Решение № 551 от 12.9.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 707/2024 г.

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по постъпила въззивна жалба от Сдружение Амнести Интернешънъл България, ЕИК-207228082, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1000, район Оборище, ул. “Московска“, №39, ет.3, ап.5 срещу решение № 1006/12.07.2024 г., постановено по т.д.№ 1389/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав, с което е потвърден отказ №20240627183923/01.07.2024 година на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията по заявление образец А5 с вх. №20240627183923/27.06.2024 година за вписване на промени по партидата на сдружението, а именно: вписване на нов представляващ сдружението. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че решението е неправилно, тъй като заявеното за вписване обстоятелство, а именно вписване на Н. Д. Р. е валидно възникнало след решение за назначаване на изпълнителен директор на сдружението, прието от УС на 01.04.2024 година, съгласно чл.25, ал.2, т.10 от Устава на сдружението и във връзка с чл.27 и чл.28 на устава на сдружението, съгласно които сдружението се представлява пред трети лица от съпредседателите на УС и от изпълнителния директор поотделно. Към заявлението са приложени изискуемите се документи, а именно: протокол, доказващ взетото решение на управителния орган за промени в подлежащи на вписване обстоятелства, образец от подписа на Н. Д. Р., декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ от заявителя. За да постанови обжалваният отказ длъжностното лице по регистрацията е посочило, че като представляващ сдружението може да бъде посочено само лице, което е член на УС. Направеното тълкуване на разпоредбата на чл.10 във връзка с чл.31 ЗЮЛНЦ е стеснително и е в разрез с гражданскоправния принцип на самостоятелност и принцип на свободата на сдружаване за свободно определяне на целите и дейностите. Съгласно чл.20 ЗЮЛНЦ чрез устава членовете на сдружението имат свобода да определят органите на управление, правомощията на органите на сдружението и правилата относно начина на представляване на сдружението, т.е., че членовете на сдружението имат широки правомощия по отношение определяне на организационната структура на сдружението, а и чл.10 ЗЮЛНЦ не забранява изрично да се предвидят и представляващи извън членовете на УС. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и постанови друго по съществото на спора, с което отмени отказа на длъжностното лице по регистрацията. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството по т.д.№ 1389/2024 г. по описа на Софийски градски съ д, Т О, VI-11 състав е образувано по жалба от Сдружение Амнести Интернешънъл България, ЕИК-207228082, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1000, район Оборище, ул. “Московска“, №39, ет.3, ап.5 срещу отказ №20240627183923/01.07.2024 година на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията по заявление образец А5 с вх. №20240627183923/27.06.2024 година за вписване на промени по партидата на сдружението, а именно: вписване на нов представляващ сдружението. Установява се от представените доказателства, че е постъпило искане за вписване на промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване по партидата на сдружението, а именно: вписване на нов представляващ сдружението. За да постанови отказа си длъжностното лице по регистрацията е приело, че за представляващ сдружението може да бъде посочено само лице, което е член на УС. При преценка законосъобразността на отказа по заявлението от ДЛР, съдът изхожда от вменените му със закона и Наредба №1/2007г. за водене, съхранение и достъп до ТР правомощия. Съгласно чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР (респ. акта подлежи на обявяване); дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; да са представени изискуемите декларации по чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ; да е заплатена следващата се държавна такса (когато такава се дължи). В това производство, охранително по своя характер, съдът не е обвързан от мотивите, изложени от длъжностното лице при отказа, а отново извършва проверка съгласно изискванията на закона и устава. При липсата на което и да е от предвидените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, ДЛР постановява отказ - чл. 24, ал. 1 от ЗТР РЮЛНЦ. Заявеното за вписване обстоятелство е вписване на нов представляващ сдружението, като липсва спор, че лицето не е член на сдружението. При извършената служебна проверка по партидата на сдружението, съдът констатира, че в устава на сдружението, който е обявен в търговския регистър е предвидено, че сдружението има следните органи – Общо събрание, който е неговия върховен орган (чл.11, т.1), формиран от членовете му, които участват с право на глас (чл.7, ал.1, т.2), и Управителен съвет (чл.11, т.2), който е управителен орган. В чл.24 от устава е предвидено, че управителния съвет се състои от най-малко пет и най-много седем редовни членове на сдружението, а в чл.25 от устава е предвидено, че УС избира от състава си двама съпредседатели, секретар и ковчежник. Предвидена е и възможност за назначаване на изпълнителен директор. В устава не е посочено дали същият се избира от състава на управителния съвет. В устава е предвидена възможност сдружението да се представлява пред трети лица от изпълнителния директор и съпредседателите на УС поотделно. Принципно правилно е съображението, че членовете на сдружението имат свобода да определят органите на управление, правомощията на органите на сдружението, както и правилата относно начина на представляване на сдружението, както и, че са налице широки правомощия относно определяне организационната структура на сдружението, като тази свобода не следва да влиза в противоречие с императивни разпоредби на закона. Според чл.30, ал.2 ЗЮЛНЦ УС избира от своя състав председател, като в устава може да се предвиди, че председателя се избира от общото събрание или друг орган на сдружението, което не отменя изискването представляващият да е член на управителното тяло. В подкрепа на извода е и правилото на чл.31 от закона, посочващ, че УС „представлява сдружението, както и определя обема на представителната власт на отделни негови членове“. В нормите не е предвидена възможност, в устава на сдружението да е посочено нещо друго, поради което същите не са диспозитивни. В устава на сдружението изрично е посочено, че управлението на сдружението се осъществява от управителен съвет, който е управителният му орган. Определянето на персоналния състав на управителния съвет е изцяло от компетентността на общото събрание, като в закона е заложено императивното правило, че членовете на управителния съвет са членове на сдружението /чл.30 ЗЮЛНЦ/. Определянето на представляващите сдружението е възложено на управителния съвет, който следва да ги избере от своя състав. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗЮЛНЦ правата на общото събрание по ал.1, т.3, 7, 9, 11 и 12 не могат да се възлагат на други органи на сдружението, поради което изборът на изпълнителен директор, макар и възложен по силата на устава на управителния съвет не може да противоречи на разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗЮЛНЦ. Логическото и систематическо тълкуване на разпоредбите сочат, че изборът на изпълнителен директор, който се извършва от управителния съвет може да бъде само на лице от неговия състав, защото противното е в противоречие с императивни разпоредби на закона. В устава изпълнителният директор не е посочен като самостоятелен орган на юридическото лице, осъществяващ представителството на сдружението, избиран от ОС, поради което и предвидената в устава възможност, същият да представлява сдружението произтича от делегираната компетентност за управление и представителство на УС от общото събрание и приетото от устава, че представляващите сдружението ще бъдат поне две лица – членове на УС. Налице е пречка за вписване на заявеното обстоятелство, поради което отказът се явява правилен. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Софийският апелативен съд