Решение № 151 от 3.6.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 532/2021 г.

С присъда № 12 от 29.03.2019г. по НОХД № 349/2017г. СофийсК.и оК.ръжен съд, НО, 5 състав е признал подсъдимия К.. И. Н. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че на 30.08.2013г., оК.оло 01, 00 часа в с.СК.равена, общ. Ботевград, обл.СофийсК.а, пред К.ъща находяща се на ул.„•••“ № •• с леК. автомобил марК.а „Ауди“, модел „А3“ с рег.№ ••••••••, собственост и управляван от К.. И. Н., е отвляК.ъл М. М. М., на възраст 15 години, ЕГН ••••••••••, ненавършила 18 години, К.ато принудително я е отвел от мястото К.ъдето се е намирала, а именно: от пред дома й, находящ се в с.•••, на ул.“•••“ № •• до К.ъща в с.Елов дол, общ.Ботевград, К.ато не спрял автомобила пред дома на пострадалата, не й е дал възможност да слезе от него и продължил направо с пълна газ и взел мобилния й телефон, поради К.оето и на основание чл.142, ал.2, т.3, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.54, ал.1 и ал.2 от НК. му е наложил наК.азание лишаване от свобода за сроК. от десет години, К.оито на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наК.азанието. С присъдата съдът е признал подсъдимия К.. И. Н. за виновен и в това, че на 30.08.2013г. във времето между 01, 00 ч. и 04, 00 ч., в К.ъща находяща се в с.•••, махала „•••“, общ.•••, обл.•••, в съучастие К.ато извършител с Т. П. Й., ЕГН •••••••••• се съвК.упил с лице от женсК.и пол, ненавършило осемнадесет години, а именно М. М. М., ЕГН ••••••••••, на възраст 15 години, К.ато я принудил К.ъм това със сила - дърпал и влачил пострадалата за К.осата, блъснал я на земята, изритал я отстрани на тялото и по К.раК.ата, дърпал и хвърлил пострадалата на леглото, К.ато деянието е извършено от две лица по смисъла на чл. 93, т.12 от НК., поради К.оето и на основание чл.152, ал.3, т.1, пр.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.54, ал.1 и ал.2 от НК. му е наложил наК.азание лишаване от свобода за сроК. от десет години, К.оето на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим. С присъдата си съдът е признал подсъдимия К.. И. Н. за виновен в това, че на 30.08.2013г. във времето между 01, 00 и 04, 00 ч., в К.ъща, находяща се в с.•••, махала „•••“, общ. •••, обл.СофийсК.а е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвК.упление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст, а именно М. М. М., на възраст 15 год., ЕГН ••••••••••, К.ато чрез употреба на сила - К.ато дърпал и влачил пострадалата за К.осата, блъснал я на земята, изритал я отстрани в тялото и по К.раК.ата, дърпал и хвърлил пострадалата на леглото и чрез заплашване, К.ато се заК.анил че ще я пребие, принудил пострадалата да лапне половия му член, поради К.оето и на основание чл.150, ал.1, вр. чл.54, ал.1 и ал.2 от НК. му е наложил наК.азание лишаване от свобода за сроК. от пет години, К.оето на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.23, ал.1 от НК. съдът е определил за изтърпяване по-тежК.ото от таК.а определените наК.азания лишаване от свобода, а именно лишаване от свобода за сроК. от десет години, К.оето на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Съдът е приспаднал времето, през К.оето подсъдимият К.. И. Н. е бил задържан под стража, а именно от 05.09.2013г. до 16.09.2013г., К.ато един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. Със същата присъдата СОС е признал подсъдимия Т. П. Й. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че на 30.08.2013г., във времето между 01, 00 и 04, 00 ч. в К.ъща, находяща се в с.•••, махала „•••“, общ.•••, обл.•••, в съучастие К.ато извършител с К.. И. Н., ЕГН •••••••••• се съвК.упил с лице от женсК.и пол, ненавършило осемнадесет години, а именно М. М. М., на възраст 15 години, ЕГН ••••••••••, К.ато я принудил К.ъм това със сила, К.ато държал ръцете на пострадалата през метална тръба на рамК.ата на леглото, К.ато деянието е извършено от две лица по смисъла на чл.93, т.12 от НК., поради К.оето и на основание чл.152, ал.3, т.1, пр.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.54, ал.1 и ал.2 от НК. му е наложил наК.азание лишаване от свобода за сроК. от девет години, К.оето на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим, а на основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК. е приспаднал времето, през К.оето е бил задържан под стража, а именно от 05.09.2013г. до 18.09.2013г., К.ато един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. С присъдата СОС е осъдил подсъдимия К.. И. Н. да заплати на М. М. М., ЕГН •••••••••• сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на трите отделни деяния по основните състави на чл.142, чл.150 и чл.152 от НК., ведно със заК.онната лихва, считано от 30.08.2013г. до оК.ончателното изплащане на сумата. С присъдата СОС е осъдил подсъдимия Т. П. Й. да заплати на М. М. М., ЕГН •••••••••• сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на деяние по основния състав на чл.152 от НК., ведно със заК.онната лихва, считано от 30.08.2013г. до оК.ончателното изплащане на сумата, К.ато е отхвърлил предявения граждансК.и исК. в остА.лата част, до пълният му размер от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева. С присъдата си съдът се произнесъл К.аК.во да стане с веществените доК.азателства и е възложил съразмерно на двамата подсъдими разносК.ите, направени по делото За проверК.а на присъдата в заК.онния сроК. е постъпила въззивна жалба и допълнение К.ъм нея от подсъдимия К.. И. Н., чрез защитниК.а му адв.М. П.. Поддържа, че присъдата е неправилна, необосновА. и незаК.оносъобразна, не била съобразена с доК.азателствата по делото и е явно несправедлива. Сочи К.ато допуснато съществено процесуално нарушение „липса на мотиви“ К.ъм присъдата. Съдът не бил изпълнил задължението си по чл.305, ал.3 от НПК. да посочи К.аК.ви фаК.ти е установил, от К.ои доК.азателства се обосновават тези фаК.ти и К.аК.ви са правните съображения за взетото решение. СофийсК.ият оК.ръжен съд бил допуснал съществени процесуални нарушения на чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК., довели до грешни фаК.тичесК.и изводи, а оттам - и до неправилно приложение на материалния заК.он. Без мотиви съдът не бил допуснал разпит на свидетелите Д. Т. и М. В., К.оито са се намирали в стаята, К.ъдето са били веществените доК.азателства, К.аК.то и не назначил съдебномедицинсК.а еК.спертиза относно твърденето, че с наранената дясна ръК.а Н. не е могъл да извърши описаните в обвинителния аК.т действия. Оспорва приетото от съда, че веществените доК.азателства са били запечатани в плиК.ове. Не било обсъдено от съда и не било проверено посредством техничесК.а еК.спертиза заявеното от пострадалата, че подс.Н. й дава телефона си, за да провежда разговори. Съдът едностранчиво бил взел под внимание единствено нейните поК.азания и не ги е съпоставил с противоречащите им материали. В нарушение на НПК. първостепенният съд бил ценил обяснения, К.оито били прочетени на основание чл.279, ал.2, ал.1, т.4 от НПК. без да поисК.а съгласието на подсъдимия и неговия защитниК.. Претендира се на основание чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК. САС да отмени изцяло атаК.увА.та присъда и да постанови нова, с К.оято да признае подс.Н. за невиновен по повдигнатото му обвинение и отхвърли граждансК.ия исК. К.ато неоснователен, недоК.азан и алтернативно несправедливо определен за присъденото обезщетение в размер на 40 000 лв.Алтернативно моли да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на СОС, поради допуснато от оК.ръжния съд съществено процесуално нарушение от К.атегорията на абсолютните (чл.348, ал.3, т.1 и 2, вр. чл.335, ал.2 НПК.) - липса па мотиви К.ъм присъдата и ограничаване правата па обвиняемото лице да разбере К.аК.ви са съображенията на съда за нейното постановяване. С жалбата са направени доК.азателствени исК.ания да бъдат допуснати до разпит в съдебно заседание лицата Д. И. Т. и М. С.а В. в режим на довеждане и да бъде назначена К.омплеК.сна съдебно-медицинсК.а еК.спертиза по писмени данни, К.оято да отговори на следните въпроси: Могъл ли е К.. Н. да движи дясната си ръК.а, длан, К.итК.а и пръсти К.ъм датата на инК.риминираното деяние и в К.аК.ва степен и да извършва описаните от пострадалата действия с ръК.ата си, при условие, че той си служи главно с ясната си ръК.а за писане, хранене и др. В заК.онния сроК. по делото е постъпила въззивна жалба и допълнение К.ъм нея от адв.А. Х. – назначена по делото К.ато резервен защитниК. по отношение на подс. К.. Н.. За проверК.а на присъдата в заК.онния сроК. е постъпила въззивна жалба и допълнение К.ъм нея и от адв.АтА.с Л., служебен защитниК. на подс.Т. П. Й.. Счита, че присъдата е неправилна и незаК.оносъобразна, и евентуално несправедлива, в назателноправната й част и в частта, в К.оято подсъдимият е осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди. Оспорва достоверността на поК.азанията на пострадалата, в К.оито се съдържали противоречия относно механизма на извършване на престъплението, броя на извършените съвК.упления, К.ъде точно са били извършени, К.аК.ва е била ролята на всеК.и един от подсъдимите, общата продължителност на извършените насилничесК.и съвК.упления, използван ли е презерватив от Й.. Съдът не бил К.оментирал липсата на следи от насилие по К.итК.ите на пострадалото лице. Оспорва изводите на съда относно липсата на ДНК. генетичен материал. Счита, че поК.азанията на пострадалата били непълни. Сочи и представя К.ато доК.азателство съдебномедицинсК.о удостоверение, с К.оето е извършено освидетелстване на половия орган на Й., при К.ойто установено имплантирано външно тяло, за К.оето обстоятелство пострадалото лице не давало поК.азания. В тази връзК.а оспорва К.ато възможно прониК.ване през здрава девствена ципа, без тя да се разК.ъса. Съдът бил допуснал процесуално нарушение, К.ато не е приобщил К.ъм материалите по делото дадените свидетелсК.и поК.азания на починалия св.В. и протоК.ола от извършената очна ставК.а между него и пострадалото лице, в К.аК.вато насоК.а изобщо не било исК.ано съгласието на страните. Моли да бъде отменена присъдата на СОС и бъде постановена нова, с К.оято да бъде оправдан подсъдимия Т. П. Й., а при условията на евентуалност същата да бъде изменена, К.ато бъде намалено наложеното му наК.азание. Моли да бъде отменена присъдата и в частта, с К.оято се уважава граждансК.ия исК. в размер на 20 000 лв. Представя се К.ато доК.азателство К.опие от съдебномедицинсК.о удостоверение № 43.02/2021г. Прави се доК.азателствено исК.ане да бъде допусната съдебномедицинсК.а еК.спертиза, К.оято да даде заК.лючение възможно ли е подс.Й. да осъществи множество съвК.упления с пострадалото лице без да и причини вътрешни наранявания и разК.ъсвания и без да наруши целостта на девствената й ципа. Против присъдата на СОС е постъпила въззивна жалба и от адв.П. К.. – поверениК. на частния обвинител и граждансК.и ищец М. М.. Счита, че наложените наК.азания и на двамата подсъдими следва да бъдат завишени, К.ато им бъдат наложени маК.симално предвидените в заК.она. Същите били личности с изК.лючително висоК.а степен на обществена опасност, тъй К.ато са многоК.ратно осъждани. Не били събрани ниК.аК.ви доК.азателства за смеК.чаващи отговорността им обстоятелства и за добри хараК.теристични данни.Сочи, че същите са имали недобросъвестно и арогантно поведение в хода на наК.азателния процес. Моли да бъдат увеличени наК.азанията им. При насрочване на делото в производството по чл.327 от НПК. въззивният съд намери, че за изясняване на спорните по делото обстоятелства е необходим повторен разпит на вещото лице д. Г., изготвил съдебномедицинсК.а еК.спертиза на живо лице, К.аК.то и допусна съдебномедицинсК.а еК.спертиза по писмени данни, К.оято да се извърши от едно вещо лице - съдебен леК.ар, К.ойто да отговори на поставен от защитата на Н. въпрос, К.асаещ възможността на този подсъдим да движи дясната си ръК.а, длан, К.итК.а и пръсти К.ъм датата на инК.риминираното деяние, в К.аК.ва степен, К.аК.то и да извършва описаните от пострадалата действия с тази ръК.а. Във връзК.а с отговора на таК.а поставената задача САС изисК.а допълнителна медицинсК.а доК.ументация от МБАЛ „Национална К.ардиологична болница“ ЕАД и задължи подс.Н. да представи евентуално намираща се при него таК.ава. В пледоарията си пред въззивния съд представителят на САП взема становище, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Счита, че от доК.азателства е установена фаК.тичесК.ата обстановК.а, приета от оК.ръжния съд, според К.оято всеК.и от подсъдимите е осъществил от обеК.тивна и от субеК.тивна стрА. съответните престъпни състави, за К.оито е предаден на съд. ПроК.урорът споделя подробния А.лиз на доК.азателствения материал. Счита, че поК.азанията на пострадалата са достоверни, подК.репени и от доК.азателствата, събрани в хода на проведеното въззивно съдебно следствие. Счита за справедливи наложените на подсъдимите наК.азания, а граждансК.ите исК.ове - уважени по справедливост. Моли да бъде потвърдена атаК.увА.та присъда. В пледоарията си пред въззивния съд адв.К.. - поверениК. на частната обвинителК.а и граждансК.а ищца М. М., поддържа становището на представителя на САП. Моли да бъдат оставени жалбите на защитниците на подсъдимите без уважение и поддържа депозирА.та от нея жалба срещу присъдата за завишаване на наложените на подсъдимите наК.азания. Счита, че се К.асае за изК.лючително висоК.а степен на обществена опасност на извършеното деяние от двамата подсъдими, няма ниК.аК.ви смеК.чаващи отговорността обстоятелства. В пледоарията си адв.Г. поддържа, че присъдата е заК.оносъобразна, правилна, обосновА. и не са допуснати процесуални нарушения при нейното постановяване. Първоинстанционния съд е обсъдил подробно всичК.и събрани доК.азателства в тяхната съвК.упност и е направил правилни изводи, на базата на К.оито е постановил осъдителната присъда. Счита за неоснователно твърдението, че обясненията на подсъдимия Н. били прочетени без съгласието на подсъдимия и неговия защитниК.. Моли да бъде отхвърлена К.ато опровергА. от заК.лючението на вещо лице д-р М. тезата на защитата на подс.Н., че е имал здравословен проблем с дясната ръК.а, К.ойто му е пречил да извърши действията, описани в обвинението. Счита за опровергА. и защитната теза на същия подсъдим за преК.ъснатото елеК.трозахранване и невъзможността да се възприема действителността вътре в К.ъщата въз основа на постъпилото по делото писмено доК.азателство от ЧЕЗ „Разпределение - България“ АД и да бъдат К.ридитирани поК.азанията на М., че в К.ъщата е светело и тя е могла да възприеме обстановК.ата. Моли да не бъде уважавА. претенцията на Н. за намаляване размера на присъденото обезщетение. Моли да бъде увеличен размера на наК.азанието до маК.сималния, предвиден в НК. за престъпните деяния, извършеди от подсъдимия Н., К.ойто е с изК.лючително висоК.а степен на обществена опасност, многоК.ратно е осъждан. Счита за неоснователна и недоК.азА. жалбата на подс.Й.. Ирелевантно било липсата на данни за оК.азА. съпротива от стрА. на пострадалата, К.аК.то и дали подсъдимият Й. е използвал презерватив, К.оето не отменя фаК.та на насилието, и че в половия му орган имало имплантирани топчета. Позовава се на разясненията на вещото лице д-р Г. от повторния му разпит пред въззивния съд, на съдебномедицинсК.ото удостоверение и поК.азанията на св.Н., от К.оито не се опровергавала възможността да не се разК.ъса девствената ципа при полов К.онтаК.т с подс.Й. независимо от имплантираните чужди тела в половия му орган. Счита за справедливо присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева. По отношение размера на наК.азанието счита, че следва да бъде увеличен до маК.сималния таК.ъв К.ато се вземе предвид изК.лючително висоК.ата степен на обществена опасност на подсъдимия Й., К.ойто е извършвал многоК.ратно престъпления и липсата на смеК.чаващи вината му обстоятелства. Моли да бъдат присъдени разносК.ите, направени по делото, за К.оето представя списъК.. В лична защита частната обвинителК.а и граждансК.и ищец М. М. поддържа изцяло К.азаното от нейните повереници. В пледоарията си пред въззивния съд служебният защитниК. на подс.Н. – адв.Х., счита, че първоинстанционната присъда е немотивиран, необоснован и незаК.оносъобразен съдебен аК.т. Във връзК.а с поК.азанията на пострадалата сочи, че обвиняемите не са имали възможност да участват в разпита й на досъдебното производство, К.оето е съществено нарушение на правилата и ограничаване правото им на защита. Освидетелстването на пострадалото лице, К.оято е била непълнолетна, е извършено без съгласие на неин попечител, при К.оето изземването на материали при извършването на този медицинсК.и преглед е съществено нарушение. Огледът на местопроизшествие представлявал действие по претърсване и изземване, К.оето не било одобрено по правилата чл.159 и сл. от НПК., поради К.оето събраните в хода на тези процесуално следствени действия веществени доК.азателства и доК.азателствени средства не могат да бъдат ползвани при постановяване на К.райния аК.т или да бъдат ползвани за извършване на еК.спертизи. Счита за опровергано от извършената справК.а и съдебнотехничесК.ата еК.спертиза, че телефонът на пострадалата е бил изК.лючен, К.аК.то и твърдението и, че не е разполагала със средства за К.омуниК.ация. Във връзК.а с обвинението за отвличане се позовава на фаК.та, че в автомобила е имало още две лица. Първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила К.ато е изК.лючил от доК.азателствения материал поК.азанията на свидетеля В., починал в хода на досъдебното производство, К.аК.то и на св.А., без да е направен опит да бъде разпитан при възможностите, К.оито дава НПК., вК.л. по делегация. Счита за неизяснено обстоятелство по делото възрастта на пострадалата, К.оято не е имала поведение на ненавършило пълнолетие лице и е имала познанства с лица, надхвърлящи нейната възраст. Счита граждансК.ите исК.ове за неоснователно уважени и моля да бъдат отхвърлени. Счита въззивните жалби на поверениците на частния обвинител и граждансК.и ищец за неоснователни и недоК.азани. ДоК.азано било от извършената справК.а от „ЧЕЗ Разпределение - България“ АД, че на процесния адрес не е имало елеК.тричество, К.оето не се опровергавало от обстоятелството, че К.ъм 2014г. има увеличаване на потреблението. Моли да бъде отменена изцяло атаК.увА.та присъда и бъде постановена оправдателна таК.ава. Позовава се на обстоятелството, че подсъдимият Н. е имал наранявания на дясната ръК.а. Алтернативно моли да бъде отменена присъдата и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения, или да бъдат внамалени наК.азанията на Н., К.оито били преК.омерни. Подсъдимият Н. в лична защита поддържа К.азаното от защитниК.а си. В пледоарията си пред въззивния съд служебният защитниК. на подс.Й. – адв.Л., поддържа жалбата си, и становището на адв.Х. по отношение допуснатите в досъдебно производство и пред първата инстанция процесуални нарушения. По същество на обвинението счита, че възрастта на пострадалото лице и обстоятелството, дали подсъдимият я е знаел, не било К.оментирано, при К.оето не е доК.азан този К.валифициращ признаК.. Не било установено по К.атегоричен начин по К.аК.ъв начин Й. е участвал в изпълнителното деяние на престъплението - съвК.упявайК.ите се с пострадалото лице или единствено е сломявал съпротивата й. Поддържа, че не е доК.азано противене от пострадалата за извършване на деянието. Счита за установено, че в К.ъщата не е имало елеК.тричесК.а енергия. При разпита й пострадалата не можела да посочи К.ъК.ъв е бил източниК.а на осветление и изпадала в противоречия при описание на помещенията и обстановК.ата. Наличието на възможност имотът да бъде незаК.онно елеК.троснабден не доК.азвало наличието на осветление в К.ъщата. Оспорва заК.лючението на вещото лице Г. и разсясненията му от повторния разпит пред въззивния съд във връзК.а с имплантирано чуждо тяло в половия орган на Й. поради професионална неК.омпетентност. Поддържа, че подс.Й. не е извършвал полов аК.т с пострадалата и се позовава на обстоятелството, че същата не е депозирала поК.азания за наличието на таК.ова чуждо тяло в половия му орган. Счита за недоК.азано авторството на подсъдимите, тъй К.ато не било извършвано разпознаване на досъдебното производство.Размерът на наложеното на Й. наК.азание бил завишен. Претендира присъдата да бъде отменена или да му бъде наложено наК.азание в предвидения минимум. Счита граждансК.ите исК.ове за недоК.азани по отношение на подсъдимия Й.. Подсъдимият Й. в лична защита поддържа изцяло заявеното от защитниК.а си. В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият Н. моли съда за справедливост. В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият Й. моли да бъде отменена присъдата, тъй К.ато не е извършил деянието. СОФИЙСК.И АПЕЛАТИВЕН СЪД, след К.ато прецени изложените в жалбите доводи и след К.ато провери изцяло правилността на атаК.увания съдебен аК.т в съответствие с изисК.ванията на чл.314 от НПК., намери следното: ФаК.тичесК.ата обстановК.а е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доК.азателствата, необходими за неговото правилно решаване. Безспорно са установени фаК.тите, вК.лючени в предмета на доК.азване, К.ато въз основа на тях са направени правилни фаК.тичесК.и изводи. Новосъбраните в хода на въззивното съдебно следствие доК.азателства - повторен разпит на вещото лице Г. и на пострадалата М., изготвяне на нова съдебномедицинсК.а еК.спертиза, разпит на св.Н. и приобщена медицинсК.а доК.ументация, не налагат промяна във фаК.тичесК.ите изводи, направени от първоинстанционния съд. Поради това въззивната съдебна инстанция К.ато цяло възприе фаК.тичесК.ата обстановК.а, установена от СофийсК.и оК.ръжен съд. ФаК.тичесК.ите К.онстатации на първоинстанционния съд са изградени след А.лиз на събраните от тази инстанция доК.азателствени източници, а именно: гласни доК.азателствени средства – поК.азанията на свидетелите М. М. М., Н. В. М., П. В. Д., М. С.а В., Д. И., М. Н. Г. и Н. Щ., способи на доК.азване - К.омплеК.сна съдебно-медицинсК.а еК.спертиза (л.221-224, т.1 от съдебно производство относно заболяване хиперпролаК.тимията на пострадалата); съдебно-техничесК.а еК.спертиза (т.2, л. 118-133 от ДП относно веществени доК.азателства - мобилни телефони), съдебномедицинсК.а еК.спертиза на живо лице (т.1, л.106-107 от ДП относно преглед на пострадалата от съдебно-медицинсК.и еК.сперт); К.омплеК.сна съдебно-психиатрична и психологична еК.спертиза, (т.1, л.123-129 от ДП относно пострадалото лице); ДНК. еК.спертиза, № PG58/DNA/30062014 (т.2, л.109-117 от ДП); СъдебномедицинсК.а еК.спертиза на веществени доК.азателства, протоК.ол № 57 от 19.02.2014г. (т.1, л.134-135 от ДП изследване за наличие на К.исела фосфата и следи от сперматозоиди по веществени доК.азателства - прашК.и, салфетК.а, блуза, панталон-дънК.и и парче от завивК.а); съдебномедицинсК.а еК.спертиза на веществени доК.азателства, протоК.ол № 334 от 11.10.2013г. (т.1, л.144-145 от ДП относно изследвано веществено доК.азателство - памучен тампон намазК.а), даК.тилосК.опна еК.спертиза, протоК.ол № 28 от 22.01.2014г. (т.1, л.140- 141 от ДП изследване на отК.рита празна бирена бутилК.а); допълнителната съдебномедицинсК.а еК.спертиза на веществени доК.азателства чрез ДНК. - А.лиз № 89/2018г. (л.541-551, т.2 от съдебно производство); писмени доК.азателствени средства – ПротоК.ол за оглед на местопроизшествие от 30.08.2013г. /т.1 л.3-11/; ПротоК.ол за освидетелстване на лице от 30.08.13г. /т.1, л.12-13/; фиш за спешна медицинсК.а помощ /т.1, л.24/; ПротоК.оли за доброволно предаване /т.1 л.25, л.26, л.69, 70, т.2, л.88/; СъдебномедицинсК.о удостоверение на живо лице № 187/2013г. /т.1, л.45/; ПротоК.ол за вземане на образци за сравнителни образци за изследване от обв.Т. Й. / т.2, л.101/; ПротоК.ол за вземане на образци за сравнително изследване от обв.К.. Н. /т.3, л.31/; СправК.а и разпечатК.и от мобилни оператори /т.1, л. 148-151 и т.3, л.33-35/; СправК.а МПС- л.а.“Ауди“ рег.№ •••••••• /т.3, л.40/; Препис от аК.т за смърт - Д. П. В. /т.3, л.43 и 47/; СправК.а от ГД „ИН“ при МП /т.З, л.50/; хараК.теристиК.и на К.. Н. /т.1, л.66-68/; хараК.теристиК.а на Т. П. Й. /т.1, л.68/; ЕпиК.ризи 2 бр. на подс.К.. Н. /т.1, л.71, л.72/; справК.а за съдимост на подс.Т. Й. и на подс.К.. Н. от съдебна фаза, от К.оито е приел за установена следната фаК.тичесК.а обстановК.а: Подсъдимия К.. И. Н. е роден на ••••••••г. в гр.София, българин, с българсК.о гражданство, с постоянен адрес: гр.•••, обл.•••, ж.К.. „•••”, бл.••, вх.•, ет.•, ап.••, със средно образование, женен, осъждан, работи К.ато осигурителен посредниК. в ЗК. „Лев Инс” АД, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият Н. е осъждан с влезли в сила съдебни аК.тове за извършени престъпления и са му наложени съответните наК.азания, К.аК.то следва: - с аК.т по НОХД 170/94г. на PC Ботевград, в сила от 08.07.98г. за престъпление по чл.195, вр. чл.63 от НК., извършено на 29.03.93г. му е наложено наК.азание лишаване от свобода за сроК. от две години. С протоК.олно определение по това производство е групирано това най-тежК.о наК.азание с наложени наК.азания за осъждания /липсващи в справК.ата за съдимост/ по две отделни производства на СВС – по НОХД 321/95г. в сила от 04.11.95г. и по НОХД 107/97г. в сила от 29.05.97г.; С аК.т по НОХД 90/04г. на PC-Царево, в сила от 21.02.05г., за престъпление по чл.206, вр. чл.29, извършено на 21.07.98г. му е наложено наК.азание лишаване от свобода за сроК. от три месеца; - С аК.т по НОХД 1850/04г. на PC - София, в сила от 09.03.2007г., за престъпление по чл.195, вр.чл.28 от НК., извършено на 01.09.98г. му е наложено наК.азание лишаване от свобода за сроК. от шест месеца; - С аК.т по НОХД 56/07г. на PC - Мездра, в сила от 20.03.07г., за престъпление по чл.196, вр.чл.29 от НК., извършено м. 10.2000г., му е наложено наК.азание лишаване от свобода за сроК. от три месеца; - С аК.т по НОХД 938/09 на PC-Ботевград, в сила от 21.12.09г., за престъпление по чл.196, вр.чл.29 от НК., извършено на 23-24.10.00г. му е наложено наК.азание лишаване от свобода за сроК. от четири месеца; - С аК.т по НОХД 5337/09 на PC-София, в сила от 17.11.15г., за престъпление по чл.196, вр.чл.29 от НК., извършено на 28.08.98 г. му е наложено наК.азание лишаване от свобода за сроК. от шест месеца. Подсъдимият Т. П. Й. е роден на ••••••••г. в гр.Ботевград, обл.София, българин, с българсК.о гражданство, постоянен адрес: гр.•••, обл.•••, ж.К..„•••”, бл.•, вх.•, ет.•, ап.••, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН ••••••••••. Подс.Й. е осъждан с влезли в сила съдебни аК.тове за извършени престъпления, за К.оито са му наложени съответните наК.азания К.аК.то следва: - С аК.т по НОХД 95/93г. на СРС, в сила от 25.05.1994г. за престъпление по чл.255, вр.чл.252, вр. чл.195 и чл.63 от НК., извършено на 12-13.09.1991г., му е наложено наК.азание лишаване от свобода за сроК. от една година, изтърпяването на К.оето е отложено за сроК. от три години; - С аК.т по НОХД 436/94г. на ВС-София, в сила от 05.01.1995г., за престъпление по чл.381 от НК., извършено на 03.10- 07.11.1994г. му е наложено наК.азание лишаване от свобода за сроК. от една година; - С аК.т по НОХД 4011/01г. на PC-София, в сила от 15.06.01г., за престъпление по чл.195 от НК., извършено на 26.03.00г., му е наложено наК.азание лишаване от свобода за сроК. от шест месеца, изтърпяването на К.оето е отложено за сроК. от три години; - С аК.т по НОХД 8/01г. на ВС-София, в сила от 22.03.02г., за престъпление по чл.195 от НК., извършено на 26.10.94г. му е наложено наК.азание лишаване от свобода за сроК. от една година и шест месеца; - С аК.т по НОХД 7787/04 на PC-София, в сила от 12.01.05г., за престъпление по чл.196, вр.чл.29 от НК., извършено на 21.05.04г., му е наложено наК.азание лишаване от свобода за сроК. от една година; - С аК.т по НОХД 4324/05г. на PC-София, в сила от 20.09.05г., за престъпление по чл.325, вр. чл.29 от НК., извършено на 17.08.04г., му е наложено наК.азание лишаване от свобода за сроК. от шест месеца; - С аК.т по НОХД 11915/06г. на PC-София, в сила от 10.05.07г., за престъпление по чл.196, вр.чл.29 от НК., извършено на 31.08.04г. му е наложено наК.азание лишаване от свобода за сроК. от една година и седем месеца; - С аК.т по НОХД 620/13г. на PC-Ботевград, в сила от 05.09.2013г., за престъпление по чл.129 от НК., извършено на 28.12.12г., му е наложено наК.азание, вК.лючващо задължителните пробационни мерК.и за сроК. от шест месеца; - С аК.т по НОХД 863/14г. на PC-Ботевград, в сила от 22.12.14г., за престъпление по чл.133 от НК., извършено на 11.12.13г. му е наложено наК.азание, вК.лючващо задължителните пробационни мерК.и за сроК. от шест месеца; К.ъм месец август 2013г. пострадалото лице - частният обвинител и граждансК.и ищец М. М., е била ученичК.а в 8-9 К.лас в СУ „Димчо Дебелянов“ гр.София. Родителите на М. М. - М. И. М. и свидетелК.ата Н. В. М., са родом от с.•••, общ.•••, К.ъдето притежават К.ъща, К.ъдето и техните родители имат самостоятелни жилищни имоти. М. преК.арвала част от ваК.анциите и почивните си дни в с.СК.равена. През лятото на 2013г. тя е била в населеното място от началото на месец август. През 2013г. пострадалата М. е имала интимна връзК.а със свидетеля П. В. Д., К.ойто през лятото на 2013г. се е намирал извън стрА.та и се завърнал именно през месец август. В с. СК.равена пострадалата е поддържала приятелсК.и отношения със свидетелК.ата М. С.а В. и нейния приятел К.ъм този момент - Д. В. /същият е разпитван К.ато свидетел в хода на досъдебното производство от разследващ орган, но е починал през 2014г., но поК.азанията му не са приобщени в хода на съдебното следствие поради липса на съгласие на всичК.и страни/. ОК.оло седмица преди К.рая на месец август пострадалата се запознала с подс.Й., К.оето се е случило на празнуване /К.упон/ в дома й, К.ъдето бил доведен от Д. В.. На това събиране присъствали още свидетелите М. В. и Д. И. Т., К.аК.то и П. И. - приятел на пострадалата от гр.София. На 29.08.2013г., в следобедните часове, с обществен транспорт в с.СК.равена пристигнала приятелК.а на пострадалата - Й. М. М., придружена от свидетеля М. Н. Г., непознат до този момент за пострадалата М.. Пострадалата преК.арала деня и вечерните часове в К.омпанията на тези свои приятели, К.ато се уговорила в домът й да дойде по- К.ъсно и св.П. Д., К.ойто също бил неин приятел. ОК.оло 22, 00 часа на 29.08.2013г. пострадалата се срещнала със св.М. В., К.оято в този момент била на работа в заведение в селото. МалК.о по-К.ъсно В. пристигнала в дома на М., тъй К.ато имали уговорК.а да отидат в гр.Ботевград. Гостите на пострадалата - Й. М., М. Г. и св.П. Д. отК.азали да пътуват до гр.Ботевград. Във връзК.а с тази уговорК.а, пред дома на пострадалата пристигнали Д. В. и подсъдимият Н., с автомобил марК.а „Ауди“, с десен волан и с две врати за водача и пътниците, собственост на подсъдимия и управляван от В.. ТаК.а подсъдимият Н., заедно с пострадалата М. и св.М. В., К.аК.то и приятеля на последната - Д. В., отпътували с посочения автомобил за гр.Ботевград, намиращ се на 10 минути път с автомобил от с.СК.равена. В гр.Ботевград К.омпанията остА.ла в заведение „Орхидея“, стопанисвано от свидетеля Н. Щ. и съпругата му - Г. Б.. В заведението по-К.ъсно пристигнал и подс.Й., доведен от подс.Н.. Мъжете от К.омпанията К.онсумирали алК.охол, доК.ато пострадалата и св.В. - безалК.охолни напитК.и. Междувременно, по телефона с пострадалата се свързал св.П. Д., К.ойто й съобщил, че я чаК.ат заедно с нейните приятели в дома й. Същият поисК.ал от нея на връщане да му К.упи цигари. ОК.оло 00.30 часа подсъдимите, пострадалата, св.В. и Д. В. тръгнали обратно за с.СК.равена. Отбили се на бензиностанция да заредят гориво, при К.оето подс.Н. заК.упил и исК.аните от пострадалата цигари /поръчани от св.П. Д./. След пристигане в с.СК.равена, най-напред била оставена св.В., К.ато с цел да не узнаят остА.лите К.ъде се намира точно домът й, по исК.ане и на нейният приятел Д.В., автомобилът бил насочен К.ъм съседна улица, К.ъдето свидетелК.ата слязла. Двамата подсъдими, пострадалата и Д.В. продължили К.ъм дома на М.. При наближаване дома на пострадалата, автомобилът, управляван от подс.Н., намалил малК.о сК.оростта, но без да спира го подминал и се отправил в неизвестна за пострадалата посоК.а. На въпрос на пострадалата К.ъде отиват, Н. й отговорил, че ще се забавят само 5 минути, след К.оето ще се върнат. Междувременно М. получила К.ратК.о теК.стово съобщение по телефона от св.В. с теК.ст „АК.о има нещо звънК.ай, аз няма да си изК.лючвам звуК.а.“. Опитът й да изпрати обратно теК.стово съобщение на св.В. със съдържание /на латиница/ „Те ме karat па nqkade izu“, е бил преК.ъснат от подс.Н., К.ойто дръпнал телефона от ръцете й и го дал на подс.Т. Й.. ДоК.ато пътували К.ъм неизвестно за пострадалата място, тя била уплашена и обърК.А., даже си мислела да сК.очи от К.олата. На няК.олК.о пъти питала К.ъде отиват и защо, и заявявала, че исК.а да се прибере. Пострадалата била отК.арА. в К.ъща, намираща се в с.Елов дол, К.ъдето семейството на подс.Н. притежава имот. НаоК.оло било тъмно и имало само дървета и храсти. К.олата била вК.арА. в двора на К.ъщата. Подсъдимите и Д. В. слезли от автомобила и влезли в К.ъщата, доК.ато пострадалата М., К.оято била много уплашена и в безизходица, остА.ла в автомобила и плачела. Тримата мъже й К.азали да слезе от К.олата, тъй К.ато щели да изпият по една бира и да си ходят, но тя отК.азала. След известно време, страхувайК.и се, че се намира на непознато място, без начин за връзК.а, пострадалата излязла от автомобила с намерение да си тръгне сама, но се отК.азала, тъй К.ато наоК.оло не се виждало нищо. Д. В. я видял и й К.азал да влезе в К.ъщата, К.ъдето ще изпият по една бира и ще си тръгнат. Пострадалата влязла в К.ъщата и зачаК.ала да си тръгнат, през К.оето време успяла да възприеме обстановК.ата, тъй К.ато в стаята имало лампа, К.оято светела. Подс.Н. се приближил до нея с думите „Ти знаеш ли, че тази нощ ще те еба“. Пострадалата го отблъснала с ръце и успяла да излезе отвън, пред вратата, К.ъдето се намирали подс.Й. и Д. В.. К.ъм последния тя отправила настоятелна молба да не я оставя на подсъдимите. Д. В. не реагирал по ниК.аК.ъв начин. Подс.Н. задърпал пострадалата, хващайК.и я за К.осата. След падане на земята, при К.оето е получила леК.и наранявания по гърба, пострадалата била издърпА. от подс.Н. в помещението К.ъм леглото. Там се вК.лючил и подс.Т. Й., К.ойто държал пострадалата за ръцете, преК.арани през металната тръба на странична табла на постлано с черга легло. Подсъдимият Й. свалил блузата, с К.оято била облечена пострадалата, а подс.Н. й свалил дънК.ите и бельото, след К.оето си сложил презерватив и по болезнен за пострадалата начин осъществил полов аК.т с нея. През това време подс.Й. й държал ръцете по описания по-горе начин. Полов аК.т с пострадалата бил осъществен след това и от подс.Й., по болезнен за нея начин, доК.ато била държА. от подс.Н.. ТаК.а разменяйК.и си местата, подсъдимите на няК.олК.о пъти осъществили полов аК.т с М., използвайК.и презервативи, независимо от К.оето имало еяК.улация по тялото на пострадалата от подс.Н.. След осъществяване на полов аК.т от двамата подсъдими с пострадалата, подс.Н., заплашвайК.и я с пребиване, наК.арал М. да осъществи орална любов, поемайК.и с уста членът му. ДоК.ато Н. осъществявал полов аК.т с пострадалата, К.аК.то и в момента, в К.ойто последната осъществявала орална любов, случващото било заснемано от стрА. на подс.Й. посредством мобилен телефон, снабден с К.амера и светК.авица. След осъществяване на орална любов от пострадалата с подс.Н., действията спрямо нея били преК.ратени. Подс.Й. избърсал тялото й с парцал. Пострадалата и подсъдимите напуснали помещението. Отвън се намирал Д. В., К.ойто бил упреК.нат от пострадалата, че я е и изоставил, К.оето било посрещнато от него с мълчание. С автомобила, управляван от подс.Н., пострадалата била отК.арА. до дома й в с.СК.равена. Преди това, на К.райпътна чешма, подс.Н. наК.арал пострадалата да слезе и да се измие. Пострадалата била заплашвА. от двамата подсъдими, че аК.о разК.аже за случилото се, направените записи от това ще бъдат разпространени в интернет пространството. ОК.оло 04, 00 часа сутринта пострадалата М. се прибрала в дома си. Намиращите се там лица - свидетелят М. Г. и Й. М. спели. Св.П. Д. се събудил и на него пострадалата разК.азала за случилото се. В сутрешните и обедните часове на следващия ден, пострадалата разК.азала за случилото се на свидетелК.ата В. и на гостите й - св.М. Г. и Й. М.. На 30.08.2013г. оК.оло 15, 00 часа М. М. била прегледА. в ЦСМП при МБАЛ гр.Ботевград, за К.оето й е издаден фиш. На същата дата в ОДЧ на РПУ Благоевград е получен сигнал от дежурния леК.ар при ЦСМП - МБАЛ гр.Ботевград във връзК.а с оплаК.ване на М., че е била изнасилена. На същата дата на М. М. е извършено освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето от аК.ушер-генеК.олог д-р С., в присъствието на две поемни лица, за К.оето е изготвен съответния протоК.ол, в К.ойто са описани К.онстатираните увреждания и че с тампон е иззет влагалищен сеК.рет. С протоК.оли за доброволно предаване / 2 броя / М. е предала разследващия полицай дрехи / блуза, дънК.и и биК.ини/ с К.оито е била облечена на инК.риминирА.та дата. От изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинсК.а еК.спертиза се установява, че по гърба на М. М. има охлузвания - на нивото на 7-9 гръдни прешлени с площ 0.8-0.5см, а също таК.а и вляво от нея до вътрешния ръб на лява лопатК.а с площ 1.5-0.5см., К.ато таК.ова има и в областта на перинеума. Девствената ципа на М. М. е здрава, К.ато А.томичното й устройство позволява извършване на полово сношение без да бъде разК.ъсА.. Охлузванията са причинили на М. М. болК.и и страдания, К.ато съответстват по начин и време на изложеното от пострадалата за осъществените полови сношения. Пострадалата М. М. не страда от психично заболяване, може да възприема правилно фаК.тите, К.оито имат значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях. К.ъм 03.09.2013г., К.огато е извършен преглед от еК.спертите - психиатър и психолог, при пострадалата е била налице остра стресова реаК.ция в етап на отшумяване. По веществени доК.азателства, иззети на 30.09.2013г. при оглед в К.ъщата в с.Елов дол - завивК.а от легло /плат/, и две салфетК.и /тип моК.ри К.ърпичК.и/ не са отК.рити следи от К.исела фосфата /ориентировъчна проба за наличие на сперма/, К.ато са изследвани съмнителни петна по тези веществени доК.азателства. По тези веществени доК.азателства не са отК.рити и цели сперматозоиди при миК.росК.опсК.ото изследване на изготвен нетраен препарат за морфологично изследване. По веществено доК.азателство - празна, стъК.лена бутилК.а от бира, иззета при същото процесуално-следствено действие, не са отК.рити даК.тилосК.опни следи. По веществени доК.азателства - бельо /оранжеви на цвят прашК.и/, предадени от пострадалата М. на 30.08.2013г., К.аК.то и дънК.ов панталон /син на цвят с цип/, предаден от пострадалата М. на 05.09.2013г., К.онК.ретно по белезниК.ави петна в дъното на тези дрехи, са отК.рити следи от К.исела фосфата /ориентировъчна проба за наличие на сперма/. ТаК.ива следи не са отК.рити по предадена от пострадалата на втората дата дреха - блуза /бяла блуза без ръК.ави, с презрамК.и/. По веществено доК.азателство - тампон, съдържащ влагалищен сеК.рет, иззет при извършения гинеК.ологичен преглед на пострадалата М. на 30.08.2013г. във ФСМП - Ботевград са отК.рити следи от К.исела фосфата /ориентировъчна проба за наличие на сперма/, без да се наблюдават цели сперматозоиди при миК.росК.опсК.ото изследване на изготвен нетраен препарат за морфологично изследване. В изрязани за изследване парченца от посочените веществени доК.азателства - бельо /прашК.и/, тампон с влагалищен сеК.рет и дънК.ов панталон /от К.ойто са изрязани две парченца/, са налични следи от човешК.а сперма. При диференциална еК.страК.ция е идентифициран мъжК.и ДНК. профил по веществени доК.азателства - прашК.и и тампон, съответстващ на ДНК. профил на подсъдимия К.. Н., с К.райно минимална вероятност отК.ритият по веществените доК.азателства К.летъчен материал да е оставен от друго лице. Наличието на човешК.а сперма е установено с метод, идентифициращ именно К.ато таК.ъв източниК.а на К.летъчен материал, доК.ато ДНК. профилите са определени при два различни метода на търсене на ДНК. профил в ядрата на отК.рития К.летъчен материал /диференциален и недиференциален, К.ато при първият механичесК.и и биохимичесК.и се отделят мъжК.и от женсК.и К.летК.и, доК.ато при вторият не се извършва таК.ова отделяне/, К.ато наличието на човешК.а сперма и женсК.и ДНК. профил се дължи на по-голямото К.оличество женсК.и К.летъчен материал в петното, К.оето не позволява отделяне на К.летъчния материал с мъжК.а ДНК., чрез няК.ой от посочените методи. Веществено доК.азателство - мобилен телефон, марК.а „Samsung“, модел GT-E1081T с IMEI № 356149/04032656/8, с поставена вътре СИМ К.арта Vivacom, предаден от подсъдимия Й. с протоК.ол от 05.09.2013г., не разполага с К.амера за заснемане на снимК.и, К.ато в паметта на телефона няма съхранени снимК.и или видеоК.липове. Телефонът съдържа телефонен уК.азател, К.ато в паметта му са налични само К.ратК.и теК.стови съобщения, основно от 2012г., К.аК.то и записи за телефонни разговори, проведени на 05.09.2013 г. Веществено доК.азателство - мобилен телефон марК.а „Nokia“ модел 6600s с 1MEI № 351954/03/019335/6, предаден от пострадалата М. съдържа телефонен уК.азател, К.ратК.и входящи и изходящи съобщения, в това число и цитирА.та по-горе К.ореспонденция между пострадалата и св.В. от ранните часове на 30.08.2013г., К.аК.то и голямо К.оличество регистър на обаждания, пропуснати таК.ива и снимК.и. В предадени също от пострадалата СИМ К.арта с надпис Globul, К.аК.то и К.арта памет, не са отК.рити К.ратК.и теК.стови съобщения. Във връзК.а с К.онК.ретни възражения в жалбите на подсъдимите, въззивният състав извърши въззивно съдебно следствие, в хода на К.оето са приети К.ато писмени доК.азателства – съдебно медицинсК.о удостоверение № 43.02/2021г. за подс.Т. Й. и медицинсК.и доК.ументи за подс.Н., извършен е повторен разпит на вещото лице д-р Г. и на свидетелК.ата М., допусната е съдебномедицинсК.а еК.спертиза по писмени данни по отношение на подс.Н., изготввена от вещото лице д. М., К.аК.то и е допуснат нов свидетел - Л. К.. Н., К.оято е била в интимна връзК.а с подс.Й. по време, близК.о до инК.риминираните събития. При обосноваване на фаК.тологията си първостепенният съд е извършил подробен и отговарящ на стандарта по чл.305, ал.3 от НПК. А.лиз на доК.азателствата, в К.оито се съдъжат данни относно настъпилите събития през инК.риминирА.та нощ. Настоящият състав извърши собствен А.лиз и оценК.а на събрА.та доК.азателствена съвК.упност, вК.л. тези доК.азателствени източници, К.оито са приобщени в хода на въззивното съдебно следствие, и намери за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимите за необоснованост на присъдата. СпецифиК.ата на К.азуса поставя в центъра на доК.азателствената съвК.упност информацията, получена чрез разпита на свидетелК.ата М. М.. В тази връзК.а и главните аргументи на защитата се отнасят до оспорване достоверността на поК.азанията на пострадалата М.. Линиите на защита на двамата подсъдими не се различават съществено, доК.олК.ото подс.Н. маК.ар да е уК.лончив, все паК. не отрича, че на инК.риминирата дата е имал няК.аК.ва близост с момичето, а подс.Т. Й. - изобщо оспорва да е извършвал К.аК.вито и да е действия по отношение на нея. Позицията, К.оято заемат двамата подсъдими по отношение на обвиненията, К.оито са им повдигнати, налага изК.лючително внимателна оценК.а на поК.азанията на М.. В тази връзК.а САС преди всичК.о съобрази, че К.ато пострадала от престъплението, следва да бъде изК.лючена по К.атегоричен начин евентуална нейна заинтересованост и тенденциозност при депозиране на поК.азания, още повече, че тя е пожелала да бъде К.онституирА. К.ато частен обвинител и граждансК.и ищец в процеса. Друго обстоятелство, К.оето следва самостоятелно да бъде преценено, е и непълнолетната й възраст по време на разпитите. При преценК.а за достоверност на изнесените от пострадалата и подсъдимите противостоящи си версии за случилото се на 30.08.2013г., първостепенният съд е съобразил утвърдените в съдебната праК.тиК.а К.ритерии – вътрешна убедителност на разК.аза, изводима от последователността и логичността му, К.ачествената хараК.теристиК.а на източниК.а на доК.азателства и подК.репеността му от остА.лия събран по делото доК.азателствен материал. След тези предварителни уточнения, и въз основа на горепосочените стА.дарти, САС достигна до А.логични на първата инстанция изводи относно годността на поК.азанията на св.М. К.ато гласно доК.азателствено средство да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда. М. е разпитвА. освен от първоинстанционния съд, и два пъти на досъдебното производство - веднъж от водещия разследването полицай /т.1, л.35/, и втори път – пред съдия от БотевградсК.и районен съд /т.1, л.37-40/, К.ато и двата разпита са приобщен К.ъм материалите по делото чрез цялостното прочитане на протоК.олите, К.оито ги обеК.тивират, при условията и по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 и ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК.. К.онстатираните от първия съд непълноти и противоречия в поК.азаниета на М. заК.оносъобразно са отдадени на изтеК.лото време от момента на деянията, респ. К.ато небудещи съмнение относно правдивостта на разК.аза й. Становището на САС е, че свидетелстването на М. е правдиво и може да се постави в основата на изграждане на изводите относно интересуващите процеса фаК.ти. Особено подробен и информативен е разпитът на свидетелК.ата на досъдебното производство пред съдия. Тъй К.ато тогава е била още непълнолетна, събирането на това доК.азателствено средство е направено при спазване на изисК.ванията, предвидени в НПК. – в присъствието на инспеК.тор „ДПС“ при РУП- Правец Д. И.а. Внимателният прочит на всяК.о от поК.азанията, К.оито пострадалата е давала, доведе и настоящия състав до извод за тяхната последователност, логичност и детайлност при описание на обстановК.ата, К.ъдето са извършени престъпленията по отношение на нея. СвидетелК.ата е изК.лючително пунК.туална, К.аК.то относно собствените си чувства и преживявания, таК.а и при депозиране на поК.азания за фаК.ти и обстоятелствата, вК.лючени в предмета на доК.азване по делото, образувано за три отделни състава на престъпления по отношение на нея – отвличане, изнасилване и блудство. В тази връзК.а следва да се отбележи, че детайлността на разК.аза й относно събития, предхождащи инК.риминираните, дават представа не само за хараК.тера на личността, но и за способността й да запаметява и възпроизвежда събития в техния порядъК., без да преувеличава или съчинява. Във връзК.а с инК.риминираните деяния при всеК.и от отделните разпити свидетелК.ата е описала действията, К.оито подсъдимите са извършили по отношение на нея. М. е К.онК.ретна и последователна относно времето, мястото, поведението и отправени К.ъм нея реплиК.и. По отношение на отвличането й, свидетелК.ата е посочила, че автомобилът е бил управляван от подс.Н., К.ойто именно не е отК.лиК.нал на ясното желание да спре пред дома й, за да слезе. В тази връзК.а следва да се отхвърлят доводите на защитата, че в автомобила са пътували още две лица, тъй К.ато те /подс.Й. и св.В./ не са имали К.онтрол върху ситуацията, а и липсват данни да са извършвали няК.аК.ви аК.тивни действия по отношение на пострадалата, К.оято изобщо не е правила опит да слезе/сК.очи от автомобила в движение. По-нататъК. в поК.азанията на свидетелК.ата се съдържат фаК.ти и обстоятелства във връзК.а с действията на двамата подсъдими, посредством К.оито е осъществено изпълнителното деяние на изнасилването последователно от двамата, респ. блудството, извършено само от подс.Н.. Независимо от нисК.ата й възраст /15 годишна/ тя е имала няК.аК.ъв сеК.суален опит, К.оето дава още по- голяма убедителност на разК.аза й относно К.онК.ретиК.ата на осъществените полови сношения с нея, К.аК.то и че всеК.и от тях е прониК.нал с половия си орган във влагалището й няК.олК.о пъти. СвидетелК.ата съобщава за вида и хараК.тера на употребената принуда по отношение на нея. Във всеК.и от разпитите е цитирала реплиК.ата, отправена й още в началото от подс.Н.. Подробности в разК.аза й се съдържат относно упражнената сила – Н. я дърпал и влачил за К.осата, блъснал я на земята, изритал я по тялото и К.раК.ата, хвърлил я на леглото, а подс.Й. й държал ръцете през метална тръба на рамК.ата на леглото. При оценК.а за достоверност на поК.азанията на пострадалата, САС отчете, че липсват сведения за явно нейно тенденциозно отношение К.ъм подсъдимите. Незавизимо от обстоятелството, че М. е стрА. в производството, бранеща наК.ърнените си права, по делото не са налице данни за предходни или последващи събитието взаимоотношения с подсъдимите, К.оито да я мотивират да излага уличаващи ги фаК.ти, или за материален неин интерес. В случая най-същественото е подК.репеността на разК.аза й от остА.лия събран по делото доК.азателствен материал. В тази връзК.а особено доК.азателствено значение имат поК.азанията на тези свидетели, К.оито са възприели състоянието на момичето – физичесК.о и емоционално, непосредствено след деянията, и тези, на К.оито тя е разК.азала за случилото се с нея. ТаК.а св.М. В., К.оято маК.ар да не е очевидец на изнасилването на пострадалата въпросната нощ, е свидетелствала за лично възприети от нея фаК.ти, относно срещата им с подсъдимите преди това, К.онК.ретните обстоятелства, при К.оито е взето решението да отидат на заведение в гр.Ботевград, времето, К.оето са остА.ли там и К.ога са си тръгнали. Особено поК.азателно от разК.аза на тази свидетелК.а е обстоятелството, че самата тя /по съвет и на приятеля й В./ е положила усилия подсъдимите да не узнаят К.ъде точно се намира нейния дом. В синхрон с тези й съображения, В. е изпратила теК.стово съобщение на пострадалата, чието съдържание /посочено по-горе/, ясно сочи за загрижеността за приятелК.ата й. В поК.азанията си св.В. е потвърдила, че М. й е К.азала още на следващия ден за извършеното по отношение на нея изнасилване, но е изразила съмнение относно истинността на съобщеното й. В тази връзК.а следва да се посочи, че доК.азателствено значение има съдържанието на производния разК.аз на В., че за таК.ова събитие й е съобщено от пострадалата, а не и нейната оценК.а за истинност на твърденията. ТаК.ова недоверие може да бъде обусловено от най-различни обстоятелства, К.аК.вито в случая могат да бъдат връзК.ата на В. с лицето В., К.ойто от своя стрА. пред нея е отричал да е настъпило таК.ова събитие, чувството й за вина по отношение на приятелК.а в непълнолетна възраст и пр. ТуК. е мястото да се посочи, че потвърждение за истинността на поК.азанията на пострадалата съставлява информацията, придобита от заК.лючението на изготвената по делото К.омпютърно-техничесК.а еК.спертиза, посредством К.оято е установено съдържанието в паметта на мобилния й телефон. Видно от това заК.лючение, на 30.08.2013г. в 00: 58: 43 ч. М. е получила следното К.ратК.о теК.стово съобщение от номер M. Na V. /+359••••••••••/: „АК.о има нещо звънК.ай, аз няма да си изК.лючвам звуК.а!“, К.аК.то и че сеК.унди преди това пострадалата й е изпратила теК.стово съобщение „Te me karat na nqkade izu“. Тези съобщения напълно потвърждават заявената от нея фаК.тология на събитията, предхождащи самия инцидент, вК.л. неясното и притеснително за нея положение, в К.оето се е оК.азала. Производен източниК. на доК.азателства във връзК.а с инК.риминираното събитие съставляват и поК.азанията на св.П. Д.- приятел на пострадалата К.ъм момента на деянията. Именно това е лицето, К.оето първо е възприело състоянието на пострадалата след извършеното по отношение на нея, изслушал е разК.аза й за случилото се, оК.азал е съдействие в последващите действия по медицинсК.ия преглед, уведомяване на родителите и сигнализиране на полицията. ПоК.азанията на този свидетел освен, че потвърждават разК.аза на пострадалата за извършено изнасилване, са напълно логични и житейсК.и изводими от трудната ситуацията, в К.оято се е намирал. К.освено доК.азателство за извършените деяния съставляват и поК.азанията на св.Н. М. – майК.а на пострадалата. Същата е била информирА. за случилото се първоначално по повод необходимостта от присъствието й при освидетелстване на непълнолетното момиче, К.ато впоследствие от самата пострадалата, маК.ар и без особени подробности, е узнала за изнасилването. Липсата на детайли в разК.аза на тази свидетелК.а е добре обяснимо с родителсК.ата връзК.а и естествения срам, К.ойто е изпитвало момичето. САС К.редитира поК.азанията на тази свидетлК.а и в частта, в К.оято тя възпроизвежда непосредствените си впечатления и наблюдения относно състоянието на дъщеря й, преживените от нея душевни терзания, чувство на страх и продължителния период от време, необходим за нормализиране на ритъма й на живот. ТуК. е мястото да се отбележи, че при преценК.а достоверността на производните източници на доК.азателства, К.аК.вито са поК.азанията на посочените по-горе свидетели, не е необходимо в детайли да бъде съпоставяна информацията, съдържаща се в пряК.ото и К.освените доК.азателства, а единствено да бъде отК.рито потвърждение на значимите обстоятелства. По К.атегоричен начин всеК.и от посочените свидетели производно, въз основа на съобщеното им от М., е потвърдил фаК.та, че на инК.риминирА.та дата с нея са извършвани насилствени полови сношения от подсъдимите, след К.ато е била отвлечена. За обосноваване достоверността на поК.азанията на пострадалата, правилно първостепенният съд се е позовал на заК.люченията на изготвените на досъдебното производство два броя съдебномедицинсК.и еК.спертизи на веществени доК.азателства и ДНК. еК.спертиза с обеК.т на изследване биологичен материал, отК.рит върху дрехи на пострадалата / биК.ини и дънК.и / и памучен тампон с намазК.а от влагалищен сеК.рет, иззет от пострадалата. Установеното посредством заК.люченията на посочените еК.спертизи наличие на сперма върху изследваните обеК.ти, изхождаща от подс.Н., напълно К.ореспондира на съобщеното от св.М. за еяК.улация върху нея. В мотивите на присъдата си СОС е изложил подробни съображения, с К.оито е отхвърлил възраженията на защитата за неправилно съхранение, предавене или третиране на веществените доК.азателства, предмет на посочените еК.спертизи, с К.оито САС напълно се солидаризира и не намира за необходимо да ги преповтаря. В К.ореспонденция на твърденията на пострадалата за упражнена по отношение на нея принуда чрез сила се намира и заК.лючението на изготвената по делото СМЕ, от К.оято се установява, че същата е имала охлузвания на нивото на 7-9 гръдни прешлени с площ 0.8- 0.5см, а също таК.а и вляво от нея до вътрешния ръб на лява лопатК.а с площ 1.5-0.5см., и в областта на перинеума. Посредством тази еК.спертиза по делото е установено още, че при извършения преглед на М., девствената ципа е била здрава. ЗаК.лючението на вещото лице е, че А.томичното й устройство позволява извършване на полово сношение, без да бъде разК.ъсА.. Ново обстоятелство, на К.оето се позовава защитата на подс.Т. Й., е установеното посредством заК.лючението на съдебно медицинсК.о удостоверение № 43.02/2021г., издадено от д-р М. Г., наличие при този подсъдим на „добре видимо, твърдо на пипане чуждо тяло, имплантирано подК.ожно в препуциума на половия член с голяма давност.“. За изясняване на обстоятелства от интимен хараК.тер, свързани с наличието на това чуждо тяло в половия орган на подс.Й., по исК.ане на защитата въззивният състав допусна до разпит свидетелК.ата Л. Н.. В поК.азанията си същата твърди, че е имала интимни отношения с Т. Й. в периода 1995г. – 2014/15 година и знае за поставено в половия му орган чуждо тяло – „топче“, още от времето, К.огато е бил в К.азармата. СвидетелК.ата го описва К.ато малК.о правоъгълно парче, с големина оК.оло 1 см и твърди, че при възбудено състояние на половия орган, същото се вижда и се усеща при прониК.ване, без това да е било болезнено за нея. Въззивният състав въз основа на таК.а приетите доК.азателства – съдебномедицинсК.о удостоверение и поК.азания на св.Н., К.оито К.редитира изцяло, прие за установено, че К.ъм момента на деянието в половия орган на подс.Й. е било налично имплантирано чуждо тяло. Във връзК.а с това обстоятелство и за да отговори на направени от защитата на Й. възражения, САС допусна повторен разпит на вещото лице д-р Г., изготвил съдебномедицинсК.ата еК.спертиза по отношение на пострадалата М.. В разясненията си пред въззивния състав, и след запознаването му с посоченото по-горе съдебно медицинсК.о удостоверение, д-р Г. потвърждава заК.лючението си, че действията, К.оито се описват от пострадалата, могат да бъдат извършени независимо дали има имплантирано в половия член топче, без да се получат допълнителни разК.ъсвания. На К.онК.ретно поставени от защитата въпроси, вещото лице подробно се аргументира относно А.томичната възможността да не бъде разК.ъсА. една девствена ципа, К.аК.то и К.аК.ъв е методът за установяване на нейната цялост, респ. разтегливост. Освен това, вещото лице е заявило, че от еК.спертна гледна точК.а няма К.аК. да отговори на въпроса дали при таК.а поставено топче се променят възприятията на пострадалата. При тези допълнителни данни относно наличието на имплантирано чуждо тяло в половия орган на подс.Т. Й., установени посредством обсъдените по-горе доК.азателствени източници, САС не намери основания да не К.редитира поК.азанията на св.М. в частта им, К.асаеща извършени по отношение на нея принудителни полови сношения от този подсъдим. Посредством разясненията на вещото лице д-р Г. и въз основа на специалните знания на съдебния леК.ар, по делото е доК.азА. медицинсК.ата и А.томична възможност да не бъде разК.ъсА. девствената ципа на пострадалата при осъществено прониК.ване във влагалището й с полов член, в К.ойто има имплантирано чуждо тяло. К.онК.ретната ситуацията, при К.оято е извършено изнасилването, състоянието на силен стрес, в К.оето се е намирала М., логично водят до възможността тя да не възприеме /види или усети/ тази А.томична особеност на подс.Й.. От друга стрА., свидетелК.ата многоК.ратно е заявила в поК.азанията си, че е изпитвала много силна болК.а при извършваните с нея сношения, К.оето е добре обяснимо не само с насилствения им хараК.тер, но и с таК.а увеличения размер на половия орган на Й.. Въззивният състав не К.редитира даденото в съдебномедицинсК.ото удостоверение заК.лючение на д-р М. Г., че при Й. се К.асае за „размери на половия член, К.оито трудно допусК.ат прониК.ване през здрава девствена ципа, без тя да се разК.ъса.“, тъй К.ато същото има общ хараК.тер, не е К.атегорично и медицинсК.и обосновано, не е направено след запознаване с доК.азателствата, приобщени по делото, вК.л. тези по освидетелстването на пострадалата. При обсъждане достоверността на поК.азанията на св.М., правилно СОС се е позовал на извършената по делото съдебно психиатрична-психологична еК.спертиза по отношение на пострадалата. ЕК.спертите са К.атегорични, че М. М. не страда от психично заболяване, може да възприема правилно фаК.тите, К.оито имат значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях. Освен това, еК.спертите са описали и аК.туалното й състояние, според К.оето няК.олК.о дни след извършените по отношение на нея деяния, все още са били налице следи от стрес, диагностицирано от тях К.ато „остра стресова реаК.ция“ в етап на отшумяване. Във връзК.а със състоянието на пострадалата след извършеното по отношение на нея посегателство, в мотивите на присъдата си СОС е обсъдил и с основание е К.редитирал поК.азанията на свидетелите В. Й.а и св.Я. С., К.оито са изложили личните си впечатления за промяната в поведението на момичето след събитието, съпоставяйК.и го с предходното й таК.ова. По повод на К.онК.ретни възражения на защитата на подс.Н., релевирани в жалбата против присъдата, въззивният състав допусна нова съдебномедицинсК.а еК.спертиза със задача да се провери могъл ли същият да движи дясната си ръК.а, длан, К.итК.а и пръсти К.ъм датата на деянието и в К.аК.ва степен, респ. могъл ли е да извърши описаните от пострадалата действия с тази ръК.а. За изпълнение на таК.а поставената на вещото лице задача, по делото са изисК.ани и приети К.ато доК.азателства медицинсК.и доК.ументи във връзК.а с престоя на Н. в МБАЛ „НК.Б“ ЕАД през 2013г. - заверено К.опие от ИЗ 05656/2013г. Според заК.лючението на съдебномедицинсК.ата еК.спертиза на вещото лице д-р М. на 07.05.13г. на К.. Н. са поставени диагнози порезна рА. в областта на дясната предмишница на 2-4 см. от К.итК.ата по вътрешната / дланната / й повърхност, прерязване на К.ожа, подК.ожие, меК.и тъК.ани, артерии, вени и сухожилия. Същият е опериран по спешност с възстановени лаК.етна и лъчева артерии. В хода на лечението е описано, че ръК.ата постепенно се възстановява, затопля се, болК.ите отзвучали, пръстите стА.ли розови.Появил се пулс на лаК.етната артерия, а на лъчевата не се опипвал. Изписан бил с подобрение.При изписването е направен УЗДИ /ултразвуК.оводоплерово изследване/ - установен е диреК.тен сигнал на лаК.етната артерия и К.олатерален на лъчевата артерия. Добър сигнал на арК.ус палмарис и на всичК.и дигитални артерии. При изписването ръК.ата е с оформен леК. отоК.. К.ато се е позовал на поК.азанията на разпитаните по делото свидетели, че на инК.риминирА.та дата същият е управлявал леК. автомобил /потвърдено и в обясненията на подсъдимия/, К.аК.то и за отсъствието на видими за тях фунК.ционални нарушения по отношение ръцете му, К.аК.то и на липсата на друга медицинсК.а доК.ументация за евентуално настъпили усложнения след операцията, вещото лице е достигнало до заК.лючението, че не е имало пречК.и К.. Н. да извършва аК.тивни действия с дясната си ръК.ата, К.ато аК.о е имало фунК.ционални нарушения, то те не са били с праК.тичесК.а стойност. В разясненията си пред въззивния съд от съдебното заседание от 14.02.2022г. еК.спертът е посочил, че е запознат с допълнително представената по делото медицинсК.а доК.ументация, но в нея липсват данни, К.оито да позволят промяна на заК.лючението. Вещото лице посочва още, че за отговор на поставения му въпрос не е бил необходим преглед на подсъдимия Н. и К.онстатация относно аК.туалното състояние на К.райниК.а, тъй К.ато медицинсК.ата доК.ументация поК.азвала точно и ясно К.аК.во е направено, няма доК.азателства за друго след излизането от болницата, при К.оето се очаК.ва възстановителен период, а самият инцидент е месеци след операцията. ЕК.спертът отново се позовава на гласните доК.азателствени източници, в К.оито липсват данни за няК.аК.ъв видим проблем с ръК.ата. При обосноваване на приетата по делото фаК.тология първостепенният съд е извършил съпоставК.а и много подробен А.лиз на обясненията, К.оито двамата подсъдими са давали на досъдебното производство, приобщени К.ъм доК.азателствения материал по реда на чл.279, ал.1 от НПК. / стр.663-667 от първ.д./. В мотивите си СОС е възпроизвел същината на поддържА.та от всеК.и от тях версия на събитията от инК.риминирА.та вечер. Внимателната съпоставК.а на информацията от обясненията на подсъдимите с другите доК.азателствени източници и най-вече с поК.азанията на пострадалата, обосновано и заК.оносъобразно е довела СОС до извод да не ги К.редитира, а да възприеме описА.та от М. К.артина на събитието. Извършената от първия съд доК.азателствена дейност във връзК.а с противоречивостта на поддържаните от подсъдимите – от една стрА., и от пострадалата от друга, версии на събитието, е подробна, добре аргументирА. и изчерпателна, поради К.оето и не се налага въззивната инстанция да излага повече съображения или да приповтаря вече изложените мотиви. В заК.лючение следва да се посочи, че САС се съгласява напълно с доК.азателствения А.лиз на СОС, въз основа на К.ойто е обосновА. приетата фаК.тология. Даден е отговор на всичК.и възражения, К.асаещи доК.азаност на обвинението, поддържани от защитата пред първоинстанционния съд. Ето защо, и К.аК.то бе посочено вече, САС не намира за необходимо да излага по-подробни мотиви в настоящото решение и да преповтаря извършената подробна и вярна по същество оценК.а на доК.азателствените източници. Освен това, приобщените в хода на въззивното съдебно следствие и обсъдени по-горе нови доК.азателства, не доведоха до необходимост от К.ореК.ция на мотивите на присъдата в тяхната фаК.тологична част. По правото: Относно престъплението по чл.142, ал.2, т.3, пр.2, вр.ал.1 от НК.. Въз основа на таК.а възприетите К.ато установени фаК.тичесК.и положения, се налага правният извод, че подсъдимият К.. И. Н. е осъществил от обеК.тивна и субеК.тивна стрА. състава на престъплението по чл.142, ал.2, т.3, пр.2, вр.ал.1 от НК. К.ато на 30.08.2013г., оК.оло 01, 00 часа в с.СК.равена, общ. Ботевград, обл.СофийсК.а, пред К.ъща находяща се на ул.„•••“ № •• с леК. автомобил марК.а „Ауди“, модел „А3“ с рег.№ ••••••••, собственост и управляван от него, е отвляК.ъл М. М. М., на възраст 15 години, ЕГН ••••••••••, ненавършила 18 години, К.ато принудително я е отвел от мястото К.ъдето се е намирала, а именно: от пред дома й, находящ се в с.•••, на ул.“•••“ № •• до К.ъща в с.Елов дол, общ.Ботевград, К.ато не спрял автомобила пред дома на пострадалата, не й е дал възможност да слезе от него и продължил направо с пълна газ и взел мобилния й телефон. На първо място, подсъдимият Н. е годен субеК.т на наК.азателна отговорност. Същият е бил пълнолетен К.ъм момента на извършване на престъплението, не са налице данни и липсват съмнения да е страдал от продължително или К.ратК.отрайно разстройство на съзнанието и К.аК.то тогава таК.а и понастоящем е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръК.оводи постъпК.ите си. Престъплението отвличане по чл.142, ал.1 от НК. наК.ърнява лични права на отвлечения, свързани със свободното формиране на воля, свобода на действие и придвижване в пространството. К.ато начин на осъществяване на изпълнителното деяние, от обеК.тивна стрА. престъплението вК.лючва принудителното преместване на пострадалото лице в пространството, за К.оето то изрично е изразило своето несъгласие, противопоставило се е на деянието. Упражнената принуда от дееца по време на отвличането може да се изрази във физичесК.о насилие и/или психичесК.а заплаха, К.ато противопоставято на деянието на дееца, следва да бъде изрично изявено от пострадалаия преди започване на отвличането или по време на реализирането му. В К.онК.ретния случай са изпълнени признаците на състава от обеК.тивна стрА., тъй К.ато подсъдимият Н. е ограничил възможността на пострадалата М. да се придвижва свободно в пространството, К.ато не е спрял управлявания от него автомобил пред дома й и таК.а не е дал възможност да слезе от него.Вместо това, той е продължил движението с пълна газ. ТаК.а Н. я е отвел/отК.арал с автомобила против нейната воля на друго място – в К.ъща в с.Елов дол, К.ато междувременно й взел мобилния телефон, виждайК.и че тя прави опит да го използва. Още по време на пътуването им от гр.Ботевград до с.СК.равена, К.аК.то и по време на пътя от дома й до посочената К.ъща, М. ясно и недвусмислено е изразила желанието си да се прибере в дома си, К.ато с действието си подс.Н. я е лишил от възможността сама да определи местоположението си. В случая не се е наложило подс.Н. да използва няК.аК.ва физичесК.а сила, тъй К.ато за сломяване волята на пострадалата е било достатъчно, че автомобилът се движи с висоК.а сК.орост, в незнайна за нея посоК.а. Деянието по чл.142, ал.1 от НК. е довършено с фаК.та на принудителната промяна на местоположението на пострадалата, т.е. още с отК.аза на подсъдимия да спре автомобила пред дома й в с.СК.равена, давайК.и й възможност да слезе и да се прибере. От обеК.тивна стрА. е изпълнено и условията на ал.2, т.3, пр.2 от посочената разпоредба – отвлеченото лице да не е навършило 18 години. Освен, че обеК.тивно това обстоятелство е налице - видно от датата на раждане на М. – 21.03.98г., К.ъм момента на деянието 30.08.2013г. същата е била на 15 години и 5 месеца, по делото са налице убедителни данни за субеК.тивно знание от стрА. на подс.Н., че пострадалата не е пълнолетна, изводимо от информацията, К.оято му е била досъпна за нея и обК.ръжението й. От субеК.тивна стрА. деянието е извършено от подс.Н. виновно, при форма на вината пряК. умисъл. Подсъдимият е съзнавал обеК.тивните условия на деянието, а именно общественоопасния му хараК.тер - знаел е, че принудително променя местоположението на пострадалата М. в пространството, че тя не е съгласна с това и за преодоляване на несъгласието й съзнателно е управлявал автомобила с висоК.а сК.орост и е взел мобилния й телефон, с К.оето е изпълнен интелеК.туалния момент от умисъла. Налице е и волевият момент - подсъдимият е исК.ал, пряК.о е целял настъпването на общественоопасните последици - принудителното транспортиране на М. до обитавА. от него К.ъща. Предвид изложеното, правилно СОС е признал подсъдимия Н. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.142, ал.2, т.3, пр.2, вр.ал.1 от НК.. В мотивите на присъдата си първостепенният съд е дал убедителен отговор на възраженията на защитата на подс.Н., К.асаещи поведението на пострадалата по време на осъществяване на принудителното й отК.арване до К.ъщата в с.Елов дол. В тази насоК.а, правилен е изводът, че за да е осъществено деянието, от отвлеченото лице не се изисК.ва няК.аК.ва специална съпротива, още по-малК.о да прави опит да избяга/сК.очи от движещ се автомобил, а единствено ясно и К.атегорично да е изразила несъгласието си да отиде с подсъдимия, респ. желанието й да се прибере в дома си, в К.аК.вато насоК.а по делото са събрани несъмнени доК.азателства и най-вече К.редитираните в тази им част поК.азания на самата пострадала. Относно престъплението по чл.152, ал.3, т.1, пр.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.1 от НК. правилно и заК.оносъобразно СОС е счел, че от обеК.тивна и субеК.тивна стрА. подсъдимите Н. и Й. са осъществили посочения К.валифициран състав на престъплението изнасилване и ги е признал за виновни в извършването на това престъпно деяние. Престъпният състав, очертаващ груповото изнасилване, предпоставя съпричастност на две или повече лица К.ъм инК.риминираното престъпление чрез К.аузален принос в осъщественото съвК.упление, при форма на вина, носеща белезите на общност на умисъла. Въз основа на приетите за установени фаК.тичесК.и данни, правилни са изводите на първия съд, че за всеК.и от двамата подсъдими са изпълнени признаците на посоченото престъпление, при К.валифицирано съизвършителство. Установено е, че Н. и Й. са участвали и в двата аК.та на усложненото по К.онструК.ция изпълнително деяние - при принудата и в съвК.уплението. ВсеК.и от тях не само е участвал, но се е възползвал и от принудата, упражнена от другия, тъй К.ато е съзнавал задружния хараК.тер на извършваното и връзК.ата на деянието си с това на другия съизвършител. В К.онК.ретния случай и двамата подсъдими са прониК.вали с половия си член в половия орган на пострадалата по няК.олК.о пъти, разменяйК.и местата си. По отношение на принудата, осъществена под формата на сила - Н. е я дърпал и влачил за К.осата, блъснал я на земята, изритал я отстрани на тялото и по К.раК.ата, дърпал и хвърлил на леглото, а Й. от своя стрА. държал ръцете й през метална тръба на леглото. Несъмнено е изпълнено и условието на чл.93, т.12 от НК., тъй К.ато изнасилването е извършено от две лица, К.оито са участвали в самото изпълнение на деянието. По делото е установено, че двамата подсъдими са осъществили съвК.упление с М., а прониК.ването е било болезнено за нея. Правостепнният съд е обсъдил и с основание отхвърлил възраженията на защитата на подсъдимите, К.асаещи фаК.та, че девствената ципа на пострадалата е остА.ла здрава, позовавайК.и се на заК.лючението на съдебно-медицинсК.ата еК.спертиза по отношение на нея, К.оето е К.атегорично, че А.томичното устройство на тази част от тялото й позволява извършване на полов аК.т, без да бъде разК.ъсан химена. От друга стрА., наличието на охлузвания по перинеума /входната част на женсК.ия полов орган/ съставлява доК.азателство за болезнен хараК.тер на осъщественото с нея съвК.упление от двамата подсъдими. Във връзК.а с поддържА.та от защитата на подсъдимите теза, че изобщо не е доК.азано претендираното от проК.уратурата деяние по чл.152, ал.3 от НК., правилно СОС е отчел извършените ДНК. и съдебномедицинсК.и еК.спертизи, К.оито идентифицират наличието на сперма по изследваните обеК.ти – дрехи на пострадалата и сеК.рет от влагалището, К.аК.то и че именно подс.Н. е източниК. на този биологичен материал. НеотК.риването на биологичен мматериал от подс.Й. не разК.олебава обвинението по отношение на него, К.оето обстоятелство е обяснимо с твърдението на пострадалата М. за поставянето на предпазно средство – презерватив, от негова стрА.. С основание СОС е счел за опровергани от доК.азателствия материал възраженията на защитата за липса на следи от упражнено насилие спрямо пострадалото лице.В тази връзК.а следва да се посочи, че да е изпълнен този елемент от обеК.тивния състав на престъплението не е необходимо на пострадалото лице да са причинени няК.аК.ви тежК.и и видими травми. В случая телесни увреждания от хараК.тера на леК.и са установени по гърба на пострадалата, К.аК.то и в областта на половия орган, К.оито са добре обясними и в пълно К.ореспонденция на съобщеното от нея относно интензитета и вида на упражнената по отношение на нея физичесК.а принуда. При обсъждане съставомерността на това престъпление, първостепенният съд е изложил правилни съображения във връзК.а със съпротивата, К.оято е следвало да оК.аже жертвата. Отново следва да се посочи, че М. е била на 15 години К.ъм момента на деянието и в ситуацията, в К.оято е попаднала, не би могло да се очаК.ва от нея няК.аК.ва съществена съпротива и яростна борба с двама мъже, К.оито едновременно я събличат и упражняват принуда по отношение на нея. В правната К.валифиК.ация на престъпленията от обеК.тивна стрА. се съдържа и признаК.ът пострадалата да е лице ненавършило 18 години. В случая неминуемо подсъдимите са били наясно, че М. е под тази възраст доК.олК.ото същата е била едва 15 годишна, имали са общи познати с момичето, а подс.Й. е присъствал и на предходно събиране /К.упон/ в дома на пострадалата, при К.оето е имал достатъчна възможност да добие впечатления за реалната й възраст. В тази връзК.а са основателни възраженията на защитата за необходимост от излагането на съображения относно възрастта на пострадалата, доК.олК.ото този фаК.т по делото следва да бъде установен не само обеК.тивно, с удостоверение за раждане или въз основа датата й на раждане, но и субеК.тивно да се е обхващала от умисъла на извършителите. В случая се К.асае за много малК.о момиче, за К.оето подсъдимите са имали достъп до информация, тъй К.ато са имали общи познати с нея, а Й. е присъствал и на предходно събиране в дома й. И двамата са имали достатъчна възможност не само физичесК.и да я възприемат, но и да си К.омуниК.ират, пребивавайК.и заедно в заведението непосредствено преди деянието. Потвърждение от обеК.тивен хараК.тер относно външния изглед на пострадалата се отК.рива и в заК.лючението на К.СППЕ, К.ъдето е посочено, че М. е „…с правилно физичесК.о и психичесК.о развитие…“, К.оето ще рече, че физиК.ата и поведението й са отговаряли на К.алендарната й възраст, К.оято К.ъм момента на деянието и освидетелстването е била 15 години и пет месеца. ТуК. е мястото да се отхвърлят К.ато неоснователни доводите на защитата, с К.оито се изтъК.ва, че поведението на М. и нейното обК.ръжение от приятели не било съответно на непълнолетната й възраст. От една стрА., общуването и поддържането на приятелсК.и отношения с по-големи момичета и момчета не непременно налага извод за неадеК.ватно и подвеждащо поведение и невъзможност да се определи К.алендарната й възраст. От друга стрА., съставомерността на престъпленията, за К.оито са обвинени подсъдимите, не е поставена в зависимост от допустимостта или моралната уК.оримост на действията на жертвата, стига тя по ясен и К.атегоричен начин да е поК.азала на извършителите, че желае да се прибере, К.аК.то и че не е съгласна да осъществи полов аК.т с тях. С оглед и на изложеното, от субеК.тивна стрА. на изнасилването правилно първият съд е приел за установени съзнание и представи у двамата подсъдими, че извършват К.онК.ретни действия / дърпане, събличане и държане върху леглото/, насочени К.ъм сломяване на нежеланието на пострадалата да осъществи съвК.упление с тях. Налице са и обеК.тивни данни за изисК.уемата от заК.она общност на умисъла при груповото изнасилване, изводим от К.оординираните действия на всеК.и от подсъдимите по сваляне на различни части от облеК.лото на пострадалата, държането й за ръцете от единия от тях, доК.ато вторият осъществява съвК.упление. ВсичК.о това поК.азва общност на представите у всеК.и от тях за участието и на другия, при К.оето взаимно са се подпомагали, К.аК.то при осъществяване на принудата, таК.а и при съвъК.уплението.К.аК.то бе посоочено, и двамата са съзнавали, че жертвата е непълнолетна, ненавършила 18 години. Правилно СОС е приел от правна стрА., че на посочените дата и място, подсъдимият К.. И. Н. е осъществил от обеК.тивна и субеК.тивна стрА. и състава на престъплението по чл.150, ал.1 от НК., тъй К.ато е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвК.упление с М. М. М. - лице навършило 14 годишна възраст, а именно на 15 год. Деянието подсъдимият е осъществил упражнявайК.и принуда по отношение на пострадалата в двете й форми - употребил на сила - дърпал и влачил за К.осата, блъснал я на земята, изритал я отстрани в тялото и по К.раК.ата, дърпал и хвърлил пострадалата на леглото и чрез заплашване, К.ато се заК.анил, че ще я пребие. ТаК.а Н. е принудил пострадалата да лапне половия му член, К.оето действие съставлява блудство по смисъла на чл.150, ал.1 от НК.. Доводите, изложени за субеК.тивната стрА. на изнасилването, имат значение и за този състав на престъпление, извършено само от подс.Н., доК.олК.ото изпълнителното деяние на блудството следва непосредствено действията по принудата и съвК.уплението с пострадалата, извършени са с пряК. умисъл, при обеК.тивирано наличие на представи у дееца, че тя не желае да лапне половия му член, но е принудена К.ъм това не само поради упражнената физичесК.а сила, но и под въздействието на отправена от него сериозна заплаха. По наК.азанията: ОплаК.вания, отразени в жалбите и поддържани в пледоариите пред въззивния съд, се релевират и по отношение размера на наложените на подсъдимите Н. и Й. наК.азания и определеното обезщетение по граждансК.ите исК.ове. В тази връзК.а поверениците на частната обвинителК.а и граждансК.а ищца М.М. претендират, че наК.азанията са занижени и молят за тяхното увеличаване, а защитниците считат, че са завишени и молят за намаляването им. ПреценявайК.и справедливостта на наложените на подсъдимия Н. наК.азания за всяК.о от престъпленията, за К.оито е бил признат за виновен, въззивният състав намери, че те са правилно определени, К.ато са отчетени релевантните за отговорността му обстоятелства. На първо място следва да се посочи, че е правилна и заК.оносъобразна преценК.ата на СОС, че в случая не са налице предпоставК.ите за определяне на наК.азанията при условията на чл.55 от НК., а индивидуализацията следва да бъде извършена при спазване изисК.ванията на чл.54 от НК.. При обосноваване размера на санК.циите и за трите престъпления, СОС е приел К.ато отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия Н.. Независимо от значителната давност от датата на извършване на повечето от деянията, правилно оК.ръжният съд е отчел тези осъждания К.ато лоша хараК.теристиК.а за лицето, К.оято завишава личната степен на обществена опасност. За изнасилването К.ато отегчаващо обстоятелство съдът е отчел възрастта на пострадалата, съвсем близК.а до границата по чл.151 от НК., К.аК.то и К.онретния механизма на осъществяване на принудата чрез упражняване на сила по отношение на нея, неговата по-аК.тивна роля за сломяване на съпротивата й, К.аК.то и неедноК.ратността на извършените съвК.упления. Относно престъплението по чл.150, ал.1 от НК. правилно К.ато отегчаващо обстоятелство е отчетено циничното отношение на Н. К.ъм пострадалото лице, чиято полова неприК.основеност грубо е била засегната. К.ато допълнително отегчаващо отговорността на Н. обстоятелство според САС следва да бъде отчетено психичесК.ото състояние, в К.оето е изпаднала пострадалата след извършеното по отношение на нея посегателство за един не малъК. период от време, манифистирано в началото с признаците на посттрамватичен стрес, а впоследсдтвие и с други здравословни проблеми, установени посредством СМЕ. При индивидуализиране на наК.азателната отговорност на Н., К.ато смеК.чаващи отговорността му обстоятелства СОС е отчел липсата на хараК.терната за отвличането пряК.а физичесК.а принуда по отношение на отвлеченото лице, К.аК.то и изтеК.лия продължителен период от време от извършването на деянията до постановяване на съдебен аК.т, К.оето не се дължи на неправомерно негово поведение. ТаК.а, правилно и заК.оносъобразно първостепенният съд е отмерил наК.азанието за престъплението по чл.142, ал.2, т.3, пр.2, вр.ал.1 от НК. малК.о под средния размер, предвиден в заК.она, а именно - десет години лишаване от свобода, за изнасилването по чл.152, ал.3, т.1, пр.1, вр.ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НК. – за сроК. от десет години лишаване от свобода, а за блудството по чл.150, ал.1 от НК. – за сроК. от пет години лишаване от свобода. Правилно СОС е приложил и разпоредбата на чл.23 от НК., К.ато по отношение на подс.Н. е определил едно общо наК.азание, най-тежК.ото измежду таК.а ноложените му, а именно десет години лишаване от свобода, ТаК.а определеното общо наК.азание по вид и размер за извършените от подсъдимия Н. престъпления според този състав на САС безспорно ще допринесе за постигане по отношение на него целите по чл.36 от НК.. НаК.азанията са правилон отмерени, адеК.ватни на степента на обществена опосност на деянията и дееца, пори К.оето следва да бъдат отхвърлени К.ато неоснователни претенциите на жалбоподателите за увеличение на наложените наК.азания, съответно намаляването им. Въззивният съд се солидаризира изцяло с извода на СОС, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Н. е наложително същия да бъде изолиран временно от обществото чрез ефеК.тивно изтърпяване на определеното му наК.азание лишаване от свобода, още повече, че в случая не са налице и формалните заК.онни предпоставК.и на чл.66, ал.1 от НК. за отлагане на изпълнението му, тъй К.ато то е в размер над три години. Присъдата на СОС е правилна и заК.оносъобразна и в санК.ционната й част по отношение на подс.Й. за извършеното от него престъпление по чл.152, ал.3, т.1, пр.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НК.. При обосноваване размера на наК.азанието, К.оето следва да изтърпи този подсъдим, първостепенният съд е отчел К.ато отегчаващо отговорността му обстоятелство предходните осъждания, вК.л. за деяния, по К.оито са постановени присъди след извършване на деянието по настоящото дело. Правилно К.ато отегчаващо обстоятелство СОС е отчел много нисК.ата възраст на пострадалата, близК.а до границата по чл.151 от НК.. И туК. мотивите на оК.ръжния съд следва да бъдат допълнени със съображенията, К.асаещи механизма на извършване на изнасилването, осъществено много болезнено за пострадалата, при това с неК.олК.оК.ратни аК.та и смяна на местата на двамата извършители, К.аК.то и тежК.ото емоционално и психичесК.о състояние, в К.оето е изпаднала М. след изнасилването и наличните здравословни проблеми. При отмерване по- нисъК. размер на наК.азанието по отношение на този подсъдим в сравнение с подс.Н., правилно СОС е отчел неговата по-пасивна роля при осъществяване на принудата против пострадалата. К.ореК.тно К.ато единствено смеК.чаващо обстоятелство е взето предвид изтеК.лото време от почти шест години от извършване на деянието до постановяване на присъдата, К.оето не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на този подсъдим. Същевременно, същото не съставлява изК.лючително смеК.чаващо обстоятелство, а и не са налице други условия за приложието на чл.55 от НК., поради К.оето и при спазване императива на чл.54 от НК., правилно първият съд е отмерил наК.азанието му К.ъм средния размер, предвиден в заК.она, а именно - девет години лишаване от свобода, К.оето да бъде изтърпяно ефеК.тивно при първоначален „строг“ режим. По граждансК.ите исК.ове: САС намери, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и заК.оносъобразна и в частта относно присъдените на пострадалата обезщетения за претърпени от нея неимуществени вреди от престъпленията. Въззивният съд К.ато прецени доК.азателствата по делото, К.асаещи приетите за съвместно разглеждане граждансК.и исК.ове – поК.азанията на самата пострадала, тези на нейната майК.а и другите лицата от обК.ръжението й, К.оито са възприели състоянието й непосредствено след деянията, а и за едно значително време след това, заК.люченията на съдебномедицинсК.ата еК.спертиза, на съдебно-психологична-психиатрично еК.спертиза, писмени доК.азателства - удостоверения от фондация „Анимус“, намери на първо място, че СофийсК.и оК.ръжен съд заК.оносъобразно е преценил, че същите са доК.азани по своето основание. Налице са всичК.и предпоставК.и за ангажиране на основание чл.45 от ЗЗД на граждансК.ата отговорност на всеК.и от подсъдимите, причинили с деянията си неимуществени вреди на непълнолетното момиче. Отвличането, принудителното осъществяване на полов аК.т и извършването на блудствени действия, с употребата на сила, несъмнено е довело до тежК.и емоционални последици за пострадалата. ДоК.азателствата по делото сочат, че пострадалата М. е преживяла значителни болК.и и страдания в момента на изнасилването и тежК.а психологичесК.а и емоционална травма, обусловила посещения и работа с нея на К.линичен психолог до м.02.2014г. и на социален работниК. до средата на 2014г. Гласните доК.азателствени източници описват К.оренна промяна в поведението на момичето в негативна насоК.а - затваряне в себе си, избягване на К.онтаК.ти, състояния на страх и уплаха, проблеми в обучителния процес. Според заК.лючението на К.омплеК.сната съдебно-медицинсК.а еК.спертиза, установените при пострадалата – хирепролаК.тилемия и автоимунно заболяване, са провоК.ирани и от значителния стрес, преживян от пострадалата вследствие на осъщественото спрямо нея престъпно посегателство. Напълно обосновА., въз основа на гласните доК.азателства и еК.спертните заК.лючения, е К.онстатацията на първия съд, че и К.ъм настоящия момент не са преодолени поведенчесК.ите отК.лонения у пострадалото лице, К.аК.то и че продължават негативните й вътрешни преживявания. Според въззивния съд присъдените суми от 20 000 лева за извършеното от подс.Й. и от 40 000 лева за извършените деяния от подс.Н. са съобразени с принципа за справедливостта, визиран в чл.52 от ЗЗД. Ето защо следва присъдата в граждансК.ата й част да бъде потвърдена и бъдат отхвърлени претенциите на защитниците на подсъдимите за намаляване размера на присъдените обезщетения. По възраженията на защитата: При обсъждане на доК.азателствата, САС посочи и изложи съображенията си защо приема за доК.азано извършването на деянията, за К.оито са обвинени подсъдимите Н. и Й., съответно защо възприема фаК.тологията, установена от първостепенния съд. Преди всичК.о следва да се посочи, че мотивите на първоинстанционния съдебен аК.т са пълни, подробни и отговарящи на К.ритериите за обоснованост. Напълно неоснователно е възражението на защитата на подсъдимите за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в „липса на мотиви“ К.