Решение № 6 от 6.1.2025 г. на Районен съд - Разлог по дело № 193/2023 г.

Производството е образувано по повод жалба от „В.Ф.“ООД, ЕИК•, с адрес: г.Б., у.„Б.“38, в. „а“, е.4, а.16, представлявано от Л.Т., против НП №•/10.02.2023 г. на Директора на „ИТ“-Б., с което за нарушение по чл.62, ал.1, във вр.с чл.1, ал.2 от К, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена "имуществена санкция" от 1500, 00 лева. Жалбоподателят моли съда да бъде отменено НП като незаконосъобразно. Навежда доводи, че лицето А.Р.М. няма качеството на работник в дружеството-жалбоподател, а е била курсист в дружеството. Излага подробни съображения в тази насока, като твърди че издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно или да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. АНО, ч/з процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Депозира писмено становище и претендира разноски. РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Жалбата е допустима, предвид обстоятелството че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът намира следното от фактическа страна: На 14.09.2022 г., около 10: 50 ч., свидетелите А.-Ч., К. и И. били извършили проверка по раб. места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект - Ш.ц., в о.Б., с.Б., експлоатиран от „В.Ф."ООД-Б. По време на проверката било констатирано да работи лицето А.Р.М., с ЕГН•. В хода на проверката по раб. места от А.Р.М. в 10, 40 часа била попълнена декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл.399 от КТ, и вр. с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, и чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 от АПК, и чл.110, ал.4 от ДОПК (л.44 от делото), в която същата удостоверила извършване на трудова дейност от нея към дружеството-жалбоподател с определено раб. място, на длъжност „шивачка“, с определено раб. време с продължителност от „08: 00 ч. до 17: 00 ч.“, с определени почивни дни „2“, с почивка за хранене с продължителност „30 мин.“, с физиологични почивки в работния ден „2 по 15 мин“ и с уговорено трудово възнаграждение от „40.00 лева на ден“. В т.4 и т.5 от същата декларация, М. извършила отбелязване, че не е сключила трудов договор с „В.Ф.“ООД и не са й предоставени екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от КТ, като е посочила, че работи в обекта от 1 седмица. След приключване на проверката по раб. места, дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д"ИТ"-Б. с Призовка с Изх. №•/14.09.2022 г. Във вр. с изисканата документация с връчената призовка, законният представител на дружеството представил в Д"ИТ"-Б. част от вътрешно-фирмена документация на търговеца, свързана със създадената организация за осигуряване на ЗБУТ и трудовите правоотношения. При извършена проверката по документи на 04.11.2022 г. от Т.К., Б.И. и А.А., инспектори в Д"ИТ"-Б. констатирали, че относно правоотношението с лицето А.Р.М. не е представен писмен трудов договор от работодателя, както и не е регистриран такъв в ТД на НАП. От извършените при проверките констатации, проверяващите лица приели че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр.с чл.1, ал.2 от КТ. За извършените на 14.09.2022 г. и 04.11.2022 г. проверяващите инспектори в Д"ИТ"-Б. проверки по раб. места и по документи, е съставен протокол за извършена проверка изх. №• от 04.11.2022 г. (л.40 от делото). След извършената проверка, проверяващите приели че се касае за адм. нарушение, поради което актосъставителят Б.В.И., на длъжност гл. инспектор при Д"ИТ"-Б., в присъствието на свидетелите при установяване на нарушението М.Ц. и Т.К., съставила на дружеството-жалбоподател „В.Ф.“ООД, АУАН №•/04.11.2022 г. (л.38-39 от делото), като установеното нарушение било квалифицирано като такова по чл.62, ал.1, във вр.с чл.1, ал.2 от КТ. По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, жалбоподателят е поканен за съставяне на АУАН, същият се е явил, но е отказал да получи акта, въпреки че лично е присъствал на проверката по документи. Въз основа на така съставеният АУАН, на 10.02.2023 г., Директора на Д"ИТ"-Б., като надлежно упълномощен представител на АНО, издал атакуваното НП №• от 10.02.2023 г. (л.35-36 от делото), с което за адм. нарушение по по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, изразяващо се в това, че жалбоподател „В.Ф.“ООД, ЕИК•, в качеството му на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 14.09.2022 г. не е сключил писмен трудов договор с лицето А.Р.М. за предоставената от нея раб. сила в експлоатирания от търговеца обект, като на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложил "имуществена санкция" от 1500, 00 лева. НП е връчено на дружеството- жалбоподател ч/з неговият управител Л.Т. на 20.02.2023 г. От представената и приета като доказателство по делото писмена декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл.399 от КТ, и вр. с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, и чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 от АПК, и чл.110, ал.4 от ДОПК, бланка по образец, попълнена и подписана на 14.09.2022 г. в 10: 40 часа от А.Р.М. се установява, че в същата е удостоверила извършване на трудова дейност от нея към дружеството-жалбоподател с определено раб. място, на длъжност „шивачка“, с определено раб. време с продължителност от „08: 00 ч. до 17: 00 ч.“, с определени почивни дни „2“, с почивка за хранене с продължителност „30 мин.“, с физиологични почивки в работния ден „2 по 15 мин“ и с уговорено трудово възнаграждение от „40.00 лева на ден“. Видно от справката в ИС на ИА"ГИТ" е, че в ТД на НАП няма подадено уведомление от „В.Ф.“ООД, за сключен трудов договор на лицето А.Р.М.. Представената Заповед №• от 15.08.2022 г. на ИД на ИА"ГИТ" (л.37 от делото), удостоверява представителната власт и материалната компетентност на издателя на обжалваното НП. Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя Б.И. и свидетелите по установяване на нарушението и съставяне на акта Т.К., М.Ц. и А.А.- Ч.. Свидетелите сочат, че при направената проверка по раб. места установили лицето А.Р.М. в проверявания обект, която шиела на шевна машина пижами. Свидетелите са категорични, че работникът сам е попълнил декларацията, същият е разбирал съдържанието й и не е имал неясноти при попълването й. Свидетелите сочат още, че по време на проверката не било установено определени лица да провеждат обучение на работещите в дружеството, не е имало обучител, не е била поставена табела, указваща, че в проверяваният обект се провежда обучение. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които отразяват преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: От приложената Заповед №•/15.08.2022 г. се установява материалната компетентност на издателя на НП. При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания. В изпълнение на това свое правомощие, съдът намира че в хода на адм. нак. процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП също са спазени. Актът е съставен в присъствие на свидетели при отказ същия да бъде получен от жалбоподателя, и е надлежно връчен на последния с/у подпис, а НП е издадено след изтичане на 7-дневния срок. Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, АНО е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. При издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както АУАН, така и НП са съставени в съответствие с изискванията на чл.42, съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за УАН и налагане на наказанието, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН. В този смисъл възраженията изложени от жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания адм. акт на основание допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни. В конкретния случай, адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че в качеството си на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 14.09.2022 г. в обект – Ш.ц., в о.Б., с.Б., експлоатиран от „В.Ф."ООД-Б., е заварено лицето А.Р.М. да полага работна сила, без да има сключен в писмена форма, трудов договор. Спорният момент в настоящото производство е характерът на осъществяваната от М. дейност в обекта, стопанисван от жалбоподателя в деня на проверката – 14.09.2022 г., респективно към онзи момент имало ли е дружеството качеството на "работодател" по отношение на лицето. В тази вр., защитната теза на жалбоподателя се гради на обстоятелството, че на лицето А.Р.М. било провеждано курс на обучение в дружеството „В.Ф."ООД. Съдът намира обаче, че доказателства в тази посока не се представиха в производството, жалбоподателя не успя да докаже, че същият не е имал качество на „работодател“ към дата на установяване на нарушението по отношение на лицето М.. За пълнота, съгласно чл.13д от ЗПОО и във вр. със задължителните изисквания за разработване на учебни програми, учебните програми за УПОО по учебните предмети или модули от общата професионална подготовка се разработват въз основа на държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по професия и се утвърждават от министъра на ОН или от оправомощено от него лице, също така учебните програми за училищното професионално образование и обучение или за професионално обучение на лица, навършили 16 години, по учебните предмети или модули от специфичната професионална подготовка се актуализират най-малко веднъж на всеки 5 години и се утвърждават съответно от органа по ал.2, т.1-4 или от директора на обучаващата институция, когато се осъществява обучение на лица, навършили 16 години. По делото не се представиха доказателства в тази насока. А и лицето М. в попълнената от нея декларация не сочи, че е на обучение, логично е обучаващите се да са били запознати с повода за присъствието им в проверявания обект. Отделно от събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказа, че няма лицензиран ЦПО към „В.Ф.“ЕООД, към ЕТ„Я.Б.- Н.-Л.Т.“ и към ЕТ“Я.Б.-Н.“, като последният е със статус „заличен търговец“, считано от 09.09.2021 г. От съвкупния анализ на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени средства, по безспорен и категоричен начин се установява, че лицето А.Р.М. е осъществявала трудова, по своята същност дейност. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на проверяващите служители на Д"ИТ"-Б., които установяват, че М. е заварена да извършва работа, трудова дейност на експлоатирания от дружеството-жалбоподател обект. От всичко изложено, по категоричен и безспорен начин се установи, че към датата на извършване на проверката по раб. места 14.09.2022 г. от инспектори при Д"ИТ"-Б., дружеството-жалбоподател е имало качеството на работодател по смисъла на КТ и е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 14.09.2022 г. не е сключил писмен трудов договор с А.Р.М., за предоставяната от нея раб. сила в експлоатирания от дружеството обект. Преди допускането на лицето до работа, работодателят е следвало да изпълни задължението си по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Поради непредставяне на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.3 от КТ от ТД на НАП, е извършена служебна такава в ИС на ИА"ГИТ", при която е установено, че „В.Ф."ООД не е изпращал уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, за регистриране на трудов договор, сключен с М. за полагания от нея труд на 14.09.2022 г. При така установеното, съдът намира че жалбоподателят е осъществил от обективна страна адм. нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като на посочената в акта за нарушение и НП дата, място и време, в качеството на работодател по смисъла на §.1, т.1 от ДР към КТ, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 14.09.2022 г. не е сключил писмен трудов договор с А.Р.М., за предоставяната от нея работна сила в експлоатирания от жалбоподателя обект. Адм. нак. отговорност на „В.Ф."ООД е законосъобразно ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ. Не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН. Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Напротив, в случая са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността и незначителността на нарушението. Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – потвърдено, като законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита, че следва да определи възнаграждение от 100.00 лева за участието на юрисконсулта като процесуален представител на АНО, предвид фактическата и правна сложност на делото и продължителността на съд. производство, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът