Решение № 4254 от 10.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 274/2024 г.

Със заявление рег. №АО-2055/05.12.2023г. до Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ /л.л.45 и 46 от делото в АССГ/, Ц. Б. П. е поискал промяна предназначението на 2 710 кв. м. земеделска земя, от трета категория, върху която е извършено строителство на обект: „Едноетажна масивна постройка – административна сграда и едноетажна масивна постройка - гараж с работилница", в поземлен имот с идентификатор 16537.37.40 по КККР на с. Горни Дъбник, местност „Стопански двор“, община Долни Дъбник, област Плевен.

Към заявлението са приложени: заповед №20/13.01.2016г. на кмета на община Долни Дъбник, з която е одобрен ПУП-ПЗ на ПИ037040 /л.47 от дело в АССГ/, докладна записка относно промяна предназначението на поземлен имот с идентификатор 16537.37.40 /л.51 от дело в АССГ/, нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 21.02.2014г. на нотариус Д. И. /л.л.52 и 53 от дело в АССГ/, скица от СГКК- Плевен за поземлен имот с идентификатор 16537.37.40 /л.л.54 и 55 от дело в АССГ/, решение №320, протокол №26/18.12.2013г. на Общински съвет Долни Дъбник /л.56 от дело в АССГ/, здравно заключение за съгласуване на проект за ПУП изх. № РД-259-36/09.12.2022г. /л.59 от дело в АССГ/, удостоверение за поливни земеделски земи изх. №ПД-04-76/19.04.2023г. /л.66 от дело в АССГ/, Акт №33 за категоризиране на земеделски земи при промяна на тяхното предназначение от 05.09.2023г. /л.26 и л.68 от дело в АССГ/, Удостоверение за търпимост №41/04.07.2023г. на Главен архитект на община Долни Дъбник /л.69 от дело в АССГ/, наказателно постановление №НП-296/02.08.2023г. на зам. министър на земеделието и храните /л.л.71-74 от дело в АССГ/.

Въз основа на заявлението е постановена т.77 от решение КЗЗ-01/16.01.2024г. на Комисия за земеделски земи към Министерство на земеделието и храните /л.л.105-117 от дело в АССГ/.

По делото са представени още: Заповед с peг. индекс № РД46-163 от 12.07.2023г., с приложение /л.л.41-42/, Заповед с peг. индекс № РД46-194 от 11.09.2023г., /л.43/, Заповед с peг. индекс № РД46-276 от 14.11.2023г. /л.44/; Заповед с peг. индекс № РД46-1 от 16.01, 2024г. /л.45/.

Представен е и в цялост Протокол №01/16.01.2024г. от заседанието на Комисията за земеделските земи /л.л.50-83/.

По заявление рег. №АО-2055/05.12.2023г. Комисия за земеделски земи към Министерство на земеделието и храните се е произнесла в т.77 от решение КЗЗ-01/16.01.2024г., че променя предназначението на 2 710 кв.м земеделска земя, от трета категория, поливна, собственост на Ц. Б. П., върху която е извършено строителство на обект: „Едноетажна масивна постройка - административна сграда и едноетажна масивна постройка - гараж с работилница", поземлен имот с идентификатор 16537.37.40 по КККР на с. Горни Дъбник, местност „Стопански двор", община Долни Дъбник, област Плевен, при граници, посочени в приложените скици и одобрен ПУП-ПЗ. Собственикът на земята следва да заплати на основание § 2, ал. 2 на ЗОЗЗ, двойния размер на таксата по чл. 6, т. 4 и т. 7 от тарифата в размер на 13 170, 60 лева.

Решението е връчено на оспорващия на 25.01.2024 год., видно от известие за доставяне на л. 14, а жалбата против него е подадена на 06.02.2024 год. и е заведена с вх. АО-2055 в Министерство на земеделието и храните, видно от вх. № на л. 4 от делото на АССГ, като оспорващият обжалва т.77 единствено в частта относно определената такса в размер на 13 170.60 лева.

По делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза, като ВЛ е изготвило експертизата в два варианта: съгласно първия- с оглед промяната на предназначението на поземления имот за съхранение на селскостопанска продукция, съгласно приложените по делото проекти, собственикът заплаща санкцията в двойния размер на таксата 487.80 лв. х 2 =975.60 лв., като таксата по чл. 8 т.9 от Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи е 975.60 лева, а съгласно втория вариант- в случаите на извършено строителство върху земеделска земя и с оглед на построените в поземлен имот сгради, съгласно удостоверение за търпимост на лист 27 от делото на АССГ, а именно складова база и ремонтна работилница, собственикът заплаща санкцията в двойния размер на таксата 5487.75 лв. х 2 =10975.50 лв. и таксата по чл. 6 т.3 от Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи е 10975.50 лева.

Като доказателство от ответника е представена заповед РД09-807/12.07.2022г. на Министъра на земеделието, ведно с приложение №1 и приложение №2 към нея /л.л.124-127/ При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане, а разгледана по същество е основателна.

Административното производство се е развило по реда на § 2, ал.1 от ДР на ЗОЗЗ във вр. с чл. 17, ал. 1 от същия закон.

Съгласно на § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗОЗЗ /в приложимата редакция/ за строителство, извършено върху земеделска земя, без да е променено предназначението й, се провежда процедурата по реда на този закон, а ал. 2 предвижда, че в случаите по ал. 1 собственикът на обекта заплаща санкцията по глава девета на закона и двойния размер на таксата по чл. 30.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната от: 1. комисии към областните дирекции "Земеделие" - когато исканата площ е до 50 дка от пета до десета категория или не е поливна и земята е в землищата на населените места на територията на съответната област; 2. Комисията за земеделските земи - за останалите случаи.

В случая, съгласно акт №33 за категоризиране на земеделски земи при промяна на тяхното предназначение от 05.09.2023г. издаден от ОДЗ- Плевен /л.68 от дело в АССГ/, земята е с обща площ от 2710 кв.м., от трета категория, при неполивни условия и следователно компетентна да се произнесе по искането е Комисията за земеделските земи към Министерство на земеделието и храните.

Съгласно чл. 39, ал.1 от ЗОЗЗ /в приложимата редакция/ към Министерството на земеделието и храните се създава Комисия за земеделските земи /за краткост “Комисия“/. Съгласно ал.2 в състава на комисията по ал. 1 се включва по един представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на правосъдието, на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на икономиката, на Министерството на енергетиката, на Министерството на земеделието и храните и на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров" в структурата на Селскостопанската академия. При необходимост в заседанията на комисията могат да участват и представители на други заинтересовани ведомства. Съгласно ал. 3 Министърът на земеделието и храните е председател на Комисията за земеделските земи. Той определя поименния й състав по предложение на съответните министри и ръководителите на други ведомства.

Представени са Заповед с peг. индекс № РД46-163 от 12.07.2023г., с приложение /л.л.41-42/, Заповед с peг. индекс № РД46-194 от 11.09.2023г., /л.43/, Заповед с peг. индекс № РД46-276 от 14.11.2023г. /л.44/; Заповед с peг. индекс № РД46-1 от 16.01, 2024г. /л.45/, поради което съдът приема, че оспореното Решение по т.77 на Комисията, е постановено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, спазени са административно производствените правила при постановяване му, като това не е спорно между страните.

Спорният въпрос в случая е, какъв е размерът на дължимата такса за промяна на предназначението на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор № 16537.37.40, местност „Стопански двор„ с. Горни Дъбник, община Долни Дъбник, област Плевен, с площ 2710 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, категория на земята 3 /трета/, като съгласно оспореното решение таксата е в размер на 13 170, 60 лева, определена като двойният размер на таксата по чл. 6, т.4 и т.7 от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи /за краткост „Тарифата“/, а оспорващият счита, че следва да заплати такса в по- малък размер, тъй като имотът ще се ползва за складиране на селскостопанска техника и продукция в терен отреден за предимно производствени нужди, като дължимата такса следва де се определи по чл. 8, т.9 от Тарифата, като същата следва да бъде в размер на 650, 40 лева.

