонд са преведени 228 002.59 лв. с основание „пълно плащане по ид 837 2017 г. длъжник Гаранционен фонд“; в периода 10.01.2018 г. – 30.07.2018 г. по банковата сметка на ищцата няма постъпили парични преводи извършени от ответника; на 30.07.2018 г. между третото лице „ДЖЕСТИПЛОВ“ ООД и ищцата е сключен договор във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот •••, •••••••••, н. д. № 356/30.07.2018 г. на К. К. - Нотариус с район на действие – Районен съд – Пловдив, рег. • ••• по регистъра на Нотариалната камара на Република България, съобразно който дружеството е продало на К. следния недвижим имот: •••••••••••••, находящ се на • етаж, кота +25.65, на секция •, със застроена площ от 85.05 кв. м., състоящ се от дневна, кухня, две спални, баня с тоалетна, тоалетна, килер, коридор, антре и балкон, при граници: от север – контур на сградата и апартамент •, от изток – апартамент •, етажен коридор и апартамент •, от юг – апартамент • и контур на сградата и от запад – контур на сградата, ведно с 0.928% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 12.70 кв. м., като така обектът е с обща площ, включваща и идеалните части от общите части на сградата от 97.75 кв. м., описан съгласно документ за собственост – нотариален акт, а съгласно актуална кадастрална схема описан като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56784.529.67.1.37, находящ се в гр. •••••••••••••• по КККР на ••••••••, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 17.09.2018 г., с адрес на имота: гр. •••••••••••••••••••••••••••, който самостоятелен обект се намира в СГРАДА № 1, разположена в ПИ с идентификатор № 56784.529.67, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, състоящ се от дневна, кухня, две спални, баня с тоалетна, тоалетна, килер, коридор, антре и балкон, с посочени по документи площ от 85.05 кв. м., ведно с прилежащите части: 0.928% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 12.70 кв. м., като така обектът е с площ, включваща и идеалните части от общите части на сградата от 97.75 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.529.67.1.38, 56784.529.67.1.36; под обекта: 56784.529.67.1.32; над обекта: няма, за сумата от 53 000 евро с включен ДДС, равняващи се съобразно определения с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 г. за определяне на валутния курс към еврото, според което официалният валутен курс на лева към еврото е 1, 95583 лева за едно евро, на 103 658.99 лава, като в т. ІІІ от договора е обективирано изявление на купувачката, че паричните средства, с които закупува имота, са лично нейни и представляват застрахователно обезщетение; в същия ден - 30.07.2018 г., от банковата сметка на ищцата в „•••••••••••• са наредени в полза на третото лице „ДЖЕСТИПЛОВ“ ООД 103 909 лв. с основание: „покупка на апартамент ••••••••••• в периода 30.07.2018 г. – 27.08.2018 г. по банковата сметка на ищцата няма постъпили парични преводи извършени от ответника; на 27.08.2018 г. между третото лице „СИФЕР“ ООД и ищцата е сключен договор във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот •••••••••• н. д. № 150/27.08.2018 г. на М. Ц. - Нотариус с район на действие – Районен съд – Пловдив, рег. № ••• по регистъра на Нотариалната камара на Република България, съобразно който дружеството е продало на К. 1, 005% ид. части, равняващи се на 28, 29/2821 ид. ч. от урбанизирана територия дворно място/, находаща се в гр. ••••••••••••••••, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; цялата с площ от 2 821 кв. м., съставляваща ПИ с пълен идентификатор 56784.529.67, който имот е заснет в КККР на гр. ••••••••••••••, одобрени със Заповед № РД-18- 48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, изменени със Заповед № КД-14-16-1412/07.07.2010 г. на Началник на СГКК – Пловдив, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: ••••• от ••• по плана на кв. „••••••••“, парцел ••••, жилищно и обществено застрояване; при съседи: имот № 56784.529.69, имот № 56784.529.137, имот № 56784.529.138 и имот № 56784.529.143, за цена от 946.58 без ДДС или 1135.90 лв.; в същия ден - 27.08.2018 г., от банковата сметка на ищцата в „•••••••••••• са наредени в полза на третото лице „СИФЕР“ ООД 1 158.51 лв. с основание: „ПОК ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ••••••••••••••••••••.“.

Или въз основа на анализа на коментираните писмени доказателства в унисон с твърденията на ищцата се установява, че плащането на цената на закупения по време на брака й с ответника апартамент в ••••••••, на ул. „•••••••••••••••••• и на идеални части от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена жилищната сграда, в която се намира апартаментът, е извършено с пари от спестовен влог, чийто титуляр е тя, сумите по който са преведени от трето лице като обезщетения за вреди от пътнотранспортно произшествие, т. е. те са нейна лична собственост, като при набирането на този влог ответникът не е влагал средства. Следователно, тъй като парите, с които е платена цената по двата договора за покупко- продажба на апартамента, са лично имущество на ищцата, то нейно лично имущество е и придобитото по двете сделки, поради което предявеният иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК следва да бъде уважен, но до размера на претендираните с исковата молба идеални части от 99/100.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2691.42 лева разноски по производството, в това число 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, 681.42 лв. за заплатена държавна такса по производството до размера на дължимата и 10 лв. държавна такса за издаване на преписи за вписване на исковата молба, като разноски за вписване на искова молба не ще бъдат присъдени поради липсата на доказателства за направата на такъв разход.

По изложените мотиви съдът: