Решение № 5244 от 28.11.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5433/2025 г.

Производството по делото е образувано по предявен от „Автолинк“ ООД против „Електроразпределение Юг“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 925 лв., представляваща заплатена от ищеца сума за извършване на услуга за проучване на условията и начина на присъединяване за изграждане на енергиен обект в поземлен имот с идентификатор № •••••••••• в ••••••• ••••••, поради неосъществяване на заявената услуга, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.03.2025 г., до окончателното й изплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № •••••••••• в ••••••• ••••••, в който възнамерява да изгради енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност от 950 киловата. Предвид изложеното твърди, че на 10.06.2022 г. и на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници е подал заявление по образец до ответника за проучване на условията и начина на присъединяване на предвидения за изграждане енергиен обект. Сочи, че енергийният обект на дружеството попада в обхвата на чл. 25, ал. 1 ЗЕВИ, доколкото при подаване на заявлението ищецът е декларирал, че част от произведената електрическа енергия ще се използва за собствени нужди и излишъкът ще се отдава на електроразпределителната мрежа, като е декларирал, че няма да ползва преференциални цени по чл. 31 и ал. 32 ЗЕВИ. Твърди, че на 14.06.2022 г. и на основание издадена от ответника фактура № 5000526869/13.06.2022 г. заплатил на ответника сумата от 925 лв., представляваща възнаграждение за услуга по проучване на условията за присъединяването и изготвянето на становище/договор за начина на присъединяване. Сочи, че съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и чл. 80, ал. 13 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяването на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи, ответникът е следвало да извърши проучване и да изготви становище, предварителен и окончателен договор за условията за присъединяване в срок от 30 дни. Твърди, че след като е получил заплащането ответникът е отказал да извърши услугата с посочване на формално основание - липса на потребител на електроенергия с присъединена сграда в имота, като е посочил, че искането е недопустимо, като не е изпълнил нито един от етапите на нормативно установената процедура. Сочи, че критериите за допустимост на заявлението са посочени в чл. 80, ал. 8 от Наредба № 6 и наличието на сграда в имота не е сред тях, като не е налице изискване всичката произведена енергия да се отдава в мрежата и част от нея да не се използва за собствени нужди. Предвид изложеното счита, че ответникът е следвало да определи процедурата като допустима и на основание чл. 80, ал. 13 от Наредбата са извърши проучване и да издаде писмено становище за условията и начина за присъединяване. Счита, че в случая ответникът не е изпратил мотивирано становище за допустимост на заявлението, нито е извършил проучване и е издал писмено становище за условията и начина на присъединяване, като не е изготвил предварителен договор или договор. Твърди, че доколкото услугата, за която е заплатено възнаграждението не е осъществена, последното подлежи на връщане, поради неосъществяване на основанието, като ответникът е поискал и получил заплащане на услуга, която не е извършил. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД, е депозирал отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че на 10.06.2022 г. ищецът е депозирал искане за проучване на условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа за бъдещ обект, предмет на инвестиционните намерения, а именно - фотоволтаична централа (ФЕЦ), с проектна инсталирана мощност от 950 k W, която се предвижда да бъде разположена в поземлен имот с идентификатор •••••••••• в землището на ••••••••••. Сочи, че условията и редът за присъединяване към съответната мрежа се определят с наредба по чл.117 ал.7 ЗЕ, като съгласно приложимата към онзи момент нормативна уредба - Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи – отм., обекти на клиенти и производители на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор, като искането за присъединяване на обект за производство или потребление на електрическа енергия се подава към съответния мрежови оператор, на чиято лицензионна територия ще бъде обектът. Поддържа, че със заявлението за проучване, подадено от ищцовото дружество, ответникът е сезиран да извърши всички необходими проверки и дейности, свързани с определяне на допустимостта н техническите параметри на бъдещото присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа (ЕРМ), като за да започне да работи по съответно искане, следва е заплатена цена по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор, като на адрес https: //www.elyug.bg/Customers/Services/New accession/Prouchvane.aspx е публикуван одобреният ценоразпис, съгласно който за искане за обект за производство с мощност над 400 kw цената за проучване е в размер на 770, 82 без ДДС или 925 лв. с ДДС. Твърди, че за процесната процедура е издадена фактура № 5000526869/13.06.2022 г. на стойност 925 лв., която е заплатена от ищеца на 14.06.2022 г. Поддържа, че след заплащането служители при ответника са започнали работа по заявената услуга, като преди да извършат проучване на посочените технически характеристики на обекта и съществуващата мрежа, както и други технически параметри, се е пристъпило към извършване на документална проверка на допустимостта на заявената процедура. Сочи, че в тази част от проверката, е констатирано, че бъдещият обект на производство, посочен в заявлението за присъединяване е заявен като такъв, който ще използва за собствено потребление произведената от него електрическа енергия и ще отдава излишната енергия в електроразпределителната мрежа, която хипотеза е допустима и възможна само ако към момента на подаване на искането за проучване съществува присъединен по реда на Наредба 6 обект на потребление, който ще ползва произведената от ФЕЦ електрическа енергия за потребностите на собствения си потребителски обект, посочен с идентификационна точка номер (ИТН) в заявлението. Твърди, че от приложените документи по преписката е установено, че в поземления имот няма присъединен обект на потребление към електроразпределителната мрежа, което обстоятелство е посочено и от ищеца в заявлението. Предвид изложеното е прието, че процедурата е недопустима и последната е прекратена е прекратена с писмо с изх. № 35298 от 16.06.2022 г. Оспорва твърденията на ищеца, че при подадено заявление процедурата задължително следва да завършва с положително становище. Счита, че процедурата е основателно прекратена, като твърди, че не е възможно да се обект за производство, а произведената от него енергия да бъде ползвана в обекта на потребление на ищеца, когато такъв липсва. Твърди, че заявлението би било допустимо, ако бъдещият обект за производство е заявен като такъв, който ще отдава изцяло произведената електрическа енергия, тъй като в тази хипотеза наличието или съответно липсата на присъединен обект на потребление към електроразпределителната мрежа не е от значение и отношение за допустимостта на процедурата. Поддържа, че няма правомощието служебно да изменя или променя по своя инициатива заявените параметри на присъединяването. Твърди, че сумата от 925 лв., представляваща заплатена цена за услуга „Проучване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа и изготвяне на становище/предварителен договор или договор с предоставяне на мощност над 400 kW за възобновяеми източници“ е заплатена при наличие на правно основание за това, като ответникът е предприел всички необходими и дължими действия по процедурата. Оспорва твърденията на ищеца, че ответното дружество се е отказало от поисканата услуга, като твърди, че дейността по изпълнението е прекратена след като са извършени документални проверки и е установена недопустимостта на процедурата по начина и условия, по които е заявена. В този смисъл сочи, че не е налице отказ от услугата, а отказ от издаване на положително становище. Твърди, че ищецът е осчетоводил издадената фактура, което според ответника доказва основанието за заплащане на сумата по нея. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените от ответника съдебно-деловодни разноски. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че предявеният иск следва да бъде квалифициран по общия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, доколкото при изготвянето на проект на доклад по делото съдът служебно – с оглед твърденията на ищеца, определя правна квалификация на предявения иск и не е обвързан от посоченото от ищеца правно основание на исковата претенция. В този смисъл в съдебната практика, постановена от Върховния касационен съд, е налице произнасяне по предявен иск по чл. 55 ЗЗД, без посочване на съответния фактически състав, свързан с начална липса на основание, неосъществено основание или отпаднало основание. Така с Решение № 9/03.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2656/2016 г., IV г. о., ГК, се приема, че по иск по чл. 55 ЗЗД в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил плащането, както и че то (основанието) се е осъществило. Като е посочил основанието с оглед осъществяването на което е платил, ищецът не поема задължението да го докаже. С посочването на основанието той само освобождава ответника от тежестта да го докаже той, като в негова (на ответника) тежест остава да докаже само осъществяването на посоченото основание. Ответникът не е обвързан от посоченото от ищеца основание, той може да докаже, че в действителност основанието за плащане е друго, както и че то се е осъществило. Така с Решение № 10 от 13.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 19/2024 г., IV г. о., ГК, се приема, че при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ищецът е длъжен да посочи в основанието на исковата молба единствено факти и обстоятелства /съществуващи преюдициални правоотношения/, а в петитума – да индивидуализира претендираното право, като посочи неговото съдържание. С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Предвид изложеното и при така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание. Първите две предпоставки следва да бъдат установени от ищеца. Ответникът трябва да установи, че е получил предадените му имуществени блага при наличие на валидно правно основание за това. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ищеца е да докаже репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба от 29.04.2022 г. на поземлен имот с идентификатор № •••••••••• в ••••••• ••••••, с площ от 19 699 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване - нива, която се намира в местността „••••••••••“. За установяване на посоченото обстоятелство е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № •••••, том ••, рег. № •••••, нот.д. № •••••/29.04.2022 г. От представената от ответника скица на имота, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Ямбол, се установява, че предназначението на имота е непроменено и последният представлява земеделска земя. Установява се, че ищецът е депозирал пред ответното дружество искане от 10обект на производство на електрическа енергия централа към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а именно - фотоволтаична централа (ФЕЦ), с проектна инсталирана мощност от 950 kW, която се предвижда да бъде разположена в поземлен имот с идентификатор •••••••••• в землището на ••••••••••. В заявлението е посочено, че произведената електрическа енергия ще се ползва за собствено потребление, като ищецът изрично е посочил, че недвижимият имот не е присъединен към електроразпределителната мрежа и ищцовото дружество не е потребител на електрическа енергия. Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че за осъществяване на посочената услуга от страна на ищеца е заплатена такса от 925 лв. на основание издадена от ответника фактура № 5000526869/13.06.2022 г. Във фактурата, като основание за нейното изготвяне е посочено „проучване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа и изготвяне на становище/предварителен договор или договор с предоставяне на мощност над 400 kW за възобновяеми източници“. Видно от представеното от представеното по делото платежно нареждане е, че ищецът е заплатил сумата от 925 лв. на 14.06.2025 г. Видно от електронната страница на ответното дружество е, че за проучване на условията за присъединяване към електрическата мрежа и изготвяне на предварителен договор или становище, клиентите следва да заплатят такса от 925 лв. с ДДС за обекти над 400 kW, която е дължима в 14- дневен срок, считано от издаването на фактура от ответното дружество. Изрично в интернет страницата на дружеството е предвидено, че в рамките на услугата експерти при ответника проучват техническите, икономическите и юридическите условия за присъединяване съгласно потребностите на клиента и изискванията на Наредба № 6, като с тази услуга се получава становище - за всички случаи на ново присъединяване и предварителен договор – за съществуващи обекти за потребление, когато към тях се изграждат/модернизират/поставят несамостоятелни съоръжения/инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и/или за съхранение на електрическа енергия, с изключение на случаите по чл. 26, ал. 15 и чл. 26а, ал. 2, т. 2, изр. второ от Закона за енергията от възобновяеми източници, като предварителният договор се издава след като бъде издадено становище за условията за присъединяване. Тези данни са налични на посочената от ответника интернет страница - https: //www.elyug.bg/Customers/Services/New_accession/Prouchvane.aspx#1. Съдът намира, че чрез публикуване в интернет страницата на ответното дружество на цената за предоставяне на услуга по проучване на условията за присъединяване към електрическата мрежа и изготвяне на предварителен договор или становище, ответното дружество е отправило публично предложение за сключване на сделка по смисъла на чл. 291 ТЗ. В посочената разпоредба е установено, че предложение за сключване на сделка може да бъде направено и до неопределен кръг от лица, включително и чрез средствата за масово осведомяване. То трябва да съдържа и общото предлагано количество и срока за приемане на предложението. В този случай предложителят е обвързан до изчерпване на количеството в определения срок. В случая ответното дружество е отправило до неопределен кръг лица за осъществяване на услуга, като това предложение е прието от ищцовото дружество с депозиране на искане за проучване и заплащане на дължимата такса. Следователно следва да се приеме, че между страните е сключен договор за изработка по смисъла на чл. 265 ЗЗД, по силата на който ответникът е поел задължение да осъществи проучване на техническите, икономическите и юридическите условия за присъединяване съгласно потребностите на клиента и изискванията на Наредба № 6, което се обективира в становище - за всички случаи на ново присъединяване, както и изготвяне на предварителен договор – за съществуващи обекти за потребление, когато към тях се изграждат/модернизират/поставят несамостоятелни съоръжения/инсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и/или за съхранение на електрическа енергия, с изключение на случаите по чл. 26, ал. 15 и чл. 26а, ал. 2, т. 2, изр. второ от Закона за енергията от възобновяеми източници, като предварителният договор се издава след като бъде издадено становище за условията за присъединяване. Това задължение на ответника е установено в разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяването на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи (отм.). В чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата е установено, че искането за присъединяване на обект за производство или потребление на електрическа енергия се подава към съответния мрежови оператор, на чиято лицензионна територия ще бъде обектът, като мрежовият оператор, към чиято мрежа може да се осъществи присъединяването, издава и договаря с лицето, поискало присъединяването: 1. становище за условията и начина на присъединяване, 2. предварителен договор за присъединяване, когато такъв се изисква, сключен между преносното или съответното разпределително предприятие и лицето, поискало присъединяването и 3. договор за присъединяване, сключен между преносното или съответното разпределително предприятие, към чиято мрежа ще се осъществи присъединяването, и лицето, поискало присъединяването на обекта. Установява се, че ответното дружество е изпратило по електронна поща до ищеца отговор на искането на 13.07.2022 г., в който е посочил, че процедурата е недопустима по заявения ред – за собствено потребление, поради липса на потребител на електроенергия с присъединена сграда в имота. В писмото е посочено, че до ищеца е изпратено уведомително писмо от 16.06.2022 