За да определи такса в размер на 13 170, 60 лева, Комисията е приела, че редът, по който е проведена процедурата за промяна на предназначението на поземлен имот с идентификатор 16537.37.40 по КККР на с. Горни Дъбник, е по Глава пета, Раздел V „Промяна на предназначението на земеделска земя, върху която е извършено строителство“ от Правилника за промяна на предназначението на земеделска земя (ППЗОЗЗ), като съгласно чл. 50, ал. 1 от ППЗОЗЗ физически и юридически лица - собственици на сгради и съоръжения, строителството на които е започнало или завършено върху земеделска земя след 1 юли 1973 г., без да са извършени процедурите по отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата, съответно по ЗОЗЗ, са длъжни да внесат мотивирано предложение в Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на застроената земя и на прилежащите площи за функционирането на обекта. Комисията приема, че обстоятелството, че в имота е извършено строителство на сгради, се потвърждава от издаденото Наказателно постановление № НП-296/02.08.2023 г. от заместник-министъра на земеделието и храните, с което на Ц. Б. П. е наложено административно наказание глоба, като НП е постановено за това, че на 07.06.2023 г. Ц. Б. П. използва земеделска земя за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението й, като е построен обект: „Едноетажна масивна постройка - Административна сграда със застроена площ 59 кв. м. и Едноетажна масивна постройка - Гараж с работилница със застроена площ 57 кв. м“ в поземлен имот с идентификатор 16537.37.40 по КККР на с. Горни Дъбник, което съставлява нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 3, във връзка с ал. 1 и 2 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ.

Според съда, таксата за промяна на предназначението на земята правилно е определена по Глава пета, Раздел V „Промяна на предназначението на земеделска земя, върху която е извършено строителство“ от Правилника за промяна на предназначението на земеделска земя (ППЗОЗЗ).

Освен Наказателно постановление № НП-296/02.08.2023 г. от заместник-министъра на земеделието и храните /л.л.71-74 от дело в АССГ/, с което на Ц. Б. П. е наложено административно наказание глоба, тъй като Ц. Б. П. използва земеделска земя за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението й, като е построен обект: „Едноетажна масивна постройка - Административна сграда със застроена площ 59 кв. м. и Едноетажна масивна постройка - Гараж с работилница със застроена площ 57 кв. м“ в поземлен имот с идентификатор 16537.37.40 по КККР на с. Горни Дъбник, което съставлява нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 3, във връзка с ал. 1 и 2 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ, че е извършено строителство в земеделска земя се потвърждава и от Удостоверение за търпимост №41/04.07.2023г. на Главен архитект на община Долни Дъбник /л.69 от дело в АССГ/.

Съгласно Удостоверение за търпимост №41/04.07.2023г. за строежите складова база- 60 кв.м. и ремонтна работилница- 57 кв.м., построени в ПИ с идентификатор №16537.37.40 по КККР на с. Горни Дъбник са в режим на търпимост и не подлежат на премахване, тъй като са построени преди 2001 година.

С оглед на горните безспорни писмени доказателства, съдът приема, че в земеделската земя още преди 2001г. е било налице строителство, без да е налице промяна на предназначението на земеделската земя и следователно дължимата такса следва да е по Глава пета, Раздел V „Промяна на предназначението на земеделска земя, върху която е извършено строителство“ от ППЗОЗЗ, тъй като се прилага § 2, ал. 1 от ДР на ЗОЗЗ, съгласно който за строителство, извършено върху земеделска земя, без наличие на влязло в сила решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 или издадено удостоверение по чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6, се провежда процедурата по реда на този закон и ал. 2 предвижда, че в случаите по ал. 1 собственикът на обекта заплаща санкцията по глава девета на закона и двойния размер на таксата по чл. 30 от ЗОЗЗ.

Инвестиционните намерения на собственика, с оглед представените обяснителна записка към ПУП, в която е посочено, че имотът ще се ползва за складиране на селскостопанска техника и селскостопанска продукция, не променя фактът, че в земеделската земя вече има построени сгради, с оглед на което следва да се приложи § 2 ал. 1 и ал. 2 от ДР на ЗОЗЗ.

