Решение № 1283 от 13.12.2021 г. на Софийски районен съд по дело № 8919/2021 г.

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба от вх. № Ц-03-5894/27.05.2021г. от „П. В.“ ООД с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“О. п.“ № •, представлявано от П. П. срещу Наказателно постановление N К-0049829 от 29.04.2021г., издадено от член на КЗП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 206 от ЗЗП в размер на 500 за нарушение на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП. В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се представлява. В жалбата се излагат аргументи за наличието на уважителни причини, довели до забавяне на плащането към потребителя. В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява. Представлява се от адв. К. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си иска потвърждаване на наказателното постановление.Сочи, че срокът за съставяне на АУАН тече от събирането на всички доказателства. В съдебно заседание СРП, редовно призована не изпраща представител. От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбата на „П. В.“ ООД с ЕИК ••• срещу Наказателно постановление N К-0049829 от 29.04.2021г., издадено от член на КЗП е подадена от правоимащо лице и в определения в закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. На 02.07.2020г. в КЗП била подадена жалба вх. № Ц-03-5894/02.07.2020г. от адв. М. К., като пълномощник на M.-L. P. - румънски гражданин с оплакване, че на 31.03.2020г. последният е сключил договор за покупко-продажба от разстояние с жалбоподателя, но въпреки направения отказ от договора в срок, продавачът не е възстановил платената цена. Към жалбата били приложени и съответните доказателства – електронна кореспонденция между продавача и купувача, банкови извлечения, транспортни документи, товарителница и снимки на дефектната стока. В изпълнение на задълженията си по повод постъпилата жалба св. Т. – главен експерт в КЗП, извършила проверка по документи. Във връзка с проверката, служителите на КЗП изискали от дружеството- жалбоподател, представянето на документи за проверка. В резултат от извършената проверка св.Т. съставила АУАН № К-0049829/19.01.2021 г. срещу „П. В.“ ООД с ЕИК ••• за това, че след упражнено право на отказ от страна на купувача и след като е получил стоката си обратно на 03.06.2020г., търговецът не е възстановил покупната цена до 17.06.2020г. включително. Контролният орган е квалифицирал нарушението като такова по чл. 54, ал. 1 от ЗЗП. АУАН е съставен в присъствието на представител на нарушителя и му е връчен. В законоустановения срок по АНП е постъпило възражение срещу акта. Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН, член на КЗП издал Наказателно постановление N К-0049829 от 29.04.2021г., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 206 от ЗЗП в размер на 500 за нарушение на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП. От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие. Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от представените по делото писмени и гласни доказателства. Всички доказателства, събрани в хода на съдебното следствие са съответни, без противоречия и взимно подкрепящи се. Това обстоятелство мотивира извод за липса от неоходимост от детайлен анализ. Независимо от извода си, че нарушението е извършено и жалбоподателят е неговия субект, съдът констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което обезсмисля излагането на аргументи по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Следва да се посочи, че възможността за започване на административнонаказателно производство се погасява с изтичането на, който и да е от двата посочени срока. В случая контролните органи са били уведомени на 02.07.2020г. за фактическата страна на нарушението – подробно описано в жалбата, предоставени са им били данните за нарушителя и доказателства в подкрепа на жалбата. Независимо от това контролният орган е предприел образуване на административнонаказателно производство едва на 19.01.2021 г. със съставяне на АУАН № К-0049829/19.01.2021г. АНО от своя страна е бил длъжен, след като констатира незаконосъобразното образуване на административнонаказателно производство, да прекрати същото с мотивирана резолюция. Вместо да стори това АНО е издал процесното наказателно постановление и така е сам е нарушил императивна законова разпоредба. При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски по делото, но последният макар да е формулирал искане в жалбата не е представил доказателства за сторени такива, поради което искането следва да остане без уважение. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът,