Решение № 13 от 21.1.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 342/2024 г.

Производството по в.гр.дело № 342/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивната жалба на Н. В. О., чрез пълномощника адв. Г., против решение № 110/31.01.2024г. по гр.дело № 745/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск против К. С. С., правоприемник на починалата в хода на производството Стоянка Мирчева С.а и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959 за приемане за установено, че договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, сключен с нотариален акт № 6/05.11.2013г., том III, peг. № 3739, дело № 359 от 05.11.2013г. на нотариус с № 133 в регистъра на НК е нищожен поради учредяване на ипотеката от несобственик на основание чл.167, ал.3 вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Сочи се в жалбата, че съдът е уважил вторият предявен при условията на евентуалност иск като е приел, че сделката е нищожна катопривидна, но неправилно и в противоречие със закона е отхвърлил иска с правно основание чл.167, ал.3, вр. с чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, като е приел, че независимо, че прехвърлителната сделка е привидна и не е породила действие между страните, това обстоятелство е непротивопоставимо на банката, тъй като ипотеката е сключена преди вписването на исковата молба за установяване на привидността. Оспорват се констатациите на съда, че нормата на чл.17 ал.2 от ЗЗД е приложима и по отношение на абсолютната симулация, а не само в хипотеза на чл.17 ал.1 от ЗЗД, уреждаща относителната симулация /когато страните прикрият едно привидно съглашение помежду си с прикрито/. Цитира се решение № 120/11.12.2018г. по гр.дело по гр. дело № 4813/2017г., 3-то ГО на ВКС, произнесено по идентичен, според страната, казус, в което е прието, че правилото на чл.17, ал. 2 ЗЗД в случая не намира приложение, тъй като се касае за абсолютна симулация на сделка, докато чл.17, ал.2 ЗЗД има предвид само хипотеза на относителна симулация, при която с привидната сделка се прикрива друга валидна сделка...". Излагат се доводи, че целта на разпоредбата на чл.167, ал. З ЗЗД е да не се увреждат интересите на действителния собственик на имота, върху който се учредява ипотеката и да не бъде ипотекиран чужд имот без съгласието на неговия собственик. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен и на страната да бъдат присъдени направените в производството разноски. В отговор на жалбата, подаден от „Обединена българска банка“АД, чрез пълномощника юрисконсулт У. се иска оставянето и без уважение като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ипотеката е сключена през 2013г., преди вписването на исковата молба за разкриване на симулацията. Предвид естеството на симулацията Банката няма как да е знаела за привидността на покупко – продажбата. Оспорва твърденията във въззивната жалба, че разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД намира приложение само при относителна, но не и при абсолютна симулация. Страните не са направили доказателствени искания. Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното: С обжалваното решение окръжният съд отхвърлил иска на Н. В. О. против К. С. С., /заместил, като правоприемник починалата в хода на производството ответница С. М. С./, и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за приемане за установено, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 183/26.07.2010г., том I, peг. № 4233, дело № 170 от 26.07.2010г. на нотариус с № 246 в регистъра на НК е нищожен на основание чл.152 вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Поради отхвърляне на главния иск, разгледал и уважил евентуално предявения иск, по който приел за установено по отношение на ответниците, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 183/26.07.2010г., том I, peг. № 4233, дело № 170 от 26.07.2010г. на нотариус с № 246 в регистъра на НК е нищожен, като привиден, на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД. Третият предявен от Н. О. иск за приемане за установено, че договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, сключен с нотариален акт № 6/05.11.2013г., том III, peг. № 3739, дело № 359 от 05.11.2013г. на нотариус с № 133 в регистъра на НК е нищожен, поради учредяване на ипотеката от несобственик на основание чл.167, ал.3 вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, съдът отхвърлил, като приел, че на основание чл.17, ал.2 ЗЗД Банката е придобила правата си като трето добросъвестно лице, договаряло с привиден собственик, преди вписване на исковата молба. Решението е обжалвано само в частта, в която е отхвърлен последния предявен иск, т.е. по отношение първите два иска е влязло в сила, обвързва страните и е задължително за настоящия съд. Така, със сила на пресъдено нещо по настоящото производство между страните е установено, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 183/26.07.2010г., том I, peг. № 4233, дело № 170 от 26.07.2010г. на нотариус с № 246 в регистъра на НК е нищожен, като привиден на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и не е могъл да прояви вещноправния си ефект, а купувачът С. М. С. не е станала собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.617.134.1.27, с адрес гр.Бургас, жк.“Възраждане“, бл.38, вх.2, ет.4, ап.27. На 05.11.2013г., с нот. акт № 6/2013г., дело № 359/2013г. С. М. С., като собственик на апартамента, закупен от нея през 2010г. по привидната сделка, е учредила в полза на СИБАНК ЕАД /сега заличена, с правоприемник ответника ОББ АД/ договорна ипотека върху имота, за да обезпечи изпълнението на задължението на кредитополучателя “Росойл Плам“ ЕООД ( неучастващо по делото лице). Към този момент Н. О. е подписала нотариално заверена и вписана декларация от 05.11.2013г., с която се е отказала от запазеното в нейна полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот. Декларацията е приложена като приложение към документите по нотариалния акт за учредяване на ипотеката. Декларацията е изготвена в изискуемата форма – писмена, с нотариална заверка на подписа и вписана, за да породи действието на удостовереното изявление. Този факт е неоспорен от страните. По- късно е образувано изпълнително дело по молба на СИБАНК ЕАД и ипотекираният имот е бил изнесен на публична продан. На 13.04.2021г. е съставен протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач, а на 17.05.2021г. е извършено разпределение на предложената цена на имота и е указано на купувача каква сума да заплати. Не е издадено постановление на ЧСИ за възлагане на имота в полза на третото лице- купувач от публичната продан, защото на 06.04.2021г. е било допуснато обезпечение на бъдещия иск на Н. О. за приемане за установено, че договорът от 2010г. за прехвърляне на имота е нищожен, като е била спряна насрочената публична продан. Не е спорно по делото, че независимо от всички документирани волеизявления, ищцата не е напускала жилището, обект на разпоредителни действия, не е предавала владение по привидната продажба и понася разноските, дължими от собственик. При тези установени по делото факти съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл.167ал.2 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява, т.е. в настоящия случай това е следвало да бъде отв. Стоянка С.а. След като с обжалваното решение е прието, че представеният пред Банката нотариален акт за доказване на собствеността на ответницата обективира привидна сделка, прогласена за нищожна с влязло в сила решение на окръжния съд, правното положение на Банката е на трето лице, договаряло с привиден собственик. Спорен по делото от правна страна е въпросът за приложение на чл. 17, ал.2 ЗЗД, който дава основание на ответната банка да запази правата си, независимо от това, че е договаряла с несобственик. Разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД е изключение от общото правило, че правата на договарялия с несобственик са непротивопоставими на действителния собственик. Законодателят обосновава изключението с необходимостта да охрани правния ред и сигурност в отношенията по повод гражданския оборот, застрашени от симулацията. Затова, ако третото лице е добросъвестно, макар да е договаряло с привидния собственик, то ще запази правата си. В конкретния случай банката е договаряла с привидния собственик, като е изпълнила необходимото да провери правата на отв. С., включително като е изискала да отпаднат правата на ползване на ищцата О.. Страните по привидната сделка са създали необходимите условия да бъде постигнато съгласието на Банката за сключване на договора за ипотека. Вписването на иска за установяване на привидност на извършената между тях продажба е извършено години след учредяване на ипотеката. Налице са предпоставките на чл.17, ал.2 ЗЗД. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Поради достигане от въззивния съд до крайни изводи, които съвпадат с изложените в обжалваното решение, съдът го потвърждава. По изложените съображения БАС