Независимо, че Комисията правилно е определила по кой ред следва да се определи таксата за промяна предназначението на имота, изчисляването на дължимата такса е неправилно, като вместо да се изчисли за земеделска земя при неполивни условия, определената такса е за земеделска земя при поливни условия, като не е основателно твърдението на процесуалния представител на ответника, че имотът е поливен, тъй като попада в обхвата на територия, обслужвана от съществуваща и действаща напоителна система „Голяма Витска“.

Съгласно удостоверение за поливни земеделски земи изх. №ПД-04-76/19.04.2023г. /л.25 и л.66 от дело в АССГ/, независимо, че имотът попада в посочената напоителна система, но до същия не може да бъде доставяна поливна вода и изрично е посочено, че имотът е неполивен, а дали издаденото удостоверение като форма и образец отговаря на утвърденото е ирелевантно, доколкото е важно неговото съдържание, а то е, че имотът е неполивен.

Обстоятелството, че имотът е неполивен се признава и от директор дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в Министерство на земеделието и храните в писмо на л.л.48-49, а именно на л. 49 на гърба, като същото е възприето и от ОД „Земеделие“- Плевен в Акт №33 от 05.09.2023г. за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение /л.26 и л.68 от дело в АССГ/, където също е посочено, че имотът е категоризиран при неполивни условия.

Съгласно заключението на ВЛ, което като пълно, ясно и обосновано се кредитира от съда, формулата по която се изчислява таксата по т. 2 от заключението на ВЛ, която според съда следва да се приложи, е следната:

СББ е 75 /от приложен Акт № 33 за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение от 05.09.2023 т. на стр. 44 от АССГ/;

Кплощ - 3.00, съгласно чл. 5, ал. 2 т.1б от Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи - коефициентът за площта на земята при площ над 1 до 5 дка включително;

Кк - 9.00 - Горни Дъбник е населено място от пета категория, съгласно чл.5, ал. 3 по чл. 6 от Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи:

Кпол -1.00 - при неполивни земи, съгласно чл. 5, ал. 5 от Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи.

Т=75 х 3.00 х 9.00 х 1.00 = 2025 лв. на 1 дка земеделска земя. при 2.710 дка е 5487.75 лв.

На основание чл.30 от ЗОЗЗ и параграф 2, ал. 2 от същия закон в случаите на извършено строителство върху земеделска земя собственикът заплаща санкцията в двойния размер на таксата 5487.75 лв. х 2 =10975.50 лв.

При изчисляването на таксата от Комисията, вместо коефициент за неполивни земи, който е 1.00, е приложен коефициент за поливни земи 1.20 в резултат на което неправилно е определена дължимата такса, тъй като, видно от удостоверение за поливни земеделски земи изх. №ПД-04-76/19.04.2023г. /л.25 и л.66 от дело в АССГ/, поземленият имот за който се иска да бъде променено предназначението е при неполивни условия и следователно неправилно е приложен материалният закон, с оглед изчисляването на дължимата такса, като точка 77 от оспореното решение, не съответства на материално-правните разпоредби, нито на целта на закона в оспорената част.

Предвид горното съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, мотивиран е, при издаването му са спазени административно-производствените правила, но същият не съответства на материално-правните разпоредби, нито на целта на закона, което е нарушение на чл. 146, т.4 и т. 5 от АПК, поради което жалбата се явява основателна и следва да бъде отменена точка 77 от решение КЗЗ-01/16.01.2024г. на Комисия за земеделски земи към Министерство на земеделието и храните, в частта за определената дължима такса, съгласно Тарифата за таксите и административната преписка следва бъде върната на Комисия за земеделски земи към Министерство на земеделието и храните, която да се произнесе и да определи дължимата такса за промяна на предназначението на поземлен имот с идентификатор № 16537.37.40 при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за приемане на решение и доколкото всички доказателства са събрани, следва органът да се произнесе в двумесечен срок след влизане в сила на настоящето съдебно решение с оглед, че комисията е колективен орган.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на оспорващия следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв., договорено и платено съгласно договор за правна помощ и съдействие на л.8 от дело на АССГ, платена държавна такса в размер на 10 лева, съгласно разписка на л.17 от делото и депозит за вещо лице в размер на 350 лева, заплатен съгласно разписка на л. 94 от делото или общо разноски в размер на 1960 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав