Решение № 512 от 30.12.2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 271/2021 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 62, ал. 1 и 2 от СК и чл. 69 СК, които, съгласно разпоредбата на чл. 71 от СК са обективно съединени. По допустимостта на исковете: Исковете са предявени от надлежна страна- майката на детето и неговият презумптивен баща ( за иска по чл. 62, ал. 1 СК) в предвидения от закона преклузивен срок. Същите не са предявени при наличието на пречките за оспорване на произход по смисъла на чл. 62, ал. 5 СК, поради което са процесуално допустими. По същество на исковете: Предвид разпоредбата на чл. 71, ал.1 СК, за да може да се установи произходът на детето от бащата, първо следва да бъде оборен по исков ред наличният му такъв. Ето защо съдът първо следва да се произнесе по исковете с правно основание чл. 62, ал. 1 и 2 от СК, с които и майката, и презумптивният баща целят да оборят презумпцията за бащинство, установена с новелата на алинея първа на чл.61 СК. От данните по делото се установи, че детето е заченато и родено, докато майката и ответникът К. са имали сключен граждански брак. Той е бил прекратен след раждането на детето. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че те двамата не са живеели заедно повече от 4 години преди прекратяването на брака им, както и повече от 2 години преди раждането на детето. През този период е установено, че те не са могли да имат никакви интимни контакти, тъй като са се срещали единствено на публични места и винаги в присъствието на други лица, което от своя страна изключва всякаква възможност детето ••• да е било заченато от първия ответник. С оглед предмета на доказване по така предявената претенция съдът намира, че по делото е доказано при условията на пълно доказване по категоричен начин обстоятелството, че вписаният като баща на детето ЦВ. К. Д. в акта му за раждане К. Д. К. не е негов биологичен родител. По тези съображения следва исковата претенция да бъде уважена и да се признае за установено, че малолетното дете ЦВ. К. Д. не е заченато от К. Д. К.. Обективно съединеният с иска по чл. 62, ал.1 и 2 СК иск по чл. 69 СК се явява също доказан. Предмет на доказване по този иск е фактът, че детето е заченато от сочения като негов биологичен баща ответник. Този факт следва да е установен по несъмнен начин, с оглед избягването на всякакви грешки при установяване на произхода, което е гаранция за правото на детето да има установен стабилен произход. По делото е доказано, че майката и ответникът, сочен като биологичен баща на малолетния ищец са живеели заедно още от преди четири години и към вероятната дата на зачеването на детето, на съпружески начала. Доказано е, че детето има възприятието за този човек като за свой баща. С оглед показанията на свидетеля •••, липсва възможност детето ••• да е заченато от друг мъж, а не от ответника Л., тъй като майката през периода на вероятното му зачеване не е имала каквито и да било контакти ( още по – малко интимни такива) с други мъже. Това следва и с оглед изявленията на двамата ответници по делото - К. и Л., които признават изцяло както твърдените от ищцата факти, така и иска като цяло. Макар и разпоредбата на чл. 344 от ГПК да забранява постановяване на решение при признание на иска по делата за произход, това признание следва да бъде ценено от съда съвкупно с останалите събрани по делото доказателства. При преценката в горния смисъл съдът счита, че по категоричен начин е установен произходът от бащата на малолетното дете. При това положение исковата претенция с правно основание чл. 69 от СК следва да бъде уважен. В случая съдът не счита, че следва да се произнася по въпросите къде да живее детето и относно издръжката и режима му на лични контакти с родителите, тъй като по делото е установено, че детето живее с двамата си биологични родители от момента на своето раждане. При този изход на делото съдът следва да постанови промяна в акта за раждане на малолетното дете ЦВ. К. Д. в следния смисъл: като баща на детето следва да бъде заличен К. Д. К. и да бъде вписан •••.. Имената на детето следва да бъдат променени с оглед изискването на чл.13 и 14 от ЗГР, като собственото му име следва да се запази, а като бащино и фамилно име следва да бъдат записани имената на признатия за негов биологичен баща ответник, като детето следва да носи имената ••• •••. Водим от горното, съдът,