Решение № 2855 от 27.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 9458/2023 г.

Софийски районен съд27.07.2025 г.докладчик ВЪРБАН ТОДОРОВ ВЪРБАНОВ

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА НП № ••• на от Директор Областна дирекция по безопасност на храните – София град, с което за нарушение на чл.229, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, на „•••, ЕИК: ••• е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 442, ал.2 вр. ал.1 ЗВД. ОСЪЖДА „•••, ЕИК: •••, да заплати на ОДБХ-София- град разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева общо. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от уведомяване на страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Производството е по чл. 59д и сл. от ЗАНН. Делото се разглежда повторно от СРС, след постановяване на Решение №••• от 30.06.2023 г. по КАНД № ••• по описа на АССГ, ХХI кас. с-в, с което е обезсилено Решение от 06.02.2023 г., постановено по НАХД № ••• по описа на СРС, ••• и делото е върнато за ново разглеждане от СРС. Образувано е по жалба от „•••, ЕИК: •••, против НП № ••• на от Директор Областна дирекция по безопасност на храните – София град /ОБДХ – София град/, с което за нарушение на чл.229, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 442, ал.2 вр. ал.1 ЗВД. Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно. Посочва, че дружеството жалбоподател е •••. Акцентура, че към доказателствата са приобщени удостоверения както за самия оператор, така и за МПС, което притежава за изпълнение на посочената дейност. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Въззиваемият Директорът на ОБДХ – София град, не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуалния си представител- адв. Б., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Намира, че от приобщените като доказателства безспорно са установени фактите и обстоятелствата, доказващи извършването на посоченото в процесния акт административно нарушение от жалбоподателя. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На 20.05.2022г. инспектори от ОБДХ –София град, извършили проверка на обект, находящ се в гр.София, кв. „•••, •••, стопанисван от дружеството- жалбоподател „•••. В хода на проверката било установено, че на място, там, се съхраняват странични животински продукти /отработена мазнина/ в количество- 5 000л., което представлявало използвано готварско олио от ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни. Установено било, че обектът не е регистриран по реда на чл.229, ал.1 ЗВД. Допълнително били проверени и два обекта за обществено хранен, с които дружеството имало договори за откупуване на обработените мазнии. В резултат на извършените проверки били съставени Констативни протоколи №№ 0023465/20.05.2022г., 0023466/20.05.2022г., 0023467/20.05.2022г. и 0030411/26.05.2022г. Свидетелят В. В., установил извършването на нарушение под правната квалификация на чл.229, ал.1 ЗВД и съставил акт за установяване на административно нарушение № 0000458/26.05.2022г., който бил надлежно връчен на жалбоподателя е същия ден. Жалбоподателят, при подписването на АУАН вписал в същия бланкетно възражение. В преклузивния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя не се възползвал от правото си да възрази. Административнонаказаващия орган на 13.06.2022г. предложил на дружеството да бъде сключено споразумение по реда на чл.58г ЗАНН за приключване на административнонаказателното производство, което не било прието от наказаното дружество. На 07.07.2022г., след като предложението за споразумение не било прието, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в обстоятелствената част на АУАН, директорът на ОДБХ гр. София- град, издал процесния акт – наказателно постановление № •••, с което наложил на „•••, представлявано от управителя С. Б., имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 442, ал.2 вр. ал.1 ЗВД за извършено нарушение на чл. 229, ал.1 от ЗДВ. Гореизложеното се установява с приложените писмени доказателства и показанията на св. В. и Р.. Този състав на съда намира доказателствата са непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което не се налага обсъждането им извън правната оценка. Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения: Съдът намира, че е спазен законът по отношение на изискванията на описанието на извършеното деяние. Пълното, точно и ясно описание на фактическите обстоятелства на нарушението е безусловно необходимо с оглед определяне предмета на доказване, както и с оглед правото на защита на санкционираното лице, на което следва да са известни и надлежно предявени фактическите обстоятелства, които актосъставителят и наказващият орган са подвели под състав на административно нарушение. В процесния акт АНО е посочил с необходимата достатъчност фактите и обстоятелствата на извършеното нарушение. От показанията на свидетелите В. и Р., както и от писмените доказателства по делото, се установява, че на посочените в НП време и място дружеството е съхранявало голямо количество съдове с мазнина. От предоставените им документи било установено, че същата е с произход от кухненски остатъци на заведения в района. Проверяващите направили проверки и в две от посочените заведения, където било установено, че дружеството- жалбоподател имало сключен договор и получавало остатъчните мазнини, използвани във фритюрници в кухните им, в които били пържени зеленчуци, меса и риба, като отделните видове мазнини не били сортирани по отделно, а се събирали на едно място. Доказателствените източници са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни. Установено също по делото и е безспорно, че дружеството – жалбоподател е притежавало Удостоверение за регистрация на оператор, който търгува с пратки странични животински продукти и/или продукти, получени от тях, без да ги съхранява, с произход от държава членка, друга държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, Конфедерация Швейцария или от трети страни. В посоченото Удостоверение, издателят му- Министерство на земеделието, храните и горите, БАБХ, ОДБХ- София град е посочил изрично, че „Операторът – търговец, не задържа странични животински продукти и продукти получени от СЖП на склад, а търгува директно от складовете на производителите и/или търговците до склада на потребителите.“. От посоченото се констатира, че дейността на търговеца се изразява основно в пренасяне на посочените вещества или в нефизическата им търговия – само по документи, дори самия защитник на жалбоподателя посочва, че дружеството е „•••“, което е в противоречие с установеното при проверката от служителите на ОДБХ- София- град. Адв. П. резонно посочва, че законът предвижда два различни режима- за търговия и за съхраняване, а подзащитното дружество е разполагало само с Удостоверение за търговия, а всъщност е съхранявало СЖП. Посоченото изискване установява задължението на търговеца да търгува и превозва посочените СЖП, но категорично не му се разрешава да ги съхранява на склад. За посочения продукт, предмет на проверката, жалбоподателят е предоставил договори и разписки за получаване, поради което съдът намира наведените от защитника съждения, че не е установено какво е било веществото за неоснователни. По отношение на откритото количество съдът счита този факт за ирелевантен тъй като в нарушената разпоредба не се поставя такова ограничение. Следва да бъде посочено, че за съхраняването на склад на подобни стоки има специални изисквания, посочени в закона, които жалбоподателят не е нито осигурил, нито е имал право да го прави. Съдът намира, че посоченото количество мазнини е било „съхранявано“ при незаконосъобразни условия, тъй като същото според приобщените разписки за получаване е му е било предоставено съответно на 10.05.2022г., на 30.02.2022г., на 19.03. 2022г, на 04.04.2022г., както и на 22.12.2018г. Посочените дати са отдалечени във времето от датата на проверка – 20.05.2022г. в период от 10 дни до няколко години. Минимално посочения период от 10 дни, в който са му предоставените СЖП следва да се счита за време, в което дружеството е следвало да съхранява посочените мазнини без да е регистрирано за подобно действие, поради което съдът намира, че в нарушение на правилата за съхранение жалбоподателя е извършвал своята дейност. От съществено за решението на делото е да се посочи, че с оглед установеното от направените в заведенията доставчици на отработени мазнини проверка, се установява, че същите са събирани на едно място без оглед на това дали са използвани за обработка на зеленчуци, месо или риба и съответно съдържат и животински примеси, което категорично ги определя като СЖП. В заключение съдът счита, че от показанията на св. д-р. Р. и д-р В., които съдът напълно кредитира като последователни и логични, и от приложените приемно – предавателни протоколи, се установява, че дружеството е съхранявало отработени растителни мазнини (използвано готварско олио) на посочения обект, като използваното олио за готвене представлява "кухненски отпадък", съгласно разпоредбата на т. 22 на Приложение I от Регламент (ЕС) № 142/2011 г, съгласно която норма "кухненски отпадъци" са цялата отпадъчна храна, вкл. използвано олио за готвене от ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни. По смисъла на чл. 10, б. "п" от Регламент (ЕО) № 1069/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 г., всички кухненски отпадъци, различни от посочените в чл. 8, буква "е" се категоризират като странични животински продукти – материал от категория 3. В заключение съдът намира, че по смисъла на Регламент (ЕО) № 1069/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета, всички кухненски отпадъци, в които съгласно приетия във връзка с прилагането му Регламент (ЕС) № 142/2011 г. попада и използваното олио за готвене се квалифицират като странични животински продукти, поради което и доколкото е установено, че в обекта дружеството е съхранявало растителна мазнина, която по смисъла на посочените разпоредби представлява продукт, получен от странични животински продукти, то процесния обект в гр. Варна е подлежал на регистрация в ОДБХ гр. София- град, на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Констатира се, че със своето бездействие, дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във вр. с параграф 1, т. 90 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност. Този състав на съда намира, че в случая количеството на съхраняваните от дружеството отработени растителни мазнини следва да бъде оценено съобразно възможността нарушението да бъде квалифицирано като "маловажно" по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Установените 5000 л. мазнини не предполагат определянето на деянието като маловажно, поради което съдът намери, че не следва да бъде прилаган посочения правен институт. Поради гореизложените съображения, 5 състав на НО, на СРС намира, че Наказателно постановление № 23 от 07.07.2022 г., издадено от Директора на ОДБХ София- град, следва да бъде изцяло потвърдено, още повече, че наложеното административно наказание е индивидуализирано в минималния праг, предвиден в закона, поради което и пред съда не е поставен въпроса за тяхната завишеност, респ. евентуална несправедливост. Предвид всичко гореизложено съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т.5 и ал. 9 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на разноски. На основание чл.226, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе и по разноските, направени по КАНД № ••• по описа на АССГ, ХХI кас. с-в, както и по НАХД № ••• по описа на СРС, •••, доколко е налице своевременно направено искане от страна на наказващия орган пред всяка от съдебните инстанции и е осъществено процесуално представителство и защита от упълномощен адвокат. Съдът, намира, че в полза на ОДБХ- София- град следва да бъде присъдено адвокатски хонорар на база посоченото в приобщения списък с разноски, договори за правна помощ и разходооправдателни документи. Доколкото не е направено възражение за прекомерност от страна на жалбоподателя възнаграждението следва да бъде възложено в пълен размер без обсъждането му, а именно по НАХД •••- в размер на 400 лв., по КНАХД №•••- в размер на 600 лв. и за ••• в размер на 600 лв или общо 1600 /хиляда и шестстотин/ лева. Така мотивиран съдът

Цитирани разпоредби

14