Решение № 2858 от 9.7.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 636/2025 г.

Производството е по реда на чл.128 и сл. от АПК вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, образувано по жалбата на О. О. С. против Заповед №Л-03-330/30.05.2025г, издадена от заместник Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София, с която на основание чл.58 ЗИНЗС и постоянния адрес на жалбоподателя в град Кърджали е наредено да бъде настанен в затвора в град Пазарджик за до изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца, наложено с присъжда по НОХД №279/25г по описа на РС Свиленград, чието изтърпяване е започнало в Затвора в град Стара Загора на 17.04.2025, когато е приведена в изпълнение. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена без да е ясна причината за преместването му от Затвора Стара Загора в Затвора в Пазарджик, както и че полага доброволен труд, с който намалява размера на наложеното му наказание и ще го изтърпи през октомври 2025г. Иска от съда да бъде отменена оспорената заповед като незаконосъобразна и лишена от основание. Ответникът Заместник Главен директор на ГД „ИН“ гр. София, чрез процесуалния си представител се позовава на правилата за разпределение на лишените от свобода в местата за изтърпяване на наказанието, според постоянният им адрес и оспорва да е налице необходимост да се до изтърпи наказанието в Затвора в Стара Загора, поради контакти с близките на жалбоподателя, които не са го посещавали в затворите в град Пазарджик, Пловдив и Стара Загора при изтърпяване на предходно наложеното наказание „лишаване от свобода“. Иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като счита, че привеждането на присъдата в изпълнение с настаняване на осъдения в Затвора Стара Загора не изключва правомощието на Главния директор на ГД „ИН“ гр. София да разпредели първоначално лицето в друг Затвор, според постоянния му адрес. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона намира за установено следното: Заповед № Л-03-330/30.05.2025г е връчена на 03.06.2025г с указание за правото да бъде обжалвана в 14-дневнен срок пред административния съд по мястото на изпълнение на наказанието. Жалбата е подадена на 11.06.2025г от лицето, което е неин адресат, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Присъдата по НОХД № 279/2025г на РС Свиленград е приведена в изпълнение на 17.04.2025г, чрез настаняване на жалбоподателя в Затвора в Стара Загора, което е действие по разпределение по смисъла на чл.58 ЗНИЗС вр. с чл. 25 от ППЗИНЗС и при неговото извършване се съобразява реда, установен от Главния директор на ГД „ИН“ гр. София за съобразяване на постоянния адрес на лицето и минималната жилищна площ. След първоначалното разпределение и настаняване на лицето в Затвор/ затворническо общежитие започва изпълнението на наказанието, поради което с оспорената заповед се разпорежда преместване от един затвор в друг. Разпореждането да бъде настанен жалбоподателя в Затвора в град Пазарджик не може обективно да се изпълни без неговото преместване от Затвора в град Стара Загора, поради което и в самата заповед е указано на Началника на затвора Стара Загора за уведоми ГДИН за преместването на лицето, а този в Пазарджик да уведоми ГДИН за неговото постъпване. След като се касае за случай на преместване, то приложимият материален закон – основанието, въз основа на което може да се разпореди преместване, е този по чл.62 ал.1 от ЗИНЗС. Заповедта за преместване не е мотивирана с нито едно от основанията по чл.62 от ЗИНЗС, които са изключително изброени, а що се отнася до контактите с лицата, с които се провежда свиждане, то следва да се укаже, че в тези случаи преместването е по молба именно на близките, или на лишения от свобода. Необходимостта да се спази чл.43 ал.4 от ЗИНЗС – минимална жилищна площ, изисква да се съобрази и желанието на лишения от свобода. В настоящия случай остават само няколко месеца, а жалбоподателят полага доброволен труд и не са налице други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода, които при това са основание, чието прилагане се извършва само със Заповед на ГД на ГДИН по аргумент от чл.62 ал.5 от ЗИНЗС – това правомощие не може да се делегира. Съобразяването на постоянния адрес на лицето, който е адрес за кореспонденция, а настоящият е този, на който се пребивава, не е важно съображение, имащо отношение към ресоциализацията, нито с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода. Адресът е от значение за контактите с близките и това важно съображение се конкурира с изискването за минимална жилищна площ, но и двете се съобразяват при привеждане на присъдата в изпълнение, когато се извършва действието по разпределение на лицата, осъдени на лишаване от свобода. Пропусне ли се този момент, вече се касае до случай на преместване и следва да се посочат факти, имащи правното значение на основание по чл.62 от ЗИНЗС. В настоящия казус и целта на закона не се изпълнява, не само защото не е налице нито едно основание по чл.62 от ЗИНЗС, но и защото се прекъсват мерките за постигане на индивидуалната превенция като се оставя убеждение, че не се зачитат усилията на лицата по спазване на мерките за тяхното превъзпитание. Само за пълнота – заповедта е валиден административен акт като издадена от заместник на Главния директор на ГД ИН, на който по силата на чл. 62 ал.5 от ЗИНЗС могат да се делегират правомощия за издаване на заповеди за преместване, без тези за прилагане на основанието по чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС. Отново само за яснота – привеждането на наказанието „лишаване от свобода“ в изпълнение се извършва от прокурора – чл.416 ал.2 от НПК, а задържането и отвеждането на лицето до мястото за изпълнение на наказанието е дължимо от службите на Министерство на правосъдието, които следват реда за разпределение, утвърден от ГД на ГДИН и заповед не се издава. Редът за първоначално настаняване се изпълнява без заповед на ГД на ГДИН за настаняване на всяко конкретно лице, защото това е редът, по който се извършва действието по чл. 418 от НПК спрямо всички осъдени лица. Мотивиран от изложеното и на основание чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, Административен съд Стара Загора