Решение № 3913 от 28.4.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 141/2025 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, действащ чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Д. Ч., срещу решение № 927/18.11.2024г., постановено по АНД № 3861/2024г. на РС Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 783550-[рег. номер] / 09.08.2024 г., с което на Д. Д. Д. на основание чл.80а, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е наложено административно наказание глоба в размер на 12500.00 лева за извършено по чл.50, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗДДФЛ административно нарушение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се мотивите на съда, обосновали отмяна на НП, като се излагат подробни доводи за законосъобразност на отмененото НП, тъй като били спазени процесуалните правила и материалния закон. Оспорен е и размерът на присъденото в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Прави се искане АдмС Бургас да отмени решението на РС Бургас и да потвърди НП. В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация е подал отговор срещу касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание касаторът - Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, не се явява и не изпраща представител. Жалбата се поддържа чрез писмено становище, в което е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Д. Д. Д. се представлява по пълномощие от адвокат П. С. от АК Ямбол, която поддържа отговора срещу касационната жалба, както и и искането за присъждане на разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за основателност на касационната жалба и съответно за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП. Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С обжалваното решение състав на РС Бургас е отменил НП № 783550-[рег. номер]/09.08.2024г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което на Д. Д. Д. на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание глоба в размер на 12500.00 лева за извършено по чл.50, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗДДФЛ административно нарушение и НАП е осъдена да заплати на Д. разноски в размер на 1600.00 лева. След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че жалбоподателят е подал на 14.03.2023г. декларация по ЗДДФЛ за данъчната 2022г., но в Приложение № 11 към декларацията не декларирал непогасената част в размер [рег. номер].00 лева от сумата, която дал по договор за заем на трето лице, поради което нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗДДФЛ във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. Приел е, че посочената в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП дата на нарушението - 14.03.2023 г., се явява несъставомерна по съображения, че процесното нарушение не може да бъде извършено преди да изтече срокът по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ - до 30 април, с оглед на което приел, че записаната в обстоятелствената част на НП дата на нарушението е неправилно установена, поради което нарушението се явява несъставомерно от обективна страна. Добавено е, че е мислимо нарушението да бъде извършено едва на 03.05.2023г., като е обсъдена и възможността по чл.53, ал.2 от ЗДДФЛ за корекция до 30 септември на съответната година. Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за основателност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд е стигнал до неправилен правен извод за несъставомерност на деянието, съответно за незаконосъобразност на обжалваното НП. Тъй като не се налага събирането на други доказателства и връщане на делото за ново разглеждане, касационната инстанция следва да реши спора по същество. В чл.50, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗДДФЛ е установено в тежест на местните физически лица задължение да подават данъчна декларация по образец за предоставените/получени парични заеми, когато размерът на непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година общо надхвърля 10000.00 лева. Установено е, че 20.03.2022 г. между ответника по касация и трето лице бил сключен договор за заем, по силата на който ответникът предоставил на третото лице 125000.00 лева за срок от две години. Следователно и след като заемната сума не е била върната, за заемодателя Д., който е местно физическо лице, е възникнало задължение в срок до 30 април 2023г. да подаде данъчна декларация, в която да декларира непогасения остатък [рег. номер].00 лева. Ответникът подал декларация на 14.03.2023г., в която обаче не е попълнено Приложение № 11, където се декларират данните по чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ. За данъчната 2023г. е подадена на 09.02.2024г. декларация, в която е деклариран непогасения към 31.12.2023г. остатък в размер [рег. номер].00 лева, в изпълнение на задължението по чл.50, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДДФЛ да се декларират непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставените през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40000.00 лева. Следователно, неоснователни се явяват доводите в жалбата срещу НП, че ответникът закъснял с подаването на декларацията и затова деянието следвало да се санкционира по чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, вместо по чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ. Съдът споделя изложените в тази насока съображения в обжалваното решение за съотношението между тези разпоредби и за приложимостта им. Недекларирането или невярното деклариране на обстоятелствата по чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ е мислимо само тогава когато вече е подадена декларация, като в разпоредбата на чл.80а от ЗДДФЛ, създадена едновременно с разпоредбата на чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ, се предвижда специално административно наказание само за недеклариране или невярно деклариране на информацията по чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ. Санкцията, предвидена в чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, се налага, ако изобщо не е подадена декларация, без да се поставят ограничения за вида на декларираните обстоятелства, или пък декларацията е подадена извън срока. Съответен на горните разсъждения е и изводът, че нарушението е извършено на 14.03.2023г., когато е подадена декларацията за данъчната 2022г. и това е така, защото в подадената именно на тази дата декларация не са декларирани обстоятелствата по чл.50, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗДДФЛ. В чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ е очертано необходимото съдържание на декларацията и когато подадената декларация не отговаря на тези изисквания, се осъществява състава на чл. 80а, ал.1 от ЗЗДФЛ, предложение първо или второ, в зависимост от това дали данните, подлежащи на деклариране, са посочени невярно или изобщо не са декларирани. Следователно тогава когато данните не са посочени, както е в случая, нарушението по чл.80а от ЗДДФЛ се счита за довършено на датата, на която е подадена декларация, в която тези данни липсват. Освен това, в чл.80а от ЗДДФЛ не се поставят някакви срокове, изтичането на които да е поставено като условие за съставомерност. Именно затова са несподелими съображенията на първоинстационния съд, че е обективно невъзможно нарушението да е извършено на 14.03.2023г., т.е. преди да изтече срокът по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ. Както беше отбелязано по – горе, ответникът е наказан не защото не е подал декларация, а защото в подадената декларация не е декларирал определени обстоятелства по чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ. Разсъжденията биха били верни, ако декларация не беше подадена, в който случай задълженото лице би понесло отговорност по чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, а за дата на нарушението да се приеме денят, следващ последния ден на срока за подаване на декларацията. Вярно е, че до изтичане на срока по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ може да се подаде нова декларация, което следва от общата разпоредба на чл.104 от ДОПК, но такава декларация не е подадена, поради което изложеното тълкуване не е съобразено със смисъла на закона. Разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗДДФЛ пък е неприложима при деклариране непогасена част от дадени по договор за заем парични средства, тъй като нова декларация по този ред може да се подаде в срок до 30 септември само тогава когато се касае до деклариране на придобити доходи. С оглед изложените съображения съдът приема, че ответникът по касация е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение, за което е наказан. Административното нарушение е определено в размер на 12500.00 лева, при съобразяване с механизма по чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ – 10% от от недекларираната сума. При извършване на проверка за спазване на процесуалните правилата в хода административнонаказателното производство, съдът не установи да са допуснати такива, които да налагат отмяна на НП по реда на чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН. Неоснователни са и доводите за маловажност на извършеното, тъй като деянието разкрива типичната за този вид нарушения обществена опасност и нито се твърдят, нито се представят доказателства за липса или незначителност на вредните последици или за други смекчаващи административнонаказателната отговорност обстоятелства. По тези причини обжалваното решение следва да бъде отменено, вкл. и в частта му относно присъдените в полза на жалбоподателя разноски, и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което НП бъде потвърдено. В полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева. Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН вр. чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав