Решение № 2616 от 18.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2493/2023 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Изпратено е по компетентност от СРС. Образувано е по искова молба на Е. Д. М. срещу Народното събрание на Република България, с която се иска да му бъде присъдено обезщетение в размер на 20 000лв. за претърпени неимуществени вреди от бездействието на ответника в периода от 02.03.2022г. до 13.06.2022г. да се произнесе по подадени от него жалби №ПГ-47-2134-Е-11/02.03.2022г.; №ПГ-47-2134- Е-12/02.03.2022г. и №ПГ-47-2134-Е-13/02.03.2022г. по вх. Регистър на Народното събрание. Със същите ищецът твърди, че е подал сигнал за извършени престъпления и корупция по високите етажи на властта в РБългария, както и извършени и срещу него престъпления. Твърди се в исковата молба, че жалбите са подадени до НС на основание чл.205, ал.2 от НПК. Заявява, че служителите на Народното събрание не си спазват задълженията по чл.205, ал.2 от НПК и от това бездействие той е претърпял вреди. Счита, че задължения за действие по неговите жалби са имали Комисията за противодействие на корупцията в НС на РБ, Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите в НС на РБ, Комисията по конституционни и правни въпроси в НС на РБ, комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в НС на РБ. Твърди злоупотреба с право и бездействие, с което са му нарушени правата на добра администрация и право на ефективни правни средства за защита от престъпни посегателства по правото на ЕС и ООН. От посоченото ищецът твърди, че е претърпял жесток психически тормоз, от което се е разрушило здравето му, развил паник атаки, депресия и хипертония, изпитал болки и страдания, безпокойство и страх, отчаяние и безнадеждност. С уточнение на исковата молба от 23.09.22г. по указания на СРС, адв. Ю. – процесуален представител на ищеца посочва като представляващ ответника – Председателя на Народното събрание. На указанието да уточни по какъв начин са нарушени правата на лицето и конкретно кои права, адв. Ю. в уточнението заявява, че от него се иска да извърши правна квалификация на иска, което не е сред задължителните реквизити на исковата молба, съгласно ГПК, а от друга страна в първоначалната искова молба са посочени правата, които ищецът намира, че са му нарушени. Допълнително се уточнява, че се претендира лихва върху главницата от 20 000лв. от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на обезщетението. Безпокойството и страха му са били предизвикани от липсата на държавност и от това, че тази обстановка ще продължи и занапред в България. На 22.11.22г. е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Същият смята иска за недопустим и неоснователен. Заявява, че твърденията, от които произтичат исковете на ищеца са свързани с дейността на постоянни парламентарни комисии от състава на 47-то Народно събрание, което е разпуснато на 01.08.2022г., поради което е изключена процесуалната легитимация на 48-то НС и спрямо същото производството следва да бъде прекратено. Подробни съображения са развити във връзка с неоснователността на исковата молба. От тях става ясно, че с трите жалби до Народното събрание ищецът се оплаква от извършени според него престъпления от магистрати във връзка с конкретни наказателни производства на Апелативния СНС и ВКС, и иска на съдиите от двете правораздавателни институции да се образува досъдебно производство или жалбите да бъдат изпратени по компетентност до Прокуратурата на РБългария. В жалбите се изразява несъгласие с постановени съдебни актове, което ищецът е обвързал с изводи за корупция. Ответникът моли да се прекрати производството поради недопустимост, а в случай, че исковата молба се разгледа по същество, да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. С Разпореждане от 05.04.23г. съдът е указал на ищеца да уточни: 1.Кои конкретни органи и/или длъжностни лица на ответника са бездействали и в резултат, за него са настъпили твърдяните неимуществени вреди. 2.По силата на коя конкретна нормативна разпоредба са били длъжни, именно в качеството си на органи и/или длъжностни лица на ответника да уведомят незабавно органа на досъдебното производство за подадените до тях три броя жалби, съдържащи сигнали за извършени престъпления. Постъпило е уточнение на 20.04.23г. от ищеца, който освен общи текстове от МПГПП на ООН, ЕКЗПЧ, ХОПЕС, ДЕС и директиви на ЕС, конкретно посочва чл. 205, ал.2 от НПК като разпоредба, по силата на която органът, който е бездействал и му е навредил - Народното събрание е било длъжно да разгледа жалбите му и да ги прати по компетентност на органите на ПРБ, МВР, НСлС, ДАНС, ГДБОП, ГДНП. Адв. Ю. е подал молба на 18.04.2023г., в която е уточнил, че Народното събрание е държавният орган, който упражнява законодателна власт и в рамките му не са налице други органи. Не смята, че има задължение да конкретизира кои точно длъжностни лица отговарят за тази дейност, а и това е според него ненужно, доколкото искът е предявен срещу НС. Посочва отново разпоредбата на чл.205, ал.2 от НПК като норма, която задължава НС да предприеме съответните действия. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Ю., поддържа исковата си молба. Ответникът – Народното събрание на Република България се представлява от юрисконсулт С. и юрисконсулт Г., които оспорват исковата молба като неоснователна и недоказана. Считат, че не е доказан фактическият състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ – твърдяното бездействие от страна на Народното събрание, в качеството му на законодателен орган, според правилата, разписани в Конституцията, липсва и причинно – следствена връзка. Постъпили са подробни писмени бележки на 10.04.24г. Софийска градска прокуратура, чрез прокурор Д. също счита, че исковата претенция е неоснователни и недоказана, подкрепя изложените съображения на ответника по иска. Административният съд С. – град, 11 състав, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Лишеният от свобода Е. Д. М. на 02.03.2022г. е подал три броя жалби, заведени в деловодството на Народното събрание на Република България с вх. №№ ПГ-47-2194-Е-11, ПГ-47-2194-Е-12 и ПГ-47-2194-Е-13 ( в исковата молба при изписването на номерата е допусната грешка), адресирани до Комисия по превенция и противодействие на корупцията, Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите, Комисията по конституционни и правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и правен ред, всяка от които жалби, ведно с приложенията е със съдържание съответно 20, 62 и 20 страници. Жалба с вх. № ПГ-47-2194-Е-11/02.03.2022г. е представена от ответника и е приложена на лист 34 от делото. В нея се твърди, че Е. М. е бил противозаконно осъден по непредявени обвинения по НОХД 102/2018г. на АСНС и КНОХ 1018/2019г. на ВКС, което според жалбоподателя представлява извършено престъпление от магистрати по поръчка на министър – председателя Б. Б.. Твърди се, че съдиите си „измислиха двама нови съизвършители“, които лица не са отразени в обвинението по пр. пр. 431/2013г. на СП. Заявява се, че съдиите по цитираните дела, без да имат правомощие за това са допълвали, добавяли, изменяли, надграждали обвинението, измислили са нови фактически положения, разкрити незаконно в хода на наказателното производство, извън предмета на делото, очертан с обвинителния акт. Жалбоподателят счита, че така съдиите са извършили срещу него престъпления по чл.282, ал.2 и 3 от НК, чл.142, ал.2 и 4 от НК, чл.321, ал.3 от НК и иска да се извърши разследване срещу посочените в жалбата лица за противозаконно лишаване от свобода, чрез осъждане по непредявени обвинения по поръчка на Министър – председателя Б. М. Б. като жалбата се препрати по компетентност на органите на досъдебното производство и на Прокуратурата на РБългария. Към жалбата са приложени части от обвинителен акт по пр. пр. 431/2013г.; мотиви към присъда от 05.06.2019г. на Апелативния специализиран наказателен съд по ВНОХД №102/2018г., Решение на ВКС №242 от 2020г. ( датата и номера на делото не се чете); Втората жалба с № ПГ-47-2194-Е-12 на лист 54 е със идентично съдържание, приложенията към нея отново са обвинителния акт по пр. пр. 431/2013г. на СП ( в цялост), мотиви към присъдата на АСНС по ВНОХД №102/2018г., Решение №242/16.04.2020г. на ВКС по н. д. №1018/2019г. ( в цялост) Третата жалба с вх. № ПГ-47-2194-Е-13 по същество преповтаря написаното в предишните две. Жалбоподателят заявява, че е бил поръчан да бъде показно осъден за назидание, по непредявени обвинения за грабеж, като съдиите от АСНС и ВКС, които са гледали делото срещу него са разкрили седем нови фактически положения, които не се съдържат в обвинителния акт. Поради това иска да се образува досъдебно производство срещу съдиите за неспазване на правомощията им. Заявява, че бившият министър - председател е създал корупционна система с участие на съдиите, които са го осъдили по обвинения, които не са му предявени, за да отчита осъдителни присъди пред Евро инсти туциите. Приложени са отново обвинителият акт, мотиви към присъдата от 05.06.2019г. на АСНС, решението на ВКС по делото на М. №242/16.04.2020г. Освен горните, ответникът е представил и Жалба с рег. № К. -472194 – Е-1 / 23.03.2022г., подадена чрез затвора С., където е заведена с рег. № 1707/18.03.2022г. В нея се излагат същите твърдения, а именно: че е осъден по непредявени обвинения по поръчка на министър- председателя, за назидание, за да се отчитат осъдителни присъди пред обществото и Евро институциите. В Жалба с рег. № 1786/22.03.2022г. по описа на затвора С. и рег. № К. – 2194 – Е-1/23.03.2022г. по деловодния опис на Народното събрание Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите ( на лист 138 от делото) се повтаря същото изложение и са приложени части от същите писмени документи. С писмо изх. № К. – 47-2194-Е-1/30.03.2022г. Председателят на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите в 47то Народно събрание на Република България проф. А. Ч. е препратил по компетентност Жалба с рег. № К. -472194 – Е-1 /23.03.2022г. от Е. Д. М. на Министъра на правосъдието Г-жа Н. Й., като е изразил вярването си, че ще се извърши необходимата проверка и ще се уведоми подателя за резултатите от нея. В хода на съдебното производство по делото са разпитани свидетелите М. Г. Ц., изтърпяващ наказание лишаване от свобода, който заявява, че с ищеца М. към 02.03.2022 г. са били заедно в 5 група в С. затвор, били са килия до килия през 2022 г., 2021 г., 2023 г., а през 2022 г. са били килия срещу килия. Знае за подадените от М. жалби до Комисия за превенция и противодействието на корупцията в Народното събрание, до Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите и до Комисия по конституционни и правни въпроси и Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание, в които сочи за извършени срещу него престъпления и че е осъден противозаконно по непредявени обвинения по поръчка на тогавашния министър председател Б. Б.. Няколко пъти М. му се оплаквал, че жалбите не са разгледани, и тъй като вярвал и се надявал да му обърнат внимание, изпаднал в безсилие и отчаяние, изолирал се, бил неконтактен, спрял да се храни, спрял да тренира, изпаднал в сериозна депресия. Ищецът имал нормални правни очаквания да се разгледа жалбата и да се вземе отношение по нея от Народното събрание и бил ядосан, че не са му обърнали никакво внимание. Свидетелят С. А. Д. също знае за подадените от М. жалби до Народното събрание, заради осъждането му по непредявени обвинения, коментирали са. Той също е писал жалби до Народното събрание, но не са отговорили нито на него, нито на М.. Във връзка с това, М. му казал по време на престоя на открито, че иска да се самоубива, да си слага край на живота. Предполага, че се е чувствал отчаян, след като е искал да се самоубие. По допустимостта на иска: В чл. 204 от АПК са предвидени предпоставките, при които исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са допустими за разглеждане. Искът е допустим, като въпросът, дали са налице незаконосъобразни действия или бездействия на Народното събрание или на негови служители и длъжностни лица, осъществяващи административна дейност е въпрос по съществото на спора, който трябва да се установи от настоящия съд на основание чл.204, ал.4 от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. По основателността на иска: В конкретния случай, ищецът е направил до Народното събрание твърдения за извършени според него престъпления от магистрати във връзка с конкретни наказателни производства на Апелативния СНС и ВКС, и иска на съдиите от двете правораздавателни институции да се образува досъдебно производство или жалбите да бъдат изпратени по компетентност до Прокуратурата на РБългария. В хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, когато обезвредата се претендира заедно с инцидентното установяване в мотивите на решението на незаконосъобразност на действия или бездействия, за ефективното им доказване и установяване на евентуална забава от страна на административния орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, ищецът следва на първо място да докаже нарушаване на конкретни задължения, произтичащи от нормативен акт. Същият заявява, че служителите на Народното събрание не си спазват задълженията по чл.205, ал.2 от НПК и от това бездействие той е претърпял вреди. Счита, че задължения за действие по неговите жалби са имали Комисията за противодействие на корупцията в НС на РБ, Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите в НС на РБ, Комисията по конституционни и правни въпроси в НС на РБ, комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в НС на РБ. Съгласно посоченият от ищеца текст на чл.205, ал.2 от НПК, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението. Според ал. 3, в случаите на ал. 2, органът на досъдебното производство незабавно осъществява правомощията си за образуване на наказателното производство. Според Глава трета от Конституцията на Република България, Народното събрание осъществява законодател