г. за прекратена процедура с обратна разписка, за което няма данни да е доставено. Посоченото писмо от 16.06.2022 г. е представено от ответника, като в него е обективирано изявление за прекратяване на процедурата, поради липса на потребител с присъединена в имота сграда, като процедурата е приета за недопустима по заявения ред – за собствено потребление. В разпоредбата на чл. 80, ал. 7 и ал. 8 от Наредбата е установено, че операторът на съответната мрежа разглежда заявленията по реда на постъпването им и с мотивирано становище се произнася по допустимостта на всяко заявление в срок 7 дни от постъпването му, а заявлението се счита за допустимо, когато: в заявлението са посочени всички необходими данни по ал. 2, към заявлението са приложени всички изискуеми документи по ал. 3 и те са валидни и посоченият имот, в който ще се изгражда обектът, попада в район, за който има одобрени от КЕВР мощности за изграждане на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на ЗЕВИ. В чл. 80, ал. 13 от Наредбата е предвидено, че при издаване на становище, с което заявлението е определено като допустимо, операторът на съответната електрическа мрежа извършва проучване и издава становище за условията и начина на присъединяване в срок до 30 дни за оператора на разпределителната мрежа и 60 дни за оператора на преносната мрежа от датата на издаване на становището за допустимост. При извършването на проучването операторът на съответната електрическа мрежа прилага изискванията на методиката по чл. 8, ал. 1, т. 5. Съдът намира, че въпреки, че ответното дружество е посочило, че процедурата се прекратява, в електронното писмо е обективирано становището на ответното дружество във връзка с депозираното искане, което становище е за липса на условия за присъединяване и респ. необходимост от предприемане на последващите действия и сключване на предварителен договор. В този смисъл съдът не възприема становището на ищеца, че след като е получил заплащането, ответникът е отказал да извърши услугата, като е посочил, че искането е недопустимо и не е изпълнил нито един от етапите на нормативно установената процедура. С посоченото електронно писмо ответникът е изразил становище по същество във връзка с възможността за осъществяване на присъединяване. В условията на ответното дружество е предвидено, че таксата се заплаща за осъществяване на няколко действия и етапа, а именно – проучване, изготвяне на становище и подготовка и сключване на предварителен договор. Съдът в настоящия съдебен състав намира, че срещу заплащане на таксата ответното дружество е осъществило единствено първата услуга – проучване и отказ за даване на последващо становище, в което да се посочат всички необходими действия, които следва да бъдат предприети, както и сключване на предварителен договор. Обстоятелството дали отказът на ответника да осъществи останалите услуги е законосъобразен е ирелевантно, доколкото таксата е договорена като дължима обща цена за осъществяване на всички горепосочени действия. Между страните не е спорно обстоятелството, че становище и предварителен договор не са изготвени. Следователно за тези договорени услуги не се следва възнаграждение на ответника. С оглед обстоятелството, че таксата е общо договорена за предоставяне на три услуги, като е осъществена единствено първата, ответното дружество има право да получи 1/3 от договореното възнаграждение (такса) или сумата от 308, 33 лв. Останалата сума от 616, 67 лв. е получена без наличие на основание за това и подлежи на връщане, доколкото договорът в тази част не е изпълнен, макар и по вина на ищеца, доколкото последният не отговаря на законоустановените изисквания за присъединяване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че становището на ответното дружество за невъзможност за присъединяване на енергиен обект за собствено потребление на електроенергия от възобновяеми източници е правилно. Това е така, доколкото в производството по делото се установява, че имотът на ищеца представлява земеделска земя, последният не е в урбанизираната територия, не е застроен и съответно не е присъединен към електроразпределителната мрежа. В разпоредбата на пар. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници е установено, че „енергия за собствено потребление“ е количеството енергия, използвано за снабдяване на обекти, клонове и предприятия на собственика на съоръженията и инсталациите за производство на енергия от възобновяеми източници. Въпреки това и доколкото цената е договорена общо за осъществяване на всички предвидени услуги, няма основание за задържане на посочената от съда част от последната, доколкото последващи действия не са осъществени от електроразпределителното дружество. Предвид изложеното предявеният иск е частично основателен до размер на сумата от 616, 67 лв., като за разликата до пълния му предявен размер от 925 лв. исковата претенция подлежи на отхвърляне. По отношение на отговорността за разноските: При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени пропорционално разноски с оглед уважената част от иска. Ищецът е доказал разноски за заплащане на държавна такса от 50 лв., като по съразмерност следва да се присъди сумата от 33, 33 лв. В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение от 450 лв. Съдът, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, разглеждането на което е приключило в едно съдебно заседание, определи размерът на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер от 100 лв. Следователно в полза на ответника следва да се присъдят разноски по съразмерност в размер от 33, 33 лв. Така мотивиран, Пловдивският районен съд