Мотиви към Решение № 890 от 5.8.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4357/2025 г.

Производството е образувано във връзка със съставен акт за установяване на административно нарушение (спортно хулиганство) п о Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) от 05.08.2025 г. срещу И.Н.К.. В съдебно заседание К. се явява лично и с баща си Н. К.. Дава подробни обяснения по случая, като не отрича противоправната си деятелност. Изразява съжаление за случилото се. Признава вината си. Моли за по – леко наказание. Родителят Н. К. също изразява съжаление за случилото се. Съдът, като взе предвид материалите по делото, събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, в това число обясненията на самия К., намери за установено от фактическа и правна страна следното: И.Н.К. е роден на •••г. в гр. Пловдив, постоянен адрес в •••, живущ в гр •••, •••, българско гражданство, неженен, основно образование, учащ, неосъждан, с ЕГН: ••••••••••. На 04.08.2025. пол. инсп. С., К. и мл. инсп. П. — служители в Шесто РУ ОД МВР Пловдив, участвали в охрана на масово мероприятие - футболен мач между отборите ПФК „Ботев Пловдив“ и „Арда Кърджали“ на стадион „Христо Ботев“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Източен“ №10. По време на второто полувреме около 23: 30 часа от източната страна на сектор „Д" на стадиона полицейските служители установили запалени няколко броя димки с черно - жълт пушек. По време на запалване на димките пол. инсп. С. извършвал обход в сектор „Д“, като възприел, че димките ги пали момче на възраст между 15-18г„ високо около 185см с едро телосложение, облечено с черно-жълта фанела на отбор „Ботев Пловдив“ с надпис PIMK на гърба. Полицейските служители веднага пристъпили към извършване на проверка, като установили деецът като И.Н.К., ЕГН: ••••••••••, живущ в гр. •••. Установили също така, че същият бил на посоченото спортно мероприятие придружаван от баща си, майка си и сестра си. Иван К. бил доведен в Шесто РУ ОД МВР гр. Пловдив, като в присъствие на баща му били снети обяснения в хода на които заявил, че е запалил димките, за да подкрепи любимия си отбор и да създаде настроение за феновете. И в съдебно заседания, и в обясненията си дадени в сградата на 06 РУ, К. заявява, че не е имал намерения да хвърля димките към терена или по феновете на противниковия отбор, като изразява съжаление за стореното. На база изложеното в присъствие на К. и неговия баща бил съставен АУАН №22/05.08.2025г. по описа па Шесто РУ гр. Пловдив по чл. 21, т. 11 от ЗООРПСМ. Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. По делото са приложени изготвените съгласно чл. 27, т. 2 от ЗООРПСМ писмени показания на свидетелите на противообществената проява, които съгласно закона могат да служат като доказателства за нарушението, като съдът може да разпитва свидетели, ако прецени, че това е необходимо за разкриване на обективната истина, съгласно чл. 32, ал. 6 от ЗООРПСМ, но реално може да ползва и само приложените писмени показания на свидетелите. В случая съдът кредитира показанията на свидетеля С., като описаното от него изцяло се припокрива със заявеното от самия нарушител при изслушването му в хода на съдебното заседание. В тази връзка съдът кредитира в цялост и обясненията на К., като счита, че същият изцяло добросъвестно и искрено разказа случилото се без да прикрива или изопачава фактите. Ето защо обясненията на привлеченото към отговорност лице съдът третира като годен доказателствен източник и базира въз основа на тях фактическите си изводи. С оглед на изложеното и от правна страна съдът намира, че е налице извършено от обективна и субективна страна нарушение на чл. 21, т. 11 от ЗООРПСМ. Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 11 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в използване на посочените в т. 9 вещи, предмети и вещества. Законът не поставя изискване с използването на това изделие да е създадена пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на околните, или да са възникнали някакви общественоопасни последици. Следователно самото нарушение е формално и за съставомерността му не е нужно да са настъпили някакви вреди, като единствено използването на пиротехническо изделие е достатъчно, за да е налице нарушение от обективна страна, каквото в случая категорично се доказва. От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като К. съзнателно е използвал процесните димки, а незнаниета, че използването им е забранено от закона, не е извинително. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗООРППСМ за противообществени прояви чл. 21, носят отговорност лицата, навършили 16 години, които са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. В случая съдът приема, че нарушителят е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тъй като е бил на възраст, близка до пълнолетието, а именно 17 години. Въпреки изложеното дотук, съдът счита, че процесният случай се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените такива. В специалния закон е дадена дефиниция на „маловажен случай“, който съгласно § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗООРПСМ е всяко нарушение, при което настъпилите вредни последици от проявата са несъществени. Преценявайки обстоятелства, свързани с извършването на процесната проява, нейното естество, липсата на вредни последици с имуществен характер, категоричното отсъствие на предходни противообществени прояви на спортно хулиганство, тъй като процесното нарушение е първо такова за К. и най – вече оказаното от самото начало на полицейската проверка съдействие – К. не е избягал, останал е на място, за да бъде проверен и установен, и изразеното съжаление и критично отношение към стореното, вкл. поддържани искрено и осъзнато в съдебно заседание, мотивираха съда да приеме, че се касае за маловажен случай на противообществена проява по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗООРПСМ. Разпоредбата на чл. 51 от ЗООРПСМ предписва за маловажни случаи на нарушения на този закон да се налага глоба в размера и по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, т. е. налице е привилегирован състав, който съдът следва да приложи. Доколкото К. е непълнолетен, то в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН, като наказанието „глоба“ следва да замени с „обществено порицание“. Съдът намира, че наложеното наказание „обществено порицание“ следва да се изпълни чрез поставяне диспозитива на решението в сградата на районната администрация на Община - Пловдив по местоживеене на нарушителя за 15- дни. Именно това наказание според съда в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на нарушителя, като в същото време се спазва и принципа за пропорционалност между обществената опасност на деянието и тежестта на използваната репресия. Така мотивиран съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: