Решение № 224 от 13.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 111/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТР вр. чл. 274-278 ГПК. Образувано е по жалба с входящ № 20250108131445, която е подадена от „ЗАЛОЖНА КЪЩА БЕРЕКЕТ СОФИЯ 4“ ООД /в процес на регистрация/, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 464, вх. А, ет. 1, чрез процесуалния му представител – адвокат П.. Предмет на обжалване е Отказ № 20241222114553-4/02.01.2025 г. на длъжностно лице при АВ-ТРРЮЛНЦ, с който е отказано да се впише първоначална регистрация на „ЗАЛОЖНА КЪЩА БЕРЕКЕТ СОФИЯ 4“ ООД. В жалбата са формулирани оплаквания за порочност на постановения охранителен акт. Възразява се по аргументите на ДЛР послужили, като основание за отказа да се впише поисканата първоначална регистрация на търговец – ООД. Въведени са, както доводи за нарушение на процесуалните правила по разглеждане на подаденото заявление и произнасянето по него, в частност относно спазването на сроковете за даване на указания към заявителя за ангажиране на допълнителни документи към заявлението, така и допуснати при постановяване на отказа нарушения на материалното право – необходимите предпоставки за първоначална регистрация на ООД, и по-конкретно отсъствие на ангажирани от всеки съдружник документи за осъществено внасяне на стойността от капитала кореспондираща на определения му обем от дружествени дялове по банкова сметка на учредяваното дружество. В жалбата се настоява, че изискването на чл. 120 ТЗ е покрито, тъй като от представения със заявлението платежен документ ясно се установява, че И. Б. в качеството му на управител на дружеството в процес на регистрация е внесъл по банковата му сметка сумата от 107, 00 лв. с посочено основание – вноска капитал „ЗАЛОЖНА КЪЩА БЕРЕКЕТ СОФИЯ 4“ ООД. Изтъква се, че няма пречка едно лице да внесе целия размер на записания капитал на учредяваното дружество, като това не влиза в противоречие с правилното на чл. 124, предл. 1 ТЗ, което предвижда, че съдружникът е длъжен да изплати или внесе дяловата вноска. Акцентира се и над това, че в обстоятелствата подлежащи на вписване в регистъра касаещи капитала изискването на закона е единствено по отношение на това какъв е размера на капитала. Тоест релевантно за успешното учредяване на дружеството и неговата регистрация е капиталът да е внесен по негова сметка. Прави се и позоваване, че според правилото на чл. 20, т. 2, буква „а“ от Наредба 1/14.02.2007 г. при парична вноска към заявлението следва да се приложи /документ за внесен в банката капитал, което изключва нормативна установеност от това всеки съдружник самостоятелно да е необходимо да внася своята вноска в капитала. Освен това ДЛР се е отклонил от принципа, че следва да се прилагат еднакви критерии при равни условия по закон, доколкото в редица други случай е допуснато вписване на регистрация на търговски дружества, при които от заявителя е представен документ за внесен в пълния му размер капитал от един съдружник, без да е изисквано установяването, че всеки съдружник е внесъл равностойността на своята част от капитала. В обобщение се иска обжалвания отказ на ДЛР да бъде отменен, а заявеното вписване на „ЗАЛОЖНА КЪЩА БЕРЕКЕТ СОФИЯ 4“ ООД в ТРРЮЛНЦ-АВ да бъде извършено. Агенция по вписванията е подала писмен отговор по жалбата, в който сочи, че същата е неоснователна, съответно че постановения и обжалван отказ на ДЛР е законосъобразен. Сочи се, че при направена проверка на заявеното за вписване обстоятелство – първоначална регистрация на ООД, вкл. на приложените към заявлението документи са констатирани пропуски, като с цел тяхното преодоляване на заявителя са били дадени указания за ангажирането им, но това не е направено в пълнота, поради което и постановения в резултат на това отказ бил правилен и следвало да се потвърди от съда. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Частната жалба е подадена в установения за това срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му със закона, което се установява от представените със заявлението документи, съответно дали заявлението изхожда от оправомощено лице - чл. 21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ. В конкретния случай е подадено заявление 20241222114553 от 22.12.2024 г., с което е поискана първоначална регистрация на „ЗАЛОЖНА КЪЩА БЕРЕКЕТ СОФИЯ 4“ ООД. Към заявлението са ангажирани - адвокатско пълномощно, документ за внесена държавна такса, дружествен договор от 05.12.2024 г., документ от банка за внесен капитал от един от съдружниците и управител, декларации по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, декларации по чл. 141, ал. 8 от ТЗ, декларации по чл. 142 от ТЗ, нотариално заверено съгласие за управление и образец от пописа на двамата заявени за вписване управители, както и учредителен протокол на дружество с ограничена отговорност - „ЗАЛОЖНА КЪЩА БЕРЕКЕТ СОФИЯ 4“ подписан от всеки от осемте съдружника - физически лица-учредители. С Указания № 20241222114553 от 30.12.2024 г. ДЛР е поискал от заявителя поискало да се представят документи за внесен в банката капитал, от които да е видно, че всеки един от съдружниците е внесъл по сметка на дружеството номиналния размер на притежаваните от него дялове в капитала на дружеството, както и да се представят свидетелства за съдимост на заявените за вписване управители, а също така учредителен протокол, от чието съдържание да са видни решения за размера и броя на дяловете, които да установяват безпротиворечиво това обстоятелство в приетия устройствен акт. Със заявление обр. Ж1 с вх. № 20241231094649 заявителят представил поисканите свидетелства за съдимост на управителите, както и учредителен протокол с посоченото от ДЛР съдържание, респективно отново представил вече ангажирания веднъж със заявлението документа от банката за внесен капитал. Последвало повторно даване на указание от ДЛР с дата – 31.12.2024 г. ДЛР, като отново заявителя бил подканен да ангажира отделни документи, удостоверяващи, че всеки съдружник е внесъл своя дял от капитала по банкова сметка на учредяваното ООД. Със заявление обр. Ж1 вх. № 20241231111647 от заявителя бил представен отново същия банков документ, както и разяснителна молба. Отказ № 20241222114553-4/02.01.2025 г. на ДЛР при ТРРЮЛНЦ е мотивиран с приетото от длъжностното лице обстоятелство, че към заявителя са дадени ясни указания, но те не са изпълнени в срока по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. Обосновано е схващането, че според правилото на чл. 120 от ТЗ всеки съдружник е длъжен да внесе или изплати дела си. Допустимо е паричната вноска в съответния размер да бъде внесена по банкова сметка на дружеството от трето лице или от някой от другите съдружници, като следва в банковия документ да е посочено името /имената на лицата, в чиято полза се внася вноската. Ето защо, доколкото към заявлението е представен документ за внесен в банката капитал, в който целият капитал на дружеството е внесен само от един съдружник, то това е нарушение на цитираната норма и не може да произведе целения ефект вписване регистрацията на „ЗАЛОЖНА КЪЩА БЕРЕКЕТ СОФИЯ 4“ ООД, като търговец в ТРРЮЛНЦ. Коментирайки правилността на обжалвания отказ най-напред трябва да се изтъкне, че в нормативния текст на чл. 119, ал. 1 от ТЗ изисква за вписване на дружеството в ТРРЮЛНЦ да е внесен установения в закона минимум от капитала, като не се поставят други условия. Същото изискване е въведено и в чл. 20, т. 2, буква А от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТР. За учредяването на търговско дружество учредителите извършват вноски, които могат да бъдат парични или не. Капиталът е стойност, равна на стойността на направените от учредителите вноски и се измерва в български лева. Той е разделен на дялове, респ.акции, като всеки притежава съответния брой акции или дялове, съобразно съотношението на направените вноски. Законът изисква размерът на капитала изрично да бъде посочен в устава на АД, съответно учредителния договор при ООД. За да бъде вписано дружеството в ТР трябва да бъде внесена предписаната от закона част от капитала. Определеният от закона минимален размер на капитал при ООД е два лева и за да се впише търговското дружество трябва да е внесен изцяло. Ако ООД иска да се регистрира с капитал над установения минимум, тогава най-малко 70% от него трябва да бъдат внесени по набирателната сметка на дружеството съгласно чл. 119, ал. 1 т. 5 от ТЗ. С екземпляр от учредителния протокол и дружествения договор се открива набирателна сметка за капитала в банката. Последната, след като се внесат дяловите вноски издава Удостоверение, в което се записва, че капиталът на дружеството е внесен. Удостоверението се прилага към заявлението за регистрация в ТРРЮЛНЦ при АВ наред с останалите изискуеми документи. Трябва да се подчертае, че въведеното изискване за внасяне на капитала е с цел да се гарантират кредиторите на дружеството, че има средства за обезпечаване на евентуалните им задължения, като това, дали капитала е бил внесен от един съдружник, или от всички тях по никакъв начин не променя тази негова функция и не засяга правата на бъдещите кредитори на регистрирания търговец. С представянето на удостоверението се доказва пред ДЛР, че е внесен капитала на търговското дружество. Според чл. 124 от ТЗ съдружникът е длъжен да внесе дяловата си вноска, като в разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ТЗ е въведено задължение за всеки съдружник да внесе дела си по реда, посочен в дружествения договор. От представения към заявлението за вписване банков документ се установява, че един от общо осемте съдружника в „ЗАЛОЖНА КЪЩА БЕРЕКЕТ СОФИЯ 4“ ООД, а именно – И. Г. Б. е внесъл по сметка на дружеството сумата от 107, 00 лева с основание "вноска капитал "ЗАЛОЖНА КЪЩА БЕРЕКЕТ СОФИЯ 4" ООД. Така формулирано основанието води до извод, че е внесен целият капитал, който от представените документи - Учредителен протокол от 05.12.2024 г.и Дружествен договор от същата дата е видно как е разпределен между осмината съдружника. Дали съдружникът, внесъл капитала е бил упълномощен от другите седем съдружника да стори това от тяхно име или е действал без представителна власт, това касае единствено вътрешните отношения между отделните съдружници, както и между тях и дружеството и не може да бъде предмет на проверка от ДЛР при преценка за изпълнение на изискването за персонално внасяне на размера на записания капитал от всеки съдружник. Преследваната от закона цел за внасяне размера на капитала на дружеството заявило регистрация пред АВ е постигната с представения към заявлението банков документ, като не нужно допълнително ангажиране на доказателства за персонално внасяне на пропорционална част от капитала от всеки съдружник кореспондираща на записаните от него дружествени дялове. Предвид изложеното, обжалваният отказ следва да бъде отменен и да бъде указано да се извърши вписване на заявената първоначална регистрация на „ЗАЛОЖНА КЪЩА БЕРЕКЕТ СОФИЯ 4“ ООД. По разноските. Жалбоподателят претендира направените по делото разноски. Независимо от основателността на жалбата, в полза на жалбоподателя-заявител не се поражда право на присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт с процесуален характер е категоричен в това че: сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт. Така мотивиран съдът