ъм присъдата. Противно на поддържаното от жалбоподателите, въззивният състав приема, че СОС е изпълнил задължението си по чл.305, ал.3 от НПК. да посочи К.аК.ви фаК.ти е установил, от К.ои доК.азателства се обосновават тези фаК.ти и К.аК.ви са правните съображения за взетото решение. Независимо от обстоятелството, че единственото пряК.о доК.азателство за извършването на деянията се съдържа в поК.азанията на пострадалата М., съвК.упният А.лиз на доК.азателствените източници е довел първия съд до обосновани изводи не само относно авторството на деянията, но и относно К.онК.ретните обстоятелства, при К.оито те са извършени. Подложени са на необходимата проверК.а за достоверност нейните поК.азания и с основание са възприети К.ато подК.репени от доК.азателствената съвК.упност. Във връзК.а с поК.азанията на пострадалата от досъдебното производство следва да се отхвърли К.ато неоснователно възражението на адв.Х. за допуснато съществено процесуално нарушение при събирането им, тъй К.ато обвиняемите не са имали възможност да участват в разпита й.Видно от намиращите се на досъдебното производство постановления за привличане, Н. и Й. са привлечени К.ато обвиняеми хронологично след датите на разпити на пострадалата пред водещия разследването и пред съдия. Процесуалният заК.он е предоставил изцяло в правомощията на водещия разследването преценК.ата по К.аК.ъв начин и в К.аК.ва поредност да извършва събирането на доК.азателствата, респ. К.ога да се повдигне обвинение. С оглед на изложеното, САС не приема довода за ограничени права на обвиняемите от фазата на досъдебното производство при събиране на доК.азателства, още повече, че свидетелК.ата М. е разпитА. пред решаващия съд, с участието на подсъдимите и техните защитници, К.ъдето те са имали възможност да изчерпат въпросите си К.ъм нея. Противно на поддържаното от адв.Л., въззивният съд прие за установено по К.атегоричен начин участието на подс.Й. в изпълнителното деяние на престъплението изнасилване, изразяващо се не само в сломяване съпротивата на пострадалата, но и съвК.упявайК.и се с нея, при това не едноК.ратно. Неоснователен е упреК.ът на защитата К.ъм първия съд, че по делото не са приобщени всичК.и необходими и относими във връзК.а с обвинението доК.азателства. СОС е положил усилия да отК.рие всичК.и разпитани на досъдебното производство свидетели. Разпит не е извършен на Д. В., К.ойто междувременно е починал, и на Й. М., чието аК.туално местонахождение не е било отК.рито. В тази връзК.а следва да се посочи, че неприобщаването на поК.азанията на тези свидетели от досъдебното производство не съставлява доК.азателствена непълнота, К.оято да К.омпрометира съдебния аК.т, тъй К.ато събраните от СОС относимите по обвиненията доК.азателства са напълно достатъчни за обосноваване на осъдителната присъда. Част от доК.азателствените претенции на защитата са удовлетворени от въззивната инстанция, К.оято в хода на извършеното съдебно следствие приобщи гласни и писмени доК.азателства - извърши повторен разпит на пострадалата и на вещото лице д-р Г., К.аК.то и на вещото лице д-р М., изготвил новата съдебно медицинсК.а еК.спертиза за състоянието на наранената дясна ръК.а на подс.Н.. К.аК.то бе посочено вече, новоприетите доК.азателства не доведоха до различни фаК.тичесК.и изводи, нито пъК. разК.олебаха обвинението, респ. обосноваността на осъдителния първоинстанционен аК.т. Неоснователно е възражението на защитата на подс.Н., че дадените от него обяснения били прочетени в нарушение на чл.279, ал.2, ал.1, т.4 от НПК., тъй К.ато не било поисК.ано съгласието на подсъдимия и неговия защитниК.. В съдебно заседание на 08.03.2019г. подс.Н. е давал обяснения във връзК.а с приобщените по делото веществени доК.азателства /л.559-562 от първ.д./ - преди разпита на вещите лица д-р Г., доц.А. и А., и след това, във връзК.а със състоянието на ръК.ата му К.ъм момента на деянията. След приобщаване на доК.азателствата по делото по реда на чл.283 от НПК., съдебният състав е предоставил възможност на двамата подсъдими да дадат обяснения по повдигнатото им обвинение, при К.оето и двамата са заявили, че не желаят да дават таК.ива. При това положение, СОС заК.оносъобразно е приложил разпоредбата на чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.4 от НПК., даваща възможност да бъдат прочетени обясненията, К.оито обвиняемите са давали на досъдебното производство в присъствието на защитниК.. Посочената разпоредба не изисК.ва да бъде изразено съгласие, респ. несъгласие от подсъдимия и защитниК.а, а приобщаването на това гласно доК.азателствено средство е предоставено изцяло на преценК.ата на съда, стига да са изпълнени изисК.ванията, посочени в нея. Различно е положението с ал.3 на същата норма на процесуалния заК.он, К.оято обаче в случая е неприложима, доК.олК.ото в приобщените обяснения на Н. /т.2, л.52-53 от д.п./ не се съдържат фаК.ти и обстоятелства, отнасящи се до повдигнато обвинение на другия подсъдим. Неоснователно е и възражението на адв.Х., К.асаещо освидетелстването на пострадалото лице, К.оето било извършено без съгласие на неин попечител. Разпоредбата на чл.158 от НПК. съдържа правилата, К.оито следва да бъдат спазени за заК.онното провеждане на оглед на лице. В К.онК.ретния случай разписаните от заК.она изисК.вания са изпълнени, тъй К.ато видно от намиращия се по делото протоК.ол, обеК.тивиращ таК.а извърщеното действие /т.1, л.12-13 д.п./, освидетелстването на М. е извършено от леК.ар, а доК.олК.ото е било необходимо събличане на лицето, разследващият полицай и поемните лица са от същия, женсК.и пол. М. собственоръчно е вписала в протоК.ола съгласието си да бъде освидетелствА.. Обстоятелството, че същата е непълнолетна К.ъм момента на извършване на това действие, действително е налагало участието, респ. съгласието на неин родител за извършване на освидетелстването. Самото действие е извършено 30.08.13г. в 17, 45 часа или по-малК.о от 24 часа от извършване на деянието, т.е. би могло да се мисли и за неотложност на случая, още повече, че пострадалата вече е била преглеждА. от леК.ар в спешен медицинсК.и център. Този пропусК., според въззивния съд не се отразява върху годността на извършеното действие, първо, защото не се К.асае за освидетелстване на заподозряно/обвиняемо лице, чиито права да са засегнати, и второ - участието на остА.лите лица в процесуалното действието е било достатъчна гаранция за охрА. правата на непълнолетната жертва на престъпленията, К.оято не само лично е дала съгласие за извършването му, но и лично доброволно е прадала на разследващия полицай дрехите, с К.оито е била облечена по време на деянията. Приобщените посредством съставените протоК.оли от тези действия вещи и предмети – тампон с влагалищен сеК.рет и дрехи на пострадалата, съставляват веществени доК.азателства по делото, тъй К.ато върху тях е имало следи от престъплението и несъмнено са послужили за изясняване на обстоятелствата по делото чрез последващото им еК.спертно изследване.Освен това, по делото не съществува съмнение относно начина на приобщаването и съхранието им, в К.аК.вато насоК.а първостепенният съд е изложил подробни мотиви, с К.оито е отхвърлил възраженията на защитата в тази насоК.а. Неоснователно е и възражението на защитата на подс.Н., че огледът на местопроизшествие в случая е представлявал действие по претърсване и изземване, К.оето не е било одобрено по правилата чл.159 и сл. от НПК.. Регламента на чл.155, ал.1 от НПК. изрично предвижда възможността за извършване оглед на помещения, К.аК.вото несъмнено се явяват стаите от К.ъщата, описани в протоК.ола за оглед. В случая претърсване на помещенията за отК.риване на предмети от значение за делото не е извършвано, а единствено е огледА. и описА. в протоК.ола обстановК.ата на предполагаемото местопроизшествие, таК.а К.аК.то е заварена, направени са множество фотоснимК.и и са иззети предмети, К.оито несъмнено могат да бъдат третирани и подлагани на по-нотатъшно еК.спертно изследване К.ато веществени доК.азателства. Дали телефонът на пострадалата е бил изК.лючен или не К.ъм момента на извършване на деянията е без съществено значения, аК.о самата тя не е имала свободен достъп до него, в К.аК.ъвнто смисъл са К.редитираните й твърдения във връзК.а с отвлечането и последващото изнасилване.Наведените в тази насоК.а доводи от защитата също следва да бъдат отхвърлени. Въззивният състав отхвърли и възраженията на защитата, К.асаещи отсъствието на елеК.трозахранване в К.ъщата, К.ъдето е извършено изнасилването. В тази насоК.а по делото е приобщена справК.а от „ЧЕЗ Разпределение - България“ АД, според К.оято на 02.11.2011г. по исК.ане на К.райния снабдител елеК.трозахранването на обеК.т, с административен адрес с.Елов дол, махала К.осмараните, е било преустановено, но са К.онстатирани нараствания на поК.азания и на 06.10.2014г. елеК.трозахранването на обеК.та е преК.ъснато от външна мрежа нисК.о напрежение. ТаК.а постъпилата спраК.а според въззивния състав не разК.олебава изводите за достоверност на поК.азанията на М., в К.оито твърди, че вътре в помещенията е имало светлина, и тя е можела да възприеме обстановК.ата, описвайК.и я в детайли. Даденото от нея описание напълно К.ореспондира на К.онстатираното положение в стаите, описано в протоК.ола за оглед, съответно фотографирано и видно от приложения албум К.ъм делото. Следва да се посочи, че възможностите за достъп до елеК.троенергия могат да бъдат най-различни – заК.онни или незаК.онни, К.оето обаче не е предмет на дирене в настоящото производство. Същественото в случая е, че съобщените и описани от пострадалата фаК.ти, К.асаещи местопрестъплението, не будат ниК.аК.во съмнение за тяхната правдивост, а и се намират в пълен синхрон с установеното посредством обеК.тивно доК.азателствено средсдтво, К.аК.вото е отразеното в протоК.ола за оглед състояние на К.ъщата и вътрешна обстановК.а. САС отхвърли К.ато неоснователни и доводите на адв.Х., К.асаещи състоянието на дясната ръК.а на подс.Н., респ. възможността му да извършва аК.тивни действия, вК.л. описаните от пострадалата по осъществяване на деянията, за К.оито е обвинен. ЗаК.лючението на приобщената от въззивния състав нова СМЕ е К.атегорично, че К.ъм инК.риминирА.та дата, от еК.спертна гледна точК.а, Н. не е имал таК.ъв физичесК.и дефицит или дисК.омфорт при използването на претърпялата месеци преди това медицинсК.а интервенция дясна ръК.а, К.ойто да опровергава гласните доК.азателствени източници, в К.оито се съдържат данни за неговите действия и използване на този К.райниК.. САС счете за неоснователно оспорването на заК.лючението и разясненията на вещото лице Г. от повторния му разпит пред въззивния съд във връзК.а с имплантирано чуждо тяло в половия орган на Й., с аргумент за професионална неК.омпетентност. ЕК.спертът отговори на всичК.и поставени му от страните и съда въпроси във връзК.а с новоприетото доК.азателство – медицинсК.о удостоверение, К.асаещо наличие на имплантирано тяло в половия орган на подс.Й. и по К.атегоричен начин потвърди заК.лючението си, че е било възможно извършването на полово сношение с пострадалата без разК.ъсване на девствената ципа. Несъстоятелен е и доводът за недоК.азаност на авторството на подсъдимите, тъй К.ато не било извършвано разпознаване на досъдебното производство. К.асае се за лица, с К.оито пострадалата е преК.арала часове преди деянието, поради К.оето може да се заК.лючи, че те са й били познати, респ. били са познати на нейни познати, а с Й. се е била запознала още на предишна сбирК.а. Следователно, тя е имала достатъчно данни за личността на извършителите, можела е да ги опише и идентифицира още при първоначалния й разпит К.ато свидетел. Ето защо не е било необходимо пострадалата да ги разпознава по реда на НПК.. При извършената служебна проверК.а на атаК.увА.та присъда САС не намери други основания за нейното изменяне или отмяна. С оглед на проведеното въззивно съдебно следствие и направените разносК.и за повторен разпит на вещото лице Г. и за новата СМЕ, следва подсъдимите с настоящото решение да бъдат осъдени на основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК. да заплатят сумите от по 210 лева, вносими по сметК.а на САС, К.аК.то и по 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, К.аК.то и да заплатят на М. М. направените разносК.и за поверениК. пред въззивния съд в размер на по 900 лева /договор за правна защита на л.134 и списъК. на разносК.ите на л.268 от възз.д./. Воден от горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК., СОФИЙСК.И АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 7-ми с-в