Решение № 236 от 11.12.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 318/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С обжалваната и протестирана присъда Пазарджишкия окръжен съд е признал подсъдимия К. А. К. за виновен по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и го осъдил на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание лишаване с изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият К. К. бил признат за невиновен и оправдан по обвинението да е осъществил престъплението в качеството си на управляващ дружеството „К.Т.“ ЕООД и в съучастие като съизвършител с подсъдимата З. С. К.. Със същата присъда съдът признал подсъдимата З. С. К. за невиновна и я оправдал по обвинението по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът отхвърлил предявеният от Държавата чрез Министъра на финансите граждански иск против подсъдимите К. К. и З. К. в размер на 77 065.95 лева, ведно със законната лихва. Недоволен останал прокурорът и протестирал присъдата. В протеста се релевират съображения за неправилно приложение на материалния закон и се претендира постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъде признати за виновни по предявеното им обвинения, да им бъдат наложени наказания по реда на чл.54 НК, както и да бъде уважен предявения граждански иск. В жалбата си подсъдимия К. също се сочи неправилно приложение на материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Претенцията е насочена към постановяване на нова оправдателна присъда или намаляване на размера на наложеното наказание. Постъпила е и жалба от представителя на Министъра на финансите като граждански ищец с искане предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер. В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура подържа протеста по отношение на подсъдимия К., като не поддържа, но и не оттегля протеста по отношение на подсъдимата К.. Оспорва подадената от подсъдимия К. жалба. Намира присъдата в частта, с която подсъдимата К. е призната за невиновна и оправдана за обоснована и законосъобразна и предлага да бъде потвърдена. Представителят на гражданския ищец не се явява и не представя становище. Защитата на подсъдимия К. намира присъдата за неправилна и предлага да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият К. подържа казаното от защитниците си. Подсъдимата К. иска да се потвърди оправдателната й присъда. Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: . При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. След извършване на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и след провеждане на разпоредителното заседание, страните са изявили желание делото да се разгледа по общия ред и съдът го насрочил за разглеждане на 16.05.2023г. В съдебното заседание на 16.05.2022г. съдът след проверка на явилите се лица е дал ход на делото и снел самоличността им. Веднага след това е пристъпил към разпит на явилите се вещи лица и свидетели. Съдът обаче е пропуснал да разясни правата по чл.274 и чл.275 НПК, пропуснал е и да даде ход на съдебното следствие, както и да предостави възможност на прокурора и на представителя на граждански ищец да изложат обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове. Няма данни председателят да е запитал двамата подсъдими разбират ли в какво са обвинени и не е провел разпит на нито един от тях. В случая съдът не е съобразил, че провеждането на съдебно следствие е онзи етап от съдебната фаза на процеса, в който съдът събира ангажираните от страните и счетените като необходими по свой почин доказателства чрез допустимите доказателствени средства и способи. В първата инстанция този процесуален етап започва с доклад на председателя на състава, в който се посочват основанията за образуване на съдебното производство и предявените граждански искове /чл.276, ал.1 НПК/. След това се предоставя възможност на прокурора и на представителя на граждански ищец да изложат обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове /чл.276, ал.2 НПК/ и накрая председателят запитва подсъдимите разбират ли обвиненията /чл.276, ал.3 НПК/. Всички тези процесуални действия са заложени в закона като гаранция за проявление и спазване на принципите за непосредственост и устност, а в случаите, когато не са налице основания за изключване, и на принципа за публичност на наказателния процес. По този начин, както целият съдебен състав, така и страните по делото, се запознават с фактическото обвинение спрямо подсъдимия и с виждането на прокурора по приложението на правото, чрез огласяването им в съдебното заседание. Пропускането да бъде даден ход на съдебното следствие и на началните действия преди започване на събирането и проверката на доказателствата е нарушение на разписаната в НПК процедура, което съществено ограничава правата на страните, а отделно от това и засяга негативно основополагащите принципи на наказателния процес. Това нарушение е обхванато от разпоредбата на чл.348, ал.3, т.1 НПК, същото е отстранимо, но не от настоящата инстанция. При наличието на такива процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени в хода на въззивното производство и характерът им не позволява решаването на делото по същество в настоящата инстанция, обжалваната и протестирана присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия, в който са допуснати, при което да бъдат отстранени посочените пo-горе нарушения на процесуалните правила. Процесуалния изход на делото не налага да с е обсъждат останалите доводи и съображения на страните по съществото на казуса и същите следва да намерят отговор при новото разглеждане на делото. Предвид горното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, Пловдивският апелативен съд