Решение № 260267 от 26.4.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 538/2021 г.

производство в СРС по чл. 417 от ГПК, относно удовлетворяването му по вземанията като представляващ дружеството- продавач и кредитор и когото упълномощил за това. След това адв. А. подал заявление в СРС и приложил към него договорите за покупко-продажба, сключени между обв. Х. и св. Д.. В изпълнение на служебните си задължения св. А. представил пред служител на деловодството на СРС - свидетелката Г.С.Ц.договор от 01.11.201 Зг. за покупко-продажба на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с рег.№ •••••, сключен между „К.к.“ ООД с представител и управител Х.Д.Х. от една страна като продавач и В.И.Д., от друга страна, като купувач и го приложил към заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и договор от 04.11.2013г.за покупко- продажба на мотоциклет марка „Пиаджо“, модел „М68“ с рег.№ •••••, сключен между „К.к.“ ООД с представител и управител Х.Д.Х. от една страна като продавач и В.И.Д., от друга страна, като купувач, и го приложил към заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Били образувани изпълнителни производства срещу св. Д.. Същата разбрала и подала тъжба в СРС, но това не спряло същите. Производството пред СРС завършило с осъждането на св. Д.и издаването на изпълнителни листове срещу нея и в полза на представляваното от обвиняемия дружество, по които и до момента текат регулярни плащания. В хода на ДП била изготвена съдебно оценителна експертиза от в.л. Н. Иванов, който към момента на провеждане на съдебното следствие е починал, поради което вещото лице бе заменено от съда с в.л. Младен Х., който преповтори заключението на вече изготвената експертиза. От него се установява, че стойността на лекия автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с рег.№ ••••• към м.11.2013г. е била 46 278лв., а на мотоциклет марка „Пиаджо“, модел „М68“ с рег.№ ••••• - 4 950лв. Съдебният състав се довери на оценката на вещото лице, като намира, че същата е компетентно и обективно изготвена. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с действията си обв. Х.Д.Х. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.317 от НК. За да достигне до така направения извод, първоинстанционният съд е приел, че св. Д.е подписала и двата договора за покупко-продажба на автомобила и на мотопеда с реално намерение да се задължи по тях, а също така, че договорената цена за придобиване на вещите е била отразената в договорите за покупко-продажбата им. Въззивният съд в пълна степен споделя както фактическите констатации, направени от Софийски районен съд, така и неговите правни изводи. СГС намира направения от първоинстанционния съд анализ на ангажираните по делото доказателствени материали за правилен. Освен, че анализът на доказателства е точен и логичен, въз основа на него се установява по един категоричен начин приетата от първоинстанционния съд и възприета от настоящия съдебен състав фактическа обстановка. Контролираният съд прецизно и в съответствие със изискванията на НПК е анализирал доказателствената съвкупност, събрана по делото, като е обосновал съображенията си. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, вторият съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372 от 01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О /. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и доводите, изложени в протеста, че обв. Х.Д.Х. е виновен по повдигнатото му обвинение, с оглед на което постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно, а обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.317 от НК, като бъде наложено съответно наказание. В протеста си прокурорът твърди, че не е правилно приетото от първия съд във връзка със св. Й.и възможността му да види фактическото предаване на парите. Настоящият съдебен състав не споделя този извод направен от представителя на държавното обвинение, тъй като по делото са били събрани достатъчно доказателства, че свидетелят обективно е нямало как да види това предаване на паричната сума между св. Ф. и обв. Х., тъй като вратите на офиса пред който твърди, че се е намирал свидетелят са били брандирани. Това обстоятелство се доказва както от показанията на свидетелите С., С., така и от показанията на свидетелят Д.. В своите показания свидетели посочват, че отвън навътре е нямало видимост в офиса. Твърдението на прокурора, че „понякога“ вратата на офиса е била отворена, поради високите температури през лятото не може да бъде доказателство за това, че в конкретната ситуация вратата е била отворена, имайки предвид, че това обстоятелство не се твърди от св. Й.. Именно поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да сподели извода на първоинстанционния съд относно кредитирането на показанията на св. Й.в тази им част. Правилно и СРС е дал вяра на обясненията на обв. Х.. Както СГС, така и първата инстанция са наясно, че обясненията на подсъдим, респ. обвиняем имат двойствена природа – от една страна, те представляват средство за защита, а от друга доказателствено средство. Ето защо, същите следва да бъдат прецизно анализиран и съпоставени с цялата доказателствена съвкупност. Това изискване е било изпълнено от първоинстанционния състав разглеждал делото. Поради изложеното и СГС счита, че обясненията, депозирани от Х. са логични и непротиворечиви, като намира довода на прокуратурата в тази насока за несъстоятелен. Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства. Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината. Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не се установява от обективна страна, деянието да е извършено от обвиняемия Х.Д.Х.. Предвид обстоятелството, че повдигнатото обвинение се явява недоказано от обективна страна, настоящият съдебен състав намира за безпредметно да обсъжда елементите от субективната страна на това престъпление. Анализът на всички доказателства, събрани в хода за досъдебното производство и в съдебното следствие подкрепят само този извод. В този смисъл настоящия съдебен състав подкрепя категоричния извод на Софийски районен съд в тази насока. Предвид недоказаността на обективната и субективна страна на престъпният състав по повдигнатото обвинение за обвиняемия Х.Д.Х., следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304 НПК. При цялостната служебна проверка на присъдата, съдът не констатира необоснованост, непълнота на доказателствата или съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на решението. С оглед на изложеното и поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановен ото решение от 14.07.2017 г., постановено по НОХД № 19869 / 2017 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 98 състав следва да бъде потвърден о. По изложените съображения и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VII въззивен състав,